Р Е Ш Е Н И Е
№ 147
гр.Плевен, 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен, ІV-ти състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и трети март две хиляди двадесет и втора година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева
При
секретаря Венера Мушакова и с участието на прокурора
Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Кънева адм.дело №975 по описа за 2019 г. на Административен съд-Плевен и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във
връзка с вр. чл. 1, ал.1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), вр.
с чл. 3 от КОНВЕНЦИЯ за защита на правата на човека и основните свободи /ЕКПЧОС/.
Делото е образувано по подадена искова молба от Б.И.А.,
към момента на подаването й обвиняем, задържан под стража в Затвора Белене, против
Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Разград, с която се
твърди, че на 26.03.2019 г. му е нанесен побой в сградата на МВР-Разград, в
резултат на което е получил пъпна херния. Размерът на иска е 80000 (осемдесет
хиляди) лева, като се претендира и лихва върху тази сума до изплащането й.
С определение №1593/23.08.2019 г. /л.11/ исковата молба
е изпратена по подсъдност на Окръжен съд Разград, където е образувано гр.дело №
263/2019 по описа на съда. При направено уточняване на иска, от ищеца е
посочено, че на 26.03.2019 в сградата на МВР Разград Б.Б.А.
и още трима служители на МВР са му причинили неимуществени вреди, изразяващи се
в претърпени болки и страдания в резултат на извършен тормоз, изтезания,
жестоко унизително отношение, нанесен побой, от който е получил пъпна херния. С
определение № 430/07.10.2019г. съдебният състав е приел, че се сочат вреди причинени
от служители на ОД на МВР Разград, и се иска осъждане на ОД на МВР Разград за
заплащане на обезщетение за тези вреди, поради което е повдигнат спор за
подсъдност. С определение № 64/17.12.2019 г. по гр.д. №40/2019 смесен петчленен
състав на ВКС и ВАС е счел, че
компетентен да се произнесе по исковата молба е Административен съд
Плевен.
След връщане на делото в АС-Плевен, с определение №
198/29.01.2020г. /л.л.49-50/ на ищеца е предоставена
безплатна правна помощ, и с определение № 288/13.02.2020 г. /л.л.57-58/, за служебен защитник е назначен адвокат К.Я. ***.
От последният е прецизиран иска /л.л.63-66/, като се сочи,
че претендираните вреди в размер на 80000 лева се
състоят във физически увреждания, болки и страдания, в т.ч. морални, резултат
от нанесен тежък побой от служители на ответника, който представлява
незаконосъобразно действие. Твърди се, че побоят е извършен на 26.03.2019 г., като
от малтретирането е настъпило заболяване – пъпна херния. Сочи се, че неимуществените
вреди се изразяват в нанесените физически и психически травми, претърпени болки
и страдания и унижение от малтретирането, и причиненото от неправомерното
насилие и непропорционална сила заболяване. Сочи се още, че побоят е нанесен от
Б.Б.А. и още трима служители на ОД на МВР Разград, които
ищецът не познава по име. Уточнява се, че периодът на увреждането е от 26.03.
до април 2019 г. Направени са доказателствени искания, включително за
назначаване на съдебно-медицинска експертиза /СМЕ/. В последващо
уточнение за настъпилия вредоносен резултат /л.л.463-464/
се сочи, че вредоносният резултат от побоя е херния линее алба,
а не пъпна херния. Излагат се подробни съображения, че ищецът нито е длъжен,
нито има съответна специални медицински знания, за да посочи точния вид на
хернията.
От ответника е подаден писмен отговор на уточнената искова
молба /л.л.127-130/, в който се сочи, че искът е
недопустим, доколкото в случая липсва отменен административен акт. Алтернативно
се сочи, че е неоснователен, доколкото както при задържането на Б.А., така и
при напускането на ОД на МВР е бил в добро здравословно състояние, като не е
осъществено неправомерно поведение от страна на полицейски служители. Твърди
се, че липсват доказателства за настъпили неимуществени вреди, както и причинна
връзка между незаконосъобразно действие и неимуществени вреди. В заключение се
моли да бъде отхвърлен предявения иск, алтернативно да се счита за такъв със
значително завишен размер.
В открито съдебно заседание ищецът се явява лично и
със служебен защитник адв.К.Я., който счита иска за
основателен и доказан. Сочи, че е дължимо директно приложение на нормата на чл.
3 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи във връзка с
предявения иск по ЗОДОВ. Твърди, че има константна практика в тази насока, че
пряко и директно може да се прилага чл. 3, съобразно върховенството на
международното право спрямо българското. Счита, че съответно могат да се
прилагат по практиката и на ВАС безкорективно
стандартите на заложени принципи в практиката на ЕСПЧ, а именно, тъй като
лицето е прието в добро клинично здраве в деня на задържането му, а дни след
това се констатира увреждане върху неговата телесна цялост, това създава
фактическа презумпция, че органите на властта и държавата са отговорни за
настъпилите върху лицето вреди. В тази връзка сочи практика на ЕСПЧ. Твърди, че
всяко едно от тези дела въвежда, че в процес, в който се претендират вреди за
настъпили телесни увреждания на лице, което е задържано от органите на властта,
в това число и полицейските органи, не само са длъжни да дадат държавата и
полицейските органи правдоподобно обяснение за настъпили вреди в хода на
задържането на лицето върху него, но и че са налице фактически презумпции. Сочи,
че такъв извод е въведен и по делото „Т. срещу България“, а още повече и по
делото „С.И. срещу България“, където е разписано, че презумпция за
отговорността на полицейски органи задържали лице, което е в добро здраве и в
хода на неговото задържане е установено нараняване, това е фактически и
сериозна презумпция, че държавата е отговорна и респективно полицейските органи
са виновни за вредите, които са настъпили на лицето. Предвид последното извежда
и изводи за дължимото обезщетение по такива вреди. По-подробни изводи излага в
писмени бележки, които представя, и в които са разгледани въпросните дела,
посочени са изводите по тях, правните принципи, нормите, които са съобразими. В заключение счита иска за основателен и
доказан в цялост, както по основание, така и по размер. Претендира присъждане
на разноски. Ищецът поддържа казаното от служебния защитник и моли да бъде
уважен предявения иск.
Ответникът по иска – Областна дирекция на Министерство
на вътрешните работи Разград, редовно призован, в съдебно заседание не изпраща
представител. По делото е депозирано писмено становище от процесуален
представител, в което не се възразява да бъде даден ход на делото. Сочи се, че
нямат въпроси към вещото лице и изразяват становище да бъде прието заключението.
Счита се, че исковата претенция е неоснователна и недоказана. Моли се да бъде
отхвърлена.
Представителят на Окръжна прокуратура Плевен изразява
становище, че исковата претенция е неоснователна и недоказана.
От събраните по делото доказателства се установява
следното от фактическа страна:
Б.И.А. е бил задържан със заповед за задържане на лице
рег.№ 1873зз-52 от 26.03.2019 г. /л.100/. От същата е видно, че задържането е
на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР,
като е извършено в 13.00 часа, и е във връзка с извършено престъпление по
чл.149, ал.5 от НК.
От амбулаторен лист № 004400 /номерът е задраскан и е
изписан ръкописно номер 3852 от 26.03.2019 г./, издаден от д-р М.П. /л.82/, е
видно, че Б.А. е клинично здрав, съобщава за ожулване по долен крайник.
Измерено е кръвно налягане 130/80.
От амбулаторен лист №004442 /номерът е задраскан и е
изписан ръкописно номер 3891 от 27.03.2019 г.- л.л.
32-35/ е видно, че на Б.А. е поставена диагноза „Клинично здрав“. Посочено е,
че подлежи на задържане под стража. Съобщава за болки в областта на гръдния кош
вследствие на побой. Бил е лекуван в хемодиализно
отделение заради остра бъбречна недостатъчност, която била компенсирана и бил дехоспитализиран през месец януари. Посочено е, че са
назначени изследвания - ПКК, урина, урея, креатинин, които са в норма. Описано е кръвно налягане
130/80, пулс 80/мин, дишане двустранно везикуларно,
ритмична сърдечна дейност. Към АЛ са приложени извършените изследвания.
От медицинско становище на мед. фелдшер в РСИН-Разград
/л.л.167,168 от пр.пр.
№1213/2019 г. по описа на РП-Разград, приобщена като доказателство към
настоящето дело/ е видно, че Б.А. е прегледан на 08.04.2019 г. в рамките на
Арест Разград. Оплаквал се е, че през ноември е бил в ХО на МБАЛ Разград с
бъбречно страдание, както и от парене при уриниране. Твърди, че му е извършвана
хемодиализа многократно. Установено е при прегледа:
телесна температура 37,2 градуса; сукусио реналис ++; палпаторна
болезненост в левия тестикул. Видима подутина в областта на коремните мускули
вдясно с големина на орех. Същата е болезнена при палпация
и се репонира в коремната кухина след упражняване на
несилен натиск. Предлага се консулт с хирург и уролог.
От амбулаторен лист №005275 /номерът е задраскан и е изписан
ръкописно номер 4641 от 12.04.2019г. - л.86/, издаден от д-р Ю.И., е видно, че
на Б.А. е поставена диагноза Н.lineae alba. Посочено е, че преди няколко месеца е бил на диализа по повод възпаление на тестис и ОБН. Оплаква се от тяжест в лумбалната област и от
болки в корема. Посочено е, че е адекватен, корем – мек, с херниален
дефект в горния етаж. Назначени са консултации с хирург и нефролог,
изследвания - биохимия, урина, Ехо. В извършената консултация от хирург д-р Т.
е посочено, че се оплаква от болки при напъване, при дефекация
и вдигане на тежки предмети. Установено е наличие на херния по линия алба. Дефектът е с размери 3-5 см. Към момента няма данни
за инкарцерация и ОХК. Поставена е диагноза Hernia linea alba. В
консултацията от нефролог е посочено, че пациентът е
имал смущения в бъбречната функция вследствие инфекция в пикочно-половата система,
в момента е без ултразвукови и лабораторни данни за бъбречно заболяване.
Предложена е терапия с Неоренал 2х1 и Нефролесп х1 дневно.
От справка за актуално медицинско състояние
рег.№473/23.01.2022г. на Затвора Белене, издадена от д-р Г. /л.44/ е видно, че към
този момент Б.А. се оплаква от болки в ляв тестис, качващи се до ляв бъбрек,
изтръпване на двата крака и студенина, гадене, повръщане и кръв в урината.
Съобщава за пъпна херния, която е активна. Посочено е, че сърцето и белия дроб
са без особености, корем – с пъпна херния. Ляв тестис – оточен
и болезнен. Сукусио реналис
положително отляво.
От постановление за отказ да се образува досъдебно
производство - л.л.198-202 от приобщената по делото
като доказателство пр.пр. №1213/2019 г. по описа на
РП-Разград, както и от събраните доказателства по същата е видно, че на
25.03.2019 г. в ОД на МВР-Разград е било образувано ДП №1373 ЗМ-196/2019 за
извършено престъпление по чл.149, ал.5, т.1 от НК. Като извършител е бил
установен Б.И.А., като на 26.03.2019г. след придобиване на информация за
местонахождението му – вилна зона в местността „Обзор“ в землището на гр.Разград,
била сформирана група за залавянето му. След забелязването на приближаващите се
до обитаваната от него вила служители А. се е опитал да избяга, като не се е подчинил
на полицейско разпореждане да остане на място. Поради оказана съпротива срещу
него е била използвана физическа сила, бил е съборен на земята и са му били
поставени белезници. Откаран в сградата на РУ-Разград, където му е била връчена
заповед за задържане. Описани са извършените медицински прегледи, като въз
основа на извършена СМЕ по пр.пр. е направен извод,
че при извършените медицински прегледи не се установяват описани травматични
увреждания по главата, тялото и крайниците на А., които да потвърдят заявеното
от него нанасяне на удари в главата и тялото от полицейския служител А. и другите
полицаи. По тези причини е отказано образуване на ДП.
По настоящето дело са разпитани четирима свидетели. Св.
д-р М.П. /издал АЛ от 26.03.2019 г./ сочи /л.235, гръб/, че той е издал този амбулаторен
лист, който е от рутинен преглед, когато задържат лицата и е установил, че
лицето е клинично здраво. Сочи, че такъв преглед се прави когато предстои
задържане в следствения арест, идват за такава рутинна процедура за преглед на
задържаните. Твърди, че това е преди задържането, преди да се издаде заповед за
задържане, лицето се преглежда дали може да пребивава в ареста, тъй като може
да е болно.
Св. М.С.Р. сочи /л.л.236,237/,
че е майка на ищеца. Твърди, че знае, че е бит от полицията. Сочи, че й се обадил
чак на осмия ден от задържането, като разбрала от интернет, че е задържан. Твърди,
че отишла на свиждане и като й показал гърдите и корема си, казал: “Виж какво
ме направиха и ме насиниха“ и е бил подут на корема. Твърди още, че е казал, че и единия тестис му е подут, бил
е пожълтял, подпирал се е. Сочи, че бил разстроен. Твърди, че има предходни
заболявания - бъбречна болест, лежал е на хемодиализа.
Св. Х. И.А. сочи /л.л.237-238/,
че живее на семейни начала с майката на ищеца. Твърди, че ищецът му е казал, че
е бил бит, като свидетелят го е посетил двадесет дни след задържането. Твърди
още, че не е видял следи от побой, защото са били преминали, видял е пъпната
херния.
Св. д-р Т.Т. сочи /л.л.289-291/, че работи като ординатор в хирургично отделение
в МБАЛ „Св. Иван Рилски – Разград“. Потвърждава, че той е писал горната част на
допълнителния лист за преглед в КДС/СО №005275. Твърди, че лекаря-специалист
вика дежурния лекар в Спешно отделение да даде консултация в съответната
област, в която е компетентен. Твърди, че при извършения преглед е установил,
че има разширяване на двата прави коремни мускула, в следствие на което по
средата на така наречената линия алба, или бяла
линия, се получава малък дефект, като е преценил, че няма нужда от някаква
спешна хирургична интервенция. Сочи, че не е било налице заклещване. Твърди, че
не е имало данни за остър хирургичен корем, като прегледът е извършен чрез
пипане. Сочи, че не може да се каже на колко време е тази херния, може да е
била налична в предходните месеци, но да не е била така отворена и да не е
могла да се напипа. Твърди, че в тази област мускулите са много здрави, и
практически е почти невъзможно да се получи херния при побой. Твърди още, че по-вероятно
се получава херния при пълнота и отслабване, вдигане на тежки предмети. Сочи,
че в областта на корема не е имало следи от побой. Заявява, че за самия пациент
е било изненада, че има херния. Твърди, че хернията не може да доведе до
изменение в походката.
По делото е назначена СМЕ и допълнителна СМЕ с
ВЛ-хирург. Първоначалната СМЕ е приобщена на л.л.313-314.
Съгласно същата, физическата травма и тежките физически усилия са предпоставка
за възникване на пъпна херния. Най-разпространените хернии при мъжете в зряла
възраст са слабинните хернии и тези на предната коремна
стена. Пъпната херния се формира в областта на пъпа, като може да се заклещи и
това да доведе до сериозни последици за здравето, което изисква незабавна
оперативна намеса в случай, че не може да се репонира
в корема. Пъпната херния няма отношение към отделителната система. Води до
деформация на пъпа, като увреждане на други органи става при заклещване. Най-честите
симптоми са тежест и дискомфорт; силни болки, гадене
и повръщане са симптоми при заклещване. Херниите, вкл. пъпните, възникват за
различен период от време, от месеци до години, след като няма заклещване,
клиничното състояние не е променено. Няма абсолютна закономерност между размер
и болка, но като цяло при по-малките хернии болката и дискомфорта
са по-малки. Най-ефикасното лечение е оперативното, като се отстранява цялата
херния и се прави пластика на коремната стена. Рецидив е възможен, както при
всички хернии. Всяко заболяване нарушава здравословното състояние. Херния линеа алба може да се установи
при всеки етап, било ранен или по-късен с палпация,
визуално в ранен етап е по-трудно поради малкия размер. Херния линеа алба е херния на бялата
линия на корема, а пъпната се локализира в областна на пъпа. И двете са хернии
на предната коремна стена, и при преглед се установява каква е хернията.
В открито съдебно заседание на зададените въпроси вещото
лице допълнително сочи, че херния не възниква веднага, а за месеци до години.
Не може да се появи за един ден. Нанесен побой по гърба няма връзка с линия алба, която е отпред. Може да се пропусне херния при
преглед, ако не е извършен подробно. Херния може да възникне при разкъсване на
коремната стена, но това е при много жесток удар, който е за операция.
Разкъсването на коремната стена при такъв зверски удар е животозастрашаващо,
съпроводено е с огромни хематоми, и буквално ще изскочат органите като се
разкъса корема. Пъпна херния и херния на линеа алба трудно се различават от лекар, който не е хирург.
Причини за възникване на хернии са тежката физическа работа, при която се
повишава вътрекоремното налягане, и слабост на
коремната мускулатура. Само при заклещване се проявяват гадене и повръщане.
Лечението на херниите е само оперативно. Може лицето да не е знаело за съществуването
на хернията, ако е била много малка. И в тези случаи може да има дискомфорт - тежест
на мястото на самата херния.
В открито съдебно заседание от вещото лице е извършен
преглед на ищеца, при който се констатира, че има херния на линия алба, три пръста над пъпа, стара. Големина около пет
сантиметра, нараства много бавно и няма как да се прибере. При палпация усещането е болезнено.
По делото е приобщена епикриза
от проведено болнично лечение на Б.А. в периода 04.11-09.11.2018 г. в отделението
по хирургия на МБАЛ „Св. Иван Рилски - Разград“ АД /л.350/. Приобщена е и извършената
ехография на коремни органи при това лечение /л.382/. Приобщено е писмо от ОПЛ
на Б.А. /л.352/, в което се сочи, че същият е бил пациент в периода 03.12.2018
– 08.08.2019 г., но не са му провеждани прегледи.
Във връзка с горните приобщени доказателства са
поставени допълнителни въпроси на вещото лице, чието допълнително заключение е приобщено
на л.461. Съгласно същото, от представената епикриза
на отделението по хирургия на МБАЛ „Св. Иван Рилски“ е видно, че е извършена оперативна
интервенция по повод абсцес на ляв тестис, антибиотично
лечение, водно солеви разтвори. От направената
ехография се установява хемангиом на черния дроб,
камък в жлъчния мехур и пиелонефрит като придружаващи
заболявания. Херния на линея алба няма констатирана и
описана в документите при престоя в отделението и ехографията на коремни
органи. Причината за престоя на Б.А. в болницата е извършване на оперативна
интервенция по повод абсцес на левия тестис, лекуван с оперативна намеса и последващо антибиотично лечение.
Изписан е в задоволително общо състояние и му е предписано долекуване
и наблюдение от ОПЛ.
В открито съдебно заседание в отговор на допълнително
зададените въпроси вещото лице сочи, че ако хернията е съвсем малка, то на ехографа няма как да се види, тъй като той гледа вътрешните
органи, но се вижда и коремната стена. Вещото лице сочи, че дори пациента може да не я усети. Изразява
становище, че хернията на линия алба расте по-бавно.
При физическа работа, по-бързо нараства, като расте с възрастта и при качване
на килограми.
Въз основа на така установеното от фактическа страна
съдът прави следните правни изводи:
Искът, предмет на производството по делото е подаден
от надлежна страна - физическо лице, което има правен интерес от
предявяване на иск по чл. 203, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във вр.
чл.86, ал.5 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.
Пасивно легитимираната страна в процеса – ОД на МВР Разград
е юридическо лице по смисъла на ЗМВР,
поради което искът е допустим.
Съобразно нормата на чл. 203, ал.
1 от АПК, исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани
или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава
/Глава 11/, като ал. 2 изрично препраща, за неуредените въпроси за
имуществената отговорност по ал. 1, към нормите на ЗОДОВ. Съобразно чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на
граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на
административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на
отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни
актове. По силата на чл. 204, ал.
4 от АПК, незаконосъобразността на действието се установява от съда,
пред който е предявен искът за обезщетението. С оглед твърдяното в исковата
молба е неоснователно възражението на ответника за липса на отменен
административен акт. В случая вреди се търсят от незаконосъобразно действие, а
дали е налице такова се установява от съда, пред който е предявен искът – в
този смисъл е посочената разпоредба на чл.204, ал.4 АПК.
Дейността, свързана със задържане на лица по чл.72,
ал.1, т.1 от ЗМВР, представлява именно административна дейност с оглед характера
й, свързан с упражняване на държавна принуда.
Съгласно изричната разпоредба на чл. 37, ал. 2 от ЗМВР
областните дирекции, каквато е и ОД на МВР Разград, са юридически лица.
Следователно ОД на МВР Разград носи отговорност за действията на своите
служители, свързани с нарушаването на реда относно използването на физическа
сила и помощни средства, и специално относно преустановяването им незабавно
след постигане на законната им цел.
В случая претенциите
на ищеца Б.А. касаят административната дейност на полицейските служители от ОД
на МВР Разград, по повод твърдяната употреба на физическа сила в нарушение на
ЗМВР, доколкото се сочи в исковата молба, че такава е използвана в сградата на
МВР Разград, като е бит от четирима служители на дирекцията, след като е бил
задържан във вилната зона край този град и са му били поставени белезници. Твърди
се, че в резултат от побоя претърпял неимуществени вреди, както и че е получил
херния.
Съдът намира, че в случая, от събраните по делото
писмени и гласни доказателства, в т. ч. и заключенията по назначената
съдебно-медицинска експертиза, се установява липсата на всички елементи на
фактическият състав, по смисъла на цитираните по-горе норми, въз основа на което,
и не следва да бъде ангажирана отговорността на ответника за вреди, причинени
на ищеца, като резултат от незаконосъобразно действие на служители на ОД на МВР Разград. Липсват
доказателства за нанесен побой на 26.03.2019 г. в сградата на МВР Разград, от
който да е възникнала херния, от което следва, че наличната херния не е
резултат от побой, а е заболяване, развиващо се дълъг период от време. Според
вещото лице хернията не е могла да възникне внезапно, в резултат от побой на
26.03.2019 г.
По делото не е спорно, че Б.А. е бил задържан във
вилната зона край Разград, като е използвана физическа сила – съборен е на
земята, и са му поставени белезници. Според твърденията в исковата молба, след
отвеждане в сградата на МВР Разград, му е нанесен побой. Последното, обаче, по
делото не е доказано. Твърденията за такъв побой не са подкрепени нито със
свидетелски показания, нито с медицински или други документи. Разпитаните
свидетели, посочени от ищеца, не са очевидци. Св. Р., майка на ищеца предава
неговите думи, че е бит от полицията. При осъщественото свиждане, същата сочи,
че и е показал гърдите и корема си и е бил подут на корема. Цитира неговите
думи, че е бил насинен, но не сочи, че е видяла синини или други травми.
Видяната от нея подутина е самата херния, наличието на която не е спорно.
Свидетелката само предава думите на ищеца, включително и относно това, че и
единия тестис му е подут, което е логично с оглед прекараната операция на
тестис през ноември 2018 г. и липсата на последващи прегледи
и лечение при ОПЛ.
Св. Х. И.А., който живее на семейни начала с майката
на ищеца, също само предава неговите думи - че е бил бит, и с оглед на факта,
че свиделетят го е посетил двадесет дни след
задържането и не е видял следи от побой, неговото твърдение, че следите са били
преминали, е само предположение.
Св. д-р М.П. /издал АЛ от 26.03.2019 г./ изрично сочи,
че той е издал АЛ, и същият е от рутинен преглед, като при задържане на лицето
е установил, че е клинично здрав. Видно от амбулаторния лист е, че при прегледа
Б.А. е бил здрав, като му е измерено кръвно налягане, не е имал оплаквания,
освен от ожулване по долния крайник, което обаче няма как да има връзка с
херния в областта на корема. Не е спорно, че при задържането във вилната зона
спрямо Б.А. освен помощни средства /белезници/ е използвана и физическа сила,
като оплакванията му от ожулване са обясними с оглед на същата. В исковата
молба изрично се сочи нанесен побой в сградата на МВР-Разград, а не при
задържането във вилната зона, поради което евентуално настъпили увреждания при
задържането във вилната зона не са предмет на делото.
Следва да се посочи, че при прегледа на 27.03.2019 г.,
видно от амбулаторен лист за този преглед, също е поставена диагноза клинично здрав,
като са описани оплакванията на А. от болки в гръдния кош вследствие на нанесен
побой. Следва да се посочи обаче, че не са описани никакви обективни признаци
на такъв побой – охлузвания, насинявания, рани и пр., което означава, че такива
не са били установени, поради което са недоказани.
Наранявания от побой не са установени и при прегледа в
следствения арест, проведен на 08.04.2019 г., когато е установено наличието на
херния. Във връзка със същата, както и с оплакванията от бъбречни заболявания,
е осъществен прегледът на 12.04.2019 г. Хирургът, който е осъществил прегледа във
връзка с хернията - д-р Т.Т., е разпитан като
свидетел по делото. Същият сочи, че е установил, че ищецът има разширяване на
двата прави коремни мускула, в следствие на което по средата на така наречената
линия алба, или бяла линия, се получава малък дефект
– херния. Свидетелят посочва, че не може да се каже на колко време е тази
херния, като може да е била налична в предходните месеци, но да не е била така
отворена и да не е могла да се напипа. Според свидетеля, в тази област
мускулите са много здрави, и практически е почти невъзможно да се получи херния
при побой. По-вероятно се получава херния при пълнота и отслабване, вдигане на
тежки предмети. Свидетелят сочи, че при прегледа в областта на корема не е
имало следи от побой, като за самия пациент е било изненада, че има херния.
От първоначалната СМЕ и от отговорите на ВЛ се
установява, че Б.А. има херния на линия алба, както и
че херния не възниква веднага, а за месеци до години, като не може да се появи
за един ден. Нанесен побой по гърба няма връзка с линия алба,
която е отпред. Вещото лице сочи, че може да се пропусне херния при преглед,
ако не е извършен подробно. Херния може да възникне при разкъсване на коремната
стена, но това е при много жесток удар, който е за операция. Разкъсването на
коремната стена при такъв зверски удар е животозастрашаващо,
съпроводено е с огромни хематоми, и буквално ще изскочат органите като се
разкъса корема. Пъпна херния и херния на линеа алба трудно се различават от лекар, който не е хирург. Сочи
също, че причини за възникване на хернии са тежката физическа работа, при която
се повишава вътрекоремното налягане, и слабост на
коремната мускулатура. Само при заклещване се проявяват гадене и повръщане.
Лечението на херниите е само оперативно. Може лицето да не е знаело за
съществуването на хернията, ако е била много малка. И в тези случаи може да има
дискомфорт -
тежест на мястото на самата херния. При преглед вещото лице констатира, че Б.А.
има херния на линия алба, която е стара. Вещото лице
посочва още, че през ноември 2018 г. е извършена оперативна интервенция по
повод абсцес на ляв тестис, като херния на линея алба
няма констатирана и описана в документите при престоя в отделението и
ехографията на коремни органи. Причината за престоя на ищеца в болницата е
извършване на оперативна интервенция по повод абсцес на левия тестис, лекуван с
оперативна намеса и последващо антибиотично
лечение. Изписан е в задоволително общо състояние и му е предписано долекуване и наблюдение от ОПЛ. В случая е видно, че
въпреки дадените препоръки същият не е ходил на прегледи при ОПЛ и явно не е
продължил лечението под негов контрол. Вещото лице хирург сочи, че ако хернията
е съвсем малка, то на ехографа няма как да се види, тъй
като той гледа основно вътрешните органи, но се вижда и коремната стена. Посочва,
че хернията на линия алба расте по-бавно.
При анализ на гореизложеното е видно, че твърденията
на ищеца за нанесен побой не се доказват. Никой от свидетелите /които не са
очевидци на евентуален побой/ не сочи, че е видял рани, синини, охлузвания, ожулвания
и т.под. травми при ищеца, каквито се появяват при побой. Съдът кредитира с
доверие заключенията на назначената СМЕ като задълбочени, отговарящи на
поставените въпроси, в съответствие с писмените доказателства и свидетелските показания.
Същите не са и оспорени от страните. Хернията на линия алба
съгласно заключението на СМЕ и отговорите на ВЛ не възниква веднага, а се
развива в течение на месеци и години. При побой такава херния може да възникне
само при много тежка травма, с разкъсване на коремната стена, изскачане на
органите извън корема, което е животозастрашаващо, и
за каквото събитие няма нито твърдения, нито доказателства, че е настъпило при
ищеца. От СМЕ се установява също, че когато хернията е малка, може да не се
забележи от болния, както и да не се забележи от лекаря, ако не се търси
внимателно. Това според съда обяснява защо същата вероятно не е открита при
оперативното лечение на абсцес на тестиса през ноември 2018 г., както и при ехографското изследване на корема при това лечение. Същата
не е била установена и при прегледите, извършени на 26 и 27.03.2019 г., като е
била установена при прегледа на 08.04.2019 г., извършен в ареста.
ЗМВР в чл. 85
и сл. предвижда, че при изпълнение на служебните си задължения, полицейските
органи могат да използват физическа сила и помощни средства, само когато това е
абсолютно необходимо и при точно посочени хипотези, а именно при: 1.
противодействие или отказ да се изпълни законно разпореждане; 2. задържане на
правонарушител, който не се подчинява или оказва съпротива на полицейски орган;
3. конвоиране на лице или при опит то да избяга, да посегне на своя живот или
на живота и здравето на други лица; 4. оказване съдействие на други държавни
органи или длъжностни лица, включително на контрольорите на Европейската
комисия, на които противозаконно се пречи да изпълняват задълженията си; 5. нападения
срещу граждани и полицейски органи; 6. освобождаване на заложници; 7. групови
нарушения на обществения ред; 8. нападения на сгради, помещения, съоръжения и
транспортни средства; 9. освобождаване на незаконно заети обекти, ако им е разпоредено от компетентен орган; 10. вземане на мерки за
осигуряване на лична безопасност по чл. 75, ал. 2. Според чл. 86, ал. 2
и ал. 3 от ЗМВР,
използването на физическа сила и помощни средства се съобразява с конкретната
обстановка, характера на нарушението на обществения ред и личността на
правонарушителя. В случаите по чл. 85 от ЗМВР, полицейските органи използват само абсолютно необходимата
сила. Нормите на чл. 86, ал. 4-
ал. 7 от ЗМВР
предвиждат, че при използването на физическа сила и помощни средства,
полицейските органи вземат всички мерки за опазване живота и здравето на
лицата, срещу които са насочени, а използването им се преустановява незабавно
след постигане на законната им цел. Съобразно нормата на чл. 88, ал. 1
от ЗМВР, планирането и контролът на използването на физическа сила,
помощни средства и оръжие от полицейските органи в случаите по чл. 85 – 87,
включва мерки за постигане на законната цел при минимален риск за живота и
здравето на гражданите.
В случая, от събраните по делото доказателства
безспорно се установява, че физическа сила е била използвана само при
задържането на Б.А. във вилната зона, като за последното няма претенции в
исковата молба. В последната се твърди използване на физическа сила от четирима
полицейски служители, в помещение на сградата на МВР-Разград, използването на
каквато сила не е доказано от събраните по делото доказателства. По тази
причина съдът намира за недоказано, че спрямо Б.А. е упражнена неправомерна
физическа сила, изразяваща се в нанесен побой, след неговото задържане и
установяване в помещение на МВР-Разград.
Във връзка с посочените от служебния защитник на ищеца
съдебни решения следва да се отбележи, че съдът е обвързан с тълкуването на
ЕКПЧОС, изложено в същите. Но в тези съдебни решения се описват травми,
възникнали по време на задържане на лицата. В случая такива травми при Б.А. не
са доказани, че са налице. Хернията е установена при преглед по време, когато А.
е бил в следствения арест, но няма доказателства, че е възникнала на
26.03.2019г., по време на задържането, и че е в резултат от побой, видно от
СМЕ. По тази причина не може да се приеме, че ответникът носи отговорност за
съществуващата при ищеца херния.
С оглед на
изложеното, липсва описаното в исковата молба незаконосъобразно действие.
Съществуващата херния на ищеца не е възникнала по време на задържането му, а
само е открита тогава, при извършен медицински преглед. С оглед липсата на
незаконосъобразно действие не е необходимо да се изследва въпросът за наличието
на причинна връзка между незаконосъобразното действие и вредата, като следва да
се отбележи, че дори да беше налице описаното в исковата молба незаконосъобразно
действие на 26.03.2019 г., същото не би могло да причини соченото в ИМ
заболяване – херния, според доказателствата по делото. Не е доказано нанасянето
на побой, поради което не са доказани и подробно посочените в уточняващата
искова молба неимуществени вреди.
Предвид гореизложеното, искът срещу ОД на МВР Разград
следва да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан. Следва да се
отхвърли и акцесорната претенция за лихва.
Воден от горните мотиви и на основание чл.204, ал.4 от АПК във връзка с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ вр. чл. 3 от
ЕКПЧОС, Административен съд-Плевен, четвърти състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковата молба на Б.И.А.,***, против ОД на
МВР-Разград, с която се претендира присъждане на обезщетение в размер на
80000лева, ведно със законната лихва, вследствие на причинени на ищеца
неимуществени вреди, през периода 26.03.2019г. до м.април 2019г., изразяващи се
в претърпени болки и страдания в резултат на извършен тормоз, изтезание,
жестоко унизително отношение, нанесен побой на 26.03.2019г. от служители на ОД
на МВР-Разград, от който е получил телесна повреда- херния.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, чрез
Административен съд Плевен, пред Върховен административен съд в 14-дневен срок
от деня на съобщението, че е изготвено.
Препис от решението да се изпрати на страните.
СЪДИЯ:/п/