Р Е Ш Е Н И Е 

 

 

Номер ………..                                    14.10.2021 г.                             град К.

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

К. районен съд                             II граждански състав

На тридесети септември                               година две хиляди двадесет и първа

В публичното заседание в следния състав

                                                                              

 

 

 

Председател: С.Г.

                                                                                               

                                                                      

                                              

 

Секретар: М.М.

Прокурор:

като разгледа докладваното от районен съдия  Г. гражданско дело № 601 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Предявен е иск с правно основание чл.240 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/.

 

В исковата си молба пълномощникът на ищцовото дружество заявява, че на *** г. в гр. К. "У." АД, гр. С. сключила с Ж.К.К., ЕГН **********- като кредитополучател Договор за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка № *** от *** г., по силата на който договор Банката предоставила на Кредитополучателя банков кредит в размер до 1 000 лв. за текущи разходи, а кредитополучателят се задължил да върне ползвания кредит, ведно с начислените лихви, такси, комисионни и други разходи, в предвидените в договора за кредит срокове. Към датата на сключване на договора размерът на годишния лихвен процент за редовен дълг бил 12,95%. Съгласно чл. 7 от договора крайният срок за погасяване бил до 06.04.2016 г.

По описания начин и до изтичане на крайния срок за погасяване (издължаване) на кредита съгласно чл. 7-06.04.2016г., ответникът не е платил на ищеца дължимите суми по процения договор.

С договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от г., задължението на Ж.К.К., ЕГН ********** към „У." АД по Договор за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка № *** от *** г., било изкупено от „Г." ЕООД. (с предишно наименование Г.). От своя страна „Г." ЕООД прехвърлило вземането с Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 26.09.2018 г. на „Е." ЕООД, ЕИК ***. Същото, на 15.10.2018 г. било прехвърлено с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от „Е." ЕООД на „Е.М." ЕООД.

Сочи, че ответникът бил уведомен за цесиите. На адреса на длъжника било изпратено уведомление по смисъла на чл. 99 от ЗЗД за извършените цесии - изпратено до посочения в договора адрес на 13.01.2021г. Към исковата молба прилагат и съдържанието на изпратените уведомления по чл. 99 ЗЗД, изходящи от цедентите във веригата от цесионни правоотношения, което според задължителната съдебна практика, материализирана в Решение № 123/24.06.2009 г. по т.д № 12/2009г. на II т.о на ВКС, Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т.д № 1711/2013 г., I т.о, съставлява надлежно съобщаване за цесията. Към исковата молба прилагат изрични пълномощни, с които на подписалия уведомлението адв. Ж.Д. е учредена представителната власт от У." АД, „Г." ЕООД и „Е." ЕООД, да уведомява от тяхно име в качеството им на цеденти длъжниците по прехвърлените вземания.

Твърди, че в качеството си на кредитор, на ищеца не е известно основание, на което отговорността на ответника Ж.К.К., ЕГН **********- като кредитополучател по Договор за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка №*** от ***г. да е отпаднала.

Заявява, че задълженията по Договор за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка №*** от ***г. към ищцовото дружество не са погасени до момента, поради което е налице правен интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск срещу ответника за сумите:  1000 лв.- главница; 473 лв. -лихва за забава за периода от 01.05.2016г. до 17.02.2021г.

Сочи банкова сметка, ***е сумите: Банка: У. АД IBAN: ***, BIC ***, по сметка на „Е.М." ЕООД.

Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да осъди Ж.К.К., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на „Е.М." ЕООД, със седалище и адрес на управление:*** Н." №, с ЕИК ***, сумата от 1 473 лв., представляваща: 1 000 лв. – главница и 473 лв. – лихва за забава върху претендираната главница за периода от 01.05.2016 г. до 17.02.2021 г., представляващи неизплатено задължение по Договор за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка № *** от *** г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на настоящия иск до окончателното изплащане на сумата. Претендира присъждането на разноски.

 

В срока по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор ответника. 

 

В първото по делото съдебно заседание ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение по спора.

 

С протоколно определение от 30.09.2021 г. съдът е приключил съдебното дирене и е пристъпил към постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

 

Съгласно чл. 239, ал. 2 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество, като в него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

 

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е представил писмен отговор. Ответникът е редовно призован за съдебното заседание, като не се явява, не изпраща процесуален представител и не е направил искане делото да бъде гледано в негово отсъствие.

От разпореждане на съда от 19.03.2021 г., постановено по настоящото гражданско дело /л. 100 от делото/ и приложените към делото призовки е видно, че на ответника са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание.

 

Представените с исковата молба писмени доказателства: Договор за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка № *** от ***г.;  Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от ***.; Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от ***.; Приложение № 1 към договор за продажба и прехвърляне на вземания от *** г.; Приложение № 5 – потвърждение за извършена цесия на парични вземания на осн. чл. 99 от ЗЗД; Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 15.10.2018 г.; Приложение № 1 към договор за продажба и прехвърляне на вземания от15.10.2018 г.; Приложение № 5 – потвърждение за извършена цесия на парични вземания на осн. чл. 99 от ЗЗД; писмо изх. № г. и изх. № г. до Ж.К. от адв. Ж. Ж.;  Извлечение от Търговски регистър за актуално състояние на „Е.м." ЕООД, не са оспорени от ответника и доказват наличието на неизпълнение на договорно задължение по Договор за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка № *** от *** г.

 

Съобразно правилото за разпределение на доказателствената тежест, съгласно чл. 154 ГПК в тежест на ответника е да докаже, че е платил на ищцовото дружество претендираните суми по процесния договор, като такива доказателства по делото не са събрани.

 

Исковете се явяват вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства. 

 

Предвид гореизложеното, съдът намира, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 и 2, поради което следва да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника, като предявените искове бъдат уважени изцяло.        

 

По отношение на претендираните от страната разноски, съдът възприема следното:

 

В разпоредбата на чл. 236, ал. 1, т. 6 от ГПК е предвидено задължение за съда да се произнесе в тежест на кого възлага разноските.

 

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК направените от ищеца разноски  се заплащат от ответника, съобразно уважената част от иска.   Ответника следва да заплати на ищеца сумата от 64,92 лева, представляващи държавна такса и такса за издаване на съдебно удостоверение.

 

Съгласно чл. 80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски  представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание  в съответната инстанция, като в настоящия случай  ищецът е  представил списък на разноските.

 

Воден от горното и на основание  чл. 239 от ГПК, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОСЪЖДА Ж.К.К., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Е.м.“ ЕООД, ЕИК ***5, седалище и адрес на управление:***, съдебен адрес ***, чрез адв. Д. П., сумата в размер на 1 000 лева главница представляващи неизплатено задължение по Договор за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка № *** от *** г., 473 лева  лихва за забава върху  главница за периода от 01.05.2016 г. до 17.02.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.02.2021г. до окончателното изплащане на вземането.

 

ОСЪЖДА Ж.К.К., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Е.м.“ ЕООД, ЕИК ***5, седалище и адрес на управление:***, съдебен адрес ***, чрез адв. Д. П., сумата от 64,92 лева, представляващи направени по делото разноски.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                                      

 

 

                                                                                                       

 

                                                                                                      Районен съдия: