Р Е Ш Е Н И Е № 50
гр. Сливен, 12.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на двадесет
и седми май, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА
ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА
ИГЛИКА
ЖЕКОВА
При участието на секретаря ГАЛЯ ГЕОРГИЕВА
и на прокурора ХРИСТО КУКОВ, като разгледа докладваното от председателя касационно административно-наказателно
дело № 21 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал.
1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл.
208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
С Решение № 576/20.12.2019 г. по АНД № 1155/2019 г. на Районен съд Сливен, е
потвърдено Наказателно постановление № 19-0804-001196/30.05.2019 г. на
Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Сливен, с което на П.Д.М.
на основание чл. 174, ал. 3 от ЗДвП са наложени наказания „Глоба“ в размер на
2000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца и на
основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 3 от ЗДвП е наложено наказание „Глоба“ в
размер на 10 лева, за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от същия закон.
Недоволен от така постановеното решение
е останал касационният жалбоподател П.Д.М., който чрез п. адв. Х.Х. ***, го
обжалва в срок. В жалбата се навеждат доводи за неправилност на съдебния акт,
тъй като решаващият съд бил кредитирал показанията само на служителите на ОД на
МВР Сливен, а не и на тези водени от касатора. Излага съображения за неправилна
установеност на извършените нарушения, тъй като безспорно
от доказателствата по делото не се доказвало по несъмнен начин обстоятелството П.М. да е водач на МПС по
смисъла на ЗДвП. Моли съда да отмени обжалваното съдебно решение и потвърденото
с него наказателно постановление.
В с.з. касационният жалбоподател, се
явява лично и с адв. Х., който поддържа жалбата.
В с.з. ответникът по касационното
обжалване, не изпраща представител. Представено е писмено становище от п. п. –
гл. юриск. К. Б., която оспорва жалбата. Моли решението на РС – Сливен да бъде
оставено в сила.
В с.з. представителят на Окръжна
прокуратура Сливен поддържа, че жалбата е неоснователна, а първоинстанционното
решение като правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила.
Административният съд, в качеството на
касационна инстанция, като обсъди направените в жалбата оплаквания, становищата
на явилите се страни и събраните пред Районния съд писмени и гласни
доказателства, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законния
срок, допустима е, но по същество е неоснователна.
В жалбата са наведени оплаквания за
незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. За да се отговори на същите,
касационната инстанция следва да обсъди събраните по делото доказателства, от
които е видно, че:
На 18.05.2019г. служители на реда около
02,25 часа се придвижвали със служебния си автомобил в к. „Б.” до б. №**,
където към тях се движел касаторът, управлявайки мотопед марка „Бенжоу ИИ 50 КТ
21” с рег. № *******. Като ги видял същият тръгнал в посока към б. №** в к. „Б.“,
където бил оставен мотопеда, от чийто багажник течала някаква течност. Каската
била оставена на мотора, а М. стоял до един от входовете „Б” или „В” и си криел
лицето с ръце. Двамата полицейски служители установили, че лицето е във видимо
нетрезво състояние и потърсили съдействие от сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР-
Сливен. На място пристигнал екип от КАТ- Сливен, които поканили касатора да
бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство, но същият отказал
като заявил, че не е управлявал мотопеда, а го е бутал. Издаден му бил талон за
медицинско изследване, но отказал да даде и кръвна проба. Поискано му било да
представи свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което
управлява, но М. отказал да представи такова.
За констатираното му бил съставен АУАН №
138275/18.05.2019 г., с който деянията били квалифицирани като нарушения по чл.174,
ал.3 от ЗДвП и на чл.100, ал.1, т.2 от същия закон. На основание така
съставения АУАН е издадено и обжалваното НП № 19-0804-001196 от 30.05.2019 г.
Към
доказателствата са приобщени Справка за нарушител – водач на П.Д.М. от която е
видно, че от 2010 г. до настоящия момент срещу същия са издадени осем
наказателни постановления и шест бр. фишове на нарушения по Закона за
движението по пътищата, както и три броя Заповеди за прилагане на принудителна
административна мярка.
За да потвърди Наказателното постановление,
Районният съд е приел, че П.Д.М. е осъществил от обективна и субективна страна
административните нарушения, описани в АУАН и НП, както и че деянията са
правилно квалифицирани и съответно – санкционирани. Районният съд, като е обсъдил
всички доказателства по делото, правилно е установил фактическата обстановка.
Въз основа на нея е направил обосновани правни изводи, а именно - че
касационният жалбоподател е извършил вменените му във вина административни
нарушения. Обосновано и законосъобразно Районният съд е потвърдил изцяло
Наказателното постановление и неговите изводи напълно се споделят от
касационния състав.
Изложеното в касационната жалба
твърдение за незаконосъобразност на първоинстанционното решение не се споделя
от касационния съдебен състав. Твърдението на касатора, че не е имал качеството
на водач, е обсъдено от първоинстанционния съд, които изводи са формирана въз
основа на всички събраните по делото писмени и гласни доказателства. От съвкупната
им преценка се установява, че касационният жалбоподател е извършил вменените му
с акта и НП административни нарушения и правилно е ангажирана
административнонаказателната му отговорност за същите. При съставяне на АУАН и
издаване на наказателното постановление не са допуснати процесуални нарушения,
а изводите на Районния съд в атакуваното решение са обосновани и напълно
съответни на събраните доказателства, обсъдени са всеобхватно и ценени
правилно.
Съгласно чл. 220 от АПК касационният съд
преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от
първоинстанционния съд в обжалваното решение и по наведените в касационната
жалба доводи. Наведените в касационната
жалба доводи за неправилност на решението на районния съд са неоснователни.
Съдът е положил необходимите усилия за изясняване на обективната истина по
делото, като е събрал всички необходими доказателства, обсъдил ги е в тяхната
съвкупност и е изложил мотиви, които кореспондират на установената по делото
фактическа обстановка.
Нарушенията, описани в процесните АУАН и
НП са правилно квалифицирани и правилно е приложената съответната санкционна
норма. Съгласно специалната разпоредба на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно
съставените актове за установяване на нарушенията по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. Констатациите в съставения
АУАН не са оборени от установените факти в хода на съдебното производство. Районният
съд не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила при анализа и
оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и
установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените
от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение. Извършвайки
своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция
факти и обстоятелства, Административен съд – Сливен намира, че доводите в
касационната жалба са неоснователни и отменителни основания не са налице.
При тези доводи се налага извод, че решението на СлРС е обосновано.
Съдът е изложил мотиви по спорните обстоятелства, които се възприемат изцяло от
касационната инстанция и правилно е приложил материалния закон.
Съдът извърши служебна
проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното
решение с материални закон, но не констатира пороци на същото водещи до
отмяната му.
Воден от гореизложеното и на основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Административен съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 576 от 20.12.2019 г., постановено по АНД № 1155/ 2019 г. по описа на Районен
съд – Сливен.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: