№ 2542
гр. София, 16.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20231110120323 по описа за 2023 година
Ищецът Н. И. И., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С..., чрез пълномощника си
адв. Д. М. – САК е предявил срещу „И“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С, представлявано от Г Т следните кумулативно съединени искове:
Да се прогласи нищожността на клаузата на чл. 4, ал.2 от договор за паричен заем №
.../16.01.20219г., сключен между страните по делото.
Да се осъди на осн. чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД ответника да плати на ищеца сума в размер на
148, 68 лв., представляваща увеличения размер на иска съгласно молба вх. №
313502/06.11.2023г., недължимо платени по договор за паричен заем № .../16.01.2019г.,
сключен между страните по делото, ведно със законната лихва от 19.04.2023г. до изплащане
на сумата.
Ответникът е получил препис от исковата молба и приложенията и е депозирал отговор
в срок, с който оспорва исковете по основание и размер.
Ищецът Н. И. твърди, че е сключил договор за паричен заем № ... с „И“ АД за сума в
размер на 500 лв., платими на седмични вноски, без упоменаване на лихвен процент.
Съгласно чл. 4, ал.1 от договора, същият е следвало да бъде обезпечен с гарант – две
физически лица – поръчители или банкова гаранция в полза на кредитора. Съгласно чл. 4,
ал.2 от договора, в случай на неизпълнение на задължението по него да го обезпечи,
заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 250 лв., платима разсрочено, заедно
с погасителните вноски. Посочената неустойка е била начислена за заплащане, а заемната
сума върната от длъжника преди предявяване на иска.
Ищецът счита, че оспорената от него клауза на чл. 4, ал.2 от договора е нищожна на осн.
1
чл. 21, ал.1 от ЗПК, тъй като заобикаля изискванията към уредбата на потребителските
кредити; счита, че тя противоречи на закона и добрите нрави, както и че е неравноправна по
смисъла на чл. 143, ал.2, т. 5 от ЗЗП. Уговорената неустойка води до оскъпяване на кредита и
не е ясно какви вреди на кредитора би покрила. Твърди се, че неустойката не е включена към
годишния процент на разходите, с което е заобиколен чл. 19, ал.4 от ЗПК. По тази причина
се твърди, че на осн. чл. 22 от ЗПК, във вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК процесния договор е
недействителен.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в срок, с който излага твърдения, че
предявения установителен иск е недопустим, поради липса на правен интерес от
предявяването му. Излага съображения за злоупотреба с права. Взема становище във връзка с
цената на иска и искането на ищеца за освобождаване от държавна такса. Взема се
становище по основателността на предявите искове. Същите са оспорени по основание,
осъдителният иск е оспорен и по размер.
Установителният иск е с правно основание чл. 26, ал.1, пр.1, пр.2 и пр.3 от ЗЗД.
Осъдителният иск е с правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
По отношение на иска по чл. 26, ал.1, пр.1, пр.2 и 3 от ЗЗД на ищеца е указано да докаже,
че между страните е сключен договор за потребителски заем, предвиждащ неустойка при
непредоставяне на обезпечение в размер на 250 лева, както и че същата противоречи на
императивна норма на закона, добрите нрави и е уговорена във вреда на потребителя, която
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, в т.ч. че същата
задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано
висока неустойка. В тежест на ответника е да докаже, че процесната неустоечна клауза е
уговорена индивидуално.
По отношение на иска по чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД на ищеца е указано да докаже, че
неустойката е платена при начална липса на основание за това. В доказателствена тежест на
ответника е да докаже наличие на валидно обвързващи страните договорни клаузи,
предвиждащи плащане на процесната неустойка.
При преценка на събраните по делото доказателства, съдът счита, че предявените искове
са основателни и следва да бъдат уважени поради следното:
От представения договор за паричен заем № ... от 16.01.2019г. и изпълнената съдебно-
счетоводна експертиза се установи, че Н. И. И. като заемател, който има и качеството на
потребител и „И“ АД като заемодател е сключен посоченият договор при част от следните
условия: сума на паричния заем в размер на 500 лв.; обща дължима сума от 525, 36 лв.;
годишен процент на разходите /ГПР/ от 47, 84%, годишен лихвен процент от 40 %; срок на
кредита от 12 седмици; следва да се изплати на 12 вноски. Датата на получаване на сумата е
24.01.2019г.; последната падежна дата е 11.04.2019г.; седмичната погасителна вноска е в
размер на 43, 78 лв. Вещото лице е взело информация от ответника „И“ АД, според която
ищецът Н. И. дължи по процесния договор сума в размер на 674, 04 лв., в която е включена
2
и неустойка в общ размер на 148, 68 лв., по 12, 39 лв. включени към всяка седмична
погасителна вноска. Към общото задължение са включени още главницата в размер на 500
лв. и начислена договорна лихва в размер на 25, 36 лв. Задължението в общ размер на 674,
04 лв. е платено на кредитора на четири вноски, последната от които на 13.02.2019г.
Относно въпросите, които се отнасят до начисления и изплатен годишен процент на
разходите, вещото лице е отговорило, че той представлява процент, отразяващ общите
разходи по кредита за кредитополучателя – настоящи и бъдещи /лихви, комисионни, преки
или косвени разходи/. ГПР не включва разходите, които кредитополучателят заплаща в
резултат от неизпълнението на договорните си задължения, както и разходите за
допълнителни незадължителни услуги, предоставени на кредитополучателя по негово
искане. ГПР включва възнаградителната лихва и всички задължителни разходи по кредита
за потребителя. Съгласно чл. 2, т. 8 от договора, при изчисляването на ГПР са взети предвид
следните допускания: договора е валиден в посочения срок, всяка от страните изпълнява
точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат направени разходи за събиране,
лихви за забава и неустойки за неизпълнение на някое от задълженията по действащия
договор, както и други разходи, посочени в договора. Затова при посочените по-горе
основни условия, при които е сключен процесния договор за паричен заем № .../16.01.2019г.,
при брой дни на неговото действие – 86 съобразно погасителен план и 29 спрямо последната
дата на плащане, с включена неустойка и договорна лихва в посочените размери съответно
от 148, 68 лв. и 25, 36 лв., годишния процент на разходите по този договор възлиза на 438,
10 %. Именно поради този реален процент на разходите по процесния договор, който е в
противоречие с императивното изискване на чл. 19, ал.4 от ЗПК, съгласно който
максималният допустим размер на ГПР е пет пъти законовата лихва за забава, която към
датата на сключване на договора 16.01.2019г. е 50%, е налице първата предпоставка за
уважаване на предявения установителен иска, а именно – противоречието на оспорената
клауза на чл. 4, ал.2 със закона. На осн. чл. 26, ал. 1, пр.1 от ЗЗД, във вр. 22 от ЗПК, във вр. с
чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК процесния договор е недействителен и не е необходимо да се взема
становище по другите посочени от ищеца основания за неговата нищожност.
При изложените по-горе мотиви, искът по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД се явява основателен и
следва да бъде уважен, тъй като сумата в размер на 148, 68 лв., заплатена като неустойка за
недадено обезпечение по чл. 4, ал.2 от процесния договор се явява дадена без основание.
При този изход на спора разноски се дължат на ищеца. Той е освободен от заплащане на
държавна такса за водене на делото и такава не е платена. Заплатил е 300 лв. –
възнаграждение на вещо лице и 5 лв. такса за издаване на удостоверение. На същият на осн.
чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА е предоставена безплатна правна помощ, за която на пълномощника му
адв. М., при приложение на Решение от 23.11.2017г. на СЕС по съединени дела C-427/16 и
C-428/16 съдът ще присъди адвокатско възнаграждение в размер на 250 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
3
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на клаузата на чл. 4, ал.2 от договор за паричен заем №
.../16.01.2019Г., сключен между „И“ АД като заемодател и Н. И. И. като заемател, по иска с
правно основание чл. 26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, предявен от Н. И. И., с ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. С..., чрез пълномощника адв. Д. М. – САК срещу „И“ АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С, представлявано от Г Т.
ОСЪЖДА „И“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С,
представлявано от Г Т да плати на Н. И. И., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С...,
чрез пълномощника адв. Д. М. – САК, по иска с правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД,
предявен от Н. И. И. срещу „И“ АД, сума в размер на 148, 68 лв., ведно със законната лихва
от датата на исковата молба -19.04.2023г. до изплащането й.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК „И“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С, представлявано от Г Т да плати на Н. И. И., с ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. С..., чрез пълномощника адв. Д. М. – САК сторените по делото
разноски в размер на 305 лв.
ОСЪЖДА на осн. чл. 38, ал.2, във вр. с ал.1, т.2 от ЗА „И“ АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С, представлявано от Г Т да плати на адв. Д. М. – САК
като пълномощник на Н. И. И., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С..., за
предоставена безплатна правна помощ адвокатско възнаграждение в размер на 250 лв.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.6 от ГПК „И“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С, представлявано от Г Т да плати на Софийския районен съд държавните
такси по уважените срещу него искове в общ размер на 80 лв., от които: 30 лв. по иска по
чл. 26, ал.1, пр.1 от ЗЗД и 50 лв. по иска по чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивнна жалба пред Софийски градски
съд в 2-седмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4