№ 80
гр. М, 04.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – М, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от АНЕЛИЯ ЦЕКОВА Гражданско дело №
20211630102179 по описа за 2021 година
Предявени са в обективно съединение искове с правно основание чл.79
ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.240 ЗЗД и сл. ЗЗД, чл.92 ЗЗД и по чл.86 ЗЗД.
Ищцата, В. ИВ. К., ЕГН **********, от град М, ул.ВТ № 25А, чрез
процесуалния си представител адвокат Ц.Д., вписана в АК - М, е предявила
иск ПРОТИВ: Д. С. Д., ЕГН 0, с постоянен адрес: град М, ЖК М, бл.17, вх.А,
етаж 3, ап.9.
В исковата си молба твърди, че с ответника Д. С. Д. са познати от
известно време, същия работи като ръководител по месторабота на съпругът
и. През м.юни 2021 год. ответника поискал от тях да му дадат в заем
определена сума, за да си върне колата, която бил предоставил срещу заем.
Тъй като през м.март тази година тя лично изтеглила потребителски заем от
ОББ-АД гр.М, необходим им за основен ремонт на жилището, където живеят,
при условието което Д. им заявил - ще върне заема в срок от един месец, тя се
съгласила да му предостави в заем сумата от 6000.00лв./Шест хиляди лева/.
Подписали ДОГОВОР ЗА ЗАЕМ за посочената сума, който заверили пред
Нотариус -Валерия Тодорова -гр.М.
Съгласно чл.4 от договора ответника - заемател следвало да върне
заеманата сума в срок до 30.07.2021 год. Тъй като това не станало
своевременно, разговаряла неколкократно с Д., давала възможност да върне
1
сумата, той обещавал, че щял да тегли заем, но нищо не се случило до
настоящия момент.
Отправила писмена покана до ответника за връщане на заема, но и след
тази покана промяна на положението няма.
Моли съда да постанови решение, с което да се осъди Д. С. Д. да и
заплати дължимата се сума в размер на 6 000.00ЛВ./ШЕСТ ХИЛЯДИ ЛЕВА/ -
главница, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
настъпване падежа на връщане на сумата по договора за заем- 30.07.2021 год.
до предявяване на настоящия иск в размер на 76.00лв./Седемдесет и шест лв./,
както и дължимата се НЕУСТОЙКА -съгласно условията на чл.9 от Договора
за заем, която възлиза на сумата от 270.00лв./двеста и седемдесет лева/ към
момента на предявяване на иска пред съда.
Претендира и направените разноски и такси по водене на настоящето
производство.
Ответникът Д. С. Д., ЕГН 0, с постоянен адрес: град М, ЖК М, бл.17,
вх.А, етаж 3, ап.9, в срока предвиден за отговор не взема становище по
исковете. Не прави оспорвания, възражения, не сочи доказателства, няма
искания.
В насрочено съдебно заседание не отрича, че дължи пари, предлага
разсрочено плащане, в рамките на шестмесечен период.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по
делото и на основание чл.235 ГПК приема за устанoвени следните
обстоятелства:
Ищецът, като страна-заемодател по договора за заем, има правото да
поиска връщането на заетата сума, което с оглед липсата на доброволно
изпълнение в договорения срок може да се извърши по съдебен ред, а
исковете са предявени срещу заемателя по договора - Д. С. Д., ЕГН 0, с
постоянен адрес: град М, ЖК М, бл.17, вх.А, етаж 3, ап.9.
Доказателствената тежест по предявените парични осъдителни искове
пада върху ищеца, който в хода на процеса установи наличието на валиден
договор за заем между страните, по който ищеца е заемодател, а ответника -
заемател, размера на дължимата сума и виновно неизпълнение на
2
задължението от страна на заемателя в уговорения срок. Договорът за заем е
реален договор и същият се счита за сключен едва когато въз основа на
съгласието на страните заетите пари или вещи бъдат предадени на заемателя,
поради което фактът на предаването на заетите пари също следва да бъде
доказан от ищеца.
Предмет на спора е дължима ли е сумата по исковата претенция, и ако е
дължима, то в какъв размер.
Договорът за заем се счита за сключен от момента, в който заемодателят
даде, а заемополучателят получи заетата сума или друга заместима вещ, а не
от момента на писмения договор или от постигане на съгласието за сделката,
независимо от формата на волеизявленията. Безспорно, следва да е налице
съгласие - съвпадане на насрещните волеизявления на страните, но това не е
достатъчно - фактическият състав се завършва след като вещта бъде
предадена /при заем за потребление се предава паричната сума. Предвид
реалния характер на договора за заем за потребление по чл.240 ал.1 ЗЗД,
подписването му служи като доказателство за сключването му и за
изпълнение на задължението на заемодателя да предостави на заемателя
определена парична сума. Обещанието за връщане на сума, ако не съдържа в
себе си признание, че тя е получена от задълженото лице, не може да се цени
и. като особен документ за вземането по смисъла на чл. 77, ал. 2 ЗЗД.
Тежестта да докаже съществуването на договора за заем е за страната, която
търси изпълнение по него, в случая на ищеца, което бе направено при пълно и
главно доказване по отношение размера на цялата претенция.
В случая, безспорно е установено, че договорената сума е предоставена
от заемодателя на заемополучателя на 29.06.2021 г.
Съгласно чл. 240 от ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в
собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се
задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и
качество. Договорът за заем е реален договор и същият се счита за сключен
едва когато въз основа на съгласието на страните заетите пари или вещи бъдат
предадени на заемателя. В настоящето производство ищцата - заемодател,
посредством представеното копие от Договор за паричен заем, с нотариална
заверка на подписите по категоричен начин доказа, че е предала
претендираната сума от 6 000 лева на ответника с уговорката последния да
3
върне сумата в срок до 30.07.2021 г., т.е. че между страните по настоящия
спор е налице валиден договор за заем. Макар да не е необходима за
действителността на договора, този договор представлява писмено признание
на дълга от заемателя и е средство за доказване на договора и за реалното
предаване на сумата от заемодателя на заемателя. При така установения от
ищцата факт на плащане, в тежест на ответника бе да докаже, че е върнал
претендираната сума, което би обусловило и неоснователност на иска.
В процеса не се установи ответникът да е изпълнил задължението си
по сключения договор за връщане на ищцата на заетата сума. Още повече, че
не отрече да дължи претендираната сума. Поради това настоящият състав
приема, че предявения иск е доказан и основателен.
След като е основателен главния иск за неизпълнение на парично
задължение, то е основателен и акцесорния такъв, какъвто е иска по чл.86
ЗЗД, за изплащане обезщетение з неизпълнение на парично задължение в
установени срокове в размера на претенцията от 76.00 лв.
Освен това, основателността на претенцията по чл. 92, ал. 1 ЗЗД е
обусловена от установяването на три правнорелевантни факта: наличие на
валидно договорно задължение, неизпълнение на задължението, уговорена
неустойка.
За да възникне задължение за плащане на неустойка по договорно
неизпълнение, следва да се установят кумулативно следните елементи на
сложен фактически състав: наличие на облигационна връзка - двустранна
правна сделка, валидно договорно задължение, от което да възникне
задължение за изпълнение. Освен облигационната връзка, е необходимо и
виновно неизпълнение - пълно или частично, на договорно задължение и не
на последно място, да е уговорена по размер неустойката за неизпълнение. В
конкретния случай са налице всички елементи за възникване задължение за
плащане на неустойка. Налице е облигационна връзка между страните, няма
плащане в договорените срокове, уговорена е неустойка в чл.9 от сключения
на 29.06.2021 година Договор за паричен заем.
Автономията на волята и свободата на договарянето са прокламирани
като основни конституционни свободи, чието зачитане е задължително, както
за частноправните субекти, така и за държавните органи. В случая е доказан и
по основание и по размер иска, предявен с правно основание чл.92 ЗЗД.
4
От събраните в хода на производството гласни доказателства, в
лицето на Никифор Тошков Никифоров, макар и съжителстващ с ищцата на
семейни начала, се установи, че след предаването на сумата на Димитър, и
след изтичане на договорения срок за връщане на 30.07.2021 година, той
многократно е обещавал да ги върне, но това не е сторено.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответника
следва да възстанови на ищцата направените разноски по водене на делото в
размер 256.34 лева държавна такса и 450 лв. адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. С. Д., ЕГН 0, с постоянен адрес: град М, ЖК М, бл.17, вх.А,
етаж 3, ап.9 ДА ЗАПЛАТИ на В. ИВ. К., ЕГН **********, от град М, ул.ВТ
№ 25А следните суми:
6 000.00 лв., представляващи неизпълнение на задължение по Договор за
паричен заем от 29.06.2021 година, ведно със законната лихва, считано
от 13.09.2021 година до окончателното изплащане;
270 лв., представляващи неустойка по повод неизпълнение на
задължение по Договор за паричен заем от 29.06.2021 г.;
76.00 лв., представляващи обезщетение за забавено изпълнение на
парично задължение в периода 31.07.2021 г. до 13.09.2021 г.;
709.34 лв. направени в хода на производството разноски.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - М в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Районен съд – М: _______________________
5