Номер 26011.11.2020 г.Град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Стара ЗагораIа Търговски състав
На 13.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Димитър М. Христов
Членове:Анна Т. Трифонова
Христо В. Симитчиев
Секретар:Стойка И. Нанева
като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно търговско
дело № 20205501001183 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на “Е.Ю.”ЕАД, ЕИК:*** против
Решение №841/17.07.2020 по гр.д. №311 /2020г. по описа на Районен съд-
Стара Загора, с което е осъдено „„Е.Ю. ” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление в гр. *** да заплати на „В.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр. ***, сумата в размер на 887,87лева, представляваща
недължимо платена сума за такса пренос по ел. разпределителната мрежа до
обект на ниско напрежение - помпена станция „О.”, ИТ № ***, за периода от
01.01.2015 г. до 31.01.2015 г., представляваща разликата между стойността на
ел. енергията, пренесена на ниво ниско напрежение и ниво средно
напрежение, по данъчна фактура № **********/31.01.2015 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда - 21.01.2020г.
до окончателното й изплащане.
Във въззивната жалба са наведени доводи за незаконосъобразност на
постановеното първоинстанционно решение, като са изложени подробни
съображения в тази връзка. Направено е искане да се отмени решението и да
се постанови друго, с което да се отхвърли предявения от „В.” ЕООД, гр.
Стара Загора, иск като неоснователен. Претендират се направените пред
1
двете инстанции разноски.
В законния срок е постъпил отговор от „В.” ЕООД, в който подробно е
взето становище по всички направени във въззивната жалба възражения и
оплаквания по отношение на първоинстанционното решение Направено е
искане да се потвърди решението на Районен съд. Представен е списък на
разноските. Претендират се разноските направени пред въззивната инстанция.
Старозагорският окръжен съд, като взе предвид становищата и
възраженията на страните, в съвкупност с доказателствата по делото,
намира следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Предмет на делото е иск с правно основание чл.55, ал.1, т.1 ЗЗД за
осъждане на “Е.Ю.”ЕАД, ЕИК:*** да заплати на ищеца, като получена без
основание, сумата в размер на 887,87 лева, представляваща недължимо
платена сума за такса пренос по ел. разпределителната мрежа до обект на
ниско напрежение - помпена станция „О.”, ИТ № ***, за периода от
01.01.2015 г. до 31.01.2015 г., представляваща разликата между стойността на
ел. енергията, пренесена на ниво ниско напрежение и ниво средно
напрежение, по данъчна фактура № **********/31.01.2015 г., ведно със
законната лихва от завеждане на исковата молба в съда – 21.01.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата
Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
В жалбата се поддържа, че е налице основание за плащане на
начислената на ищеца такса за пренос по електроразпределителната мрежа и
че за да се направи преценка за дължимостта й, водещо е не правото на
собственост на съоръженията, а това на какво ниво напрежение обектът на
клиента е присъединен към мрежата. Поддържа, че е безспорно по делото, че
обектите на ищцовото дружество са присъединени на ниво ниско напрежение,
като счита, че нивото на напрежение и мястото на измерване на ел. енергия се
определя / договаря еднократно към момента на присъединяване на обекта.
2
Така изложените възражения не могат да бъдат споделени, по следните
съображения:
С разпоредбата на чл.29, ал.1 от ПРАВИЛА ЗА ТЪРГОВИЯ С
ЕЛЕКТРИЧЕСКА ЕНЕРГИЯ, (в сила от 26.07.2013г.), издадени от
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, „Мрежовите услуги се
заплащат от клиенти и производители върху фактурираните количества
активна електрическа енергия, в съответствие със средствата за търговско
измерване и/или предоставена мощност в местата на измерване, определени в
съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическа енергия
и договорите по чл.11, т.1, 2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени.“
Съгласно ал.2 от същия член, „Клиент и производители, присъединени
към електропреносната мрежа, дължат утвърдени от КЕВР цени за достъп до
електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, други
мрежови услуги по електропреносната мрежа за съответния ценови период,
които заплащат на независимия преносен оператор.“
Съгласно ал.3 от същия, „Клиенти и производители, присъединени към
електроразпределителната мрежа, дължат утвърдени от КЕВР цени за достъп
до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за
достъп и пренос по електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги
за съответния ценови период, които заплащат на оператора на
електроразпределителната мрежа и/или на крайния снабдител и/или на
доставчика от последна инстанция. За тези клиенти и производители цената
за достъп до електропреносната мрежа и цената за пренос по
електропреносната мрежа се заплащат от разпределителното предприятие на
независимия преносен оператор съгласно договорите по чл.12 и 13.“
Тълкуването на цитираната норма на чл.29, ал.1 от Правилата за
търговия с електрическа енергия налага извод, че дължимостта на тези две
цени (за пренос и за достъп) е пряко обвързана от спазването на изискването
консумираната от потребителя електрическа енергия да е измерена именно в
местата, установени в посочените правила или уговорени от страните по
сделката за продажба на електроенергия. Освен че е ясно и точно дефинирано
в самата правна норма, това разрешение има и своето логическо обяснение в
спецификата и голямото обществено значение на дейностите по
3
производство, разпределение, пренос и доставка на електрическа енергия.
Цената за пренос по електроразпределителната мрежа отразява разходите,
които се отнасят към дейността по цялостно управление и администриране на
електроенергийната система, в т.ч. разходите, свързани с диспечиране,
подстанции, средства за търговско измерване, отчитането им, както и всички
други административни разходи и разходи с общо предназначение за
съответната разпределителна мрежа, като целта е при формирането им да
бъде съобразен конкретно приносът на всеки потребител за тяхното
настъпване. С оглед именно на това специфично предназначение на цената за
достъп и цената за пренос, като компоненти на цената на електрическата
енергия, правомерното поставяне на средствата за търговско измерване се
явява от решаващо значение за дължимостта на същата.
В настоящия случай, по делото е безспорно, а и се установява от
доказателствата, че през периода от 01.01.2015г. до 31.01.2015.г. „В." ЕООД е
заплатило на ответното дружество сумата от 1183,09 лв без ДДС такса пренос
по ел. разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение, собственост
на ищеца - Помпена станция „О.", намираща се в Община Т.;
От доказателствата по делото се установява също, че сумата е
начислена при измерване на електрическа енергия, от страна на ниско
напрежение /НН/, като измервателното устройство е разположено в ЗРУ 20
кV /киловолта/ в Помпена станция „О.". В конкретния случай, обаче, за
Помпена станция „О.", границата на собственост между преносното или
съответното разпределително предприятие и ищеца се явява Подстанция „Т."
20 kV, след която подстанция започва собствения на ищеца Електропровод
„В." 20 KV, с дължина от около 7,700 км., който започва от Подстанцията, и
достига до ЗРУ 20 kV /киловолта/ на Помпена станция „К.П.В.". От същия
електропровод имало отклонение с дължина от 700 метра, достигащо до ЗРУ
20 kV /киловолта/ на Помпена станция „О.".
От доказателствата по делото се установява, че електропровода „В." 20
KV, и посочените две ЗРУ /закрити разпределителни уредби/, и помпените
станции, в които се намират ЗРУ, са собственост на „В." ЕООД.
Електропровод „В." 20 kV, ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „О.", и намиращите се в
тях ЗРУ, са собственост на ищцовото дружество от 29.12.1995г., когато са
4
включени в капитала му, по силата на Заповед № 135/12.12.1995г. на Кмета на
Община Т., с която на основание чл.2 от Наредбата за държавни имоти,
същите се предоставя на „В." ЕООД гр. Стара Загора, както и на основание
Акт за приемане и предаване на основни средства, с който тези активи са
предадени на дружеството им.
Налага се извод, че измервателното средство, отчитащо използваната от
ищеца електроенергия, е следвало да бъде монтирано на тази граница - т.е.
между Подстанция „Т." 20 kV и Електропровод „В." 20 kV., в електрическата
уредба на преносното или съответното разпределително предприятие, а не на
ниво ниско напрежение, в самото ЗРУ на „О.".
Според заключението на допусната пред първата инстанция СТЕ, в
периода 01.01.2015г. – 31.01.2015г., измерването на потребената ел. енергия
по процесната ф-ра за помпена станция „О.“ се е извършвало на ниско ниво в
закрито разпределително устройство (ЗРУ) 20 кV/400 V в самата помпена
станция, собственост на ищцовото дружество. Според заключението, ако се
приеме, че електропровод „В.“ 20 kV, изходящ от подстанция „Т.“, е
собственост на ищеца през процесния период, границата на собствеността му
са изводите на електропрово „В.“ в закрито разпределително устройство
(ЗРУ) на подстанция „Т.“ на ниво средно напрежение. Според вещото лице, с
оглед действащата към този момент нормативна база, ЕВН Ер е следвало да
монтира в подходящо ел. табло измервателна група на средно напрежение,
включваща токови и напреженови тарнсформатори за средно напрежение,
средство за търговско измерване и модем за дистанционен отчет, на изводите
средно напрежение 20 кV на електропровод „В.“ в подстанция „Т.“ чрез
обособяване на отделно поле „мерене“ или в съществуваща килия.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че след като средството за
търговско измерване за обекта на ищеца не е монтирано на границата на
собствеността, т.е. в несъответствие с техническите изисквания по Закона за
енергетиката и подзаконовите нормативни актове, приложими през процесния
период, то количеството консумирана електрическа енергия, измерено в тези
места, различни от уговорените от страните или от нормативно определените,
не може да бъде основа за изчисляване цената за пренос на ел. енергия.
Съгласно заключението на допуснатата пред първата инстанция
5
съдебно-икономическа експертиза, разликата в стойността на отчетените в
обект с ИТН *** количества ел.енергия при измерване на ниво средно и при
измерване на ниво ниско напрежение за процесния период е 887,87 лв. Ето
защо, в процесния случай, начислената на ищеца и заплатена сума от 887,87
лв, представляващи такса пренос ел. разпределителната мрежа до обект на
ниско напрежение, собственост на ищеца - Помпена станция „О.", намираща
се в Община Т., е платена без основание, тъй като е била недължима от
ищеца.
Това, от своя страна, налага извод за основателност на предявеният от
„В.” ЕООД иск по чл.55, ал.1, т.1 ЗЗД за осъждане на „Е.Ю.”ЕАД, ЕИК:*** да
му заплати, като получена без основание, сумата в размер на общо сумата в
размер на 887,87лева, представляваща недължимо платена сума за такса
пренос по ел. разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение -
помпена станция „О.”, ИТ № ***, за периода от 01.01.2015 г. до 31.01.2015 г.,
представляваща разликата между стойността на ел. енергията, пренесена на
ниво ниско напрежение и ниво средно напрежение, по данъчна фактура №
**********/31.01.2015 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда - 21.01.2020г. до окончателното й изплащане.
Тъй като районния съд е стигнал до същия извод, макар и по по-
различни съображения, решението му ще бъде потвърдено изцяло, като на
основание чл.272 ГПК, ще се препрати към мотивите му.
Ето защо, на основание чл.78, ал.1 ГПК, “Е.Ю.”ЕАД, ЕИК:*** ще бъде
осъдено да заплати на „В.” ЕООД сумата от 360 лв разноски за адвокатско
възнаграждение за настоящата инстанция, който размер не се явява
прекомерен, с оглед интереса и сложността на делото.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №841/17.07.2020 по гр.д. №311 /2020г. по
описа на Районен съд-Стара Загора.
ОСЪЖДА “Е.Ю.”ЕАД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление:
6
******, ЕИК *** да заплати на „В.” ЕООД,ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. *** сумата от 360 лв разноски за адвокатско възнаграждение
за настоящата инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7