Р Е Ш Е Н И Е
№ 638/17.12.2019 г., гр.Монтана
В името на народа
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - МОНТАНА, ІV-ти състав, в открито заседание на единадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Ницова
при секретаря Лазарова
като разгледа докладваното от съдия Ницова адм.д. № 517 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Админстративно процесуалния кодекс, във връзка с чл. 14, ал.5 от Закона за социалното подпомагане /ЗСП/.
Образувано е по жалба от Н.П.В. ***, чрез пълномощника адв.В*** .И.,***.С*** № 12, против заповед № ЗСП/Д-М/3948от 17.09.2019 г. на директора на дирекция „Социално подпомагане“ /ДСП/ Монтана, с която на оспорващия е наредено да възстанови недобросъвестно получена социална помощ по реда на чл.2, ал.1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, в размер на 365.10 лева.
В жалбата се изразява несъгласие с оспорваната заповед, като неправилна и незаконосъобразна. Твърди, че не е реализирал доходи в размер на 4 680 лева през 2017 г., а декларации по чл.50 от ЗДДФЛ за 2014, 2015, 2016 и 2017 г. са подадени от друго лица без негово съгласие, макар проверката да е установила тези факти и прокуратурата да е отказала да образува досъдебно производство. Твърди, че той не е получавал такава сума и не е подавал декларация пред НАП, поради което не следва да носи отговорност за действията на други лица. Твърди, че издадената заповед следва да бъде отменена, като му бъдат присъдени и направените разноски в производството.
Ответната страна, директор на ДСП Монтана, в писмено становище твърди неоснователност на жалбата.
Настоящият съдебен състав, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Със заявление - декларация вх.№ ЗСП/Д-М/3948/31.08.2017 г. оспорващият поискал да му бъде отпусната месечна целева помощ за отопление с твърдо гориво/пари/ за сезон 2017/2018 г./л.25-31 от делото/. Със заповед № ЗСП/Д-М/3948/05.10.2017 г. исканата помощ била отпусната и В. получил целева помощ за отопление в размер на 365.10 лв./л.22 от делото/.
След извършена проверка и получено удостоверение № 120191802532399/12.12.2018 г. от ТД на НАП/л.17 от делото/, директорът на ДСП Монтана със заповед № 1204-РД01-0633/27.12.2018 г. е наредил да се извърши проверка, резултатите от която са отразени в протокол от 03.01.2019 г., като лицето е заявило, че е налице злоупотреба с личните му данни/л.15-17 от делото/. Същият подал сигнал до РУ на МВР Монтана вх.№ 180800-17916/14.12.2018 г./л.20-21 от делото/. В тази връзка е извършена проверка и е получена информация от ТД на НАП, офис Монтана изх.№ 92-00-10#1 от 14.01.2019 г./л.8-9 от делото/. С постановление №322/19 от 22.02.2019 г. на прокурор от ОП Монтана постановил отказ за образуване на досъдебно производство и преписката е прекратена/л.6-7 и 13-14 от делото/. С нова заповед № 1204-РД01-0379/13.08.2019 г. директорът на ДСП Монтана е определил длъжностни лица, които да извършат проверка по сигнал спрямо Н.В., резултатите отразени в протокол от 19.08.2019 г./л11-12 от делото/. След като установил, че в ТД на НАП безспорно е деклариран доход от 4 680 лева на името на Н.П.В. и това обстоятелство не е променено, въпреки подадения сигнал до прокуратурата, директорът на ДСП Монтана издал оспорваната в настоящото производство заповед № ЗСП/Д-М/ 3948 от 17.09.2019 г., с която наредил на В*** да възстанови недобросъвестно получената социална помощ по реда на чл.2, ал.1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, в размер на 365.10 лева.
Несъгласен с тази заповед за възстановяване на недобросъвестно получени социални помощи, В. депозирал жалба до Административен съд Монтана, като твърди, че не следва да носи отговорност, т.к. не той е подал декларация пред НАП и не следва да носи отговорност за чужди действия.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателства. Установените факти не се оспорват от страните и се подкрепя от приобщените доказателства, представляващи административната преписка по издаване на акта. Макар и оспорени в производството, не са представени доказателства и безспорно съгласно данните от ТД на НАП, В*** има деклариран доход от 4680 лева за 2017 г., съгласно декларация по чл.50 от ЗДДФЛ/л.17 от делото/.
Въз основа на така установена фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Предмет на оспорване е индивидуален административен акт - заповед № ЗСП/Д-М/3948 от 17.09.2019 г. на директора на ДСП Монтана, от неговия адресат - надлежна страна с право и интерес от обжалване. Заповедта е съобщена на оспорващия на 14.10.2019г./л.53 от делото/, жалбата подадена на 17.10.2019 г., т.е. депозирана в срока по чл. 14б, ал.1 от ЗСП и е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал.1 от АПК, съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта на закона. Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, административният съд приема жалбата за неоснователна, по следните съображения:
Издадената заповед е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал.1 от АПК, от който произтичат отрицателни последици за адресата. Със същата разпоредено възстановяване на целева помощ за отопление за сезон 2017/2018 г., в размер на 365.10 лева. Съгласно чл. 14а, ал.3 от ЗСП „В случай на констатирана недобросъвестност директорът на дирекция „Социално подпомагане“ издава мотивирана заповед за възстановяване на получената социална помощ заедно със законната лихва.“. Оспорената заповед е подписана от Д*** - директор на ДСП, за което не се спори и на съда е служебно известно, макар в преписката да не се съдържат доказателства за компетентността и, поради което съдът приема, че атакуваният административен акт е издаден от компетентен орган.
Заповедта е издадена в изискуемата от чл. 59, ал.1 от АПК писмена форма и притежава визираните в чл. 59, ал.2 от с.к. реквизити. Като фактическо основание за нейното издаване е посочено, че лицето не е декларирало реализиран доход в размер 4 680 лева, съгласно получена информация от ТД на НАП, при така установените обстоятелства същият не отговора на условията за получаване на помощ по реда на чл.2, ал.1 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление. В. не е декларирал тези факти в заявлението- декларация от 31.08.2017 г., в резултат на което неправомерно е получил социална помощ в размер на 365.10 лева. Както в заповедта, така и в констативния протокол, въз основа на който е издадена същата и на който административният орган изрично се е позовал, е отразено, че оспорващият е получил описаната социална помощ въз основа на подадено заявление - декларация, съдържащо изявление, като впоследствие с официален документ е установено, че не отговоря на декларираните данни от лицето. В хода на съдебното производство, след изрични указания, съдът даде възможност на В. да посочи факти и обстоятелства, с които да установи твърдението си, че не е получил въпросната сума, за възможността да предприеме съответни действия с които да докаже твърдението си, но такива не бяха представени в производството. Изрично е указано, че наличието на този факт се явява отрицателна предпоставка, препятстваща отпускането на социални помощи, поради което в действителност, установено с официален документ, издаден от НАП, лицето не отговоря на нормативните изисквания за получаване на отпуснатата му помощ.
С оглед всичко изложено, съдът приема, че при постановяване на административния акт не са допуснати съществени нарушения на изискванията за форма.
При издаване на атакуваната заповед са спазени предвидените в ЗСП и ППЗСП административнопроизводствени правила.
Административното производство е инициирано въз основа на постъпили официални данни, въз основа на който, съобразно чл. 14а, ал.1 от ЗСП, във вр. с чл. 35а, ал.1 от ППЗСП административният орган със своя заповед разпоредил извършването на проверка. За правно релевантните факти е съставен констативен протокол от оправомощени лица, получен е официален отговор от ТД на НАП, в който са обективирани установените данни, съгласно декларация по чл.50 от ЗДДФЛ, които не са оборени и не са корегирани въпреки подадения сигнал от лицето. Същите се явяват отрицателна предпоставка за отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво за отоплителен сезон 2017/2018 г., в размер на 365.10 лева. Протоколът е съобщен на В*** на 26.08.2019 г./л.10 от делото/. Административният орган е издал атакувания административен акт, след запознаване с резултатите от проверката и въз основа на установените в рамките на същата обстоятелства, които макар и оспорени, но не са оборени в производството.
Предвид изложеното съдът приема, че заповед № ЗСП/Д-М/3948/17.09.2019 г. на директора на ДСП Монтана е валиден акт, издаден в надлежна форма, при липса на съществени нарушения на процедурните правила. По съществото на спора, съдът приема, че обжалваната заповед е издадена в съответствие с материалния закон и неговата цел, като счита, че правилно административният орган е наредил възстановяване на отпуснатата целева помощ за отопление, предвид събраните писмени доказателства към момента на издаване на заповедта. Оспорващият В. има възможност да докаже твърдяното от него, че не е реализирал и декларирал доход от 4 680 лева през 2017 г. по общия ред и тогава да оспори приетата недобросъвестност и издадената заповед за възстановяване на сумата по получената социална помощ.
Съгласно разпоредбата на чл. 14а, ал.35 от ЗСП“ В случай на констатирана недобросъвестност директорът на дирекция „Социално подпомагане“ издава мотивирана заповед за възстановяване на получената социална помощ заедно със законната лихва.“ Следователно, необходима законова предпоставка за постановяване на обжалваната заповед за възстановяване от оспорващия на получената социална целева помощ за отопление, е констатирана от административния орган, предид получените данни от ТД на НАП. Между страните по делото не се спори относно обстоятелството, че за посочените в оспорената заповед период за жалбоподателя са налице декларирани данни по реда на чл.50 ЗДДФЛ за доход в размер на 4680 лева за 2017 г. Не се спори, че такава помощ е получена, нито относно размера на получената помощ. Спорът се свежда до това дали оспорващият е действал недобросъвестно при получаването им, респективно дали дължи тяхното възстановяване. Видно от приложеното по делото удостоверение от ТД на НАП – официален документ, който не е оборен в производството, същият е получил доход от 4680 лева през 2017 г., което е достатъчно от правна страна да обоснове наличието на отрицателна предпоставка за получаване на социална помощ. След като жалбоподателят не е посочил в декларацията си за процесния период този факт, преди същият да бъде оборен, т.к. оспорващият твърди, че не е получил такива суми, е налице и материалноправната предпоставка „недобросъвестност“, която се изисква, съгласно чл. 14а, ал.3 от ЗСП, за да бъде издадена заповед за възстановяване на получената социална помощ, заедно със законната лихва.
Предвид установената от административния орган факти относно получената от лицето целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2017/20184 г. в размер на 365.10 лева, правилно административният орган с обжалваната заповед № ЗСП/Д-М/ от 17.09.2019 г. е наредил да се възстанови получената сума.
Атакуваният административен акт се явява и съобразен с целта на закона, тъй като целта на същия е подпомагане на гражданите, които без помощта на другиго не могат да задоволяват своите основни жизнени потребности, а наличието на доход безусловно изключва оспорващия от кръга на описаните в цитираната разпоредба лица, както и осъществяването на превенция по отношение на недобросъвестните такива посредством прилагане на предвидената в чл. 14а, ал.3 от ЗСП санкция.
Въз основа на гореизложеното, съдът приема, че заповед № ЗСП/Д-М/3948 от 17.09.2019 г. на директора на дирекция“Социално подпомагане“ Монтана, с която на оспорващия е наредено да възстанови недобросъвестно получена социална помощ по реда на чл.2, ал.1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, в размер на 365.10 лева, е издадена от компетентен орган, в установената от закона форма и без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Оспорваният административен акт е издаден при наличие на материалноправните предпоставки за това и е съобразен с целта на закона.
По изложените съображения, съдът приема, че заповедта е законосъобразна, а жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. От страна на ответника разноски не са заявени.
Предвид изложеното , съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата от Н.П.В. ***, чрез пълномощника адв.В*** .И.,***.С*** № 12, против заповед № ЗСП/Д-М/3948 от 17.09.2019 г. на директора на дирекция „Социално подпомагане“ /ДСП/ Монтана.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България гр.София в 14-дневен срок от съобщаването чрез изпращане на препис по реда на чл. 137 от АПК.
Административен съдия: