О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                           

                                             гр.ЛОВЕЧ, 18.12.2019 г.

 

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав  в  закрито съдебно заседание на осемнадесети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:   

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА МИТЕВА

                                                        ЧЛЕНОВЕ:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА                                                                             

                                                                               КРИСТИАН ГЮРЧЕВ

 

като разгледа докладваното от съдия ПАВЛОВА ч.гр.дело № 660 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид:

Производство по реда на чл.413 от ГПК.

            С определение №262/30.10.2019 г. постановено по ч.гр.д.№518/19 г. ЛРС е обезсилил издадената заповед за изпълнение на парично задължение №357/15.08.2019 г. по ч.гр.д.№518/19 г. по описа на ЛРС и е прекратил производството по делото поради недопустимост.

          Подадена е частна жалба от Дирекция „Социално подпомагане”-Луковит против определение №262/30.10.2019 г. постановено по ч.гр.д.№518/19 г. ЛРС с твърдения, че същото е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Счита, че изводът на ЛРС, че ДСП-Луковит не е юридическо лице и не е разпоредител с кредити, поради което не може да участва в гражданския процес като надлежна страна е неправилен.Твърди, че действително ДСП не е ЮЛ, но това не означава автоматично, че не може да предявява искове, тъй като нейният ръководител може да се разпорежда с бюджет. Сочи, че е представено пълномощно №РДО05-0315/23.05.2018 г. на Изп.директор на АСП, от което е видно, че директорът на ДСП има делегиран мандат  и може да предявява искове и да е надлежна страна в производството. Цитира практика на ОС-Видин. Освен това цитира, че в чл.16 т.5 от УП на АСП, според който ДСП извършват всички плащания на лицата и сумите се превеждат по банкова сметка ***. Смята, че неправилен е и изводът на ЛРС, че в случая е неприложима разпоредбата на чл.101 от ГПК, защото липсата на процесуална правоспособност и  дееспособност е поправима, като цитира и практика на ВКС опр-е №196/11.02.2011 г. по ч.гр.д.№842/08 г. Моли съда, ако приеме, че ДСП-Луковит е ненадлежна страна в процеса, да отмени атакуваното определение и да постанови друго, с което да върне делото на РС-Луковит за извършване на разпоредените му с чл.101 ал.1 от ГПК процесуални задължения.

Определението е съобщено на частния жалбоподател на 31.10.2019 г., а частната жалба е подадена на 7.11.2019 г. т.е. в срока по 275,ал.1 от ГПК, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

Производството за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е започнало по повод заявление вх.№3571/13.08.2019 г., подадено до Луковитски районен съд от ДСП-Луковит, представлявано от И.П.Б.  срещу длъжника В.В. ***  за парично вземане в размер на 201,15 лв. месечна социална помощ на основание чл.9 ППЗСП за периода 1.06.2014 г. до 31.08.2014 г. 3 месеца по 67,05 лв, както и лихва в размер на 1,36 лв от 28.07.2014 г. до 9.10.2014 г, 0,93 лв. от 21.08.2014 г. до 9.10.2014 г. и 0,52 лв. от 12.09.2014 г. до 9.10.2014 г.

РС-Луковит е издал заповед №357/15.08.2019 г. по ч.гр.д.№518/19 г., с която е разпоредил длъжникът В. *** заплати на „Дирекция социално подпомагане”-Луковит сумата 201,15 лв. месечна социална помощ на основание чл.9 ППЗСП за периода 1.06.2014 г. до 31.08.2014 г. 3 месеца по 67,05 лв, както и лихва в размер на 1,36 лв от 28.07.2014 г. до 9.10.2014 г, 0,93 лв. от 21.08.2014 г. до 9.10.2014 г. и 0,52 лв. от 12.09.2014 г. до 9.10.2014 г. и 25 лв.ДТ.

           След като заповедта не е могла да бъде връчена на длъжника нито на постоянен и настоящ адрес, нито по месторабота поради липса на такава, съдът е постановил определение №262/30.10.2019 г. постановено по ч.гр.д.№518/19 г. ЛРС е обезсилил издадената заповед за изпълнение на парично задължение №357/15.08.2019 г. по ч.гр.д.№518/19 г. по описа на ЛРС и е прекратил производството по делото поради недопустимост. В мотивите на същото е посочено, че ДСП-Луковит представлява неперсонифицирано държавно учреждение, което не е ЮЛ, не е разпоредител с държавни кредити и не може да участва в гражданския процес като надлежна страна. Освен това е посочено, че не е налице и особената хипотеза на чл.14б ал.2 от ЗСП. Достигнал е до извода, че ДСП-Луковит не е надлежна страна и не може да инициира производство по реда на чл.410 от ГПК, като е приел и, че в случая не може да се приложи и разпоредбата на чл.101 от ГПК, след като се касае за публичноправно правоотношение, а не за гражданскоправно такова.

Настоящата инстанция приема, че постановеното определение №262/30.10.2019 г. постановено по ч.гр.д.№518/19 г, с което РС-Луковит е обезсилил издадената заповед за изпълнение на парично задължение №357/15.08.2019 г. по ч.гр.д.№518/19 г. по описа на ЛРС и е прекратил производството по делото поради недопустимост следва да бъде обезсилено. Заповедния съд може да обезсили заповедта за изпълнение само в случаите на чл.411 ал.2 т.3, чл.414а ал.4 и ал.6, чл.415 ал.5 от ГПК, какъвто обаче не е настоящият. Постановяването на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК не попада и в кръга актове по чл.253 от ГПК, тъй като в тази заповед е инкорпорирано разпореждане за издаване на заповед за изпълнение. Следователно атакуваното определение следва да бъде обезсилено като недопустимо.

Делото следва да се върне на РС-Луковит за продължаване на съдопроизводствените действия по реда на чл.415 от ГПК, като евентуално при предявяване на иск за вземането съдът в исковото производство ще съобразява наличието на активна процесуална легитимация и допустимост на производството.

Воден от изложените съображения, съдът

 

                                О П Р Е Д Е Л И :

 

ОБЕЗСИЛВА като недопустимо определение №262/30.10.2019 г. постановено по ч.гр.д.№518/19 г. РС-Луковит и ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия..

Определението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                          2.