МОТИВИ към присъда №113/11.12.2019г. по НОХД №164/2019г., по описа на Окръжен съд – Видин.
Делото е образувано по обвинителен акт на Окръжна
прокуратура – Видин, с който е повдигнато обвинение против подсъдимата М. Д. М.
с ЕГН **********, за това че на 02.04.2018г. в гр.
Видин при управление на товарен автомобил марка „Рено“, модел
„Меган“, с рег. № *, собственост на „КРКА БЪЛГАРИЯ“
ЕООД - София и движение от ул. „Христо Ботев“ към
ул. „Широка“ при извършване на маневра „завой наляво“ на кръстовището,
регулирано със светофарна уредба и налични пешеходни пътеки в нарушение на
правилата за движение по пътищата, установени в чл.5, ал.2, т.1 ЗДвП - като
водач на ППС не е била внимателна и предпазлива към уязвимите участници в движението,
каквито са пешеходците, чл.20, ал.1 и 2 от ЗДП - като водач на ППС не е
осъществила непрекъснат контрол над управляваното от нея превозно средство, не
се е съобразила с атмосферните условия, релефа на местността, със състоянието
на пътя и на превозното средство, с характера и интензивността на движение, с
конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко
предвидимо препятствие, да намали скоростта и в случай на необходимост да спре
когато възникне опасност за движението и чл.119, ал. 1 и ал.4 от ЗДП - като
водач на ППС е длъжна да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или
преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре и като водач на
завиващите нерелсови ППС е длъжна да пропусне пешеходците, като не пропуснала
движещата се направо по пешеходната пътека на ул. „Широка" в направление
от паметника „Хр. Ботев" към МБАЛ „Света Петка" пешеходката В. П.Г.
от с.гр., блъснала я с предна броня на автомобила и по непредпазливост й
причинила смъртта - престъпление
по чл.343, ал.3, предл. последно б.„б“, във вр. с
ал.1, б. „в“, във вр. с чл. 342, ал.1 от НК,
във вр. с чл.5, ал.2, т.1; чл.20, ал.1 и ал.2 и
чл.119, ал.1 и ал.4 от ЗДвП.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Видин в с.з. заяви, че поддържа обвинението, така
както е повдигнато с обвинителния акт, подсъдимата следва да бъде призната за
виновна по повдигнатото ѝ обвинение, да ѝ бъде наложено наказание
„лишаване от свобода“ над предвидения минимум, като се наложи и „лишаване от
правоуправление на МПС“, съобразно чл.343г от НК, в максимален размер.
Частните обвинители Н.Л.Г.-
съпруг на починалата, А.Й.Т.- майка на починалата, П.В.Т.- баща на починалата, В.П.Т.-
сестра на починалата, А.Н.Г., А.Н.Г., чрез своя повереник
адвокат Г.Г., молят Съда да
признае подсъдимата за виновна по повдигнатото ѝ обвинение и да ѝ бъде
наложено наказание „лишаване от свобода“, около средния размер, при превес на
отегчаващи обстоятелства, като не се прилага института на „условно осъждане“.
Подсъдимата
М. в с.з. изрази желание производството по делото да протече съобразно чл.371,
т.2 от НПК и заяви, че разбира в какво е обвинена, признава за виновна по
повдигнатото срещу нея обвинение, признава изцяло фактите визирани в
обвинителния акт, съгласна е да не се събират доказателства за тези факти, наясно
е, че направените от нея самопризнания и доказателствата от ДП ще се ползват
при постановяване на присъдата, и съжалява за стореното.
Защитникът на подсъдимата М. - адвокат Л.И.
заяви, че на подсъдимата следва да бъде наложено наказание с приложение на
чл.55 от НК, с оглед налачието на смекчаващи отговорността обстоятелства, като
изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ бъде отложено съобразно
чл.66, ал.1 от НК.
От доказателствата по делото,
преценени поотделно и в съвкупност, Съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
На
02.04.2018г. подсъдимата М.М. управлявала товарен
втомобил марка „Рено“, модел „Меган“
с рег. № *, собственост на „КРКА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД - София по ул.
„Христо Ботев“ - гр. Видин. На кръстовището
на ул. „Хр. Ботев“
и
ул. „Широка“ подсъдимата е предприела маневра
завой наляво.Кръстовището е регулирано със светофарна уредба и обозначени /маркирани/
пешеходни пътеки. На същото кръстовище
по пешеходната пътека, направо, по посока
паметника „Хр. Ботев“
към МБАЛ „Света Петка“, се е движела пострадалата Ваня
П.Г.. Подсъдимата М. предприела
маневра завой наляво на кръстовището от ул.
„Хр. Ботев“ към ул. „Широка“,
като не е намалила соростта на управлявания от нея автомобил и не е спряла,
за да пропусне движещата се по пешеходната пътека В. П.Г.. Ударила пешеходката с предната броня на
автомобила. Вследствие
на удара пострадалата паднала по гръб, като главата ѝ
била в посока питейно заведение „Форума“,
а краката - посока хранителен магазин „Неков“. Подсъдимата спряла автомобила. Отишла
при пострадалата и започнала да я вика по
име, тъй като се познавали. В. Г.
лежала неподвижна на асфалта, видно от свидетелските показания на свид. М. М.,
която същевременно се е обадила на тел. 112 и съобщила за
настъпилото ПТП.
Пострадалата била
настанена в МБАЛ „Света Петка“ гр. Видин.
След стабилизиране, същия ден - 02.04.2018г., около 14.30 часа,
е била транспортирана в болница „Света Анна“ - гр. София за извършване на спешна животоспасяваща неврохирургическа
операция. Състоянието на Г. се е влошило и на 17.05.2018г. тя починала.
От
съдебно-медицинската експертиза е установено, че смъртта на В. Г. се дължи на
открита черепно-мозъчна травма, която в своя морфологичен комплекс и тежест се
явява несъвместима с живота.
Установените
травматични увреждания отговарят да са получени при ПТП.
Налице е
пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между ПТП на 02.04.2018г. в гр. Видин и настъпилата смърт.
От
химическото изследване на кръвта на подсъдимата М.и
пострадалата Г. не е открито наличие на алкохол.
Горната
фактическа обстановка се доказва от самопризнанието на подсъдимата
и останалите доказателствата събрани на досъдебното производство, които го
подкрепят: показанията от ДП на свидетелите М. В. М., Н. А. И., М. В. М.и Е. П. Е.; заключение на видео-техническа експертиза № ВТ-17/27.04.2018г.;
заключение на автотехническа експертиза от 20.07.2018г., ведно със скица на
медстопроизшествието; заключение на съдебномедицинска експертиза на труп №
346/2018г.; заключение на съдебнохимическа експертиза № А-306/2018г.;
заключение на съдебнохимическа експертиза № 277/2018г.; съобщение за смърт №
346/19.05.2018г. от УМБАЛ „Александровска“ –АД София; препис-извлечение от акт
за смърт на В.П. Г. от 19.05.2018г.; удостоверение за наследници №
АО01АУ-06-939/1/ от 22.05.2018г.; справка за нарушител/водач/ М.Д.М.,***;
справка за служебна промяна на регистрацията на МПС; справка за собственост на
МПС; констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 71/2018г.; документи от
ЦСМП-Видин /л.84-88 от ДП, том първи/; протокол за оглед на местопроизшествие
от 02.04.3018г., ведно с фотоалбум към него; медицинска документация /л.51-212
от ДП, том втори, част първа/.
Няма
противоречие между визираните доказателства. Гласните
кореспондират с писмените и помежду
си, поради което Съдът ги
кредитира. Доказателствата събрани на досъдебното
производство подкрепят самопризнанията на подсъдимата.
От така установената фактическа обстановка, Съдът намира,
че подсъдимата М.Д.М. от обективна и субективна страна е осъществил състава на
чл.343,
ал.3, предложение последно, б. „б“, във вр. с ал.1, б. „в“, във вр. с
чл. 342, ал.1 от НК, във вр. с
чл.119, ал.1 и ал.4 от ЗДвП.
От обективна страна подсъдимата М., при управление на МПС, при
извършване на маневра „завой наляво“ на кръстовището, регулирано със светофарна
уредба и налични пешеходни пътеки, в
нарушение на правилата за движение по пътищата, установени в чл.119, ал.1 и
ал.4 от ЗДвП - като водач на ППС е длъжна да пропусне
стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали
скоростта или спре и като водач на завиващите нерелсови ППС е длъжна да
пропусне пешеходците, като не пропуснала движещата се направо по пешеходната
пътека пешеходка В. П.Г., я блъснала с предна броня на автомобила и по
непредпазливост причинила смъртта на Г..
От
субективна страна деянието е извършено по непредпазливост /престъпна небрежност/ – подсъдимата
М. не е предвиждала настъпването на общественоопасните последици,
но е била
длъжна
и е могла
да ги предвиди. Подсъдимата е съзнавала всички елементи от обективна страна на деянието. М.
е съзанавала, че управлява автомобила, извършвайки
маневра „завой наляво“ на кръстовището, регулирано със светофарна уредба и
налични пешеходни пътеки, без да пропусне, посредством намаляване
на скоростта или спиране,
намиращата се на пешеходната пътека и преминаваща по нея пешеходка- пострадалата Г.. Подсъдимата М. е била
длъжна и е могла да предвиди, че с това свое поведение в нарушение на правилата
за движение, ще стане предпоставка за ПТП и ще постави в опасност здравето и живота
на Г..
Поведението
на подсъдимата М., в нарушение на посочените по – горе правила за движение, е в
пряка причинна връзка с настъпилите общественоопасни последици.
За извършено престъпление по чл.343, ал.3, предложение последно, б. „б“, във вр. с ал.1, б. „в“, във вр. с
чл. 342, ал.1 от НК, във вр. с чл.119, ал.1 и ал.4 от ЗДвП е предвидено наказание „лишаване от свобода” от 3 до 15 години.
Подсъдимата е с чисто съдебно минало,
положителни характеристични данни /млада жена, омъжена- съпруга и майка на две малолетни
деца, с висше образование, работеща/, с новородено второ дете, респ. на
17.10.2019г. /удостоверение за раждане от ***г***- Силистра/, признала се е за
виновна, съдействала е за изясняване на обективната истина по случая и е изразила
съжаление за извършеното още на ДП, каквото съжаление изрази и пред Съда. Видно от справка за нарушител/водач/ М.Д.М.,***, подсъдимата М., към
момента на процесното ПТП е била с около 16 годишен стаж, като правоспособен
водач на МПС. За този немалък период е
наказана два пъти за превишена скорост и веднъж, че не е била оборудвана със
светоотразителна жилетка. Подсъдимата М. няма наложени административни
наказания за виновно причиняване на ПТП и управление на МПС след употреба на
алкохол. При това положение не се налага извода, че подсъдимата проявява пренебрежение
и тенденциозно незачитане към правилата за движение.
Горните обстоятелства са смекчаващи
отговорността ѝ. Отегчаващи обстоятелства са , че М. е извършила две
нарушения по ЗДП, които запълват състава на престъплението. Освен това,
тежестта на престъпния резултат, респ. смъртта на човек в активна
работоспособна възраст, полезен за обществото, почитан и обичан от близките си,
който е бил морална и материална опора за тях, сочи обществена опасност на конкретното
деяние, която не е занижена с оглед характерната за вида на престъплението. Въпреки
това, предвид превеса на смекчаващите обстоятелства, и съобразно чл.54 и 36 от НК, Съдът намира, че
наказанието на М. следва да бъде
индивидуализирано в размер над минималния, респ. „лишаване от свобода” за срок от 4 години, който размер на основание чл.373, ал.2 от НПК във вр. с чл.58а, ал.1 от НК, следва да бъде намален с 1/3, като на
подсъдимата бъде наложено и наказание „лишаване от свобода”, за срок от 2
години и 8 месеца.
Неоснователно от частните обвинители,
чрез техния повереник, се сочи като отегчаващи обстоятелствата, че пострадалата
е ударена на пешеходната пътека и аварийното спиране е след удара. Първото
обстоятелство е съставомерен признак от обективна страна на престъплението
/като се имат предвид и нарушенията по ЗДвП, запълващи бланкетната норма отНК/
и не е отегчаващо обстоятелство. Същото се отнася и за второто, респ.
подсъдимита не е изпълнила задължението си в конкретната ситуация да намали
скоростта или да спре, и да пропусне Г., преминаваща на пешеходната пътека.
Наложеното наказание „лишаване
от свобода“ не надвишава 3 години и подсъдимата е с чисто съдебно минало. М.,
както бе посочено по – горе, е извършила
деянието, което е по непредпазливост и при превес на смекчаващи обстоятелства,
като е изразила искрено съжаление за стореното. Съдът намира, че за постигане на целите на наказанието и
преди всичко за поправянето на извършителя, не е необходимо той да изтърпи наложеното
му наказание. Налице са условията на чл.66, ал.1 от НК и следва да намери
приложение института на „условно осъждане“. Предвид тежестта на деянието и
реализиране на превенцията, срока на отлагане на изпълнението на наказанието
следва да бъде над минимума, респ.4 години, считано от влизане на присъдата в
сила.
Предвид горното, неоснователна е тезата
на частните обвинители, че не следва да се приложи института на „условно осъждане“. Тази теза има по-скоро
емоционално съдържание, вследствие на непрежалимата загуба, която са претърпели
близките на загиналата при ПТП.
Неоснователна
е тезата на защитата за приложение на чл.55 от НК, тъй като не са налице
изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, когато и най- лекото
предвидено в закона наказание е несъразмерно тежко. Макар да е налице превес на
смекчаващите обстоятелства, те са от кръга на обичайните такива.
По
визирани по- горе съображения, респ. за тежестта на деянието и реализиране на
превенцията, на подсъдимата М., на основание
чл.343г във вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК, следва да бъде наложено наказание „лишаване
от правоуправление на МПС“ за срок от 4 години, считано от влизане на присъдата
в сила.
На основание чл.59, ал.4 от НК, следва
да се зачете времето през което подсъдимата
М. е била лишена по административен ред от право да управлява МПС, което
време следва да се приспадне от срока на наказанието „лишаване от правоуправление
на МПС“.
На основание
чл.304 във вр. с чл.303, ал.2 от НПК, подсъдимата М., следва да бъде оправдана по обвинението, че е е извършила
престъплението по чл.343, ал.3, предложение последно, б. „б“, във вр. с ал.1, б. „в“,
във вр. с чл. 342, ал.1 от НК, във вр. с чл.5, ал.2, т.1, чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП,
респ. че е извършила престъплението, като е нарушила правилата за движение по пътищата, установени
в: чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП
- като водач на ППС не е била внимателна и предпазлива към уязвимите участници
в движението, каквито са пешеходците; чл.20,
ал.1 и 2 от ЗДвП - като водач на ППС не е осъществила
непрекъснат контрол над управляваното от нея превозно средство, не се е
съобразила с атмосферните условия, релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с характера и интензивността на движение, с
конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко
предвидимо препятствие, да намали скоростта и в случай на необходимост да спре
когато възникне опасност за движението.
Както беше посочено по-горе нарушението
на правилата за движение по пътищата, установени в чл.119, ал.1 и ал.4 от ЗДвП, е
в пряка причинна връзка с настъпилото произшествие,
респективно със съставомерния резултат. В случая инкриминираните разпоредби на чл.5, ал.2, т.1, чл. 20, ал. 1 и ал. 2
от ЗДвП, нямат пряко отношение към настъплитиле общественоопасни
последици.
Първата от
посочените разпоредби /чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП/ е обща и не предвижда конкретно правило за поведение и при наличие на
специални такива - в случая по чл.119, ал.1 и ал.4 от ЗДвП. Деецът следва
да носи отговорност само с оглед тяхното нарушение. Наред с това приетата от съда
фактология не съдържа обстоятелства, сочещи, че подсъдимата не е наблюдавала пътната обстановка и показателите на уредите за управление, т. е., че не
е упражнявала изискуемия от чл.20, ал.1 от ЗДвП контрол върху превозното средство. Също така, в
обстоятелствената част на обвинителния акт, която е идентична с установената от
Съда фактическа обстановка, не се коментира конкретна скорост на движение на
управляваното от подсъдимата МПС, а още по- малко е установено
наличие на причинна връзка между избраната от М. скорост, с оглед чл.20, ал.2 от ЗДвП и настъпилия съставомерен резултат. Фактическите обстоятелства по делото
се извеждат на база събраните доказателства, а не почиват на предположения. Независимо и наред с това следва да се
отбележи, че производството пред Съда протече при
условията на съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК, като подсъдимата призна изцяло фактите по обвинението. Въпреки, че с
обвинителния акт е повдигнато обвинение за
нарушение и по чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, в
обстоятелствената му част не се съдържат факти за несъобразена скорост и
такива, сочещи загуба на контрол от страна на М. върху управляваното от нея превозно
средство, поради невнимание към пътната
обстановка и останалите участници в движението или на техническа неизправност. В рамките на диференцираната процедура по Глава
ХХVII от НПК за Съда
не е налице процесуална възможност да реши делото на основата на фактическа
обстановка, различна от посочената в обвинителния акт и да приеме фактически
положения, несъвместими с признатите факти. При липсата на посочени в
обвинителния акт обстоятелства, сочещи на несъобразена скорост и на загуба на контрол върху превозното средство или
невнимание към пътната обстановка от страна на подсъдимата, Съдът следва да оправдае подсъдимата за допуснати нарушения по чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от
ЗДвП.
Водим от горното Видинският окръжен
съд постанови присъдата.
10.01.2020г. ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: