Р Е Ш Е Н И Е
№ 1161
гр. Русе, 28.06.2019 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Русенски районен съд, ХI - ти
граждански състав в публично заседание на двадесет и четвърти юни, две хиляди и
деветнадесета година в състав:
Председател: Тихомира Казасова
при секретаря Станка Иванова, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело №6849 по описа за 2018 год.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Р. И. – ю. на „Профи Кредит България“ ЕООД, заявява, че на
03.10.2014г.представляваното от нея дружество сключило с Е.А.Б. договор за
потребителски кредит №**********, по силата на който предоставило на ответника
заем при следните параметри: главница – 2200 лева; срок на погасяване – 24
месеца; размер на вноската 136.01 лева; ГПР – 49.90%; годишен лихвен процент –
41.17%; лихвен процент на ден – 0.11%; общо задължение по кредита: 3264.24
лева.
Кредитополучателят закупил пакет допълнителни услуги:
2640.96 лева – възнаграждение за закупения пакет, който следвало да погаси на
равни месечни вноски, всяка в размер на 110.04 лева. Молителят пояснява, че
общото задължение по кредита и пакета от допълнителни услуги възлиза на 5905.20
лева, а на месечната вноска – 246.05 лева; падеж на вноската – 15 ден от
месеца.
На 07.08.2017г. Е.Б. депозирал молба с искане да бъде
погасено с част от отпуснатата сума задължение към „Сити Кеш“ ООД в размер на
1500 лева.
Съгласно декларация т.А към Договора, общите условия,
предадени и подписани от ответника, съставлявали неразделна част от контракта.
Твърди се, че клиентът е получил информация и разяснения във връзка с клаузите
на договора, за да прецени доколко предлагания кредит съответства на
възможностите му и финансовото му състояние, обстоятелство, което се установява
от декларации т.Г.
В изпълнение на поетите задължения, на 08.08.2017г.
кредиторът превел по посочена от длъжника банкова смета сумата 700 лева и по
сметка на „Сити Кеш“ ООД – 1500 лева.
Ищецът твърди, че ответникът не изпълнявал поетите с
договора задължения – заплати три погасителни вноски и преустановил плащанията,
вследствие което, с оглед разпоредбата на т.12.3 от ОУ, на 27.02.2018г.
дружеството прекратило автоматично договора и обявило неговата предсрочна
изискуемост. На 01.03.2018г. кредиторът изпратил на длъжника писмо, с което го
уведомил за новонастъпилите обстоятелства. Пояснява, че към 05.10.2018г.
задължението на ответника възлизало на 5165.34 лева.
В качеството си на кредитор, Профи Кредит България“ ЕООД
входирало заявление по реда на чл.410 ГПК и се снабдило със заповед за
изпълнение на парично задължение №2289/11.06.2018г., издадена по ЧГД
№4113/201г. срещу Е.А.Б. за претендираните суми. Тъй като заповедта за
изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, заповедния съд
указал на заявителя, че следва да предяви иск за установяване на вземането си.
По изложените съображения, Р. И. моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено, че Е.А.Б., ЕГН ********** дължи на „Профи
Кредит България“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление –
гр.София, бул.“Б.“№49, бл.53Е, вх.В, представлявано от С. Н. Н. и И. Х. Г. сумата:
5165.34 лева – задължение по договор за потребителски кредит №**********/08.08.2017г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 08.06.2018г. до окончателното й изплащане.
Претендира направените в заповедното и настоящото
производство разноски.
В срока по
чл.131 от ГПК адв.И.М. – особен представител на ответника Е. А. Б. е депозирал
отговор на исковата молба, в който оспорва претенциите по основание и размер.
Съобразявайки
становищата на страните, ангажираните в хода на производството доказателства по
вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа
страна, следното:
На 08.08.2017г.между „Профи Кредит България“ ЕООД и Е.А.Б. е
сключен договор за потребителски кредит №**********, по силата на който дружеството
предоставило на ответника заем при следните параметри: главница – 2200 лева;
срок на погасяване – 24 месеца; размер на вноската 136.01 лева; ГПР – 49.90%;
годишен лихвен процент – 41.17%; лихвен процент на ден – 0.11%; общо задължение
по кредита: 3264.24 лева. Кредитополучателят закупил пакет допълнителни услуги:
2640.96 лева – възнаграждение за закупения пакет, който следвало да погаси на
равни месечни вноски, всяка в размер на 110.04 лева. В контракта е отразено, че
общото задължение по кредита и пакета от допълнителни услуги възлиза на 5905.20
лева, а на месечната вноска – 246.05 лева; падеж на вноската – 15 ден от
месеца.
Приложени са декларации, от които е видно, че
кредитополучателят е запознат и е приел общите условия към договора; получил е
информация и разяснения във връзка с клаузите му, за да прецени доколко
предлагания кредит съответства на възможностите му и финансовото му състояние.
Ангажирани са писмени
доказателства (преводно нареждане), с което се установява, че ищцовото
дружество е изпълнило задълженията си произтичащи от договор за кредит №**********,
като предоставило на ответника уговорената сума – 700 лева, а по искане на
кредитополучателя, превело остатъка от 1500 лева по сметка на „Сити Кеш“ ООД.
С писмо от 01.03.2018г. ищецът уведомил ответника, че
обявява кредита за предсрочно изискуем предвид преустановяване на плащанията и
указал размера на непогасената част от дълга.
С оглед установяване претенцията по размер е възложена и
приета неоспорена от страните съдебно – икономическа експертиза, чието
заключение съдът цени като пълно, ясно, всестранно и обективно. След проверка
на приетите по делото писмени доказателства и справка в счетоводството на
ищцовото дружество, вещото лице констатирало, че по договор
№**********/08.08.2017г. „Профи Кредит България“ ЕООД е предоставило на Е.Б.
кредит в размер на 2200 лева, усвоени от ответника по следния начин: 1500 лева
– преведени по сметка на „Сити Кеш“ ООД за погасяване старо задължение на
кредитополучателя и 700 лева – преведени по лична сметка на Е.Б.. Съобразно
погасителния план, кредитополучателят извършил плащане в общ размер 741.25
лева, с които погасил първите три вноски от договора и пакета допълнителни
услуги. Експертът е изчислил остатъка от дълга – 5183.93 лева, разбити по пера,
както следва: 2012.10 лева – главница по кредита; 844.11 лева – договорна лихва
за периода 15.12.2017г. – 15.08.2019г.; 2309.13 лева – по пакета допълнителни
услуги за периода 15.12.2017г. – 15.08.2019г. и 18.59 лева – лихва за забава за
периода 16.10.2017г. – 27.02.2018г.
Въз основа на заявление, депозирано от „Профи Кредит
България“ ЕООД, в РРС е образувано ЧГД №4116/2018г. и издадена заповед №2289/11.06.2018г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу Е.А.Б., ЕГН ********** за
сумите: 5165.34 лева – главница по договор за потребителски кредит №**********/08.08.2017г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 08.06.2018г. до окончателното й изплащане;30 лева –
такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени за периода 16.10.2017г.
– 27.02.2018г.; 18.59 лева – лихва за забава за периода 16.10.2017г. – 27.02.2018г.; 104.28 лева – заплатена държавна такса и 100
лева – юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което заповедният съд указал на заявителя (ищец в настоящото
производство) възможността да предяви иск за установяване на вземането си.
Установената фактическа обстановка налага следните
правни изводи:
Съобразно изложените в исковата молба обстоятелства и
формулиран петитум, съдът квалифицира правно, предявения иск по чл.422 от ГПК –
установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи, че
ответникът дължи сумите: 5165.34 лева – задължение по договор за потребителски
кредит №**********/08.08.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.06.2018г. до
окончателното й изплащане, предмет на заповед за изпълнение на парично
задължение №2289/11.06.2018г. по ЧГД №4113/2018г. по описа на РРС.
От приложеното в настоящото
производство гражданско дело ЧГД №4113/2018г. по описа на РРС е видно, че заповедта е връчена на
длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което заповедният съд указал на
заявителя (ищец в настоящото производство) възможността, в едномесечен срок да
предяви иск за установяване на вземането си.
Съдът намира претенцията за
допустима, тъй като е предявена от взискателя в законоустановения срок, при
наличие на правен интерес, предвид дадените от съда указания.
Разгледан по същество, искът се
явява частично основателен.
В производството по иск с правно основание чл.422 ГПК ищецът
следва да докаже наличие на спорното право, а ответника - фактите, които
изключват, унищожават или погасяват вземането, предмет на заповедта за
изпълнение.
„Профи Кредит България“ ЕООД основава претенцията си на
договор за потребителски кредит №**********, сключен на 08.08.2017г., по силата
на който дружеството предоставило на Е.Б. в заем 2200 лева със срок на
погасяване – 24 месеца, при конкретизирани в контракта условия. Установено бе,
че ответникът е извършил плащания в общ размер 741.25 лева.
Не са ангажирани доказателства обуславящи извод, че
кредитополучателят е погасил остатъка от кредита и не се навеждат твърдения в
тази насока, с оглед което съдът приема, че дължимата по договор №**********
сума възлиза на 2522.99 лева (3264.24 лева – 741.25 лева = 2522.99 лева).
Съдът счита за неоснователен искът за признаване установено
дължимостта на сумата 2642.35 лева, съставляваща сбор от: 2640.96 лева –
възнаграждение по пакет допълнителни услуги и 1.39 лева – лихва за забава
(която е заплатена), по следните съображения:
В споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги са описани следните възможности, които клиентът – кредитополучател би могъл да ползва и за които е
предвидено възнаграждение в размер 2640.96 лева:
- приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския
кредит;
- възможност за отлагане на определен брой погасителни
вноски;
- възможност за намаляване на определен брой погасителни
вноски;
- възможност за смяна датата на падежа;
- улеснена процедура за предлагане на допълнителни парични
средства.
Налице е противоречие с разпоредбата на чл.10а, ал.2 ЗПК,
доколкото включените в пакета услуги на практика са действия обслужващи
усвояването и управлението на кредита и не би могло да се приеме, че се касае
за допълнителни услуги. Допълнителните услуги по смисъла на чл.10а, ал.1 ЗПК са
такива, които нямат пряко отношение към насрещните задължения на страните по
договора. В настоящия случай, посочените в споразумението допълнителни услуги
по своята същност са такива, които касаят изпълнение на задълженията на
потребителя по договора, а за кредитора – действия, свързани с усвояване на
кредита.
Касае се за
клаузи, определящи задължение за плащане на определена сума за включен пакет от
допълнителни услуги, които са нищожни, тъй като заобикалят закона, като
въвеждат допълнителни разходи, недопустими по действащото законодателство и
надхвърлящи значително допустимите разходи по кредита, определени в чл.19, ал.4 ЗПК. В разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗПК законодателят е приел за нищожни
клаузи от договор за потребителски кредит, имащи за цел или резултат заобикаляне изискванията на закона.
Следва да се
отбележи, че в процесния договор, за различните видове допълнителни услуги е
определено общо възнаграждение, което е в противоречие с императивното правило
на чл.10а, ал.4 ЗПК. Наред с това възнаграждението е дължимо от
кредитополучателя само за възможността за предоставяне на изброените услуги,
т.е. без значение е дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на
действието на сключения между страните договор. Принципите на добросъвестност и
справедливост при договаряне изискват потребителят да заплати такса за реално
ползване на определена услуга, а не хипотетично ползване на такава.
Не може да се
игнорира и факта, че с оглед част от изброените допълнителни услуги, на
практика се въвежда задължение за потребителя да заплати за нещо, което
страната има по силата на закона, като правото да инициира - предоговаряне
срока на падежа на договора или плащане на вноските; свободата да се договаря
отлагане на една или повече погасителни вноски, което води до значителна
неравнопоставеност на страните в облигационното правоотношение, тъй като едната
страна – потребителят заплаща правото да договаря с другата страна – кредитора,
за изменение параметрите на сключения договор.
Предвид
изложеното, съдът намира за недействителна уговорката за закупен пакет
допълнителни услуги в размер на 2640.96 лева.
Следователно,
претенцията като доказана следва да бъде уважена в размер на 2522.99 лева, а в
останалата част – отхвърлена, като неоснователна.
Съгласно т.12 от ТР №4/18.06.2014г. по ТД №4/2013г. на
ОСГТК, съдът който разглежда установителния иск, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство.
В хода на заповедното производство ищецът е направил
разноски в размер на 204.28 лева, от които ответникът следва да поеме 99.78
лева.
В исковото производство направените от ищеца разноски
възлизат на 702.33 лева (заплатена държавна такса и възнаграждениа за процесуално
представителство). С оглед изхода на спора, ответникът следва да заплати на
ищеца разноски в размер на 343.05 лева.
Ответникът следва да заплати по сметка на РРС сумата 180
лева – възнаграждение на вещо лице.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ГПК, че Е.А.Б.,
ЕГН ********** дължи на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление – гр.София, бул.“България“№49, бл.53Е, вх.В сумата:
2522.99 лева– задължение по договор
за потребителски кредит №**********/08.08.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 08.06.2018г. до окончателното й изплащане, предмет на заповед за изпълнение
на парично задължение №2289/11.06.2018г. по ЧГД №4113/2018г. по описа на РРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Профи Кредит България“
ЕООД, ЕИК ********* срещу Е.А.Б., ЕГН ********** иск с правно основание чл.422 ГПК за сумата над 2522.99 лева до предявените 5165.34 лева.
ОСЪЖДА Е.А.Б., ЕГН ********** да заплати
на„Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК ********* сумата 99.78 лева – разноски по ЧГД
№4113/2018г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА Е.А.Б., ЕГН ********** да заплати
на„Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК ********* сумата 343.05 лева – разноски по
ГД №6849/2018г. по описа на РРС.
ОСЪЖД А Е. А.Б., ЕГН ********** да заплати
по сметка на РРС 180 лева – възнаграждение на вещо лице.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в двуседмичен срок от
съобщаването на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: