№ 150
гр. Ихтиман, 18.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Светозар Люб. Георгиев
при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова
като разгледа докладваното от Светозар Люб. Георгиев Административно
наказателно дело № 20211840200762 по описа за 2021 година
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба срещу Наказателно постановление №НГ-1-22-
01043489/03.12.2021г. на ръководителя на ТП на НОИ София окръг, с което на Х. Д. Д.,
ЕГН **********, за нарушение на чл. 5, ал. 7, т. 1 от КСО на основание чл. 349, ал. 1
от КСО е наложена глоба в размер на 200 лева.
В жалбата се твърди, че неправилно е санкционирано физическото лице, а не
едноличният собственик и управляващ ЕТ, че неправилно е наложена глоба, а не
имуществена санкция, че липсва виновно поведение, както и че нарушението
представлява маловажен случай.
Жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Н., която поддържа
жалбата и претендира разноски.
За административнонаказващия орган – редовно призован – се явява гл.
юрисконсулт Б., която оспорва жалбата, счита, че НП следва да бъде потвърдено и
претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е депозирана в законоустановения срок (видно от известие за доставяне
на л. 13 от делото НП е връчено на 07.12.2021г., а видно от отбелязване върху самата
жалба на л. 4 от делото същата е депозирана на 13.12.2021г.), от легитимирано лице и
срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 16 НПК, приема за
1
установена следната фактическа обстановка:
Съставен е АУАН за това, че Х. Д. Д., ЕГН **********, в качеството му на
едноличен собственик и управляващ „Х.-Н.-Х. Д.“ ЕТ, ЕИК *********, по време на
ревизия не е представил разплащателни ведомости за периода от 01.07.1997г. до
31.12.1999г., а представил нотариално заверена декларация, в която декларира, че
разплащателните ведомости и трудови досиета на служителите за периода от
01.07.1999г. до 31.12.1999г. са загубени при архивиране и транспортиране към новата
материална база. В АУАН е посочено, че при проверка в информационната система на
НОИ е констатирано, че осигурителят ЕТ „Х.-Н.-Х. Д.“, ЕИК *********, е подавал
данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 за лицето Е. Ц. К. за периода от 01.07.1999г. до 14.09.1999г..
Нарушението е квалифицирано по чл. 5, ал. 7, т. 1 от КСО.
Въз основа на АУАН е издадено атакуваното НП, с което на жалбоподателя за
нарушение на чл. 5, ал. 7, т. 1 от КСО на основание чл. 349, ал. 1 от КСО е наложена
глоба в размер на 200 лв..
При извършване на служебна проверка за законосъобразност, съдът намери, че
съставеният акт за установяване на административно нарушение и издаденото въз
основа на него наказателно постановление, отговарят на изискванията установени към
съдържанието им и не са допуснати съществени процесуални нарушения в
административно наказателната процедура, водещи до извод за незаконосъобразност
на обжалваното постановление.
АУАН и наказателното постановление са съставени съобразно изискванията на
закона, с достатъчна по обем описателна част относно констатираното нарушение и
обстоятелствата, при които е извършено.
Фактическият състав на вмененото нарушение е очертан пълно, ясно и
разбираемо. Отразените фактически обстоятелства в съдържанието на акта и
постановлението се припокриват и са достатъчни от гледна точка пълното очертаване
на обективните признаци на деянието вменено във вина на нарушителя.
Съгласно чл. 5, ал. 7, т. 1 от КСО осигурителят е длъжен да съхранява за срок
50 години, считано от 1 януари на отчетния период, следващ отчетния период, за който
се отнасят, ведомости за заплати, трудови договори, допълнителни споразумения,
заповеди за назначаване, допълнителни споразумения/заповеди за преназначаване,
заповеди за ползван неплатен отпуск общо над 30 работни дни в една календарна
година, заповеди за прекратяване на трудови или служебни правоотношения;
документите се съхраняват по реда, определен в Закона за Националния архивен фонд.
Съгласно чл. 349, ал. 1 от КСО за нарушения на разпоредбите на част първа от
този кодекс, на нормативните актове по прилагането му или за неизпълнение на
задължителни предписания на контролен орган виновните лица се наказват с глоба от
2
100 до 2000 лв. за всеки отделен случай, а на осигурителите - юридически лица и
еднолични търговци, се налага и имуществена санкция от 500 до 2000 лв. за всеки
отделен случай.
На първо място, съдът намира, че АНО неправилно е определил
административно-наказателноотговорното лице. Самото нарушение може да бъде
извършено единствено от лице, което притежава качеството на осигурител – чл.5, ал.7
от КСО. Според дефинитивната норма на чл. 5, ал. 1 КСО осигурител е всяко
физическо лице, юридическо лице или неперсонифицирано дружество, както и други
организации, които имат задължение по закон да внасят осигурителни вноски за други
физически лица. От събраните доказателства се установява по безспорен начин, че
физическото лице Х. Д. Д., ЕГН **********, няма качеството нито на осигурител (по
смисъла на чл. 5, ал. 1 от КСО), нито на работодател (по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на
КТ). Същият е управляващ осигурителя, който е едноличен търговец- ЕТ „Х.-Н.-Х.
Д.“, ЕИК *********, поради което не може да бъде субект на нарушението. В
конкретния случай за констатираното административно нарушение е следвало да бъде
ангажирана административнонаказателната отговорност на едноличния търговец, а не
на управляващото го лице. В горния смисъл са Решение по КАНД №151/2012г. на
АССГ, Решение по КАНД №7199/2010г. по описа на АССГ, Решение по КАНД №1598/
2012 г. на Административен съд Пловдив и Решение по КАНД №478/2011г. на
Административен съд Хасково.
На второ място, след като осигурителят е едноличният търговец, то съгласно
чл. 349, ал. 1 от КСО е следвало да бъде наложена „имуществена санкция“, а не
„глоба“, както погрешно е сторил АНО. Глобата и имуществената санкция са
самостоятелно регламентирани и въведени с различни нормативни разпоредби правни
институти. Съгласно чл. 83, ал. 1 от ЗАНН на юридически лица и еднолични търговци
може да се налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата
или общината при осъществяване на тяхната дейност. След като субект на
нарушението е едноличен търговец, то наложеното наказание следва да е имуществена
санкция, а не глоба.
С оглед всичко гореизложено НП следва да бъде отменено.
По разноските:
Съгласно чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на присъждане на разноски по
реда на Административнопроцесуалния кодекс. В случая е представен договор за
правна защита, в който е отразено, че е заплатено в брой адвокатско възнаграждение, а
от насрещната страна не е направено възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение (л. 54 от делото). В случая е уговорено и заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лева (л. 9 от делото), която сума следва да бъде
заплатена на жалбоподателя.
3
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №НГ-1-22-01043489/03.12.2021г. на
ръководителя на ТП на НОИ София окръг, с което на Х. Д. Д., ЕГН **********, за
нарушение на чл. 5, ал. 7, т. 1 от КСО на основание чл. 349, ал. 1 от КСО е наложена
глоба в размер на 200 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 63 ,ал. 3 от ЗАНН ТП на НОИ София окръг да
заплати на Х. Д. Д., ЕГН **********, сумата от 400 лева, представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София област в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
4