Номер 150304.11.2020 г.Град София
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд - София15-ти търговски
На 05.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Красимир Маринов
Капка Павлова
Секретар:Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно търговско дело №
20201001002198 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 212 от 29.01.2020г.,постановено по т.д.№ 2713/2018г. по описа на СГС е
отхвърлен предявеният от МБАЛ „ Люлин“ ЕАД , ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.София против Национална здравноосигурителна каса иск за заплащане на
основание чл.79,ал.1пр.1,вр.чл.45,ал.1,т.3 от ЗЗО и чл.86 от ЗЗД на сумата 38312лв.
представляваща стойност на извършена от ищеца надлимитна болнична медицинска
дейност за месеците февруари, март, юни, октомври и декември на 2016г. и сума в размер на
8406,86лв.,представляваща мораторна лихва върху главницата,считано от 30.03.2016г. до
20.12.2018г.
Против така постановеното решение в законоустановения срок е подадена въззивна
жалба от МБАЛ „Люлин“ ЕАД с искане да бъде отменено и вместо него да бъде
постановено друго такова, с което исковете да бъдат уважени. Жалбоподателят счита, че
изводите на съда, че НЗОК не отговаря за заплащането на стойността на всички медицински
дейности, осъществявани от лечебното заведение, които са видово и стойностно
лимитирани са неправилни. Поддържа, че медицинската дейност, чието заплащане се иска
попада в приложното поле на чл.45, ал.2 от ЗЗО, тъй като е част от пакета медицински
дейности, финансирани от НЗОК за 2016г. Развива подробни съображения в подкрепа на
тезата, че Надзорният съвет на НЗОК може да преразпределя предвидените в бюджета на
медицинското осигуряване средства и само ако на национално ниво се установи достигане
или надвишаване на средствата за съответния месец, то извършените дейности неследва да
се отчитат за заплащане. Посочва също, че съдът не е обсъдил довода на ищеца,че с
решение № РД-НС- 04.11/17.012017г. на НС на НЗОК е поел задължение за заплащане на
цялата надлимитна дейност на лечебните заведение за 2016г. Изтъква,че градският съд не се
произнесъл по твърдението, изложено в т.7 от исковата молба, а именно – че НЗОК се е
1
обогатила неоснователно със сума равна на цената на клиничната пътека за всеки отделен
случай. Установеното отчитане по електронен път на дейността и и липсата на плащане
към края на отчетния период давали основание за ангажиране на отговорността на НЗОК.
Договореният краен срок за изпълнение бил 31.01.2017г. и след изтичане на тази дата
ответната страна изпаднала в забава.
НЗОК е подала писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба. Моли
обжалваното решение като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.
Поддържа, че при извършена от лечебното заведение надлимитна дейност за касата
не възниква договорно задължение за нейното заплащане. Същата може да бъде заплатена
само ако бъде взето решение от НС на НЗОК,но в случая такова решение няма.
Извършената надлимитна дейност, чието заплащане се иска не била приета от НЗОК с
мотива, че нормативната уредба не предвижда възможност за закупуването й, тогава когато
са превишени утвърдените с Приложение №2 към индивидуалния договор стойности.
Лечебното заведение било длъжно да формира т.нар. „листа на чакащите“, за да може
дейността му да бъде в определения му лимит. Счита,че определянето в договорите на
лимити до които да се заплаща болничната помощ не е нищожно поради противоречие със
закона
Софийският апелативен съд извършвайки проверка на обжалваното решение по
повод въззивната жалба в рамките на правомощията по чл.269 от ГПК излага следните
съображения:
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По отношение на
правилността на същото въззивният съд намира следното:
Ищецът МБАЛ„Люлин“ ЕАД моли за бъде осъдена Национална здравноосигурителна
каса да заплати сумите 38 312лв.,представляваща главница – стойност на извършени и
незаплатени медицински дейности, както следва 7 2974лв. за месец февруари 2016г.;
2910лв. за м. юни 2016г. ; 23 716 лв. за м. октомври 2016г. и 2180 лв. за м.ноември 2016г.,
както и законна лихва за забава за периода 30.03.2016г. до 20.12.2018г. в размер на
8406,86лв.
Излагат се твърдения, че претендираната като главница сума е дължима за извършена
и отчетена болнична медицинска помощ съгласно индивидуален договор № 22-
3311/23.02.2015г. и допълнителни споразумения от 26.01.2016г., 22.03.2016г., 19.05.2016г.,
23.06.2016г.,25.08.2016г. и 18.10.2016г. Към всяко едно от допълнителните споразумения
има приложения, като в Приложение №2 се определят конкретните стойности за БМП.
Посочено е, че ищецът в съответствие с чл.32 от индивидуалния договор ежедневно
по електронен път е отчитал всяка една дейност по клинична пътека и на база на това е
изготвян и месечният отчет,който е изпращан в РЗОК. В началото на всеки месец, следващ
отчетния болницата получавала от СЗОК месечно известие,с което уведомявана кои
дейности ще бъдат заплатени и кои не. Лечебното заведение издавало фактури само за тези
дейности, за които е посочено, че ще бъдат заплатени. За 2016г. са останали незаплатени
дейности в размер на 38312лв.,за които са издадени четири боря дебитни известия от
25.05.2017г. Същите били изпратени на СЗОК чрез куриер, но СЗОК е отказала да ги
получи.
2
Лечебното заведение добросъвестно изпълнило всички свои задължения като
изпълнител на медицинска помощ качествено, своевременно и в пълен обем. От друга
страна НЗОК оказвала да коригира и съответно да заплати реално извършената от ищеца
медицинска помощ за месеците февруари, март ,юни, октомври и декември 2016г.
Изложени са подробни съображения за характера на дейността, която извършва НЗОК и в
какво, според ищеца, се изразява тя. Поддържа се, че здравноосигуреното лице има право да
получи здравна помощ там където то само е избрало,а лечебното заведение е длъжно да му я
окаже в пълен обем и съответно НЗОК е длъжна да заплати всяка извършена, отчетена и
одобрена медицинска дейност.
Претендира се и законна лихва върху дължимите главници, считано от 30-то число
на месеца, следващ отчетния, съобразно разпоредбата на чл.35 от индивидуалния договор
до окончателното им изплащане.
С подадения отговор на исковата молба НЗОК е оспорила предявените искове.
Посочва, че отказът да бъдат заплатени исковите суми се основава на чл.223 от Решение
№РД-НС–04-24-1 от 29. Март 2016г., в сила от 01.04.2016г. и обвързването на заплащането
с изискванията на чл.221 и по-конкретно- задължението за ненадвишаване на определените
стойности и по Приложение №2/т.11/. Поддържа се, че НЗОК не дължи заплащане на
стойността на медицинските дейности, надвишаващи определения лимит и на основание
чл.2,ал.3 от ЗЗО.
В допълнителната искова молба ищцовата страна изтъква обстоятелството, че
Решението на НС на НЗОК, на което ответната страна основава отказа си за заплащане на
дължимите суми е обявено за нищожно с решение №1341/31.01.2019г. по адм.дело №
8647/2018г. на ВАС. Посочва също, че от отчета на НЗОК за 2016г. и по-конкретно от
обяснителната записка към него е видно,че НЗОК е формирала излишък от 1624392лв.,
поради което лечебните заведения не са надвишили средствата от бюджета на НЗОК.
Ищецът се позовава на чл.52 от Конституцията, в който е закрепено правото на гражданите
на Република България на безплатна медицинска помощ при условия и ред определени със
закон. Посочва, че тези условия са формулирани в Закона за здравното осигуряване –
пациентът да е здравно осигурено лице, заболяването да е включено в основния пакет
медицински дейности; лечението да е извършено от ЛЗ, което има сключен договор с
НЗОК за оказване на такъв вид медицинска помощ. Когато тези условия са изпълнени
НЗОК не можела да откаже да заплати лечението на здравноосгуреното лице и липсата на
финансови средства не е валиден аргумент за отказ да бъде извършено това заплащане.
Ищецът счита, че клаузите на индивидуалния договор, сключен между него и СЗОК,
в които е предвидено, че НЗОК заплаща само фактури, чиято месечна стойност не
надвишава утвърдения болничен бюджет са в противоречие със законовите изисквания на
ЗЗО и предвидените в него права на здравноосигурените лица.
С подадения допълнителен отговор НЗОК излага доводи,че отказа й се основава на
нормативно уредени положения – Методика за заплащане на медицинската помощ, прието
с ПМС №57/2015г., Правила за условията и реда за прилагане на чл.4,ал.1 от ЗБНЗОК и
чл.55а от ЗЗО. Предвид на това и определянето на лимити в индивидуалните договори с
3
лечебните заведения не било нищожно поради противоречие със закона.
Поддържа се също, че лимитите важат и за спешната медицинска помощ,тъй като
същата попада под същия законов режим. По отношение на нея е предвидена възможност за
договаряне на увеличение на лимита след подадено заявление на изпълнителя на
медицинската помощ, но само при наличие на решение на директора на РЗОК. Възможно е
дейността да бъде заплатена и ако има решение на надзорния съвет на НЗОК при
осигурени средства за това. В случая било взето решение на НЗОК с № РД-НС-04—
11/17.01.2017г.,но същото било предвидено, че заплащането ще се извърши в месеци,в
които ще се осигурят тези средства. До настъпването на това условие- да са осигурени с
необходимите средства задължението на НЗОК не било изискуемо.
По доказателствата:
Видно от представения Договор за оказване на болнична медицинска помощ по
клинични пътеки № 22-3311/23.02.2015г. НЗОК е възложила на МБАЛ„Люлин“ ЕАД да
предоставя болнична помощ по клинични пътеки срещу което ответникът в качеството на
възложител е поел задължението да плати възнаграждение за извършените от ищеца
дейности съгласно Методика за остойностяване дейностите в болничната помощ по
приложение N 2А към чл.2 и Методика за заплащане на дейностите в болничната
медицинска помощ по приложение N 2Б към чл.2, както и Договор №РД-НС-01-2 от
29.12.2014г. за приемане на обемите и цените на медицинската помощ за 2015г. между
НЗОК и БЛС съобразно представени от ищеца отчетни документи по чл.28 за извършени
дейности. С допълнителни споразумения от 26.01.2016г., 22.03.2016г., 19.05.2016г.,
23.06.2016г.,25.08.2016г. и 18.10.2016г. са определени месечните стойности на дейностите
по чл.3,ал.1,т.1 от Правилата за условията и реда за прилагане на чл.4,ал.1 от ЗБНЗОК.
По делото не е спорно, че ищецът притежава необходимото разрешение за
осъществява лечебна дейност. Не се спори и относно обстоятелството, че извършените
дейности са отчетени съгласно изискванията на чл.32, ал.1 от договора – по електронен път
за оказаната за денонощие дейност.
Приложени са дебитните известия за дължимите суми, които ищецът е изпратил до
СЗОК по пощата, както и спецификации за извършените медицински дейности.
Пред настоящата инстанция са представени Решение на НЗОК № РД-НС-04-
79/14.08.2020г., заповед № РД-18-1018/21.09.2020г. и Протокол №РД -18-1018/ 23.09.2020г.
От тези доказателства се установява, че Надзорният съвет на НЗОК е възложил на
управителя на НЗОК за бъдат извършени проверки относно незаплатените медицински
дейности за 2015 и 2016г. и в съответствие с резултатите от тези проверки да предприеме
действия да заплати на лечебните заведения за болнична помощ до посочения в решението
размер от 75 милиона лева тези дейности. От протокола от извършената проверка се
установява, че ищцовото дружество дейности коректно е извършило медицински дейности
до размера от 37 899лв.
В хода на процеса пред първоинстанционния съд е допусната и изслушана
комплексна експертиза, изготвена от вещи лица лекар и икономист. От заключението по
същата се установява, че има пълно съвпадение между отчетените основни диагностични,
4
основни терапевтични и други процедури, кодове по МКБ и там където е относимо - код
на основни оперативни процедури за всички 53 случая. За тях вещите лица категорично
заявяват, че е оказвана болнична медицинска помощ, посочени са конкретните клинични
пътеки, по с които е осъществена тя като е констатирано, че съответните дейности са
надлежно документирани. Направена е проверка и е установено, че през процесните
периоди дейността на ищеца е отчитана електронно съобразно действащите методики като
всеки един от тези 53 случая има освен електронен отчет, и първични медицински
документи. Посочена е и стойността на всяка една от клиничните пътеки. Общият размер
на неразплатените дейности е 37 899лв.
Експертите посочват, че няма данни лечебното заведение да се възползвало от
възможността да подаде заявление до директора на РЗОК за увеличаване на месечната
стойност на медицинските дейности, както и да е формирало листа на чакащите.
Предвид на тези доказателства следва да се приеме, че от фактическа страна е доказано, че през
процесния период м. февруари 2016г.-м. декември 2016г. изпълнителят МБАЛ„Люлин“ ЕАД
реално е осъществил дейностите по оказване на болнична медицинска помощ и по прилагане на
медицински изделия във връзка с нея, от категорията на тези, предмет на сключения договор.
Спорен между страните е въпросът за обема на задължението за заплащане на тези дейности - дали
то се дължи до изчерпване на определен за съответния период стойностен лимит, или за всички
действително осъществени и отчетени по надлежния ред медицински дейности от категорията на
уговорените с договора.
От правна страна:
Договорът за оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки,
приложен по делото е сключен на основание чл.59,ал.1 от ЗЗО в съответствие с Национален
рамков договор за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса
и Българския лекарски съюз за 2015г. МБАЛ„Люлин“ ЕАД е поело задължение да оказва на
здравно осигурени лица болнична медицинска помощ по подробно описани здравни
пътеки. Съгласно чл.8 от ЗЛЗ болничното заведение е длъжно да оказва болнична помощ на
здравно осигурени лица, като обемът на възложената дейност не е ограничен до достигане
на определени стойности.
Съгласно чл.29,ал.1 от Националния рамков договор за 2015г., който е приложим и за
2016г., изпълнителите на медицинска помощ имат право да получат от НЗОК в срок и в
пълен размер заплащане за извършените дейности при условията и по реда на сключения
между страните договор. В индивидуалния договор, който е подписан между СЗОК и
ищцовото дружество е закрепено задължението на изпълнителя да осигурява непрекъснато
24-часово изпълнение на лечебната дейност по медицински специалности, съгласно
разрешението за осъществяване на лечебната дейност /чл. 5,т.9 / . Изпълнителят няма
възможност да поиска от здравно осигурения пациент да заплати медицинската помощ,
която е включена в обхвата на здравното осигуряване, тъй като същата съгласно
разпоредбата на чл.47 ЗЗО се закупува от РЗОК.
5
В чл. 5 от ЗЗО са уредени основните принципи на задължителното здравно осигуряване,
между които: отговорност на осигурените за собственото им здраве; равнопоставеност на
осигурените при ползването на медицинска помощ и свободен избор от осигурените на
изпълнители на медицинска помощ. В чл. 35 от ЗЗО е регламентирано, че задължително
осигурените имат право да получават медицинска помощ в обхвата на основния пакет от
здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК и да избират лекар от лечебно заведение
за първична медицинска помощ, сключило договор с РЗОК. Правото на здравно
осигуряване, гарантиращо на гражданите достъпна медицинска помощ и безплатно ползване
на медицинско обслужване при условия и ред, определени със закон е закрепено и в
чл.52,ал.1 от Конституцията на Република България.
Съгласно §1,т.2 от ДР на ЗЗО "Пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на
НЗОК" са определени по вид и обхват дейности, по отделни специалности, дейности за
лечение на определени заболявания или на група заболявания, които са достъпни за всички
здравноосигурени лица в обем, при условия и по ред, определени в Националния рамков
договор.“ Така дефинираният пакет се отнася за дължимия набор от медицински дейности и
процедури на всяко едно здравно осигурено лице.
Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ на
задължително здравноосигурените лица в страната са подробно регламентирани в приетата с
ПМС № 119 от 22.05.2006 г., в изпълнение на чл.81, ал.3 от ЗЗ, Наредба за осъществяване
правото на достъп до медицинска помощ (обн., ДВ,бр.45 от 2.06.2006г., в сила от
02.06.2006г.). Съгласно чл.2 от същата здравноосигурените лица в Република България имат
право да получават медицинска помощ в обхвата на основния пакет от здравни дейности,
гарантиран от бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), които им
гарантират достъпно лечение в съответствие със стадия, развитието, тежестта и остротата на
съответното заболяване, а извън обхвата на задължителното здравно осигуряване
българските граждани имат право на достъп до медицински услуги при условията и по реда
на чл. 82 от Закона за здравето. Последният текст предвижда, че извън обхвата на
задължителното здравно осигуряване на българските граждани се предоставят медицински
услуги, които са свързани със медицинска помощ при спешни състояния; интензивно
лечение на здравно неосигурени лица;профилактични прегледи и изследвания и
акушерската помощ за всички здравно неосигурени жени, независимо от начина на
родоразрешение, по обхват и по ред, определени с наредба на министъра на
здравеопазването. Регламентирани са и други хипотези, които нямат пряко значение към
настоящия казус.
В конкретния случай, процесният индивидуален договор е сключен във връзка с
осъществяването на дейността по оказване на медицинска помощ в съответствие с
гарантирания пакет по чл. 45 ЗЗО между директора на РЗОК и изпълнител на медицинска
помощ, който отговаря на условията по чл. 55, ал. 2, т. 1 и на критериите за осигуряване на
достъпност и качество на медицинската помощ по чл. 59в от закона.
6
Държавата, като публичен субект, осъществяващ чрез предвидените в Конституцията
органи държавната власт, следва да закриля здравето на гражданите - чл. 52,ал.3 от
Конституцията, като в качеството й на принципал на националното имущество трябва да
осигури задължителния финансов ресурс, гарантиращ на всички нейни граждани достъпна
медицинска помощ и безплатно ползване на медицинско обслужване. Осъществяването на
задължителното здравно осигуряване е възложено на Националната здравноосигурителна
каса и именно тя е органът, натоварен с провеждането на държавната политика в здравното
осигуряване и свързаните с него обществени отношения. Нейните служители трябва да
изготвят и реализират финансов план за набиране и разходване на паричните средства на
задължителното здравно осигуряване, който да гарантира на здравноосигурените лица
достъп до своевременно и качествено здравеопазване, както и пакет от медицински
дейности, които те да получат от избрания от тях изпълнител на медицинска помощ. В
изпълнение на това свое задължение касата следва да съобразява при разпределянето на
средства за сключването на индивидуалните договори с изпълнителите годишната стойност
на разходите за видовете медицинска помощ, които изплаща от бюджета за съответната
година така, че да не останат неразплатени медицински услуги, извършени от изпълнителя
по определените в договора клинични пътеки.
Определянето на лимит на заплащаните от НЗОК дейности, предвидени в
индивидуалните договори с изпълнителите на медицинска помощ е в противоречие с два от
огласените в чл.5 ЗЗО принципи, на които се осъществява задължителното здравно
осигуряване - пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК и свободен
избор на изпълнители на медицинска помощ. Налагането на лимит на сумите за разплащане
по договорите води до сериозно ограничаване и на гарантирания в разпоредбата на чл. 4
ЗЗО свободен достъп на осигурените лица до медицинска помощ. Ограничението се
изразява преди всичко в невъзможността да получат болнична помощ онези
здравноосигурени лица, които са я потърсили след като установения в договора лимит е бил
вече изчерпан. Така с разпоредбите на издадения в изпълнение на закона подзаконов
нормативен акт, инкорпорирани и в клаузите на договора, се нарушава правото на избор на
болнично заведение, което право е валидно за цялата територия на страната и не може да
бъде ограничавано по географски и/или административни основания (чл. 4, ал. 2 ЗЗО).
В този смисъл стриктното прилагане - винаги и по отношение на всички, на
разпоредбата на чл. 22 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска
помощ (обн., ДВ, бр. 45 от 2.06.2006 г., в сила от 2.06.2006 г.), в редакцията й действала към
исковия период, която постановява при липса на капацитет за планова хоспитализация
лечебното заведение да изготвя листа на чакащите за всяка клиника и/или отделение, в
която се включват всички подлежащи на хоспитализация лица с изключение на тези, които
се нуждаят от спешна диагностика и лечение, за много случаи би означавало на практика
отказ от предоставяне на болнична помощ, каквато болничното заведение, с оглед своя
капацитет, материална обезпеченост и наличие на медицински специалисти и достатъчен
7
персонален състав в конкретния период, е могло да осъществи. В същото време такова
поведение на болничното заведение ще представлява виновно неизпълнение на основното
му задължение, очертано в предмета на договора (чл. 1) и затова то няма избор дали да
предостави или да не предостави на здравноосигуреното лице необходимата болнична
медицинска помощ.
Предвид гореизложеното, за МБАЛ„Люлин“ ЕАД като изпълнител на болнична
медицинска помощ по процесния индивидуален договор, не съществува правна възможност
да откаже предоставянето на медицинска помощ на здравноосигурените лица в рамките на
пакета от здравни дейности, гарантиран от самостоятелния бюджет на НЗОК, на каквото й
да е основание, в това число и поради изчерпване на средствата от разпределения му
лимитиран бюджет. Затова и превишаването на установения лимит в резултат на
осъществена по определените в договора клинични пътеки медицинска услуга не
представлява надхвърляне на обема на възложената работа с оглед безусловно признатото
на здравноосигуреното лице право на свободен избор на изпълнител.
В самия договор също не е предвидена възможност при изчерпване на предварително
определените стойности, лечебното заведение да прекрати извършването на определените
по договора дейности, а напротив – лечебното заведение, в качеството му на изпълнител, е
поело задължението непрекъснато 24 часа да осигурява договорената болнична медицинска
помощ - чл. 5, т. 1, т. 2, т. 8, т. 9, без да му е поставено ограничение на приема съобразно
лимита на договорените средства и без да може да изисква заплащане или доплащане от
здравно осигуреното лице за дейност - предмет на договора, с изключение на случаите
изрично и изчерпателно изброени в т. 10 на чл. 5, между които не е настоящия.
Отчитайки факта, че определените обеми и стойности на изпълнителите на болнична
медицинска помощ са прогнозни и е възможно те да бъдат надхвърлени, без изпълнителите
на помощта да могат да влияят на това, самият законодател в ЗЗО е заложил в бюджета на
НЗОК резерв, средствата от който следва да се разходват за заплащане на непредвидени и
неотложни разходи в случай на значителни отклонения от равномерното разходване на
бюджетните средства като такива разпоредби са включени и в Закона за бюджета на НЗОК
за 2016г.
По делото са налични доказателства, че надзорният съвет на НЗОК е взел решение №
РД-НС—04-11/17.01.2017г. за заплащане на надлимитните дейности за 2016г. Неговото
изпълнение обаче е отложено и сумите не са изплатени на ищеца. От представените пред
въззивния съд документи е видно,че 14.08.2020г. е взето ново решение за заплащане на
извършени медицински дейности след направена проверка. Както беше посочено по-горе,
такава проверка е извършена и при ищеца и е констатирано, че дейностите, чието заплащане
се претендира са осъществени в съответствие с всички изисквания и са надлежно
документиране. Доколкото обаче по делото няма данни да исковите суми да са заплатени,
то искът за главницата се явява основателен и доказан до размера, посочен в заключението
8
на приетата по делото експертиза- 37 899лв.
Основателен е и искът по чл.86,ал.1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в
размер на законната лихва. Съгласно договора РЗОК следва да извърши плащанията до 30-
то число на месеца, следващ отчетния. Следователно, след настъпване на определения
падеж възложителят по договора изпада в забава и дължи обезщетение за същата в размер
на законната лихва. Размерът,за който акцесорният иск е основателен съдът определя по
реда на чл.162 от ГПК, като съдът приема, че това е сумата от 8316.23лв.
Върху дължимата главница следва да се присъди и законна лихва, считано от датата
на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
С оглед на различния извод, до който достига настоящата инстанция, обжалваното
съдебно решение ще следва да бъде отменено в частта му, с който обективно съединените
искове са отхвърлени до посочените по-горе размери и вместо него ще следва да бъде
постановено друго такова, с което исковете за тези суми да бъдат уважени. В останалата му
част решението ще следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото на МБАЛ„Люлин“ ЕАД ще следва да бъдат присъдени и
направените разноски в двете съдебни инстанции съобразно уважената част от исковете.
Същите са размер на 8015.61лв, от които 3826.97лв. разноски, направени пред
първоинстанционния съд и 4188,64лв. разноски за въззивното производство.
С оглед на изложеното, апелативният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 212 от 29.01.2020г.,постановено по т.д.№ 2713/2018г. по описа
на СГС в частта му, с която е отхвърлен предявеният от МБАЛ „ Люлин“ ЕАД , ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.София против Национална
здравноосигурителна каса иск за заплащане на основание чл.79,ал.1пр.1, вр.чл.45,ал.1,т.3 от
ЗЗО и чл.86 от ЗЗД на сумата 37899лв., представляваща стойност на извършена от ищеца
надлимитна болнична медицинска дейност за месеците февруари, март, юни, октомври и
декември на 2016г. и сума в размер на 8316.23,86лв., представляваща мораторна лихва
върху главницата, считано от 30.03.2016г. до 20.12.2018г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса, гр.София, ул.“Кричим“ №1, ЕИК
********* да заплати на МБАЛ„Люлин“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.София, ж.к.“Люлин“, 6 м.р.,бул. „П.Дертлиев“№ 81 на основание чл.79, ал1
от ЗЗД ,вр.чл.45,ал.1,т.3 и чл.59,ал.1 от ЗЗО и чл.86,ал.1 от ЗЗД сумата от 37899лв.
представляваща стойност на извършена от ищеца надлимитна болнична медицинска
дейност за месеците февруари, март, юни, октомври и декември на 2016г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 21.12.2018г.,както и
сумата 8316.23,86лв.,представляваща мораторна лихва върху главницата, считано от
30.03.2016г. до 20.12.2018г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса, гр.София, ул.“Кричим“ №1, ЕИК
9
********* да заплати на МБАЛ„Люлин“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.София, ж.к.“Люлин“, 6 м.р.,бул. „П.Дертлиев“№ 81 сумата от 8015.61лв
разноски, от които 3826.97лв. такива, направени пред първоинстанционния съд и 4188,64лв.
разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба при наличие на
предпоставките на чл.280,ал.1 от ГПК пред ВКС на Република България в едномесечен срок
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10