Р Е Ш Е Н И Е
№ 260094 / 21.08.2020 год., град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен
съд ХXXVІІ – ми граждански състав
На тринадесети юли две хиляди и двадесета година
В публичното
заседание, в състав
Районен
съдия: Асен Радев
при секретаря М.Енчева, като разгледа докладваното от
съдията Радев гражданско дело № 10490 по описа за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на „Първа инвестиционна банка” АД против Д.П.П.,
за установяване със сила на пресъдено нещо, че ответницата дължи следните суми:
2300 евро – неплатена главница по сключен между страните договор за банков
кредит № 002LD-R-000684/11.10.2011 год., 1774.49
евро – договорна лихва за периода от 16.11.2011
год. до 16.10.2018 год., 2131.22 евро -
наказателна лихва за периода от 16.11.2011 год.
до 23.04.2019 год., както и законната лихва върху главницата,
начиная от 24.04.2019 год. до окончателното
плащане, за които вземания по ч.гр.д. № 3345 / 2019 год. на БРС са издадени заповед за незабавно
изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист.
Исковете са
предявени по реда на чл.422 от ГПК, а правното им основание е в чл.79, ал.1,
чл.86, ал.1 и чл.92 от ЗЗД и в съдебно заседание се поддържат от пълномощника
на ищеца, който моли за тяхното уважаване, ангажира доказателства, претендира
разноските по делото.
Пълномощникът
на ответницата оспорва исковете, моли за отхвърлянето им по съображения,
изложени подробно в отговора.
Съдът, въз
основа на събраните по делото доказателства, приема за установени следните
факти, имащи отношение към спора:
На
11.10.2011 год. между „Първа инвестиционна банка“ АД - кредитодател и Д.П.П. -
кредитополучател, е сключен договор за банков кредит с № 002LD-R-000684, по силата на който кредитодателят е предоставил на
кредитополучателя кредит в размер на 2300 евро,
срещу задължението на последната да го върне в срок до 16.10.2018 год., на 84
месечни анюитетни вноски, ведно с договорна лихва от 1789.26 евро. С договора е
уредена възможността на банката да обяви предсрочната изискуемост на кредита
при необслужването му, а сключването му е обусловено от необходимостта от
средства за погасяване старо задължение на П..
С
ОУ на банката, приложими за кредити на физически лица, е уредено и заплащане на
лихва за просрочие (неустойка), възлизаща на редовната плюс законната лихва,
такси - еднократна, в размер на 40 лв., за разглеждане на искането за отпускане
на кредит, последваща - за отпускане на кредита, в размер на 2 % върху
отпуснатия кредит, а също и предсрочната изискуемост на неплатения остатък от
кредита при забава на което и да е изискуемо задължение с повече от 150 дни.
По
заявление на „Първа инвестиционна банка” АД е образувано ч.гр.д. № 3345 / 2019
год. на БРС, приключило с издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист за процесните вземания.
В
кориците на приложеното към настоящото дело заповедно производство се съдържа
извлечението от счетоводни книги на банката, послужило за издаване на заповедта
за незабавно изпълнение и изпълнителния лист.
Изслушано
е и заключението на вещото лице по назначената счетоводна експртиза, според
което отпуснаният кредит е изцяло усвоен от П. на 17.10.2011 год. Вещото лице е
посочило размера на неиздължената главница и на лихвите - договорна и
наказателна, имайки предвид погашенията, извършени от ответницата.
При
така установените факти, исковете по чл.79, ал.1, чл.86, ал.1 и чл.92 от ЗЗД са
частично основателни.
Страните
са били обвързани от валиден договор за кредит, по който банката - ищец е
предоставила уговорената сума, срещу заплащане на възнаграждение и комисионна,
а при неточно изпълнение (забава в плащането на анюитетните вноски) - и на
неустойка (наказателна лихва). Липсват доказателства, ангажирани от ответницата,
при нейна доказателствена тежест, да е обслужвала срочно кредита си, поради
което следва да се приеме, че дължи неплатената главница, както и натрупаните и
неплатени възнаградителна лихва и неустойка (наказателна лихва).
Но
частичната основателност на исковете произтича от основателността на
възражението за изтекла погасителна давност, релевирано от пълномощника на
ответницата, касателно вземанията за
главници и лихви по анюитетните вноски с падежи, предхождащи с 3, респ. 5
години депозирането на исковата молба, съобразно фикцията на чл.422 от ГПК. Същата
се счита за депозирана на 24.04.2019 год., когато е депозирано заявлението за
издаване на заповед по чл.417 от ГПК, поради което главницата по вноските,
чийто падежи са настъпили преди 24.04.2014 год., а също лихвите - договорна и
наказателна, по вноските с падежи преди 24.04.2016 год., са погасени по
давност.
Така,
непогасени и дължими от П., определени от съда по реда на чл.162 от ГПК, са
главница в размер на 1783.47 евро, възнаградителна лихва в размер на 295.08
евро и наказателна лихва в размер на 1050.94 евро.
Възражението
на процесуалния представител на ответницата за погасяване по давност на всички
задължения по кредита, черпено от клаузата на т.10.3. от ОУ не може да бъде
споделено. Принципно, предсрочната изискуемост е уредена за кредитодателя
защита, при неизпълнение от страна на кредитополучателя, да поиска предсрочно
неплатения остатък от кредита. Следователно, за да е категорично между
страните, че ще се възползва от тази своя защита, кредитодателят следва да
обективира намерението си, обявявайки я, ако и да е уговорен обективен факт, при
настъпване на който да следва изискуемостта. По отношение на останалите възражения
за недействителност на договорна за кредит, почиващи на разпоредби от ЗПК,
следва да се има предвид следното:
Вярно
е, че се касае за договор за кредит, сключен при действието на ЗПК, поради
което приложима е посочената там уредба. Но клаузите, уговарящи дължимост на
договорна и наказателна лихва, по начина, по който са оформени, не оставят
съмнение, че са извън общите условия, т.е. са индивидуално уговорени. Впрочем,
самите общи условия препращат към договора, досежно лихвите и размерите им. Още
повече, че уговорката за промяна в лихвения процент не е произволна - по
усмотрение на кредитодателя и само във възходяща линия, а е корекционна - при
настъпване на обективни факти, обуславящи нейната промяна, както във възходяща,
така и в низходяща посока, след уведомяване на кредитополучателя.
Ето
защо, следва да се постанови решение, с което исковете за главница, договорна и
наказателни лихви, да се уважат за основателните им размери.
На
основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, предвид дължимостта на главницата в горепосочения
размер, дължима е и законната лихва за забава, начислена върху същата, за
периода от 24.04.2019 год. до окончателното й плащане.
При този изход
на спора и съгласно чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца се следват разноски в размер
на 147.63 лв. за производството по ч.гр.д. № 3345/2019 год. на БРС и на 309 лв.
- за настоящото производство, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение, определено от
съда в размера по чл.37 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ.
На основание
чл.78, ал.3 от ГПК и съобразно неоснователната част от исковете, ищецът следва
да заплати адвокатския хонорар на процесуалния представител на ответницата, в
размер на 443.14 лв., определен съгласно основателната част от исковете и чл.38
от ЗАдв. вр.с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004 год. на ВАдв.С.
Водим от горното, на основание чл.235 и чл.236 от ГПК,
Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено, че Д.П. ***, ***, ***, ЕГН - **********,
дължи на „Първа инвестиционна банка” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Изгрев”,
бул. „Драган Цанков” № 37, представлявана от
изпълнителните директори С.П. и Н.Н., следните суми: 1783.47 евро –
неплатена главница по сключен между страните договор за банков кредит № 002LD-R-000684/11.10.2011 год., 295.08
евро – договорна лихва за периода от 16.05.2016 год. до 16.10.2018 год., 1050.94 евро - наказателна
лихва за периода от 16.05.2016 год. до 23.04.2019 год.,
както и законната лихва върху главницата, начиная от 24.04.2019 год. до окончателното плащане, за които вземания по
ч.гр.д. № 3345 / 2019 год. на БРС са
издадени заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист,
като ОТХВЪРЛЯ иска за главница, за горницата над уважения до пълния предявен
размер от 2300 евро и за периода от 16.11.2011 год. до 16.04.2014 год. вкл.;
иска за договорна лихва, за горницата над уважения до пълния предявен размер от
1774.49 евро и за периода от 16.11.2011 год. до 16.04.2016 год. вкл.; иска за
наказателна лихва, за горницата над уважения, до пълния предявен размер от 2131.22
евро и за периода от 16.11.2011 год. до 16.04.2016 год. вкл., КАТО ПОГАСЕНИ ПО
ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА
Д.П.П. да заплати на „Първа инвестиционна банка” АД деловодни разноски в размер
на 147.63 лв. за производството по ч.гр.д. № 3345/2019 год. на БРС, както и в
размер на 309 лв. - за настоящото производство.
ОСЪЖДА „Първа
инвестиционна банка” АД, на основание
чл.38 от ЗАдв., да заплати на адв. Н.С. от БАК възнаграждение в размер на 443.14
лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването
му.
Съдия: /п/
Вярно с оригинала:
НД