Р Е Ш Е Н И Е № …
гр.Козлодуй, 17 февруари
2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Козлодуйският районен съд, трети състав
в открито съдебно заседание на 04.02.2021 г. /четвърти февруари две хиляди двадесет и
първа година/ в състав:
Районен съдия:
Борислав Методиев
при секретаря Капка Качева, като разгледа докладваното от съдията Б.Методиев
административно наказателно дело № 180 по описа на РС-Козлодуй за 2020
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл.
от ЗАНН и е образувано по жалба на Е.Л.П. с ЕГН:**********, с адрес *** против
Наказателно постановление /НП/ № 26-0000061/18.02.2020г. на Директора на РД „Автомобилна
администрация“ гр.В., с
което за нарушение на чл.34, §3, буква „б“ от Регламент /ЕС/ №165/2014г., на
основание чл.93в, ал.11 от Закона за автомобилните превози му е наложено
наказание „глоба“ в размер на 1500 лева.
Жалбоподателят оспорва наказателното
постановление и акта за установяване на административно нарушение, въз основа
на който е издадено последното. Сочи, че са допуснати съществени процесуални
нарушения, които нарушават правото му на защита. Излагат се доводи, че наказателното
постановление е издадено от некомпетентно лице, при нарушение на
административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните
разпоредби и несъответствие с целта на закона. Моли съда да отмени издаденото
наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява
и не се представлява.
Административнонаказващият орган в съдебно
заседание не се представлява. В становище Директора на РД „Автомобилна
администрация“ гр.В., счита жалбата на П. за неоснователна. Излагат се
твърдения, че наказателното постановление правилно и законосъобразно е издадено,
доколкото е установено извършеното от жалбоподателя нарушение на чл.34, §3,
б.“б“ от Регламент на ЕС №165/2014г..
Моли, издаденото наказателно постановление
да бъде потвърдено, а жалбата оставена без уважение като неоснователна.
Жалбата е с правно основание чл.59, ал.1
от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран
субект и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съдът,
като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и
съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 14.02.2020г. служителите на Регионална
Дирекция „Автомобилна администрация“ гр.В. – св.К.С.Г. и св.Т.Д.Г., в близост
до гр.К. на път II-11
км 91+700 спират за проверка товарен автомобил марка „ДАФ ФАД ЦФ85“, кат. №3 с
рег. №*******, управляван от Е.Л.П. ***. При извършената проверка е установено,
че водачът е извършвал обществен превоз на товари в страната /варов камък/, със
лиценз на Общността №*********, пътен лист №0042069 от 14.02.2020г. и
товарителница №061288 от 14.02.2020г..Установено е още, че Е.П. при поставяне
на личната си карта в тахографа не е въвел ръчно, автоматично или по друг начин
необходимите данни /време управление, почивка, разположение или др. дейности/,
когато водачът е бил извън превозното средство и не е използвал тахографа за
периода от 16:36ч. на 11.02.2020г. до 07:51ч. на 12.02.2020г.. Тези обстоятелства,
служителите на автомобилна администрация установяват чрез програма „TDCS-3“, с която бил оборудван служебния
лаптоп ползван от тях. След като констатират при проверката на картата на Е.П.,
че не са въведени необходимите данни, проверяващите съставят на водача акт за
установяване на административно нарушение №270872 от 14.02.2020г.. Актът е
подписан лично от П., който написал възражение, че не му е било казано и не е
знаел, че трябва да удостоверява в картата си необходимите данни, във връзка с
дейността му. Според разпитаните свидетели обаче, водачът е преминал курс, на
който преди да му бъде издадена картата му е обяснено как се работи с тахограф.
Административнонаказващият орган е приел
нарушението за установено от фактическа страна и е издал обжалваното наказателно
постановление, с което за нарушение на чл.34, §3, буква „б“ от Регламент /ЕС/
№165/2014г., на основание чл.93в, ал.11 от Закона за автомобилните превози е наложил
на жалбоподателя административно наказание „глоба“ в размер на 1500 лева.
Горната фактическа обстановка се подкрепя
от показанията на актосъставителя - свидетеля К.С.Г. и свидетеля Т.Д.Г., както
и от събраните по делото писмени доказателства. От разпитите на свидетелите се
установява, че при извършената проверка на жалбоподателя Е.Л.П., последният не
е въвел ръчно, автоматично или по друг начин необходимите данни /време
управление, почивка, разположение или др. дейности/, когато водачът е бил изъвн
превозното средство и не е използвал тахографа за периода от 16:36ч. на
11.02.2020г. до 07:51ч. на 12.02.2020г..
Показанията на двамата свидетели са
непротиворечиви, логични и кореспондиращи с останалите доказателства по делото,
поради което съдът ги кредитира с доверие.
При
така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав съобрази
следното:
Актът за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление съдържат изискуемото съдържание и необходимите
реквизити, съгласно чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като не са допуснати процесуални
нарушения при съставянето им. Спазени са правилата за съставянето на акта за
установяване на административно нарушение, като същият е съставен в
присъствието на нарушителя и свидетеля, който е присъствал при установяване на
деянието – К.С.Г. и Т.Д.Г., съгласно изискването на чл.40, ал.1 от ЗАНН.
Впоследствие, наказателното постановление
е издадено от компетентното за това лице – Директора на РД „Автомобилна
администрация“ гр.В., упълномощен със Заповед №РД-08-30 от 24.02.2020г. на
Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, в сила от
01.02.2020г. в съответния 6-месечен срок от съставянето на акта, съгласно чл.34
от ЗАНН.
Поради това неоснователно се
явява възражението в жалбата за некомпетентност на наказващия орган.
Съдът приема, че от установеното по делото
от фактическа страна еднозначно и безпротиворечиво се установява, че на 14.02.2020
г., около 11:30 часа, в близост до гр.К. на път II-11 км 91+700 с посока на движение
към гр. К., жалбоподателят е извършил обществен превоз на товари в Р. България
/варов камък/ със заверено копие на лиценз на Общността №********* с пътен лист
№0042069 от 14.02.2020г. и товарителница №061288 от 14.02.2020г., с товарен
автомобил марка „ДАФ ФАД ЦФ85“, кат. №3 с рег. №*******, оборудван с дигитален
тахограф марка „Stoneridge SE5000“ със сер. №760846, без
да е въвел ръчно, автоматично или по друг начин необходимите данни /време
управление, почивка, разположение или др. дейности/, когато водачът е бил извън
превозното средство и не е използвал тахографа, а именно за времето от 16:36
часа на 11.02.2020 г. до 07:51 часа на 12.02.2020 г.. С това същият е
осъществил от обективна страна нарушение по чл.34, пар.3, б.“б“ от Регламент
(ЕС) №165/2014 г..
Съдът намира, че достатъчно ясно е
описано нарушението в АУАН и НП, като напълно достатъчно е посочено „не е въвел
ръчно, автоматично или по друг начин необходимите данни”. След като тези данни
не са въведени, не е нужно да се
уточнят кои данни точно не са въведени. Въпреки това административнонаказващият орган е изброил и данните,
чието въвеждане регламентът изисква, а именно „време управление, почивка, разположение или др. дейности“,
каквото задължение според настоящата инстанция не е имал. В тази
част жалбата, е неоснователна и проверката, извършена от служителите на Регионална Дирекция ”Автомобилна администрация”-В. е напълно законосъбразно
проведена. В случая не е налице какъвто и да е процесуален порок в НП.
В действителност в наказателното
постановление, административнонаказващият орган е допуснал очевидна фактическа
грешка при изписването на фамилното име на жалбоподателя, като вместо „П.“ е
изписано „П.“. Това обаче, според настоящия съдебен състав не е съществен
порок, който да води до накърняване на правото на защита на Е.П. и да налага
отмяна на издаденото наказателно постановление. Това е така, тъй като в
обжалваното наказателно постановление достатъчно ясно и точно са изписани
другите имена на жалбоподателя, единният му граждански номер и адрес, които
обстоятелства водят до това да бъде направен единствен и безпогрешен извод за
самоличността на лицето извършило нарушението. Допуснатата техническа грешка не
съставлява основание за отмяна на НП на това правно основание, т. к. като това
нарушение не е съществено по своя характер.
Поради това съдът приема, че няма
нарушаване в НП на разпоредбите на чл.57 ал.1, т.4, т.5 или т.6 от ЗАНН. Нарушението е
достатъчно ясно описано, както в АУАН, така и в НП и няма каквато и да е
неяснота. Няма каквото и да е нарушаване правото на защита.
Неоснователни са и възраженията на
жалбоподателя, изложени в акта за установяване на административно нарушение, че
„не му е било казано и не е знаел“, че трябва да удостовери чрез тахографа
времето, през което не е бил във превозното средство. Това е така, тъй като,
както заяви при разпита си св. К.Г., Е.П. е преминал курс, на който е обучен
освен за превоза на товари, но и как да работи с тахографа. Именно след като
успешно е преминал курса, на това основание на същия е издадена и картата,
която се поставя в тахографа и в която се удостоверяват от водача необходимите
данни. Освен това от представената по делото разпечатка за дейността на водача
през м.02.2020г., се установява, че Е.П. е въвеждал данните за периоди от време
преди и след спирането му.
От събраните по делото доказателства не
може да се определи приложението на чл.28 от ЗАНН. За да представлява
извършеното „маловажен случай“ е необходимо нарушението, с оглед липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства да представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случай на нарушения от съответния вид. В конкретния
случай, извършеното от жалбоподателя деяние не се отличава с по-ниска степен на
обществена опасност, тъй като с него се нарушават обществени отношения, с които
се брани използването на превозните средства от водачите, извън
регламентираното време, с цел да се намалят пътнотранспорнтите произшествия.
Правилно е и приложението на чл.93в, ал.11
от ЗАвП. Съгласно тази норма, „водач, който не е въвел данните относно
периодите на „друга работа“, „време на разположение“, „прекъсване“ или „дневна
почивка“, когато няма възможност да използва монтирания на превозното средство
тахограф, поради това че е извън превозното средство, се наказва с глоба в
размер на 500 лв.“. В действителност към момента на извършване на нарушението –
14.02.2020г. нормата на чл.93в, ал.11 от ЗАвП /Изм. - ДВ, бр. 9 от 2017 г./ е
предвиждала „глоба“ в размер на 1500 лева. Впоследствие обаче, е настъпило Изм.
– ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 7.07.2020 г., като с това изменение е
намален размера на санкцията от 1500 лева на 500 лева. Поради това, според
настоящия съдебен състав, следва да намери приложение разпоредбата на чл.3,
ал.2 от ЗАНН, която предвижда, че ако до влизане в сила на наказателното
постановление последват различни нормативни разпоредби се прилага онази от тях,
която е по-благоприятна за нарушителя.
Това налага Наказателно постановление /НП/ № 26-0000061/18.02.2020г. на
Директора на РД „Автомобилна администрация“ гр.В., с което за нарушение на
чл.34, §3, буква „б“ от Регламент /ЕС/ №165/2014г., на основание чл.93в, ал.11
от Закона за автомобилните превози на жалбоподателя е наложено наказание
„глоба“ в размер на 1500 лева, да бъде изменено от настоящата въззивна
инстанция, като се НАМАЛИ размера на наказанието ГЛОБА от 1500.00 лв. на 500.00
лева.
По
разноските:
Съобразно
чл.63, ал.3 от ЗАНН страните имат право на разноски по реда на АПК. В настоящия
случай при този изход на делото право на разноски има административнонаказващият
орган. По делото не са представени доказателства за направени разноски, поради
което и такива не следва да бъдат присъждани.
Мотивиран от горното и на основание чл.63,
ал.1 от ЗАНН, Козлодуйският районен съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ
Наказателно постановление
/НП/ № 26-0000061/18.02.2020г. на Директора на РД „Автомобилна администрация“
гр.В., с което на Е.Л.П. с ЕГН:**********, с адрес ***, е наложено
административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 1500.00 лв., на основание чл.93в,
ал.11 от Закона за автомобилните превози, за нарушение на чл.34, §3, буква „б“
от Регламент /ЕС/ №165/2014г., като НАМАЛЯВА
размера на наказанието „ГЛОБА“ от 1500.00 лева на 500.00 лева.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Административен съд- гр.Враца в 14- дневен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: