Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260028 01.03.2021
г. град Хасково
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Хасковският
окръжен съд Наказателно отделение
на
втори февруари две хиляди двадесет и първа
година
в
публично заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТРАТИМИР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:
БОРЯНА БОНЧЕВА
КРАСИМИР ДИМИТРОВ
при
секретаря Румяна Гигелова
и
в присъствието на прокурора
като
разгледа докладваното от съдия Бончева
ВНЧХД № 645 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
въззивно по чл. 318 и сл. от НПК.
Присъда № 260014/04.11.2020год., постановена по НЧХД № 278/20 год. РС–Харманли е признал подсъдимия Х.А.С. със снета по делото самоличност за виновен в това, че на 09.07.2020 год. в гр.С. нанесъл на С.Т.Х. с ЕГН:********** *** лека телесна повреда, причиняваща разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и 129 от НК, изразяваща се в контузия на дясната очница – оток на клепачите, зачервяване на лигавицата на очната ябълка, контузия на носа – оток с охлузване и кръвонасядане, оток с разкъсно-контузна рана на горната устна, поради което и на основание чл.130, ал.1, вр. чл.78а, ал.1 от НК го е освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание „глоба” в размер на 1000,00 лева (хиляда лева).
Осъдил е подс. С. на осн. чл.45 от ЗЗД да заплати на С.Т.Х. с ЕГН:********** ***, а именно сумата от 900 лв., представляваща обезщетение за неимуществените вреди, изразяващи се в болки и страдания, причинени вследствие на нанесената на 09.07.2020г. лека телесна повреда - престъпление по чл.130, ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от 09.07.2020г. до окончателното изплащане на сумата, като искът в останалата му част за разликата над 900 лв. до пълния предявен размер от 2000лв. съдът е отхвърлил като неоснователен. Съдът е осъдил подсъдимия и за разноски.
Недоволни от така постановената присъда е останал подс. Х.А.С., който обжалва същата в срок чрез защитника си адв. К. с оплаквания за нейната неправилност. Обвинението не било категорично и безспорно доказано, като неправилно съдът кредитирал показанията само на една група свидетели, а игнорирал тези на св. М. Г. Моли въззивния съд да отмени обжалваната присъда и признае подсъдимия за невинен.
В законоустановения срок не са постъпили писмени възражения от частния тъжител и граждански ищец С.Т.Х..
В съдебно заседание пред въззивната инстанция подсъдимият не се явява и не взема становище. Защитникът адв. К. поддържа жалбата като изтъква, че присъдата се държи основно на показанията на един свидетел – очевидец, а именно А. Х., без да са приети и съпоставени показанията на другия свидетел – очевидец М. Г.
Ответникът по жалбата не се явява пред въззивната инстанция, като вместо него се явява адв. И., който излага становище за неоснователност на въззивната жалба.
Пред въззивната инстанция не са били приети и събрани други доказателства.
Хасковският окръжен съд, като взе предвид депозираната жалба, съобрази доводите на страните в съдебно заседание и служебно провери изцяло на основание чл. 313 и чл. 314, ал. 1 от НПК правилността на обжалвания акт, намира следното:
Първоинстанционното производство е образувано по депозирана от С.Т.Х. тъжба за нанесени му от подсъдимия Х.А.С. леки телесни повреди по смисъла на чл. 130, ал. 1 НК, изразяваща се в контузия на дясната очница – оток на клепачите, зачервяване на лигавицата на очната ябълка, контузия на носа – оток с охлузване и кръвонасядане, оток с разкъсно-контузна рана на горната устна.
От събраните
доказателства съдът е възприел следната фактическа обстановка: На 09.07.2020 год. тъжителят С.Х. бил заедно със съпругата
си св.А. Х. и внучката им в дома им – апартамент, находящ се в гр.С., когато на
вратата се позвънило и св.Х. отишла да види кой е. На входната врата на
апартамента бил подс.Х.С., който на висок глас ги предупреждавал да не спират
буса си пред магазина му, намиращ се в същия жилищен блок. Чувайки това,
тъжителят С.Х. се приближил към входната врата на апартамента и видял как
подсъдимият ударил съпругата му св.Х. Тогава тъжителят Х. се опитал да се
намеси, при което подс.С. му нанесъл няколко удара с юмрук в лицето в областта
на дясното око, носа и устата.
Веднага след инцидента тъжителят посетил съдебния лекар д-р Х. Е., който видно от представеното съдебно-медицинско удостоверение №253/2020г. е дал заключение, че при прегледа на тъжителя е установил контузия на дясната очница – оток на клепачите, зачервяване на лигавицата на очната ябълка, контузия на носа – оток с охлузване и кръвонасядане, оток с разкъсно-контузна рана на горната устна. Отразено е също, че е причинено разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
Съгласно приетото по делото заключение по изслушаната съдебно-медицинска експертиза на вещото лице д-р В.К., тъжителят С.Х. е получил следните увреждания: контузия на дясната очница – оток на клепачите, зачервяване на лигавицата на очната ябълка, контузия на носа – оток с охлузване и кръвонасядане, оток с разкъсно-контузна рана на горната устна. Вещото лице е посочило, че описаните увреждания могат да се получат по механизъм на действие на твърд тъп предмет и могат да се получат от удар с юмрук по начина, времето и при обстоятелствата, описани от тъжителя. Причинено е разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, като срокът за пълното възстановяване е посочен на 15 дни.
Вследствие на нанесените му удари, тъжителят Х. се чувствал зле около една седмица, изпитвал болки, поради което приемал болкоуспокояващи лекарства, все още се чувствал зле емоционално, тъй като му тежало това, че някой нахлул в собствения му дом, за да го удря.
От приетата като доказателство справка за съдимост на БС при РС-Харманли е било установено, че подсъдимият С. е неосъждан.
Тези
факти се съдът е възприел за достоверни, позовавайки се на дадените от свидетелите А. Х., П. М. и П. Д.
показания, намирайки ги за вътрешно убедителни, логични, последователни,
непротиворечиви и съответстващи на писмените доказателства по делото –
съдебномедицинско удостоверение №253/2020г. на д-р Х.Е., преписка
УПИ:271р-20966/13.07.2020г. по описа на РУ-Харманли, като в противовес на
същите е възприел като изолирани и
противоречащи показанията на св.М. Г.
Присъдата, предмет на настоящата проверка, е постановена при спазване на всички съдопроизводствени правила, гарантиращи нейната правилност и законосъобразност. Районният съд е пристъпил към постановяване на присъдата при изяснена фактическа обстановка, установена от събраните по надлежния процесуален ред доказателства. Изводите на районния съд от фактическа страна се споделят и от въззивния съд, след запознаването му с доказателствената съвкупност по делото.
Правилно и законосъобразно районният съд е кредитирал в цялост показанията на свидетелката Х. като еднопосочни, непротиворечиви и в унисон с останалия събран по делото доказателствен материал. Същата е възприела случилите се на инкриминираната дата събития, като самата тя може да се определи също като пострадала. Извън това, и двамата са били възприети от св. П. М., тъй като веднага след инцидента са отишли в полицията. Св. Х. е била възприета от М. с раздърпана рокля и кръв по лицето. Съдът преценя първоначално по обективните находки, които с категоричност са били установени по лицето на пострадалия, както при първоначалния преглед от д-р Е., така и потвърдени от вещото лице К., чието заключение въззивната инстанция кредитира като обективно и компетентно.
Настоящата инстанция също намира показанията на св. М. Г. подробни и конкретни по- скоро за времето преди и след инцидента, като липсват каквито и да са изначални доказателства, че този свидетел е присъствал на самия инцидент. Това не е било съобщено и пред свидетелите М. и Д., първият от които е изготвил полицейски протокол за предупреждение на подсъдимия на 09.07.2020год. / л. 56 от делото/.
При така установената по делото фактология, при анализа на събраните по делото доказателства, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, настоящият състав на въззивният съд намира, че съставът на районния съд е достигнал до обосновани изводи oт правна страна подсъдимият е извършил престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК. Безспорно установено от обективна страна е, че на инкриминираната дата 09.07.2020 год. в гр.С. Х.А.С. е нанесъл на С.Т.Х. *** лека телесна повреда, причиняваща разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и 129 от НК, изразяваща се в контузия на дясната очница – оток на клепачите, зачервяване на лигавицата на очната ябълка, контузия на носа – оток с охлузване и кръвонасядане, оток с разкъсно-контузна рана на горната устна, които увреждания субсумират състава на престъплението по чл. 130, ал.1 от НК. Съдът счита за безспорно установени авторството и механизма на извършеното престъпление – видно от заключението на вещото лице по назначената съдебно-медицинска експертиза, описаните увреждания можели да се получат по начин и обстоятелства, приети от съда. На тъжителя е причинено разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129 от НК, с възстановителен срок до 15 дни.
Обект на престъплението по чл. 130 от НК е телесната
неприкосновеност, телесна цялост и нормалното функциониране на човешкия
организъм. Престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК се характеризира с висока
обществена опасност, с оглед негативното му въздействие върху анатомичната
цялост и физиологичните функции на организма.
При определяне на наказанието на подсъдимия за деянието, районният съд правилно е анализирал всички относими смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства по отношение на извършеното от подсъдимия престъпление, обществената опасност, на деянието и на дееца, факта, че подсъдимият е неосъждан, липсата на значителни вредни последици, както и на отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което за нанесената на С.Х. телесна повреда наложил наказание в неговия минимум. При превес на смекчаващите отговорността обстоятелства в санкцията на чл. 78а НК, като правилно е преценил, че са налице законовите предпоставки за приложението на тази нормативна разпоредба.
Така наложеното на подсъдимия наказание е годно за
постигане на целите на личната и генералната превенция, предвидени в чл. 36, ал. 1 НК.
От субективна страна деянието е извършено при условията на пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал, че с действията си може да причини увреждания на тъжителя и е искал настъпването на престъпния резултат.
Въззивната
инстанция също така не намери основание за отхвърляне на предявения граждански
иск или за изменение на присъдата в тази й част. В действителност, като се имат
предвид нанесените увреждания и срокът за възстановяването на пострадалия,
присъдената сума в размер на 900 лв.
представлява справедливо обезщетение за така претърпените от тях
неимуществени вреди.
С оглед признаването на подсъдимия за виновен, като закономерна последица в негова тежест са възложени и разноските по делото.
С оглед на така изложените съображения обжалваната присъда следва да се потвърди, а въззивната жалба – да бъде оставена без уважение, като жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 600лв.
Подсъдимият следва да бъде осъден да заплати ДТ в размер на 6 лв. за горната инстанция.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 338 вр. чл. 334, т. 6 НПК, съдът
Р Е Ш И :
П О Т В Ъ Р Ж Д А В А Присъда № 260014/ 04.11.2020г., постановена от Районен съд - Харманли по НЧХД № 278 / 2020 г.
ОСЪДЖА подс. Х.А.С. със снета по делото самоличност да заплати в полза на държавата и по сметка на ОС- Хасково държавна такса в размер на 6лв., а на С.Т.Х. *** направените разноски за адвокат в размер на 600лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест
Председател: Членове: 1.
2.