Р
Е Ш Е
Н И Е
№……. 30.04.2020 г.
град С.З.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
На
25 февруари
2020 година
в
открито заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА
Секретар:
Иванка Георгиева,
като
разгледа докладваното от съдията – докладчик БОНЧЕВА
търговско дело № 206 по описа за 2017
година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.226 и сл. от КЗ /отм./.
Ищецът П.А.П.
посочва в исковата молба, че е потребител на застрахователна услуга по смисъла
на §1, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането (отм.) по силата на валидно
сключен договор за застраховка „Г.О.“ на деликвента с
ответното дружество.
Ищецът
посочва, че на 14.05.2013г. около 17:00 ч., по АМ „Т.“, ЛОТ 4, на км.298 се е
движел т.а. „С.“ с peг. № ***, с прикачено полуремарке „Ш.“ с peг. № ***,
собственост на „С.Т.“ ЕООД, управляван от И.Д.К.. Платното от новоизграждащия
се участък от АМ „Т.“ в посока изток било асфалтирано, без положена
хоризонтална маркировка. Била изградена еластична разделителна преграда между
северното и южното платно, като движението на МПС, доставящи строителни
материали, се извършвало в южното платно. Движещите се в посока изток МПС, се движели
в южната лента на платното, а движещите се в посока запад - в северната лента
на платното. Аварийната лента била предназначена за маневри на МПС и за
паркиране на строителна техника.
Посочва
се, че товарният автомобил, управляван от И.Д.К. бил натоварен с циментова
стабилизация и следвало да я достави до северното платно на АМ „Т.“, като се
движел в южната лента на южното платно и на км.298+800, трябвало да направи ляв
завой и да навлезе в северното платно на АМ „Т.“. След него се движел т.а. „С.
124 С“ с peг. № ***,
управляван от ищеца П.П.. Водачът на т.а „С.“ с peг. № ***, намалил скоростта си на движение почти до нула
километра в час, като едновременно с това отклонил възможно най-вдясно по
асфалтовото покритие управлявания от него автомобил. Без да се убеди, че няма
да постави в опасност и да застраши останалите участници в движението, водачът К.
предприел маневрата ляв завой. По този начин, предвид дължината на управлявания
от него автомобил, К. заел двете ленти на южното платно и част от аварийната
лента на пътния участък.
Движещият
се в южната лента на платното водач и ищец в настоящото производство П.П., предприел аварийно спиране и отклонил възможно
най-вдясно управлявания от него автомобил до самия край на асфалтовото
покритие. Въпреки предприетите адекватни действия, ищецът не успял да спре и
между двете превозни средства настъпил удар, като управляваният от ищеца
автомобил контактувал с предната си лява част със задната дясна част на
управлявания от К. автомобил. Посочва се, че от описаното следва, че причина за
настъпване на ПТП е предприетата маневра за завиване наляво от водача И.К., без
същият да се съобрази с положението и скоростта на движещия се зад него в
коридор за движение откъм лявата му страна водач П.П.,
макар че първият е имал техническа възможност да възприеме задно движещия се
товарен автомобил преди предприемане на маневрата си.
Местопроизшествието
е било посетено от служители на МВР и е съставен Констативен протокол за ПТП с
бланков №1406712 от 27.05.2013г.
За
станалото ПТП е образувано ДП № ЗМ-59/2013г. по описа на РУП С. и прокурорска
преписка №1914/2013г. по описа на Районна прокуратура Я.. Към настоящия момент
наказателното производство е приключено.
Вследствие
на удара кабината на управлявания от ищеца автомобил била деформирана до степен
същият да не може да бъде изваден от нея.
Вследствие
на удара, ищецът получил политравма и бил откаран в
ЦС - МП Я.. След стабилизиране на състоянието му бил настанен за лечение в
отделение по ортопедия и травматология при МБАЛ Я.. След извършени прегледи и
изследвания бил преместен за лечение в Клиника по анестезиология и интензивна
медицина при МБАЛ П.Д.С.К.“ АД С.З.. След окончателното стабилизиране на ищеца,
същият бил приет за оперативно лечение в Клиниката по ортопедия и травматология
при същата болница, като е изписан от болницата на 12.06.2013г.
По време
на проведеното лечение на ищеца била ампутирана лявата му подбедрица
в частта между средната и горната третина. Дясната подбедрица
била стабилизирана с външен имплант.
Ищецът
бил изписан за продължаване на лечението в домашни условия с препоръки за
провеждане на рехабилитация на увредените крайници. За ищеца било непосилно за
дълъг период от време да се обслужва сам. Нуждаел се е от ежедневни грижи,
които основно е осъществявала неговата майка. Твърди, че дългият период на
възстановяване не е приключил и до момента, като ищецът редовно ходи на рехабилитация
и посещава психолог.
Посочва
се, че от приложените медицински документи е видно, че ищецът е получил
следните травматични увреждания: травматично размачкване на лявата подбедрица, довело до ампутацията й; открито счупване на
дясната голямо пищялна кост с увреждане на нервите тибиалис, перонеус комунис, перонеус профунда, перонеус суперфициалис, суралис.
Уврежданията са в резултат от действие на твърди тъпи предмети с голяма
кинетична енергия и са последица от ПТП на 14.05.2013г. Ампутацията на лявата подбедрица е по необходимост и осъществява медико-
биологичния признак - загуба на лявата подбедрица,
което отговаря на тежка телесна повреда. Уврежданията на дясната подбедрица са причинили на ищеца трайно затруднение на
движението, което няма изгледи за възстановяване и ще остане до края на живота
му. Така загубата на лявата подбедрица и уврежданията
в дясната подбедрица водят до невъзможност за
самостоятелна походка.
С
Експертно решение на ТЕЛК №955/37/08.04.2014г. на ищеца е призната 100% трайна
неработоспособност с чужда помощ за срок от една година. На 15.04.2015г. П.П. е преосвидетелстван и с Експертно решение на ТЕЛК
№887/40/15.04.2015г. и му е призната 87% трайно намалена работоспособност за
срок от три години.
Ищецът
твърди, че вследствие на претърпяното ПТП от 14.05.2013г. е преживял и тежка
психическа травма. Сочи, че видно от Амбулаторни листове №863/04.07.2014г. и
№549/07.07.2014г. при посещение на специалист
невролог, му е поставена диагноза генерализирана тревожност. От Амбулаторен лист
№1518/10.06.2015г. ставало ясно, че ищецът е извършил консултация със
специалист психиатър, като поставената му диагноза е посттравматично стресово
разстройство, придружено с разстройство в адаптацията.
Ищецът
предявява настоящия иск пряко срещу застрахователя на деликвента,
като се аргументира с чл.14, ал.1 от Наредба №24 от 08.03.2006г. за
задължителното застраховане по чл.249, т.1 и 2 от Кодекса за застраховането и
за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на
моторни превозни средства, вреди, нанесени от ремарке, което е свързано с
моторно превозно средство и е функционално зависимо от моторното превозно
средство по време на движение и/или когато то се е откачило по време на
движение, се покриват от застрахователя по задължителната застраховка „Г.О.“,
свързана с притежаването и ползването на влекача.
Наведени
са твърдения, че ПТП е настъпило изключително по вина на водача на т.а. „С.“ с peг. № ***, с прикачено полуремарке
„Ш.“ с peг. № ***, собственост на „С.Т.“ ЕООД - И.Д.К.,
който преди започване на маневра не се е убедил, че няма да застраши и постави
в опасност останалите участници в движението, с което е нарушил правилата на
ЗДвП и е причинил по непредпазливост травматични увреждания на ищеца,
изразяващи се в множествена травма, ампутация на лявата подбедрица,
пареза на нервите на дясната подбедрица
с невъзможност за самостоятелна походка, а също и посттравматично стресово
разстройство, придружено с разстройство в адаптацията.
По повод
причинените неимуществени вреди е установено, че т.а. „С.“ с peг. № ***, с прикачено полуремарке
„Ш.“ с peг. № ***, е с валидно сключена застраховка „Г.О.”
по застрахователна полица №22112001442025, валидна до 13.06.2013г. към „З.К.Л.И.”
АД.
Тъй като
към датата на подаване на исковата молба, ищецът не е получавал обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди в резултат на претърпяното ПТП на
14.05.2013г., счита, че за него е налице правен интерес от завеждане на
настоящия иск за репариране на причинените вреди, вследствие на непозволено
увреждане по застраховка „Г.О.” против ответното застрахователно дружество,
отговорно за възстановяване на вредите, причинени от застрахования.
Ищецът
счита, че е претърпял изключително интензивни физически и психически болки и
страдания, вследствие на ПТП от 14.05.2013г., изразяващи се в множествена
травма, ампутация на лявата подбедрица, трайно затруднение
на движението на десния долен крайник,пареза на
нервите на дясната подбедрица с невъзможност за
самостоятелна походка, а също и посттравматично стресово разстройство,
придружено с разстройство в адаптацията, поради което моли за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 000 лв., като излага
аргументи и посочва съдебна практика.
Заявено
е, че се касае за млад мъж в трудоспособна възраст, причинените му изключително
тежки телесни увреждания са довели до болки с много голям интензитет по време и
след ПТП за период от около 30 дни, както и след всяка операция и интервенция.
Болки и страдания с по-малък интензитет е имал по време на възстановителния
период. Това, че ищецът имал тежки травми и на двата долни
крайника,допълнително затруднявало и усложнявало възстановяването му. Болки и
страдания изпитвал и в момента при влажно и студено време, при по-голямо
натоварване. Твърди, че такива ще изпитва и за в бъдеще за дълъг период от
време, защото травматичното увреждане е довело до нарушаване устойчивостта на
тялото и походката му. Ищецът сочи, че е търпял интензивни болки и страдания за
период от около две години. За в бъдеще също прогнозата не била много
благоприятна, тъй като възпалителните процеси имали склонност към рецидив. При
определяне размера на обезщетението, съдът следвало да вземе предвид и тежката
и трайна инвалидизация, която от своя страна е довела
до коренна промяна в жизнения стил на ищеца, неговите личностови
нагласи и очаквания и която промяна е високорисков фактор за възобновяване на
психичните симптоми, задълбочаването им и развитие на усложнения. Последиците
върху здравето на ищеца били необратими по характер, довели до трайно намалена
трудоспособност. От значение за тежестта и обема на понесените неимуществени
вреди, в случая се явявала възрастта на ищеца /на 26 години към датата на
произшествието/, в която трудоспособна възраст е бил лишен от възможност да
упражнява професията си, подложен на мъчителни интервенции, с необходимост от
чужда помощ за продължителен период от време, както и допълнителните усложнения
в пряка причинна връзка с увреждането - емоционална нестабилност, за която е
поставена диагноза от психиатър.
На
основание чл.84, ал.3 от ЗЗД моли съда да му присъди и дължимата законна лихва
върху претендираното обезщетение от датата на
непозволеното увреждане - 14.05.2013г.,
до окончателното му изплащане.
Моли съда
да постанови решение, с което да осъди „З.К.Л.И.” АД, с ЕИК: ***, със седалище
и адрес на управление: гр. С., п.к. **** да заплати на П.А.П. с ЕГН: **********,***,
сумата от 200 000 лв. (двеста хиляди лева), представляваща обезщетение за
неимуществени вреди в резултат на претърпяното от него ПТП на 14.05.2013г.,
изразяващи се в множествена травма, ампутация на лявата подбедрица,
трайно затруднение на движението на долния десен крайник, пареза
на нервите на дясната подбедрица с невъзможност за
самостоятелна походка, а също и посттравматично стресово разстройство,
придружено с разстройство в адаптацията, ведно със законната лихва върху
обезщетението, считано от 14.05.2013г. - датата на увреждането, до
окончателното изплащане на сумата.
Моли да
му се присъдят направените съдебни и деловодни разноски, както и възнаграждение
за един адвокат.
В
законния срок ответникът „З.К.Л.И.” АД е депозирал отговор на искова молба, в
който заявява, че предявения иск е допустим, но неоснователен.
Оспорва
изцяло изложените обстоятелства в исковата молба и предявения иск по основание
и размер.
Оспорва
твърденията за механизма на осъществяване на процесното
ПТП, изложени в исковата молба.
Оспорва
твърденията, че в резултат на описаното ПТП са настъпили посочените в исковата
молба травми на ищеца и претендираните неимуществени
вреди.
Счита, че
въпросното ПТП се е осъществило при допуснати нарушения на правилата за
движение от самия ищец П.А.П. при управление на т.а. С.. Посочва, че И.К. с
т.а. С. с прикачено полуремарке се е движил пред
т.а., управляван от ищеца. На процесното място К. е
трябвало да премине от южното в северното платно, за да разтовари превозвани от
него материали. В последните 3 км. К. се е движил със скорост около 37 км/ч, а
при приближаване на описаното място за маневра е намалил скоростта до около 6
км/ч, като преди това е подал мигач. В този участък е било въведено ограничение
на скоростта от 30 км/ч.
В същото
време ищецът, управлявайки другия т.а. С. 124 С, се е движил със скорост от
около 56 км/ч. преди да започне аварийно спиране. При възникването на
опасността за движение, т.е. при предприемането на маневрата от първия т.а. С.,
управляваният от П. т.а. е бил на разстояние около 112-123 м. Опасната му зона
за спиране при въпросната скорост е около 80 м., т.е. П. е имал техническа
възможност да спре преди мястото на удара. Допълнително скоростта на движение
на т.а. С., управляван от П. е била в нарушение на установените на мястото
правила за движение, въвеждащи ограничение от максимална скорост от 30 км/ч.,
като при тази скорост той би имал още повече време за реакция и за спиране,
което да му даде възможност да избегне удара. Ответникът сочи, че ищецът е бил
длъжен да контролира непрекъснато собственото си МПС, да избере скорост,
съобразена с всички условия на пътната обстановка и видимост и да намали
скоростта или спре, възприемайки горната опасност за движението. Той е шофирал
товарното МПС „С.“ със скорост, надвишаваща разрешената на процесното
място, където се е случило ПТП-то, допуснал е нарушения на чл. 20 от ЗДвП и не
е бил с поставен обезопасителен колан.
Алтернативно,
ответникът прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от ищеца П., изразило се както в нарушение на правилата за
движение описано в т.1.1, така и в непоставянето на обезопасителен
колан. Същият, при спазване на въпросните правила по ЗДвП, е щял да предотврати
ПТП- то, а при правилно поставен обезопасителен
колан, нямало да пострада и да му бъдат причинени процесните
травми. Тези действия на ищеца били довели да настъпването на нараняванията му
и по-продължителния процес на възстановяване. В тази връзка, прави искане за
намаляване размера на обезщетението за неимуществени вреди на основание чл.51,
ал. 2 от ЗЗД.
Възразява,
че предявеният размер на неимуществените вреди е прекомерен и не отговаря на
критериите на чл.52 от ЗЗД.
Счита
предявените искове за изцяло неоснователни, съответно частично неоснователни,
поради което моли да се отхвърлят изцяло/частично и да се присъдят на ответното
дружество направените по производството разноски по съразмерност.
Ищецът е
депозирал допълнителна искова молба, с която взема становище по възраженията на
ответника.
Счита, че
не е допуснал сочените от ответника нарушения на правилата за движение.
Посочва, че като водач на товарен автомобил не е имал техническа възможност да
спре аварийно преди мястото на удара. Скоростта на движение на управляваният от
П. товарен автомобил не е в причинно следствена връзка с настъпването на ПТП,
описано в исковата молба. Ищецът е контролирал непрекъснато управляваното от
него МПС, като единствено неправомерното и незаконосъобразното поведение на
водача К. е довело до настъпване на ПТП. Ищецът твърди, че е бил с поставен обезопасителен колан.
Моли да
се отхвърли като неоснователно и недоказано възражението за съпричиняване
на вредоносният резултат от страна на ищеца, тъй като оспорва, че с поведението
си е допуснал нарушение на правилата за движение по чл.20 от ЗДвП и е бил без
поставен обезопасителен колан. Получените травми са в
долните крайници, които свободно се движат в кабината на товарният автомобил и
не са фиксирани от обезопасителния колан на товарния
автомобил и са получени от затискането на тялото на ищеца в предната част на
кабината. Посочва, че поставянето или не поставянето на обезопасителен
колан, в случая, е без значение, тъй като същият фиксира тялото на водача към
седалката, но не фиксира горните и долните крайници, поради което възражението
за непоставен обезопасителен колан било необосновано.
Възражението
за необосновано завишен размер на поисканото обезщетение, също счита, че е
необосновано и неоснователно, поради което го оспорва. Ответното
застрахователното дружество не отчитало младата възраст на ищеца, тежките и
необратими травматични увреждания и изживените болки и страдания, както и
останалите задължителни критерии, които следва съдът да съобрази при определяне
на справедливо за ищеца обезщетение. Заявява, че не е взета предвид и съдебната
практика по подобни дела с подобни болки и страдания, като тези получени и
описани в исковата молба от ищеца. Ищецът посочва, че е получил посттравми, обхващащи няколко области на тялото, изразяващи
се в контузия на корема и счупване на таза -тип Малген,
открити многофрагменни фрактури на двете подбедрици, посттравматична ампутация на лявата подбедрица в горната трета, посттравматична лезия на н.фибуларис и н.тибиалис вдясно и невъзможност за самостоятелна походка. За
дълго време е останал в инвалидна количка. Получил е също увреждане на мъжките
полови органи, изпитвал е болки в лявата скротална
област, която е празна, а тестисът е останал в ингв.
канал. Счупването на тялото - диафиза на тибията, смазването и травматичната ампутация на долния
крайник, липсата на чувствителност и движение в дясната глезенна
става и пръстите, тежката операция на корема и счупеният таз довеждат до силни
по интензитет и продължителност болки и са в причинна връзка с установената
генерализираната тревожност. Ищецът сочи, че за дълго време е бил безпомощен и
е зависел от грижите само на своята майка, която е напуснала работа и се е
грижила денонощно за него.
С
отговора на допълнителната искова молба, ответникът поддържа всички направени
възражения, оспорвания и доводи, включително и тази за наличие на съпричиняване от страна на ищеца на вредоносния резултат,
поради непоставяне на последния на обезопасителен
колан и нарушение на правилата за движение при управлението на неговото товарно
МПС.
Съдът
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено следното:
Страните
не оспорват обстоятелството, че с Присъда №66 от 10.05.2019г., постановена по
НОХД №1111/2018г. по описа на PC - Я., потвърдена изцяло с Решение №105 от
05.08.2019г., постановено по ВНОХД №174/2019г. по описа на ОС - Я., влезли в
законна сила /л.164-173 от делото/, съдът е признал подсъдимия И.К. за виновен
в това, че на 14.05.2013г., около 17:00 часа, на участък от АМ „Т.“ в строеж -
ЛОТ 4, км.298+800, при управление на МПС - т.а. влекач „С. Р 124 ЛА 4X2 НА“, с
per. №***, собственост на „С.Т.“ ЕООД, с управител П. К.К.,
с прикачено към него полуремарке „Ш. СКИ 24“, с per.
№ ***, собственост на „С.Т.“ ЕООД, с управител П. К.К.,
е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл.25, ал.1 от ЗДвП, в
резултат на което е предизвикал ПТП с т.а. „С. Р 124 ЦБ X 3 400“, с per. № ***,
собственост на „Т.Е.“ ООД, с управители Д.Й.Д. и Д.Д.Ж.,
и по непредпазливост е причинил на П.А.П. една тежка телесна повреда и три
средни телесни повреди, както следва: тежка телесна повреда, изразяваща се в
ампутация на лявата подбедрица на границата между средната
и горната третина, представляващо „осакатяване на левия долен крайник“, и
средни телесни повреди - съчетана травма с ретроперитонеален
хематом, контузия на корема с десерозация на сигмата и ректума, наложили извършване по спешност на лапаротомия и саниране на органите в коремната кухина и
довели до изпадане на пострадалия в състояние на травматичен шок, причинили на П.П. „разстройство на здравето, временно опасно за живота“;
счупване на десен долен крайник със засягане на нервни стволове и магистрални
съдове, като срокът на заздравяване е не по-малък от 1 година при нормален ход
на оздравителните процеси, довело до „трайно затрудняване на движенията на
десния долен крайник“; и счупване на тазовите кости по типа на Малген, като срокът на заздравяване е не по-малък от 8-10
месеца при нормален ход на оздравителните процеси, което е причинило „трайно
затрудняване на движенията на долните крайници“ на П., поради което на
основание чл.343, ал.1, б. „б“, пр.1, вр. с чл.342,
ал.1, вр. с чл.55, ал.1, т.2, б. „б“ от НК
подсъдимият И.К. е осъден на пробация със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ
адрес за срок от една година с периодичност два пъти седмично, както и
задължителни периодични срещи с пробационен служител
за срок от една година. На основание чл.343г, вр. с
чл.37, ал.7 от НК подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от шест
месеца.
Не се оспорва от страните по делото наличието на
валидно сключена застраховка „Г.О.“ на автомобилистите за т.а. влекач „С.“ с per. № ***, собственост на „С.Т.“ ЕООД, управляван по време
на процесното ПТП от водача И.Д.К., по
застрахователна полица №22112001442025, валидна от 14.06.2012г. до 13.06.2013г.
към „З.К.Л.И.“ АД.
Съгласно разпоредбата на §22 от Преходните и
заключителни разпоредби на новия КЗ, в сила от 01.01.2016г.,
относно застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на този
Кодекс, се прилага част четвърта от отменения КЗ „Застрахователен договор“,
освен ако страните договорят друго след влизането в сила на новия Кодекс.
В настоящия случай е предявен пряк иск срещу
застрахователя, съгл. чл.226, ал.1 от КЗ (отм.).
Съгласно чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния
съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. С оглед на това,
следва да се приеме за установено, че описаното деяние е извършено виновно от делинквента И.К., както и че „З.К.Л.И.“АД е надлежният
ответник по настоящото дело.
С оглед установяване на фактическите обстоятелства по делото, свързани с механизма на процесното ПТП, от което ищецът е пострадал, е назначена е приета съдебно- автотехническа експертиза, а впоследствие назначена и приета и повторна експертиза по отношение на част от спорните по делото въпроси. От заключението на първоначалната експертиза се установява, че механизмът на възникналото ПТП е следният:
Мястото на произшествието се намира на автомагистрала
„Т.”, на новостроящия се участък ЛОТ 4, km 298+800.
Участъкът от пътя към момента на произшествието не е бил разрешен за движение
на ППС, с изключение на тези, които са участвали в строителството на
автомагистралата. Платното за движение по посока към гр. Бургас е било покрито
с асфалтова настилка, но без да е разчертана пътна маркировка. Движението в
двете посоки се е извършвало по това платно.
Платното за движение в обратна посока - към С., е било
в процес на изграждане. В процес на изграждане е била и разделителната ивица,
като в района на произшествието върху нея е било обособено място за преминаване
между двете пътни платна, предназначено за транспортните и строителните машини.
Непосредствено преди произшествието, по платното в
посока към гр. Бургас, са се движили попътно един след друг товарна композиция,
съставена от товарен автомобил „С.” 124 Е с per. № ***
с прикачено към него полуремарке „Ш.” с per. № *** и след нея - товарен автомобил „С.” 124 С с per. № ***. Движението се е
реализирало около средата на пътното платно.
Видно от експертизата, първоначалният контакт между
МПС е настъпил в южната лента на около от 4,55 до 3,75 м северно от южния край
на пътното плътно. Към момента на удара полуремаркето
на товарната композиция е сключвала ъгъл около 4° на ляво спрямо оста на пътя,
а товарният автомобил около 4° на дясно спрямо оста на пътя.
Скоростта на движение на товарната композиция към
момента на удара и непосредствено преди него е била 15,7 Km/h.
Скоростта на движение на товарния автомобил към
момента на удара е била 39,55 km/h.
Скоростта на движение на товарния автомобил преди
удара е била 58,61 км/ч.
Непосредствено преди удара водачите на двете МПС са
намалили скоростите си на движение и отбили максимално в дясно на южното платно
спрямо първоначалните си транспортни коридори около средата на платното -
успоредни на надлъжната ос на пътя.
Според експертизата, водачът на товарната композиция е
имал техническа възможност да избегне настъпването на ПТП, като се съобрази с
това, че при извършване на маневрата завой на ляво /в обратна посока/ ще
създаде опасност за движещия се в права посока товарен автомобил, намиращ се
непосредствено след него, тъй като с габаритните си размери на композицията ще
затвори изцяло пътното платно, по което се движи товарният автомобил.
Технически правилно е било той да изчака преминаването покрай него на товарния
автомобил и едва тогава да започне маневрата завой на ляво /в обратна посока/.
Според експертизата, водачът на товарния автомобил
/т.е. ищеца/ няма техническа възможност да избегне настъпването на ПТП, тъй
като товарната композиция при извършването на маневрата завой на ляво /в
обратна посока е попаднала в опасната зона за спиране на товарния автомобил и
водачът му няма техническа възможност да спре преди мястото на удара и той е
бил непредотвратим в рамките на южното пътно платно.
Видно от заключението, водачът на товарния автомобил
няма техническа възможност да премине покрай или заобиколи
товарната композиция в рамките на южното пътно платно, тъй като товарната
композиция с габаритните си размери при извършване на маневрата завой на ляво/в
обратна посока ги прегражда изцяло. Напускането на асфалтираното южно пътно
платно, предвид масата на автомобила и товара, който превозва, е от техническа
гледна точка неправилно, тъй като крие много рискове.
Предвид направено от ответника оспорване по отношение
на поведението на ищеца, предхождащо процесното ПТП и
възможното съпричиняване от негова страна на
вредоносните последици от ПТП, съдът допусна повторна експертиза.
За да бъде намалено обезщетението за вреди
съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, увреденият трябва да е допринесъл за тяхното
настъпване, като от значение е наличието на причинна връзка между поведението
на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, без да е необходимо
пострадалият да има вина. Необходимо е приносът на увреденото лице да е
конкретен, т. е. да се изразява в извършването на определени действия или
въздържането от такива действия от страна на увреденото лице. Принос по смисъла
на посочения законов текст е налице винаги, когато пострадалият с поведението
си е създал предпоставки за осъществяване на деликта
и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането,
предизвиквайки по този начин и самите вреди. Следователно, съпричиняване
на вредоносния резултат ще е налице, ако поведението на увредения е станало
причина или е повлияло по някакъв начин върху действията на причинителя на
вредата.
Видно от заключението на повторната експертиза, опасността
на пътя възниква в момент, когато участник в движението създаде реални
предпоставки за настъпване на ПТП. Опасността за водача на задно стоящият т.а. С.
2 /т.е. за ищеца/ възниква тогава, когато т.а. С. 1 навлиза в коридора му на
движение. В този момент т.а. С. 2 се е намирал на разстояние 60,52 м преди
мястото на удара, като разстоянието между предната й част и задната на С. 1 е
било около 47,3 м, а предния ляв габарит на т.а. С. 1 е бил на около 0,5 м
вляво от първоначалното си положение. В този момент възникването на ПТП е
непредотвратимо за водача на т.а. С. 2, тъй като опасната му зона за спиране,
при скорост на движение 58 км/ч е около 86 м.
Според повторната експертиза, ПТП е предотвратимо, ако
водачът на С. 2 реагира в момента, когато първият товарен автомобил се е
отклонил вдясно и е подал ляв мигач. В този случай водачът на т.а. С. 2 няма
как да предвиди действията на водача на т.а. С. 1, тъй като МПС е било вдясно
извън коридора на движението му.
Технически правилно е преди да предприеме маневрата
„завиване наляво“ от дясната част на платното за движение, водачът на
завиващото МПС да пропусне попътно движещото се от лявата му страна МПС. С
горните си действия, водачът на т.а. С. 1 К. е нарушил правилата за движение по
пътищата, визирани в чл.25, ал.1 ЗДвП и е предизвикал ПТП, за което е налице и
влязла в сила присъда.
Съдът възприема заключението както на първоначалната
съдебно-техническа експертиза, така и на повторната експертиза. Констатациите и
отговорите на експертите относно спорните въпроси, свързани с обстоятелствата,
при които е настъпило ПТП, поведението на двамата водачи, липсата на съпричиняване от страна на ищеца са идентични и съдът ги
възприема. И двете заключения са изготвени задълбочено, мотивирано и в
съответствие с останалите доказателства по делото.
По отношение на известното различие, свързано с
установяване на максимално разрешената скорост за движение по АМ в участък ЛОТ
4, първоначалната експертиза е приела, че тази скорост е 40 км/ч., а
повторната, че скоростта е 60 км/ч. Съдът приема, че по отношение на това
обстоятелство повторната експертиза е по-коректна, предвид събраните по делото
доказателства. За наличие на временни ограничителни пътни знаци до 40км./ч. са
налице само свидетелски показания /св.А.А. –работник
на автомагистралата и очевидец на ПТП и св.И.К., виновния за ПТП водач/. При
разпита на тези свидетели в настоящото производство, същите са посочили, че им
е връчвана заповед за такова ограничение на скоростта на движение в пътния
участък. Писмени данни в тази връзка обаче, липсват по делото. От писмените
доказателства по делото се установява, че към 14.05.2013г. участъкът от АМ“Т.“
от пътен възел „З.“ до пътен възел“К.“ при км.298 + 800 бил в строителство и
е действала „Временна организация на
безопасността на движението“ съгласно проекта за изграждане на АМ“Т.“
, ЛОТ 4.2 и е била въведена максимална скорост от 60км/ч. Това обстоятелство е
възприето и от наказателния съд в приложената по делото присъда №66/10.05.2019г.
по НОХД№1111/2018г. на Ямболския РС, както и от въззивния
наказателен състав, който е потвърдил присъдата с решение №105/05.08.2019г. по
ВНОХД№174/2019г. на Я.ския ОС.
Съдът не кредитира показанията на посочените по-горе
свидетели- св.А.А.
–работник на автомагистралата и очевидец на ПТП и св.И.К., виновния за ПТП
водач, тъй като те са противоречиви и не се подкрепят от писмените
доказателства по делото. Доколкото вторият свидетел е и виновният водач,
участвал и причинил ПТП, съдът счита, че в случая показанията му са доста
субективни и пристрастни, поради което и съдът не им дава вяра.
Предвид изложените съображения, настоящият съд приема,
че към 14.05.2013г. в участъкът от АМ“Т.“ от пътен възел „З.“ до пътен възел“К.“
при км.298 + 800, който е бил в
строителство е действала „Временна
организация на безопасността на движението“ съгласно проекта за изграждане на АМ“Т.“
, ЛОТ 4.2 и е била въведена максимална скорост от 60км/ч. Тъй като установената
от експертизите скорост на движение на ищеца е 58,61 км/ч., т.е. под
установената в случая максимална скорост от 60км/ч., то следва да се приема, че
ищецът се е движил с разрешената и допустима за участъка скорост.
С оглед на изложените съображения, настоящият състав
на ОС приема, че скоростта на ищеца е била съобразена с въведеното ограничение
за този пътен участък към онзи момент. С оглед на това, съдът намира за
неоснователни доводите на ответника за наличие на съпричиняване
от страна на ищеца за настъпилия вредоносен резултат, изразяващо се в
превишаване на разрешената за този пътен участък скорост.
По отношение на възражението на ответника за съпричиняване от страна на ищеца, свързано с непоставяне на
обезопасителен колан, което също било допринесло за
тежестта на получените травматични увреждания, съдът намира и това възражение
за неоснователно и недоказано.
Видно от първоначалната експертиза, която е изследвала
и тези въпроси, товарните автомобили С. са оборудвани серийно с обезопасителни колани. Те са 2 на брой - за водача и
пътника до него. Същите са инерционни - триточкови. При някои автомобили С. има
серийно поставени въздушни възглавници за водача и пътника, предпазващи ги от
наранявания при челен удар. Те се задействат от пиро
патрон, който сработва при импулс, подаден от електронен датчик, поставен
неподвижно върху челните състави на автомобила.
Според експерта, предназначението на триточковите
инерционни колани е да фиксират тялото на водача/пътника към седалката на
автомобила, като ограничат неговото придвижване напред при евентуален челен
удар. Те се активират от инерционните сили, които възникват в резултат на челен
удар и се задействат с механизъм от рязкото дръпване на колана, който блокира
отпущането им.
При осъществения челен за товарния автомобил удар в
прикаченото полуремарке на товарната композиция,
предните му челни състави на височина от около 1 до 2 метра спрямо терена в
резултат на погасяването на голяма част от кинетичната енергия на товарния
автомобил от удара са се деформирали и преместили в посока назад спрямо
посоката на движение на този автомобил. Така претърпяната пластична деформация
на предните състави, челна стена на кабината, арматурно табло, кормилна колонка
и др. в посока към водача са притиснали неговите долни крайници.
Изводите на експерта са, че при правилно поставен обезопасителен колан, пак щяха да се получат установените
контакти на ищеца с купето на МПС-то, съответно щяха да му бъдат причинени
процесиите травми. Правилно поставеният обезопасителен
колан фиксира тялото на човека към седалката. В конкретния случай водачът е
пострадал от деформациите на кабината при осъществения челен удар от автомобила
му с товарната композиция - в прикаченото полуремарке,
като тялото на водача е било засегнато, притиснато от придвижването на предната
стена и арматурното табло назад към седалката. В този конкретен случай коланът
не оказва влияние по отношение на получените травми на водача.
С оглед на изложеното, съдът намира за неоснователни
възраженията на ответника за съпричиняване от страна
на ищеца, свързано с непоставяне на обезопасителен
колан, което също било допринесло за тежестта на получените травматични
увреждания.
Поради изложеното, съдът приема, че единствена причина
за възникването на процесното
ПТП е противоправното и виновно поведение на водача
на т.а. влекач „С. Р 124 ЛА 4X2 НА“, с per. №***, с
прикачено към него полуремарке „Ш. СКИ 24“, с per. № ***, собственост на „С.Т.“ ЕООД, св.И.К., като не се
установи наличие на съпричиняване от страна на ищеца,
което да е допринесло за вредоносния резултат.
С оглед установяване на фактическите обстоятелства по
делото, свързани с настъпилите увреждания на ищеца, вследствие на процесното ПТП, в хода на производството беше назначена
съдебно - медицинска експертиза.
От заключението й се установява, че при настъпило ПТП
ищецът е получил множество травматични увреждания: тежка съчетана травма с
открити раздробени фрактури на лявата подбедрица в
частта между средната и горната третина с увреждане на жизнено важни структури
и довела до ампутация на същата подбедрица. Това
представлява тежка телесна увреда- осакътяване на левия долен крайник. Счупването на дясната подбедрица с натъртвания и премачквания на нервни
структури, увреждания на мускулатурата, увреждания на магистрални и по-малки
кръвоносни съдове е довело до трайно затрудняване на движенията на десния долен
крайник. Според експерта, оздравителният процес на такива увреди в най-добрия
случай е около 1 година, а в повечето случаи е около 18 месеца и дори с
оставане на дефекти от функционално и структурно естество. Счупването на таза
по типа на „Малген“-двустранно със засягане на
предната и задна част на тазовия пръстен, протекла с ретроперитониален
хематом и увреждане на дебелочревни структури,
наложили коремна операция за саниране е също средна телесна увреда,
водеща до трайно затрудняване на движенията на долните крайници, която при
добър развой на оздравителния процес се възстановява за около 8-10 месеца.
Видно от експертизата, ретроперитонеалният
хематом с десерозация на сигмата
и ректума е много тежко последствие от фрактурите на таза и е състояние, довело
до травматичен шок, който е разстройство на здравето, временно опасно за
живота. Тези фрактури са свързани с голямо количество загуба на кръв, излята в
коремната кухина. Това е картина на хиповолемичен
шок, който затвърждава високия риск от летален изход.
Експертът е посочил, че тъй като травмите са
множество, то те взаимно си пречат на рехабилитационния
и възстановителен процес и го удължават и забавят. Според експерта, тежката
коремна травма е пречка за провеждането на рехабилитационните
мероприятия.
Видно от заключението на експертизата, при процесното ПТП от
14.05.2013г ищецът е получил :
A. Раздробено
счупване на лявата подколенница с размачкване и
прекъсване на жизнено важни структури и е приключило с ампутация на ниво 7-8 см
под коляното.Това е осакатяване на левия долен крайник, което остава за цял
живот и е невъзвратимо състояние-тежка телесна увреда.
Б. Дясната подколенница също
е фрактурирана, но със запазени кръвоносни съдове. При
нея е имало размачкване на меки тъкани, мускули, нерви, кръвоносни съдове-средна телесна увреда.
B. Счупване на
тазовия пръстен-фрактура на „Малген“-средна телесна увреда.
Г. Вътрекоремен кръвоизлив, което
е разстройство на здравето и като състояние е временно силно застрашаващо
живота на пострадалия и е средна телесна увреда.
Според експерта, оздравителният период при лечението
на съчетаната травма включваща 3 големи многофрагментни
фрактури трябва да се отчита по дълготрайността на най-бавно възстановяваща се
травма, т.е. 18 месеца. Според експерта, естествено е дори след този период
ищецът да има оплаквания от ставите, намиращи се в близост до фрактурите на
дясната подколенница-коляно и глезен. Около 2 години
след травмата движенията в колянната става на десния
крак са били възстановени. За разлика от тях, при глезена на същия крак не е
получен успех и движенията са силно ограничени. Това състояние е доказано и
след провеждането на ЕМГ-данни за тежка аксонална
дегенерация на н.тибиалис до пълна аксонална загуба дистално от
фрактурата на дясната подколенница, което има отношение
към перониалната мускулатура,т.е. към дорзалната флексия на ходилото- повдигането му на горе. Същата
тежка аксонална дегенерация е получена и при н.перонеус комунис.Те ще бъдат
подложени на по-голямо натоварване, поради липсата на другия крак, ще бъдат болезнени
в крайните фази на възможния обем движения, при промяна на климатичните
условия, при движение по неравен терен. Счупването на таза е довело до
ограничение на движенията на двете тазобедрени стави, което е нормален
завършек- следствие от Малгеновата фрактура.
Според експерта, предвид съчетаността
на травмите и множеството локализации, продължителността на оздравителния
период е около 2 години. Той включва и трикратно провежданата рехабилитация.
Постигнатият ефект до момента е окончателен-силно ограничени движения на
глезена, пръстите на десния крак са нечувствителни, слабост и хипотрофия на подколянната
мускулатура на десния крак.
Експертът е посочил, че в острия момент в МБАЛ-Я. е
направено саниране на травматичните рани и хирургичната им обработка, зашита е
и раната на скроталната торбичка, наложени са гипсови
имобилизационни лонгети на
двете подколенници. Започнати са реанимационни
мероприятия, но поради тежкия общ статус ищецът е бил приведен в Клиниката по анестезиология и
интензивно лечение в МБАЛ-С.З.. Поради установена нежизнеспособност на лявата подколенница, левият долен крайник е ампутиран под колянната става на около 7-9 см. Ампутационният
чукан е зараснал бавно, поради повишеното напрежение, двукратно е била правена
хирургична обработка с премахване на некротични
тъкани и свободна кожна пластика.
Дясната подколенница е била
лекувана оперативно с налагане на външен фиксатор под
рентгеноскопски контрол и репозиция
на фрагментите. Целта е била имобилизацията да е на отстояние от крака и по този начин да има условия за
ежедневни, а по-късно периодични саниращи
превръзки.Това е направено с цел увеличаване на шансовете за запазване
жизнеспособността и преживяемостта на десния крак. Риск
при тази методология, според вещото лице, е забавеното костно срастване, което се
е получило и при ищеца. От амбулаторните листи е видно, че външният фиксатор е бил наложен до м.октомври 2013г. Тогава е свален
външният фиксатор и е поставена гипсова имобилизация на дясната подколенница.
Периодично са правени рентгенографии за преценяване
на срастващия процес. От амбулаторните листи е видно, че при рентгенографията,
направена през м.февруари 2014г. се установява костно срастване и тогава е
свалена гипсовата имобилизация и е започната
рехабилитация на коляното и глезена на десния крак. 3а стабилност на фрактурата
и на крака е поставена ортопедична ортеза. Тогава е
направена преценка на състоянието на десния крак и на ставите му /Амб.лист № 364 от 06.04.201 бг/.Установена
е варусна деформация на дясна проксимална тибия.Дясното коляно е с възможна флексия до 120гр.,екстензията е в норма. В десен глезен дорзи
флексията е до 0 гр/ограничена/.
Според експертизата, от медицинската документация,
приложена по делото няма данни за
налични предишни заболявания, които биха довели до забавяне и да пречат на
оздравителния процес.
Заключението не е оспорено от страните по делото.
Същото е добросъвестно дадено, компетентно и обосновани и съдът го възприема.
Във връзка с установяване на фактическите
обстоятелства по делото, свързани с уврежданията на ищеца и здравословното му
състояние, по делото са събрани гласни доказателства.
От показанията на разпитаната по делото свидетелка Красимира
Димитрова Димитрова се установява, че за първи път е видяла
ищеца, докато работила в реанимацията в УМБАЛ „П.К.“, когато ищецът бил приет
след ПТП. Ищецът бил в много тежко състояние. Според свидетелката, ищецът бил
много зле, на анестезия.Тазът бил много увреден. Имал вариант да остане инвалид
от кръста надолу. Наложила се ампутация на по-увредения крак. Свидетелката се
грижила за ищеца в това отделение. В тежката реанимация стоял 20 дни, в
най-тежкия му период. Бил в съзнание, но в много тежко общо състояние, болките
били силни и трябвало да се правят силни обезболяващи. След това постъпил в
друго отделение, след ампутацията на крака се наложила рехабилитация. След това
се наложило отново да бъде коригиран чокъна и бил
повече от месец в болницата. Преките впечатления и наблюдения на свидетелката били
свързани с появилата се близост в отношенията с майката на ищеца и с ищеца. Свидетелката
ходила у ищеца, за да му прави превръзки, защото се налагало. В периода, когато
се рехабилитирал, се прилагали и обезболяващи, защото
имал силни болки. Около 3 месеца продължили превръзките и имало манипулации,
които трябвало да се правят. Сега свидетелката продължавала да поддържа
отношения с ищецът и майка му, чували се и се виждали. Ищецът в момента учел в С., чували се и се виждаме 2-3 пъти в
годината. Ищецът споделял със свидетелката, че не се чувства комфортно, месец
преди съдебното заседание от 17.12.2019г. също е претърпял интервенция. Според
свидетелката, ищецът психически няма да се възстанови напълно след този
инцидент.
В показанията си К.Д.П., майка на ищеца, посочва, че е
узнала за ПТП-то от сина си. Тогава работела в К. и в 8,30ч. й се обадили, че е
в страшно тежко състояние, че е катастрофирал на строежа и е в болницата в Я..
Това се случило на 14.05.2013г., нямало
билети за връщане в Б.. На 16-ти, с първия възможен самолет се прибрала и веднага от летището в С.
тръгнала за Я.. Свидетелката подробно разказва за всичките си преживявания, свързани
със срещата с пострадалия й син. След като го довели с линейка от Я.ската
болница в Бърза помощ, свалили го от линейката, бил много жълт. Гледал майка си
с празен поглед, сякаш не я познал. Приели
го в болницата и го оперирали. На другият ден пуснали свидетелката да види сина
си. Той бил на апарати, на болнично легло. Краката му били много надути. Останал
един-два дена в това състояние, но впоследствие лекарите решили, че трябва да
му ампутират левия крак. Преди това свидетелката трябвало да успокои сина си и
да го подготви психически за това, което му предстои.
В показанията си подробно описва разговора, психичното
състояние и физическите болки, които ищецът е понесъл по време на лечението и
престоя си в болницата.
Свидетелката посочва, че операцията продължила два
часа и половина, изкарали го и го върнали пак с болничната стая. Там престояли
15 дни. Ищцата влизала по 1-2 часа при него, излизала и стояла отвън. Прибирала
се в къщи само да спи и пак се връщала при сина си. След 15-тия ден, оставили
крака му по-дълъг. На другия крак сложили външен фиксатор,
ищецът бил на легло, не можел да мръдне. Майка му била придружител. Махнали му
системите и започнали всяка вечер да бият болкоуспокояващи. Не можел да спи,
постоянно охкал и пъшкал. Били сами в стаята, тъй като други хора нямало да
издържат в стаята. След като му сложели инжекцията, 10 минути след това искал
пак инжекция, а трябвало да се бият през 4 часа. Биели му болкоуспокояващи в
десният крак. Другият крак също не можел да го мърда. За да се успокои, свидетелката
си слагала крака на леглото и върху нейният слагала неговия и го повдигала, и
така стояла с часове. Така преживели месец и половина в болницата. Свидетелката
посочва, че лекарите изчаквали да видят „дали това парче месо ще закрие костта“.
Но плътта некрозирала.
Пак извикали свидетелката, че трябва да отрежат костта по-нагоре още малко.
Втори път го оперирали пак два часа и половина. След упойката бил неадекватен. След
това започнали превръзки. Един път свидетелката решила, че превръзката му е
готова и влязла в стаята, видяла страшна картина и всяка вечер я сънувала. Видяла
без превръзка крака му. Лекарите казали, че трябва да направят пластика. След
това и трета операция направили - пластичната операция. Взели му кожа от крака,
имал голяма рана. И още една рана, където били взели вената, за да правят
байпас на крака, който не станал. Отдолу е пластиката, започнали пак превръзки.
Постоянно бил на обезболяващи. След изписване от болницата пластичният хирург
идвал в къщи да му прави превръзка на 3 дни. Ищецът имал тази рана, от където е
взета кожата и на мястото, където е вадена вената. Правили му промивки на фиксатора на другият крак. Една медицинска сестра идвала да
му бие обезболяващите инжекции, тъй като майка му не можела. Това състояние,
докато му зарасне таза продължило 1 година на легло. За всичко се грижила
свидетелката – за хигиенни нужди, за физиологичните му нужди. Заварили една
тръба на леглото, за да може ищецът да се повдига леко и свидетелката да бърше
със спирт гърба му. Само в тази стая стоял ищецът, на легло. Всеки месец го
водили на снимка с носилката. Като казали, че тазът е по-добре, започнал да се
мъчи да сяда на леглото и да пуска единия крак. Където бил фиксаторът
на крака се получило възпаление. Наложило се да се прави домашна визита, антибиотично лечение през устата, тъй като нямало място,
където да се бият инжекции. Започнал да сяда на 6-7 месец. Движел се с количка,
когато тазът бил по-добре, единият крак бил що-годе добре, на другия крак махнали
фиксатора, обаче костта му зараснала накриво. В
момента бил с протеза. На другия крак нямал чувствителност – не можел да си
вдига пръстите. Ищецът не можел без тази ортеза, с
която в момента бил и му поддържала крака. Последната операция била на 18.11.,
около пет месеца му излязло едно топче отзад на крака и станало голямо. Не можел
да върви. На петия месец не можал да издържи и отишъл
на лекар. Оказало се, че расте някакъв косъм навътре и става фистула. Направили
му операция с 5 шева. Един месец бил на леглото, там, където били шевовете, станало
кораво. Махнали шевовете, но като сложил протезата, кракът пак го болял. Постоянно имал здравословни проблеми. Не можел да ходи. Кракът му не бил
здрав, нямал чувствителност на пръстите. Като решили да правят протезата, пак
извикали линейка. Взели му мярка, но като сложили протезата, отново се учел да
ходи. Виела му се главата, опрян на майка си, ставал с бастуна и след 5 минути
почвали да му треперят крака, ръце, бил като малко бебе.
Свидетелката посочва, че ищецът бил весело, отворено
момче, ходел по планини, морета. Сега е друг човек. Имал приятелка, към момента
на ПТП. Тя постояла 1 година от
съжаление, но не искала да има мъж с един крак. Той и това преживял тежко, тъй
като около 7-8 години били заедно и заради това нещо тя го изоставила.
Свидетелката посочва, че за да изкара сина си от
летаргията, много настоявала и в момента ищецът е студент. Искал да стане параолимпиец, но с тези проблеми, които имал постоянно, не
можел да тренира. От две години е студент, в С. живеел на общежитие. След тази
операцията бил тук, тъй като трябвало да се възстанови.
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото
свидетели. Първата свидетелка е близка
приятелка на ищеца и майка му, има преки впечатления от периода на
лечение и престой в болницата и от следоперативния период в къщи, тъй като се е
грижила за него след първата операция. Втората свидетелка е майката на ищеца,
която непрестанно е била и е до него, полагала е грижи за него както по време
на престоя в болницата, така и след изписването, а и до момента.
Показанията им, особено на втората свидетелка, установяват
физическото и психическо състояние на ищеца след катастрофата, претърпените от
него тежки и интензивни болки и страдания, причинени от процесното
ПТП.
Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
За да се ангажира отговорността на застрахователя
по чл. 226 и сл. от КЗ /отм./, е необходимо към
момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение,
породено от договор за застраховка "Г.О.", между прекия причинител на
вредата и застрахователя.
В случая, както беше посочено по-горе в
изложението, между страните не е спорно наличието на валидно застрахователно
правоотношение към датата на процесното ПТП – 14.05.2013г., по
силата на което ответникът по делото е поел задължение да обезщети увредените
при използването на застрахованото МПС трети лица.
Съгласно Наредба №24 от 08.03.2006г. за задължителното
застраховане по чл.249, т.1 и 2 от Кодекса за застраховането и за методиката за
уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни
средства /чл.14, ал.1/, вреди, нанесени от ремарке, което е свързано с моторно
превозно средство и е функционално зависимо от моторното превозно средство по
време на движение и/или когато то се е откачило по време на движение, се
покриват от застрахователя по задължителната застраховка „Г.О.“, свързана с
притежаването и ползването на влекача. Тъй като за влекача „С.“ с per. № *** е сключена застраховка „Г.О.“ на автомобилистите,
валидна 14.06.2012г. до 13.06.2013г., в случая се прилагат правилата на КЗ
(отм.) - чл.226 и сл. от КЗ (отм.).
Ответникът в хода на съдебното производство не
установи да е заплатил обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени
вреди, причинени от процесното ПТП на 14.05.2013г.
Съдът, като прецени съвкупно събраните по делото
доказателства, счита, че предявеният иск е основателен и доказан в пълен
размер.
От данните
по делото – постановената, влязла в сила присъда на Я.ския РС, потвърдена с решението на Я.ския
ОС, както и от назначените по делото две
съдебно-автотехнически експертизи се установи по
безспорен начин механизмът на процесното ПТП, описан
подробно по-горе в изложението.
Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила
присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца. С
оглед на това, съдът приема за
установено, че описаното деяние е извършено виновно от делинквента
И.К. и че отв. „З.К.Л.И.“АД е надлежният ответник по
настоящото дело.
Относно размера на иска за неимуществени
вреди, съдът намира следното: Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта
изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно
обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ №
4/23.12.1968 г., то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са
характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е
станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания и др.
При определяне размера
на дължимото в случая обезщетение за причинени неимуществени вреди съдът взема
предвид характера, силата, интензитета и продължителността на търпените от
ищеца вреди от следните травматични увреждания, а именно: раздробено счупване на лявата подколенница
с размачкване и прекъсване на жизнено важни структури и е приключило с
ампутация на ниво 7-8 см под коляното, което представлява осакатяване на левия
долен крайник, което остава за цял живот и е невъзвратимо състояние-тежка
телесна увреда. Следващото увреждане е на дясната подколенница, която също е фрактурирана,
но със запазени кръвоносни съдове. При нея е имало размачкване на меки тъкани,
мускули, нерви, кръвоносни съдове-средна
телесна увреда. Следващото увреждане е счупване на
тазовия пръстен-фрактура на „Малген“-средна телесна увреда. Следващото претърпяно увреждане е вътрекоремен кръвоизлив, което е разстройство на здравето и
като състояние е временно силно застрашаващо живота на пострадалия и е средна
телесна увреда.
При определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде отчетена преживяната от
ищеца остра стресова реакция, която е довело до негативна промяна в психо – емоционалното му състояние. От разпитаните по
делото свидетели, чийто показания съдът кредитира, тъй като се подкрепят от
останалите доказателства по делото, се установява, че процесното ПТП се е отразило изключително негативно
върху психичното състояние на ищеца.
Видно от приетата по делото
съдебно-психологична експертиза, след продължаващо лечение ищецът продължава да
има световъртеж, нарушение на съня, бърза уморяемост,
отпадналост, напрегнатост и безпокойство, потиснато настроение, понижено
самочувствие, често появяващо се чувство на несигурност и нерешителност.
Съпътстват го чести спомени за травмиращата ситуация, страх и очакване за ПТП,
затруднена концентрация, раздразнителност, намаляване на активността и
инициативността. Затруднено е личностното и социалното функциониране. Според експ ертизата, към настоящия
момент е налице промяна в психичното състояние като страхът, тревогата и
нарушеното вътрешно равновесие оказват негативно влияние върху цялостното
поведение и нарушават пълноценното функциониране. Според експерта, вследствие преживяното
ПТП, при което ищецът получава контузио, същият
получава посттравматично стресово
разстройство, коморбидно съчетано с разстройство в
адаптацията.
Съдът взема предвид освен интензитета
на преживените болки и страдания, също и тежестта на причинените увреждания-
тежка телесна увреда, свързана с наложената ампутация
на ниво 7-8см. под коляното на левия долен крайник, както и три средни телесни
увреди, подробно посочени в медицинската експертиза и конкретизирани по-горе в
настоящото изложение.
Съдът взема предвид и продължителността
на търпените болки и страдания и продължителността на възстановителния процес,
също придружен с хирургични интервенции, продължителни рехабилитационни
и медикаментозни лечения. Възстановителният процес при пострадалия е продължил около 2 години,
като към настоящия момент е достигнато възстановяване в максималната възможна
степен и състоянието на ищеца няма да се подобри, въпреки неколкократното
провеждане на рехабилитации. Установи се също, че в продължение на 1 година
пострадалият е бил на легло и е бил изцяло зависим и обслужван от своята майка
и от лекарите, които са се грижили за него. След това постепенно е започнало
изправяне, като при протезирането ищецът се е учил наново
да ходи. От свидетелските показания се установиха и нечовешките болки, които
ищецът е преживял по време на възстановителния си период. Установи се също, че
и към настоящия момент ищецът продължава да изпитва неудобства, ограничения и
затруднения в обслужването си, като му се налага да посещава лекари и дори и да
се подлага на нови оперативни интервенции. По делото се установи, че в резултат
на трайната инвалидизация, на ищеца е определена и
87% трайно намалена работоспособност пожизнено.
От представените по делото
медицински документи, от свидетелските показания и от заключението на съдебно-психологическата
експертиза се установяват и преживените от ищеца душевни болки и страдания. По
делото категорично се доказа, че вследствие на процесното
ПТП пострадалият е получил посттравматично стресово разстройство, коморбидно съчетано с разстройство в адаптацията. По
категоричен начин се установи, че ищецът продължава да има световъртеж,
нарушение на съня, бърза уморяемост, отпадналост,
напрегнатост и безпокойство, потиснато настроение, понижено самочувствие, често
появяващо се чувство на несигурност и нерешителност, бива съпътстван от чести
спомени за травмиращата ситуация, страх и очакване за ПТП, затруднена
концентрация, раздразнителност, намаляване на активността и инициативността,
които водят до затруднено личностно и социално функциониране. Според съдебно-психологическата
експертиза към настоящия момент е налице промяна в психическото състояние, като
страхът, тревогата и нарушеното вътрешно равновесие оказват негативно влияние
върху цялостното поведение на пострадалия и нарушават пълноценното
функциониране. В този смисъл са и свидетелските показания, като св. Петрова /майка
на ищеца/ посочи, че поради травмите след инцидента и ампутацията на левия му
крак, ищецът е бил напуснат и от своята приятелка, с която преди това са имали
връзка в продължение на 7-8 години, което събитие ищецът е преживял много
тежко.
В случая следва да се вземе предвид
и възрастта на ищеца –същият е бил на 26г., когато е претърпял процесното ПТП и е получил уврежданията. Към настоящия
момент е на 33 г., възраст, в която се разгръщат силите и капацитета на
личността, възраст плодотворна и богата на житейски събития. За тези години от
претърпяното ПТП до настоящия момент ищецът е преживял изключително тежки
изпитания, претърпял е физически и психически болки, душевни и емоционални
страдания, като всички те са резултат на претърпяното ПТП. От онзи момент насетне ищецът живее и ще
продължава да живее с претърпения стрес и ужас от преживяното ПТП, както и с
преживените страдания от последващото го трудно и
продължително лечение и с изключително тежките последици от получените травми,
довели до 87% трайно намалена работоспособност.
С оглед на всичко изложено по-горе
може да се заключи, че претърпяното от пострадалия П.П.
ПТП и получените телесни и психически увреждания, които са в пряка
причинно-следствена връзка с него, са променили коренно и необратимо начина на
живот на ищеца, който ще търпи ограничения, затруднения и лишения докато е жив.
Съдът приема, че е налице
изключително тежък случай на увреждане и претърпени вреди, вследствие на
претърпяно ПТП. В процеса са установени по категоричен начин множество тежки
контузии, описани по-горе в изложението, наложили продължително тежко лечение в
болнични заведения, хирургични интервенции, продължителни рехабилитационни
и медикаментозни лечения. Прогнозата за възстановяване на ищеца е негативна. Претърпяно
ПТП, както и уврежданията, които е получил,
са променили в негативна насока
живота на ищеца, затрудняват професионалната и личната му реализация, възможността му за контакт с
околните - личен, професионален и социален.
Както беше посочено по-горе в
изложението, съдът намира за неоснователни и недоказани възраженията на
ответника за съпричиняване на вредоносния резултат.
С оглед на изложените съображения, съдът
намира, че предявеният иск за присъждане обезщетение за неимуществени вреди, е
основателен за цялата претендирана сума от 200 000
лв. Съдът счита, че следва да бъде присъдено едно общо обезщетение за всички
увреждания, доколкото се касае за неимуществени вреди, предизвикани от един
факт на увреждане – травми в резултат на ПТП, намерили различно проявление –
болки и страдания поради травмите, лечението, перспективата за невъзможно пълно
възстановяване на основни двигателни функции и свързаните с това затруднения в личен, социален и професионален план.
Съдът счита, че следва да присъди
обезщетението, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до
изплащането й.
Ищецът е освободен от държавни такси и
разноски, като с исковата молба е направено искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗАдв. Размерът на възнаграждението се определя
от съда по реда на Наредба № 1/2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, който
размер на осн. чл. 7, ал. 2, т. 5, при този изход на
делото е 5 530 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът
следва да заплати в полза на държавата,
чрез ОС С.З., държавна такса, съобразно размера на уважения иск в размер на 8 000
лв., както и сумата 960.40 лв.,
възнаграждение за вещи лица.
Водим от горните мотиви Старозагорският окръжен съд,
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА ”З.К.Л.И.“ АД, със седалище и адрес на управление гр. С.,
П.К. *****, с ЕИК *** да заплати на П.А.П.,
с ЕГН: **********,***, със съдебен адрес:***,
*****чрез адв. Ж.З. ***, сумата от 200 000 лв. (двеста хиляди лева),
представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на претърпяното от него ПТП на
14.05.2013г., изразяващи се в множествена травма, ампутация на лявата подбедрица, трайно затруднение на движението на долния
десен крайник, пареза на нервите на дясната подбедрица с невъзможност за самостоятелна походка, а също
и посттравматично стресово разстройство, придружено с разстройство в
адаптацията, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от
14.05.2013г. - датата на увреждането, до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ”З.К.Л.И.“ АД, със седалище и адрес на управление гр.
С., П.К. *****, с ЕИК *** да заплати на
адв. Ж.З. ***, със съдебен адрес:***, *****сумата 5 530 лв., възнаграждение
***. 38 от ЗА.
Присъдените суми следва да се приведат на служебна банкова сметка по
чл.39 от Закона за адвокатурата в „Р. /Б./“ ЕАД, с IBAN: ***, BIC: ***, с
титуляр адв.Ж.С.З..
ОСЪЖДА ”З.К.Л.И.“ АД, със седалище и адрес на управление гр.
С., П.К. *****, с ЕИК *** да заплати сумата
от 8 000 лв., представляваща държавна такса и сумата 960.40
лв., възнаграждение за вещи лица по сметка на Окръжен съд - С.З..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщението, чрез ОС С.З. пред
Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: