№ 22814
гр. София, 03.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело
№ 20231110137691 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
1) Производството е по реда на член 276, параграф 1 ДФЕС и Глава
ПЕТДЕСЕТ И ПЕТА ГПК (преюдициални запитвания)
2) Преюидициалното запитване се отнасяна до тълкуване на ДИРЕКТИВА
2011/83/ЕС НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА ОТ 25
ОКТОМВРИ 2011 ГОДИНА ОТНОСНО ПРАВАТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ
относно договорите за обучение да ученици до 16. Годишна възраст,
сключени между частното училище и родителите.Тълкуването се отнася до
въпросите как следва да се тълкува понятието потребител при обучение в
частно основно училище и дали потребителят може да се позове на
непоисканата доставка на услуга (обучение).
СТРАНИ ПО СПОРА
3) Ищец: Частно основно училище „СВ. К О ЕООД ЕИК ......, чрез
управителя си Сийка Александрова Логофетова, гр. София, ул. .............
4) Ответник: А. В. З., гр. София, жк........... представлявана от адв. К. Г., със
съдебен адрес: гр. София, ул. ...............
ФАКТИ ПО ДЕЛОТО
5) Страните не спорят, че са сключени два договора за поръчка между ищеца
1
и ответника с предмет – целодневно обучение на децата на ответника.
Единият договор е за обучение на дъщерята на ответника, а именно Д Р Г,
ЕГН ********** за 6. клас през учебната 2022-2023 година. Другият договор
е за обучение на сина на ответника, а именно Б Р Г, ЕГН ********** за 5. клас
през учебната 2022-2023 година.
6) Не е спорно, че договорите са с продължителност за учебната 2022/2023
година. Срещу това задължение за обучение, ответникът се е съгласил да
заплаща годишна такса за обучение.
7) По договора за Д Г таксата е в размер на 11 300 лева (около 5 500 евро),
като същата била разсрочена на три вноски:
3800 лева (около 1900 евро) с дата на падеж до 30.09.2022 г.,
3800 лева (около 1900 евро) с дата на падеж до 31.12.2022 г.
3700 лева (около 1900 евро) с дата на падеж до 8.02.2023 г.
Страните не спорят, че ответникът заплатил следните суми:
3000.00 лева (около 1500 евро) на 28.09.2022 г.
3000.00 лева (около 1500 евро) на 09.12.2022
8) По договора за Р Г годишна такса за обучение в размер на 9040 лева (около
4 500 евро), като същата била разсрочена на три вноски:
3000 лева (около 1500 евро) с дата на падеж до 30.09.2022 г.,
3000 лева (около 1500 евро)с дата на падеж до 31.12.2022 г.
3040 лева (около 1500 евро) с дата на падеж до 8.02.2023 г.
Страните не спорят, че ответникът заплатил следните суми:
2400.00 лева (около 1200 евро) на 27.09.2022 г.
2400.00 лева (около 1200 евро) на 09.12.2022 г.
9) Не е спорно, че страните са се договорили, че ответникът може да прекрати
едностранно договора с едномесечно писмено известие, като се дължи
неустойка. Съгласно договорите, ако ответникът не е заплатил последната
вноска от договора към момента на заявяване на прекратяването, неустойката
е в размер на последната вноска към момента на заявяване на прекратяването
(чл.6.4, второ тире, изр. 2 от договор).
10) Не е спорно, че училищното време на учениците е разпределено както
следва: от 15.09.2022 г. до 31.01.2023 г. - първи учебен срок и от 01.02.2023 г.
до 30.06.2023 г. - втори учебен срок.
11) Не е спорно, че Д и Б Г са били ученици при ищеца до 03.04.2023 г., след
което същите се преместили в друго училище Заявлението за преместване е
2
отправено до новото училище на 27.03.2023 г., а не до ищеца. На 04.04.2023 г.
Д и Б Г са постъпили като ученици в новото училище. Между страните не се
спори, че договорът е прекратен от 04.04.2023 г.
12) Следователно децата на ответницата са били ученици при ищеца два
месеца след започване на втория учебен срок. Ответникът не е заплатил
последната вноска по двата договора.
13) Училището предявява искова молба, с която иска ответникът да бъде
осъден да заплати неустойка и по двата договора, тъй като е прекратил
едностранно договора с факта на отписване на децата от училището. Ищецът
претендира, че неустойката е в размер на последната вноска, съгласно
договора. За договора с Д Г ищецът претендира неустойка в размер на 5300
лева (около 2600 евро), а по договора с Б Г ищецът претендира сумата от 4240
лева (около 2100 евро).
14) Страните не оспорват, че не е заплатена последната вноска. Страните не
спорят по размера на последната вноска и размера на неустойката.
15) По делото се установи, че ищецът като частно училище не ползва
държавно или общинско финансиране. Неговото финансиране е изцяло от
такси, дарения и други приходи.
16) В отговора на исковата молба, ответникът е направил възражение, че така
уговорената неустойка е нищожна, поради противоречие с добрите нрави, тъй
като води до неоснователно обогатяване. Твърди, че така уговорената
неустойка надхвърля присъщия обезпечителен, обезщетителен и
санкциониращ характер. Ответникът признава, че е прекратил договора, като
е отписал децата от училището, тъй като ищецът е допуснал нарушение на
договора – други ученици предлагали електронни цигари за пушене и пушили
в двора на училището. Счита, че липсата на контрол в училището е
недопустимо.
17) Спорно остава дали чл.6.4, второ тире, изречение 2 от двата договора са
нищожни, поради противоречие с добрите нрави. Спорно е дали така
предвидената клауза за неустойка дали представлява скрито неоснователно
обогатяване. Спори се дали предвиденият размер на неустойката надхвърля
обезпечителния, обезщетителен и санкционен характер. Спорно остава какъв
е видът на договора.
3
ПРИЛОЖИМИ РАЗПОРЕДБИ ОТ БЪЛГАРСКОТО ПРАВО:
18) КОНСТИТУТЦИЯ НА РУПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Чл. 53. (1) Всеки има право на образование.
(2) Училищното обучение до 16-годишна възраст е задължително.
(3) Основното и средното образование в държавните и общинските училища е
безплатно. При определени от закона условия образованието във висшите
държавни училища е безплатно.
(4) Висшите училища се ползват с академична автономия.
(5) Граждани и организации могат да създават училища при условия и по ред,
определени със закон. Обучението в тях трябва да съответства на държавните
изисквания.
(6) Държавата насърчава образованието, като създава и финансира училища,
подпомага способни ученици и студенти, създава условия за професионално
обучение и преквалификация. Тя упражнява контрол върху всички видове и
степени училища.
19) ЗАКОН ЗА ПРЕДУЧИЛИЩНОТО И УЧИЛИЩНОТО
ОБРАЗОВАНИЕ (ЗПУО)
20) Раздел IV. Право на образование. Задължително предучилищно и
училищно образование
Чл. 8. (1) (Изм. - ДВ, бр. 82 от 2020 г.) Предучилищното образование е
задължително от учебната година, която е с начало в годината на навършване
на 4-годишна възраст на детето, като родителите избират една от формите по
чл. 67, а държавата и общините се задължават да осигурят условия за обхват
на децата в детските градини и групите за предучилищно образование.
(2) Училищното образование е задължително до навършване на 16-годишна
възраст и започва от учебната година, която е с начало в годината на
навършване на 7-годишна възраст на детето.
21) Глава четвърта. ИНСТИТУЦИИ В СИСТЕМАТА НА
ПРЕДУЧИЛИЩНОТО И УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ
Раздел I. Определения и статут
Чл. 25. (1) Училището е институция в системата на предучилищното и
училищното образование, в която се обучават, възпитават и социализират
ученици и се осигуряват условия за завършване на клас и етап и/или за
придобиване на степен на образование. В определените в този закон случаи
училището осигурява и условия за придобиване на професионална
4
квалификация.
(2) Училището може да извършва и задължителното предучилищно
образование на децата при условията и по реда на държавния образователен
стандарт за предучилищното образование и на държавния образователен
стандарт за физическата среда и информационното и библиотечното
осигуряване на детските градини, училищата и центровете за подкрепа за
личностно развитие.
22) Чл. 29. (1) Институциите в системата на предучилищното и училищното
образование са юридически лица.
(2) С изключение на частните детски градини и частните училища
институциите придобиват качеството юридическо лице от деня на
обнародване на акта за откриването им в „Държавен вестник“, освен ако в
него не е предвидено друго.
(3) Частните детски градини и частните училища придобиват качеството на
юридическо лице при условията и по реда на Търговския закон, на Закона за
юридическите лица с нестопанска цел, на Закона за кооперациите или на
законодателството на друга държава членка.
23) Раздел II. Видове институции
Чл. 36. Училищата са държавни, общински, частни или духовни.
40) Чл. 40. (1) Частни са детските градини и училищата, които се учредяват
от физически и/или юридически лица като търговски дружества, юридически
лица с нестопанска цел или кооперации или като дружества по
законодателството на държава членка.
(2) Частните детски градини и училища осъществяват дейността си след
вписване в регистъра на институциите в системата на предучилищното и
училищното образование при условията и по реда на този закон.
(3) Физически и/или юридически лица може да учредяват частни училища
по чл. 38, ал. 1 и 2 и чл. 39, ал. 2, т. 1 - 3.
(4) Частните детски градини и училища може да провеждат обучение и да
издават документи за завършено предучилищно образование, съответно за
завършен клас, етап или степен на училищното образование в съответствие
както с изискванията на този закон, така и със законодателството на друга
държава членка, при условие че са получили разрешение съобразно
законодателството на тази държава членка и подготовката може да се
провежда при съчетаване на изискванията на образователната система на
държавата, издала разрешението, и на държавните образователни стандарти
5
по чл. 22.
25) Чл. 301. (В сила от 01.01.2017 г.) (1) Дейностите извън финансираните от
държавата по чл. 10, ал. 3, които се извършват срещу заплащане от частните
детски градини или училища, се определят с правилника на съответната
частна детска градина или частно училище.
(2) Условията и редът за заплащане на дейностите по ал. 1 и размерът на
плащането се определят с договор между частната детска градина или
частното училище и родителя на детето или ученика.
(3) Частните детски градини и училища, включени в системата на държавно
финансиране, могат да събират средства от родителите за компенсиране на
извършени от тях разходи за осигуряване и поддържане на материално-
техническата база, в която се извършват дейностите по осъществяване на
задължителното предучилищно и училищно образование на децата и
учениците, като максималният размер за дете или ученик се определя
съгласно методика, утвърдена с държавния образователен стандарт за
финансирането на институциите.
(4) Участието на детето или ученика в дейности по ал. 1 не може да е
задължително условие за неговото записване в частна детска градина или
училище и участието му в дейностите по задължително предучилищно и
училищно образование.
26) ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ (ЗЗПотр.)
27) Допълнителни разпоредби
§ 13. По смисъла на този закон:
1. "Потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва
услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по
договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или
професионална дейност.
2. (доп. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) "Търговец" е всяко
физическо или юридическо лице, което продава или предлага за продажба
стоки, предоставя услуги или сключва договор с потребител като част от
своята търговска или професионална дейност в публичния или в частния
сектор, както и всяко лице, което действа от негово име и за негова сметка.
…….
14. "Услуга" е всяка материална или интелектуална дейност, която се
извършва по независим начин, предназначена е за друго лице и не е с основен
предмет прехвърляне владение на вещ.
6
……
35. (нова - ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г., изм. - ДВ, бр. 20 от
2022 г., в сила от 28.05.2022 г.) "Договор за услуга" е всеки договор, по
силата на който търговецът предоставя или се задължава да предостави
услуга на потребителя, в т.ч. цифрова услуга.
28) ЗАКОН ЗА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА И ДОГОВОРИТЕ (ЗЗД)
29) Чл. 8. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Договорът е съглашение между две
или повече лица, за да се създаде, уреди или унищожи една правна връзка
между тях.
Лицата се ползуват от правата си, за да задоволяват своите интереси. Те не
могат да упражняват тези права в противоречие с интересите на обществото.
Чл. 9. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Страните могат свободно да определят
съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните
норми на закона и на добрите нрави.
30) Договор за поръчка
Чл. 280. С договор за поръчка довереникът се задължава да извърши за
сметка на доверителя възложените му от последния действия
31) Неустойка
Чл. 92. Неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като
обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
Кредиторът може да иска обезщетение и за по-големи вреди.
(Ал. 2 отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г., нова - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Ако
неустойката е прекомерно голяма в сравнение с претърпените вреди или ако
задължението е изпълнено неправилно или отчасти, съдът може да намали
нейния размер.
32) ТЪРГОВСКИ ЗАКОН (ТЗ)
33) Част първа. ОБЩА ЧАСТ
Глава първа. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
ТЪРГОВЕЦ
Чл. 1. (1) (Изм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Търговец по смисъла на този закон е
всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва някоя от
следните сделки:
1. покупка на стоки или други вещи с цел да ги препродаде в първоначален,
7
преработен или обработен вид;
2. (изм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) продажба на стоки от собствено производство;
3. (изм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) покупка на ценни книги с цел да ги продаде;
4. (изм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) търговско представителство и посредничество;
5. (изм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) комисионни, спедиционни и превозни сделки;
6. (изм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) застрахователни сделки;
7. (изм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) банкови и валутни сделки;
8. (изм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) менителници, записи на заповед и чекове;
9. (изм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) складови сделки;
10. (изм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) лицензионни сделки;
11. (нова - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) стоков контрол;
12. (нова - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) сделки с интелектуална собственост;
13. (нова - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) хотелиерски, туристически, рекламни,
информационни, програмни, импресарски или други услуги;
14. (нова - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) покупка, строеж или обзавеждане на
недвижими имоти с цел продажба;
15. (нова - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) лизинг.
(2) Търговци са:
1. търговските дружества;
2. кооперациите с изключение на жилищностроителните кооперации.
(3) За търговец се смята и всяко лице, образувало предприятие, което по
предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин даже
ако дейността му не е посочена в ал. 1.
34) Част трета. ТЪРГОВСКИ СДЕЛКИ
Глава двадесет и първа. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Раздел I. ОСНОВНИ РАЗПОРЕДБИ
ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ТЪРГОВСКА СДЕЛКА
Чл. 286. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Търговска е сделката, сключена от
търговец, която е свързана с упражняваното от него занятие.
(2) Търговски са и сделките по чл. 1, ал. 1 независимо от качеството на
лицата, които ги извършват.
(3) При съмнение се смята, че извършената от търговеца сделка е свързана с
неговото занятие.
35) ГРАЖДАНСКИ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС (ГПК)
36) „Служебно начало“
8
Чл. 7. (3) Съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в
договор, сключен с потребител. Той осигурява възможност на страните да
изразят становище по тези въпроси.
37) Глава двадесет и втора. КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ
Чл. 280. (3) Не подлежат на касационно обжалване:
1. решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. - за граждански
дела, и до 20 000 лв. - за търговски дела, с изключение на решенията по
искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по
съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за
собственост;
ОТНОСИМИ РАЗПОРЕДБИ ОТ ПРАВОТО НА ЕС:
38) ДИРЕКТИВА 2011/83/ЕС НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА
СЪВЕТА ОТ 25 ОКТОМВРИ 2011 ГОДИНА ОТНОСНО ПРАВАТА НА
ПОТРЕБИТЕЛИТЕ, ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ДИРЕКТИВА 93/13/ЕИО НА
СЪВЕТА И ДИРЕКТИВА 1999/44/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ
ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА И ЗА ОТМЯНА НА ДИРЕКТИВА
85/577/ЕИО НА СЪВЕТА И ДИРЕКТИВА 97/7/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ
ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА ТЕКСТ ОТ ЗНАЧЕНИЕ ЗА ЕИП
39) Преамбюл
(17) Определението за „потребител“ следва да включва физическите лица,
които действат извън своята търговска дейност, стопанска дейност, занаят
или професия. Независимо от това, в случай на договори с двойна цел, когато
договорът е сключен за цели отчасти в рамките на търговската дейност на
лицето и отчасти извън нея и когато търговската цел е толкова ограничена, че
не е преобладаваща в общия контекст на договора, това лице следва също да
се счита за потребител.
40) Член 2 Определения
За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:
1. „потребител“ означава всяко физическо лице, което като страна по
договори, попадащи в приложното поле на настоящата директива, действа
извън рамките на своята търговска или стопанска дейност, занаят или
професия;
2. „търговец“ означава всяко физическо лице или юридическо лице,
независимо дали е частна или държавна собственост, което действа,
включително чрез посредничеството на друго лице, действащо от негово име
или за негова сметка, за цели, които влизат в рамките на неговата търговска
9
или стопанска дейност, занаят или професия във връзка с договори, попадащи
в приложното поле на настоящата директива;
6. „договор за услуга“ означава всеки договор, различен от договор за
продажба, по силата на който търговецът предоставя или се задължава да
предостави услуга на потребителя, а потребителят заплаща или се задължава
да заплати цената за нея;
41) Член 3 Приложно поле
1. Настоящата директива се прилага при условията и до степента,
предвидени в разпоредбите , към всички договори, сключени между
търговец и потребител. Тя се прилага също за договорите за доставка на вода,
газ, електрическа енергия или за централно отопление, включително от
публични доставчици, доколкото тези стоки се предоставят на договорна
основа.
42) Член 27 Непоръчани доставки
Потребителят е освободен от задължението за насрещна престация в случай
на непоръчана доставка на стоки вода, газ, електрическа енергия, централно
отопление или цифрово съдържание или предоставяне на услуга, която не е
поръчана, в нарушение на член 5, параграф 5 и точка 29 от приложение I към
Директива 2005/29/ЕО. В тези случаи липсата на отговор от страна на
потребителя след такава непоръчана доставка или предоставяне на услуга не
представлява израз на съгласие.
ВРЪЗКА С ПРАВОТО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ. НЕОБХОДИМОСТ
ОТ ТЪЛКУВАНЕ:
43) Системата на българското образование включва детски градини, в които
се осъществява предучилищно образование, и училища, в които се
осъществява предучилищно, начално, основно и гимназиално образование.
44) Образованието на учениците до навършване на 16-годишна възраст е
задължително, съгласно чл.8, ал.2 от ЗПУО.
45) Училищното образование е задължително в детските градина, т.е. в
предучилищния етап. То включва обучение на деца от 4- до 7 – годишна
възраст.
46) Следващият етап на образование е в училище. То включва начален етап на
10
образование от 7- до 10- годишна възраст и обхваща от първи до четвърти
клас (от 1. до 4. клас). Следващият етап е гимназиален и включва обучение на
ученици от 10- до 13-годишна възраст, т.е. от пети до седми клас (от 5. до 7.
клас). Със завършването на 7. клас, се придобива основно образование.
Гимназиалният етап на образование е разделен на два етапа. Първи
гимназиален етап продължава от осми до десети клас (от 8. до 10 клас.), т.е.
до навършване на 16-годишна възраст. До този етап образованието е
задължително. Втори гимназиален етап е от 11. до 12. клас. Вторият
гимназиален етап в България не е задължително.
47) Същевременно, в зависимост от формата на финансиране, училищата
биват държавни и частни. В частните училища се осъществява обучение
срещу заплащане, т.е. родителите на децата заплащат необходима такса за
обучението на децата. Съгласно чл. 301, ал.2 от ЗПУО, обучението в частните
училища се осъществява при сключен договор за обучение между училището
и родителите на ученика.
48) По делото се установи, че ищецът е частно училище и е регистрирано
като търговско дружество – еднолично дружество с ограничена отговорност,
съгласно чл.40 от ЗПУО. Следователно ищецът не осъществява дейност като
юридическо лице с нестопанска цел или кооперация, а като търговец. Ищецът
извършва дейност по занятие – обучение на ученици от първи до седми клас.
Ищецът обучава ученици от 1. до 7. клас, т.е. до 13-годишна възраст. Същият
осъществява дейност, която е задължителна за учениците. Това е така, тъй
като до 10. клас или 16-годишна възраст обучението е задължително в
България.
49) Обучението се осъществява съгласно държавни образователни стандарти,
определени с наредби на министъра на образованието и науката. Тези
стандарти определят вида учебни дисциплини, броят часове и
продължителност на обучението. От друга страна между родителите на
учениците и частното училище се сключва договор, с който се определя
параметрите на обучението – такси, срокове за плащане, права и задължения
на страните. В договора се уговарят отношения, които не са уредени от
закона и стандартите за образование.
50) От една страна, ищецът и ответникът са сключили договор за обучение за
период, който покрива задължително образование в България. Следователно в
11
предмета на договора се включва обучение на ученици в задължителен етап
от образованието. Ищецът престира услуга – обучение и предоставяне на
знания. А ответникът престира възнаграждение, съгласно договореното в
договора. Същевременно, договорът е сключен извън рамките на търговска
или стопанска дейност, занаят или професия на родителите, но в сферата на
работа на училището. Но договорът покрива задължително поведение на
ответника, доколкото родителят е задължен да изпраща децата си на училище
до навършване на 16-годишна възраст.
51) От друга страна, ищецът осъществява търговска дейност, извършва
действия по занаят – предоставяне на услуга по обучение на ученици в
задължителен етап на образование. Ищецът е търговско дружество.
Ответникът е гражданин, който е задължен да запише децата си в
задължителен етап от обучение. Преценката за това дали ответникът ще
запише децата си в държавно или частно училище, зависи само от ответника –
родителите на детето. Разликата между частни и държавни училища е
формата на финансиране и необходимата такса, която се заплаща. При
държавните училище образованието е безплатно, а при частните – заплатено
от родителите на учениците.
52) Няма разлика в обучението досежно задължителни изучавани предмети,
техният брой часове, материалът, който изучават учениците. Разликата между
двата вида училища е в допълнителните дейности – храна, транспорт,
допълнителни избираеми учебни дисциплини, допълнителни извънкласни
дейности, брой ученици в клас и други. На практика разликата в обучението е
в индивидуалният подход в частните училища. Това е така, тъй като там има
по-малък брой ученици и възможност за индивидуална работа по даден
предмет.
53) При тези факти, за съда възниква съмнения дали цитираният между
страните договор е потребителски, граждански или търговски. За съда не е
ясно дали ответникът има качеството на потребител на услуга, доколкото той
е задължен да прати децата си на обучение. Същевременно родителят
сключва договор, а децата са ползватели на услугата по образование. Ето
защо за съда възниква въпроси не само дали ответникът е потребител, но и
дали учениците са потребители по този договор.
54) Не е ясно за съда дали може да приложи ДИРЕКТИВА 2011/83/ЕС в
12
процесния случай при разглежданите взаимоотношения. Необходимостта от
тълкуване на качеството потребител, доставка на стока и приложимост на
цитираната директива възниква от това да се определи дали предоставянето
на обучение от частно училище, в задължителен етап от образование,
представлява доставка на услуга по смисъла на цитираната директива и дали
родителите и децата са потребители на тази услуга. Неяснотата идва от това,
че обучението е задължително, а не доброволно. Услугата може да се
предостави както от държавни училища, така и от частни.
55) Отговарянето на тези въпроси и тълкуването на директивата са
необходими, тъй като при потребителски спорове съдът има служебно начало,
на основание чл.7, ал.3 ГПК,. При потребителски дела съдът има служебно
начало и може служебно да събира доказателства и да провери приложението
на императивна правна норма. При потребителски спорове съдът действа ex
officio.
56) Освен това, при потребителски спорове, съдът може служебно да
приложи императивна правна норма с оглед защитата на потребителите, дори
и това да не е въведено като възражение от страна на ответника.
57) Въпросите са от значение по делото във връзка с правата и задълженията
на учениците и родителите. При отговор, че договорът за обучение в частно
училище е потребителски, то следва да се отговори дали принципът за
неплащане на непоискана услуга по чл.27 от Директивата следва да се
приложи. В този случай може ли детето или родителят да се позоват, че не са
искали определени учебни дисциплини и брой часове по задължителните и
избираемите дисциплини. Може ли отговорността за родителя при заплащане
на необходимите такси за обучение да се намали при възражение, че детето
не е поискало да бъде обучавано по даден предмет и в същия брой часове.
Проблемът идва от това, че обучението по 16-годишна възраст (10. клас) е
задължително и се осъществява от минимум предмети с определен брой
часове, определен с наредба на министъра на образованието.
58) Сферата на образованието е деликтна материя, която изисква
пропорционално прилагане на принцип, както от сферата на защитата на
потребителите, т.е. икономическа сфера, така и от сферата на задължителния
характер на образование. Това е така, тъй като при по-малка възраст децата се
нуждаят от строг контрол, минимален задължителен учебен план. Ето защо
13
при обучението, учениците и родителите не би следвало само да избират кои
учебни предмети ще бъдат изучавани и кое им е необходимо.
59) За съда не е ясно дали целият договор е потребителски с оглед
задължителното обучение, което се осъществява съгласно държавни
образователни стандарти. Или договорът е потребителски само в частта,
която е извън сферата на обучението и образованието – предоставяне на
храна, транспорт, занималня след часове и други, т.е. нещо, което е извън
минималните задължителни стандарти. Въпросът е дали договорът е
потребителски само извън сферата на задължителните образователни
стандарти, т.е. услуга и дейност, която не е характерна за училището като
образование.
60) Следователно по своята същност, настоящото запитване се отнася да това
дали цитираната Директива за защита на потребителите следва да се тълкува
в смисъл, че се прилага, когато родител сключва договор за обучение на
децата си в задължителен етап от обучение с частно училище, което е
регистрирано като търговец.
61) Терминът потребител следва ли да се тълкува в смисъл, че при сключен
договор между родител и частно училище, за обучение на ученици в
задължителен етап от образование, родителят е потребител на услугата. За
съда не е ясно дали учениците, които се обучават в задължителен етап от
образование, в частно училище, което е регистрирано като търговец,
придобиват качеството потребител на услуга по смисъла на цитираната
разпоредба или родителят е потребител.
62) Освен това за съда не е ясно дали под доставка на услуги следва да се
разбира обучението в задължителен етап от образование в частно училище,
което се осъществя съгласно държавни образователни стандарти.
63) Необходимостта от тълкуване на цитираните разпоредби е важно, за да се
отговори дали процесният договор е потребителски, граждански или
търговски. Не е ясно дали цитираната директива е приложима в процесния
случай и дали някоя от страните има качеството на потребител. Неяснотата
идва от факта, че видът на договора определя дали делото подлежи на
касационно обжалване. Тълкуването ще изясни дали страните имат право на
жалба до трета последна инстанция или подлежи само на въззивно обжалване,
съгласно чл.280 ГПК.
14
64) Съдът приема, че не са налице предпоставките за разглеждане на
преюдициалното запитване да по реда на спешното производство по чл. 107
от Процедурния правилник на Съда на Европейския съюз.
65) Воден от горното, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
66) ОТПРАВЯ до Съда на Европейския съюз следните преюдициални
въпроси, на основание чл.267 ДФЕС и чл. 629 ГПК:
1. под „потребител“ по смисъла на чл.2, параграф 1 от Директива
2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011
година относно правата на потребителите, за изменение на Директива
93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и
Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета текст от
значение за ЕИП, следва ли да се тълкува в смисъл, че представлява
родител, който е сключил договор за обучение с частно училище, с
предмет на договора: обучение в задължителен етап на образование на
своите деца и което училище е регистрирано като търговско дружество.
2. под „потребител“ по смисъла на чл.2, параграф 1 от Директива
2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011
година относно правата на потребителите, за изменение на Директива
93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и
Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета текст от
значение за ЕИП, следва ли да се тълкува в смисъл, че представлява
ученик, който се обучава в задължителен етап от образование в частно
училище, съгласно сключен договор за обучение срещу заплащане
между родител и частното училище, което училище е регистриран
търговец.
3. под „договор за услуга“ по смисъла на чл.2, параграф 6 от Директива
2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011
година относно правата на потребителите, за изменение на Директива
93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и
Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета текст от
значение за ЕИП, следва ли да се тълкува в смисъл, че представлява
обучение на ученици в задължителен етап от образование, по силата на
сключен договор между родител и частно училище, което училище е
регистриран търговец, съгласно който договор, финансирането се
осъществява от родителя чрез заплащане на такси за обучение.
15
4. Ако отговорът на някои от предишните три въпроса е
положителен, то следва да се отговори дали чл. 27 от Директива
2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011
година относно правата на потребителите, за изменение на Директива
93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и
Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета текст от
значение за ЕИП, следва ли да се тълкува в смисъл, че ученикът или
неговият родител може да бъде освободен от заплащане на таксата за
обучение, когато не е поискал да се обучава по учебен предмет или не е
доволен от преподаването му, и този учебен предмет е задължителен,
съгласно държавните образователни стандарти.
67) СПИРА производството по гражданско дело № 20231110137691 по описа
за 2024 година на Софийския районен съд, до постановяване на отговор на
въпросите по-горе или прекратяване на производството от Съда на
Европейския съюз, на основание чл.631 ГПК.
68) ПРЕПИС от определението да се изпрати на Съда на Европейския съюз.
69) ПРЕПИС от определението да се връчи на страните чрез техните
процесуални представители, на Върховен касационен съд по електронната
поща за сведение, на отдел „ Право на ЕС и процесуално представителство
пред съда на ЕС“ към Министерство на външните работи по пощата.
70) ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на книжа
и всеки месец, след справка в e-Curia и публичната част на сайта СЕС.
71) ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, на
основание чл.631 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
16