О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №1978/6.7.2018г.
06.07.2018 г, гр. Ямбол
Ямболският
районен съд
ХVІ граждански
състав
На шести юли две хиляди и осемнадесета година
В
закрито заседание в следния състав
Председател:
Георги Георгиев
като
разгледа докладваното от съдията Георгиев
гражданско
дело № 2438/2018 г. по описа на Ямболския
районен съд, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано
по искова молба, предявена от Г.А.Х. ***,чрез пълномощник адвокат против А.М.Х.
***, с която ищцата моли да бъде прекратен сключеният между страните на
23.03.2000 г. граждански брак като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на
съпруга, като съдът й предостави упражняването на родителските права по
отношение на родените от брака деца Александра Асенова Х. и Мелани
Асенова Х. и осъди ответника да заплаща месечна издръжка за децата в размер на
200 лв. за непълнолетното дете Александра Асенова Х. и 180 лв. за малолетното
дете Мелани Асенова Х., считано от 14.06.2018 г. Претендира и предоставяне ползването на
семейното жилище, находящо се на адрес гр. Ямбол, ул.
„Черно море“ № 17, ½ ид.ч. собственост на
съпруга и ½ ид.ч. в режим на СИО,заедно с
децата. Представят се писмени доказателства. Правят се доказателствени искания
– за ангажиране на гласни доказателства в съдебно заседание за установяване на твърдяните факти.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК
ответникът е депозирал отговор, в който е оспорил твърденията за негова вина за
разстройството на брака,като такава имала единствено съпругата . Прави искания
– за разпит на двама свидетели,както и ползването на семейното жилище да бъде
предоставено на него.Упражняването на родителските права по отношение на децата
Александра и Мелани да бъдат представени на този
родител при когото същите предпочитат да продължат да живеят,като на другия
родител бъде определен разширен режим на лични контакти. Изявява желание при
постигане на съгласие бракът им да бъде прекратен при условията на чл.321,ал.5 ГПК при взаимно съгласие.Представят се писмени доказателства.
Съдът, след като прецени, че исковата молба е
редовна, а претенцията – допустима, намира, че делото следва да бъде насрочено
за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните. Предвид факта,
че страните имат ненавършили пълнолетие деца, родени от брака, като спорят за упражняването на родителските права
върху тях, съдът намира, че е необходимо
възлагането на социален доклад на ДСП – Ямбол.
Приложените към исковата молба писмени
доказателства и с отговора по чл.131 ГПК са относими и
следва да бъдат допуснати.
Основателно е искането на страните
за ангажиране на гласни доказателства, поради което същото следва да бъде
уважено.
Следва да бъде постановено изслушване на родените от брака на страните деца Александра и Мелани Христови, а за производството да бъде уведомена Дирекция „Социално подпомагане“ - гр.Ямбол.
Мотивиран от горното и на основание
чл. 140, ал. 3 от ГПК и чл. 190 от ГПК, Ямболският районен съд
О П Р Е Д Е
Л И:
Насрочва делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.09.2018 г. от 09,15 часа, за
която дата и час да се призоват страните.
ДОПУСКА представените с исковата молба и отговора писмени
доказателства.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните да ангажират поисканите гласни
доказателства в първото по делото заседание – по двама свидетели при режим на довеждане, за установяване на твърдяните от тях факти.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл.15, ал.1 от ЗЗДет.
изслушване на непълнолетната Александра Асенова Х. и малолетната Мелани Асенова Х., като УКАЗВА на Г.А.Х., че следва да осигури явяването на децата пред
съда.
Да се
уведоми Отдел „Закрила на детето“ при Дирекция „Социално подпомагане“ –
гр.Ямбол, че следва да изготвят социален доклад и да осигури явяването на
социален работник в съдебното заседание с оглед изслушването на децата.
Указва на
страните, че следва да се явят лично
в съдебното заседание на 20.09.2018 г.
При неявяване на ищцата без уважителни причини, производството по делото се
прекратява.
По брачни искове не се постановява неприсъствено решение
или решение при признание на иска.
УКАЗВА
на страните ,че ако желаят
производството да премине от разглеждане на делото от общия ред и да приключи със споразумение,то на основание чл.321,ал.5 ГПК следва да
представят пред съда споразумение по чл.51 СК подписано и от двете страни с
което да уредят отношенията си относно местоживеенето на децата,упражняването
на родителските права,личните отношения и издръжката на децата като следва да
се има предвид,че минималната такава следва да е равна на една четвърт от
размера на минималната работна заплата,както и относно ползването на семейното
жилище,издръжката между съпрузите и фамилното име,като могат да се споразумеят
и по други последици по развода.
Съобщава
на страните проекто-доклада на делото:
Твърди се в исковата молба, че страните са съпрузи, сключили граждански
брак на 23.03.2000 г., като от брака си имат родени две деца –Александра
Асенова Х., род. на *** г., и Мелани Асенова Х., род.
на *** г. Сочи се, че от 2017 г. страните имат проблеми в брачния си живот,след
като ответникът се е прибрал от Англия,където пребивавал около месец.Същия се дезинтересирал от съпругата си и децата. Проблемите в брака
им се задълбочили през месец януари 2018 год.,като ответника проявил пълна
нетърпимост и непоносимост по отношение на съпругата си и децата,като имало
периоди в които им нанасял психическо и физическо насилие по отношение на
съпругата си и голямата им дъщеря Александра. Същите ги обиждал,че са дебели и
с други нецензурни думи. Съпрузите живеели като квартиранти,като ответника се
хранил и спял сам. Издръжката и възпитанието на децата се поемали само от
съпругата ищец,като в това отношение и помагали нейните родители. Това
принудило ищцата много пъти да говори със съпруга си и да вземат някакво
решение за съвместният им живот,но не срещала разбиране от негово страна. При
разговорите същия бил безразличен и не проявявал разбиране за да могат двамата
съпрузи да вземат някакво решение за запазване на брака си. Между съпрузите
настъпило отчуждение и хладност,като не можело да бъде преодоляно и дало
отражение на брачната им връзка,което била формална и изпразнена от
съдържание,като бракът им бил дълбоко и непоправимо разстроен. Вина затова имал
само ответника,като с неговото виновно и безотговорно поведение
в семейството и навън,пред близки и познати на семейството и в
обществото,както и липса на достатъчно ангажираност по отношение на съпругата и
децата,към семейството изобщо довело до липса на взаимност и
уважение.Същевременно се твърди,че ищцата в качеството й на майка била силно
привързана към децата,като връзката между тях била много силна. Децата се
чувствали добри при нея,същите били обгрижвани,нахранени
и щастливи. Ищцата им осигурила жилище с всичките необходими условия за
нормалното им развитие и училищни вещи. Създала им пълноценен режим,като ги
обградила с много любов и внимание. Твърди се,че ищцата притежава
родителски,възпитателски и морални качества да отглежда и възпитава децата си.
При отглеждането и възпитанието на децата,същата била подпомогната от своите
родители. Ответника не притежавал необходимите възпитателски качества,като се дезинтересирал от издръжката и възпитанието им.Не било и
без значение,че децата на страните били момичета и тяхното желание било да
бъдат възпитавани и отглеждани от майката.
Ищцата счита, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен по вина на
съпруга й, като моли за неговото прекратяване и за предоставяне упражняването
на родителските права по отношение на децата на нея, като ответникът бъде
осъден да заплаща месечна издръжка на децата в размер на 200 лв.за детето
Александра и в размер на 180 лв. за детето Мелани,
считано от 11.06.2018 г. Претендира и
предоставяне ползването на семейното жилище, находящо
се на адрес гр. Ямбол,, ул. „Черно море“ № 17, ½ ид.ч.
собственост на съпруга и ½ ид.ч. в режим на
СИО,заедно с децата.
Правното основание на предявените
обективно съединени искове е чл. 49, ал.3 от СК, чл.56 и чл.59, ал.2 от СК.
Ответникът оспорва твърденията за
негова брачна вина, като сочи, че разстройството на брака се дължи на съпругата
му, която му отказала достъп до семейната спалня,изпратила го да спи в кухнята
и го обиждала с думите,че е неудачник,бедняк,нещастник и голтак,като всичките
им разговори били свързани единствено за пари.Гонила го от семейното жилище
което той осигурил,като майка му се принудила да отиде да живее на село. В
последните месеци ищцата създала нетърпима обстановка,като не позволявала
сестра му и майка му да посещават семейното им жилище. До момента той бил този
който осигурявал издръжката на семейството,като не бил груб нито към
ищцата,нито към децата им,като изпитвал неудобство последните да се разкъсват
между двамата си родители при предизвикателните отношения от страна на ищцата.
За да го отстрани от семейното жилище ищцата инициирала производство по ЗЗДН и
било образувано гр.дело № 2577/2018 год. по описа на ЯРС с неверни обвинения за
осъществено спрямо нея психическо насилие,като същия бил отстранен принудително
от семейното им жилище. Счита,че въпреки настъпилата криза в отношенията между
страните с общи усилия между тях бракът им може да бъде запазен,като не
счита,че има вина за разстройването на брачната връзка,като такава вина имала
единствено съпругата. Счита,че предоставянето на родителските права по
отношение на децата следва да бъдат предоставени на този родител при който те
искат да живеят,като на другия родител бъде определен режим на лични контакти с
децата и моли ползването на семейното жилище да бъде предоставено на него,като
ищцата можело да бъде устроена жилищно в жилището на родителите си,намиращо се
в с.Дражево,обл.Ямбол.
В тежест на ищцата е да докаже
настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака по вина на ответника съобразно
изложените от нея твърдения в исковата молба, възможността на бащата да заплаща
издръжка на децата в поискания месечен размер от 200 лв.за детето Александра и 180 лв. за детето Мелани, както и невъзможността семейното жилище да се
ползва от двамата съпрузи и жилищната си нужда, като на основание чл. 146, ал.2 от ГПК съдът указва на ищцата, че не сочи
доказателства за възможността на бащата да заплаща издръжка в поискания размер.
На основание чл. 321, ал. 2 от ГПК, съдът
напътва страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора,
вкл. към постигане на споразумение по чл. 51 от СК.
Препис
от определението да се връчи на страните по делото, ведно с призовката за
съдебното заседание, като на ищцата се връчи и препис от отговора.
Определението е окончателно.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Г.Георгиев/