№ 213
гр. Бургас , 15.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVII СЪСТАВ в публично заседание на
осемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Красимира Т. Донева
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от Красимира Т. Донева Административно
наказателно дело № 20212120201358 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. Д. АС. против Наказателно
постановление № 529404-F557504/22.12.2020 г. на Началник на Отдел
„Оперативни дейности“ – Бургас в Централно управление на Национална
агенция за приходите, с което на жалбоподателя на основание чл. 185, ал. 2,
изр. 1 от Закона за данък добавена стойност /ЗДДС/ е наложено
административно наказание глоба в размер на 1 000 лева за нарушение по чл.
7, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.
В жалбата са релевирани оплаквания за незаконосъобразност на НП
поради неправилно приложение на административно-наказателната
разпоредба. Не се оспорва фактическата обстановка. Претендира се отмяна на
атакуваното наказателно постановление, а в условията на алтернативност –
изменението му със санкция в минимално предвидения в закона размер.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.
Процесуалният представител на въззиваемата страна изразява
съображения за неоснователност на жалбата и пледира за потвърждаване на
наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Претендира
1
юрисконсултско възнаграждение.
След като обсъди направените в жалбата оплаквания, становището на
въззиваемата страна, събраните по делото писмени и гласни доказателства и
извърши проверка на обжалваното наказателно постановление, съдът приема
за установено от фактическа страна следното:
На жалбоподателя е съставен Акт за установяване на административно
нарушение серия AN № F557504/04.07.2020 г. при обстоятелства: на
03.07.2020 г. в 15,30 ч. е извършена проверка по спазване на данъчното
законодателство на нестационарен сезенонен търговски обект по смисъла на §
1, т. 41 от ДР на ЗДДС – микробус с рег. № ***, собственост на Д.А.И.,
находящ се и ситуиран в с. Атия, главен път Бургас – Созопол, срещу военна
база Атия. При проверката е установено, че продажбите се извършват от
жалбоподателя в качеството на физическо лице, от микробуса, като стоката
/декоративни храсти за разсад/ е разположена на главния път. Преди
легитимация на органа по приходите, от св. М. О. М. – ст. инспектор по
приходите, е извършена контролна покупка на 1 бр. храст за засаждане на
стойност 20 лева, заплатени изцяло в брой след извършване на покупката,
като не е получен фискален касов бон, нито ръчна касова бележка от кочан.
Плащането е прието от жалбоподателя в качеството му на физическо лице.
Покупката е извършена в 14, 55 ч. В процеса на проверката е установено, че
лицето не е спазило задължението си да има монтирано и въведено в
експлоатация, свързано към НАП фискално устройство и кочан с ръчни
касови бележки. За извършената проверка и направените констатации е
съставен ПИП № 0340569/03.07.2020 г. Актосъставителят М.М. е
квалифицирал нарушението по чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на
МФ, във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. АУАН е връчен на жалбоподателя
без възражения. Възражения по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са депозирани в
административно-наказателната преписка.
В показанията си свидетелите М.М. и М.Н. – инспектори по
приходите, извършили проверката, поддържат гореизложените обстоятелства.
Административно-наказващият орган е възприел изцяло фактическите
констатации по акта и нарушената разпоредба, поради което на 22.12.2020 г. е
издал обжалваното Наказателно постановление, с което на основание чл. 185,
2
ал. 2, изр. 1 от ЗДДС е наложил глоба в размер на 1 000 лева на
жалбоподателя, стопанисващ проверения нестационарен търговски обект.
Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на
24.02.2021 г. Жалбата е депозирана на 02.03.2021 г.
При така установените факти от значение за спора, съдът приема от
правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН, от надлежно легитимирано лице и е допустима. Разгледана по
същество е частично основателна.
Наказателното постановление на Началник на Отдел „Оперативни
дейности“ – Бургас в ЦУ на НАП е законосъобразно и издадено при спазване
на процедурните изисквания на Закона за административните нарушения и
наказания. Както АУАН, на основание чл. 193, ал. 2 от ЗДДС, вр. с чл. 7, ал. 1,
т. 4 от ЗНАП, така и НП, на основание чл. 193, ал. 2 от ЗДДС, вр. с т. 1. 1., б.
„г“ от приложената Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г., са издадени от
компетентни органи и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Спазени са и правилата
за задължителни реквизити в съдържанието им. Налице е пълно съответствие
между описаните в АУАН и НП факти, с недвусмислено и конкретно словно
описание на нарушението. В хода на административно-наказателното
производство не са допуснати процесуални нарушения.
Съдът приема, че визираното в НП деяние е осъществено от
жалбоподателя, като този извод се подкрепя напълно от събраните по делото
доказателства – писмени и гласни, както и от липсата на оспорване от негова
страна. В обжалвания акт правилно е приложен и материалният закон. В
разпоредбата на чл. 118, ал. 4, т. 1 и т. 4 от ЗДДС е предвидено, че
Министърът на финансите издава наредба, с която се определят условията,
редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане
във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на
документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност, както и
издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и касови
бележки от интегрирана автоматизирана система за управление на
3
търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат.
Въз основа на законовата делегация, от Министъра на финансите е
издадена Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин /Наредба № Н-18 от 13.12.2006
г./. Посочената за нарушена норма на чл. 7, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006
г. на МФ, във вр. с чл. 185, ал. 2, изр. 1 от ЗДДС, формира фактически състав
на административно нарушение във връзка със задължението на лицата по чл.
3 от Наредбата, извършващи продажби на стоки или услуги във или от
търговски обект, да монтират, въведат в експлоатация и използват
регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на
обекта. Съгласно § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС, във вр. с чл. 2, ал. 1 от Наредба Н-
18/13.12.2006 г. на МФ, "търговски обект" е всяко място, помещение или
съоръжение /например: маси, сергии и други подобни/ на открито или под
навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги,
независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно
и за други цели /например: офис, жилище или други подобни/, да е част от
притежаван недвижим имот /например: гараж, мазе, стая или други подобни/
или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват
продажби. Безспорно в случая е извършена продажба на стока в от мобилен
обект – микробус, стопанисван от жалбоподателя, поради което по смисъла на
закона обектът, в който е извършена продажбата, е търговски.
От установения ред за регистрация и отчетност чрез монтиране и
експлоатация на фискално устройство, посредством което да се отчитат
продажбите, са налице изключения, едно от които разписано в нормата на чл.
4, т. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, според което не е задължено да
регистрира извършваните от него продажби в търговски обект чрез
ФУ/ИАСУТД физическо лице, което не е търговец по смисъла на Търговския
закон и извършва продажби на собствена и непреработена селскостопанска
продукция. Обстоятелства, свързани с това изключение на нормативния акт
нито се твърдят от жалбоподателя, нито се доказват, поради което съдът
приема, че дейността му не представлява законодателно регламентирано
изключение от обявените за наказуеми с административно наказание по
4
административен ред дейности.
Отговорността на жалбоподателя е ангажирана на основание
разпоредбата на чл. 185, ал. 2, изр. 1 от ЗДДС, която предвижда глоба в
размер от 300 лева до 1 000 лева за физическите лица, които не са търговци,
които извършат или допуснат извършването на нарушение на чл. 118 от
ЗДДС или на нормативен акт по неговото прилагане, извън случаите по чл.
185, ал.1 от ЗДДС. Последната разпоредба пък предвижда глоба в размер от
100 лева до 500 лева за физическите лица, които не са търговци, които не
издадат фискален бон за регистриране и отчитане на извършените от тях
доставки/продажби. Съгласно чл. 185, ал. 2, изречение второ от ЗДДС, когато
нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал.
1. В случая е посочено, че в обекта няма монтиран и въведен в експлоатация
ЕКАПФ, на който да се отчитат приходите от продажби, след извършена
контролна покупка, т. е. съобразно сочените фактически обстоятелства,
съответстващата административно-наказателна разпоредба е приложената от
административно-наказващия орган. АНО е наложил глоба в максималния
предвиден размер 1 000 лева. Съдът счита обаче, че съобразно чл. 27, ал. 2 от
ЗАНН, при определяне на наказанието би следвало да се отчетат като
смекчаващи вината обстоятелствата, че мобилният търговски обект –
микробус е с изключително нисък капацитет, ниската цена на продаваните
стоки и местонахождението му – извън населено място. Следва да се има
предвид и че наложеното наказание се явява огромна финансова тежест
поради условията на пандемия и икономическа криза. В такъв случай
минималният размер на наказанието е достатъчен за постигане на целите по
чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителя, както и
генералната превенция за въздействие върху обществото. По тази причина
съдът намира за справедливо да упражни правомощието си по чл. 63, ал. 1 от
ЗАНН, като измени наказателното постановление и намали размера на
глобата в минимално предвидения – 300 лева. Искането на жалбоподателя в
този смисъл е основателно.
Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде изменено в санкционната част.
На осн. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 4 от АПК и чл. 27е от
5
Наредба за заплащането на правната помощ, на въззиваемата страна следва да
бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80
лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 529404-F557504/22.12.2020
г. на Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в Централно
управление на Национална агенция за приходите, с което на М. Д. АС., с ЕГН
**********, от с. Батак, Община Павликени, Област Велико Търново, ***, на
основание чл. 185, ал. 2, изр. 1 от ЗДДС е наложено административно
наказание глоба в размер на 1 000 лева за нарушение по чл. 7, ал. 1 от
Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, като
НАМАЛЯВА размера на глобата от 1 000 лева на 300 лева.
ОСЪЖДА на осн. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 4 от АПК и чл.
27е от НЗПП М. Д. АС., с ЕГН **********, от с. Батак, Община Павликени,
Област Велико Търново, ***, да заплати на Централно управление на
Национална агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение в размер
на 80 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – гр. Бургас в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6