МОТИВИ
към Присъда № 260000 от 11.01.21 г.
по НОХД № 556/20 г.
Обвиненията срещу подс. И.А.А. са
следните:
1) по чл. 355, ал. 2, пр. 3 вр. ал.
1 от НК за това, че на 01.05.2020 г. в с. Е.,
общ. Н. по време на обявено на основание чл. 84, т. 12 от Конституцията на
Република България извънредно положение, свързано със смъртни случаи, с Решение
от 13.03.2020 г. на 44-то Народно събрание на Република България (обн. ДВ, бр.
22 от 13.03.2020г.), удължено с Решение от 07.04.2020 г. за удължаване на срока
на обявеното извънредно решение (обн. ДВ, бр.33/07.04.2020г.), е нарушил мерки,
издадени против разпространението или появяването на заразна болест по хората -
т. II, 1 от Заповед № РД- 01-183 от 06.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването
на Република България, издадена на основание чл. 61, ал. 2 и чл. 63 от Закона
за здравето, чл. 29 от Наредба № 21 от 2005 г. за реда за регистрация,
съобщаване и отчет на заразните болести и във връзка с усложняващата се
епидемична обстановка, свързана с разпространението на СОVID - 19
на територията на страната, като лицето по т. 1 от Заповедта, поставено под
карантина с Предписание за поставяне под карантина изх. № Соv-22-4
1573 от 01.05.2020г. от Столична Регионална здравна инспекция гр. София, не е
изпълнил задължението да не напуска дома си или мястото на настаняване, в което
е посочил, че ще пребивава на адрес - с. Е., обл. Стара Загора, ул. „Е.“ № 7,
считано от 30.04.2020 г. за
срок от 14 дни, след пристигането си от рискова държава - Англия
/Великобритания/, като е напуснал адреса си в 16.30 ч. на 01.05.2020г., и
деянието е било извършено по време на извънредно положение, свързано със
смъртни случаи - обявено с Решение на Народното събрание от 13.03.2020г. и
Решение на Народното събрание за удължаване на срока на извънредното положение
от 03.04.2020г. върху цялата територия на Република България, считано от
13.03.2020г. до 13.05.2020г., обнародвано в ДВ бр. 22 (извънреден) от
13.03.2020г. и в ДВ бр. 33 от 07.04.2020г., във връзка с разрастващата се
епидемия от СОVID-19.
2) по чл. 325, ал. 2 вр. ал. 1 от НК за това, че на 01.05.2020 г. в с. Е.,
общ. Н. е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото – отправял псувни – „Майка ви да еба“
и заплахи за физическа саморазправа към полицейски служители – М.В.Г. и И.К.М.,
като деянието е съпроводено със съпротива срещу органи на властта – бутане и
блъскане на М.В.Г., заемащ длъжността мл. автоконтрольор, и И.К.М.,
заемащ длъжността ст. полицай Участък Гурково при РУ – Казанлък, изпълняващи
задължения по опазване на обществения ред и по своето съдържание се отличава с
изключителен цинизъм и дързост.
Подсъдимият
в с.з. не се признава за виновен, но съжалява за извършеното.
Защитникът
му адв. М.К. в с.з. пледира за оправдаването му по двете обвинения, като по
второто се иска налагане на административно наказание по УБДХ.
Представителят
на РП Казанлък в с.з. поддържа обвиненията.
Граждански
иск не е предявен.
От
събраните по делото доказателства, установени с доказателствени средства по
НПК, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено
следното:
С
Решения, обнародвани в ДВ на Народното събрание за периода 13.03-13.05.2020 г.
било въведено извънредно положение поради разрастваща се в света коронавирусна
пандемия, причинена от вирус СОVID-19.
Във връзка с това била издадена Заповед № РД -01-124 от 13.03.2010 г. от
Министъра (Министерството) на здравеопазването (МЗ), с която се въвеждала
задължителна 14-дневна карантина на лица, идващи от рискови държави, каквото
било Кралство Великобритания.
На 30.04.2020 г. подс. А. пристигнал на летище София от
Кралство Великобритания със самолет на WizzAir. На летището още на
30.04.2020 г. му било издадено и връчено предписание за поставяне под 14-дневна
карантина на посочения от него адрес, регистрирано на първи май с № Cov-22-41573 в Столична РЗИ.
С връчване на предписанието в 22.30 часа подс. И.А. бил предупреден за
наказателната му отговорност по чл. 355 от НК при неизпълнение на предписанието,
което той собственоръчно разписал. По същото време подсъдимият разписал
собственоръчно и формуляр за събиране на данни, в който декларирал, че е
информиран за задължителното спазване на 14-дневната карантина.
На
01.05.2020 г. бил в дома си в с. Е., общ. Н. на ул. „Е.“ № *, където употребил
алкохол в количество, което не му давало ясен спомен за събитията. В това си
състояние следобед около 16.00 часа той отишъл до хранителния магазин на св. Т.М.
***. Свидетелката знаела, че подсъдимият бил поставен под карантина,
предупредила го да не влиза в магазина и сигнализирала органите на Полицията по
тел. 112. На място дошли полицейските служители - свидетелите И.М. и М.Г.,
които открили подс. А. на центъра на селото до къщата му. Няколко пъти
полицейските служители му казвали да се прибере и, че не си спазва карантината
без първоначално намерение от тяхна страна да ангажират отговорността му, но
той изобщо не се подчинявал. Подсъдимият им представил предписанието, после го
скъсал, псувал ги на майка на английски с думите „fuck
you“, подскачал, бутал св. И.М., търсил кол да го бие; казвал им, че не са
никакви, имал три къщи и ще ходел където си иска; съпротивлявал се, когато
полицаите го вкарвали вътре в двора му, но той излизал, бутал ги за да мине
през тях, което довело до задържането му с помощни средства.
Описаната
фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите М.Г., И.М., Б.П.Ш.,
и Н.Ч., предписание за поставяне под карантина, декларация, длъжностна
характеристика и ежедневна ведомост, които напълно кореспондират помежду си.
Описаната
фактическа обстановка не се оспорва в с.з., но в с.з. адв. К. излага доводи за
несъстомерност на обвинението и противоречия между някои от доказателствата с
изложеното от прокурора в обвинителния акт, както и относно непълнота на
обвинението.
Съдът
отбелязва, че при постановяване на присъдата възражението за непълнотата в
обвинението ако не се има предвид неговата необснованост, не следва да се
проверява от съда. Това е въпрос, засягащ процесуалната годност на обвинителния
акт и е било предмет на разпоредителното заседание по чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК. Въпросът за процесуалните нарушения в хода на досъдебна фаза е бил
поставян в разпоредителното заседание от защитата и окончателно е бил решен с
Определение № 545 от 24.09.20 г. по ВЧНД № 2218/20 г. на ОС Стара Загора, а
имплицитното му поставяне в основното съдебно производство е забранено от чл.
248, ал. 3 от НПК. В с.з. не се оспорва достоверността на гласните
доказателства, като с оглед кореспонденцията им по съществените обстоятелства
от предмета на обвинението, съдът счита, че към това няма какво повече да
добави.
Защитникът
възразява, че в предписанието, издадено въз основа на заповедта на МЗ - Заповед
№ РД -01-124 от 13.03.2010 г. имало празен изходящ номер към дата 30.04.20 г.,
в десният ъгъл имало др. номер и дата – 01.05.20 г., нямало поставена начална
дата на карантина, в предписанието било посочено, че лицето ще пребивава в
къщата до кметството в с. Е., а в обвинителния акт се сочело, че подсъдимият
пребивавал на ул. „Е.“ в с. Е..
Съдът
не приема възражението.
Предписанието
за поставяне под карантина представлява индивидуален административен акт.
От
външна страна предписанието е било издадено в изискуемата от закона форма, от
компетентен орган и съобразно целите на закона.
Следователно
съдът приема, че предписанието не е нищожен акт и е породил целените с него
правни последици. По същество съдържанието му също не противоречи на
материалноправна норма на Закона за здравето, Наредба № 21 от 2005 г. на МЗ или.
др. закон в широк смисъл, вкл. Заповед № РД -01-124 от
13.03.2010 г., като общ административен акт, регулиращ правила,
свързани с човешкото здраве.
От
гл. точка на материалноправните последици в приложното поле на НК, въпросът за
изходящите номера и регистрацията на предписанието по съответния дневник на
Столична РЗИ е технически и не води до някакви съществени изводи в полза на
подсъдимия.
Очевидно
е, че изх. номер е даден допълнително като № Cov-22-41573 на дата 01.05
като очевидно се има предвид 2020 г. предвид началото на пандемията и
разглеждането на случая, когато е било регистрирано предписанието, но това е
без съществено значение. От съпоставката на предписанието с формуляра за
събиране на данни, се установява, че предписанието е било връчено на подсъдимия
на дата 30.04.20 г., за което той се е подписал като запознат с него. Мястото,
където подсъдимият е следвало да пребивава, е било посочено от самия него като
къщата до кметството в с. Е., а от това не могат да се правят изводи във вреда
на обвинението. Съдът констатира при снемане самоличността на подсъдимия, че
същият е неграмотен, очевидно не си е знаел точния адрес, а посоченият адрес в
обвинителния акт – с. Е., ул. „Е.“ № *, където е следвал да пребивава под
карантина, е бил установен в хода на разследването. Всъщност това е несъществен
факт от предмета на обвинението, доколкото св. М. установява, че подсъдимият е
бил пред магазина ѝ в нарушение на предписаната изолация или отделяне от
др. лица, каквото представлява карантината по см. на § 1, т. 46 и т. 47 от ДР
на Закона за здравето (ЗЗ), а не в някое от жилищата си, както е установил пред
полицейските служители.
По-съществен
е въпроса, доколко липсата на начална дата на карантина е довело до незнание от
страна на подсъдимия, дали е бил поставен под карантина.
Съдът
приема обаче, че подсъдимият е знаел, че е бил поставен под карантина, тъй като
при връчването на предписанието му е бил даден 12-часов срок за да се придвижи
до мястото на карантиниране, а във формуляра, също подписан от него на 30.04.20
г. е декларирал, че е бил информиран да спазва 14-дневната карантина на адреса,
посочен от него в следващите 14 дни.
Следователно
той е бил наясно, че следващите 14 дни, а не по др. време, е бил поставен под
карантина.
Защитникът
възразява, че от разпита на св. М.Г. не се установява, че към него е имало
агресия, а св. М. установявал, че е бил побутван с пръст. Макар, че мястото е
било публично, действията му не се отличавали с изключителен цинизъм и дързост.
Иска се оправдаване на подсъдимия и налагане на наказание по УБДХ. Не се
оспорва, че подсъдимият е псувал на английски, на майка, както било прието в
обвинителния акт и общоприето му значение.
Въпросите
от възражението, касаещи правната квалификация, съдът ще обсъди по-долу в
мотивите си.
От
обясненията на подс. А. се установява, че бил пиян и не заел какво се е
случило.
От
показанията на свидетеля М.Г., дадени в с.з. се установява, че подсъдимият бил
пиян и агресивен. Не изпълнявал многократните разпореждания да се прибере,
подскачал на колегата му, ударил го в гърдите няколко пъти, търсил кол да го
бие, скъсал предписанието, наложило се да ползват физическа сила и помощни
средства заради поведението му.
От
показанията на свидетеля М.Г., дадени в хода на ДП (л. 21) и прочетени в с.з.
се установява, че подсъдимият след даденото му разпореждане да се прибира,
започнал да ги бута, да ги блъска за да можел да мине през тях и заявил, че ще
ходи където си иска.
От
показанията на св. Ч. се установява, че подсъдимият се държал нагло с полицаите,
те го прибирали вкъщи, той пак излизал, държал се грубо, не се подчинявал,
избутвал ги, съпротивлявал се като вкарвали вкъщи.
От
показанията на св. М. се установява, че подсъдимият бил в нетрезво състояние,
предупредили го да се прибере вкъщи и, че няма да има производство ако се
подчини, но въпреки това подсъдимият започнал да им държи сметка какви са, да
ги псува, да бута с пръст в гърдите свидетеля, да се заканва, скъсал
предписанието за карантина. Свидетелят не помнил конкретно заканите, защото
случаите били много.
От
показанията на св. Ш. се установява, че полицаите казали на подсъдимия да се
прибира два-три пъти, подсъдимият бил пиян и ги попържил на английски.
Свидетелят не установява, че подсъдимият е блъскал полицаите, но с оглед показанията
на останалите свидетели, вкл. и тези на св. Ч., който като обикновен гражданин
няма отношение към случая, съдът приема, че тези показания са изолирани в тази
им част и не следва да се приемат за достоверни.
Следователно
съдът приема, че подсъдимият е бил пиян, на публично място се е държал
агресивно, на публично място не е спазвал демонстративно разпорежданията на
полицейските органи, демонстративно е скъсал предписанието, псувал на
английски, бутал и блъскал полицаите.
Доколко
приетото от съда поведение представлява съпротива срещу орган на властта,
цинизъм и дързост, това са елементи от правната квалификация, които ще бъдат
обсъдени по-долу в мотивите.
Имайки
предвид приетата от съда фактическа обстановка, съдът приема, че подс. А. от
обективна и субективна страна е осъществил съставите на чл. 355, ал. 2, пр. 3 вр. ал. 1 и чл.
325, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.
Подс.
А. с неспазване на предписанието за карантина е осъществил изпълнителното
деяние „нарушил“ от състава на чл.
355, ал. 2, пр. 3 вр. ал. 1 от НК.
Безспорно
е, че предписанието като индивидуален административен акт създава индивидуални
мерки за отделяне на подсъдимия от др. лица – карантина по см. на §1, т. 47 от
ДР на Закона за здравето. Предписанието е било издадено въз основа общия
административен акт - Заповед № РД -01-124 от
13.03.2010 г. във връзка с разпоредбите на чл. 61, ал. 2 и чл. 63 от Закона за
здравето, чл. 29 от Наредба № 21 от 2005 г. за реда за регистрация, съобщаване
и отчет на заразните болести, с които се въвеждат тези мерки, издадени
против разпространението или появяването на заразна болест по хората, конкретно
срещу коронавирусна инфекция, причинена от вирус с международно означение COVID-19 на СЗО.
Безспорно
е също, че деянието е било осъществено по време на обявено с решения на НС
извънредно положение, свързано със смъртни случаи, посочени като брой в Заповед
№ РД -01-124 от 13.03.2010 г. на стр. 7 към момента на издаването ѝ.
От обективираните действия на подсъдимия следва извода,
че към момента на извършване на деянието е действал с пряк умисъл.
Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал настъпването им.
Подсъдимият с връчването на предписанието е знаел, че е
бил поставен под карантина и в какъв срок и място, както и конкретните
ограничения на предписанието. Подсъдимият е съзнавал, че с напускане на дома си
нарушава предписанието, като обстоятелството, че сам се е поставил в нетрезво
състояние не го оневинява. Имал е съзнание, че нарушава мерките по конкретното
предписание и тези въведени с нормативни актове.
Съдът отбелязва, че Заповед № РД -01-124 от 13.03.2010 г.
като общ административен акт представлява закон в широкия смисъл на понятието,
е била съобщена на подсъдимия по реда на чл. 73 от АПК
(достатъчно условие) и публикувана в интернет на 07.04.20 г., което се
констатира чрез Google Cash,
макар че едва с ДВ бр. 44 в сила от 14.05.20 г. официално е било въведено с чл.
61, ал. 12 от Закона за здравето изискването за публикация в интернет.
Безспорно агресивните действия спрямо полицаите,
демонстративното неспазване на разпорежданията им, демонстративното скъсване на
предписанието, псуването и бутането представляват непристойни действия, с което е
било осъществено изпълнителното деяние от основния състав на чл. 325, ал. 1 от НК. Публичното им извършване, конкретно демонстративното
неспазване на разпорежданията им, демонстративното скъсване на предписанието, демонстративното
нарушаване на карантината в особено чувствителен за обществото момент; бутане
на полицаите за минаване през тях, дава основание на съда да приеме, че
деянието се е отличило с дързост, а псуването на майка, включително и с
изполване на общопозната езикова форма, се приема в преобладавощите случаи от
обществото като изключителен цинизъм. Обстоятелството, че полицейските органи
са прибегнали до ползвани на помощни средства след неподчинение на подсъдимия,
води до извод, че същият е оказал съпротива не само при неспазване на
разпорежданията за прибиране вкъщи, но и при задържането му.
В с.з. не се спори и това се установява от ежедневната
ведомост и длъжността характеристика, че свидетелите Г. и М. са били органи на
властта, изпълняващи задължения по опазване на обществения ред.
Предвид тези констатации от обективна страна дават
основание на съда да отхвърли възражението на защитата, че деянието
представлява дребно хулиганство по см. на чл. 1, ал. 2 от УБДХ.
От обективираните действия на подсъдимия следва извода,
че към момента на извършване на деянието е действал с пряк умисъл.
Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал настъпването им.
Подсъдимият е имъл пълно
съзнание за съставомерните обстоятелства, принадлежащи към състава на престъплението.
Обстоятелството,
че той сам се е поставил в нетрезво състояние не го оневинява.
Имайки предвид изложените дотук мотиви, съдът намира, че
подс. А. следва да бъде признат за виновен и наказан по двете обвинения.
При определяне вида и размера на наказанието за
извършеното престъпление по чл.
355, ал. 2, пр. 3 вр. ал. 1 от НК съдът приема като смекчаващи вината
обстоятелства необремененото съдебно минало и изразеното критично отношение.
Като отегчаващи вината обстоятелство следва да се приеме нетрезвото състояние
на подсъдимия и посоченото в характеристичната му справка като негативно
обстоятелство, че същият изпада в агресивно поведение след употреба на алкохол.
На подс. А. следва да се наложи
наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства, но значително над
предвидения в закона минимум, като съдът счита, че целите на чл. 36 от НК ще
бъдат постигнати при наказание лишаване от свобода за срок от една година,
което не следва да се изтърпява ефективно, а съгл. чл. 66, ал. 1 от НК
изтърпяването му да се отложи за срок от три години. Наред с това наказание
следва да се наложи кумулативното наказание глоба в размер на 10 000 лв., което
дори и като минимален размер, предвиден в закона, е достатъчно превъзпитаващ.
При определяне вида и размера на наказанието за
извършеното престъпление по чл.
325 ал. 2 вр. ал. 1 от НК съдът приема като смекчаващи вината обстоятелства
необремененото съдебно минало и изразеното критично отношение. Като отегчаващи
вината обстоятелство следва да се приеме нетрезвото състояние на подсъдимия и
посоченото в характеристичната му справка като негативно обстоятелство, че
същият изпада в агресивно поведение след употреба на алкохол.
На подс. А. следва да се наложи
наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства, но значително над
предвидения в закона минимум, като съдът счита, че целите на чл. 36 от НК ще
бъдат постигнати при наказание лишаване от свобода за срок от една година,
което не следва да се изтърпява ефективно, а съгл. чл. 66, ал. 1 от НК
изтърпяването му да се отложи за срок от три години.
На осн. чл. 23, ал. 1 и ал. 3 от НК
наложените наказания лишаване от свобода следва да се кумулират в общо наказание
една година лишаване от свобода, което не следва да се изтърпява ефективно, а
съгл. чл. 66, ал. 1 от НК изтърпяването му да се отложи за срок от три години
като към него се присъедини наказанието глоба в размер на 10 000 лв.
Водим от горните мотиви съдът
постанови присъдата си.
Районен
съдия,