Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г
въззивен състав, в публично съдебно заседание на осми
май през 2019 година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНЯ
ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
АНЕТА ИЛЧЕВА
секретар
Алина Тодорова, като разгледа докладваното
от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело
номер 12234
по описа за 2018 година, и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 396746 от 30.04.2018
г., постановено по гр.д. № 40507/2017 г. на СРС, 72
състав, е отхвърлен предявеният от „Д.2.“ ЕООД иск по
чл. 422 ГПК за признаване за установено, че ответникат „Ю.Б.“ АД му дължи
сумата от 522,22 лв., удържана без основане по банкова сметка ***, открита в А.Б.АД,
ведно със законна лихва за периода от 27.2.2017 г. до изплащане на вземането,
за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д.№ 12251/17 г. на СРС, като е осъдено „Д.2.“ ЕООД да заплати на „Ю.Б.“
АД 150 лв. разноски по делото.
Решението е обжалвано от
ищеца „Д.2.“ ЕООД чрез пълномощник адв.К.Б., с искане за отмяната му и уважаване
на иска. С въззивната жалба се правят
оплаквания за недопустимост и неправилност на решението. Опласкването за
недопустимост се отнася до частта от решението, в която се отхвърля и искане за
„законна лихва за периода от
27.2.2017г. до изплащане на вземането” като
произнасяне по нещо, което не е поискано от ищеца. Оплакванията за недопустичост
и неправилност в останалата част сочат на възможност за злоупотреба със
собствеността, отказ от правосъдие, нарушение н аКонституц;ията и императивни
правни норми на ЗЗД, неправилно приложение на материалния закон относно
забавата на кредитора-чл.94 от ЗЗД, и изпълнение на части-чл.66 от ЗЗД. В
частност с етвърди, че не е налице забава на кредитора /ищеца/, дори да се
приеме, че е отказано съдействие на кредитора, не са установени останалите
предпоставки на забавата - длъжникът да вложи сумата в банкова сметка ***а чл.
66 ЗЗД изпълнението да е точно и пълно. Жалбоподателят поддържа че изпълнението
на банката не е точно и пълно , понеже при закриване на сметката на кредитора,
тя е удържала неправомерно такса от 20 лв., което води до неоснователно обогатяване. При
това се твърди, че длъжникът не е изпълнил изцяло задължението си към кредитора
да предаде цялата искова сума, за да се приеме, че е приложен заместващия
способ за изпълнение по чл. 97 ЗЗД. сочи още, че неправилно СРС е приел, че за да се приложи нормата на чл. 95 ЗЗД не било необходимо
банката да е открила сметка на кредитора, а е достатъчно той да не е оказал
съдействие за получаване на сумата. Според жалбоподателя, при позоваване на
липса на съдействие на кредитора задължително следва да се открие сметка на
негово име от страна на длъжника, да се вложи сумата, чието заплащане се дължи
и да се уведоми кредитора за това. Твърди се освен това, че банката не е
вложила сумите в банкова сметка *** *** № 13 на БНБ,и то в друга банка, а не
при себе си. В жалбата се поддържа, че кредиторът не е уведомен за влагането на
сумите в сметка, като за да се приеме, че е налице такова уведомяване, не е
достатъчно да е изявено желание за плащане от страна на банката поради
противоречие с материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила,
довело и до необоснованост на решението при преценка на събраните по делото
доказателства. Претендира разноски.
Въззиваемата страна – ответник „Ю.Б.“
АД чрез пълномощник юрк.А.В.,
оспорва жалбата с писмен отговор с доводите, че
решението е правилно и не страда от сочените в жалбата пороци. Възравява, че по
делото е доказано, че сумата по закритата сметка на ищеца е преведена по
специална, особена банкова сметка *** -
дружеството ищец, при което сумата 502,22
лв. не е в патримониума на банката, а на разположение на клиента и не е налице
неоснователно обогатяване. Сочи, че клиентът е уведомен за закриването на
сметката, както и че следва да предприеме действия - в 30 дневен срок, за
разпореждане с наличните средства по сметката, вкл. уведомен и по ел.път, като представител
на дружеството не е се явил да получи сумите по сметката било на каса, било с
банков превод, с което поведение не е оказал кредиторово съдействие на банката
- длъжник. За да се освободи от задължението си към ищеца банката е вложила
сумата в специална сметка, като отново е поканила кредитора с имейл, по
електронен път да изпрати лице, което да получи сумите по сметката. При това
поведение на ищеца, правилен и съобразен с доказателствата и закона е извода на
СРС, че банката не е в забава на изпълнението на задълженията си, а кредитора
не е оказал необходимото съдействие за изпълнението. оспорва и
твърдението, че банката не е доказала основанието за начисляване на такса в
размер на 20 лв. При закриване на сметката е налице основание, по Тарифата на
ответника, за събиране на такса по I. А, т. 12, действаща към момента на
закриване на сметката, поради което е налице основание за събиране на тази сума,
независимо по чия инициатива е станало това. Моли жалбата да се остави без
уважение, като се потвърди решението на СРС. Претендира разноски.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, съгласно чл.269 от ГПК, намира следното по
предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното
решение е валидно, тъй като има съдържанието по чл.236 от ГПК, постановено е в
рамките на правораздавателната дейност на съда и от законен състав. Същото
обаче е недопустимо, постановено в нарушение на чл.6, ал.2 от ГПК в частта, в
която съдът се е произнесъл, като е е
отхвърлил и искане за законна лихва за периода от 27.2.2017г. до изплащане на
вземането, като произнасяне по нещо,
което не е поискано от ищеца, и в какъвто смисъвл е направено изменение и на поректо-.
доклада на съда по чл.140 от ГПК в откритото съдебно заседание пред СРС на
19.02.2018 г. В тази част решението подлежи само на обезсилване.
В останалите части
решението е допустимо, и съдът се е произнесъл съобразно предявената с исковата
молба претенция.
При произнасянето си по
правилността на решението в обжалваните части, съгласно чл.269, изр. второ
от ГПК и задължителните
указания, дадени с т.
1 от ТР №
1/09.12.2013 г. по т.д. №
1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, въззивният съд е ограничен до
релевираните във въззивната жалба на ответниците оплаквания за допуснати
нарушения на процесуалните правила, както обаче и трябва да провери правилното прилагане на релевантни
към казуса императивни материално
правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за
обжалване.
Съобразно твърденията и петитума на исковата молба СРС се е произнесъл по иск с
правио основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 55, ал. 1 ЗЗД - за връщане на
сума по закрита сметка на ищеца, задържана без право основание (след отпадане
на основанието) от ответната
банка.
Първоинстанционният
съд е изложил фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по
делото писмени доказателства, становищата на страните, приетите за безспорни
факти, въз основа на преценка на които е приел, че ответната банка правомерно е
закрила банковата сметка на ищеца, а ищецът нее оказал нужното съдействие на
банката-длъжник, да получи обратно остатъка по сметката от 502,22лв., а банката
правомерно е удържала сумата от 20 лв. за разходи по закриване на сметката,
като е счел, че банката се е освободила от задължението си като е вложила
сумата 502,22 лв. в отделна сметка на името на ищеца, с посочен аналитичен
номер.
Изложените в
обжалваното решение фактически и правни изводи въззивният съд споделя и на основание чл.272 от ГПК препраща изцяло към
мотивите на първоинстанционното решение. Не се установи при въззивната проверка
нарушение на императивни материално правни норми с обжалваното решение.
Събраните пред въззивния съд нови доказателства не водят до обратен извод, тъй
като не опровергават липсата на оказано съдействие от страна на ищеца да получи
остатъка от сумата по закритата банкова сметка. ***, защото забавата н
акредитора е установена преди подаване на исковата молба, и защото с писмо по
телепоща управителят е посочил банкова сметка, ***, а не на дружеството-ищец.
Двамата са различни правни субекти и няма основание банката като задължено лице
да изпълни валидно на управителя Вълов, който не е кредитор н абанката, а такъв
се явява дружеството „Д.2.“ ЕООД.
В допълнение и по
другите изложени оплаквания с въззивната жалба, с които пред въззиния съд е
очертан предмета на въззивна проверка
относно наличие на основание за забава на кредитора и приложение на чл.66 от ЗЗД, въззивният съд намира следното: При
парично задължение, кредитора изпада в забава, когато е отказал получаването на
сумата, а за да се освободи длъжникът от задължението си, след като счита, че
кредиторът е изпаднал в забава, трябва да внесе парите в банка по
местоизпълнението в полза на кредитора и да го уведоми за това - по аргумент от
чл. 97, ал. 1 ЗЗД. В този смисъл е последователната застъпвана практика на ВКС
по осигуряване еднообразното прилагане на материалния закон/ напр. с решение №
28 по т. д. № 497/2008 г., ТК, I ТО на ВКС, решение № 229 от 28.01.2015 г. по
гр. д. № 4936/2013 г., ГК, III ГО на ВКС/. и т. н.
В случая, при
закриване на банковата сметка на ищеца, за което закриване няма спор, банката е
предприела действия по уведомяване на кредитора, вкл. и по ел.път, че следва да
изпрати свой представител, за да му бъде върната сумата по закритата сметка. Дружеството-ищец
е направило и извъсъдебно признание за узнаване на тази покана и в свои писмени
изявления до банката –заявление от 24.02.2017 г./на л.6 от делото на СРС, но не
е приел предложеното му изпълнение, както и не е оказал необходимото съдействие
на длъжника, без което той не би могъл да изпълни задължението си надлежно.
За да се освободи от
задължението си, ответната банка е открила нарочна сметка на името иа ищцовото
дружество - видно от извлечение от сметка на лист 44 от делото пред СРС, и е
вложила там средствата по закритата сметка на дружеството. От приетата по
делото пред СРС ел.покана се установява, че ищцовото дружество е било уведомено
изрично, че за разпореждане с наличните средства по закритата сметка, следва да
бъде посетен финансов център „София Дондуков“. Предвид това, въззивната
инстанция намира, че дружеството - ищец, въпреки поканите от страна на банката,
не е оказало необходимото съдействие за изпълнение на задължението на длъжника
за връщане на сумите, а именно - чрез разпореждане от управителя си да получи
на каса или по банков път/по сметка с титуляр дружеството/ сумата по закритата
сметка. Безспорно е налице бездействие на ищеца, който е изпаднал в забава на
кредитор. Въззивният съд не споделя съображенията на въззивника-ищец, че
банката по същество не е открила нарочна сметка, понеже тя нямала „IBAN“. *** № 3/16.07.2009 г. на БНБ за условията и реда
за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти
(отм., ДВ. бр. 37/04.05.2018 г., но действаща в периода) изрично се предвижда
възможността за откриване на еднократна сметка в полза на трето лице - чл. 2,
ал. 3 от Наредбата вр. чл. 36 и сл. от Закона за платежните услуги и платежните
системи (отм., ио действащ в периода). Какъв е вътрешният ред за откриване на
сметка в полза на трето лице и има ли особени изисквания към нея е
организационен въпрос, но не и нормативна пречка и не обосновава неизпълнение
на предвидената в чл. 97, ал. 1 ЗЗД възможност длъжника (в случая банката) да
се освободи от задължението като вложи дължимата сума в нарочно открита при нея
сметка на името иа кредитора, (в този смисъл решение № 197 от 18.02.2014 г. по
т. д. № 666/2012 г., ТК, I ТО на ВКС). В този смисъл са несъстоятелни
възраженията на ишеца - въззивник, че банката не може да открива сметки без
уникален идентификатор (IBAN). ***рдението, че банката е следвало да открива
сметка в друга банка, а не при себе си.
Въззивният съд намира
за неоснователни и доводите, изложени във въззивната жалба, че не са дължи
плащане и няма основание за такова относно таксата от 20 лв. за закриване на
сметката, тъй като ищцовото дружество не е поискало извършване на подобна
услуга. При тълкуване на уговореното в Тарифата на банката във връзка с
дължимостта на таксата за закриване на банкова сметка, ***, че задължението за
заплащане на подобна такса не е поставено в зависимост от това по чия
инициатива е извършено закриването на сметката. От значение е единствено факта
дали услугата е извършена или не, а от доказателствата по делото безспорно се
установява, че е налице закриване на банковата сметка на ищцовото дружество, т.
е. услугата е извършена, поради което се дължи и заплащане на такса за това.
Същевременно липсват доказателства и твърдения ищцовото дружество да е
възразило срещу прилагането на Тарифата на банката. Следователлно банката -
ответник законосъобразио е удържала сума в размер на 20 лв. - такса за
закриваме на байковата сметка на ищеца.
Предвид изложените до
момента съображения, въззивният съд намира, че са налице всички предвидени в
чл. 97 от ЗЗД предпоставки за освобождаване на длъжника – ответната банка, от
отговорност за заплащане на процесната сума, ответната банка не оспорва, че
сумата от 502,22лв. е собственост на ищцовото дружество, поради което ответникът
не се е обогатил неоснователно с претендираната сума, не е задържал същата без
основание, и искът по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 55, ал. 1 ЗЗД е
неоснователен.
Поради съвпадане
изводите на двете съдебни инстанции, първоинстанционното решение като правилно
подлежи на потвърждаване в частта, извън тази, която се обезсилва от въззивния
съд.
По разноските: Направените
от въззивника.ищец разноски остават в негова тежест според изхода на спора. Ответната
страна е представила списък на разноските по чл.80 от ГПК за въззивната
инстанция в размер на 300 лв. за защита от юрисконсулт. Въпреки липсата на
възражение по размера от противната страна, съдът намира, че следва да определи
такова в размер на 150 лв., на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с ал. 3 ГПК,
вр. с чл. 37 ЗПП, и чл.25, ал.1 от Наредбата за правна помощ, предвид липсата
на особена сложност на спора пред въззивния съд. Възнаграждението по чл.78,
ал.8 от ГПК се определя от съда, и не зависи от посочения от страната размер,
при което наличието или липсата на възражение то противната страна , не е
пречка съда да определи размер в рамките на посочения в чл.25 от НПП.
Воден от горните
мотиви, СГС
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА на основание чл.270,
ал.3, вр.чл.6, ал.2 от ГПК, решение №
396746 от 30.04.2018 г., постановено по гр.д. № 40507/2017 г. на СРС, 72
състав, в частта, в която е отхвърлен предявеният от „Д.2.“ ЕООД срещу „Ю.Б.“ АД иск за законна лихва за периода от 27.2.2017 г. до
изплащане на вземането/ вземане в размер на 522,22лв./.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 396746 от
30.04.2018 г., постановено по гр.д. № 40507/2017 г. на СРС, 72 състав, в
останалите части.
ОСЪЖДА „Д.2.“ ЕООД, ЕИК ********, седалище и адрес на
управление ***, партер, да заплати на „Ю.Б.“ АД, ЕИК ********, седалище и адрес
на управление ***, сумата 150 лв. разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно
съгласно чл.280, ал.3, т.1, предл.първо от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.