РЕШЕНИЕ
№ 884
гр. Варна, 12.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на осми
юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мария Бончева
при участието на секретаря Мария Пл. Минкова
като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно
дело № 20233110201806 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на „Ненов 2005“ ООД, против Наказателно Постановление №
100374/ 20.03.2023г. на Зам. Кмета на Община-Варна, с което на „Ненов
2005“ ООД е наложено административно наказание: "ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ" в размер на 2000 лева, на основание чл.123 ал.1 от Наредбата
за управление на отпадъците на територията на Община-Варна.
С жалбата се иска отмяна на постановлението като
незаконосъобразно. Навеждат се доводи за маловажност на нарушението.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, явява се
лично, представлява се и моли за отмяна на НП.
Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от
упълномощен процесуален представител. Ангажира становище по жалбата и
моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, а наказателното
постановление да бъде потвърдено.
След преценка на доводите на жалбоподателката и с оглед събраните
по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
На 18.11.2022г. в гр.Варна ул. „Братя Миладинови“№150 в обект
1
магазин „Свежко“ стопанисван от „Ненов 2005“ ООД била извършена
проверка от служители на Дирекция“Екология и опазване на околната среда“
при Община Варна и било установено, че жалбоподателят извършва
продажба на санитарни материали, които генерират хартиени и други
отпадъци от опаковки. Установено било наличие на 1 брой кашон по време на
проверката в складова зона. При проверката не били представени документи
касаещи управлението на гореописаните отпадъци. Дадено било предписание
в срок до 25.11.2022г. жалбоподателят да представи в Община Варна договор
с лице по чл.35 от ЗУО за предаване на отпадъците от опаковки за
транспортиране и последващо третиране. След изтичане на дадения срок била
извършена справка в информационната система на Община Варна и било
установено, че предписанието не било изпълнено –не била представена в
Община Варна исканата документация.
Поради това бил съставен против жалбоподателя акт за установяване на
нарушение, в който били описани констатациите и нарушението било
квалифицирано като такива по чл.123 ал.1 от НУО. При личното
предявяване на акта, както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН възражения били
направени. Жалбоподателят възразил, че на дата 23.11.2022г. бил сключил
договор за комунални услуги касаещ предаване на отпадъците от опаковки за
транспортиране и последващо третиране. Но бил пропуснал да уведоми
Община Варна за предприетите действия във връзка с даденото предписание.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение,
било издадено и атакуваното пред настоящата инстанция наказателно
постановление, с което административно-наказващият орган е възприел
изцяло фактическите констатации в акта.
В хода на съдебното следствие като свидетел бе разпитана Н. П. -
актосъставител, чиито показания съдът кредитира като последователни,
логични и непротиворечиви. От тях стана ясно, че нарушението е
констатирано при рутинна проверка, същата е и очевидец на извършване на
нарушението.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателства по административно наказателната преписка и
приложените към жалбата , събраните в хода на съдебното производство
гласни и писмени доказателства, които са последователни, взаимно обвързани
2
и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа
на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразността
му,обосноваността му и справедливостта на наложеното административно
наказание ,съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен
субект, поради което е процесуално допустима
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- от
Зам.Кмета на Община –Варна на основание Заповед № 3067/30.09.2022г. на
Кмета на Община-Варна, както и в шестмесечния преклузивен срок. В хода на
административнонаказателното производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е
съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вменените във вина на въззивника
нарушения са индивидуализирани в степен, позволяваща му да разбере в
какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Те са описани с необходимата
конкретика, поради което и правото на защита на жалбоподателя не е било
нарушено. Защитата срещу предявеното обвинение се организира срещу
описаните факти и обстоятелства, свързани със самото нарушение , които в
случая те в своите съставомерни елементи се припокриват. Поради
изложените съображения съдът намира, че в хода на производството не са
допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са съществени по
своя характер, да ограничават правото на защита на нарушителя и да са
самостоятелно основание за отмяна на постановлението.
Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е
констатирал нарушението по чл.123 ал.1 от НУО като е съотнесъл фактите
към хипотезата на правната норма. Съгласно посочените за нарушени
разпоредби за неизпълнение на предписание, дадено по чл. 110, ал. 2 и ал. 4
на физическите лица се налага глоба в размер от 1000 до 5000 лв., а на
едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в
размер от 2000 до 10 000 лв. При извършване на проверките длъжностните
лица, оправомощени със заповед на кмета на общината, съставят констативни
протоколи. В протоколите се отразяват констатираните факти и обстоятелства
и се дават задължителни предписания с посочване на срокове за отстраняване
3
на несъответствията и лица, отговорни за изпълнението им. Причините за
извършване на деянието са ирелевантни. Жалбоподателят не може да черпи
права от собственото си неправомерно поведение. Следвало е жалбоподателят
да има дължимото законосъобразно поведение. Жалбоподателят е бил длъжен
в указания му срок за представи в Община Варна договор с лице по чл.35 от
ЗУО касаещ комунални услуги, каквото е било предписанието на контролния
орган при Община Варна. Жалбоподателят е сключил договор, но не го е
представил с което е осъществил вмененото му нарушение. Поради това
съдът намира, че нарушението описано в постановлението безспорно е
извършено от обективна и субективна страна от жалбоподателя.
Съобразно събраните по делото доказателства обаче, съдът намира че
административно-наказващият орган е следвало да приложи разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН, което не е било сторено. Съгласно ТР № 1 от 12.12.2007г. на
НК на ВКС преценката за „маловажност на случая” подлежи на съдебен
контрол. В обхвата на съдебният контрол се включва и проверка относно
законосъобразността на преценката по чл.28 от ЗАНН. Съдът не може да бъде
обвързан от решението на административния орган и не може да бъде
възпрепятстван в правомощията си да проучи в пълнота фактите, релевантни
за спора, с който е сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси, както
по фактите, така и по правото, от които зависи изходът на делото.
За да се установи дали случая е маловажен или не, следва да се обсъди
степента на обществена опасност на извършеното нарушение, като негово
обективно качество, за да се установи дали е социално необходимо и
оправдано да се прибегне до прилагане на административно наказателната
отговорност. В конкретния случай, видно от материалите приложени по
преписката, е договор за комунални услуги касаещ предаване на отпадъците
от опаковки и транспортирането им е бил сключен от жалбоподателя, но не е
бил представен в указания му срок в Община Варна. Действително,
нарушението е формално по своя характер, но с неговото допускане не е бил
нарушен в съществена степен предвиденият в НУО ред. Въззивникът сам е
предприел действия по изпълнение на предписанието, макар и че не е
уведомил за стореното контролните органи. На следващо място, от
посоченото в постановлението обстоятелство, че нарушението е извършено за
първи път, съдът намира че извършеното от въззивникът е с явно
незначителна обществена опасност и засяга в малка степен установения ред
4
за държавно управление. Поради това и съдът намира, че следва да се
приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и да се приеме, че случаят е
маловажен. Наказващият орган от своя страна в постановлението не е
изложил мотиви защо приема, че случаят не е такъв и без обсъждане на
всички обстоятелства, установени в хода на проверката е издал наказателно
постановление, като е наложил на въззивникът наказание. При извършване на
преценка дали са налице основанията по чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е
длъжен да приложи правилно закона, като отграничи "маловажните" случаи
на административни нарушения от нарушенията, обхванати от чл. 6 ЗАННН.
Наказващият орган е бил длъжен да отчете наличието на обстоятелствата на
чл. 28 от ЗАНН, които изключват отговорността или най-малкото да се
мотивира, защо не прилага чл. 28 от ЗАНН. Затова го задължава разпоредбата
на чл. 53 ал. 1 от ЗАНН, според който наказващият орган издава наказателно
постановление, след като се убеди, че няма основание за прилагане на чл.
28 от ЗАНН. Видно от обстоятелствената част на наказателното
постановление, наказващият орган не е изложил мотиви за липсата на
предпоставките по чл. 28 от ЗАНН. Съгласно чл.93 т.9 ДР на НК "маловажен
случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Целта
на ЗАНН е налагане на наказания за предупреждаване и превъзпитаване на
нарушителят към спазване на установения правов ред и въздействие върху
гражданските субекти възпитателно и предупредително. Налагането на
санкция не следва да се приема като самоцел на закона, тъй като е
регламентирана възможност да не се налага наказание, като се предупреди
нарушителя чрез съответен способ, че при повторно нарушение ще бъде
санкциониран. Няма съмнение, че нарушението, за което е ангажирана
отговорността на лицето е формално, респ. от него не настъпват вреди нито за
държавата, нито за гражданите. Реално се касае за нарушение, от което не са
настъпили никакви вредни последици. Няма доказателства жалбоподателят
да е наказван за идентично нарушение на закона. Горното води до извода, че
се касае за инцидентен случай. В случая обществената опасност на деянието и
на дееца е явно незначителна.
Предвид изложеното, съдът намира, че в настоящата хипотеза е
5
следвало да се приложи разпоредбата на чл. 28 б. “а” от ЗАНН, като
нарушителят следва да бъде предупреден на осн. чл. 63 ал.4 от ЗАНН, че при
повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено
административно наказание. Доколкото при хипотезата на чл. 28 б. “а” от
ЗАНН е осъществен състав на административно нарушение, то
предупреждението не означава оневиняване. Съдът намира, че по този начин
биха се изпълнили целите на наказанието – да предупреди и
превъзпита нарушителя към спазване на установения правов ред и да
въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани, така
както визира чл. 12 от ЗАНН. В конкретният случай още съставения акт е
изиграл същата роля, предвид предприетите незабавни действия от страна
жалбоподателя.
Позовавайки се на влязлата в сила разпоредба на чл.63, ал.3 от ЗАНН
на 04.12.2019г. процесуалния представител на жалбоподателя е направил
искане преди края на съдебното заседание за присъждане на разноските по
делото в размер на 600 лева. В конкретния случай производството по делото
продължи в едно съдебно заседание, не е с фактическа или правна сложност.
Представените доказателства за сторени разноски са към минималния
предвиден в чл.7 ал.2 т.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. По тези съображения в полза на
жалбоподателя, следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение към минимален размер от 600 лв., определен съгласно
Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо
съдът намира, че следва да осъди Община гр. Варна, тъй като именно това е
страната участвала в производството да заплати на жалбоподателя сторените
от него разноски в размер на 600 лева.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 100374/ 20.03.2023г. на
Зам. Кмета на Община-Варна, с което на „Ненов 2005“ ООД е наложено
административно наказание: "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ" в размер на
2000 лева, на основание чл.123 ал.1 от Наредбата за управление на
6
отпадъците на територията на Община-Варна.
На основание чл.63 ал.4 от ЗАНН ПРЕДУПРЕЖДАВА нарушителя
„Ненов 2005“ ООД представлявано от Й*** П*** Н***, че извършване на
друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен
случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това
друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
ОСЪЖДА Община гр. Варна да заплати на „Ненов 2005“ ООД
представлявано от Й**** П**** Н*** разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба в 14-
дневен срок от получаване на съобщението, че мотивите към решението са
изготвени пред Административен съд-Варна по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното решение, административно-
наказателната преписка да се върне на наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7