№ 4661
гр. Варна, 15.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
Ивелина Владова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20223100502462 по описа за 2022 година
Производството е образувано по жалба с вх. № 66040/28.09.2022 год. по рег. на РС-Варна от
С. Х. Д. от гр. Варна, срещу Решение № 2784/12.09.2022 год. постановено по гр. дело №
5812/2022 год. по описа на РС-Варна, с което е оставена без уважение молбата с вх. №
53321/03.08.2022 год., депозирана от С. Х. Д. и А М. Д, за поправка на очевидна фактическа
грешка, допусната в Решение № 2460/22.07.2022 год. по гр. дело № 5812/2022 год. по описа
на РС-Варна относно определяне на разноските, а именно: в частта му, с която
жалбоподателката С. Д. е осъдена да заплати в полза на държавата, на основание чл. 7, т. 1
от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, държавна такса в
размер на 10353, 81 лева върху поставения в неин дял имот – къща на три етажа, находяща
се в гр. Варна.
Наведени са оплаквания, че решението е неправилно, като се настоява да бъде
отменено и да се определи държавна такса само върху стойността на дела на съпруга А Д,
който се прехвърля върху съпругата съгласно постигнатото споразумение.
Съдът констатира следното:
С Решение № 2460/22.07.2022 год. постановено по гр. дело № 5812/2022 год. на РС-
Варна, съдът е прекратил с развод брака между С. Х. Д. и А М. Д, двамата от град Варна,
поради сериозното и непоколебимо взаимно съгласие на съпрузите. Със същото решение е
утвърдено споразумението на съпрузите, имуществените им отношения, според което
придобития през време на брака имот – къща на три етажа, находяща се в гр. Варна, е
поставен в дял на съпругата, като същата дължи парично уравнение на съпруга в размер на
50 000 лева. Страните са се споразумели още, че нямат имуществени претенции една към
друга. Данъчната оценка на поставения в дял на съпругата имот е 517 690, 60 лева. При тези
данни с решението съдът е възложил в тежест на съпругата да заплати, на основание чл. 7, т.
1 от Тарифа № 1 за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, обн. ДВ, бр.
22/2008 год., държавна такса върху стойността по данъчна оценка на поставения в неин дял
недвижим имот в размер на 2 %, т. е., 10 353, 80 лева, както и държавна такса по чл. 6 от
Тарифата. Съпругът е осъден да заплати държавна такса по чл. 6 от Тарифата.
С молба с вх. № 53321 от 03.08.2022 год. по рег. на РС-Варна, съпрузите С. Д. и А Д
са поискали съдът да измени решението си в частта относно размера на присъдената в
тежест на съпругата държавна такса по чл. 7 от Тарифа № 1/2008 год., като я намали
наполовина, тъй като според цитираната разпоредба държавната такса се събира върху
1
стойността на всеки дял, а нейния дял е 1 / 2. Страните са квалифицирали молбата си като
молба по чл. 247 ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в Решението
№ 2460/22.07.2022 год. постановено по гр. дело № 5812/2022 год. на РС-Варна относно
определянето на дължимата държавна такса по чл. 7, т. 1 от Тарифа № 1 за ДТ по ГПК.
С обжалваното решение съдът е отхвърлил искането.
При тези данни настоящият състав счита, че молбата с вх. № 53321 от 03.08.2022 год.
по рег. на РС-Варна, независимо как страните са я окачествили от правна страна, е по
същността си молба по чл. 248 ГПК за изменение на решението № 2460/22.07.2022 год.
постановено по гр. дело № 5812/2022 год. на РС-Варна, в частта му за разноските и за
намаляване на присъдената в тежест на съпругата държавна такса по чл. 7, т. 2 от Тарифата
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Този извод следва от анализа
на наведените в молбата съображения и доводи и отправеното въз основа на тях искане.
Съдът е длъжен да даде правна квалификация на искането, с което е сезиран, въз основа на
анализ на съдържанието на молбата (обстоятелствена част и отправен въз основа на нея
петитум), като не е обвързан от дадената от страната/страните правна квалификация.
Поради това и настоящият състав счита, че Решение № 2784/12.09.2022 год.
постановено по гр. дело № 5812/2022 год. по описа на РС-Варна, с което е оставена без
уважение молбата с вх. № 53321/03.08.2022 год., депозирана от С. Х. Д. и А М. Д, за
поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в решение № 2460/22.07.2022 год. по
гр. дело № 5812/2022 год. по описа на РС-Варна относно определяне на разноските, е по
същността си определение, постановено в производство по чл. 248 ГПК, с което е оставено
без уважение искане за изменение на решението № 2460/22.07.2022 год. в частта му за
разноските.
Определението е правилно.
Съгласно чл. 7 от Тарифата за държавните такси по ГПК, обн. ДВ, бр. 22/2008 год. по
дело за развод, вкл. и по взаимно съгласие, когато страните постигнат споразумение относно
имуществените отношения се събира такса и за споразумението за имуществените
отношения – по 2 на сто върху стойността на всеки дял.
Спорният в случая въпрос е как се определя стойността на всеки дял, върху която се
заплаща дължимата държавна такса: дяловете в съпружеската имуществена общност или в
обикновена съсобственост след прекратяването на СИО. По този въпрос съдът намира
следното:
Със споразумението по чл. 51 СК бившите съпрузи са уредили всичките си лични и
имуществени взаимоотношения от брака, като жалбоподателката С. Д. е получила в
изключителен дял определено имущество – къща на три етажа, находяща се в гр. Варна.
Настоящият състав счита, че именно върху този бъдещ дял, формиран със самото
споразумение след одобряването му от съда с решението за прекратяването на брака с
развода по взаимно съгласие се събира и държавната такса в размер на 2%, а не върху
половината от ликвидиращата се съпружеска имуществена общност, която престава да
съществува с прекратяването на брака, а и която общност по своята правна природа е
бездялова. Т. е., по смисъла на чл. 7, т. 1 от Тарифата за ДТ по ГПК под „стойността на
всеки дял” се има предвид делът по споразумението по чл. 50 СК, с което се уреждат
имуществените отношения между съпрузите.
В този смисъл са и Определение № 270 от 4.05.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 214/2011
г., IV г. о., ГК; Определение № 686/05.10.2021 год. по ч. гр. дело № 579/2012 год. на ВКС,
ІV-то г. о., ГК, които са по идентични случаи.
В случая не могат да се черпят аргументи от нормата на чл. 8 от Тарифата относно
спогодбата–делба, в какъвто смисъл са наведените доводи от жалбоподателката, защото в
тази хипотеза съсобствеността е дялова; делбата протича в две фази; с решението по
допускането на делбата са определени и „дяловете” на страните в смисъл – квотата от
правото на собственост на всеки съделител върху съсобствените вещи при хипотезата на
2
обикновена „дялова” съсобственост.
По тези съображения съдът счита, че обжалваното определение е правилно, а частната
жалба срещу него – неоснователна и същата следва да се остави без уважение.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на С. Х. Д. от гр. Варна, срещу Решение
№ 2784/12.09.2022 год. постановено по гр. дело № 5812/2022 год. по описа на РС-Варна, по
същността си определение, постановено в производство по чл. 248 ГПК, с което е оставена
без уважение молбата с вх. № 53321/03.08.2022 год., депозирана от С. Х. Д. и А М. Д, за
поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в решение № 2460/22.07.2022 год. по
гр. дело № 5812/2022 год. по описа на РС-Варна относно определяне на разноските, а
именно: в частта му, с която жалбоподателката е осъдена да заплати в полза на държавата,
на основание чл. 7, т. 1 от Тарифата за държавните каси, които се събират от съдилищата по
ГПК, държавна такса в размер на 10353, 81 лева върху поставения в неин дял имот – къща
на три етажа, находяща се в гр. Варна, вместо половината от горната сума.
Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба при условията на
чл. 280, ал. 1 ГПК пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3