№ 102
гр. Разград, 23.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Е. Д. Стоев
Членове:Валентина П. Димитрова
Светлана К. Чолакова
при участието на секретаря Мариан В. Найденов
в присъствието на прокурора Е. Й. Е.
като разгледа докладваното от Светлана К. Чолакова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20243300600282 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК
С Присъда №1 от 28.03.2024 г. постановена по НОХД № 249/2023 г. по описа на
Районен съд - Исперих, подсъдимият С. С. М. е признат за невиновен в това, че на
03.06.2023г. в с. Хърсово, обл.Разград пред частен дом, находящ се ма *** противозаконно е
отнел чуждо МПС - л.а. „Хюндай Санта Фе“ с per. № *** на стойност 3200 лв. от владението
на Г. Ш. А. от с.с. без нейно съгласие с намерение да го ползва, като отнемането е
извършено в условията на чл.195, ал. 1, т. 4, пр.2 от НК чрез използване на техническо
средство - контактен ключ за същото МПС, като на основание чл. 304 от НПК е оправдан по
внесеното обвинение за извършено престъпление по чл.346, ал.2, т.3 във вр. с ал.1 във вр. с
чл.195, ал.1, т. 4, пр.2 от НК.
Против присъдата е постъпил протест от РП-Разград. Представителят на
прокуратурата намира постановената присъда за неправилна, като в допълнителен протест
излага съображения за това, че съдът неправилно е оценил събраните доказателства и по
този начин е постановил оправдателна присъда. Неправилно приел, че подсъдимият не е
действал със съзнанието, че отнема автомобила незаконно, предвид показанията на
разпитаните свидетели - А. и синовете и, че същата нощ не са предоставяли автомобила на
подсъдимия, както и от поведението на подсъдимия при спирането му от полицейските
служители - прехвърлил се на дясната седалка и заявил, че друг е управлявал автомобила.
Намира, че по делото безспорно е установено, че на 03.06.2023г. около 04,00 часа
1
подсъдимият е управлявал автомобила на свидетелката Г. А. в с.Хърсово, обл.Разград.
Счита, че в хода на съдебното следствие са извършени всички необходими процесуално-
следствени действия и не следва да се извършват нови от въззивния съд.
Депозирано е възражение от С. С. М. против протест вх. №1535/09.04.2024г. на
РП-Разград. Моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена, както да бъде
извършен допълнителен разпит на свидетелите явяващи се собственици и ползватели на
процесното МПС – Г. Ш. А., О. С. В. и А. С. В.. Счита, че протеста е недопустим, тъй като е
пропуснат срока за подаването му в съда, същевременно и неоснователен. Излага
съображения, че по делото са разпитани свидетели очевидци и същевременно явяващи се
преки участници в казуса, които заявили, че автомобилът им не е бил обект на кражба или
противозаконно отнемане с цел ползване от страна на подсъдимия. Напротив на въпросната
дата той бил управляван от единствения и обичайния му ползвател от семейството О. С.,
който по молба на подсъдимия го закарал до дома на бившата му съпруга, като на връщане
става и настоящия случай, като О. от страх напуснал автомобила и избягал в неизвестна
посока, оставяйки С. да седи на пасажерското място. Като самият О. В. заявил в съда по
делото, че именно той е управлявал автомобила си въпросната вечер, но понеже бил
употребил алкохол е избягал от него преди полицейската проверка, като го изоставил със
седящия от дясно до него подсъдим С.. Излага съображения по отношение квалификацията
на обвинението, че автомобилът не е запален чрез специални технически умения,
способности и специални трикове, чрез шпецове и прочие, а единствено чрез завъртане на 45
градуса в посока ляво, на прилежащия му оригинален ключ от страна на третото лице О. В..
Сочи също така, че заради поведението на бившата му съпруга, която инициирала против
него дело за домашно насилие – гр.д. №232/2024г. на РС-Исперих, се породил и настоящия
случай, по който му е вменено извършено престъпление. Моли пред въззивната инстанция
отново да бъдат разпитани свидетелите Г. Ш. А., О. С. В. и А. С. В., както да се приложи
гражданско дело№232/2024г. на РС-Исперих.
Подсъдимият се е явил пред първоинстанционния съд в съдебните заседания, като
не е дал обяснения.
В дадените обяснения пред въззивния съд подсъдимият С. М. сочи, че О.
управлявал автомобила и като видял полицейската кола, го оставил вътре, а той бил на
дясната седалка.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция прокурорът поддържа протеста.
Счита, че е допуснато процесуално нарушение изразяващо се в липса на мотиви. Сочи, че
съдът е приел изцяло показанията на свидетелите, които кредитирал. По съществото си
тези показания установяват, че процесната вечер подсъдимият е управлявал автомобила и че
никой от ползвателя или собстевника не е давал разрешение същият да бъде предоставен,
или ползван от подсъдимия. Така не става ясно въз основа на какви доказателства съдът е
стигнал до своя извод, че подсъдимият не е осъщесвил от обективна и субективна страна
състава на престъплението. Моли присъдата да бъде отменена и делото върнато за ново
разглеждане на друг състав на съда. В противен случай намира, че събраните доказателства
2
са категорични, че подсъдимият е ползвал автомобила, без знанието и разрешението на
собственика, като прави искане за отмяна на присъдата, постановяване на нова, с която
подсъдимият бъде признат за виновен по така повдигнатото му обвинение и му бъде
наложено наказание лишаване от свобода в размер на една година и осем месеца.
Защитникът на подсъдимия – адвокат М. поддържа възражението. Изразява
становището, че подсъдимият няма никакво участие, налице е неправомерно обвинение, а на
подсъдимия са били съставени три акта от органите на полицията, без да е управлявал МП.
Сочи за липса на доказателства кой е управлявал автомобила. Като от експертизата не се
установявало, че подсъдимият е посетил дома и че е извършил някакви действия спрямо
МПС. Твърди, че свидетелят О. напуснал автомобила и избягал, като си оставил ключа.
Намира присъдата за справдедлива, като в мотивите следва да се извърши корекция, тъй
като съдът приел, че подсъдимият упрвалявал, но нямал умисъл да отнеме противозаконно
автомобила, а е следвало да бъде оправдан, тъй като липсва противоправно действие от
страна на подсъдимия. Моли присъдата да бъде потвърдена.
Подсъдимият М. сочи, че разбрал от О., че полицаят му бил казал, че ако кажел, че
той е карал колата, ще му направят глоба и ще го вкарат в затвора
В последаната си дума подсъдимият заявява, че е невинен.
Въззивният съд след като се запозна с материалите по делото, обсъди
доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, както и след извършената служебна
проверка изцяло на постановената от първоинстанционния съд присъда намира, че същата е
постановена при допуснати съществени процесуални нарушения от категорията на
абсолютните, които не могат да бъдат отстранени във въззивното производство, което налага
нейната отмяна и връщане на делото на районния съд за ново разглеждане.
В чл. 305, ал. 3 НПК е регламентирано изискването съдът да посочи в мотивите на
присъдата установените обстоятелства и въз основа на кои доказателствени материали е
сторил това.
В настоящия случай районният съд е възпроизвел фактическата обстановка,
изложена в обвинителния акт, а след това подлагайки на анализ част от доказателствените
материали е изразил позицията си, че авторството на деянието, обективните и субективни
елементи на престъпния състав не са установени по несъмнен начин. От мотивите става
ясно, че решаващият съд е кредитирал показанията на свидетелите М. М., И. И.ов, И Н., Г.
А., О. В., А. В., М. М.а, като ги е приел за достоверни. На л.3 от мотивите съдът е посочил,
че не е доказано на инкриминираната дата подсъдимият да отнел противозаконно процесния
автомобил от владението на когото и да било от членовете на семейството на св. А.. Както,
че: „св. О. В., който последно е ползвал автомобила заедно с подс. М., отрича да му е дал
контактния ключ, но съдът счита, че обратното би могло да го уличи в извършването на
административно нарушение, тъй като предоставянето управлението на МПС на лице, което
е с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, е административно нарушение по
смисъла на ЗДвП“. В изложената фактическа обстановка, съдът не е посочил, че св.О. В. е
3
управлявал автомобила, когато подсъдимият е бил спрян за проверка от полицейските
служители. В първоинстанционното производство подсъдимият изобщо не е давал
обяснения, като не е ясно въз основа на какви данни, е направено такова заключение. Съдът
явно е счел, че показанията на св. О. В. са недостоверни - тълкувайки съждението му за
угрозата от административно наказателна отговорност по отношение на този свидетел,
което е в противоречие с посоченото от съда, че е приел фактите по случая и въз основа на
показанията на този свидетел.
Въззивната инстанция приема, че при оценка на доказателствените материали са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по чл. 13, чл. 14, чл.107 ал.5
НПК за всестранно, обективно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и
внимателна проверка на събраните доказателства. Част от доказателствените източници не
са били обсъдени задълбочено, в частност показанията на св.О. В., които не са били оценени
според действителното им съдържание. Оценката за достоверност на коментираните
показания не зависи от предположенията на съда за евентуалната му отговорност/за каквато
няма събрани доказателства, тъй като полицейските служители не са заявявали такива
факти/, а от собствената им убедителност, а тя на свой ред от тяхната последователност,
непротиворечивост и обективност, съответствие с други достоверни доказателствени
материали по делото. Процесуално недопустимо е процесът по проверка и оценка на
доказателствените материали да се основава на предположения, формални критерии и
превратна интерпретация, вместо на цялостното им обективно и всестранно изследване.
Тази липса на аргументация прави непроследим пътя, по който съдът е достигнал до
заключението си да не кредитира информацията, съобщена от св. О. В., чрез която са
въведени в процеса инкриминираните факти относно това, че контактния ключ от
автомобила не е даван на подсъдимия, бил е оставен от първия на масата в стаята, от където
подсъдимият го е взел и повторно управлявайки автомобила е отишъл до дома на св. М.а.
Същите не са съпоставени с кредитираните от съда показания на свидетелите И.ов, Н. и М.
установили подсъдимия при управлението на автомобила това, че не е имало друго лице с
него, както и обстоятелствата по връщането на ключа в дома на собственика, който не е бил
наясно в този момент, че автомобила не се намира пред дома му.
Не става ясно също така защо при обсъждане на доказателствата е посочено, че в
показанията си св. О. В. заявява, че с подсъдимия са ходили с процесния автомобил няколко
пъти до къщата, в която живее св. М.а, която също потвърждавала тези факти. В приетата
фактическа обстановка от съда не е отразено, че подсъдимият и св.В. ходили два пъти до
къщата, в която живеела св.М.а, а един път - около 03,10ч. на 03.06.2023г. Посочено е също
така, че при при спиране на управлявания от подсъдимия автомобил от полицейските
служители, същият бил седнал на дясната седалка и заявил, че автомобила бил управляван
от св.О. В., а такова заявление пред първия съд не е сторено нито от подсъдимия, нито от
свидетелите И.ов и Н.. Същите свидетели – полицейски служители около 7,00 часа отишли в
дома на св.А. и казали, че през нощта са спрели подсъдимия, който управлявал нейния
авотмобил марка Хюндай, модел Санта Фе, с peг. № ***. Налице е противоречие в приетата
4
от съда фактическа обстановка и анализа на доказателствата въз основа на които е
установена. Не става ясно също така защо е прието, че автомобилът не е отнет от
посъдимия, след като е управляван от същия, без да му е бил предоставен от св.О. В. или
св.А., чийто собственост е. Извода на съда, че деянието е несъставомерно поради това, че
безспорно се установило, че подсъдимият е ползвал автомобила само час по рано, а освен
това предходния ден – 02.06.2023г. автомобила също бил ползван от св. О. В. и подс. М.
неколкократно, не е аргументирано въз основа на какви доказателства е, тъй като нито в
приетата фактическа обстановка нито при преглед на показанията на св. О. В. и останалите
свидетели, са изложени такива факти.
С оглед на изложеното може да се обобщи, че мотивите на проверявания съдебен
акт са непълни и противоречиви. В тях липсва пълноценен доказателствен анализ,
обективиран ясно и изчерпателно, което е в разрез съдържанието им от изискванията,
заложени нормата на чл. 305, ал. 3 от НПК, приравняващо се на липса на мотиви. Трайната
съдебна практика е изпълнила с конкретно съдържание термина "липса на мотиви", като е
наложила разбирането, че липса на мотиви е налице, както в хипотезите на тяхното пълно
отсъствие, така и при схематична, повърхностна, непълна, неясна и вътрешно
противоречива аргументация на съда. И в двата случая липсата на мотиви касае порок в
дейността на решаващия съд, който рефлектира от една страна на правото на страните да
получат обоснован отговор на поставените от тях въпроси, а от друга страна - на
възможността да се разбере действителната воля на съда, в какъвто смисъл е практиката на
върховната инстанция /Решение № 92 по н. д. № 982/2018 г., II н. о. и др./.
Изводът на съда, че обвинителната теза е останала недоказана, е възможен, но той
би трябвало да произтича от внимателно проучване на всички доказателствени средства,
ясно изразена съдебна позиция за тяхната достоверност/недостоверност при стриктно
спазване на правилата, гарантиращи правилното формиране на вътрешносъдийското
убеждение. Настоящият състав намира за необходимо изрично да подчертае, че преценката
както за достоверността и надеждността на доказателствените източници, така и тяхната
достатъчност да обусловят един или друг извод, вкл. за липсата на безспорна
доказателствена основа за осъждане, е суверенно правомощие на съда по фактите, стига да е
ясно по какъв начин това е постигнато. В разглеждания случай като краен резултат мотивите
на съдебния акт не убеждават, че е осъществена задълбочена проверка, което препятства и
въззивния контрол за нейната законосъобразност.
Освен това съдът намира за необходимо да отбележи, че първоинстанционният съд
е допуснал нарушение и на процесуалните права на подсъдимия, тъй като не е предоставил
възможност на същия да даде обяснения. В заседанието на 23.02.2024г. подсъдимият е
заявил, че ще даде обяснения в края на съдебното следствие. В следващите заседания както
и заключителното заседание на 28.03.2024г., не му е била предоставена такава възможност.
В случая това нарушение не е самостоятелно основание за отмяна на съдебния акт, тъй като
оправдаването на подсъдимия от първия съд по посоченото обвинение е санирало
допуснатото нарушение на правото на подсъдимия регламентирано в чл.55 ал.1 НПК.
5
Допуснатите процесуални нарушения от първостепенния съд водят до невъзможност
на въззивната инстанция да осъществи проверка на обжалвания съдебен акт в рамките на
правомощията си. Касае се за съществени нарушения на процесуалните правила,
неотстраними в хода на въззивното производство, но отстраними при ново разглеждане на
делото. С оглед на отмяната на присъдата и връщането на делото за ново разглеждане
безпредметно се явява обсъждането на доводите на прокурора по същество.
С оглед констатациите относно незаконосъобразната процесуална дейност на състава
на съда, релевираните с протеста претенции за неправилно оправдаване на подсъдимия,
както и становището на прокурора заявено пред настоящата инстанция, се явяват
основателни. Това налага отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на РС-Исперих.
Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 1 във вр. с чл. 335, ал. 2 във вр. с чл. 348,
ал. 3, т. 1 и т. 2, пр. 1 от НПК съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Присъда №1 от 28.03.2024 г. постановена по НОХД № 249/2023 г.
по описа на Районен съд – Исперих.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6