№ 213
гр. Русе, 14.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Николинка Чокоева
Членове:Татяна Черкезова
Виржиния К. Караджова
при участието на секретаря Ирена Иванова
като разгледа докладваното от Николинка Чокоева Въззивно гражданско дело
№ 20254500500256 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Жалбоподателят С. Р. Х. е обжалвал решението постановено по гр.д. №
5555/2021 г. на Русенския районен съд, в частта с която предявеният иск за
заплащане на обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, е
отхвърлен за разликата над 4 800 лв. до пълния претендиран размер от 24 000
лева, а искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди – за
разликата над 67,70 лв. до пълния претендиран размер от 337,51 лв. В жалбата
са изложени подробни съображения за необоснованост, несправедливост на
съдебния акт в тази част и се моли същият да бъде отменен и искът да бъде
уважен изцяло. Претендира разноски.
По реда и в срока на чл. 263 от ГПК ответникът по въззивната жалба
„ЗАД Армеец“АД, чрез процесуалния си представител юрк. Р. Л. е депозирал
отговор, в който изразява становище за неоснователност на същата и моли
решението да бъде потвърдено в тази обжалвана част.
,,ЗАД Армеец‘‘ АД, чрез процесуалния си представител юрк. Р. Л. с
насрещна въззивна жалба обжалва Решение № 139/13.02.2023г. по гр. дело №
5555/2021 г. по описа на Районен съд – Русе, в частта му с която дружеството е
осъдено да заплати на ищеца сумата от 4 800 лева. Излага съображения за
необоснованост на съдебния акт в тази част, моли да бъде отменен и искът да
бъде отхвърлен.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбите,
доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства,
1
намира за установено следното:
Жалбите са подадени от страни по спора, в законоустановения срок,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са допустими.
Разгледани по същество, същите са неоснователни.
Предмет на делото е иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ.
От ангажираните по делото доказателства се установява следното:
На 27.04.2020 г. в гр. Русе, бул. ”Липник” пред № 133, е възникнало
ПТП, при което ищецът С. Х. при навлизането му на пътното платно, е бил
ударен от движещия се лек автомобил марка „Грейт Уол”, модел „Волекс” с
рег.№ Р 0371 ВВ, управляван от В.А.. В резултат на ПТП ищецът е паднал на
земята и получил счупване на горната трета на лявата бедрена кост. По случая
е било образувано ДП № 168/2020 г. по описа на ОД на МВР – гр.Русе, по
което са извършени множество следствени действия – разпити на свидетели,
оглед на местопроизшествие, били назначени съдебномедицинска и
автотехническа експертизи. Съобразно данните по случая, било установено,
че поради навлизане на пешеходеца по пътя, по който се е движил виновния
водач и закъснението на последния да започне спиране, е реализирано ПТП, в
което С. Х. е пострадал. С оглед заявеното желание на ищеца, досъдебното
производството, водено по чл.343, ал.2 от НК било прекратено, а
прекратяването било потвърдено с постановление от 11.03.2022 г. на прокурор
от ОП – гр. Русе. По делото са представени фактури и касови бонове към тях
за направени разходи във връзка с провеждани лечения на ищеца и закупувани
медикаменти, които разходи възлизат общо на стойност 338.51 лева. От
пострадалия е била взета кръвна проба, непосредствено след настъпилото
ПТП - на 27.04.2020 г. в 8.20 часа, като съгласно приложената химическа
експертиза № 262, се е установило в кръвта му наличие на етилов алкохол в
концентрация 2.06 на хиляда.
Установено е че лек автомобил марка „Грейт Уол”, модел „Волекс” с рег.
№ Р 0371 ВВ към датата на процесното събитие – 27.04.2020 г. е имал
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” в ЗАД „Армеец” АД със застрахователна полица №
1111119002406091. С писмо от 24.08.2021 г. с изх. № Л-4948 ответното
дружество е отказало изплащането на обезщетение на С. Х. с мотив, че не
били налице предпоставките за удовлетворяване на претенцията му.
По делото е разпитан свидетелят Н.К.К., който заявява, че познава
ищеца и семейството му от много години, а за катастрофата разбрал от С. Х.,
който му се обадил в кР. на месец април 2020 г. Свидетелят отишъл в
болницата при пострадалия и видял, че травмата му била в бедрената част към
таза и не можел да се обслужва самостоятелно. Заявява, че пострадалият
нямал нито физическа, нито финансова възможност да си направи
препоръчваната от лекарите операция на нараняването от настъпилото ПТП,
тъй като се било случило в труден за него житейски период. Установява, че
пострадалият бил абсолютно неподвижен в първия месец след
произшествието, като свидетелят ходил по 2-3 пъти на ден да му помага да
става и да се обслужва и му съдействал да получи помощни средства –
2
тоалетен стол и инвалидна количка, както и му помагал да се движи и го
разхождал, като този период на лечение продължил около година, а може би и
повече. При последващ преглед на Х., 3-4 месеца след инцидента, от
рентгеново изследване се установило, че още не е зараснало счупването, като
същият се оплаквал, че го боли и споделял, че изпитвал страх и притеснение
когато се движи, пресича и вози в автомобил. Заявява и че в първите месеци
след инцидента ищецът ползвал патерици и други помощни средства, за да
може да ходи до тоалетна, а той му помагал да посещава банята и тоалетната.
Чувал е свидетелят да казва, че когато времето се променя или се натоварел,
изпитвал болка в областта на травмата.
В показанията си свидетелят Г.Й.С. заявява, че в деня на процесното
ПТП управлявал автомобила си и неговото превозно средство било на около
150 метра зад другия автомобил, като инцидентът станал на 10 метра преди
пешеходната пътека, която води към КАТ Русе, на пътното платно в посока за
с.Николово. Имало ремонт на пътя от дясно и движението било двупосочно в
ляво. Свидетелят видял пешеходеца, който бил, или много уморен от работа,
или употребявал алкохол цяла нощ. Както автомобилът на свидетеля, така и
този пред него се движели с около 10-12 км/ч. Движещият се пред него
автомобил наближил до пешеходеца, който бил спрял и пушел цигара. Когато
автомобилът наближил пешеходеца на около 1 – 1.5 метра, последният
изскочил пред автомобила – диагонално и пак залитайки. Свидетелят видял,
че пешеходецът с дясната си ръка се оттласнал от автомобила. Автомобилът
вече бил спрял, когато пешеходецът направил 5-6 крачки назад залитайки,
приклекнал и седнал на земята, като леко си опрял гърба в пътното платно без
да си е удрял нещо. Свидетелят заявява, че инцидентът се случил много преди
пешеходната пътека.
В първоинстанционното производство е изслушана и приета съдебно
авто-техническа експертиза, от заключението на която се установява, че
механизмът на произшествието е следния: На 27.04.2020 г. около 7.00 часа в
гр.Русе, лек автомобил Грейт Уол с рег.№ Р 0371 ВВ, управляван от В.А. се е
движил по северното платно на бул.“Липник“, по посока от кръстовището с
ул.“Иван Ведър“ към КАТ – Русе, със скорост до около 12 км/ч. По същото
време пешеходецът С. Х. навлязъл на платното за движение, в зона без
пешеходна пътека и обозначение, и започнал да върви с нестабилна походка
пред лекия автомобил, косо, отляво надясно спрямо посоката на движение на
автомобила. Водачът на лек автомобил „Грейт Уол“, възприемайки
пешеходеца, задействал спирачната система, но възникнал удар между
предния ляв габарит на автомобила и дясната страна на тялото на пешеходеца,
след който пострадалият паднал на пътя, а лекият автомобил спрял преди
него. В резултат на произшествието пешеходецът е получил травматични
увреждания. Причината за настъпване на произшествието от технически
характер е закъснението на водача на лекия автомобил „Грейт Уол“ да започне
спиране. Бил съставен протокол за оглед на мястото на произшествието, в
който било записано, че северното платно на бул.“Липник“ към момента на
произшествието е било с временна организация на движението, било е
двупосочно и по средата на платното е имало поставени конуси, които са го
3
разделяли на две ленти.
От заключението на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза
се установява, че в следствие на настъпилото ПТП С. Х. е получил
пертрохантерно счупване на лява бедрена кост, като при такива счупвания,
обикновено болките са най-силни непосредствено след получаването му и
продължават със значителен интензитет до имобилизация на крайника и
прилагане на обезболяващи средства, а след наместване на фрактурата, в
рамките на няколко дни болките постепенно намаляват. Болки със значителен
интензитет се усещат и в периода на раздвижване на крайника, а болки с по-
слаб интензитет, но с продължителен характер обикновено се усещат с месеци
и години след травмата, особено при промяна на атмосферните условия и
физически натоварвания. Обичайният възстановителен период продължава
около 8-10 месеца. Според експертизата това счупване на бедрената кост на Х.
е довело до трайно затрудняване на движенията на долния му крайник, като
няма данни към момента да продължава да е налице някакво отклонение от
здравословното състояние на Х. свързано с процесното ПТП. Експертизата
установява и че концентрацията от 2.06% на етилов алкохол в кръвта на
пострадалия обуславя средна степен на алкохолно опиване /1.5 – 2.5%/, като
при такава степен на алкохолно опиване обикновено, лица, непривикнали към
алкохола, имат значителни нарушения в мисловната дейност, речта,
съобразителността, вниманието, ориентировката, координацията на
движенията, силно забавени реакции и пр. Видно от представената по делото
Епикриза /ИЗ №8209/27.04.2020 г./, издадена от Клиника „Ортопедия и
травматология“ при МБАЛ – Канев Русе на името на постарадалия му е било
установено и придружаващо заболяване „Алкохолна зависимост“.
Правилно въз основа на така установеното и доказано от фактическа
страна районният съд е приел, че предявеният иск по чл. 432, ал. 1, във вр. с
чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ е основателен, тъй като увреденото лице има право на
претенция за вреди към застрахователя, при който е сключена валидната към
датата на ПТП застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за
автомобила на виновния водач, и е изпълнена процедурата по чл. 380 от КЗ.
Доказана от свидетелските показания и заключенията на назначените и
приети съдебни експертизи е и причинната връзка между процесното ПТП и
последвалите увреждания за пострадалия. Същият е диагностициран след
инцидента с диагноза „Пертрохантерно счупване на лява бедрена кост“.
Анализът на ангажираните по делото доказателства е обусловил извода на
първоинстанционния съд, че е налице претърпяна от ищеца неимуществена
вреда, изразяваща се в негативни преживявания, психически дискомфорт,
страх, стрес и силни и продължителни болки и страдания, в резултат на
реализираното ПТП на 27.04.2020 г. и полученото при него счупване на
бедрената кост, което увреждане по правното си естество представлява средна
телесна повреда. Съдебно-медицинската експертиза установява, че
обичайният възстановителен период при такива счупвания продължава около
8-10 месеца, а самото счупване на лява бедрена кост на Х. е довело до трайно
затрудняване на движенията на левия му долен крайник. Непосредствени
впечатления за претърпените от ищеца неимуществени вреди е имал
4
свидетелят Н.К., който е полагал грижи за ищеца и който в свидетелските си
показания е установил тези факти.
Относно вината на водача на лек автомобил Грейт Уол с рег.№ Р 0371
ВВ - В.А. настоящата инстанция счита, че от събраните по делото
доказателства и в частност от заключението на приетата и изслушаната
съдебно-автотехническа експертиза се доказва, че процесното ПТП е
реализирано поради закъснението на водача да започне спиране, обусловено
от навлизането на пешеходеца по пътя, по който се е движил автомобила,
което в действителност по естеството си представлява извършено
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. “б“, пр. 2 във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК,
т.е. противоправно деяние, извършено виновно – по непредпазливост.
Изложеното дава основание да се приеме за безспорно доказано
наличието на неимуществени вреди, резултат от виновното поведение на
водача на МПС, застраховано в ответното дружество по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, изразяващи се в
претърпени негативни преживявания, психически дискомфорт, страх, стрес и
силни и продължителни болки и страдания .
Настоящата инстанция счита, че неоснователни се явяват оплакванията,
и в жалбата на въззивника, и в насрещната въззивна жалба на въззиваемия,
относно определеният от районният съд процент на съпричиняване. От
събраните по делото доказателства се установява, че пострадалият не е
пресякъл платното на обозначената 10 метра по-напред пешеходна пътека, а
на нерегламентирано за пресичане място, навлязъл е внезапно на платното за
движение и в лентата за движение на лекия автомобил, както и че е спрял
ненужно на пътното платно и тези му действия са били осъществени под
въздействието на алкохол, като етиловият алкохол в кръвта му към часа на
вземане на пробата е бил в концентрация от 2.06 промила. Установява се и че
водачът на лекия автомобил със закъснение е предприел спирачни действия и
виновно, макар и по непредпазливост е причинил процесното ПТП.
Първоинстанционният съд правилно е стигнал до извода, че настъпилият
вредоносен резултат от възникналото ПТП е по вина на водача на лекия
автомобил, но същият в много голяма степен е обусловен от поведението и
действията на пострадалия и правилно е приел процент на съпричиняване в
размер на 80%, като в съответствие с разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е
редуцирал размера на определеното обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди с установения процент съпричиняване от страна на
пострадалия.
Въззивната инстанция намира, че при преценката на размера на
обезщетението за неимуществени вреди първоинстанционният съд е отчел
всеобхватно и точно какви конкретни негативни изживявани – физически и
психически, е имало пострадалото лице, как са се отразили върху него, за
колко време са били преодолени физическите и емоционални болки и
страдания /първоначално, след ПТП, с висок интензитет, впоследствие
намалели като интензитет и честота/. Така определеното обезщетение в
размер на 24 000 лева се явява справедливо, съобразно чл. 52 от ЗЗД, а
оплакването на въззивника в тази му част от жалбата се явява неоснователно.
5
На основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД районният съд правилно е намалил и
присъдил обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 4
800.00 лева от общо претендирани 24 000 лв. и за имуществени вреди в размер
на 67,70 лв. от общо претендирани и доказани в производството такива в
размер на 337,51 лв.
Предвид неоснователността на въззивната жалба и насрещната
въззивна жалба, разноски за въззивната инстанция на въззивника и
въззиваемия не следва да се присъждат.
Така мотивиран, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 139/12.03.2023 г., постановено по
гр.д. № 5555/2021 г. на Русенския районен съд.
Решението може да се обжалва в 1-месечен срок от съобщаването пред
ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6