№ 574
гр. Варна, 10.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20223100500519 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на ИВ. АТ. С. чрез
адвокат М. Я. срещу решение № 262974 от 21.12.2021 г., постановено по гр.д.№ 15836 по
описа за 2020 г. на Районен съд – Варна, тридесет и девети състав, в частта, с която е
отхвърлен иска на въззивницата против „Май хоум 1" ООД - Варна за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 6 000 лева до размера от 15 000 лева,
представляваща дължимо обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания причинени й в следствие увреждане на здравето при
настъпила на 22.06.2020 г. трудова злополука, ведно със законната лихва от датата на
увреждането /22.06.2020 г./ до окончателното изплащане, на основание член 200, алинея 1
от Кодекса на труда /КТ/ и член 86, алинея 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.
Във въззивната жалба се сочи, че решението в обжалваната му част е неправилно
поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Излага се, че
първоинстанционният съд не е преценил достатъчно установените релевантни по делото
обстоятелства, влияещи на справедливия размер на обезщетението. Счита се, че безспорно е
доказано посредством събраните доказателства какво е било състоянието на въззивницата
след претърпяната травма, периода на възстановяването и изтърпените болки и страдания.
Сочи се, че макар и в решението да са подробно отразени конкретните обстоятелства, то те
не са отнесени правилно към критерия за справедливост по член 52 от ЗЗД, като е
необходимо да бъде завишен паричния еквивалент на болките и страданията на ищцата. В
тази връзка се цитира практика на съдилищата. Иска се решението да бъде отменено и да се
постанови ново, с което искът да бъде уважен до размер от 15 000 лева.
В срока по член 263, алинея 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
ответното дружество, с който същата се оспорва. Излага се, че претендираното обещетение в
размер на 15 000 лева е прекомерно, тъй като ищцата не е претърпяла болки и страдания в
1
размер, който да обуславя посочената сума. Отделно се набляга на обстоятелството, че
ищцата е действала при условията на груба небрежност и е налице съпричиняване от нейна
страна.
Постъпила е и въззивна жалба от „Май хоум 1" ООД – Варна против частта на
решението, с която дружеството е осъдено да заплати на И.С. сумата 6 000 лева,
представляваща дължимо обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания причинени й в следствие увреждане на здравето при
настъпила на 22.06.2020 г. трудова злополука, ведно със законната лихва от датата на
увреждането /22.06.2020 г./ до окончателното изплащане, на основание член 200, алинея 1
от КТ и член 86, алинея 1 от ЗЗД, както и съответните суми за разноски.
В жалбата се излага, че се оспорва изводът на съда за липса на груба небрежност от
страна на ищцата, защото е безспорно установено от събраните доказателства нейното
поведение. Също така намира, че следва да се вземе предвид и полученото от С. обещетение
от държавното обществено осигуряване. Иска се отмяна на решението в осъдителната му
част и намаляване на обезщетението съобразно изложеното.
В срока по член 263, алинея 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба на
дружеството-работодател, като се обосновява, че ищцата не е проявила груба небрежност
при изпълнение на работата си.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи
състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и
становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от
Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството по делото е образувано по предявени от ИВ. АТ. С. срещу „Май хоум
1" ООД - Варна искове с правно основание член 200 от КТ и член 86 от ЗЗД за осъждане на
ответника да й заплати следните суми: 30 000 лева, представляваща дължимо обезщетение
за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания причинени й в
следствие увреждане на здравето при настъпила на 22.06.2020 г. трудова злополука, ведно
със законната лихва от датата на увреждането /22.06.2020 г./ до окончателното изплащане;
30 лева, представляваща обезщетение за претърпени от нея имуществени вреди, изразяващи
се в извършени разходи за проведена медицинска консултация със специалист - ортопед,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба /10.12.2020 г./ до окончателното
изплащане.
Ищцата твърди, че по силата на сключен между страните трудов договор № 155 от
18.06.2020 г. е заемала длъжността „камериерка" с определено работно място в курортен
комплекс „Златни пясъци" - хотелски комплекс „Астория". На 22.06.2020 г., докато с друга
колежка подменяли спалното бельо в стая № 1709, стъпила върху свален на земята чаршаф,
оплела си крака в него, паднала и претърпяла злополука, призната с разпореждане № Ц5104-
03-60 от 13.07.2020 г. на ТП на НОИ - Варна за трудова. В резултат на злополуката получила
травма в областта на ляво стъпало на крака, а именно счупване на 5 метатарзална кост,
поради което й била извършена гипсова имобилизация. Извършила разход в размер на 30
лева за проведена медицинска консултация със специалист – ортопед. Счупването на костта
довело до трайно затруднение движението на левия долен крайник и временна
неработоспособност с обща продължителност от 90 дни. Към 22.07.2020 г. продължавала да
ходи с бастун. Поради злополуката ищцата в продължителен период от време търпяла
ежедневни болки и страдания с висок интензитет. Била в невъзможност да си служи с левия
крак, който след инцидента е със затруднена двигателна функция. В периода на
обездвижването изпитвала остри болки, била възпрепятствана за ежедневното си битово и
2
хигиенно обслужване, като разчитала на помощта на близките от семейството си.
Вследствие на настъпилото травматично увреждане и последвалото обездвижване за
продължителен период се чувствала безпомощна, неспокойна, напрегната и нервна, както от
силните болки, така и измъчвана от тревожност, предвид обстоятелството, че други хора
трябва да се грижат за нея.
В отговор на исковата молба ответникът оспорва исковете по основание и размер. Не
оспорва факта, че към момента на увреждането страните са били в трудови правоотношения.
Навежда доводи, че ищцата е допринесла за увреждането си, действайки при груба
небрежност, доколкото не е изпълнила изискванията за безопасност при осъществяване на
трудовите си задължения - да не поставя бельо по земята. Полученото от ищцата
обезщетение от държавното обществено осигуряване е репарирало претърпените от нея
вреди. Твърди, че на ищцата са проведени всички изискуеми инструктажи за безопасно
осъществяване на трудовите функции. Длъжностната характеристика й е връчена на
18.06.2020 г. Излага, че С. е претърпяла друга злополука в периода около 19.11.2020 г., като
е била блъсната от кола на пешеходна пътека в град Добрич, което е допринесло до по-
интензивно лечение и е наложило консултация със специалист алерголог. Оспорва се
причинно-следствената връзка между настъпилото увреждане на 22.06.2020 г. и
медикаментозната алергия на ищцата, която се е проявила няколко месеца след инцидента в
хотел „Астория" и няколко месеца, след като е свършил отпускът поради временна
неработоспособност. Паричната стойност на неимуществените вреди счита за прекомерна,
надвишаваща действителния размер на претърпените от ищеца болки и страдания. В
условията на евентуалност счита, че изплатеното обезщетение за временна
неработоспособност на ищцата следва да се приспадне от определеното обезщетение.
Правната квалификация на предявените в производството искове е член 200,
алинея 1 от КТ и член 86 от ЗЗД.
Подлежащите на установяване факти по главния иск са: причинени имуществени и
неимуществени вреди по вид и размер в резултат на трудова злополука и наличие на
трудовоправни отношения между ищцата и работодателя – ответник по иска. Тежестта за
установяване на посочените обстоятелства е за ищцата по делото съобразно принципа за
разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес, визиран в член 154,
алинея 1 от ГПК.
Тъй като ответникът твърди, че ищцата е пострадала в резултат на груба небрежност
от нейна страна, изразяваща се в неспазване на вменените задължения по безопасност на
труда, то тези твърдения следва да се докажат от него.
Не се спори между страните, че по силата на сключен между страните трудов договор
ищцата е заемала длъжността „камериерка” към датата на трудовата злополука.
С разпореждане № Ц5104-03-60 от 13.07.2020 г. на ТП на НОИ - Варна е прието, че
злополуката от 22.06.2020 г. е станала през време на работа, свързана с трудовите
задължения на И.С., – при подмяна на спално бельо ищцата си заплела крака в поставен на
земята чаршаф, при което паднала на пода. В следствие на злополуката е получила счупване
на метатарзалната кост на ляв долен крайник, довело до временна неработоспособност.
По делото е приложена медицинска документация на ищцата.
Видно от приетата фактура от 17.09.2020 г. ищцата е извършила разход в размер на 30
лева за преглед при ортопед.
Представена е длъжностна характеристика за длъжността „камериер“, в която са
отразени задълженията и отговорностите при изпълнение на длъжността, връчена на ищцата
на 19.06.2020 г.
Представен е Правилник за вътрешния трудов ред в ответното дружество и
Ръководство за обслужване на хотела от отдел „Домакинство“ на RIU Astoria в КК „Златни
пясъци“. В описаната процедура за почистване на стаите е отразено, че сваленото спално
3
бельо не следва да се оставя на земята, а директно да се изнася в количката за мръсно бельо
в коридора.
От приложеното удостоверение № 003-00123449 от 21.04.2021 г., издадено от ТП на
НОИ - Варна, се установява, че за периода месец юни – месец ноември 2020 г. на И.С. са
изплатени обезщетения за временна неработоспособност в общ размер на 1 930,80 лева.
По делото са ангажирани специални знания посредством заключение на вещи лица по
проведена съдебно-медицинска експертиза, от което, както и от изявлението на вещите лица
в съдебно заседание, проведено на 28.05.2021 г., се установява следното: след
произшествието ищцата е прегледана в Спешно отделение на МБАЛ - Добрич, като видно
от амбулаторен лист № 12016 от 22.06.2020 г. й е поставена диагноза „навяхване на ляво
стъпало“ и са назначени обезболяващи лекарства; на 23.06.2020 г. ищцата е прегледана от
ортопед, видно от амбулаторен лист № 558, като е поставена диагноза „счупване на
метатарзална кост“ в резултат на рентгеново изследване; поставена е гипсова имобилизация
за срок от 30 дни, която ищцата е носила около 25 дни; при извършения преглед на ищцата
на 22.07.2020 г. специалистът – ортопед е установил, че има болка и оток, палпаторна
болезненост в областта на петата метатарзална кост на ляво стъпало, ходи с помощно
средство бастун; при прегледа на 21.08.2020 г. от същия ортопед отново е установена
палпаторна болезненост в областта на петата метатарзална кост; не е възможно от
непоставянето на гипс при първия преглед да се получи счупване; при този вид счупване
болката не е толкова силна, защото няма голямо движение на костите, нямала е голямо
разместване; има причинно-следствена връзка между полученото травматично увреждане и
трудовата злополука; костта е сраснала, мускулатурата и обема на движения в ставите на
левия долен крайник са възстановени; няма настъпили усложнения от счупването на петата
метатарзална кост; обезболяващите лекарства, при които се лекуват такива травми са
аналгин, парацетамол, най-обикновенните, които се купуват без рецепта; кък момента на
изготвяне на заключението ищцата лекува последици от счупването на десния подколенник
при злополука на 18.11.2020 г.; травмата, която ищцата е претърпяла на 18.11.2020 г., не е
допринесла до по-интензивно лечение, защото вече е било завършило предното лечение;
травмите от първия и втория инцидент са на различни места, а и при втория инцидент
травмата е на другия крак; новата травма не се е отразила по никакъв начин на лечението от
първата; консултацията с алерголог е, защото ищцата е имала алергия от 10 години, която
няма връзка с травмата, която е претърпяла на 22.06.2020 г.
В полза на ищцата са събрани гласни доказателства посредством разпит на двама
свидетели /М. З., М. М. – син на ищцата, Ж. К./, с показанията на които да установи
претърпените неимуществени вреди, резултат от настъпилата на 22.06.2020 г. трудова
злополука, както и механизма на настъпването й.
Ответникът също е ангажирал гласни доказателства /разпит на свидетелите М. М., И.
В., М. Р./ за установяване извършваните ежедневно оперативни срещи на всички
камериерки в хотела и даването на указания относно текущата работа и спазването на
правилата за безопасност по време на работата; какво е било състоянието на ищцата
непосредствено след инцидента в хотела; какво е било състоянието на ищцата в следващите
месеци след този инцидент, включително и летните месеци след инцидента, включително
как се е придвижвала /с помощни средства; с чужда помощ или без тях.
В полза на ищеца са събрани гласни доказателства за установяване по какъв повод е
бил престоят на И.С. в гр. Варна на посочените на снимките дати, дали свидетелката Ж. П.
К. е придружавала И.С. на прегледи в гр. Варна при Д-р М., къде е отсядала И.С., от кого са
правени снимките, дали са правени от нея или от трето лице и дали през този период И.С. е
ползвала помощни средства.
Съгласно разпоредбата на член 200, алинея 1 от КТ работодателят отговаря
имуществено пред работника за вреди от трудова злополука или професионална болест,
4
които са причинили временна неработоспособност, инвалидност или смърт на работника или
служителя, независимо дали има вина за настъпването им. Тази отговорност има обективен
и безвиновен характер. При разглеждането на споровете по член 200 от КТ за съда
съществува задължението само да установи наличие на трудовоправни отношения между
страните, наличие на трудова злополука или професионално заболяване, а въпросът в
резултат на какво се е стигнало до трудовата злополука, респективно налице ли са виновни
действия или бездействия от съответни длъжностни лица от предприятието - работодател,
както и причинна връзка между последните и трудовата злополука, не представлява
задължителен елемент от състава на отговорността пред пострадалия работник. По общото
определение, възприето от законодателя и съдебната практика, трудова злополука са
травматичните увреждания, станали през време и във връзка или по повод на извършената
работа, тоест такива, които се намират в причинна връзка с трудовата дейност на
пострадалия работник и са обусловили временна или трайна загуба на трудоспособност,
както е и в настоящия случай и за което няма спор между страните. Наличието на причинна
връзка между трудовата злополука и настъпилата временна нетрудоспособност се
установява от събраните по делото доказателства.
С оглед на така изложеното разходите за медикаменти и процедури съставляват за
ищцата имуществена вреда под формата на претърпяна загуба, намираща се в причинно–
следствена зависимост от претърпяната трудова злополука, поради което претенцията за
репарирането им се явява основателна, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба /09.08.2017 г./ до окончателното изплащане на задължението.
Размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост след преценка на конкретните обективно установени факти и обстоятелства -
характер и степен на увреждането, обстоятелства, при които е получено, продължителност
на лечението и извършените медицински манипулации, перспективата и трайните
последици, включително козметични и други външни дефекти, възраст на увреденото лице и
възможност да продължи трудовата си кариера и да се социализира, обществено и социално
положение, икономическа конюнктура и др. Принципът за справедливост изисква в най-
пълна степен да се постигне обезщетяване на увреденото лице за претърпените и
предвидими в бъдещето болки и страдания, настъпили в резултат от вредоносното действие.
Справедливостта трябва да почива на анализа на фактите по делото, защото макар и
субективна, тя не е абстрактно понятие и има за цел да убеди страните и обществото в
наличието на съответствие между установената неимуществена вреда и нейният имуществен
еквивалент. При определянето му в конкретния случай съдът изхожда от характера на
полученото травматично увреждане, последиците и прогнозата за възстановяване. Ищцата е
получила счупване на метатарзална кост, като във връзка с увреждането са и съпътстващите
болки и страдания – физически такива, дискомфорт, преживян стрес от случилото се, от
обездвижването, психическото страдание, включително и невъзможността за самостоятелно
справяне с елементарни житейски нужди за водене на пълноценен живот с всички,
произтичащи от това неудобства. Необходимо е да се има предвид и интензитета и
продължителността на претърпените болки и страдания - последвалият травмата период на
обездвижване от 22.06.2020 г. до 22.09.2020 г., от които 25 дни в гипсова имобилизация, а
след това придвижване с патерици и бастун, през които тя е чувствала болка при движение в
началото и палпаторна болезненост след това. Не е налице неблагоприятна прогноза за
възстановяване функциите на крайника, а и вещите лица дават заключение, че травмата е
отшумяла. Тези вреди са пряка и непосредствена последица от трудовата злополука и
следователно в причинна връзка с нея и за обезвредата им се дължи обезщетение в размер
на 6 000 лева, който размер въззивният съд намира, че съответства на обществения критерий
за справедливост и е достатъчен да овъзмезди претърпените от ищцата болки и страдания,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното
изплащане на задължението. Неимуществените вреди не могат да се изчислят точно, а
5
концепцията на законодателят е, че макар и да са несъизмерими в стойностно изражение, то
те следва да бъдат възмездени с известна сума, която да облекчи страданията на лицето.
Отговорността на работодателя по член 200 от КТ може да бъде изключена или
намалена само в хипотезата и при доказване на предпоставките по член 201, алинея 1 и
алинея 2 от КТ. В конкретния случай, ответната страна поддържа възражение, че следва да
се намали отговорността й по иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди,
тъй като ищцата с поведението си е допринесла за станалата трудова злополука, допускайки
при изпълнението на трудовите си задължения "груба небрежност". Представените по
делото писмени доказателства и свидетелските показания сочат, че при настъпване на
инцидента С. не е изпълнила задължението си, свързано с безопасността на труда, а именно
– да не поставя сваленото от леглото спално бельо /чаршафи/ на земята, а директно да го
носи в количката. Безспорно се установява, че на процесната дата ищцата е пуснала чаршаф
на пода, стъпила е върху него, оплела се е, паднала и в резултат на това е настъпило
счупването. Самата ищцата в исковата си молба описва този начин на получаване на
травмата. Разпоредбата на член 201, алинея 2 от КТ предвижда намаляване отговорността
на работодателя, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал
груба небрежност и тогава той отговаря като съпричинител на вредоносния резултат при
наличие на груба небрежност. Не всяко нарушение на правилата на безопасността на труда
обаче мотивира приложението на член 201, алинея 2 от КТ, а само подчертано субективното
отношение на пострадалия, довели до осъществяване на грубата небрежност от негова
страна като елемент от неговото виновно действие, тоест пострадалият работник да е знаел,
че с тези свои действия би допринесъл за тежкия вредоносен резултат, но да се е надявал да
го предотврати. В представеното по делото Ръководство за обслужване на хотела от отдел
„Домакинство“ на RIU Astoria в КК „Златни пясъци“ изрично е посочено, чесваленото
замърсено спално бельо директно трябва да бъде изненено в количката за мръсно бельо и, че
мръсно бельо не се допуска да бъде оставяно на земята, тъй като не е хигиенично и е
предпоставка за трудова злополука. Знанието на ищцата на тези указания, свързани както с
обслужването на клиентите и безопосността на труда, се потвърждават от събраните по
делото гласни доказателства – показанията на свидетелите М. М., И. В. и М. Р.. С оглед на
изложеното се установява проявена от пострадалия работник груба небрежност – трудовата
злополука е настъпила в резултат на оплитане на ищцата в поставен на пода чаршаф, който
самата тя е пуснала на земята, тоест допуснала е нарушение на основни правила за
безопасност.
С оглед на това съдът преценява, че определеното обезщетение за неимуществени
вреди следва да бъде намалено поради съпричиняване от страна на пострадалия, като
определя съпричиняването в размер на 50 %.
Направеното от работодателя възражение за намаляване на присъденото от съда
обезщетение на ищцата с изплатеното й обезщетение от държавното обществено
осигуряване е неоснователно, тъй като същото би имало относимост към претенция за
имуществени щети, каквато не е предявена.
В полза на ищцата следва да се присъди и обезщетение, съизмеримо със законната
лихва, поради изпадането на ответника в забава по член 84, алинея 3 от ЗЗД, считано от
датата на злополуката /22.06.2020 г./ до окончателното изплащане на присъдената сума.
Въз основа на направените крайни изводи на въззивната инстанция, решението
следва да бъде отменено в частта му за разликата над 3 000 лева до присъдените 6 000
лева, а в останалата обжалвана част - потвърдено.
По разноските
С оглед изхода на спора и съобразно разпоредбата на член 78 от ГПК всяка от страните
има право да й бъдат репарирани направените пред двете инстанции разноски съобразно
6
изхода на спора. Работникът е освободен от задължението за заплащане на такси и разноски
към съда, но това не го освобождава от отговорността за разноските, направени от другата
страна по делото, когато тя е спечелила делото и е била защитавана от адвокат, какъвто е
настоящия случай.
Пред първата инстанция ответното дружество е било представлявано от адвокат, на
когото е заплатило сумата от 1 500 лева като възнаграждение, за което има представени
доказателства. Поради направено от насрещната страна възражение, основано на
разпоредбата на член 78, алинея 5 от ГПК, първоинстанционният съд е намалил дължимото
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на 757,80 лева, а съобразно
член 78, алинея 3 от ГПК ищцата следва да му заплати сумата от 682,02 лева за адвокатско
възнаграждение. Поради това и първоинстанционното решение следва да бъде отменено в
частта за присъдените разноски, които работодателят да заплати на работника за разликата
над 682,02 лева до присъдената сума от 757,80 лева.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК, настоящият
състав на въззивния съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 262974 от 21.12.2021 г., постановено по гр.д.№ 15836 по описа
за 2020 г. на Районен съд – Варна, тридесет и девети състав, в частта, с която е осъдено
„Май хоум 1" ООД - Варна да заплати на ИВ. АТ. С. обезщетение за неимуществени вреди
за разликата над 3 000 лева до присъдения размер от 6 000 лева, представляваща дължимо
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания
причинени й в следствие увреждане на здравето при настъпила на 22.06.2020 г. трудова
злополука, ведно със законната лихва от датата на увреждането /22.06.2020 г./ до
окончателното изплащане, на основание член 200, алинея 1 от КТ и член 86, алинея 1 от
ЗЗД; както и в частта, с която е осъдено „Май хоум 1" ООД - Варна да заплати на ИВ. АТ. С.
сумата за разликата над 682,02 лева до присъдената сума от 757,80 лева, и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на ИВ. АТ. С. ЕГН ********** с адрес в *** против „Май хоум 1"
ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в град Варна - КК „Златни
пясъци“, хотелски комплекс „Астория“, представлявано заедно от управителите М. Д. Р. и В.
Д. И., за разликата над 3 000 /три хиляди/ лева до присъдената сума от 6 000 /шест
хиляди/ лева, представляваща дължимо обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи
се в претърпени болки и страдания причинени й в следствие увреждане на здравето при
настъпила на 22.06.2020 г. трудова злополука, ведно със законната лихва от датата на
увреждането /22.06.2020 г./ до окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от връчването му на
страните с касационна жалба чрез Окръжен съд – Варна пред Върховен касационен
съд по реда на член 280 и следващи от Гражданския процесуален кодекс.
Председател: _______________________
Членове:
7
1._______________________
2._______________________
8