Определение по дело №649/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по чл. 220 от ГПК.

Делото е образувано за разглеждане на предявени от И. Б. Б. с [ЕГН], постоянен адрес гр. Велико Търново, [улица], искове срещу „Многопрофилна областна болница за активно лечение „Д-р Стефан Черкезов“ АД – гр. Велико Търново, за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди, претърпени от И. Б. в резултат от незаконосъобразно бездействие на членовете на Териториална експертна лекарска комисия /ТЕЛК/ за общи заболявания към посоченото лечебно заведение.

С определението за насрочване на делото, исковата молба e изпратена на ответника, като на 24.10.2024 г., чрез ССЕВ от адв. М. Л.-С. от ВТАК, е подаден писмен отговор от името на „МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД. В отговора е заявено, че ответникът оспорва предявените искове и е направено искане за привличането като подпомагаща страна, на „Застрахователна компания Лев Инс“ АД с ЕИК *********, тъй като в периода за който ищецът твърди незаконосъобразно бездействие от страна на служители в лечебното заведение, лекарите и медицинският персонал на „МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД са били застраховани за риска „професионална отговорност“. Към отговора са приложени копия от застрахователни полици от 26.07.2022 г. и от 02.08.2024 г. на ЗК „Лев Инс“ АД, обективиращи сключване на договори между посочената застрахователна компания и „МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД за застраховка „Професионална отговорност на лекари и медицински персонал“, за периодите съответно: 00:00 часа на 05.08.2022 г. – 24:00 часа на 04.08.2023 г. и 00:00 часа на 05.08.2024 г. – 24:00 часа на 04.08.2024 година. Видно от клаузите в същите, обект на застраховане са посочен брой лица /410 в полицата от 2022 г., 412 в тази от 2024 г./, по приложен списък, упражняващи медицинска професия, за виновно причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, настъпили в резултат на упражняването на медицинска професия болнична помощ във или от името на лечебно заведение или като индивидуална практика. Списъците на застрахованите лица не са приложени от ответника. Пак съгласно отразеното в полиците, застраховката покрива имуществените и неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт, причинени виновно на пациент при или по повод упражняване на медицинска професия от застрахования, както и съответните разходи, лихви, разноски съгласно Кодекса за застраховането, свързани с извънсъдебно и съдебно уреждане на претенцията /съгласно раздел II, чл. 5 от Наредбата/.

С определение от 07.11.2024 г. на основание чл. 101, ал. 1 от ГПК, на ответника е указано да представи пълномощно на подалия отговора адв. М. Л. от ВТАК, което е извършено на 14.11.2024 година.

Отговорът на исковата молба е подаден в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК и след отстраняване на указана нередовност, от външна страна отговаря на изискванията на чл. 132 от ГПК, което на основание чл. 133 и чл. 219, ал. 1 от същия кодекс, обуславя допустимостта за разглеждане по същество, на искането за привличане на подпомагаща страна. Разгледано по същество, искането е неоснователно.

Доколкото АПК не предвижда встъпване или привличане на подпомагащи страни в исковото производство, субсидиарно приложими за неуредените в дял III от този кодекс въпроси, е ГПК. Същевременно обаче целта на исковите производства по чл. 203 от АПК е да се предостави облекчен ред за репарирането на вреди, настъпили от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Съответно законовите норми, уреждащи този вид производства следва да се разглеждат като специални спрямо тези на ГПК /арг. и от чл. 204, ал. 5 от АПК/, а разпоредбите на чл. 205 от АПК определят като участници в този вид производства само ищеца и ответното юридическо лице. Поради това следва да се приеме, че е налице изрична уредба на въпроса за страните в производствата по чл. 203 от АПК и правоотношението по обезщетяване на вредите, причинени от административна дейност, се развива единствено между ищеца и ответника. В тази връзка е константно и становището, застъпено в практиката на Върховния административен съд, че в исковите производства по чл. 203 от АПК, разпоредбите на чл. 218 и чл. 219 от ГПК не са приложими.

На второ място, уреденото в чл. 219 от ГПК правото на привличане на подпомагаща страна е публично субективно право на главната страна в производството, даващо възможност на привличащата страна впоследствие да се ползва от задължителната сила на мотивите на съдебното решение по исковото производство в друго гражданско производство, напр. по регресен иск срещу привлечената страна. Съответно на това, възникването и съществуването на това право е обусловено от наличието на правен интерес от привличащата страна.

В случая ответникът обосновава наличието на такъв интерес с обстоятелството, че е сключил договори за застраховка „Професионална отговорност на лекари и медицински персонал“ за своите служители, за периода през който се претендира настъпването на вреди. От представените доказателства обаче не се установяват нито конкретните членове на ТЕЛК при „МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД, определени да извършат повторната експертиза за трайна неработоспособност на И. Б. Б., нито че тези лица попадат сред субектите на сключените договори между ЗК „Лев Инс“ АД и „МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД за застраховка „Професионална отговорност на лекари и медицински персонал“.

Но дори да се приеме за доказано, че членовете на ТЕЛК имат сключена такава застраховка, видно е цитираните по-горе клаузи в приложените застрахователни договори, тя касае имуществените и неимуществени вреди причинени при или по повод упражняване на медицинска професия от застрахования или от лица, работещи под негово ръководство или за негова сметка както и съответните разходи, лихви, разноски по извънсъдебно и съдебно уреждане на претенцията. В аналогичен смисъл е и посочената в полиците разпоредба на чл. 5 от Наредбата за задължителното застраховане на лицата, упражняващи медицинска професия. От своя страна нормата на чл. 189, ал. 1 от Кодекса за застраховането, във връзка с прилагането на която е приета въпросната наредба, въвежда в задължение на лечебните заведения, да застраховат лицата, които упражняват медицинска професия в лечебното заведение, за вредите, които могат да настъпят вследствие на виновно неизпълнение на професионалните им задължения. Или генералният извод, който се налага от цитираните нормативни текстове и договорни клаузи е, че сключените между „МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД и ЗК „Лев Инс“ АД застрахователни договори, са за покриване на рискове, свързани искови претенции за увреда здравето на трети лица при упражняването на медицинска професия и пряко свързани с нея дейности от лекарите, стоматолозите и медицинските работници в лечебното заведение.

Настоящото исково производство обаче има за предмет осъдителни искове с които се претендират вреди от незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица в ТЕЛК при „МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД, по повод изготвяне на експертно решение относно наличието и степента на трайна неработоспособност на ищеца. Този вид дейност не попада сред рисковете, изрично посочени в представените застрахователни полици. Включването й в кръга на рисковете, покрити от застраховката „Професионална отговорност на лекари и медицински персонал“ рискове не може да бъде извлачена и по тълкувателен път, предвид спецификата на дейността по оценка на работоспособността от ТЕЛК. Въпросната дейност няма пряко отношение към опазване здравето на дадено лице, по същността си е със смесен експертно-административен характер и именно поради това причинените при извършването й вреди подлежат на обезщетяване по реда на чл. 203 и сл. от АПК, на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. По тази причина не би могло да възникне обвързаност в отношенията между ответното юридическо лице и сочената от него застрахователно дружество, доколкото вреди от вида на претендираните в настоящото производство не се покриват от сключените застраховки. Съответно за ЗК „Лев Инс“ АД не е налице предпоставката по чл. 218, вр. с чл. 219, ал. 1 от ГПК – наличието на интерес настоящото дело да бъде разрешено в полза на „МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД.

Предвид изложеното съдът намира направеното от ответника искане за привличане на подпомагаща страна за неоснователно, и че като такова, същото следва да бъде отхвърлено.

Водим от горното и на основание чл. 220 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

Отхвърля искането на ответника „Многопрофилна областна болница за активно лечение „Д-р Стефан Черкезов“ АД – гр. Велико Търново, за привличане на Застрахователна компания „Лев Инс“ АД – гр. София като подпомагаща го страна по адм. дело № 649/ 2024 г. по описа на Административен съд – Велико Търново. на на Застрахователна компания „Лев Инс“ АД – гр. София

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му от страните, участвали в административното производство.

Определението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.