Решение по дело №404/2021 на Административен съд - Враца

       РЕШЕНИЕ

 

№ 404

 

гр. Враца, 24.11.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 16.11.2021 г. /шестнадесети ноември две хиляди и двадесет и първа година/ в състав:

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА

                   ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ

                            ТАТЯНА КОЦЕВА

 

при секретаря Маргаритка Алипиева и в присъствието на прокурора Веселин Вътов, като разгледа докладваното от съдия Раденкова КАН дело № 404 по описа на АдмС – Враца за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на  чл. 208 и сл. АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

         Образувано е по касационна жалба, предявена от К.Б.Н. *** против Решение  № 260167/13.05.2021 г., постановено по АНД № 357/2021 г. на Районен съд – Враца, с което е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба серия К №2837603, издаден от ОД на МВР – Враца. С жалбата се твърди, че оспореното решение е постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - отменителни основания по чл. 348 от НПК. Също така в допълнение се посочва, че решението е необосновано и неправилно. Прави се искане за неговата отмяна по съображения изложени в касационната жалба, като касаторът навежда доводи за постановяване на съдебния акт в нарушение на разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, което съдът възприема като касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН.

               Ответникът ОД на МВР – Враца не ангажира становище по делото.

               Представителят на Окръжна прокуратура – Враца дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната  жалба, а решението за правилно.

               Настоящият  касационен състав, след  като  обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

         Касационната жалба е подадена от надлежната страна в съответствие с установения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и същата е процесуално допустима.

         В пределите на извършената касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият състав намира решението на районния съд за валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

         Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

               Предмет на делото е Решение № 260167/13.05.2021 г., постановено по АНД № 357/2021 г. на Районен съд  – Враца, с което е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба серия К №2837603, издаден от  ОД на МВР – Враца на 19.07.2017 г., с който на К.Б.Н. *** на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100.00 /сто/ лева.

               На 24.06.2019 г. в ОД на МВР – Враца е постъпило писмо от ЦМУ, Агенция „Митници“ към МФ, придружено с декларация - Приложение 6 и копие на свидетелство за управление на МПС на лицето К.Б.Н., посочен като  управлявал процесното МПС, на 19.07.2017 г. След като е приета за основателна предоставената информация, първоначално издаденият фиш е анулиран и е съставен нов с К № 2837603 от 24.06.2019 г., с който давностният срок на нарушението е прекъснат и удължен.

         За да постанови обжалваното решение районният съд, след извършената проверка за законосъобразност на административнонаказателното производство, е приел същото за проведено съобразно процесуалните правила без допуснати съществени процесуални нарушения, които да са ограничили правото на защита на наказаното лице.

         По същество, след анализ и оценка на събраните и приобщени по делото доказателства, въззивният съд е направил извод за доказаност на процесното нарушение и неговото авторство. Изводите си съдът е основал в доказателствата, изготвени посредством използваното за установяване на нарушението автоматизирано техническо средство/видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения, тип „Multa Radar SD580“ с идент. № 593-072/71-308, от одобрен тип средство за измерване №10.12.4888 от 8.12.2010 г. със срок на валидност до 8.12.2020 г., както и Протокол  от проверка №45-ИСИ/12.04.2017 г.

         По отношение на приложимия и приложен в производството материален закон районният съд е приел, че установеното от фактическа страна изпълва състав на административно нарушение по чл. 21, ал. 1, във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, за каквото именно касаторът – управлявал лек автомобил Фолксваген голф, рег. № ***,  с който нарушението е извършено, е административно наказан с процесния електронен фиш. С тези доводи електронният фиш е потвърден.

         При извършената проверка за законосъобразност на наложеното административно наказание за извършеното административно нарушения решаващият въззивен съд е приел същото за съобразено със санкционната норма на чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, предвиждаща налагане на административно наказание „глоба“ в законоустановен абсолютен размер от 100 лева, което изключва възможността за преценка на обстоятелства по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН.

         Решението е правилно.

         Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН освен за валидността и допустимостта на решението, за съответствието му с материалния закон следи и служебно.

         Решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

         Касаторът навежда доводи за постановяване на съдебния акт в нарушение на разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, което съдът възприема като касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН. Вярно е, че в решението на районния съд не са изложени съображения свързани със сроковете по чл. 34 от ЗАНН, но в случая са приложими сроковете по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК.

         При извършената касационна проверка не се установи наличие на основание за отмяна на съдебния акт. Решението на районния съд е съответно на приложимия закон.

         Жалбата, с която е сезиран касационния съд е напълно аналогична с първоинстанционната жалба. Настоящият състав констатира, че първоинстанционния съд е дал отговор на въведените възражения. В тази връзка се споделят правните изводи на решаващия състав, за неприложимост на сроковете по чл. 34 от ЗАНН що се отнася до производството по издаване на електронен фиш.

         Разпоредбите на чл. 189, ал. 4 – ал. 11, във връзка с чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП, регламентират възможност за установяване на административни нарушения на ЗДвП и за ангажиране на административнонаказателната отговорност на извършителите по опростена процедура, основаваща се на веществени доказателствени средства, изготвени от автоматизирани технически средства и системи. Електронният фиш е специфичен акт на административнонаказателно правораздаване, който, макар съчетаващ характеристиките и на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) и на НП, не може да бъде приравнен на нито на АУАН, нито на НП. Нормата на чл. 189, ал. 8, изр. първо на ЗДвП препраща към ЗАНН единствено относно реда за обжалване на ЕФ. Разпоредбата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП приравнява влезлия в сила ЕФ към влязло в сила НП единствено по отношение на неговото правно действие. На свой ред чл. 189, ал. 14 от ЗДвП е относима разпоредба само към съставяни актове, издавани НП и фишове за нарушения на ЗДвП, но не и към издаването на електронните фишове. Не на последно място, съгласно чл. 85а от ЗАНН, доколкото в този закон няма особени правила за административнонаказателния процес при нарушения, установени с техническо средство или система съгласно чл. 39, ал. 4, се прилагат разпоредбите на ЗДвП. Особени правила относно производството по издаване на електронни фишове ЗАНН не съдържа,  т. е. що се отнася до форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване на ЕФ, нормите на ЗАНН са неприложими (в този смисъл и ТР № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по ТД № 1/2013 г.) Това включително се отнася до специалните давностни срокове, предвидени в чл. 34 от ЗАНН.

         Предвид изложеното, към процесното производство, касателно сроковете за ангажиране на административнонаказателна отговорност приложими, но по аналогия (по арг. и от чл. 11 на ЗАНН), са единствено институтът на погасителната, съответно на абсолютната погасителна давност, за административнонаказателно преследване по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, респ. чл. 81, ал. 3 от НК. Правомощието на държавата, да реализира административнонаказателната отговорност на нарушителя с влязъл в сила електронен фиш, не може да бъде неограничено във времето. В настоящия случай не са налице предпоставки за погасяване на административно наказателното преследване по отношение на процесното нарушение по давност, нито в условието на  чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, нито в условието на чл. 81, ал. 3 във вр. с  чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК. Процесното нарушение е извършено на 19.08.2017 година. Давностният срок на нарушението е прекъснат и удължен от 24.06.2019 г. От довършване на нарушението започва да тече обикновеният 3-годишен давностен срок за издаване на ЕФ, който срок към настоящия момент не е изтекъл – същият изтича на 24.06.2022 г. Възможността за административнонаказателно преследване по отношение на процесното нарушение не е погасена по давност както към момента на постановяване на първоинстанционния съдебен акт, както не е погасена и към настоящия момент.

         Въз основа на извършената служебно проверка за правилно приложение на материалния закон, касационният състав намира решението на районния съд за съобразено и с приложимия ЗДвП.

         Отговорността на настоящия касатор е ангажирана на основание чл. 182, ал. 2, т. 3, във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Движението извън населено място на МПС със скорост от 113 км/ч., при разрешена за извън населеното място ограничение, съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, за движение със скорост, непревишаваща 90 км/ч, покрива хипотезата именно на вменения административнонаказателен състав. Наложената глоба е в размера, предвиден в чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, като нито административнонаказващият орган, нито съдът, могат да определят различен размер на установеното в закона административно наказание.

            При осъществения контрол по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, касационната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, поради което следва да остане в сила. Разноски не се претендират, поради което и не се присъждат.

            Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Административен съд – Враца

 

РЕШИ:

 

          ОСТАВЯ  в Решение  № 260167/13.05.2021 г., постановено по АНД № 357/2021 г. на Районен съд – Враца, с което е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 2837603, издаден от ОД на МВР – Враца.

 

           Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

              

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

            ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                                              2.