Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260137 22.06.2021 год. гр.Добрич
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Добричкият окръжен съд гражданско отделение
На дванадесети май
2021
год.
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Д. ДЯКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА
ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
Секретар:Румяна Радева
като разгледа докладваното от
председателя
въззивно гражданско
дело №
389 по описа за 2020 год.
за да се произнесе съобрази
следното:
Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по жалба
рег.№5631/11.03.2020 год. на Х.Г.Г., ЕГН ********** *** срещу
решение № 184/21.02.2020 год. по гр.д.№1419/2020 год. на Районен съд Добрич,с което са отхвърлени предявените от нея срещу Ж.М.К., ЕГН **********,*** искове за признаване за
установено, че е собственик на недвижим
имот, находящ се в с. А., община К., представляващ
дворно място от 2032 кв. м, съставляващо УПИ I - 101, кв. 17а по уличния и
дворищно-регулационен план на селото, както и на построената в УПИ I - 101, кв.
17а по уличния и дворищно-регулационен план на селото масивна едноетажна
постройка с площ от 146 кв.м и за осъждане на първия ответник да предаде
владението върху сградата.
Въззивникът счита обжалваното решение
за постановено в отклонение от предвижданията на Закона за уреждане на
собствеността на недвижимите имоти в Южна Добруджа и установените данни по делото,че на нейн наследодател е
бил предоставен в собственост недвижим имот,първоначалното отреждане за
който по плана на населеното място впоследствие е било променено.Липсата на
актуване на спорния имот през годините като държавен,респ. съставянето едва
през 2013 год. на акт за частна общинска собственост на неприложимото основание
по чл.2 ал.1 т.1 от ЗС и установените владелчески
действия от двама възходящи на ищцата и от самата нея в
периода 1940 -2019 год. ,налагали отмяна
на обжалвания съдебен акт и уважаване в цялост на исковата претенция.
При данни,че постановеното неизгодно за въззивника решение
му е връчено на дата 28.02.2020 год., жалба
рег.№5631/11.03.2020 год. е подадена в срока по чл. 259
ал.1 от ГПК и е процесуално допустима.
Ж.М.К. счита обжалваното решение за съобразено
с доказателствата относно отреждането на имота,времето на изграждането
на постройките в него,тяхното предназначение ,ползване и продажба през годините,а
изводите за неоснователност на претенцията , основани на направените фактически
констатации въз основа на всички доказателства и при точно приложение на
материалния закон,което свое становище е изразила в отговор на въззивна жалба
рег.№ 9050/08.06.2020 год.
В
съдебно заседание от дата 12.05.2021 год. Община К. изразява становище за
неоснователност на подадената въззивна жалба.Меродавни за правата на
собственост на ищцата били съхраняваните в администрацията нотариални актове,а
не представения с исковата молба протокол за одворяване.Счита
недвижимия имот,отреден за градина за общинска собственост на основание чл.2 ал.1 т.1 от Закона за
общинската собственост, а преди съставяне на акта за общинска собственост -
държавна собственост.
Обжалваното
решение е постановено по заявена с искова молба рег.№8195/22.04.2019 год.
,вписана в Службата по вписвания Д.с вх.рег.№ 3784/10.05.2019 год.,АКТ № 141
т.VІ и поправка на техническа грешка в изписване идентификация на
имота ( № на квартал по ЗРП) в
с.з. от 08.10.2019 год., вещна претенция на Х.Г.Г.
срещу Ж.М.К. *** с предмет недвижим имот,находящ се в
с.А.,общ.К. –дворно място с площ от 2032 кв.м.,съставляващо УПИ І-101,кв.17а и
построената в него сграда с площ от 146 кв.м.
Основана
е на твърдения,че имотът е обект на притежание на ищцата по силата на
наследяване на нейни възходящи .Същият бил придобит от дядо й И.Г.И.–преселник
от Северна Добруджа съобразно
разпоредбите на Крайовската спогодба.По плана на
населеното място ,за предоставения на наследодателя й в замяна имот с площ от
2032 кв.м., били отредени два
парцела:УПИ VІІІ-101,кв.13 с участие на
собственика 170 кв.м. и УПИ І-101 кв.17а
с участие на собственика от 1 852 кв.м.От момента на придобиването,в
годините и до настоящия момент,вторият парцел
се владеел от наследодателите й (баща и дядо) и нея самата независимо от липсата на
отреждане по плана за собственика му.В имота й била построена сграда от РПК“С.“
през тоталитарно време без каквито й да
е строителни книжа и разрешение за строеж,което да е дадено от собствениците
му.Кооперацията се снабдила през 2004 год.
с нотариален акт за собственост по силата на давностно
владение и впоследствие през 2012
год. отчуждила сградата с договор за продажба в полза на ответника
физическо лице.
Отправила
е искане спрямо Ж.М.К. *** да бъде признато правото й на собственост върху
дворно място с площ от 2032 кв.м.,съставляващо УПИ І-101,кв.17а по силата на осъществена замяна по Закона за уреждане собствеността
на недвижимите имоти в Южна Добруджа и наследяване,респ. изтекла придобивна давност с оглед осъществявано владение от наследодателите и нея при режим на
присъединяване, както и да бъде признато правото й на собственост на построена
в УПИ І-101,кв.17а търговска сграда със застроена площ от 146 кв.м. по силата
на приращението,като Ж.М.К. бъде осъдена да й предаде владението
върху масивната едноетажна постройка.
Община
с.К.,обл.Д.е оспорила предявения срещу нея иск като
неоснователен с отговор рег.№ 12745/25.06.2019 год.Представените от
ищцата доказателства по заменяване имотите на преселниците от Северна Добруджа не установявали
местоположението на имота,предоставен в замяна ,нито пък идентичността му с
този,предмет на иска.Данните от разписния лист по плана,нотариални актове на
наследодател на ищцата за собственост на имот по наследство и давностно владение,респективно по регулация,сочели че след
1949 год. на същия били отредени имоти ,различни от претендирания
по делото.Имотите в кв.17 и кв.17 а по
регулационния план на населеното място,приет през 1949 год. били отредени за
“Градина“ и придобити от общината на
основание чл.2 ал.1 т.1 от Закона за общинската собственост,като преди
актуването му е бил държавна собственост.Оспорват се фактическите твърдения на ищцата за
осъществявано непрекъснато владение в периода след 1940 год.,тъй като два
нотариални акта сочели,че до 2012 год. УПИ І кв.17 бил собственост на РПК“С.“,
а след това на Община с.К..Съществуваща още през 1949 год. улица разделяла
кв.13,където се намирал имота на ищцата от кв.17 а,т.е. УПИ І кв.17 не
съществувал още по това време.Още по това време,имотите на наследодателя на
ищцата граничели с улица,като впоследствие улица разделила и първоначално
образувания кв.17а от кв.17.
Ж.М.К. е оспорила предявения срещу нея иск като
неоснователен с отговор рег.№13173/28.06.2019 год.Поземлен имот с площ
от 5000 кв.м.,отреден за “градина“,находящ се в кв.17а
представлявал от възвръщането към
българската държава на с.А. и до 2013
год. държавна собственост ,когато бил актуван като общински на основание чл.2
ал.1 т.1 от Закона за общинската собственост.За период от 70 години държавата,а впоследствие общината упражнявали еднолично правата на собственик
върху поземления имот.В имота била построена сграда от РПК“С.“,с.К. ,закупена впоследствие от ищцата с договор,сключен във
формата на нотариален акт.До 2014 год.,в част от сградата се помещавало кметството
на с.А.,а понастоящем част от архивата му,а през цялото време в нея била
осъществявана търговска дейност.Нито наследодателите на ищцата,нито тя самата
били осъществявали владелчески действия по отношение
на имота до 2017 год.,когато ищцата предприела самоуправни
действия по неговото ограждане,опити за засаждане на дръвчета,сезира на
различни органи и институции с множество
жалби.
Претенцията
е основателна касателно дворното място и неоснователна
касателно сградата , въз основа на фактически
констатации и правни изводи както следва:
Ищцата по делото е наследник по закон
(низходяща от първа и втора степен) на починалия на дата 10.10.2003 год. Г. И. Г.
и на починалия на дата 10.02.1989 год. Й.Г.С.–така издадените от кметството с.А.,
общ.К. удостоверения за наследници изх. №№ ГР-05-10/22.04.2019 год. и ГР-05-11/22.04.2019
год. Ищцата е декларирала,че имената Й.Г.С.и И. Г.Ив.И. по удостоверение за
наследници и протокол за замяна са имена на едно и също лице,а такива данни се
съдържат и в показанията на св.Д.Н. Д..
Видно
от препис-извлечение от протокол за заменяване
жилищните и стопанските сгради и дворни места на преселниците
от Северна Добруджа ,настанени в с.А.,кметство А., общ.К. ,преселника И.Г.И.е
бил настанен в двор № 3,съставляващ дворно място с 2 032 кв.м. и къща с площ от 55 кв.м. С
т.8 от протокол от 05.10.1941 год. за
окончателното заменяване земите на преселниците от Северна Добруджа и въвеждане във владение
върху дадените в замяна земи на комисията по окончателното настаняване,на
основание § 12 от Наредбата за окончателно настаняване и заменяване
земите на преселниците, обн.ДВ,бр.82/14.04.1941
год. и протокола на същата комисия от 18.08.1941 год. пункт 20,преселникът И.
Г.Ив.Г. е бил настанен в с.А. и въведен
във владение на дворно място от 2.032 дка,находящо се
в с.А.,съставляващо парцел 3,ползването на което започва от датата на протокола.
На И. Г.И.Г. е била предоставена и нива с площ от 30 дка в землището на с.А.,съставляваща
парцел V ,кв.23,както и място за лозе от 5 дка в землището на с.А.,съставляващо
парцел VI,кв.13.Съобразно декларация на същия
по чл. 7 от ЗУСНИЮД,включените в изселническия му опис 30 дка ниви
са притежание на съпругата му Х. И. Г.
,поради което доброволно отделя от дадения му имот като преселник 30 дка в
землището на с.А.,съставляваща парцел V ,кв.23.
Г. И.
Г. е бил признат за собственик по
наследство и давностно владение на стопански сгради в
чертите на с.А. и дворно място от 170 кв.м. в идеална част,включено в парцел
VІІІ пл.№ 101,кв.13-така нотариален акт за собственост на имот №148 т.ІІс д.№ 634/1988 год. на Т.М.,Толбухински районен съдия.
С
нотариален акт за собственост по регулация № 78 т.VІс
дело № 2645/1991 год. на Е.Е.,Д.н.,Г. И.Г. е бил
признат за собственик на дворно място с площ от 860 кв.м.,при съседи-от две
страни молителят,пл.№ 102 и улица,което
е придадено от имот с пл.№ 102 към собствения му парцел VІІІ,пл.№ 101,кв. 13 по
плана на с.А..При съставяне на акта са били представени писмо № 14121/15.08.1991 год. на ОбНС с.К.,обяснителна записка,декларация за уредени
рег.отношения с нотариална заверка на кмета на с.А. от 18.05.1989 год.
Показания,че като преселник И.Г.И.е получил дворно място и къща в с.А. дават и
свидетелите Л.В.Г. (син на ищцата Х.Г.),К. И. К. (втори братовчед на съпруга на
ответника Ж.К.),Г. К. Д. (живущ *** в периода 1967/1968 год. и 1975/1977
год.,към която се е числяло населеното място в този период),Д.Н. Д./кореняк от
с.А./.Св.К. изнася данни,че когато през 1940 год. в селото идват преселниците от Румъния,на тях е била дадена цялата
махала.Мястото на И. Г. с площ от около
2.5 дка е точно там,където е и къщата му,която е разположена на около 15 метра
от селската кръчма и хоремаг
.Св.Г.Д. сочи същото разположение на имота на наследодателите на ищцата-мястото
е там,където е и понастоящем къщата им,зад сградата на РПК. Св.Д. Д. дава
показания,че когато дошли преселниците от Северна Добруджа,на тях било отделено
половината село и всички настанени в
т.нар.преселска махала. Знае,че семейството на ищцата
е било оземлено,но площ на дворно място не може да посочи.
В
съдебно заседание от 08.10.2019 год. ,свидетелят Л.В.Г. сочи,че предоставеното
по Крайовската спогодба дворно място с площ от около
2 .5 дка е бил стопанисвано през годините от неговите прадядо и дядо -събирали сено,шума,гледали животни :дядо
И.-овце,а дядо Г.-коне.След смъртта на дядо Г.,неговата съпруга ползвала
имота,подпомагана от своите близки.През годините,никой не се бил
противопоставял на ползването на имота.Мястото било оградено преди 3-4
години,тогава засяли и дръвчета.По повод възникнали
спорове с ответницата,кметът издал заповед за премахване на оградата и
въпреки,че резултата от съдебен спор бил в полза на ищцата,тя била
изпочупена,мрежата й изрязана, а дръвчетата унищожени.Въпреки това семейството продължавало да коси тревата.
Св.К.
И. К. сочи,че мястото е било ползвано от дядо И.,в него той си държал
овцете,магарето.След смъртта му,неговия син Г. ползвал мястото-държал си
овцете,трупал сено.След като той починал,мястото се стопанисвало от ищцата Х.,нейния мъж и
децата й-косели трева,засадили дръвчета:орехи и лешници,поливали,а преди около
3 години го и оградили с колове и мрежа.Впоследствие оградата била премахната
от кмета на населеното място,заедно с няколко мъже.През годините,никой не бил
оспорвал собствеността на семейството, не е искал да напуснат мястото,не е
имало пререкания.Споровете започнали преди около 5-6 години,след смъртта на Г..Входът
на сградата на РПК била от към главния път,само това място се ползвало за
обслужването й,както и една пътечка отзад за тоалетната и около 2 метра ,от където влизали камионите за зареждане.Не
знае имота,някога да е бил държавна собственост,когато се уволнил през 1969
год. видял,че половината дворно място е
отнето .За отнемането съди по това,че в мястото е построена сградата на РПК и е
направена ограда ,макар и само покрай асфалта.В останалата част си останало
разградено.
Г. К.
Д. (живущ *** в периода 1967/1968 год. и 1975/1977 год.,към която се е числяло
населеното място в този период ) свидетелства,че дворното място,предмет на
настоящия спор,никога не е било на някого,винаги е било свободно ,а в
зависимост от законите-държавно или частно.Някога там бил летния двор на ТЗКС и
били разположени конете на
отглеждане.Никой не бил работил
това място,а не само семейството на ищцата.Дори като се залесявали боровете в
селото,то било оставено свободно ,за да бъде ползвано от ТКЗС.В годините на
социализма било разрешено отглеждането
на овце и овцете на всички селяни можело да минават
от там,да пасат и се приберат вечерта,поради липсата на ограждане.Мястото било
оградено преди 1978 год.,преди 40 години
само откъм асфалта,като оградата е била
направена от Община К.Ищцата виждал в селото от около 2 -3 години,видял,че е
опънала около дворното място бодлива тел. Д.Н. Д./кореняк от с.А./ сочи,че
претенциите на ищцата към дворното място датират от 4-5 години,когато започнала
да огражда и сади дръвчета.Счита мястото за общинско ,преди 1989 год. било
възможно да е на ТКЗС.Мястото било гола пустош,бузлук,свидетелят
пасял в него говеда.Никой не бил спорил за това място през годините,хората се
стремели да се отърват от такива места.
По
силата на съставен въз основа на постановление
от 24.08.2004 год. за обстоятелствена
проверка и на основание чл. 483 от ГПК нотариален акт № 143 т.І рег.№ 795 д.№ 105/2004 год. на Е.С.-нотариус
с рег. №***на НК,вх.рег.№ 9968/24.08.2004 год.,АКТ № 103 т.ХХІ д.№4677 на
Службата по вписванията Д.,Районна потребителна кооперация “С.“,със седалище и
адрес на управление с.К., общ.К. е била
призната за собственик по давностно владение на
недвижим имот:търговска сграда,представляваща масивна едноетажна постройка, функционираща
и с помещения за смесен магазин,който е с търговска площ,склад и кухненски блок
с обща застроена площ от 146 кв.м.,изградена върху държавен имот без отреден за
нея прилежащ терен в кв.17 по регулационния план на с.А.,общ.К..
С
договор от дата 19.09.2012 год.,сключен с нотариален акт № 112 т.ІІ рег.№ 3866
д.№ 228/2012 год. на Ц.А.-нотариус с
рег.№ *** на НК,вх.рег.№ 9797/19.09.2012 год., АКТ № 1 т.ХХІІІ д.№ 4002/2012
год. на Службата по вписванията Д., Районна потребителна кооперация “С.“,със
седалище и адрес на управление с.К., общ.К. е продала на Ж.М.К. собствения си недвижим имот в с.А.,общ.К. , а
именно :търговска сграда със застроена площ от 146 кв.м.,построена в УПИ І
кв.17 по уличния и дворищно регулационния план на селото с площ от 5 000
кв.м.,съставляващ държавна собственост,отредена за градина,при граници на
УПИ-от всички страни улици за сумата от 5 000 лв.
Видно
от становище № 28/24.09. 2001 год. на Отдел ТСУ и К при Община с.К. и скица на
гърба на същото,обект-търговска сграда в с.А. с РЗП 146 кв.м.,находящ
се в с.А. кв.17 парцел VІІ №
138,собственост на РПК“С.“ и ползващ се
от нея на основание акт обр.16/1970 год. е изграден и
функционира от преди 1970 год.
Св.К.
И. К. (втори братовчед на съпруга на ответника Ж.К.) дава показания,че
постройката не е била изградена,докато е учил в селото до 1961 год. Уволнил се
от казармата пред 1969 год. и тогава вече била налична,изградена в мястото на
дядо И. и в нея се помещавал хоремаг и
бръснарница.Предполага,че е била строена около 1966-1967 год.Чувал бил,че
сградата е на селото,а в по-късен момент,че е била взета от РПК. Сградата била
използвана за хоремаг и кръчма,които не
функционирали -първия от около 10
години,а магазина бил закрит от 7
години.
Г. К.
Д. (живущ *** в периода 1967/1968 год. и 1975/1977 год.,към която се е числяло
населеното място в този период) свидетелства,че бившата търговска сграда в с.А. е строена със средства на селото от
самооблагането след 1964/1965 год. и до
1968 год.,защото парите не стигали,завършена била с помощта на ТКЗС.В периода 1966/1967 год. до 1970 год.,РПК - тата били обединени с ТКЗС.След като се разделили,сградата
отново станала собственост на РПК.Ползвана била с прекъсвания и от кметството
до преди 4-5 години.В момента била притежание на Ж.М.К. и нейния съпруг К. К.
–кметски наместник на селото /роднинската връзка е посочена и от Ж.М.К. в отговора на исковата молба/ и
не се ползвала.
Посочения
от ищцата свидетел Д.Н. Д./кореняк от с.А./,
дава показания,че сградата на РПК е била построена около 1970
год.,ползвала се за бръснарница,кръчма,стая на лекар,кметство.Преди 10 години
била закупена от ответницата Ж.К.,която я стопанисвала с мъжа си /стария кмет/ като
кръчма.
За
поземлен имот с площ от 5 000 кв.м.,отреден “За градина“,находящ се в с.А. кв.17а е бил съставен на дата 09.07.2013
год. АКТ № 1948 за частна общинска
собственост,вписан под № 24 т.ХVІІ,вх.рег.№ 7507/11.07.2013 год. на Службата по
вписванията Д.с правно основание чл.2 ал.1 т.1 от Закона за общинската
собственост.В графа 7 на акта е посочено,че в имота е построена
сграда,собственост на Ж.М.К. по силата на
нотариален акт вх.рег.№ 9797/19.09.2012 год., АКТ № 1 т.ХХІІІ д.№
4002/2012 год. на Службата по вписванията Д..В графа 8 на акта не са вписани номера и дати на съставени
по-рано актове.Акт за държавна собственост относно имота не се представя по
делото.
Установява
се по делото,че ищцата Х.Г.Г. е изградила“лека
прозирна ограда“ в УПИ отреден за “Градина“ кв.17а по плана на с.А. и трайни
насаждения-орех,липа,праскова и др. ,засадени в УПИ отреден за “Градина“ кв.17а и УПИ отреден
за “Градина“ кв.17 по плана на с.А.-така
жалба на ответника Ж.М.К. от дата 07.02.2018 год. до Кмета на Община с.К.;
обявление за издадена заповед №
РД-08-373/06.08.2018 год. на Кмета на с.К.; жалба рег.№ 2445/17.10.2018 год. на
Х.Г.Г. до Административен съд гр.Д.;решение №
6/18.01.2018 год. по адм.д.№ 634/2018 год. на Административен
съд Д.за отмяна на заповед № РД-08-373/06.08.2018 год. на Кмета на с.К..
Съобразно
експертните становища рег.№№ 17456/02.09.2019 год.; 21366/24.10.2019 год.; 26420/20.12.2019
год. и 262235/20.04.2021 год.на инж.К.Б.,изготвил
назначени от Добричкия районен съд и Добричкия
окръжен съд съдебно-технически експертизи и давани от него пояснения в съдебни
заседания, до месец септември 1940 год.
за с.А.,действащ е бил румънския кадастър и комасационния
план от 1936 год.,изработен по Закона за организация на Нова Добруджа,които не
са съхранени в архива на Техническата служба на Община К..При настаняване на преселниците от Северна Добруджа в края на 1940 год. и 1941 год.са били ползвани схематични планове,изработени върху основата
на румънските планове,но за с.А. такъв
липсва.Поради липса на картен материал
за населеното място,не може да се идентифицира описания в протокола от 05.10.1941 год. имот №
3 . В община с.К. и в СГКК гр.Д.не се съхраняват кадастрален или регулационен
план на с.А. от преди 1949 год.,респ.документи от това време за отреждане имот
на И. Г. И./С./. Единствения съществуващ и актуален към момента кадастрален и
регулационен план на с.А. е одобреният такъв със заповеди № 3568 и 3569 от
22.09.1949 год. По кадастралния план от 1949 год. е планоснет имот на И.Г.И.под
пл.101 ,показан в черни очертания на
копия от плановете на л.123 и 124 от първоинстанционното дело .Данни по плана
за отреждане на друго дворище на И. Г.ев не са
налични. Първоначално от него е бил
образуван парцел VII-101,кв.13,показан в
син цвят на л.123. Впоследствие е извършена поправка-изменение,като
първоначалния парцел VII-101 е задраскан
с червена линия и е отбелязан с нов цвят-червен,новообразуван от част от имот с
пл.№ 101,нов парцел VIII-101,кв.13.Останалата
част от имот с пл.№ 101 е включена в новосъздадения кв.17 а ”Градина” и в
улици. Показаните в син цвят на плана улици
в пл.№ 101 са предвидени с промяната на плана.Вещото лице не е открило
информация и данни за посоченото изменение:заповед и дата на
изменение на КРП при образуването на кв.17 а-такава не е съхранена.В разписния
лист към плана,И.Г.И.е вписан като собственик на имот с пл.№ 101-двор,попадащ в
кв.13 и за него отреден парцел VІІІ. В
разписния лист към кадастралния план на с.А.
от 1949 год. не е посочена площта на имот с пл.№ 101. По графични
данни,след извършено оцифряване и измерване,вещото
лице е изчислило,че тази площ е в размер
на 2 621 кв.м. При съпоставяне и наслагване на цифровия модел на имот с
пл.№ 101 по кадастралния план на с.А. от
1949 год. с регулационния план на населеното място ,със съвместени графични данни на пл.№ 101,парцел VІІ-101 и УПИ I - 101, кв. 17а вещото
лице е определило от съвместяването им,че
площ с размерите от 1 857 кв.м.
от имот с пл.№ 101, заключена между точки
1,2,3,4,5,6,7 и 8 ,оцветена в син цвят и защрихована в зелени линии ,попада
в УПИ I - 101, кв. 17а по уличния и
дворищно-регулационен план на с. А., община К. – така скица,приложена
на л.195 от гр.д.№1419/2019 год. на Районен съд Д..При изчисленията е приспадната
площта от имот пл.№101,включена в парцел VІІІ-1 и площта ,заета от прокарана улица.Площта на владяния понастоящем от ищцата УПИ VІІІ-101,кв.13 е с площ
от 1 208 кв.м.,включваща част от имот с пл.№ 101-190 кв.м.;част от имот с
пл.№102-838 кв.м. и 180 кв.м. от свободна площ,част от обществен терен-стар
мегдан. Вещото лице не е открило в Община с.К. данни за извършено отчуждаване
на имот,притежаван от наследодателите на ищцата.Имотът,за който е съставен акта
за частна общинска собственост , първоначално е съществувал в кадастралния и
регулационния план като самостоятелен и
с по-малка площ,разположен западно от кв.13,отделен от последния от улица с От
35-От 36.След промяната на плана,кв.17а
се разширява на изток,като включва част от кв.13,парцел VII-101 и частта
от улицата по точките с червен цвят От 35-От 36 /л.123/. Имотът,за който е
съставен акта за частна общинска собственост съответства на парцел I
”Градина”,кв.17 а.Търговската сграда,предмет на спора е разположена в
североизточната част на УПИ I,кв.17а и е с площ от 146.49 кв.м.Същата е
новопостроена масивна сграда на мястото на отразена по кадастралния план от
1949 год. съборена паянтова сграда с различно очертание в първоначалния парцел VII-101 /л.119/.Вещото
лице не е открило в Община с.К. строителни книжа за сградата.
Претенцията на Х.Г.Г. срещу Ж.М.К. *** за установяване право на собственост по наследствено правоприемство
,евентуално по давност върху даден на преселник в Южна
Добруджа недвижим
имот, находящ се в с. А., община К., представляващ
дворно място от 2032 кв. м, съставляващо УПИ I - 101, кв. 17а по уличния и дворищно-регулационен
план на населеното място в замяна на притежаван такъв в Северна Добруджа,черпи правното си основание в разпоредбите на чл.
124 ал.1 от ГПК,във връзка с чл. 1 от ЗУСНИЮД и чл. 79 от ЗС.
Претенцията на Х.Г. ***. К. за установяване право на собственост върху построена в притежавания от нея недвижим имот, находящ
се в с. А., община К., представляващ дворно място от 2032 кв. м, съставляващо
УПИ I - 101, кв. 17а по уличния и дворищно-регулационен план на населеното
място масивна едноетажна постройка с площ от 146 кв.м, черпи правното си
основание в разпоредбите на чл. 124 ал.1 от ГПК,във връзка с чл. 92 от ЗС.
Претенцията на Х.Г.Г. срещу Ж.М.К. за
установяване право на собственост върху
построена в притежавания от нея недвижим имот, находящ се в с. А., община К., представляващ дворно място
от 2032 кв. м, съставляващо УПИ I - 101, кв. 17а по уличния и дворищно-регулационен
план на населеното място масивна едноетажна постройка с площ от 146 кв.м и за
осъждането й да предаде владението ,черпи правното си основание в разпоредбата
на чл.108 от ЗС,във връзка с чл. 92 от
ЗС.
Установителните претенции са допустими,заявени при наличие
на легитимен интерес на лице,което
твърди да е техен собственик и срещу лица,оспорващи
правата му и претендиращи ,недвижимите имоти да са обект
на тяхно притежание ,за което притежават документи за собственост и са
предприели по административен ред мерки за ограничаване
Добричкият районен съд е счел за неоснователна установителната претенция за собственост на дворно
място,основана на придобиване на права по силата на Крайовската
спогодба и ЗУСНИЮД. Посочил е,че правото на собственост върху
покритите и непокрити недвижими имоти може да се установи със съответни
документи, издадени от румънските власти, както и с документи, издадени от
смесената комисия, (предвидена в чл. 9 от Спогодбата) и нейните органи по чл.
16 и сл. от Правилника за доброволната размяна на румънско и българско
население, предвидена в Договора и Спогодбата, приложение "В" към
договора, сключен между България и Румъния в Крайова на 7.09.1940 год. Само
посочените органи имали право да определят размера и вида на покритите и
непокрити недвижими имоти на изселниците и да
установяват правата на недвижимата им собственост според закона на мястото, където
се намира имотът. По делото не били представени
доказателства на наследодателя на ищцата – И. Г. да са признати
права върху процесния имот по реда на ЗУСНИЮД.
Липсвали съставени на негово име,
нарочен опис на българо-румънската комисия по размяна;
декларация по чл.7 от ЗУСНИЮД, решение на
съд по установителния иск, уреден в същата
разпоредба и нотариален акт по чл. 8 от ЗУСНИЮД.
Тези
изводи не могат да бъдат споделени от въззивния съд.В първата си част
,посочените разпоредби касаят документи и органи,предвидени за да бъде
установен действителния размер на притежаваните от преселника недвижими
имущества в Северна Добруджа. Окончателното настаняване и заменяване
на земите на преселниците се извършва от и под
надзора на Комисарството за Добруджа,чрез дирекцията за
подобрение и увеличение на работната
земя и специално създадени комисии-така § 1 ,§7 и § 12 от Наредбата за
окончателното настаняване и заменяване земите на преселниците от Северна Добруджа ,обн.ДВ,бр.82/14.04.1941
год. Съгласно разпоредбата на чл. 7 от
ЗУСНИЮД ,ако
в описа на един преселник са включени имоти и на други преселници
и на последните не са издадени описи, вследствие на което само първият
преселник е получил имоти в Южна Добруджа, писмената декларация на този преселникъ пред нотариуса е достатъчна, за да се разделят
имотите между всички посочени по-горе преселници и
всеки от тях да се снабни с нотариален акт за дадения
му, според декларацията имот.При липса на такава декларация, за доказване на
правата си, засегнатият преселник може да предяви установителен
иск против преселника, в чийто опис са включени и негови имоти.След представяне
на препис от влязлото в законна сила решение, комисията по окончателното
настаняване на преселниците, отделя от дадените на
ответника имоти част, съответствуваща по размер на
имотите на ищеца, като държи сметка за качеството на земята, и я предава в
владение на последния.Не такава е конкретната хипотеза по делото,поради
което непредставянето на документите е правноирелевантно.
Снабдяването
на преселниците по реда на чл. 8 от ЗУСНИЮД с нотариални актове за собственост на
дадените им имоти става, въз основа на протокола на съответната комисия по наредбите,
за които се говори в чл. 1 от ЗУСНИЮД,т.е. ако такъв протокол е представен,не е
задължително правото на собственост да е документирано и в нотариален акт.
Собствеността
върху имоти в Южна Добруджа не възниква автоматично по силата на самото
преселване, а след изпълнение на процедурите за оземляване, предвидени в глава
I и II от Закона за уреждане собствеността на недвижимите имоти в Южна Добруджа
и Крайовската спогодба. Имотите,
с които са одворени и оземлени преселниците
от Северна Добруджа, съгласно наредбите за окончателното настаняване и заменяване земите на преселниците
от Северна Добруджа и за снабдяване на преселниците
от Северна Добруджа с жилищни и стопански сгради, стават тяхна собственост-така
чл.1 от Закона за уреждане собствеността на недвижимите имоти в Южна Добруджа. Акта
на оторизирания орган, има конститутивно действие и е
основание за придобИ.е правото на собственост върху
дадената земя в Южна Добруджа в замяна на притежаваната земя в Северна Добруджа-така
решение № 284/23.06.1999 год. по гр.д.№ 1003/1998 год. на ВКС ІІ г.о.; решение № 937 / 12.05.2004 год. по гр. д. №
1135/2003 год. на ВКС, IV г. о. Разпоредбата на чл. 1 от чл.1 от Закона за
уреждане собствеността на недвижимите имоти в Южна Добруджа визира Наредбата за
окончателното настаняване и заменяване земите на преселниците от Северна Добруджа ,обн.ДВ,бр.82/14.04.1941
год.В § 7 от Наредбата е посочено,че заменяването на земите на преселниците се извършва от комисия в състав: председател-представител
на отдела за цялостно подобрение на земята и членове:кмета или кметския
наместник на съответното населено място и един представител на преселниците от същото населено място,избран от тях чрез
явно гласуване. Именно такъв състав на
комисията е посочен в протокола от 05.10.1941 год. Пак според § 7 ,в
правомощията на тази комисия е
разрешаването на всички въпроси за
окончателното настаняване и заменяване земите на преселниците,а
нейните решения са окончателни и не подлежат на никакво обжалване.Съобразно §
12 от същата Наредба ,в правомощията на
комисията е да въведе
преселниците във владение на определените им
земи и дворни места,като за целта съставя протокол.
Горното води до
извод,че с протокола от 05.10.1941 год. оторизирания орган- комисията
по окончателното настаняване и заменяване имотите на преселниците от Северна Добруджа е определила в собственост
на наследодателя на ищцата дворно място с площ от 2.032 дка в землището на с.А..
За правото на собственост върху дадената в замяна земя е меродавен този акт с конститутивно действие , с който е извършено одворяването на
лицето, което е имало качеството на преселник от Северна Добруджа. По тия
съображения,следва да се приеме за установено правото на наследодателя на ищцата-преселник
от Южна Добруджа върху предоставения му в замяна недвижим имот в Северна
Добруджа –с.А.,общ.К..
От заключението
на вещото лице и свидетелските показания,следва да се приеме за установено,че
предоставения в замяна по протокола от 05.10.1941 год. недвижим имот е
идентичен с недвижимия имот,планоснет под № 101 по
кадастралния план на с.А. от 1949 год.В
кадастралния план на населеното място са заснети границите на имота по външни видими знаци, които разграничават собствеността
върху самия терен.Касае се до
терен,разположен в частта от населеното място,отредено за одворяване на преселниците от
Южна Добруджа ,т.нар.“преселска махала“ по показания
на разпитаните по делото свидетели,посочили че именно там е получен имота по замяната.Липсват
данни,наследодателите на ищцата да са притежавали друг недвижим имот в
границите на населеното място,респ. да са вписвани в разписния лист ,като
притежатели на имот ,различен,от този с пл.№ 101,респ. по плана да им е
отреждан друг недвижим имот,освен парцел VІІ,респ.парцел VІІІ и двата ,отредени за имот с пл.№ 101.
Евентуално
заявената претенция за придобиване по
давност на недвижимия имот не следва да бъде разглеждана. Правото на
собственост може да бъде придобито по давност само от лице, което не притежава
това право на друго правно основание. Собственикът упражнява фактическата власт
върху имота като елемент от това свое право, но не и с цел да придобие същото
право повторно на друго правно основание.
Правото
на собственост се изгубва,ако друг го придобие или собственикът се откаже от
него-така чл.
99 от ЗС. Вещни права се
придобиват на посочените в чл. 77 ЗС
основания. Законоустановен способ за придобиване на
вещни права е отчуждаването на недвижим имот за обществени нужди.
С отреждането на даден имот за определено
мероприятие по плана на населеното
място, той не винаги се счита отчужден
от предишния собственик, нито се придобива от общината, като законодателната
уредба след 1956 год. ,предвижда да се проведе специална процедура по
отчуждаване и обезщетяване на собствениците. Съгласно предвижданията на Закона за благоустройството от
1941 год. и Закона за плановото изграждане на населените места в периода от
обнародването му и до изменението му,обн.
Известия,бр.54/1956 год.,недвижимите имоти, отредени преди 6.VII.1956 год.
съгласно улично-регулационния план за мероприятията на общината, държавата и
обществените (автономни) учреждения, както и
недвижимите имоти, предадени към парцели на други лица по дворищнорегулационния
план, се считат отчуждени по силата на самия регулационен план. Ако тези
недвижими имоти са на частни лица или обществени организации и са отредени след
6.VII.1956 год. за мероприятията по уличнорегулационния план, то те се считат
отчуждени от деня на обезщетяването на собственика съгласно Правилника за
приложението на Закона за плановото изграждане на населените места. Това се
отнася и по отношение уличните регулации, извършени преди 6.VII.1956 год.,
освен ако до тази дата имотът е бил зает по съответния законен ред или пък
дължимото за него обезщетение е изцяло или отчасти изплатено. Предназначаването по ЗТСУ на имот за обществено
мероприятие с улично регулационен план няма непосредствено отчуждително
действие-така чл.105 от ЗТСУ,такива са и предвижданията на ЗУТ.
Съобразно заключенията на вещото лице,изготвило
назначените по делото съдебно-технически експертизи,с кадастралния и
регулационния план на населеното място,за предоставения в замяна на
наследодателя на ищцата имот с пл.№ 101
е бил отреден парцел VІІ-101,кв.13.Липсват данни,кога и с какъв акт е извършено
изменение на регулационния план на населеното място.Възможно е същото да е
извършено далеч след времето на
първоначалното одобряване на плана,доколкото са
представени доказателства от отдел ТСУ на общината,че строежа на
сградата на РПК е извършван в парцел VІІ,респ. нотариалния акт за собственост
по регулация в парцел VІІІ-101,съдържа позоваване на обяснителни записки и
писмо на ОбНС с.К. от 1991 год.
Регулационния план определя парцелните граници
и отреждането на имотите за парцели и като административен акт може да бъде
изменен при наличие на предпоставки за това
и по предвидения законов ред.До момента,в който не е проведено такова
производство за изменение,границите на имотите са тези по плана за
първоначалното урегулиране. Правната уредба по териториалното и селищното
устройство регулира административно правни
отношения.Устройствените планове от какъвто и да е
вид и по специално в случая
кадастрален,улично-регулационен и дворищно регулационен, са актове на държавно
управление-административни актове.Одобряването,изменяването
или преустановяването на действието им при наличието на съответните за това
предпоставки е предоставено в компетентност на съответните държавни
органи.Липсата на волеизявление на компетентен общински орган-орган в системата на народните или
общинските съвети за одобряване на плана-заповед,обуславя и извод за липса въобще на акт със сила и
значение на устройствен план. Предвижданията
(преотреждането) по неодобрен устройствен
план,не може да има за последица ,загубване на собствеността.
След
като не се установява по делото,предоставения в замяна
недвижим имот имотът да е бил преотреждан по законоустановения начин или отчуждаван, собствеността му не
е загубена от ищцата.
При предявен
иск за установяване принадлежността на правото на собственост върху недвижим
имот страната, която оспорва правата на предявилото иска лице, позовавайки се
на свои собствени права, носи по правилата на чл.
154 ГПК , тежестта да докаже осъществяването на основанието, на което
твърди, че е придобила спорното право.
Актът за частна общинска
собственост няма правопораждащо действие,а само констатира придобито по някой от предвидените
в чл.
77 ЗС способи право на собственост-така чл. 5 от Закона за общинската
собственост. За да се ползва, като официален удостоверителен документ, с
обвързваща съда материална доказателствена сила
относно удостовереното право на собственост, същият следва да съдържа не само
описание на имота и местонахождението му, но и посочване на фактическото и
правно основание, по силата на което имотът е придобит от общината-така решение
№ 87/01.08.2018 год. по гр.д.№ 2714/2017 год. на ВКС,І г.о.В съставения на дата 09.07.2013 год. АКТ № 1948 за частна общинска
собственост,вписан под № 24 т.ХVІІ,вх.рег.№ 7507/11.07.2013 год. на Службата по
вписванията Д.е посочена единствено като
правно основание разпоредбата
на чл.2 ал.1 т.1 от Закона за общинската собственост. Разпоредбата сочи за общинска собственост, имотите
и вещите, определени със закон и е бланкетна,което
изисква в акта за частна общинска собственост
да е налице посочване на законова
разпоредба от конкретния закон , по
силата на която недвижимият имот е обект на притежание на Община с.К. .В
представения АЧОС липсва позоваване на конкретна законова разпоредба, нито пък
са посочени правопораждащите собствеността факти,т.е.
същият не доказва придобиване на собствеността на спорния имот от
ответника-община.
Горното
води до извод,че предявените от Х.Г.Г. срещу Ж.М.К.
*** искове по чл. 124 ал.1 от ГПК,във връзка с чл. 1 от ЗУСНИЮД за установяване право на
собственост по наследствено правоприемство ,евентуално по давност върху даден на преселник в Южна Добруджа недвижим имот, находящ се в
с. А., община К., представляващ дворно място, включено в УПИ I - 101, кв. 17а по уличния и
дворищно-регулационен план на населеното място
в
замяна на притежаван такъв в Северна Добруджа
са основателни до размера
от 1 857 кв. м.,съобразно заключението на вещото лице и
следва да бъдат уважени.Доказано е придобиването на правото на собственост
върху процесния имот на соченото от ищцата основание,а ответниците не са установили противопоставими свои права ,които да го изключат.
Обжалваното решение в тази му част
е незаконосъобразно постановено и следва на основание чл. 271 ал.1 от ГПК да
бъде отменено и спора бъде решен съобразно настоящото изложение.
Исковете за установяване право на
собственост върху сграда и за предаване на владението й са неоснователни.
Установява се по делото,че около 1970 год. в недвижимия имот,притежание
на ищцата по делото е изградена сграда на РПК без да й бъде учредено право на
строеж,поради което и по правилото на чл. 92 от ЗС и по приращение,същата
е станала обект на притежание на собственика на земята.Доказано е по делото,че
от момента на построяване,фактическа власт върху сградата е осъществявана от
РПК. Фактическата власт върху изцяло чужд имот е придобита при липса на правно
основание/т.нар.завладяване/ и според презумпцията на чл. 69 ЗС
се предполага, че упражняващият фактическа власт държи вещта за себе си, т.е.
има качеството на владелец. В такъв случай за придобИ.е
на имота по давност не е необходимо да бъде демонстрирана промяна в намерението
за своене спрямо собственика, тъй като от момента на
установяване на фактическата власт тя има характер на владение, а не на
държане. Достатъчно е упражняваното владение в предвидения от закона срок да е
явно, необезпокоявано и непрекъснато-решение № 109 / 14.06.2010 год. по гр. д. № 446/2009 год. на ВКС, I г. о. Именно
такива данни се съдържат в показанията на свидетелите по делото. По
силата на съставен въз основа на
постановление от 24.08.2004 год. за
обстоятелствена проверка и на основание чл. 483 от ГПК нотариален акт № 143 т.І рег.№ 795 д.№ 105/2004 год. на Е.С.-нотариус
с рег.№***на НК,вх.рег.№ 9968/24.08.2004 год.,АКТ № 103 т.ХХІ д.№4677 на
Службата по вписванията Д.,Районна потребителна кооперация “С.“,със седалище и
адрес на управление с.К., общ.К. е била
призната за собственик по давностно владение на
недвижим имот:търговска сграда,представляваща масивна едноетажна постройка,
функционираща и с помещения за смесен магазин,който е с търговска площ,склад и
кухненски блок с обща застроена площ от 146 кв.м.,изградена върху държавен имот
без отреден за нея прилежащ терен в кв.17 по регулационния план на с.А.,общ.К..Констатациите
на нотариуса за принадлежността на правото на собственост не са опровергани от
ищцата.Горното води до извод,че по силата на договор от дата за
покупко-продажба от 19.09.2012 год.,сключен с нотариален акт № 112 т.ІІ рег.№
3866 д.№ 228/2012 год. на Ц.А.-нотариус
с рег.№ *** на НК,вх.рег.№ 9797/19.09.2012 год., АКТ № 1 т.ХХІІІ д.№ 4002/2012
год. и на основание чл.77 пр.1-во от ЗС, правото на собственост върху сградата
е придобито от Ж.М.К..
Този извод за неоснователност на претенцията,обжалваното решение
съдържа,поради което и следва да бъде потвърдено на основание чл. 271 ал.1 от ГПК.
Ответникът Община с.К. не е претендирала разноски по делото.С оглед изхода
по спора на ищцата се следват сторени съдебно деловодни разноски в две съдебни
инстанции за държавни такси в размер
общо на 60 лв. и възнаграждения на вещо лице в размер общо на 700 лв. Заплатените
от ищцата и ответникът Ж.К. възнаграждения на адвокат са за защита по два иска за собственост на дворно
място и сграда,респ. постигнали са уважаване,респ.отхвърляне на по един
иск,поради което като разноски следва да им бъде възстановено половината от
разходите за процесуално представителство,съответно на ищцата Х.Г. 1600 лв.,а на ответника Ж. К.
1 260 лв.
По изложените съображения,съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
решение № 184/21.02.2020 год. по гр.д.№1419/2020 год. на Районен съд Добрич,с което са отхвърлени предявените от Х.Г.Г.,
ЕГН ********** *** срещу Ж.М.К.,
ЕГН **********,*** искове за признаване за установено, че е собственик на недвижим имот, находящ се в с. А., община К., представляващ дворно място с
площ от 1 857 кв.м., съставляващо УПИ I - 101, кв. 17а по
уличния и дворищно-регулационен план на населеното място,както и в частта за
отговорността за разноски ,като вместо това п о с т а н о в я в а :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ж.М.К.,
ЕГН **********,***,че Х.Г.Г., ЕГН ********** *** е собственик по наследствено правоприемство
на недвижим имот,даден на преселника Й.Г.С.(И.
Г.И.И. ) в Южна Добруджа в замяна на притежаван такъв в Северна Добруджа,съставляващ дворно място с площ от 1 857
кв.м.,включено в УПИ I - 101, кв. 17а
по уличния и дворищно-регулационен план на с. А., община К., заключено между
точки 1,2,3,4,5,6,7 и 8 ,оцветено в син
цвят и защриховано в зелени линии ,показано на скица със съвместени данни за имот с пл.№
1,парцел VІІ-101 и УПИ I - 101, кв. 17а ,съставляваща
Приложение 2 от експертно становище рег.№ 26420/20.12.2019 год. (л.195 от
гр.д.№1419/2019 год. на ДРС) и която
скица е неразделна част от решението по в.гр.д.№389/2020 год. на Окръжен съд Д..
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 184/21.02.2020 год. по гр.д.№1419/2020 год. на Районен съд Добрич,с което са отхвърлени предявените от Х.Г.Г.,
ЕГН ********** *** срещу Ж.М.К.,
ЕГН **********,*** искове за признаване за установено, че е собственик на недвижим имот, находящ се в с. А., община К., представляващ дворно място за горницата над 1
857 кв.м. и до 2032 кв. м., съставляващо УПИ I - 101, кв. 17а
по уличния и дворищно-регулационен план на селото , както и на построената в
УПИ I - 101, кв. 17а по уличния и дворищно-регулационен план на селото масивна
едноетажна постройка с площ от 146 кв.м.,както и за
осъждането на Ж.М.К.,
ЕГН **********,*** да
й предаде владението върху сградата.
ОСЪЖДА Ж.М.К.,
ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТЯТ на Х.Г.Г., ЕГН **********
*** сумата от 2 360 лв. ,сторени съдебно-деловодни
разноски за две съдебни инстанции.
ОСЪЖДА
Х.Г.Г., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Ж.М.К., ЕГН **********,***
сумата от 1 260 лв.,сторени съдебно –деловодни разноски за две съдебни
инстанции.
Решението подлежи на
обжалване при условията на чл. 280 от ГПК пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.