Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 19.06.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ-в състав в открито заседание на тринадесети юни през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлин Михайлов
Членове: Пепа Тонева
мл.съдия: Христина Николова
при секретаря Антоанета Луканова..………………………………………… и с участието на прокурора …………………………………………………………………………… като разгледа докладваното от ……………съдия Михайлов …..в.гр.дело № 3 395..... по описа
за 2017 г., и за да се произнесе, съдът взе предвид:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по повод постъпила въззивна жалба от А.Т.Б., с която обжалва решение № 133 241 от 17.11.2016 г., постановено по гр.д. № 53 890/15г. , по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 124 състав. В жалбата се твърди от въззивника, че първоинстанционния съд неправилно е приел, че уговорената неустойка не може да бъде определена. Оспорват се изводите и по отношение на възприетото от съда, че липсват доказателства за претърпените вреди от неизпълнението на задълженията на ответницата. В тази връзка твърди, че неправилен е извода, че е налице кумулиране на законната лихва с неустойката. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното и вместо него постанови ново, с което да уважи предявеният иск за сумата от 7 918.22 лв., представляваща размерът, с които вземането за неустойка по споразумението от 06.07.2012 г. надвишава размерът на присъдената законна лихва. Претендира съдебни разноски.
Ответникът по въззивната жалба Н.Р.Б. оспорва същата. Твърди, че постановеното решение е правилно и законосъобразно. Моли съда да постанови решение, с което да се отхвърли изцяло жалбата. Претендира разноски.
Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От
фактическа страна:
Не се спори между страните, а се установява и от
обжалваното решение № 133 241 от 17.11.2016 г., постановено по гр.д. № 53
890/15г. , по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 124 състав,
че съдът е отхвърлил предявения от А.Т.Б.
срещу Н.Р.Б. иск с правна квалификация чл. 92 ЗЗД - за осъждане на ответницата
да заплати на ищеца неустойка по чл.2 от Споразумение от 06.07.2012 г. и е
отхвърлил молбата на А.Т.Б. за присъждане на разноски по делото.
Не се спори, а се установява и от
доказателствата по делото, че между страните е сключено споразумение от
06.07.2012 г., по силата, на което ответницата е поела задължението да заплати
на „Т.С.“ ЕАД цената на ползваната от нея топлинна енергия за периода от м.
10.2010 г. до прехвърляне на партидата на нейно име в собствения му апартамент,
находящ се в гр. София, ул. „*********, ап. 8, което следва да се извърши не по
- късно от 15.09.2012г., като при неизпълнение в уговорения срок, ответницата
дължи неустойка в двукратния размер на неплатената сума.
Не
се спори между страните, а се установява и от представеното решение от
27.10.2014 г., постановено по гр.д. № 19 528/13 г., че съдът е признал за
установено, че ищецът дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от 3 339.41 лв., както
илихва за забава в размер на 237.93 лв., както и е осъдил ответницата да
заплати на ищеца същите суми.
От
правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Видно от обстоятелствената
част и петитума на исковата молба и направените уточнения е предявен иск, с правно
основание чл. 92 от ЗЗД.
С атакуваното решение № 133 241 от 17.11.2016 г., постановено по гр.д. № 53 890/15г. , по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 124 състав, че съдът е отхвърлил предявения от А.Т.Б. срещу Н.Р.Б. иск с правна квалификация чл. 92 ЗЗД - за осъждане на ответницата да заплати на ищеца неустойка по чл.2 от Споразумение от 06.07.2012 г. и е отхвърлил молбата на А.Т.Б. за присъждане на разноски по делото.
По
допустимостта и основателността на подадената въззивна жалба:
По отношение на допустимостта на подадената въззивна жалба, съдът, в настоящия си състав намира, че същата е допустима. Подадена от оправомощено лице и в установените от закона срокове, поради което е процесуално допустима. Атакуваното решение е валидно и допустимо.
Релевираните във въззивната жалба доводи са свързани с твърдения за неправилно възприемане от страна на съда, че уговорената неустойка не може да бъде определена по размер, както и за кумулиране на същата с присъдената лихва за забава.
По отношение на релевираните основания за незаконосъобразност на атакуваното решение, в осъдителната част, съдът намира за неоснователни.
Съгласно задължителните
указания дадени с ТР № 1 от 15.06.2010 г., по т.д. № 1/09 г. на ОСТК като
клауза, уговорена в договора, неустойката е проявление на принципа на автономия
на волята в частното право (чл. 9 ЗЗД). С нея страните уговарят предварително
размера на обезщетението, което ще заплати неизправната страна, в случай че не
изпълни своите задължения, без да е необходимо да се доказва размера на
вредите, настъпили от неизпълнението. Неустойката е винаги форма на договорна
отговорност. Условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка
произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в
гражданските и търговските правоотношения. Съгласно т. 3 от Тълкувателно
решение № 1/15.06.2010 г. по тълк.д. № 1./ 2009 г. на ОСТК на ВКС, неустойката
не е нищожна при липса на уговорен краен предел за начисляването й. Ето защо,
съдът в настоящия си състав намира, че не следва да се споделят изводите на
първоинстанционния съд по отношение на невъзможността за определяне на размера
на неустойката. Неправилен е и изводът на въззивния
съд, че присъждането на мораторна неустойка над размера на заплатената законна
лихва води до кумулиране на неустойката с обезщетение за вредите, произтичащи
от едно и също неизпълнение. В посочената хипотеза не е налице нарушаване на
принципа за недопускане на неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на
длъжника.
Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите
нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на
договора, а не към последващ момент, като могат да бъдат използвани някои от
следните примерно изброени критерии: естеството им на парични или на непарични и
размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на задължението е обезпечено
с други правни способи-поръчителство, залог, ипотека и др.; вид на уговорената неустойка (компенсаторна или
мораторна) и вида на неизпълнение на задължението - съществено или за
незначителна негова част; съотношението
между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението
вреди. При конкретната преценка за нищожност на неустойката могат да се
използват и други критерии, като се вземат предвид конкретните факти и
обстоятелства за всеки отделен случай. Неустойката следва да се приеме за
нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна
и санкционна функции. Прекомерността на неустойката не я прави a priori нищожна
поради накърняване на добрите нрави.
В конкретния случай съдът в настоящия си състав намира, че са налице предпоставките за нищожност на договорената неустойка. Същата излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Този извод се подкрепя и от съпоставката между между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди.
По изложените съображения съдът в
настоящия си състав намира, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно
и като такова следва да се потвърди.
Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 133 241 от
17.11.2016 г., постановено по гр.д. № 53 890/15г. , по описа на Софийски
районен съд, Гражданско отделение, 124 състав, като правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от съобщението за изготвянето му до страните, при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: Членове:
1.
2.