№ 5002
гр. София, 14.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА
при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно
наказателно дело № 20241110211657 по описа за 2024 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „************************, представлявано
от управителя М.А.А, действащ чрез пълномощника си адв. К. А. от АК-
Хасково срещу електронен фиш (ЕФ) № ********** на Агенция „Пътна
Инфраструктура“ (АПИ) за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1
от Закона за пътищата (ЗП), с който на дружеството-жалбоподател, на
основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във връзка с чл. 179, ал. 3б от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 2500.00 лв. за извършено нарушение
на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП.
В подадената жалба са релевирани доводи за незаконосъобразност на
оспорения електронен фиш, като съображенията за това са свързани с
твърдения за съществено нарушаване на процесуалните правила, накърняване
на правото на защита на жалбоподателя и допуснато противоречие с
общностното право. Поддържа се на първо място, че е опорочена процедурата
по ангажиране отговорността на дружеството-жалбоподател, предвид липсата
към датата на твърдяното нарушение на изрична законова разпоредба,
предвиждаща възможността да бъде съставен електронен фиш за
нарушението по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Твърди се, че с издаването на ЕФ,
вместо да приложи общите правила за развиване на
административнонаказателното производство, наказващият орган е лишил
1
жалбоподателя от правото му на възражения, както и от възможността му да
ангажира доказателства извън съдебното производство, с което било
нарушено правото му на защита. На второ място се претендира, че в случая, на
осн. чл.3, ал.2 от ЗАНН са приложими разпоредбите на чл.10б, ал.7 и ал.8 от
ЗП /изм. ДВ бр. 13 от 2024 г., в сила от 13.02.2024 г./, като по-благоприятни за
жалбоподателя, макар и влезли в сила след датата на деянието, за което е
санкциониран, доколкото са приети преди влизането в сила на обжалвания ЕФ.
Счита се, че липсват и задължителни реквизити на обжалвания акт.
Нарушение на процесуалните правила е открито и в описанието на
нарушението и неговата квалификация. Претендира се, че сочените за
нарушени разпоредби противоречали на общностното право, регламентиращо
съответния тип обществени отношения. В заключение се прави възражение за
изтекла погасителна давност, като се счита, че обжалваният ЕФ е издаден след
изтичане на сроковете, предвидени в чл.34 ЗАНН. Поддържа се, че не е
направена и дължимата проверка за приложимост на разпоредбата на чл.28
ЗАНН. По тези съображения се моли за отмяна на атакувания електронен
фиш. Претендира се присъждане на сторените в хода на производството
разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят - редовно призован, не се
представлява, като от негово име е депозирана молба от адв. ЙО. Л., с
изложени съображения по същество, в които в по-синтезиран вид се
преповтарят изложените в жалбата съображения за незаконосъобразност на
обжалвания ЕФ с искане за неговата отмяна и присъждане на сторените
разноски в хода на производството. Представят се списък с разноски, договор
за правна помощ, проформа фактура, платежно нареждане и фактура.
Въззиваемата страна – Агенция „Пътна инфраструктура“, редовно
призована, се представлява от надлежно упълномощен юрисконсулт, който
оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение, считайки я за
неоснователна и недоказана. Поддържа, че обжалваният ЕФ отговаря на
всички законови изисквания, че съдържа изискуемите реквизити и е издаден
по утвърдения образец от упълномощен орган. Нарушението счита, че е
доказано. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, в случай
на потвърждаване на обжалвания ЕФ, а при евентуално негова отмяна – прави
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение
от страна на дружеството-жалбоподател, предвид ниската фактическа и
правна сложност на случая.
Софийски районен съд, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено
от фактическа страна следното:
2
На 25.08.2021 г. в 20:15 часа, пътно превозно средство, представляващо
влекач „**********“, с рег. № *******, с технически допустима максимална
маса 20500 кг., брой оси 2, екологична категория Евро 6, в състав с ремарке с
общ брой оси 5, в община Столична, се движил по път А-6, като при пътния
участък на км. 50+427, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, било установено, че посоченото по-горе ППС се е
движило по него без да е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т.
2 от Закона за пътищата. Нарушението е установено с устройство № 10181,
представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси
по чл. 10, ал. 1 от ЗП.
С оглед идентифициране субекта на отговорност, електронната система
за събиране на пътни такси генерирала автоматично данни за собственици и
притежатели на ППС, вследствие на което било установено, че собственик и
ползвател на заснетото превозно средство е „************************.
Поради това, на 03.02.2023 г. на юридическото лице бил съставен процесният
електронен фиш № **********, с който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във
връзка с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП му е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 2500.00 лв. за извършено нарушение на
чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена
въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приложени към
административнонаказателната преписка и допълнително представени от
страните, както и от трети лица, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр. чл.
84 от ЗАНН, които преценени в своята съвкупност не налагат различни
фактически изводи.
Нарушението се установява по безспорен начин от приложения доклад,
съставляващ генерирани данни от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от
ЗДвП с номер на нарушението СВ78D334B78B4C49E053041F160A1218, ведно
със снимков материал към него. Докладите, заедно с приложените към тях
статични изображения във вид на снимков материал и/или видеозаписи,
представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно
пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата,
часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство – част от
3
системата, поради което съдът дава вяра на приложения доклад и снимков
материал от електронната система, с което се доказва и извършването на
нарушението. Видно от изготвения доклад, плащане за движение по път, за
който се събират съответните такси, не е постъпило. Поради какви
обстоятелства такса не е заплатена, е вън от обективната съставомерност на
нарушението, с което е и осъществен съставът на вмененото нарушение.
След анализ на събраните доказателствени материали поотделно и в
своята съвкупност, съдът прецени същите за вътрешно непротиворечиви,
еднопосочни и способстващи за установяване на обективната истина по
делото. Приобщените по надлежния ред писмени доказателства съдът
преценява като относими към предмета на доказване и явяващи се необходими
за изясняване на релевантната фактическа обстановка, поради което им дава
вяра.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Жалбата се явява процесуално допустима – подадена е от процесуално
легитимирано лице, в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,
и е насочена срещу обжалваем административнонаказателен акт. Разгледана
по същество, жалбата е основателна, при споделяне на преимуществената част
от посочените в нея възражения.
Като инстанция по същество, в производството по реда на чл. 59 и
следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени в жалбата.
Административнонаказателната отговорност на дружеството –
жалбоподател е ангажирана с издаването на ЕФ по реда на чл. 189ж, ал. 1 от
ЗДвП за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП вр. чл. 179, ал. 3б, извършено в
качеството му на собственик на ППС, като му е наложена предвидената в чл.
187а, ал. 2, т. 3 от ЗДвП санкция за юридически лица.
Когато собствениците или ползвателите на ППС не заплатят дължимата
пътна такса при преминаване по платената пътна мрежа, нарушението се
документира от Електронната система за събиране на пътни такси, съгласно
нормата на чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП. Тя създава доклад с приложени към него
статични изображения във вид на снимков материал (представени на л. 42-44
по делото). Докладът и снимките, съгласно чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП, в своята
съвкупност, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства.
Характерът на отразените в Електронната система за събиране на пътни такси
данни е изрично прокламиран в горепосочената разпоредба: „Контролните
органи могат да извършват справки в електронната система за събиране на
пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, като отразените в нея
4
данни се считат за доказателства във връзка със следните обстоятелства:
мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния
номер на пътното превозно средство, както и данни, свързани с движението по
участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, данни за липса
или наличие на декларирани тол данни и наличие или липса на заплащане на
дължимите такси“.
В разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП е посочено, че собственикът е
длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно
средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера
и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата,
според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за
регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.
Според чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, собственик на пътно превозно средство
от категория по чл. 10б от ЗДвП, за което изцяло или частично не е заплатена
дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, включително в резултат на
невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от ЗДвП, се наказва с
глоба в размер на 2 500 лева, като глобата се налага на вписания ползвател на
ППС, ако има такъв, а ако собственикът или вписаният ползвател е
юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер 2500 лв.
В настоящия случай, на база събраната доказателствена съвкупност се
установи, че на 25.08.2021 г. в 20:15 часа, пътно превозно средство,
представляващо влекач „**********“, с рег. № *******, с технически
допустима максимална маса 20500 кг., брой оси 2, екологична категория Евро
6, в състав с ремарке с общ брой оси 5, в община Столична, се движил по път
А-6, като при пътния участък на км. 50+427, с посока нарастващ километър,
този път е включен в списъка на републиканските пътища, за които се събира
такса за изминато разстояние – тол такса, който е приет на осн. чл.10, ал.3 от
Закона за пътищата с Решение №101 на МС от 20.02.2020 г. /обн. ДВ бр. 16 от
24.02.2020 г./
От снимките, генерирани посредством устройство № 10181,
представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси,
както и от справката за нарушения, обективно се установява, че
горепосоченото пътно превозно средство се е движило в рамките на
процесния пътен участък, без да е била заплатена, дължимата пътна такса по
чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, с размер 0,15 лева, съгласно
представеното становище от АПИ /л.76 от делото/.
5
Необосновано представителят на жалбоподателя се позовава на липса на
елементи от фактическия състав на конкретното нарушение. Очевидно е
присъствието на изискуемите елементи, обосноваващи обективната страна на
нарушението, а именно – дата, място и точен час на неговото извършване,
регистрационен номер на ППС, данни за собственика или ползвателя, данни за
конкретната локация от пътния участък и принадлежността на последния към
републиканската пътна мрежа и други. Направеното словесно описание на
деянието съответства смислово на сочената за нарушена правна норма, а
твърденията за неяснота на обвинението с оглед на фактическото описание на
деянието останаха недоказани и необосновани.
Нарушен е обаче редът за санкциониране на нарушителя, поради
следните съображения:
Настоящият съдебен състав приема, че за така вмененото на
жалбоподателя нарушение АПИ не разполагала с процесуална възможност да
издава електронни фишове към датата на деянието и да се отклонява от общия
ред за ангажиране на административнонаказателната отговорност на
субектите, предвиден в ЗДвП, респективно в ЗАНН – чрез съставяне на АУАН
и издаване на наказателно постановление. Следва да се отбележи, че
процедурата за санкциониране на нарушенията на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е
предвидена в чл. 189е, ал. 1 и сл. от същия закон, като последната повелява
съставянето на актове за установяване на административни нарушения по чл.
179, ал. 3 – 3в да се осъществява от длъжностните лица на службите за
контрол по чл. 165, чл. 167, ал. 3 – 3б и чл. 167а съобразно тяхната
компетентност, като ал. 12 на същия член предвижда и издаване на НП от
председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ или
оправомощени от него длъжностни лица. Отклонението от тази обща и
развита в ЗАНН процедура по ангажиране на административнонаказателната
отговорност на лицата е изрично предвидено в закон и само при нарочно
очертана ясна възможност за нейното дерогиране е възможно този вид
юридическа отговорност да се търси по друг ред, включително и облекчен
такъв, чрез издаване на електронен фиш /в тази насока Решение № 687 от
19.10.2022 г. на Административен Съд Хасково по к. а. н. д. № 758/2022 г./. В
случая подобна облекчена процедура е визирана единствено в разпоредбата на
чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП, която в приложимата си към датата на извършване на
6
нарушението редакция (Нов – ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.)
предвижда издаването на електронен фиш в отсъствието на контролен орган и
на нарушител само при извършено нарушение по чл. 179, ал. 3 ЗДвП,
установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП, но не и
за такова по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.
В настоящия случай съдът намира за незаконосъобразно ангажирана
отговорността на санкционираното лице на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във
връзка с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, чрез съставяне на електронен фиш.
Разпоредбата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП предвижда на юридическо лице -
собственик на МПС от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или
частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП,
включително в резултат на невярно декларирани данни, да се налага
имуществена санкция в размер на 2500 лв. Но с оглед систематичния анализ
на Глава VII от ЗДвП може да бъде изведено единственото отклонение от
общото правило за протичане на административнонаказателното
производство чрез издаване на АУАН и НП, което отклонение е предвидено
при констатирано нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, но не и при нарушение
по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Тази законодателна постановка е обективирана в
разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП (ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от
1.01.2019 г.), която ясно регламентира, че при осъществяване състава на чл.
179, ал. 3 ЗДвП, когато нарушението е установено и заснето от електронната
система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена
санкция в размер, определен за съответното нарушение.
От горното следва изводът, че към датата на извършване на нарушението,
ангажирането на административнонаказателната отговорност по чл. 179, ал.
3б от ЗДвП с издаване на електронен фиш при условията на чл. 189ж от ЗДвП
е било недопустимо. Тук е мястото да бъдат разграничени нормите на чл. 179,
ал. 3 и чл. 179, ал. 3б ЗДвП. Докато първата предвижда да се санкционира
водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10,
ал. 1, т. 1 от ЗП, то втората норма наказва поведението на собственик на пътно
превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или
частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП,
включително в резултат на невярно декларирани данни. Очевидни са
7
обективно съществуващите различия между двете норми досежно: субектите
на отговорност, правно дължимото поведение и регламентираните в
съответните разпоредби санкции. Недопустимо е в този тип производства
прилагането на диференцираната процедура по чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП
досежно конкретно извършеното нарушение по аналогия.
Очевидно за вмененото на жалбоподателя нарушение към датата на
нарушението не е била предвидена законодателна възможност за издаване на
електронен фиш, поради което отговорността му е следвало да бъде
ангажирана по общия ред – със съставяне на АУАН и НП по реда на чл. 189е и
следващите от ЗДвП. Поради изложеното съдът приема, че издавайки
атакувания ЕФ за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, вместо да състави
АУАН и последващо НП, наказващият орган е допуснал съществено
процесуално нарушение, с което са нарушени императивни законови
разпоредби, а същевременно са значително ограничени и правата на
нарушителя да упражни ефективно правото си на защита, като възрази по
смисъла на чл. 42, т. 8 и чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, представи доказателства в
подкрепа на своите твърдения и евентуално – оспори фактическите
констатации на контролните органи.
Освен горното, съдът констатира, че обжалваният ЕФ е издаден след
изтичане на едногодишния срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, съгласно която
разпоредба: Не се образува административнонаказателно производство, ако не
е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца
от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на
нарушението …”
Видно от представеното извлечение от системата за вторична интеграция
и правоприлагане за историята на обработката на нарушението /л. 74-75/, за
което е издаден обжалвания ЕФ № **********, както изрично е посочено и в
постъпилото писмо от АПИ, за нарушението извършено на 25.08.2021 г.
данните са постъпили в системата на 08.09.2021 г., а процесният ЕФ е издаден
на 03.02.2023 г., т.е. след изтичане на едногодишния срок от извършване на
нарушението. Това е самостоятелно основание за отмяна на обжалвания ЕФ.
В случая обаче следва да се обърне внимание и на разпоредбата на чл. 2,
§ 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември
2019 г. относно подробните задължения на доставчиците на Европейската
8
услуга за електронно пътно таксуване, минималното съдържание на
заявлението за област на Европейската услуга за електронно пътно таксуване,
електронните интерфейси, изискванията за съставните елементи на
оперативната съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО, съгласно
която: „Доставчиците на ЕУЕПТ информират незабавно ползвателите на
ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна такса във връзка с неговата
сметка и предлагат възможност за отстраняване на нередността преди
предприемането на принудителни мерки, когато такава е предвидена
съгласно националното законодателство“. В случая доставчикът на
електронната услуга за събиране на пътни такси за изминато разстояние, с
който дружеството е имало сключен договор, е следвало да уведоми същото за
незаплатената пътна и доброволно заплащане на дължимата тол такса за
процесния сегмент. Едва след изпълнение на това задължение и проявено
бездействие от страна на ползвателя на услугата, е следвало да се пристъпи
към ангажиране на административнонаказателната отговорност на
собственика/ползвателя на процесното ППС. В този смисъл са и измененията
на ЗП със ЗИДЗП, ДВ, бр. 14 от 2023 г., в сила от 1.01.2024 г., изм., бр. 13 от
2024 г., в сила от 13.02.2024 г., с които са внесени изменения с новите
разпоредби на чл. 10б, ал. 7-9 ЗП, в сила от 13.02.2024 г., с които националното
законодателство е съобразено изцяло с изискванията на Регламент за
изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г., в частност с чл.
2, § 7 от същия. Макар и разпоредбите на чл. 10б, ал. 7-9 от ЗП да влизат в
сила от 01.01.2024 г., то е очевидна волята на законодателя, че към момента на
нарушението нормите от ЗП противоречат на Регламент за изпълнение (ЕС)
2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. Очевидна е и разликата между
уведомяването от доставчика на услугата за електронно отчитане на такси за
изминато разстояние и доброволното заплащане на дължимата пътна такса, от
една страна, и заплащането на компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 ЗП, от
друга. В този смисъл, следва да се приложат разпоредбите на Регламент за
изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г., които имат
пряко действие, като собственикът и ползвател на товарния автомобил не е
следвало да бъде директно санкциониран, а да му се предостави възможност
да заплати дължимата пътна такса за процесния сегмент от пътя. В този
смисъл и неправилно дружеството-жалбоподател е било санкционирано за
извършеното деяние, което се изразява в неподаване на съответните данни и
9
то само за част от маршрута, по който се е движил процесният автомобил. В
този смисъл, сключвайки договор с доставчик на ЕУЕПТ и снабдявайки МПС
с електронно устройство, собственикът на автомобила е направил всичко
зависещо от него за изпълнение на задължението си по чл. 102, ал. 2 ЗДвП,
като не е могъл да предвиди всички евентуални техническите причини за
неотчитане на дължимата такса. За пълнота на изложението следва да се
посочи, че налагането на имуществена санкция в размер на 2500 лева за
незаплатена пътна такса в значително по-нисък размер /15 стотинки в
конкретния случай/ се явява в остро противоречие и с принципа за
пропорционалност, регламентиран в чл. 5 от ДЕС.
Ето защо настоящият съдебен състав намира, че е налице основание за
отмяна на атакувания електронен фиш, който е бил издаден при изначални
процесуални пороци, произтичащи от допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила при избор на реда за ангажиране отговорността на
жалбоподателя и неспазване на едногодишния срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН,
като с оглед значимостта на така установените пороци се обезсмисля
разглеждането на спора по същество. Както бе обосновано по-горе,
обжалваният ЕФ е издаден и в противоречие с общностното право, с оглед на
което подлежи на отмяна.
С оглед изхода на делото, претенцията на защитника на жалбоподателя
за присъждане на разноски се явява основателна. На основание чл. 36 от
Закона за адвокатурата, вр. чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т.2 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (изм. и
доп., обн. в ДВ бр. 68 от 31.07.2020 г.), минималният размер на адвокатско
възнаграждение при интерес от 1000 до 10 000 лв. е 400 лв. плюс 10 % за
горницата над 1000 лв., т.е. 550 лева. В конкретния случай се претендира
присъждане на заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 780.00 лева,
който надхвърля с 230 лева, предвиденото минимално такова. Макар и
жалбата да е от 30 страници, то в нея се съдържат стандартните възражения,
които се правят в производствата с подобен предмет, като делото е
приключило в едно съдебно заседание и случаят не представлява фактическа и
правна сложност в сравнение с други подобни, поради което направеното
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение се
явява основателно и същото следва да бъде намалено до размера на
минималното предвидено в чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т.2 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
ползвано за ориентир от съдилищата при определяне на справедливото
адвокатско възнаграждение, с оглед на фактическата и правна сложност на
делото, съобразно даденото с Решение по дело С-438/22 на СЕС тълкуване на
чл.101, параграф 1 ДЕС.
10
Следва да се добави също, че за доказване на реалното заплащане на
горепосоченото адвокатско възнаграждение са представени съответните
писмени доказателства, а именно договор за правна помощ, проформа
фактура, платежно нареждане и фактура.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН и чл. 63д,
ал. 1 и 2 от ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш № ********** на Агенция „Пътна
Инфраструктура“ (АПИ) за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1
от Закона за пътищата (ЗП), с който на „************************, на
основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във връзка с чл. 179, ал. 3б от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание
"имуществена санкция" в размер на 2500. 00 лв., за нарушение на чл. 102, ал.
2 от ЗДвП, във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП.
НАМАЛЯВА размера на претендираните от
„************************ разноски за адвокатско възнаграждение от
780.00 лева на 550,00 лева и
ОСЪЖДА въззиваемата страна Агенция "Пътна инфраструктура" да
заплати на „************************ сума в размер на 550.00 лв.
/петстотин и петдесет / лева, представляваща направени разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд-гр. София на касационните основания, предвидени в НПК по реда на
глава XII от АПК, в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е
изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11