Присъда по НОХД №5064/2024 на Районен съд - Варна

М О Т И В И
към присъда по НОХД N 5064 по описа за 2024 год. на Варненския районен съд –
ТРИДЕСЕТ И ВТОРИ наказателен състав.

Варненска районна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу М. Я. И. с
ЕГН: **********, за това , че:
През периода от м. януари 2021 г. до м. ноември 2024 г. включително, в гр.
Варна, след като бил осъден с Решение № 1291/11.03.2020 г. по гр. д. 21055/2019 г. по
описа на Районен съд - Варна, влязло в законна сила на 11.03.2020 г. да издържа свой
низходящ - дъщеря си М. М.. И.а, родена на *** г., чрез нейната майка и законен
представител Я. П. И.а, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече
от две месечни вноски - 47 месечни вноски по 200 лева, общо в размер на 9 400 лева
престъпление по чл.183,ал.1 от НК.
В хода на съдебните прения представителят на ВРП поддържа внесеното
обвинение с фактическата обстановка и правната квалификация, посочени в
обвинителния акт и пледира подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване на
престъпление по повдигнатото му обвинение. С оглед на проведеното съкратено
съдебно следствие и предвид самопризнанията на подс. И. счита, че са безспорно
установени фактите, изложени в обстоятелствената част на ОА. Пледира подсъдимият
да бъде признат за виновен в извършване на процесното деяние и на същия да бъде
наложено наказание „Пробация“ в съвкупност от задължителните пробационни мерки
за срок от десет месеца.
Защитникът на подс. И. – адв. С. поддържа изложеното от прокурора.
Подсъдимият Евгений Стоянов признава изцяло фактите, посочени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. В последната си дума пред съда изразява
съгласие със заявеното от защитника.
Съдът като съобрази поотделно и в съвкупност доказателствата по делото
и като взе предвид доводите и становищата на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
Св. Я. П. С. и подс. М. Я. И. сключили граждански брак на 15.05.2014 г. С
Решение № 1291/11.03.2020г. по гр. д. № 21055/2019 г. на Варненски районен съд,
XLIX състав, влязло в законна сила на 11.03.2020 г., бракът между двамата бил
прекратен, като упражняването на родителските права върху малолетното им дете - М.
М.. И.а, родена на *** г., било предоставено на св. С., живуща в гр. Варна. Със същото
решение подс. И. бил осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 200 лв. в
полза на дъщеря си М. И.а, с падеж 5-то число на месеца.
От влизане в сила на горепосоченото съдебно решение до м. декември 2020 г.
включително, подс. И. плащал редовно дължимата от него издръжка. След това в
периода от м. януари 2021 г. до м. януари 2024 г. св. С. получила общо 5 вноски по 200
лв. като издръжка за детето, а именно: за м. септември 2021 г., м. януари 2022 г., м.
септември 2022 г., м. януари 2023 г. и м. януари 2024 г. Посочените парични суми й
били предадени от родителите на подс. И. за издръжката на дъщеря й М..
Подс. М. Я. И. е роден на *** г. в гр. Варна, живущ гр. Варна, българин,
български гражданин, със средно образование, разведен, работи, неосъждан, с ЕГН:
1

**********.
Горепосочената фактическа обстановка, такава каквато е очертана и в
обстоятелствената част на обвинителния акт на ВРП се установява и потвърждава от
събраните по реда на глава ХХVІІ от НПК доказателства, а именно: признанията на
подс. И., показанията на св. Я. С., заверено копие на протокол от 17.05.2023 г. по
гр.дело № 2164/2022 г. по описа на РС-Варна, заверено копие на искова молба от Я.
Дичева срещу М. И. с вх. № 61410/08.09.2022 г., заверено копие на Решение №
1291/11.03.2020 г. по гр.дело № 21055/2019 г. по описа на РС-Варна, заверено копие на
удостоверение за раждане на М. И.а, характеристична справка, справка от АИС“КАТ“,
справка от ТД на НАП -ВАрна с изх.№ 38345#3/08.08.2023 г. , справка от служба по
вписванията с изх.№ 12827/08.08.2023 г. , удостоверение за вписвания и отбелязвания
по отношение на М. И. за периода от 01.01.1993 г. до 07.08.2023 г., справка от ТД на
НАП-Варна с изх.№ 38245#3/07.02.2024 г., справка за актуалното състояние на
действащи трудови договори на М. И. за периода от 01.01.20243 г. до 18.03.2024 г.
Доказателствата са непротиворечиви и не навеждат съда на различни изводи. Те
очертават една и съща фактическа обстановка, а именно, такава, каквато е посочена в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Позовавайки се на направените самопризнания от подсъдимия и
доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство, съдът приема за
установени обстоятелствата, посочени в обвинителния акт. Съдът намира, че
горепосочените доказателства, обсъдени в своята съвкупност и поотделно,
категорично установяват описаната фактическа обстановка в нейната пълнота и
цялост, поради което изцяло основава на тях своите фактически изводи.
Престъплението по чл. 183 от НК, засягащо обществените отношения в
семейството, в инкриминираната от прокурора в настоящото дело форма на
изпълнителното деяние, се осъществява чрез бездействие и намира обективен израз в
неизпълнение на влязло в сила решение за плащане на издръжка, в размер на две или
повече месечни вноски. За ангажиране на наказателната отговорност на извършителя
за визираното продължено престъпно посегателство е изискуемо обаче
инкриминираното неизпълнение на алименти /неплащане на издръжка на съпруг,
низходящ, възходящ, брат или сестра/ да е съзнателно. Авторът на неправомерното
деяние трябва да е изградил представи за наличието на съответното задължение за
плащане на издръжка и за това - за какъв период от време не е внесъл дължимите
суми, като преследва настъпването на общественоопасните последици или допуска
/примирява се/ с престъпния резултат /изпадането в забава/. Последното индицира на
субективните измерения на инкриминираното поведение по чл. 183, ал. 1 от НК, за
доказването на които е необходимо установяване на обективна възможност за
изпълнение на задълженията и липса на пречки от непреодолим характер,
препятстващи заплащането на издръжка, неизследвани в разглеждания казус от съда.
Видно от събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни
доказателства, подсъдимият е бил запознат със съдебното решение, постановено за
определяне на издръжката. По делото не са събрани доказателства същият да страда от
заболяване, поради което и предвид възрастта му, са налице обективните предпоставки
при полагане на необходимата грижа и усилия от същия да обезпечи финансовата
възможност да заплаща дължимата издръжка, чийто размер е значително под
минималната работна заплата за страната. . Поради изложеното, съдът намира, че
подсъдимият не е изчерпал всички налични фактически и юридически възможности да
2

обезпечи изпълнението на задължението за заплащане на издръжката дължима на
малолетното си дете.
В тази връзка следва да се съобразява и разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК,
според която родителите са длъжни да дават издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си, и тази издръжка се дължи, даже и да съставлява особено затруднение
за родителите (по аргумент за противното от чл. 143, ал. 3 от СК). За горепосочения
период подсъдимият не е заплатил дължимите ежемесечни издръжки за детето си, а
през цялото това време за неговите нужди е осигурявала средства единствено майка
му. По делото не са събрани доказателства установяващи нетрудоспособност на
подсъдимия с оглед възрастта на същия, респ. общо заболяване, с оглед на което
липсата на трудови доходи, съдът оценява като дължаща се на субективни причини.
С оглед на изложеното, съдът намери, че с поведението си подс. М. Я. И. е
осъществил от обективна и субективна страна съставът на престъпление по чл. 183,
ал.1 от НК като през периода от м. януари 2021 г. до м. ноември 2024 г. включително,
в гр. Варна, след като бил осъден с Решение № 1291/11.03.2020 г. по гр. д. 21055/2019
г. по описа на Районен съд - Варна, влязло в законна сила на 11.03.2020 г. да издържа
свой низходящ - дъщеря си М. М.. И.а, родена на *** г., чрез нейната майка и законен
представител Я. П. И.а, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече
от две месечни вноски - 47 месечни вноски по 200 лева, общо в размер на 9 400 лева-
престъпление по чл.183,ал.1 от НК.
Обект на престъплението са обществените отношения, гарантиращи изпълнение
на задълженията на посочените в СК лица, да осигуряват средства на нуждаещите се.
Субект на престъплението е наказателноотговорно лице, осъдено да издържа
свой низходящ.
От обективна страна изпълнителното деяние е осъществено с бездействие,
изразяващо се в неизпълнение на вмененото на подсъдимия с влязло в сила съдебно
решение задължение за изплащане на месечна издръжка на малолетното му дете през
инкриминирания период.
Съгласно чл. 82, ал. 1 от СК, родителите са длъжни да дават издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си, и тази издръжка се дължи, даже и да съставлява особено
затруднение за родителите (по аргумент за противното от чл. 82, ал. 3 от СК). Това
означава, че за времето инкриминирания период подс. И. не е изпълнявал своите
задължения на родител, от които не може да бъде освободен, дори да няма никакви
доходи. Съдът намира, че в периода, когато не е реализирал доходи, с поведението си
подсъдимият сам се е поставил в затруднено положение относно възможността да дава
дължимата ежемесечна издръжка, която е присъдена от съда за децата му.
Предвид изложеното съдът счита, че е доказана субективната страна на
деянието, доколкото подсъдимият е съзнавал наличното задължение за издръжка и
поради нежелание съотв. неполагане на достатъчно усилия в тази насока не е
осъществил дължимото според закона поведение.
Предвид горното съдът постанови осъдителна присъда.
При индивидуализацията на наказанието, съдът взе предвид като смекчаващо
отговорността на подсъдимия обстоятелство чистото му съдебно минал. Доколкото
съдебната практика приема, че признаването на вината в хипотезата на съкратеното
3

съдебно следствие не може да бъде отчетена като обстоятелство за смекчаване на
наказателната отговорност, съдът не взе предвид самопризнанието на подсъдимия при
обсъждане на посочената категория обстоятелства. В този смисъл е ТР № 1/2009г., на
ОСНК на ВКС по т.д. № 1/2008 г. според което при определяне на наказанието
съгласно правилата на чл. 373 ал.2 от НПК, признанието по чл. 371 т.2 от НПК не
следва да се третира като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство. В
случая не се установява и оказано от лицето подсъдимия съдействие в хода на
досъдебното производство, което би могло да се оцени като смекчаващ отговорността
факт.
Като отегчаващ отговорността на И. факт е взет предвид продължителния
период, в който е реализирано инкриминираното бездействие и в тази връзка е
засегнат в по-голяма степен непосредствения обект на защита, съдът отчете като
отегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелства.
Поради изложените съображения, като съобрази наличието на баланс между
смекчаващите и отегчаващите отговорността на И. обстоятелства, съдът счете, че
следва да наложи на подсъдимия по-тежкото по вид наказание - „Лишаване от
свобода“ към минималния размер, а именно за срок от шест месеца.
С оглед провеждане на производството по реда на глава 27 от НПК, съдът като
приложи императивната разпоредба на чл. 58а от НК, намали така определеното
наказание с 1/3, като наложи на подсъдимия наказание „лишаване от свобода” за срок
от четири месеца.
Като взе предвид, чистото съдебно минало на подсъдимия, съдът съобрази, че
са налице предпоставките на чл. 66 от НК, и като прецени, че за постигане целите на
чл. 36 от НК не е необходимо наложеното наказание да бъде изтърпяно ефективно,
съдът отложи неговото изтърпяване с изпитателен срок от три години.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

4

Номер на акта:	248
Дата:	17 септември 2025 г. (в сила от 3 октомври 2025 г.)
Съдия:	Албена Славова

Дело:	20243110205064
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	23 декември 2024 г.

Присъда по НОХД №5064/2024 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите