Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 261689
10.06.2021 година, град
Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, XIV граждански състав, в публично заседание на
десети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
при
участието на секретаря Росица Марджева, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 14644 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен
е осъдителен иск с правна квалификация чл. 240 във вр. с чл. 79,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД от В. К.А. срещу М.М. за
сумата от 12000 лева- неизплатено задължение по договор за заем и евентуален с
правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между страните
е сключен договор за заем за сумата от 12000 лева, която била преведена по
банкова сметка ***, но не била върната.
При условията на евентуалност
твърди, че сумата е получена от ответника без основание и иска осъждането му да
е върне
Претендира разноски.
Ответникът е получил
лично препис от исковата молба и приложенията, като в срока по чл. 131 ГПК не подава отговор.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените доводи, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Относно компетентността:
Изложените в исковата молба фактически
твърдения сочат, че между страните по делото са възникнали частноправни
отношения с международен елемент и доколкото уредбата им не се регламентира от
специални международни актове, следва да се приеме, че въпросът за
компетентността на българския съд да се произнесе по възникналия правен спор
следва да се разреши според разпоредбите на КМЧП.
На международната компетентност на българските съдилища е посветена Глава
втора, като според основната норма на чл. 4, ал. 1 тя
е налице, когато 1/ответникът има обичайно местопребиваване, седалище според
устройствения си акт или местонахождение на действителното си управление в
Република България или 2/ищецът или молителят е български гражданин или е
юридическо лице, регистрирано в Република България. Тълкуването й позволява да
се приеме, че международната компетентност на българския съд не е обвързана от
кумулативното наличие на визираните в т. 1 и т. 2 на цитираната разпоредба
предпоставки, доколкото всяка една от тях съставлява самостоятелно основание за
упражняване на националната ни юрисдикция.
Изложеното налага извода, че е запазена
компетентността на българските съдилища въз основа на българското гражданство
на ищеца.
Относно приложимото право:
Тъй като страните не са уговорили приложимо право, следва да се приложат
разпоредбите на чл. 95, ал. 1 и ал.
2 КМЧП. Същите предвиждат, че се прилага правото на държавата, с която договорът е в
най-тясна връзка, като се предполага, че договорът е в най-тясна връзка с
държавата, в която страната, която трябва да изпълни характерната престация, е
имала своето обичайно местопребиваване. В тази връзка следва да се има предвид,
че характерната престация при твърдяното заемно правоотношение е даването на
сумата, което се сочи да е станало от български гражданин, в местна валута и
по банкова сметка ***вска банка. От горното следва, че съгласно разпоредбите на
чл. 95, ал. 1 и ал. 2 КМЧП възникналите между страните взаимоотношения се уреждат
от българското законодателство и по конкретно от ЗЗД.
По същество на спора:
Съгласно
разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ГПК заемът
е реален договор, по силата на който едната страна предоставя на другата
заместими вещи, а последната като получател се задължава да ги върне.
Елементите от фактическия състав на договора за заем са: съгласие на страните
за предаване парична сума като заем и реалното предаване на тази сума от
заемодателя на заемателя.
Между
страните по делото не е бил сключен изричен писмен договор. Представено е
преводно нареждане от ищеца за ответника, в което като основание за плащането е
записано „заем“. Документът е бил подаден от ищеца, като съгласно представената
от банката информация сумата е постъпила по банковата сметка с титуляр
ответникът по делото. Ответникът не е оспорил документите. При така събраните
доказателства съдът намира, че се установява възникването на валидно
облигационно правоотношение между страните по договор за заем, по който ищецът
е предал на ответника сумата от 12 000 лева и същата е била получена от
него.
Срок за
връщането на сумата не е уговорен, поради което се прилага разпоредбата на чл.
240, ал. 4 ЗЗД, която предвижда, че заемателят следва да върне заетите пари в
течение на 1 месец от поканата. Конкретно искане
в тази насока отправно от ищеца не се установява до получаването на настоящата искова
молба лично от ответника на 15.07.2020г. Искова молба представлява
искане за връщане на заема и след изтичането на 1 месец от получаването й
правото на ответника за ползва предоставената сума е отпаднало.
Изискуемостта на вземането е
настъпила в хода на процеса и следва да бъде взета предвид на основание чл.
235, ал. 3 ГПК. Връщане на заема не се доказва, поради което претенцията е
основателна следва да бъде уважена.
Законната лихва следва да бъде
присъдена от 18.08.2020г., съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 4 ЗЗД и чл.
72, ал. 2 ЗЗД. За периода от подаването на исковата молба до 17.08.2020г.
искането за законна лихва следа да се отхвърли, защото не се установява
изискуемостта на главното задължение.
Предвид основателността на главната
претенция, съдът не следва да се произнася по предявения евентуален иск, защото
условието за разглеждането му не се е сбъднало.
По отговорността за
разноски:
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят и
направените разноски в настоящото производство в размер на 480 лева за държавна
такса, 5. лева за СУ и 400 лева за платено адв. възнаграждение.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА М.М., роден на ***г.,
гражданин на ****, със статут на продължително пребиваващ в Република България
чужденец, ЛНЧ **********, с регистриран настоящ адрес: ***, да заплати на В.К.А., ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата от 12 000.00
лева- главница по договор за заем, предоставен по банкова сметка ***.03.2017г.,
ведно със законна лихва върху
главницата считано от 18.08.2020г. до пълното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ искането за законна лихва от подаването на исковата
молба в съда на 13.09.2019г. до 17.08.2020г.
ОСЪЖДА М.М., роден на ***г.,
гражданин на *****, със статут на продължително пребиваващ в Република България
чужденец, ЛНЧ **********, с регистриран настоящ адрес: ***, да заплати на В.К.А., ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата от 885.00 лева-
разноските по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/
/Тоско Ангелов/
Вярно с оригинала.
Р.М.