Присъда по дело №2224/2023 на Районен съд - Бургас

МОТИВИ КЪМ Присъда № 145/09.08.2023 година по НОХД № 2224/2023 г. по описа на
БРС.
Б.ка районна прокуратура е внесла обвинителен акт по Досъдебно производство № 431-
748/2021 г., по описа на 01 РУ на МВР Б., пр.пр. № 17890/2021 г. по описа на Районна
прокуратура - гр. Б., с който е повдигнато обвинение срещу М.В.Р., роден на ****** в гр.Б.,
с ЕГН:**********, ********** за това, че на 05.11.2021г. от избено помещение в град Б.,
улица "С." № ***, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот-
изкъртване на катинара за входната врата на избеното помещение, отнел чужди движими
вещи- 1 брой трифазен електромотор за шевни машини марка “Adler”, на стойност 88,00
лева и 1 брой трифазен електромотор за шевни машини неустановена марка, на стойност
88,00 лева, или всички вещи на обща стойност от 176 лева /сто седемдесет и шест лева/, от
владението на З.Б.П. от гр.Б., без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои- престъпление по чл.195, ал.1, т.3,пр.1 във вр. чл.194, ал.1 от НК.
В разпоредително заседание подсъдимият М.В.Р. и неговият защитник направиха искане
производството по делото да протече по реда на съкратено съдебно следствие и по-
конкретно по реда на чл. 371, т. 2 НПК. Подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства
за тези факти.
Съдът, след като установи, че самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от събраните в
досъдебното производство доказателства, с определение по чл. 372, ал. 4 НПК обяви, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимия, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно фактическата
обстановка, изнесена в обвинителния акт, позовавайки се на събраните в хода на
досъдебното производство доказателства, считайки, че същите установяват по категоричен
и безспорен начин авторството на деянието. При индивидуализиране на наказанието
акцентира върху доминиращото значение на смекчаващите вината обстоятелствата, а
именно: ниската стойност на инкриминираните вещи, безупречното процесуално поведение
на подсъдимия в хода, както на досъдебна, така и на съдебна фаза на наказателното
производство, което в значителна степен е спомогнало за разкриването на обективната
истина и приключване на производството в разумен срок В аспекта на изложените
съображения прокурорът настоява за определяне на наказание към минимума, определен от
закона, което да бъде редуцирано с 1/3.
Защитникът на подсъдимия М.Р. - адв. Р. от БАК, моли спрямо подзащитния й да се
определи наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, в размер към
предвидения минимум, което да бъде редуцирано с 1/3 до окончателен размер на 8 месеца
„лишаване от свобода“.
Подсъдимият Р. изразява съжаление за извършеното и моли съдът да му наложи наказание,
в размер на 6 месеца „лишаване от свобода“
В своята последна дума подс. Р. моли съдът да му определи минималното възможно
наказание „лишаване от свобода“.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по отделно и в
тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за
установено следното:
От фактическа страна:
М.В.Р., е роден на ****** в гр.Б., с ЕГН:**********, **********.
На 05.11.2021г. подсъдимият Р. обикалял в централната градска част на гр.Б., когато
1

минавайки покрай жилищна сграда на ул."С." № ***, забелязал, че металната решетка на
прозорец, който водел до избените помещения на сградата, е недобре закрепена към стената,
а самият прозорец, който предпазвала бил отворен. Подсъдимият Р. взел решение да влезе в
избените помещения, при което отместил металната решетка и влязъл през прозореца в
избената част на жилищната сграда. В тази избена част се намирало и избено помещение,
което се ползвало от свидетелката З.Б.П., и достъпът до което бил ограничен, тъй като
същото било заключено с катинар. В изпълнение на взетото от Р. решение да проникне в
заключеното избено помещение на Петкова, за да провери в него за вещи, които евентуално
да отнеме, подсъдимият М.Р. разбил катинара на входната врата на помещението и влязъл в
същото. Подсъдимият Р. забелязал, намиращите се в помещението два броя трифазни
електромотори за шевни машини: 1 брой трифазен електромотор за шевни машини марка
“Adler” и 1 брой трифазен електромотор за шевни машини неустановена марка, оценени в
хода на досъдебното производство на по 88 лева всеки или всички на обща стойност от 176
лева.
След като взел двата трифазни електромотора, подсъдимият Р. напуснал избената част на
сградата и отнесъл вещите към дома си.
Когато пристигнал до двора на дома си в гр.Б., ********, подсъдимият Р. започнал да чупи
електромоторите, за да извади от тях медните им елементи, които да продаде за скрап като
цветни метали. Свидетел на чупенето на електромоторите бил съсед на Р., който също имал
достъп и ползвал дворното място- свидетелят М.В.. Свидетелят В. чул шума, който Р. вдигал
от удрянето на електромоторите, отишъл при него, като го попитал, откъде е „откраднал“
електромоторите, които в момента чупел. Подсъдимият Р. не му отговорил, но му споделил,
че извадените метали щял да продаде на Г. (установен в хода на досъдебното производство
като Л.Ю.С.), който се занимавал с изкупуване на цветни метали. В хода на досъдебното
производство свидетелят Л.С. потвърждава извършената разпоредителна сделка, въз основа
на която е закупил от Р. извлечената от двата електромотора метална скрап.
При разпита си в качеството на обвиняем, подсъдимият М.Р. не дава обяснения по случая.
По доказателствата:
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за несъмнено установена от събраните
по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, подкрепящи
самопризнанието на подсъдимия, с което същият признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно: обяснения на подсъдимия М.Р.,
дадени в ДП /том л. 108/, свидетелски показания на свидетелите З.Б.П. /л. 41 от ДП/, М.Х.В.
/л.44 от ДП/, Л.Ю.С. /л. 47 от ДП/, св.В.Я. А. /л.48, от ДП/,св.С.С.Н. /л.64, на ДП/ Н.Х.Н. /л.
65 от ДП/, св.Я.А.Я. /л. 79 от ДП/, св.С.Д.В. /л.80 от ДП/,, св.А.Ч.Ч. /л.81 ДП/,заключението
по съдебно-оценъчна експертиза – л.67-68 от ДП, справка за съдимост на подсъдимия, както
и всички други писмени доказателства, събрани в хода на наказателното производство.
Съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства на основание
чл. 373, ал. 3 НПК, като не констатира противоречия, несъответствия и непоследователност.
Самопризнанието на подсъдимия М.Р. се подкрепят от гореизброените доказателства,
събрани в хода на досъдебното производство, с оглед на което съдът прие за безспорно
установено извършването на инкриминираното деяние от подсъдимия, както и авторството
на привлеченото към наказателна отговорност лице. Предвид разпоредбата на чл. 373, ал. 3
НПК първоинстанционнният съд не дължи подробен анализ на доказателствата, но следва
да маркира в систематизиран вид основните доказателствени направления, ръководни за
изградените фактически изводи
При установяване на решаващите факти свързани с въпроса, извършено ли е или не
престъпление от подс. Р., съдът анализира изброената доказателствена съвкупност, в която с
решаващо значение са данните от гласните доказателствени средства и приложените
2

писмени доказателства, чрез които се извежда с несъмнена фактическа установеност
поведението и действията на подсъдимия на инкриминираната дата, и въз основа на които
доказателствени материали съдът формира убеждението си относно авторството, механизма
и виновността на подсъдимия.
Съвкупната интерпретация на свидетелските показания на З.Б.П.,М.Х.В., Л.Ю.С., (и
обясненията на подсъдимия М.Р. от ДП, последните с диференцирано съдържание на
доказателствен способ, и на средство за защита), анализът на пресъздадените чрез тях
спомени за непосредствени възприятия относно заварените от пострадалата взломен катинар
на входна врата на избеното помещение, относно липсващите материални ценности /2
бр.трифазни електромотора за шевни машини/, относно вторичната посткриминална
дейност,във вр. с разглобяване на електромоторите и обособяване съдържимия се у тях
меден кабел, относно последващото разпоредително действие с отделените медни
проводници, релевантни за съставомерността на инкриминираното поведение и неговото
авторство, и преценката на съдържимите се в тях преки и косвени доказателства,
анализирани в корелация с инкорпорираната съдебно-оценъчна експертиза, и ценени във
взаимовръзка с контролното значение на друга група гласни доказателствени източници /
показанията на С.С. , Н.Х.Н., св.Я.А.Я., св.С.Д.В., св.А.Ч.Ч./ обосновават с изискуемия се
законов интензитет доказаност на обвинението за осъществено от подсъдимия Р.
престъпление против собствеността на гражданите.
На първо място, в аспекта на използвания при класификацията им критерий –отношение
към главния факт,показанията на З.Б.П.,М.Х.В., Л.Ю.С., същите представляват източник на
косвено относима информация към фактическите парамтери на извършеното, увреждащия
съставомерен резултат, и персоналното участие на подсъдимия . Тези гласни източници
формират стройна доказателствена верига, която по своите единни и еднопосочни,
хронологично подредени и последователни, информационно-съдържателни
характеристики,обосновава несъмнения извод за авторството на престъплението в лицето на
подс. Р..
Преценявайки процесуалните качества на показанията на св. З.П., съдът съобрази, че
предвид пълнотата, точността, и нивото на обективност и рационалност на изложението й,
същите са надежден доказателствен източник, който анализиран във взаимовръзка с
времевите параметри на формирането им- след осъщественото престъпление на 05.11.2021
г., в 18 ч. пресъздават пълноценно информация относно картината на завареното от
свидетелката избено помещение след довършване на кражбата с взломен катинар,
заключващ входната врата и относно липсващите имуществени елементи-2 бр.трифазни
електромотора за шевна машина.
В корелация с установеното от визираните показания в логично съотношение и с контролно
доказателствено значение за проверка на доказателствата в светлината на въпроса относно
авторството на престъплението, са и съдържимите се в свидетелските показания на М.Х.В. и
Л.Ю.С., фактически данни, очертаващи конкретни пряко формирани възприятия на
свидетелите за фрагменти от посткриминалното поведение на подсъдимия /разглобяване на
електромоторите, с цел диференциране и отделяне на медния кабел, впоследствие
възмездното предоставяне чрез продажба на 3 кг медни проводници от подсъдимия Р. на
св.Стоянов, във времеви интервал, непосредствено след довършване на кражбата/.
Очертаните обстоятелства, във визираните гласни доказателства съдът оцени като
кредитируеми, предвид характера на представената чрез тях информация /преки и
непосредствени наблюдения на депозиралите ги свидетели/, техния произход /правдива,
логически завършена, обективна информация с оглед незаинтерсоваността на свидетелите
от изхода на делото/ , връзката им със събитието на престъплението, /опосредствана, но
пряко указваща на конкретни поведенчески прояви на подсъдимия, включващи
безпрекословно своене на вещите, манифестриано чрез разпореждането с обособена част от
3

тях/ Доказателствените стойност и сила на приобщените чрез цитираните гласни
доказателствени източници фактическите данни, анализирани в кореспондиращо
съотношение с общо заявеното признание на извършеното от самия подсъдим във фазата на
досъдебното производство, с оглед обсъдените съществени съдържателни измерения на тези
показания относно предмета, времето, мястото, начина на изпълнение на деянието, и
неминуемата връзка на подсъдимия с него, съдът оцени като пресъздаващи точна и
достоверна реконструкция на релевантната фактология.
Качеството и значението на доказателствената информация, изводима от тези свидетелски
показания, свързана с изясняване на елементи, относими към причинения увреждащ
съставомерен резултат се допълва по убедителен и рационален начин чрез съдебно-
оценъчната експертиза, която инкорпорира точна оценка на паричната равностойност на
отнетите имуществени елементи -176.00 лв.
Безспорен доказателствен принос в процеса по изясняване на обективната истина имат
обясненията на подсъдимия М.Р.,дадени в хода на досъдебното производство,и поддържани
с необходимата неизменчивост, които съдът цени в диференцираните им аспекти на
средство за защита и на гласно доказателствено средство. С обясненията на този подсъдим
същият още в досъдебна фаза макар и в изключително общ и декларативен порядък е
признал,че е извършил деянието от фактическата рамка на предявеното му обвинение.
Съдът с особено внимание подхожда в оценъчните си изводи към твърденията на
подсъдимия в обясненията му от досъдебното производство, като преценката на тяхната
истинност се извършва на основата на цялостен анализ на изложените факти, който анализ
обосновава заключение, че тези твърдения заслужават доверие. В случая при съблюдаване
на правилата за доказателствената тежест по чл. 103, ал. 1 – ал. 3 НПК, за да бъдат приети за
достоверни обясненията на подсъдимия, не се изисква те да намират подкрепа в останалия
доказателствен материал, а да не се опровергават от несъмнено установени доказателства
или да не се установяват в тях вътрешни смислови и логически дефицити и противоречия,
които биха ги компрометирали на собствено, съдържателно ниво.В случая обясненията на
подс. Р. с оглед характера на представената чрез тях информация, съставляват пряко
доказателствено средство, директно свързано със събитието на престъплението, поради
което тези обяснения са годна и кредитируема основа, утвърждаваща доказателствения
интензитет и фактическата обоснованост на извода за авторството на инкриминираното
престъпление в лицето на подсъдимия Р..
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът
следва да установи по несъмнен начин както авторството на лицето, обвинено в извършване
на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на съответното
престъпление.
От доказателствата по делото несъмнено се установява, че от обективна и субективна страна
подсъдимият М.В.Р. е осъществил престъпление по чл.195, ал.1, т.3,пр.1 във вр. чл.194,
ал.1 от НК, като на 05.11.2021г. от избено помещение в град Б., улица "С." № ***, чрез
разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот- изкъртване на катинара за
входната врата на избеното помещение, отнел чужди движими вещи- 1 брой трифазен
електромотор за шевни машини марка “Adler”, на стойност 88,00 лева и 1 брой трифазен
електромотор за шевни машини неустановена марка, на стойност 88,00 лева, или всички
вещи на обща стойност от 176 лева /сто седемдесет и шест лева/, от владението на З.Б.П. от
гр.Б., без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
От обективна страна е налице деяние, извършено от подсъдимия с насоченост на
противоправно засягане на обществените отношения, свързани с нормалното упражняване
на правото на собственост и правото на държане върху движимо имущество на гражданите.
4

Изпълнителното деяние на кражбата е отнемане на вещта, което обхваща два акта:
прекъсване на чуждото владение и установяване на своя фактическа власт върху вещта от
страна на дееца. От фактическите данни в приобщените доказателствени материали
несъмнено се установява, че подсъдимият е осъществил както първата фаза на
реализираното изпълнително деяние - прекъснал е владението на правоимащото лице върху
процесните вещи, така и втората фаза - трайното установяване на свое владение върху тях,
поради което престъплението е довършено.
Отнетите от фактическата власт на З.Б.П. вещи /1 бр.трифазен електромотор за шевна
машина “Adler” и 1 бр. трифазен електромотор за шевни машини с неустановена марка/ са
годен предмет на престъплението кражба, доколкото са движими вещи, включени в
гражданския оборот с пазарна /парична/ стойност. Същите от една страна са били елемент от
чужда за подсъдимия имуществена сфера, а от друга страна, несъмнено представляват
движими вещи. На следващо място настоящият състав намира, че владелецът Златина
Петкова на посочените имуществени елементи, не е давал съгласие на подсъдимия да взима
вещите или да се разпорежда с тях. Това е така, доколкото съгласието на правоимащото лице
следва да е дадено ясно и недвусмислено, без да остава, каквото и да е съмнение в неговата
воля. В случая владелецът не е давал такова съгласие, като манифестираното поведение
(поставяне на вещите в заключен имот,обособен с дървена врата с поставен катинар,
индикира на създадена физическа защита) също категорично изключва даването на
съгласие.
Деянието на подсъдимия е извършено при квалифициращото обстоятелство по чл.195, ал.1,
т.3,пр.1 НК "разрушаване на преграда", здраво направена за защита, тъй като за осигуряване
на достъп на подсъдимия до отнетите вещи в избено помещение в град Б., улица "С." № ***,
е предприето „изкъртване“ на катинар на входната врата на избеното помещение.Този
елемент на съставомерното поведение по своето фактическо съдържание и насоченост
илюстрира осъществяване на нормативния признак в първата алтернатива, “разрушаване на
прегради“ сред законово дефинираните в чл.195, ал.1, т.3 НК, като в случая входната
дървена врата на избеното помещение е създавала предпазващо имота и обособяващо го
предназначение и в този смисъл чрез разрушаване на нейната субстанция в областта на
заключващия механизъм е завишена обществената опасност на деянието, извършено от
подсъдимия Р..
Обособена част от инкриминираните вещи /чрез фактическото отделяне на медния
проводник от електромоторите/ е била предмет на юридическо разпореждане в своя полза,
извършено от подсъдимия, с което практическия е демонстрирано красноречиво
присвоителното намерение по основния състав на престъплението кражба по чл.194, ал.1
НК.
От субективна страна подсъдимият е действал при форма на вината пряк умисъл по см.
чл.11, ал.2 НК, като е знаел, че отнема вещи, които са чужда собственост. В представите му
са намерили последовстелно отражение елементите от фактическото съдържание на
изпълнителното деяние, и съпътстващата присъща на психоемоционалната зрялост оценка
за неговото негативно социално значение –подсъдимият е съзнавал обстоятелството, че
отнемането на чужди движими вещи е забранена от закона дейност и е извършена без
съгласието на техния собственик. От интелектуална страна в пълнота са отразени
фактическите компоненти на деянието, в т,.ч. че за отнемане на инкриминираните вещи
подсъдимият е разрушил преграда,здраво направена за защита на имот. От волева страна
подсъдимият е отделил вещите, променил е тяхното местонахождение със специфичното
присвоително намерение- да ги превърне неправомерно в свои вещи и да се разпореди с тях,
като със свои вещи, което е й сторил. Предвид достигнатия нормативен праг на възрастова и
психична зрялост,с ясно изградени интелектуално-ценностни способности за диференциране
на социално позволено от социално забранено поведение и съответстващите им възпиращи
5

психични механизми, подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си,
предвиждал е настъпването на общественоопасните последици от това свое деяние и е искал
настъпването на тези последици - да присвои и да се разпореди с имуществените елементи
от предмета на извършеното престъпление.
По вида и размера на наказанието:
При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия М.В.Р., съдът
определи наказанието при прилагане на чл. 58а, ал. 4 НК във вр. чл. 55, ал. 1,т.1 НК, тъй като
намери, че в случая по отношение деянието на подсъдимия са налице многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства.
За осъществения от подсъдимия състав на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 3,пр.1, вр. чл.
194, ал.1 от НК законът предвижда наказание "лишаване от свобода" за срок от една до десет
години.
В случая, за да обезпечи постижимост на целите по чл.36 НК съдът извършва подбор на
онази пропорционална и справедлива съгласно чл.35,ал.3 НК наказателноправна реакция,
която би могла да осигури разгръщане на целите на наказанието - да послужи като средство
за индивидуално въздействие, стимулиращо извършилия престъпление към ценностна
преориентация и зачитане на закона. Не следва да се забравя и значението му за
подчертаване и в общественото съзнание на значимостта на социалните и правните норми и
на необходимостта от тяхното зачитане. Всичко това в случая изисква всеобхватно
проучване и анализ на съотношението между тежестта на смекчаващите и отегчаващите
отговорността фактори. И като се има предвид, че като изходна база за реализирането на
наказателната отговорност служат именно свойствата на личността такива, каквито те са
изявени в конкретното деяние, може да се каже, че размерът на наказанието следва да бъде
определен при съобразяване на обективните характеристики на самото деяние и на вината
подсъдимия, на конкретната негова правна укоримост. Наказнието следва да отразява и
отчита още и индивидуалните специфики относими към персоналнипя облик на
подсъдимия. Като отегчаващо отговорността на подсъдимия М.Р. обстоятелство, съдът
отчете обремененото му съдебно минало,като видно от приложената по делото справка за
съдимост на подсъдимия, същият е осъждан многократно за престъпления от общ характер,
в т.ч. за престъпления против собствеността /каквато е правната квалификация и на
настоящото деяние/. При внимателния прочит на справката за съдимост на подсъдимия
съдът констатира и наличието на редица други санкционирани с отделни съдебни актове
деяния на подсъдимия все срещу собствеността на гражданите, намиращи се в условия на
съвкупност с разглежданото деяние,предмет на настоящото производство /НОХД
№819/2022 г. по описа на БРС, НОХД№2290/2022 г. по описа на БРС, НОХД №1859/2022
г., НОХД№1276/2023 г. по описа на БРС/. Независимо, че изброените отделни деяния са в
условията на съвкупност, техният брой разкрива многократна повторяемост, упоритост и
настойчивост на престъпното поведение на дееца и обуславя негативни изводи за личността
му и в контекста на настоящото изложение обосновава извод за относително висока лична
обществена опасност на подсъдимия. / в този см, виж Решение № 29 от 27.04.2017 г. на ВКС
по н. д. № 1307/2016 г., II н. о., НК/
Същевременно при индивидуализацията на наказанието съдът анализира и специфичните
характеристики на извършеното от М.Р. престъпление. В случая установената фактология
не обуславя извод за особености на инкриминираната престъпна деятелност на подсъдимия,
завишаваща обществената й опасност. На първо място, в сферата на индивидуално
ценимите смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства съдът акцентира върху
стойността на предмета на престъплението, която е подчертано ниска /под 1/3 от размера на
МРЗ към момента на довършване на престъплението/ , което количественото класифициране
произтича от съизмерването й с утвърдения размер на МРЗ съгласно ПМС № 331/26.11.2020
г. -650 лв. Начинът на извършване на деянието не разкрива завишено ниво на обществената
6

му опасност. Напротив, изпълнението на деянието указва на една тривиална и типична
степен на обществена опасност, при използване на елементарен способ за разбиване
/“изкъртване“/ на заключващ механизъм /катинар/ на врата към акцесорно по своя вид
помещение /изба/, в което не се предполага съхранение на материални ценности с висока
стойност и от значимо за ежедневието потребление. В използвания механизъм на
осъществяване на изпълнителното деяние не намират отражение особена изобретателност и
находчивост, нито специфична предвидливост, ориентирана към укриването на отнетите
имуществени предмети или прикриване на разпоредителните действия – напротив още в
първия момент след реализиране на кражбата подсъдимият е бил забелязан да троши и
разглобява електромоторите, да отделя от тях медните проводници и непосредствено след
тези фактически действия се е разпоредил с тях,като преди това е огласил намерението си
пред св.Велчев.
При индивидуализацията на отмереното по отношение на подсъдимия Р. наказание
„лишаване от свобода“ съдът цени направеното още в досъдебна фаза самопризнание в
съответствие с дадените разяснения в т. 7 от ТР № 1/06.04.09 г. по ТД № 1/08 г. на ОСНК на
ВКС. Направеното в досъдебното производство признание на вината освен регулиращ
фактор в смекчаващо отговорността направление,стриктно диференциран от процесуалното
признание по чл.371, т.2 НПК, има съществена и активно подпомагаща роля за
своевременното разкриване на престъплението и неговия извършител. В конкретния случай
с оглед липсата на очевидци на престъпната проява и на други материални следи, указващи
на авторството й, би могло да се приеме, че до разкриването на извършителя М.Р., се е
стигнало в резултат и на искрените му самопризнания, депозирани в хода на досъдебното
производство. /в този см. Решение № 34 от 21.04.2015 г. на ВКС по н. д. № 1836/2014 г., II н.
о., НК/
В разглеждания случай броят и значението на смекчаващите обстоятелства дават основание
за приложение на правилата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК - налице е обективна съвкупност от
многобройни смекчаващи обстоятелства, а от друга - ниската обществена опасност на
извършеното от дееца престъпление обуславят правен извод, че и най-лекото, предвидено в
закона наказание се явява несъразмерно тежко. С оглед на това съдът прецени, че
наказанието на М.Р. следва да се индивидуализира при условията на чл. 58а, ал. 4, вр. чл. 55,
ал. 1, т. 1 от НК. Настоящият съдебен състав счита, че целите на чл. 36 от НК по отношение
на подсъдимия, в т.ч. преодоляването на антисоциалния ценностен мироглед, включени в
корекционния обхват на наказанието, могат да бъдат постигнати и с наказание в размер на
шест /6/ месеца лишаване от свобода, което отговаря на конкретната обществена опасност
на дееца и на извършеното от него престъпление. Този размер на наказанието „лишаване от
свобода“ според съда успешно ще допринесе за осъществяване на генералната превенция и
специалната превенция в аспекта на поправянето на извършителя, без да се явява
прекомерно сурово за него. В случая едновременно са налице условията по ал. 1 - 3 на чл.
58а НК и условията на чл. 55 НК. Възможността за определяне на наказанието при
условията на чл. 55 от НК е по-благоприятна за дееца от наказването му по реда на чл. 58а,
ал. 1 от НК, защото дава възможност за налагане на наказание в размер, значително под
предвидения в санкционната част на разпоредбата на чл. 195, ал. 1, т.3, вр.чл.194,ал.1 от НК
специален минимум, каквото е определеното от съда на основание чл.58а, ал.4, вр.чл.55,
ал.1,т.1 НК наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца.
Определеното наказание "Лишаване от свобода" за срок от 6 месеца следва да се изтърпи
при първоначален "общ" режим, на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС, тъй като не са
налице предпоставките на чл.66 ал.1 НК.
По разноските:
Съдът се произнесе и по направените в хода на наказателното производство съдебно-
деловодни разноски в смисъл:
7

– осъди на основание чл. 189, ал. 3 НПК М.В.Р., с ЕГН:********** да заплати разноски в
размер на 58, 50 лева по сметка на ОД на МВР гр. Б..

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

8

Номер на акта:	145
Дата:	9 август 2023 г. (в сила от 25 август 2023 г.)
Съдия:	Анита Христова Велева

Дело:	20232120202224
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	14 юни 2023 г.

Присъда по дело №2224/2023 на Районен съд - Бургас

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите