РЕШЕНИЕ
№ 9
гр. Пловдив, 25.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно гражданско
дело № 20225000500546 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Л.Л." ООД против Решение № 263/
03.08.2022 г. по гр. д. № 148/ 2022 г. на Окръжен съд - Х., с което е отхвърлен
предявения против Н. и сдружение „П.У.“ иск с правно основание чл. 269, ал.
1 ДОПК по отношение на следния недвижим имот: сграда с кадастрален
идентификатор *****.***.****.* по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. С., община С., одобрени със Заповед РД-**-***/13.12.2016г.
на изпълнителен директор на АГКК, със застроена площ от 147 кв. м., етажи -
3 етажа. Предназначение: Друг вид обществена сграда, разположена в
поземлен имот с идентификатор *****.***.****, с площ от 666 кв. м, вид на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до
10 м.).
В жалбата се прави оплакване за неправилност на обжалваното решение
вследствие на превратно тълкуване съдържанието на нотариалния акт от
окръжния съд, който погрешно е приел, че предвиденият в него срок за
учредяване правото на строеж е давностен, а не прекратителен. Предвид
изложеното жалбоподателят иска да бъде отменено решението, вместо което
бъде постановено ново, с което да се уважи предявеният иск.
Въззиваемата страна Н.А.П. чрез пълномощника си оспорва жалбата.
Въззиваемата страна сдружение „П.У.“ чрез пълномощника си изразява
становище за основателност на жалбата.
1
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, констатира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежна
страна и против акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което е
допустима.
„Л.Л." ООД е предявило против Н.А.П. и сдружение „П.У.“ иск с правно
основание чл. 269, ал. 1 ДОПК по отношение на следния недвижим имот:
сграда с кадастрален идентификатор *****.***.****.* по кадастралната карта
и кадастралните регистри на гр. С., община С., одобрени със Заповед РД-**-
***/13.12.2016г. на изпълнителен директор на АГКК, със застроена площ от
147 кв. м., етажи - 3 етажа. Предназначение: Друг вид обществена сграда,
разположена в поземлен имот с идентификатор *****.***.****, с площ от 666
кв. м, вид на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване (до 10 м.), собствеността върху който претендира въз основа на
покупко – продажба и учредено в полза на сдружение „П.У.“ право на строеж
за срок от 7 години, с изтичането на който по силата на чл. 92 ЗС е придобил
собствеността върху построената сграда.
От доказателствата по делото е видно, че с НА № **, т.*, д. № ***/****
г. от 25.07.2013 г. на нотариус М.М. „Л.Л.“ ООД е придобила чрез покупко –
продажба собствеността върху следния недвижим имот: дворно място с площ
от 666 кв. м. от поземлен имот 2901, за което е отреден урегулиран поземлен
имот **** - ****, в квартал 303 по действащия план на гр. С., одобрен със
Заповед № ***/ 22.11.1993 г. и изменен със Заповед №***/23.06.2005 г., който
към настоящия момент представлява имот с идентификатор *****.***.****.
На 30.08.2013 г. с НА № ***, том *, д. № ***/**** г. „Л.Л.“ ООД е
учредила право на строеж върху закупения имот на сдружение „П.У." за срок
от 7 години за построяване на сграда от сутерен, три етажа и един
подпокривен етаж, разгъната площ от 768.86 кв. м.
С Разрешение за строеж №156/ 12.11.2013 г. на община С. е разрешено
строителството на „Д. ц. за с. х. „П.У.“ с възложител сдружение „П.У.“, която
сграда е въведена в експлоатация съгласно Удостоверение № **/ 10.09.2015 г.
Не е спорно, че за събиране публичните задължения на сдружение
„П.У.“ е образувано изп. д. №*********/**** г. на ТД на Н. – П., по което е
насочено изпълнение върху процесния недвижим имот.
При тези данни съдът намира, че в случая са налице предпоставките на
чл. 269, ал. 1 ДОПК за предявяване на настоящия иск, с уважаването на който
ще се отрече правото на принудително изпълнение на държавата в качеството
й на публичен взискател върху процесни имот.
2
Основният спор по делото е за характера на уговорения в договора за
учредяване право на строеж срок – давностен или прекратителен и за
правните последици от изтичането му.
Правото на строеж е ограничено вещно право, чието съдържание се
изразява в правото да се построи сграда в чужд имот, като след реализирането
му то се трансформира в право на собственост върху построеното. След
построяване на сградата правото на строеж не се погасява, като при пълното
или частичното й погиване, суперфициарът може да я изгради отново, освен
ако в акта за учредяването е предвидено друго (чл. 66, ал. 2 ЗС). С учредяване
и реализиране на правото на строеж се оборва законната презумпция по чл. 92
ЗС, че собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията
върху нея, освен ако е установено друго. По силата на чл. 63, ал. 2 ЗС правото
на строеж може да се придобие и когато собственикът на земята прехвърли
отделно от земята собствеността върху вече съществуващата постройка.
Договорите, с които се учредява право на строеж или се прехвърля
собствеността на вече съществуваща постройка отделно от земята,
обикновено са безсрочни, но е възможно да бъдат ограничени с определен
срок, в който смисъл е изричната разпоредба на чл. 65 ЗС, която урежда
правните последици от изтичане на срока – безвъзмездното преминаване на
собствеността върху сградата върху собственика на земята. Този срок е
прекратителен, с изтичането на който собствеността върху сградата
преминава върху собственика на земята по силата на приращението (чл. 92
ЗС), без да е необходимо допълнително споразумение между страните.
В настоящия случай ищецът „Л.Л.“ ООД е учредил на 30.08.2013 г. в
полза на сдружение „П.У.“ право на строеж върху собствения си недвижим
имот за срок от 7 години, с изтичането на който правото на собственост върху
построената от суперфициаря сграда по силата на приращението преминава
върху собственика на земята. Становището на окръжния съд, че уговореният в
договора 7 – годишен срок на правота на строеж е давностен, е неправилен.
Давността е срок на бездействие на суперфициаря, с изтичането на който се
погасява правото му да построи сграда в чужд имот и да придобие
собствеността върху нея. По силата на чл. 67 ЗС правото на строеж се
погасява, ако не се упражни в 5 – годишен срок от учредяването му.
Уговорките между страните за скъсяване или удължаване на този срок, както
3
и отказът от давност преди изтичането й, са недействителни (чл. 113 ЗЗД).
Поради това, като се има предвид, че въпросът за давността е изключен от
предмета на договаряне, следва да се приеме, че уговореният в договора 7 –
годишен срок на суперфицията е прекратителен, с изтичането на който
суперфициарът сдружение „П.У.“ е загубил отстъпеното му право на строеж и
е възстановено действието на приращението по чл. 92 ЗС.
Следващият въпрос, който следва да се обсъди, е за началния момент,
от който започва да тече срокът на суперфицията. Настоящата инстанция не
споделя становището на ищеца, че 7 – годишният срок е започнал да тече от
сключване на договора на 30.08.2013 г. и е изтекъл на 30.08.2020 г. Основната
цел на суперфицията е придобиване на собствеността от суперфициаря върху
построеното въз основа на отстъпеното му право на строеж. Съгласно т. 1 от
ТР № 1 от 4.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 1/2011 г., ОСГК правото на строеж
се счита упражнено с изграждането на грубия строеж на сградата или
съответния етап, за който е издадено разрешението за строеж. От този момент
възниква обектът на суперфициарна собственост и се постига крайната цел на
суперфицията – придобиване собствеността върху построеното.
Следователно уговорения в договора 7 – годишен срок на правото на строеж е
започнал да тече от завършване на сградата в груб строеж. По делото липсват
данни за датата, на която сградата е завършена в груб строеж, поради което за
начало на срока следва да се приеме въвеждането й експлоатация на
10.09.2015 г. Уговореният 7 – годишен срок на суперфицията е изтекъл на
10.09.2022 г., от която дата собствеността върху сградата по силата на
приращението е преминала автоматично върху собственика на земята „Л.Л.“
ООД. От изложеното следва, че към настоящия момент процесната сграда е
собственост на ищеца „Л.Л.“ ООД, поради което, като е приел противното,
обжалваното решение на окръжния съд следва да се отмени, вместо което се
постанови ново, с което предявеният против Н.А.П. и сдружение „П.У.“
установителен иск по чл. 269, ал. 1 ДОПК се уважи.
Дължимите и заплатени от ищеца „Л.Л.“ ООД разноски по делото са
общо в размер на 8215. 50 лв., които следва да се понесат по равно от
ответниците Н. и сдружение „П.У.“ или всеки един от тях следва да му
заплати разноски в размер на 4107. 75 лв.
Мотивиран от горното, съдът
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 263/ 03.08.2022 г. по гр. д. № 148/ 2022 г. на
Окръжен съд – Х., вместо което постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.А.П., ****,
Булстат ********* и сдружение „П.У.“, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. С., ****, че „Л.Л.“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление **** е собственик на следния недвижим имот: сграда с
кадастрален идентификатор *****.***.****.* по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. С., община С., одобрени със Заповед РД-18-
107/13.12.2016 г. на изпълнителен директор на АГКК, със застроена площ от
147 кв. м., етажи - 3 етажа. Предназначение: Друг вид обществена сграда,
разположена в поземлен имот с идентификатор *****.***.****, с площ от 666
кв. м, вид на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване (до 10 м.).
ОСЪЖДА Н. и сдружение „П.У.“ всеки един от тях да заплати на
„Л.Л.“ ООД разноски по делото в размер на 4 107. 75 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на Република
България в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5