Р Е Ш Е Н И Е
№ 2459, 13.06.2019 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІХ гр. с.
На 30.04.2019 г.
В публично заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА
при
участието на секретаря : МАРИЯНА МИХАЙЛОВА
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 5002 по описа за 2018 година
и за да се произнесе взе предвид следното :
Ищецът „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление – ул. „Христо Г. Данов” № 37,
представляван от пълномощника му ...... П.П., твърди, че С.С.Х. като собственик
на апартамент .., във вход ..., блок .., в жилищен комплекс ....., в гр.
.......по силата на чл. 153, ал. 1 от Закон за енергетиката има качеството на
клиент на топлинна енергия и съгласно чл. 34, ал. 1 от Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди /ОУ/ е длъжна да заплаща месечните
дължими суми за доставената топлинна енергия в 30-дневен срок, след изтичане на
периода, за който се отнасят, като в противен случай съгласно чл. 35, ал. 1 ОУ
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на забавата.
Твърди се още, че за периода 01.11.2015 г. – 30.04.2017 г. ищецът доставил до
сградата, в която се намира апартаментът на ответницата, а търговецът извършващ
дялово разпределение на топлинна енергия, е разпределил за имота й топлинна
енергия отдадена от сградна инсталация на обща стойност 176.54 лева, цената на
която не е заплатена в срок, поради което по партидата й са начислени и
обезщетения за забава в общ размер на 21.88 лева за периода 05.01.2016 г. – 17.12.2017
г. За тези вземания ищецът се снабдил
със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 20050
по описа на Районен съд - Пловдив, VІ гр. с. за 2017 г., която е връчена на
длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и в изпълнение на
дадено от заповедния съд указание, ищецът е предявил настоящата искова молба, с
която моли съда да признае за установено, че ответникът му дължи горните суми
ведно със законната лихва върху главницата от 18.12.2017 г. до окончателното й
изплащане. Претендира присъждане на разноски.
Обективно съединени искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Назначеният по делото особен представител на ответника С.С.Х. с ЕГН ********** – адвокат Р.П., оспорва предявените искове, като твърди,
че : липсва облигационно правоотношение
Продължение на решение по гр.
д. № 5002/18 г. на РСПд – стр. 2/7
между страните, тъй като няма доказателства
ответницата да е собственик или ползвател на имота; само въз основа не
извлечение от сметки изготвено едностранно от ищеца не може да се установи
количеството на доставената топлинна енергия в процесния
топлоснабден имот, както и дължимата за всеки месец
сума; липсват доказателства относно въвеждането в експлоатация на абонатната
станция, обслужваща жилищната сграда, в която се намира процесният
топлоснабден имот, съответно доказателства относно
изправността на измервателните уреди в абонатната станция и за правилното
отчитане на топлинна енергия от същите, включително липсват и протоколи за
извършени периодични метрологични проверки; не е
представен и отчетен картон и данни за отчисляване на технологичните загуби от
показанията на общия топломер; отчитането и разпределението на топлинна енергия
в сграда в етажна собственост се извършва по специална методика съставляваща неразделна
част от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. от търговец, извършващ дялово
разпределение на топлинна енергия, но ищецът не конкретизира как е изчислена
отдадената топлинна енергия, нито представя доказателства в този смисъл, а от
друга страна с решение на ВАС постановено по административно дело № 1372/2016 г. е отменена зависимостта приета
в т. 6.1.1 от Методиката за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради
етажна собственост, с оглед на което неправилно и незаконосъобразно е
изчислено количеството топлинна енергия
отдадено от сградна инсталация и разпределено към имота на ответника; не е
представен договор сключен на основание чл. 139б от Закона за енергетиката с
лице, извършващо услугата дялово разпределение придружен с протокол от Общото събрание
на етажната собственост за упълномощаване на лице за сключването му, поради
което особеният представител на ответника моли съда да отхвърли предявените
искове.
Съдът като обсъди твърденията и
доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност намира следното :
Констатира се от служебно изисканото ч. гр. д. № 20050
по описа на Районен съд – Пловдив, V гр. с. за 2017 г., че на 19.12.2017 г. е
издадена Заповед № ..... за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с
която е разпоредено С.Х. да заплати на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ” ЕАД : сумата
от 176.54 лв., представляваща стойност на топлинна енергия, доставена за
периода 01.11.2015 г. – 30.04.2017 г. за обект на потребление, находящ се в гр.
......, ж. к. .... № ..., вх...., ет...,
ап..., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението в съда - 18.12.2017 г., до окончателното й изплащане; сумата от 21.88
лв. – обезщетение за забава за периода 05.01.2016 г. – 17.12.2017 г. и сумата
от 75 лв. разноски по производството, в това число 25 лв. държавна такса и 50
лв. възнаграждение за защита от юрисконсулт, която е връчена на длъжника при
условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което в изпълнение на дадено от
заповедния съд указание дружеството е предявило настоящата искова молба за
установяване на вземанията си по заповедта.
(
Продължение на решение по гр.
д. № 5002/18 г. на РСПд – стр. 3/7
Видно приетите като доказателства по делото заверени
преписи на Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата
за държавните имоти от 12.05.1987 г. и на Удостоверение за наследници изх. № ......./03.05.2017 г. С.Х. се легитимира като
собственик на 4/6 идеални части от апартамент .., във вход ..., на блок ..... в
ж. р. ......, придобит чрез транслативна сделка и по
наследство - на 12.05.1987 г. ответницата и съпругът й Б.Х. през време на брака
им са закупили горния апартамент от ОбНС - .......,
като на 20.12.2007 г. Х. е починал; негови наследници по закон освен съпругата
му - ответницата по делото, са и двамата му сина – третите лица Д.Б.Х. и Е.Б.,
като след смъртта на Б.Х. съпружеската имуществена общност е прекратена по
силата чл. 27 СК /отм./ и трансформирана в обикновена
дялова съсобственост, при което дяловете на съпрузите са равни и по силата на
чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от Закона за наследството делът на покойния Х. от
апартамента – ½ ид. ч., е наследен от тримата му
наследника по равно и така ответницата е станала собственик на 4/6 ид. ч., а всеки от синовете й – по на 1/6 ид. ч. от апартамента.
В хода на производството бяха представени и приети като доказателства и заверени
преписи на Протокол от проведено на 21.06.1994 г. Общо събрание на живущите във
вход ... на блок .. и на Договор от 21.06.1994 г., в който като страни са
посочени „ТОПЛОФИКАЦИЯ ...... – ЮГ” ЕООД, от една страна и от друга – жилищна
сграда блок .., вх. ..., представлявана от ...... Я.С.А., видно от които на 21.06.1994
г. е проведено общо събрание на живущите във вход .., на блок .., в ж. к.
....., гр. ....., на което е присъствала и ответницата С.Х. – обстоятелство,
удостоверено с нейния подпис, и на което живущите във входа са запознати с
договора с Топлофикация и с начина на плащане и са взели решение относно
плащанията по договора за в бъдеще, като на същата дата .......... на входа Я.А.е сключил договор с „Топлофикация ....... Юг” ЕООД, по
силата на който топлоснабдителното предприятие е
поело задължение да произведе и достави фарнко
абонатната станция на сградата, в която се намира процесният
топлоснабден обект, топлинна енергия за отопление и
БГВ при условията на действащия към този момент нормативен акт, уреждащ условията за използване на топлинна енергия и
взаимоотношенията между топлоизточниците, топлоснабдителните организации и потребителите при
централизирано топлоснабдяване – Наредба № 1 за ползуване на топлинна енергия /обн. ДВ, бр. 49 от 27.06.1975 г., в сила от 27.06.1975 г., отм., бр. 31 от 26.03.2002 г./, в чл. 5, ал. 1 от който е
дадена и легална дефиниция на понятието „потребители на
топлинна енергия”. Според цитираната разпоредба : „Потребители на топлинна
енергия са: 1. стопанските организации, които използуват топлинна
енергия за производствени, вентилационни, отоплителни и други стопански цели;
2. заведенията или учрежденията, собственици
или наематели на жилища, които
използуват топлинна енергия за отопление, вентилация и битови нужди.”
Продължение на решение по гр.
д. № 5002/18 г. на РСПд – стр. 4/7
Следователно по силата на закона - чл. 5, ал. 1, т. 2
от действащата към 28.06.1994 г. Наредба № 1 за
ползуване на топлинна енергия, в момента на сключване между праводателя на ищцовото дружество
и собствениците на самостоятелни обекти във вход ..., на блок ..., в ж. к.
....., гр. ......на договора за снабдяване с топлинна енергия ответницата е
придобила качеството на потребител на топлинна енергия, като предвид
разпоредбата на чл. 20а, ал. 1 ЗЗД, съобразно която договорите има силата на
закон за тези, които са го сключили и липсата на данни този договор да е
изменен, прекратен, развален или отменен, то и след последвалите нормативни
промени в областта на енергетиката същата продължава да бъде клиент на топлинна
енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от действащия през исковия период Закон за
енергетиката /ЗЕ/, постановяващ, че : „Всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия...”
Според цитираната норма,
също така, всички клиенти на топлинна
енергия са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела
в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда,
определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост /каквато е
тази, в която се намира процесният апартамент/, се
извършва по система за дялово разпределение /чл. 139, ал. 1 ЗЕ/. Общото
консумирано количество топлинна енергия в сграда - етажна собственост,
присъединена към една абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
се разпределя за горещо водоснабдяване и за отопление /чл. 140а ЗЕ/. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал. 2 ЗЕ /.
Топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация се разпределя между всички
клиенти пропорционално на отопляемия обем на
отделните имоти по проект /чл. 143, ал. 5 ЗЕ/.
Установява се от заключението на вещото лице по
допуснатата по делото съдебна инженерно-техническа експертиза, че : вход ...,
на жилищен блок ..., в ж. к. ....., гр. ..... е включен към топлопреносната
мрежа на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, като през процесния
период в блока е ползвана топлинна енергия само за отопление, тъй като частта
на абонатната станция за осигуряване на битова гореща вода /БГВ/ е изключена така;
в имота на ответницата всички отоплителни тела са отсъединени,
поради което за същия не е начислявана топлинна енергия за отопление; в имота
на ответницата няма монтирани водомери за отчитане на изразходвано количество
топла вода, поради което за него през исковия период не е начислявана и топлинна
енергия за битово горещо водоснабдяване, като единствено е начисляване топлинна
енергия отдадена от сградна инсталация.
Продължение на решение по гр.
д. № 5002/18 г. на РСПд – стр. 5/7
Следователно по силата на цитираните
разпоредби, както и на факта, че ответницата е клиент на топлинна енергия за
описания в исковата молба топлоснабден обект, който е
в жилищна сграда присъединена към топлопреносната
мрежа, то същата следва да заплати цените на доставената й топлинна енергия – в
процесния случай само на тази, отдадена от сградната
инсталация.
Ответницата, обаче, чрез назначения й особен
представител оспорва дължимостта им по съображения,
че начислените количества топлинна енергия за сградна инсталация са неправилно
определени.
Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, каквато е тази, в която се намира
апартаментът на ответницата, се извършва по система за дялово разпределение,
като дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради -
етажна собственост, се извършва от топлопреносното
предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез
възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а
/чл. 139, ал. 2 ЗЕ/.
В съответствие с горните изисквания установява се още от заключението на вещото лице инж. Ш., а също и от представените от ищеца и неоспорени от противната страна заверени преписи на Договор № 8 при общо условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия от 30.04.2015 г. и на Договор № 10/28.04.2016 г. при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, че топлинното счетоводство на блока, в който се намира процесният отопляем обект, през исковия период се е водило от фирма за дялово разпределение - ................ Освен това съобразно същото : през исковия период топлинната енергия отдадена от сградната инсталация се е определяло от топлинния счетоводител по формулата към т. 6.1.1 на действащата и към настоящия момент Методика за дялово разпределение на топлина енергия в сгради етажна собственост, съставляваща Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334/16.04.2007 г. за топлоснабдяването и се определя пропорционално на проектните отопляеми обеми на имотите, като за имота на ответника проектният отопляем обем е 154 куб. м.; начисляването на дължимите суми за топлинна енергия за всички абонати, в това число и за ответницата, през целия период е извършвано от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, като разпределената от топлинния счетоводител топлинна енергия е умножавана по действащите за периода цени; начинът на разпределение и начисляване на потребената от ответницата топлинна енергия съответства на специалната методика, уреждаща разпределението и начисляването на разходите за топлинна енергия.
В обобщение на горното и въз основа на заключението на
експерта по съдебната инженерно-техническа експертиза настоящият състав приема,
че разпределената за имота на ответницата топлинна енергия отдадена от сградна
инсталация е на база на отопляемия обем на имота й по
проект, което е в съответствие със закона - чл. 143, ал. 5 ЗЕ.
Продължение на решение по гр.
д. № 5002/18 г. на РСПд – стр. 6/7
Топлинната енергия се измерва със средства за
търговско измерване - собственост на топлопреносното
предприятие, монтирани на границата на собственост на съоръженията /чл. 156,
ал. 1 ЗЕ/, като редът и техническите условия за топлоснабдяване, за оперативно
управление на топлоснабдителната система, за
присъединяване на производители и клиенти към топлопреносната
мрежа, за разпределение, прекратяване на топлоснабдяването и спиране на
топлоподаването се определят с наредба на министъра на енергетиката, в изпълнение на която
законова делегация последният е издал Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за
топлоснабдяването, в чл. 49, ал. 2 от която е предвидено, че количеството
топлинна енергия се измерва със средства за измерване за търговско плащане
(топломери), отговарящи на изискванията на Закона за
измерванията, препращащ към Наредба за средствата за измерване,
които подлежат на метрологичен контрол, в чл. 167 от
която е предвидено извършване на последващи проверки за съответствие на
средствата за измерване за търговско плащане.
Във връзка с наведеното от особения представител на
ответницата твърдение за неизправност на топломера, монтиран в абонатната
станция в сградата, в която се намира собственият й апартамент, от страна на
ищеца бяха представени заверени преписи на : на
Протоколи за монтаж/подмяна на средства за търговско
измерване от 07.04.2015 г. и от 13.03.2017 г. и на Свидетелства за проверка на
СИ № ...../13.03.2015 г. и № ...../28.02.2017 г., видно от които през процесния период в абонатната станция са функционирали за
периода 07.04.2015 г. – 13.03.2017 г. 1 брой топломер тип UH50, а от 13.03.2017 г. до края на
исковия период 1 брой топломер UH50, които
видно от представените две свидетелства за проверка на средства за измерване в
съответствие с изискванията на закона съответно на 13.03.2015 г. и на 28.02.2017 г. са
преминали последващи метрологични проверки, при които
е констатирано, че двата топломера в абонатната станция съответства на
съществените изисквания към тях, с оглед на което в разрез с твърденията на
особения представител на ответницата съдът приема, че през исковия период
топломерите в абонатната станция са били технически годни и изправни.
Пак според заключението на инж. Ш. за
периода 01.11.2015 г. – 30.04.2017 г. количество топлинна енергия отдадено от
сградна инсталация разпределено за имота на ответницата е 2,02729 мвтч. на стойност с ДДС, в това число и такса за услугата
дялово разпределение, съгласно заключението на вещото лице К., което съдът
кредитира, тъй като е изготвено на база вписванията в счетоводните книги на
ищеца, които според чл. 182 ГПК могат да служат като доказателство на лицето,
което ги е водило, а ответникът не установи те да са водени неточно, 176.54 лв.,
за плащането на която сума до датата на приключване на съдебното дирене не са
ангажирани доказателства. Съгласно последното дължимите лихви за забава за
периода 05.01.2016 г. – 17.12.2017 г. възлизат на 21.88 лв.
Продължение на решение по гр.
д. № 5002/18 г. на РСПд – стр. 7/7
Предвид гореизложеното предявените главни и акцесорни
установителни искове се явяват доказани по основание и размер, поради което
следва да бъдат уважени в предявените с исковата молба размери.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 465 лв. разноски по производството /в това число 75 лв. довнесена държавна такса + 390 лв. депозитни разноски, в това число 150 лв. за особен представител и 240 лв. депозити за вещите лица по допуснатите по делото две експертизи/, а на основание чл. 78, ал. 8 ГПК – сумата от 100 лв. възнаграждение за защита от юрисконсулт, определено съгласно чл. 25, ал. 1 Наредба за плащането на правната помощ. На основание т. 12 от Тълкувателно решение № 4/13 г. на ОСГТК на ВКС на РБ ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и разноските по производството по ч. гр. д. № 18349/17 г. в размер на 75 лв., в това число 25 лв. държавна такса по производството и 50 лв. възнаграждение за защита от юрисконсулт. По изложените мотиви съдът :Р Е Ш И : ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.С.Х. с ЕГН **********, дължи на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление – ул. „Христо Г. Данов” № 37 : сумата от 176.54 лв., представляваща общата стойност на топлинна енергия, доставена в обект на потребление – апартамент ..., на етаж .., във вход ..., на блок .., в ж. к. ....., гр. ....., през периода 01.11.2015 г. – 30.04.2017 г. ведно със законната лихва от 18.12.2017 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 21.88 лв., представляваща сбор от обезщетения за забавено плащане на горните вземания за периода 05.01.2016 г. – 17.12.2017 г., за които вземания дружеството се е снабдило със Заповед № ...../19.12.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 20050 по описа на Районен съд – Пловдив, VІ гр. с. за 2017 г.
ОСЪЖДА
С.С.Х. с ЕГН **********, да заплати на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление – ул. „Христо Г.
Данов” № 37 : сумата от 465 лв.
разноски по производството по гр. д. № 5002 по описа на Районен съд – Пловдив,
ХІХ гр. с. за 2018 г.; сумата от 100 лв.
възнаграждение за защита от юрисконсулт по гр. д. № 5002 по описа на Районен
съд – Пловдив, ХІХ гр. с. за 2018 г. и сумата
от 75 лв. разноски по производството по ч. гр. д. № 20050 по описа на
Районен съд – Пловдив, VІ гр. с. за 2017 г.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страната. СЪДИЯ : /п./ Таня Букова Вярно с оригинала! ММ