№ 399
гр. Пловдив, 04.10.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
Сложи за разглеждане докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно
търговско дело № 20235001000518 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:20 часа се явиха:
Жалбоподателите Ф. Д. А. и Ф. Д. А., редовно призовани, не се
явяват, не се представляват.
Ответникът Д., редовно призован, не се представлява.
По делото са постъпили две молби.
С молба вх. № 7661/03.10.2023 г. адв. К., в качеството й на
процесуален представител на жалбоподателите Ф. А. и Ф. А., изразява
становище да бъде даден ход на делото в нейно отсъствие.
Ответникът по жалбата Д., чрез процесуалния си представител
юриск. Ю.К., изразява също такова становище в молба вх. № 7614/02.10.2023
г.
Съдът счита, че няма процесуални пречки по хода на делото и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Докладва го.
С решение № 59/15.02.2023 г., постановено по т.д. № 1214/2021 г.
на Окръжен съд Стара Загора, е осъдено Д. да заплати на Ф. Д. А. сумата от
105 000 лв., като частичен иск за сумата от 200 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баща й Д.А.А., настъпила
при ПТП на 22.07.2020 г., ведно със ЗЛ върху тази сумата от 09.11.2020 г. до
окончателното изплащане. Отхвърлен е искът за обезщетение за сумата над
105 000 лв. до 150 000 лв., като частичен иск за сумата от 200 000 лв., както и
1
акцесорната претенция за ЗЛ за периода от 29.07.2020 г. до 08.11.2020 г.
Със същото решение Д. е осъдено да заплати обезщетение за
неимуществени вреди на Ф. Д. А. в размер на 98 000 лв., като частичен иск от
200 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта
на баща й Д.А.А., настъпила при ПТП на 22.07.2020 г., ведно със ЗЛ, като е
отхвърлен искът за обезщетение за сумата над 98 000 лв. до 140 000 лв., като
частичен иск за сумата от 200 000 лв., както и за ЗЛ за периода от 29.07.2020
г. до 08.11.2020 г.
С решението Д. е осъдено да заплати адвокатско възнаграждение
на процесуалния представител на двете ищци за осъществената безплатна
правна помощ на процесуалния им представител адв. К. в размер на 4 356 лв.
за Ф. и 4 164 лв. за Ф. А.. Страните са осъдени да заплатят ДТ и разноски,
съобразно уважената и отхвърлена част от исковете.
По делото е постановено определение в производство по чл. 248
ГПК № 327/12.05.2023 г., с което е оставена без уважение молбата на адв. К.
за изменение на решението в частта за разноските, касаещо определеното
възнаграждение по чл. 38 ал. 2 ЗА.
Така постановеното решение е обжалвано с въззивна жалба от
двете ищци в първоинстанционното производство чрез адв. К. в
отхвърлителната му част, досежно размерите на присъдените обезщетения за
неимуществени вреди, като доводите във въззивната жалба се свеждат само
до неправилно намаляване размерите с приетия процент на съпричиняване, а
именно 30%. След подробен анализ на събраните доказателства се твърди, че
въз основа на тях не може да се приеме съпричиняване или, ако е налице
такова, то е в минимален размер и не следва да бъде вземано предвид при
определяне размерите на обезщетенията. Има и позоваване на решение,
съдържащо се в т.д. № 1/2021 г. на ОСГТК на ВКС.
Искането е да се отмени решението в обжалваните части и да се
присъдят на двете жалбоподателки допълнителните обезщетения до
претендираните размери, а именно 45 000 лв. за Ф. А. и 42 000 лв. за Ф. А.,
ведно със ЗЛ от 09.11.2020 г. до окончателното изплащане, както и да се
присъди адвокатско възнаграждение на адв. К. на основание чл. 38 ал. 2 ЗА.
Съдът е сезиран и с частна жалба, подадена от адв. К. срещу
определението по чл. 248 ГПК. В нея се излагат доводи за неправилно
определен размер на адвокатското й възнаграждение, като се твърди, че
същото следва да се определи съобразно разпоредбите на Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, действали към
момента на приключване на производството, а не тези към момента на
упълномощаване на адв. К.. В тази връзка е направено искане за отмяна на
определението по чл. 248 ТПК, с присъждане на допълнителни адвокатски
възнаграждения на адв. К. в размер на 5 490 лв. с ДДС за Ф. А. и 5 346 лв. с
ДДС за Ф. А. за първоинстанционното производство.
Срещу въззивната жалба е подаден писмен отговор от Д.. В същия
отговор, както и в цитираната по-горе молба за днешно съдебно заседание, се
2
изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и се иска
потвърждаване на решението в обжалваната част и присъждане на разноски
за въззивното производство, вкл. и юрисконсултско възнаграждение по чл. 78
ал. 8 ГПК.
В молбата за днешното съдебно заседание е направено при
условията на евентуалност и възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя.
От Д. не е подаден отговор на частната жалба срещу
определението по чл. 248 ГПК.
В молбата за днешното съдебно заседание адв. К., като
процесуален представител на жалбоподателите, заявява, че поддържа
жалбата, няма нови доказателствени искания. В молбата са изложени и
доводи по съществото на спора. Претендира се адвокатско възнаграждение на
основание чл. 38 ЗА за въззивната инстанция и също се прави, при условията
на евентуалност, възражение за прекомерност на разноските на ответната
страна.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА устните състезания за приключени и че ще се
произнесе с решение в законния едномесечен срок.
Протоколът изготвен в с. з.
Заседанието се закри в 10.34 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
3