№ 19350
гр. София, 24.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета годИ. в
следния състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря НИЯ ИВ. РАЙЧИНОВА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
Гражданско дело № 20231110108503 по описа за 2023 годИ.
Предмет на делото са предявените от (ФИРМА), ЕИК ******** срещу И. Н.
М., ЕГН ********** обективно и кумулативно съединени искове по реда на
чл. 422, ал.1 ГПК с правно основание чл.153 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, за
признаване установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
на ищеца следните суми: 707,05 лв., представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия за периода м.05.2019 г. до м.04.2021 г., ведно
със законната лихва от 30.09.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането;145,34 лв.-мораторна лихва за периода от 16.10.2019 г. до
16.09.2022 г., както и суми за дялово разпределение 31,64 лева – главница за
периода от м.08.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от
30.09.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, и 6,31 лева – лихва за
периода от 01.10.2019 г. до 16.09.2022 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 53205/2022 г.
по описа на СРС, 174 състав.
Ищцовото дружество основава претенциите си с твърденията, че
ответникът дължи претендираните суми, в качеството на потребител на
топлинна енергия в процесния имот, до който ищцовото дружество е
доставяло топлинна енергия в процесния период, цената на която не е била
заплатена от ответника. При тези твърдения моли съда да уважи предявените
1
искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с
който предявените искове се оспорват. Ответникът оспорва качеството
потребител, като в тази връзка излага, че не е собственик, нито ползвател на
процесния имот. Твърди, че е направила отказ от наследство. Релевира
възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли
предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира следното:
За основателността на иска по чл. 153 ЗЕ следва да се установи
кумулативното наличиче на следните юридически факти: наличието на
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
между страните, количеството на реално доставената от ищеца по договора
топлинна енергия за процесния период и размера на нейната цена. По иска с
правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД следва да докаже съществуването и
размера на главния дълг и изпадането на ответниците в забава.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по
облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно
е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или
вещно право на ползване.
По делото не са представени доказателства, които да установяват
ответницата да е собственик или вещен ползвател на процесния имот. От
представения по делото като писмено доказателство нотариален акт се
установява, че А. Н. М. – Туча е била собственик на процесния имот. Видно
от съдебно удостоверение (л. 61 по делото) ответницата е направила отказ от
наследство на А. Н. М. - Т.. В доказателствена тежест на ищеца е при
условията на пълно и главно доказване да установи наличието на
облигационна връзка между страните по делото и доколкото този факт не бе
2
доказан исковете за главница се явяват неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
С оглед акцесорния характер на иска за мораторна лихва поради
неоснователността на главния иск, неоснователен е и искът за законна лихва
за забава и същият следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на правния спор ответницата има право на разноски в
размер на 400 лв. за платено адвокатско възнаграждение, съгласно представен
списък по чл. 80 ГПК и доказателства.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от (ФИРМА) ЕИК ******** срещу И. Н. М.,
ЕГН ********** обективно и кумулативно съединени искове по реда на чл.
422, ал.1 ГПК с правно основание чл.153 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, за признаване
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
следните суми: 707,05 лв., представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия за периода м.05.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната
лихва от 30.09.2022 г. до окончателното изплащане на вземането;145,34 лв.-
мораторна лихва за периода от 16.10.2019 г. до 16.09.2022 г., както и суми за
дялово разпределение 31,64 лева – главница за периода от м.08.2019 г. до
м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 30.09.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането, и 6,31 лева – лихва за периода от 01.10.2019 г. до
16.09.2022 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 53205/2022 г. по описа на СРС, 174
състав, като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК (ФИРМА) ЕИК ******** да
заплати на И. Н. М., ЕГН ********** сумата в размер на 400 лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4