№ 8788
гр. София, 14.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20221110156160 по описа за 2022 година
Предявени са отрицателни установителни искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1
вр. чл. 439 ГПК от „.............“ ЕООД и Б. Т. М за признаване за установено, че не дължат на
ответника „............“ ЕООД сумата 1572,01 лева, главница по договор от 29.12.2008 г., ведно
със законна лихва от 08.01.2013 г. до изплащане на вземането, сумата 99,88 лева договорна
лихва за периода 25.10.2011 г. до 07.01.2013 г., сумата 286,61 лева наказателна лихва за
периода 25.10.2011 г. до 07.01.2013 г. и сумата 219,17 лева разноски по делото, за които
суми е издаден изпълнителен лист от 15.01.2013 г. по ч.гр.д. №725/2013 г. по описа на СРС,
76 състав и въз основа на който е образувано изпълнително дело № 2013..........0400353 по
описа на ЧСИ .........., рег. № .......... в Регистъра на Камарата на ЧСИ, район на действие
Окръжен съд – град .......
Ищците твърдят, че по силата на издаден в полза на „.........“ АД изпълнителен лист по
ч.г.д. №725/2013 г. по описа на СРС, 76 състав са осъдени да заплатят солидарно процесните
суми. Поддържат, че въз основа на така издадения изпълнителен лист е образувано ИД
№2013..........0400353 при ЧСИ .......... с район на действие ПОС, като с договор за цесия от
25.06.2019г. вземането е прехвърлено на ответника, който е подал молба до съдебния
изпълнител за конституирането му като взискател. Твърдят, че вземанията, предмет на
принудително изпълнение, са погасени по давност, тъй като след 30.06.2016 г. не са
извършвани никакви действия за принудителното им събиране. При тези твърдения искат да
се установи, че не дължат на ответника чрез принудително изпълнение посочените по-горе
суми. Претендират присъждането на разноски.
В срока за отговор ответникът оспорва предявения иск при възражения, че не е
легитимиран да отговаря по предявените искове, тъй като не е конституиран с акт на
съдебния изпълнител като взискател по делото. Оспорва исковете като неоснователни.
Претендира присъждане на разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл.439 от ГПК вр.
1
с чл. 124, ал. 1 ГПК. Основателността на иска е обусловена от установяване от ищеца, че е
налице висящо и непрекратено изпълнително дело, образувано въз основа на процесния
изпълнителен лист, както и че след приключване на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание, са настъпили факти, които водят до погасяване
на установеното изпълняемо право на ответника. Предвид наведените основания за
недължимост на сумата ответникът следва да докаже своите възражения и положителните
факти, на които основава изгодни за себе си последици, а именно да докаже наличието на
обстоятелства, довели до спирането или прекъсването на погасителната давност за
вземанията си.
С доклада по делото съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване
между страните обстоятелствата, че в полза на „.........“ АД е издаден изпълнителен лист от
15.01.2013 г. въз основа на заповед за изпълнение по ч.г.д. № 725/2013 г. на СРС за сумите
1572,01 лева, главница по договор от 29.12.2008 г., ведно със законна лихва от 08.01.2013 г.
до изплащане на вземането, сумата 99,88 лева договорна лихва за периода 25.10.2011 г. до
07.01.2013 г., сумата 286,61 лева наказателна лихва за периода 25.10.2011 г. до 07.01.2013 г.
и сумата 219,17 лева разноски по делото, въз основа на който е образувано изпълнително
дело № 2013..........0400353 по описа на ЧСИ .........., рег. № .......... в Регистъра на Камарата на
ЧСИ, район на действие Окръжен съд – град .......
Видно от приложения към настоящото дело заверен препис от изпълнително дело
№353/2013 г. по описа на ЧСИ .........., рег. № .......... в Регистъра на КЧСИ, район на действие
ПОС, същото е образувано по молба на взискателя, подадена на 14.02.2013 г., с включени
искания за извършване на изпълнителни действия – налагане на запори предхождани от
проучване на имущественото състояние на длъжника. Установява се от изпълнителното
дело, че по същото са изпращани покани за доброволно изпълнение до длъжниците,
извършвани са справки и са набавяни документи за установяване на имуществото на
длъжника и наличието на трудови договори, изпращане на запорни съобщения в периода от
образуването му до 15.04.2013г. Последващата молба от взискателя, с която е посочен
изпълнителен способ е от 12.05.2014 г. за налагане на запор на установените банкови сметки
на длъжниците, а на 30.06.2016 г. е поискано съдебният изпълнител да извърши опис на
движимите вещи на дружеството длъжник и на поръчителя и да бъде наложен запор на
банковите им сметки в конкретно посочена банка. С молба от 26.02.2020 г. „............“ ЕООД
е поискало от съдебния изпълнител да бъде конституиран като взискател по делото на
основание сключен с „.........“ АД договор за прехвърляне на парични вземания от 25.06.2019
г., сред които и това от настоящите ищци. Молбата е оставена без движение до представяне
на редовно връчени уведомления по чл. 99,ал. 4 ЗЗД.
Правото на длъжника в изпълнителното производство да оспори вземането по
изпълнението е признато с разпоредбата на чл. 439, ал. 1 ГПК. Искът е средство за защита на
длъжника срещу материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение, но при
конкретно посочени от закона предпоставки. Оспорването на изпълняемото право от
длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Ищците
обосновават предявените отрицателни установителни искове с фактическото твърдение, че
удостоверените в процесната заповед за незабавно изпълнение вземания са покрити с
изтекла обща погасителна давност след образуване на изпълнително дело №353/2013 г. по
описа на ЧСИ .......... с рег. №.......... на КЧСИ, поради което и предявените искове с правно
основание чл. 439, ал. 1 ГПК са допустими. Това е така защото след влизане в сила на
заповедта за изпълнение длъжникът трябва да основе отрицателния си установителен иск на
факти, които са настъпили след приключилото съдебно дирене пред последната инстанция,
разгледала спора по същество (когато вземането е установено с влязло в сила решение),
респ. на факти, които са настъпили след изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК (когато
заповедта е влязла в сила поради неподаденото в срок или оттеглено възражение). Като се
позовават на давност, длъжниците не разполагат с отрицателния установителен иск по чл.
424 ГПК, независимо от заявеното, че заповедта не им е връчена надлежно, но без да
2
твърдят факти и обстоятелства обусловили ненадлежното връчване. Следва да се държи
сметка и че едва след влизане в сила на заповедта за незабавно изпълнение могат да
възникнат обстоятелства, които да обосноват предявяването на отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, а именно изтичането на погасителната давност.
В разглежданата хипотеза е налице приключило заповедно производство по ч.гр.д. №
725/2013 г. по описа на СРС, 76 състав. Издадената заповед за изпълнение в полза на „.........“
АД е редовно връчена на длъжниците на 12.08.2013 г. основание чл. 47, ал. 5 и чл. 50, ал. 4
ГПК като в двуседмичния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК (ДВ бр.59 от 20.07.2007) длъжниците
не са депозирали възражения срещу нея и на 27.08.2013 г. заповедта за изпълнение е влязла
в сила. Влязлата в сила заповед за изпълнение се ползва с присъщите на силата на
пресъдено нещо процесуални и материалноправни последици като удостоверените в тази
заповед вземания не могат да бъдат оспорвани. От този момент – 27.08.2013 г. започва да
тече нова обща (5-годишната) погасителна давност за всички вземания по заповедта, дори и
те, принципно, да са се погасявали с кратка погасителна давност - арг. чл. 117, ал. 2 ЗЗД (в
този смисъл е Решение № 37/24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о..
Давността би трябвало да изтече на 27.08.2018 г., но са били предприети действия по
образуване на изпълнителното производство на 14.02.2013 г., както и такива в хода на
принудителното изпълнение на 12.05.2014 г. за налагане на запор на установените банкови
сметки на длъжниците, а на 30.06.2016 г. е поискано съдебният изпълнител да извърши опис
на движимите вещи на дружеството длъжник и на поръчителя и да бъде наложен запор на
банковите им сметки в конкретно посочена банка, с които погасителната давност е била
прекъсната. Съгласно дадените в т. 10 на ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС
разяснения прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител
по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Считано от 30.06.2016 г. (последното
изпълнително действие) е започнало теченето на нова 5-годишна погасителна давност за
всички вземания, която е изтекла към момента на предявяване на исковата молба, въз основа
на която е образувано настоящото исково производство – 17.10.2022 г. (п.кл. 13.10.2022 г.),
поради което исковите претенции следва да се уважат в цялост.
Обстоятелството, че ответникът не е конституиран като взискател по изпълнителното
дело независимо, че е носител на вземанията, предмет на заповедта за изпълнение на
основание договор за цесия от 25.06.2019 г., същият е легитимиран да отговаря по исковете,
доколкото ищците са узнали за цесията, поради което и предявяват исковете си срещу новия
кредитор. Уведомяването на длъжника за цесията по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД, има за цел
неговата защита в случай на изпълнение, и не рефлектира върху действителността на
договора за прехвърляне на вземанията.
При този изход на делото разноски се следват на ищците, които претендират такива за
държавна такса - 63,00 лева и адвокатско възнаграждение – 500,00 лева по представен
списък по чл. 80 ГПК, които следва да им се присъдят в цялост.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „.............“ ЕООД ЕИК ........... със седалище и
адрес на управление: гр. ......, ......... и Б. Т. М ЕГН ********** с адрес: гр. ......, ........ не
дължат на „............“ ЕООД ЕИК ......... със седалище и адрес: гр. ......... на основание чл. 124,
ал. 1 вр. чл. 439 ГПК сумата 1572,01 лева, главница по договор от 29.12.2008 г., ведно със
3
законна лихва от 08.01.2013 г. до изплащане на вземането, сумата 99,88 лева договорна
лихва за периода 25.10.2011 г. до 07.01.2013 г., сумата 286,61 лева наказателна лихва за
периода 25.10.2011 г. до 07.01.2013 г. и сумата 219,17 лева разноски по делото, за които
суми е издаден изпълнителен лист от 15.01.2013 г. по ч.гр.д. №725/2013 г. по описа на СРС,
76 състав, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 2013..........0400353 по
описа на ЧСИ .........., рег. № .......... в Регистъра на КЧСИ, район на действие Окръжен съд –
град ...... поради погасяване по давност.
ОСЪЖДА „............“ ЕООД ЕИК ......... със седалище и адрес: гр. ......... да заплати
„.............“ ЕООД ЕИК ........... със седалище и адрес на управление: гр. Б. Т. М ЕГН
********** с адрес: гр. ......, ........ на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 563,00
лева – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4