РЕШЕНИЕ
Гр. София, 25.11.2021 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, IV б състав, в публично заседание на двадесет и първи октомври две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Станимира Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Райна Мартинова
Теодора Карабашева
при секретаря Вяра Баева разгледа докладваното от с ъ д и я Мартинова гражданско дело № 287 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 112107/10.05.2019
г. по гр. д. № 9802/2017 г. по описа на СРС, 26 състав, постановено при
участието на трето лице-помагач на страната на ищеца – „Б.Б.“ ООД, е признато
за установено по предявени от „Т.С.“ ЕАД искове, че Д.П.Д. дължи на дружеството
сумата от 2831,91 лева, представляваща продажна цена за потребена топлинна
енергия за периода от м. 05.2014 г. до м. 04.2016 г. в имот с абонатен №
365898, находящ се в гр. София, ул. „******, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 26.10.2016 г. до изплащане на вземането, както и сумата
от 201,58 лева, представляваща обезщетение за забава в погасяване на главния
дълг за периода от 15.09.2015 –
06.10.2016 г., като искът е отхвърлен в останалата част.
Против решението е
подадена въззивна жалба вх. № 5092899/31.05.2019 г., подадена от Д.П.Д.. В
жалбата са изложени съображения за неправилност на първоинстанционното решение.
Въззивникът поддържа, че при постановяване на решението си първоинстанционният
съд е допуснал множество нарушения на процесуалните правила и не се е съобразил
със задължителната практика на ВКС. Поддържа, че съдът следва служебно да
прилага Общностното право на ЕС в областта на енергетиката и правата на
потребителите. Общите условия на ищеца за доставка на топлинна енергия нямали
юридическа стойност, което от своя страна водело до нищожност на обжалваното
решение. Заповедта за изпълнение била издадена в нарушение на т.2б от
ТР№4/2013г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС, тъй като вземанията не били
индивидуализирани. Първоинстанционният съд неправилно приел, че между страните
е възникнало облигационно правоотношение по силата на §1, т.42 от ДР на ЗЕ,
която разпоредба противоречала на §13, т.1 от ДР на Закона за защита на
потребителите. Неправилно СРС приел, че по силата на чл.150, ал.3 ЗЕ не било
необходимо Общите условия да бъдат приети от потребителя, а тази разпоредба
била в колизия с норми от по-висок ранг– Конституцията на Република България и
Регламент 2006/2004 на ЕО. Договорът за доставка на топлинна енергия бил
формален /чл. 7 Директива 2011/83/ЕС/. Общите условия съдържали неравноправни
клаузи, а първоинстанционният съд не взел предвид обстоятелството, че
параметрите на подгрятата вода били относими към договора, тъй като доставената
топлинна енергия до сградата– етажна собственост трябвало да съответства на
потреблението на сградата. Ищецът не ангажирал доказателства, че е спазвал
установения температурен график спрямо стандарта. По отношение на доставената
енергия до потребителите била приложима клаузата на непоръчани доставки.
Първоинстанционният съд не бил взел предвид и факта, че измервателният уред не
бил поставен на границата на етажната собственост съгласно чл.156 ЗЕ и
Директива 2012/27/ЕС– при топлообменника, а на друго място, както и неправилно
възприел разпоредбата на чл.13 от Директива 2006/32/ЕС, в която било залегнало
правото да се заплаща реално потребената енергия. От данните по делото било
видно, че не била спазена методиката към Наредбата за топлоснабдяването–
чл.6.1.1. от същата. Общото събрание на етажните собственици не можело да
сключва сделки на потребление от името
на собствениците. Нормативната уредба, регламентираща топлоснабдяването,
противоречала на Конституцията на Република България и на Директива ЕС/32/2006
год. Липсвали доказателства, че абонтаната станция е била пусната в
експлоатация и че са й били направени проби и извършени последващи настройки.
Били нарушени законите на физиката. Начисляването на лихви върху прогнозни
сметки било нищожно. Първоинстанционният съд не се бил произнесъл по
валидността и допустимостта на издадената заповед за изпълнение. Моли обжалваното
решение да бъде прогласено за нищожно, евентуално да бъде отменено, а исковете–
отхвърлени.
В срока по чл. 263, ал. 1
от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба. В молба вх. № 275479/20.10.2020
г. въззиваемият „Т.С.“ ЕАД оспорва въззивната жалба и моли обжалваното решение
да бъде потвърдено. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение за
въззивната инстанция.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.
235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА следното:
Производството
по гр.д. № 9802/2017 г. по описа на СРС, 26 състав е образувано по искова
молба, подадена от „Т.С.“ ЕАД против Д.П.Д., с която е предявен иск с правно
основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите за установяване
съществуването на парично задължение на ответника, за което е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр.д. № 59903/2016 г. по описа на СРС, 26
състав.
В
исковата молба се твърди, че ответникът в качеството му на ползвател на
топлоснабден имот в гр. София, ул. „******, абонатен № 265898, е клиент на
топлинна енергия за битови нужди по смисъла на §190 от ДР на Закона за
енергетиката. Поддържа, че съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката
продажбата на топлинна енергия за битови нужди на топлопреносното предприятие
се осъществява при публично известни общи условия за продажба на топлинна
енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, които са
одобрени от ДКЕР към Министерски съвет. С общите условия се регулирали
търговските взаимоотношения с потребителите на топлинна енергия, правата и
задълженията на страните, редът за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на топлинна енергия, отговорностите при неизпълнение на задълженията.
Твърди, че ответникът не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от Закона за
енергетиката, поради което и общите условия са влезли в сила спрямо него.
Твърди, че ответникът е имал задължение да заплати дължимите от него суми в
30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
продавача като с приетите общи условия било регламентирано, че не се начислява
лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се
начислявала в случай, че клиента изпадне в забава, т.е. след изтичане на
30-дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния
отоплителен сезон. Твърди, че сградата, в която се намира топлоснабдения имот има
сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия с фирма „Б.Б.“ ООД. Поддържа, че ответникът не е изпълнил задълженията
си да заплати исковите суми за доставена топлинна енергия до адрес в гр. София,
ул. „******, абонатен № 265898. В исковата молба се сочи също, че за периода от
01 05.2014 - 30.04.2016 г., ищцовото дружество е доставило топлинна енергия на
насрещната страна, но ответникът не е заплатил дължимата за това цена в общ
размер на 2831,91 лева - главница за топлинна енергия, както и сумата от 14,04
лева – сума за дялово разпределение, за което били издадени и фактури. Поддържа,
че за периода от 15.09.2015 – 06.10.2016 г. ответникът е изпаднал в забава за
плащане на сумите за топлинна енергия, поради което дължал обезщетение в размер
на 201,58 лева и 1,97 лева, обезщетение за забава върху дължимата сума за дялово
разпределение. Твърди, че по гр.д. № 59903/2016 г. по описа на СРС, 26 състав е
издадена заповед за изпълнение. Моли да бъде признато за установено
съществуването на задълженията, за които е издадена заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от ГПК. Претендира направените в заповедното и в исковото
производство разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В срока
по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника Д.П.Д.. В съдебно
заседание, проведено на 01.10.2018 г. процесуалния представител на ответника е
заявил, че оспорва предявените искове. Заявява изрично, че признава доставена
топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване отчетено по водомер за топла
вода. Поддържа, обаче, че топлинна енергия за отопление на имот не е доставяна,
тъй като отоплителните тела са демонтирани. По отношение на претендираните суми
за сградна инсталация поддържа, че такива суми могат да се дължат само от тези,
които ползват отопление, освен ако не е уговорено, а такава уговорка липсвала. Моли
предявените искове да бъдат отхвърлени.
Към
първоинстанционното производство е приложено гр.д. № 59903/2016 г. по описа на
СРС, 26 състав. По заявление от 26.10.2016 г., подадено от “Топлофикация София”
АД е издадена заповед за изпълнение на парично, с която е разпоредено на Д.П.Д.
да заплати сумата 2845,95 лева -
главница за доставена топлинна енергия за периода от м. 01.05.2014-30.04.2016
г. за топлоснабдения имот, находящ се на адрес: гр. София, ул. „******,
абонатен № 265898, ведно със законна лихва за периода от 26.10.2016 г. до
изплащане на вземането, лихва за забава в размер на 203,55 лева за периода от 15.09.2015-06.10.2016
г. - обезщетение за забавено изплащане, както и направените по делото разноски.
В срока по чл.414, ал.2 от ГПК длъжникът е подал е възражение срещу заповедта.
В изпълнение на указанията заявителят е предявил иск в законоустановения срок.
В първоинстанционното
производство са събрани писмени доказателства, от които се установява следното:
Като
доказателство по делото са приети Общи условия за продажба на топлинна енергия
от „Т.С.” ЕАД на потребители за битови нужди, приети с Решение по т. 1 от Протокол № 53/28.03.2013 г. на
Съвета на директорите на „Т.С.“ ЕАД и са одобрени с Решение ОУ – 02/03.02.2014
г. на ДКЕВР. Според клаузите на тези общи условия купувачите е следвало да
заплащат топлинната енергия, стойността на която се формира въз основа на
определения за него дял за имота за консумираната енергия за разпределение в
СЕС и обявената за периода цена. Посочено е, че след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки се изготвя обща
сметка. Посочено е, че купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия /прогнозни или изравнителни/ в 30-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят.
Установява се, че на 18.09.2012
г. собствениците в сградата – етажна
собственост на адрес гр. София, ул. „******са взели решение „Б.“ ООД да
извършва услуга дялово разпределение. На 08.07.2011 г. между „Т.С.“ ЕАД и „Б.“
ООД е сключен договор при общи условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия на основание чл. 139в, ал. 2 от Закона за
енергетиката.
Установява
се от представения по делото Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 90,
т. LXI, д. № 12162/1996 г., че Д.П.Д.
е придобила правото на собственост върху апартамент № 11 в гр. София, ул. „******Партида
№ № 265898 за имота е открита на името на Д. П.Д. по молба – декларация от
21.07.1997 г.
Приети
по делото са извлечение от счетоводна сметка по партида № 265898, фактура № **********/31.07.2016
г. и № **********/31.07.2015 г., от които се установява, че общият размер на
задължението за доставена топлинна енергия отразено в счетоводството на
ищцовото дружество е 2845,95 лева – главница.
Въз
основа на събраните по делото доказателства са
изготвени заключения на съдебно-техническа експертиза. От заключението
на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза се установява, че
топлинна енергия за абонатната станция на гр. София, ул. „******се отчита всеки
месец по показанията на общия топломер от служители на „Б.Б.“ ООД, което
дружество е извършвало и дялово разпределение през исковия период. Вещото лице
установява, че в исковия период поради неосигурен достъп до имота е начислявана
топлинна енергия на база експлоатация по специфичен разход на сградата, съгласно
т. 6.5 от приложението към чл. 61, ал.1 от Наредба 16-344/06.04.2007 г. за
отоплително тяло в хола и отдадена от щранг лира. Топлата вода била начислявана
на база 1 потребител, поради липса на узаконен водомер. Въз основа на данните
от изчисленията и събраните по делото доказателства вещото лице е дало
заключение, че стойността на дължимите суми за отопление (сградна инсталация
плюс имот) е в размер на 1424,27 лева и за подгряване на вода 1232,07 лева, към
които е следвало да се прибави и сумата по изравнителните сметки за доплащане
175,66 лева. Заявява, че топлинната енергия от сградната инсталация била
изчислена по формула по т. 6.1.1. от Приложение към Наредба 16-334 на база
инсталирана отоплителна мощност на инсталацията и денградусите за периода. Установява
се, че технологичните разходи са изчислени съгласно методиката и формулите,
установени с Наредбата за топлоснабдяването, като са приспаднати от постъпилата
в абонатната станция енергия. Установява се, че количеството топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация е определена пропорционално на отопляемия обем
на имотите по проект на сградата. Установява се, че изчисленията са направени
съгласно методиката за дялово разпределение.
Вещото лице е констатирало, че общият топломер монтиран в АС е преминал
съответните метрологични проверки.
По
въпроси, поставени от ответника е прието допълнително заключение на
съдебно-техническа експертиза, от което се установява, че средномесечните
стойности на температурите са важен фактор при начисляването и отчитането на
технологичните разходи на абонатната станция. Промените в температурите на
флуида в подаващата и връщащата магистрала на абонатната станция се измервали
при топлоизточника и се отчитали и записвали в записващи устройства. Прието
било температурите са се осредняват, тъй като те са динамични. Вещото лице
посочва, че абонатните станции са подменени с нови и в тях имало интегрирана
система за автоматично регулиране, чрез която при повишаване на външната
температура автоматично се намалява или изключва напълно отоплението и се
възстановява, когато температурите се понижат. По този начин се избягвал
излишен разход на енергия в сградата, чрез т.нар общ топломер. Показанията на
общия топломер се засичали на 1-во число на всеки месец и се предават по електронен
път в „Т.С.“ ЕАД като така се елиминирала възможността за вероятна грешка при
получаването и предаването на данните. Тези данни се отразявали и в
информационен картон, който се намирал в абонатната станция. Консумираната
топлинна енергия се отчитала от общия топломер в абонатната станция и общото
количество се разпределяло в индивидуалните сметки, което се правело от фирмите
за дялово разпределение при спазване на утвърдена с наредба на Министерство на
икономиката и енергетиката методика за разпределение на енергията. Освен
отчитането на индивидуалното потребление във всеки имот, топлинните
счетоводители правели и разпределение на разликата между измерванията на общия
топломер и сумата на индивидуалните измервателни уреди, с което се получавала
сумата за енергия отдадена от сградната инсталация. Вещото лице посочва, че
технологични разходи са разходите да електрическа и топлинна енергия на
природен газ, които са присъщи на технологичния процес на тяхното производство,
пренос, разпределение и съхранение. Технологичните разходи на топлинна енергия
от работата на абонатната станция се определяли по реда на чл. 58 от Наредба
16-334/06.04.2007 г. Вещото лице посочва, че единствено количеството топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация се разпределя пропорционално на
отопляемия обем на имотите по проект и зависи от вида и топлофизичните
особености сградата и на отоплителната инсталация като се определя по
зависимостта приложена в наредбата на база пълна отоплителна мощност на
инсталацията и денградусите за периода. Останалата част от топлинната енергия
се отчита по индивидуалните разпределители, които не отчитали количеството
топлинна енергия, а отчитат дяловите единици, чрез които по изчислителен път
съгласно алгоритъм на утвърдената методика се определя количеството топлинна
енергия, излъчено от съответното отоплително тяло. Вещото лице дава заключение,
че при определяне на технологичните разходи в абонатната станция в гр. София,
ул. „******през процесния период са определени при спазване на всички
нормативни документи и правила за определянето им. По отношение на определяне
на реалните загуби по закона на Нютон – Рихман заявява, че всички тела,
участващи в термичния процес или влизащи в структурата на термичните устройства,
обменят топлина с обкръжаващата ги среда. Това можело да бъде топлообмен
осъществен чрез кондукция, чрез конвекция или чрез излъчване (лъчист
топлообмен). Теоритично топлообмена в помещението на абонатната станция
представлява микс от поне тези три начина на обмен на топлина. Кондукцията била
топлообмен през ограждащите повърхности – стени, под, таван, отделно за
прозорци и врати и е подчинена на закона на Фурие, лъчистият топлообмен се подчинява на закона Стефан – Болцман.
Конвекцията – топлоподаване на течност или газ, при което съставящите отделните
частици и отделните елементи в обема на веществото, пренасящи съответния им запас
от топлинна енергия. Процесът на топлина бил свързан с процес на пренос на маса
от веществото и се наричал конвективен топлоомен, който можел да бъде естествен
или принуден. Конвекцията се описвала основно със закона на Нютон – Рихман,
като пръстността на топлинния поток се оказвала пропорционална на разликата
между температурата на повърхността на тялото и обкръжаващата среда. Вещото
лице посочва, че използването на този метод е свързано с множество фактори,
както и че топлинните процеси са нестационарни и динамични. Те се променяли
всеки ден, всеки час, поради което било прието да се използват средномесечни
стойности и коефициенти. Поради достатъчната математическа сложност и трудност
за определяне на технологичните загуби в абонатната станция при изчисленията се
използва експериментално –аналитичен подход като хибриден случай на естествен
конвективен топлообмен с въздух. Този
метод бил лишен от математически усложнения, но едновременно с това давал
възможност да се определят технологичните загуби при определени условия с
напълно задоволителна за практиката точност. Вещото лице посочва, че не е
възможно да се определи какви са реалните параметри на топлинната енергия
поради отдалеченост във времето на исковия период. Заявява, че температурата на
вътрешната отоплителна система има автоматика, която поддържа зададената
температура във функция от външната температура, като топлинната енергия от
сградната инсталация практически не се влияела от температурите на вътрешната
отоплителна система. В заключение вещото лице заявява, че като цяло
изчислението на сумите за топлинна енергия за процесния имот е извършено
съобразно действащите нормативни документи в областта на енергетиката, като
изчисленията на ФДР са коректни спрямо процесния период.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато
следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира,
че обжалваното решение е валидно. То е и правилно като на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира следното:
Предявеният положителен установителен иск с правно основание чл. 422 във
връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от Закона
за задълженията и договорите е допустим - предявен е от лице - заявител, имащо
правен интерес от установяване съществуването и изискуемостта на вземането си,
за което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, против
която е подадено възражение от длъжника. Предявеният иск има за предмет
установяване на съществуването и изискуемостта на сумата, за която гр.д. № 59903/2016
г. по описа на СРС, 26 състав е била издадена заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 от ГПК и е подаден в законоустановения срок. Основателността на иска е
предпоставена от това по делото ищецът да установи при условията на пълно и
главно доказване следните правопораждащи факти: съществуването
на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответницата
топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза
именно на спорната сума.
Не е спорно между страните, а и се установява по делото, че „Т.С.“ ЕАД е
енергийно предприятие, като по отношение на дейността му са приложими
разпоредбите на Закона за енергетиката и подзаконови актове по прилагането му.
Установява се, че процесният имот се намира в сграда – етажна собственост,
присъединена към топлопреносната мрежа.
Съгласно
разпоредбата на чл.
153, ал. 1 от Закона за енергетиката всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни
да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. В §1,
т. 2а от ДР на Закона за енергетиката е посочено, че „битов клиент“ е
клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди. Следователно клиент на топлинна енергия могат да бъдат само собствениците
или титулярите на вещно право на ползване върху топлоснабдения имот като без
значение в този случай е дали реално ползват имота си или на тяхно име е
открита партида при топлофикационното дружество. Доколкото делото се установява, че ответникът Д.П.Д. е придобил
собствеността върху недвижим имот, за който е имало открита партида с № 265898
по негово заявление и доколкото не се установява (не са въведени и твърдения),
че се е разпоредил с него в исковия период, то за него е възникнало и
задължението в качеството му на собственик да заплати доставената до имота
топлинна енергия.
Неоснователни са доводите на въззивника, че общите условия на ищцовото
дружество противоречат на Закона за защита на потребителите. В случая не се
касае за клаузи, върху чието съдържание потребителят не може да влияе,
доколкото съгласно чл. 150, ал. 3 от
Закона за енергетиката потребителите, които не са съгласни с общите условия,
имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което
да предложат специални условия, които след приемането им от предприятието, да
се отразят в допълнителни писмени споразумения. В случая приложимите общи
условия към исковия период са влезли в сила и по делото не се установява, а и
не се твърди, че ответникът е възразил срещу тях в срока по чл.150 ал. 3 от
Закона за енергетиката.
Неоснователни са доводите, изложени във въззивната жалба относно
неправилно отчитане на топлинна енергия. От събраните по делото доказателства
се установява, че топлинната енергия се отчита от общ за абонатната станция
топломер, който се отчита ежемесечно. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 2
от Закона за енергетиката топлинната енергия за отопление се разделя на топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите. В Наредба №16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването е предвидено, че операторът на
топлопреносната мрежа осигурява режима на работа на топлоснабдителната мрежа,
като определя температурата и налягането на топлоносителя в съответствие с
изчислителния хидравличен режим и приетия температурен график за постигане на
минимални разходи при производството и преноса на топлинната енергия до
съоръженията на потребителите и следи за спазването им. Така са определени
качествените параметри на доставената услуга. Тези параметри са определени
ясно, респективно посочен е механизъм за определянето им в зависимост от
предварително разчетени критерии. Задължението на доставчика има задължение да
достави необходимото количество топлинна енергия до абонатната станция до
съответната сграда – етажна собственост, като не отговаря за изправността и
състоянието на отоплителната инсталация в сградата. Поддръжката на инсталацията
е задължение на етажните собственици. На потребителите е предоставена
възможност по отношение на качеството на доставената енергия да направи
рекламация по реда, предвиден в общите условия.
В първоинстанционното производство е прието и допълнително заключение на
съдебно-техническа експертиза, в което при обсъждане на приложимите разпоредби
и при обсъждане на закона Нютон – Рихман, вещото лице е дало заключение, че
изчисленията на доставена до абонатната станция топлинна енергия, както и
енергията, отдадена от системата са направени въз основа на приложимите
нормативни актове. Наредба № 16-334/06.04.2017 г. за топлоснабдяването намира
приложение към настоящия случай, независимо, че с Решение № 11603/31.07.2019 г.
по адм.д. № 13721/2017 г. на Върховния административен съд разпоредби от нея са
обявени за нищожни, както и се отменят като незаконосъобразни други текстове.
Обявяването на нищожност на подзаконов нормативен акт, обаче, няма обратно
действие като съгласно чл. 195, ал. 2 от Административно процесуалния кодекс правните
последици, възникнали от подзаконов нормативен акт, който е обявен за нищожен
или е отменен като унищожаем, се уреждат служебно от компетентния орган в срок
не по-дълъг от три месеца от влизането в сила на съдебното решение.
Следователно задълженията възникнали в исковия период за заплащане на топлинна
енергия, доставена до сградата, в която се намира процесния имот и чийто размер
е определен съобразно обявените за нищожни правила, не се заличават с обратна
сила. (В този смисъл са и мотивите на Тълкувателно решение № 2/27.06.2016 г. на
Върховен административен съд).
Настоящият въззивен състав намира, че не е налице и нарушение на
общностното право /ЕО/. Европейските директиви са актове, които обвързват по
отношение на дължимия резултат, но националните власти определят формата и
начина на въвеждането им в действащото вътрешно право. Те нямат пряко действие,
когато са транспонирани в българското право в срока, указан в тях. Единствено в
хипотезата, при която дадена директива не е въведена в действие в националното
право своевременно, всеки правен субект може да се позове пряко на нейните
разпоредби пред българския съд, който не следва да прилага националните норми,
които противоречат на разпоредбите на директивата.
Системата за дялово разпределение е въведена с чл.112г ЗЕЕЕ отм. в
изпълнение изискванията на Директива 93/76/ЕИО на Съвета от 13.09.1993 г.
относно ограничаване на емисиите от въглероден двуокис чрез подобряване на
енергийната ефективност. Тази директива е отменена с чл.31 от Директива
2006/32/ЕО на ЕП и на Съвета от 05.04.2006 г. относно ефективността при крайно
потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги. Именно съгласно
директивата, държавите-членки трябва да разработят и реализират програми в
областта на таксуването на енергията, предназначена за отопление, климатизация
и топла вода за битови нужди, на база действителната консумация. Съгласно
разпоредбата на чл.155 ал.1 т. 2 от Закона за енергетиката и уговореното в ОУ,
сумите за топлинна енергия за процесния период са начислявани от ищеца по
прогнозни месечни вноски, за които са издавани фактури, като след края на
отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от дружеството, извършващо
дялово разпределение. Настоящият съдебен състав намира, че това не съставлява
нарушение на чл.13 Директивата на ЕС /2006/32/ЕО/ – транспонирана в българското
законодателство чрез Закона за енергийната ефективност /§ 3 от ДР на ЗЕЕ/, според който в сметките следва да
се включва само реално потребена енергия. Плащането по прогнозни сметки
съответства на посочената разпоредба на чл.155 ал.1 т.2 Закона за енергетиката,
като ежемесечните прогнозни сметки са в полза и на двете страни по
правоотношението - потребителят може да заплати както повече, така и по-малко
от изразходваната за този месец енергия, респ. топлоснабдителното предприятие
на свой ред може да подаде повече или по-малко количество от заплатената му
топлоенергия. В крайна сметка обаче с последната изравнителна сметка
взаимоотношенията между страните се уреждат справедливо и потребителите
заплащат реално изразходваната от тях енергия за целия отчетен период.
Неоснователни са и доводите на въззивника относно противоконституционност
на текстове от приложими закони към процесния случай.
По отношение
на предявения иск за заплащане на обезщетение за забавено плащане следва да се
посочи, че съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест
(чл.154, ал.1 от ГПК), ищецът „Т.С.“ ЕАД е следвало да установи при условията
на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: че главните парични
задължения са възникнали, че е настъпила тяхната изискуемост, както и че
размера на лихвата за забава възлиза именно на спорната сума. Съгласно клаузите
на Общите условия доставената топлинна енергия е следвало да бъде
остойностявана от ищеца (продавача) всеки месец, като сумите за топлинна
енергия са били дължими от купувачите в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за които се отнасят, т.е. задължението за заплащане на стойността на
топлинната енергия е възникнало като срочно. Следователно изпадането в забава
не е обусловено от изпращането на покана до длъжника. За периода след влизане в
сила на Общите условия от 2014 г. обезщетение за забава е дължимо след издаване
на изравнителната сметка съгласно чл. 33, ал. 4 от тях. Според нормата на
чл.84, ал.1 от ЗЗД когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му (не е нужно отправянето на покана).
Т.е., ответникът следва да се счита за изпаднал в забава на 1-во число на
втория месец, следващ отчетния период, за който се дължи месечната стойност на
доставената топлинна енергия, както и 30 дни след изтичане на срокът по чл. 33,
ал. 1 от Общите условия. Размерът на обезщетението за забава върху топлинна
енергия определена за исковия период по реда на чл. 162 от ГПК е в размер на
претендираната сума от 201,58 лева, т.е. обжалваното решение се явява правилно
и в тази му част.
По
разноските
На основание чл. 78,
ал. 3 и ал. 8 от ГПК на въззиваемия „Т.С.“ ЕАД следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева за изготвено становище по
въззивната жалба.
На основание чл. 280,
ал. 3, т. 1 ГПК с оглед цената на кумулативно предявените искове настоящото
решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Предвид изложеното,
Софийският градски съд
Предвид на
изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 112107/10.05.2019 г. по гр.д. № 9802/2017 г. по описа на СРС, 26
състав в обжалваната му част.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК Д.П.Д., ЕГН-**********,*** да заплати на „Т.С.” ЕАД, с ЕИК-******,
със седалище и адрес на управление *** сумата от 50 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е
постановено при участието на „Б.Б.“ ООД-трето лице помагач на страната на ищеца
– въззиваем в настоящото производство.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.