№ 5292/28.11.2019 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в
открито съдебно заседание, проведено на двадесет и осми октомври две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН
ЧАРАКЧИЕВ
при
участието на секретаря Ани Динкова,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 4791 по описа на съда за 2019 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от „В.а.Е.“
ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:*** срещу „М.Т.1.“
ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:***, обективно-кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК вр. чл. 356, ал.2, вр.
чл. 361, ал.1 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД за приемане на установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 8700,00 лв. представляваща
неплатено възнаграждение по неформален договор за спедиторски услуги, формирано
като сбор от дължими възнаграждения за единадесет доставки на амониев нитрат,
за които вземания е издадена фактура № *
г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на
заявлението – 18.01.2019 г. до
окончателното ѝ изплащане, както и сумата от 848,25 лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата за периода 01.02.0218 г. – 17.01.2019
г., които суми
са предмет на Заповед № * г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 831/2019 г. по описа на
ВРС.
В исковата си молба ищецът, чрез адв. Ир.А.,
твърди, че в изпълнение на поетите задължения
по сключен между страните договор за спедиция, в качеството си на спедитор организирал
доставка на торове (амониев нитрат) до 11 местоназначения, като изпълнението
било прието от длъжника-възложител „М.Т.1.“ ЕООД. Поддържа, че въз основа на
договора е организирал следните доставки: 1) 25,2 т. амониев нитрат от гр. Д.
до с.Л., доставени от превозвача „М.
А.“ ООД с автомобил марка ВОЛВО, модел FH, с ДК № *,
дата на натоварване: 04.01.2018 г., дата на разтоварване (доставяне) 04.01.2018
г. и стойност на спедиторска услуга е 840,00 лв. с ДДС; 2) 25,2 т. амониев
нитрат от гр. Д. до с. Л.,
доставени от превозвача „М. А.“
ООД с автомобил марка ВОЛВО, модел FH12, с ДК № *,
дата на натоварване: 04.01.2018 г., дата на разтоварване (доставяне) 04.01.2018
г. и стойност на спедиторска услуга е 840,00 лв. с ДДС; 3) 25,2 т. амониев
нитрат от Д. до с.Кр., доставени от
превозвача „С. - 3.Ив.“ ООД с автомобил
марка ВОЛВО, модел FH12, с ДК № *, дата на
натоварване: 04.01.2018 г., дата на разтоварване (доставяне) 05.01.2018 г. и стойност
на спедиторска услуга е 900,00 лв. с ДДС; 4) 25,2 т. амониев нитрат от Д.до
с.Пч., доставени от превозвача ЕТ „Д.
– Д.
В.“ с автомобил марка ИВЕКО, с ДК № *,
дата на натоварване: 05.01.2018г., дата на разтоварване (доставяне)
06.01.2018г. и стойност на спедиторска услуга 840,00 лв. с ДДС; 5) 25,2 т.
амониев нитрат (тор) от Д.до с.Пч.,
доставени от превозвача „Д.-Тр.“
ООД с автомобил марка ВОЛВО, с ДК № *, дата на
натоварване: 05.01.2018г., дата на разтоварване (доставяне) 06.01.2018г. и стойност
на спедиторска услуга 840,00 лв. с ДДС;
6) 25,2 т. амониев нитрат от Д. до с.Пч.,
доставени от превозвача „Н. *“
ЕООД с автомобил марка ВОЛВО, с ДК № *, дата на
натоварване: 05.01.2018г., дата на разтоварване (доставяне) 06.01.2018г. и стойност
на спедиторска услуга 840,00 лв. с ДДС;
7) 25,2 т. амониев нитрат (тор) от Д. до с.П.,
доставени от превозвача ЕТ „Д. – Д.В.“
ООД с автомобил марка ИВЕКО, с ДК № *, дата на
натоварване: 05.01.2018г., дата на разтоварване (доставяне) 06.01.2018г. и стойност
на спедиторска услуга 840,00 лв. с ДДС;
8) 25,05 т. амониев нитрат (тор) от Р. до Л.,
доставени от превозвача „Пл. .
ЕООД с автомобил марка ВОЛВО FH, с ДК № *,
дата на натоварване: 05.01.2018 г., дата на разтоварване (доставяне) 06.01.2018
г. и стойност на спедиторска услуга 600,00 лв. с ДДС; 9) 25,05 т. минерален тор от Р.
до Л., доставени от превозвача „П.
О.“ ЕООД с автомобил марка ДАФ, с ДК №.*,
дата на натоварване: 05.01.2018 г., дата на разтоварване (доставяне) 06.01.2018
г. и стойност на спедиторска услуга 600,00 лв. с ДДС; 10) 25,05 т. тор от Р.до П.,
доставени от превозвача „Т. *
Р.“ ЕООД с автомобил марка РЕНО, с ДК №.*
дата на натоварване: 05.01.2018 г., дата на разтоварване (доставяне) 08.01.2018
г. и стойност на спедиторска услуга 780,00 лв. с ДДС; 11) 25,05 т. тор от Р.до
П., доставени от превозвача „Й.“
ЕООД с автомобил марка РЕНО, с ДК № *, дата на
натоварване: 08.01.2018 г., дата на разтоварване (доставяне) 09.01.2018 г. и стойност
на спедиторска услуга 780,00 лв. с ДДС. За
извършените превози били издадени 11 бр. товарителници и фактура № *
г., по която не последвало плащане. Поддържа, че ответникът е изпаднал в забава
за заплащанията на задължението по фактурата в общ размер на 848,25 лв.,
считано от изтичане на 14 дневния срок за плащане по чл.303а, ал.3 от ТЗ -
02.02.2018 г. до датата предхождаща датата на депозиране на заявлението -
17.01.2019 г. Сочи, че в негова полза за процесното вземане е издадена заповед
за изпълнение, срещу която ответникът възразил в срока по чл. 414 от ГПК. По
изложените съображения моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира
присъждане на сторените в заповедното и в настоящото производство
съдебно-деловодни разноски.
В срока по
чл. 131, ал. 1 от ГПК ответника „М.Т.1.“ ЕООД, редовно уведомен, не е депозирал писмен отговор на
исковата молба, подадена от „В.а.Е.“ ЕООД.
За да се произнесе,
съдът взе предвид следното:
Въз основа на
подадено от ищеца заявление е издадена Заповед за изпълнение № * г. по ч.гр.д. № *
г. по описа на ВРС, срещу длъжника „В.а.Е.“ ЕООД за заплащане на посочените в
заповедта суми.
Заповедта за
изпълнение е връчена редовно на длъжника, който в срока по чл. 414 от ГПК е
подал възражение срещу нея, поради което на заявителя са дадени указания, че
може да предяви иск за установяване на вземането си. Настоящата искова молба е
депозирана в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК.
В проведено по делото на 28.10.2019 г. открито
съдебно заседание редовно призованият ответник не се е явил и не е направил
искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Ищецът от своя страна е
направил искане за постановяване на неприсъствено решение.
Видно от приложените по делото книжа, на ответника
са били указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и
неявяването му в съдебно заседание.
В
срока за отговор и в проведеното открито съдебно заседание ответникът не е
оспорил твърденията в исковата молба, че по силата на неформален спедиционен
договор е получил от ищеца уговорената услуга, изразяваща се в организирането
на доставка на торове (амониев нитрат) до 11 местоназначения. Обстоятелството, че между страните е възникнало валидно облигационно
правоотношение по неформален договор за спедиция, по който ищецът е изправна
страна се установяват и от приложените по делото доказателства – фактура № *г., товарителници №№ * без посочена дата, № *г., товарителница за обществен автомобилен превоз в
страната серия А № *,
товарителница серия А № *г.,
товарителница серия А № *,
товарителница серия А № *г.,
товарителница серия А № *,
товарителница серия Р № *г.,
товарителница серия М № *г.,
товарителница серия М № *г.,
товарителница серия М № *г.,
фактура № *г., товарителница серия А № *г., 2 стр. детайли по транзакция, фактура № * г., товарителница серия В № *г., товарителница серия В № *г., справка – детайли по транзакция.
Следва
да се отбележи още, че ответникът не е оспорил размера на претендираната сума.
По
изложените съображения съдът приема, че предявеният иск е вероятно основателен.
Предвид посоченото, съдът намира, че в случая е
установено наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение по чл. 239, ал. 1, т. 1 и 2 от ГПК, поради което исковата претенция
следва да се уважи по този ред.
Предвид изхода на спора,
на ищеца следва да бъдат присъдени поисканите и доказани разноски възлизащи на 1076,96
лв. за исковото производство (870,00 лв. адв. възнаграждение и 206,96 лв.
доплатена държавна такса) и 760,97 лв. за заповедното производство (570,00 лв. адв.
възнаграждение и 190,97 лв. държавна такса).
Воден
от горното и на основание чл. 239, ал. 2 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че „М.Т.1.“
ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:***,
дължи на „В.а.Е.“ ЕООД, ЕИК: *, със седалище и
адрес на управление:***, сумата от
8700,00 лв., представляваща неплатено възнаграждение по неформален договор
за спедиторски услуги, формирано като сбор от дължими възнаграждения за
единадесет доставки на амониев нитрат, за които вземания е издадена фактура № *
г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от датата на подаване на заявлението – 18.01.2019 г. до окончателното ѝ изплащане, както
и сумата от 848,25 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 01.02.0218 г.
– 17.01.2019 г., които суми
са предмет на Заповед № * г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № * г. по описа на ВРС, на основание чл. 422,
ал.1 от ГПК вр. чл. 356, ал.2, вр. чл. 361, ал.1 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „М.Т.1.“
ЕООД, ЕИК:
*, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на „В.а.Е.“ ЕООД, ЕИК: *, със седалище и
адрес на управление:***, сумата 760,97 лв., представляваща сторените
съдебно-деловодни разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № * г. по описа на ВРС, както и сумата 1076,96 лв.,
представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: