Р Е Ш Е Н И Е № 260994
гр. Пловдив, 25.11.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, ІІ- ри състав в открито заседание на
двадесет и пети октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ВЕЛИНА ДУБЛЕКОВА
при участието на съдебния
секретар Мария Пеева разгледа докладваното от съдията гр. дело № 3158 по описа
на съда за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.79,
ал.1 вр. с чл.365 от ЗЗД.
Ищците Ц.Н.Т., ЕГН **********, и П.С.Т.,
ЕГН **********, двете чрез пълномощник адв. Д.К., със съдебен адрес ***, молят
съда да осъди Д.Т.К., ЕГН **********, с адрес *** да им заплати общо сумата от
300 000 лв., дължима по т. “б“ от подписаното на 01.01.2014г. между ответника и
наследодателя на ищците С.Т. споразумение, за периода от 01.01.2015г. до
31.12.2015г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата. Претендират разноски.
Ищците твърдят, че са наследници на
С.С.Т., починал на ***г., като Ц.Т. е негова преживяла съпруга, а П.Т. – негова
дъщеря. Твърдят, че приживе техният наследодател е бил в търговски отношения с
ответника, като двамата били съдружници в Кооперация „Хисар Агра“ с ЕИК *********.
Твърдят, че през 2004г. се учредява дружеството „Натура Фит“ ЕООД, с ЕИК
*********, с *** на *** дъщерята на ответника М.К.. Твърдят, че „Натура Фит“
ЕООД печели европейски проект на стойност 3 000 000 лв. за построяването на
фабрика за сушени плодове и зеленчуци. Твърдят, че фабриката е построена върху
земя, собственост на дъщерята на ответника, но която земя е закупена със
средства на Кооперация „Хисар Агра“,
както и че със средствата на кооперацията е създадена овощна градина към
фабриката. Твърдят, че стойността на фабриката възлиза на 6 000 000 лв., като
останалите 3 000 000 лв. са осигурени посредством кредити и за тази цел техният
наследодател е теглил кредит като физическо лице, тъй като същият е пенсионер и
като такъв е ползвал по- ниска лихва. Твърдят, че техният наследодател е
предложил на ответника, с оглед уреждане на отношенията помежду им, възникнали
по повод общото им съдружие и участие в построяването на фабриката, да
получи 50 % дял от „Натура Фит“, но
ответникът е отказал с мотив, че поради напредналата възраст на техния
наследодател същият не би могъл да участва активно в дейността на дружеството,
като е предложил да компенсира участието на наследодателя на ищците в
построяването на фабриката и с пари на стойност 1 215 000 лв., за което
ответникът и наследодателят на ищците са подписали споразумение на 01.01.2014г.
Твърдят, че по силата на подписаното на 01.01.2014г. споразумение ответникът е
поел парично задължение в размер на 1 215 000 лв., което е следвало да се
погаси на части, подробно описани в споразумението, както следва: сума в размер
на 24 000 лв. с период на погасяване
01.01.2015г. – 31.12.2015г.; сума в размер на 300 000 лв. с период на
погасяване 01.01.2015г. – 31.12.2015г.; сума в размер на 500 000 лв. с период
на погасяване 01.01.2016г. – 31.12.2016г.; сума в размер на 391 000 лв. с
период на погасяване 01.01.2017г. – 31.12.2017г. Твърдят, че в изпълнение на
подписаното споразумение до месец юни 2017г. ищците са получавали по 2000 лв.
ежемесечно от ответника, като така сумата от 24 000 лв. е изплатена. Твърдят,
че оттогава са преустановени всякакви плащания.
Ответникът Д.Т.К., ЕГН **********, с
адрес ***, чрез пълномощник адв. Т.Д., със съдебен адрес ***, оспорва иска като
неоснователен. Ответникът оспорва всички изложени от ищците факти и тяхната
относимост към предмета на спора, оспорва изписаните в споразумението числа 24,
300, 500 и 391 да представляват суми в размер на 24 000 лв., 300 000 лв., 500
000 лв. и 391 000 лв. Повдига възражение, че ищците основават претенцията си на
частен документ, без да сочат правната сделка, от която произтича претенцията
им. Развива съображения, че съдържанието на представеното споразумение
квалифицира правната сделка, обективирана в споразумението, като предварителен
договор за дарение и в тази връзка прави възражение за нищожност на договора
поради липса на форма и на основание чл.226 ЗЗД. Релевира възражение, в случай
че бъде установено задължение за предаване на парична сума, че това задължение
е погасено по давност.
Пловдивският окръжен съд, като взе
предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и доводите на
страните намери за установено следното:
По
допустимостта на иска.
Предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан
по същество.
По
основателността на иска.
Страните не спорят, че са подписали процесното
споразумение от 01.01.2014г. /л.6/. Ответникът не оспорва, че е подписал
процесното споразумение, не оспорва, че положеният подпис е негов /изявление на
пълномощника на ответника в о.с.з. от 10.05.2021г./.
Основният спорен по делото въпрос се заключава до
съдържанието и правната квалификация на процесното споразумение, с оглед
повдигнатото от ответника възражение, че споразумението обективира
предварителен договор за дарение, а не договор за спогодба, по силата на който
К. се задължава да заплати на Т. определена сума, във връзка с уреждане на
съществуващи между тях отношения и с цел избягване на спор между тях.
От представеното по делото Удостоверение за
наследници, изх. № ***/ ***г., издадено
от Община *** и препис- извлечение от акт за смърт /л.10-л.11/, се
установява, че С.Т. е починал на ***г. и негови законни наследници са ищците
Ц.Т. – съпруга, и П.Т. – дъщеря.
От приетото по делото като писмено доказателство
Удостоверение, № ***/ ***г., издадено от Агенцията по вписванията /л.76-л.78/,
се установява, че наследодателят на ищците – С.Т., и ответникът са били *** на Кооперация „ХИСАР –
АГРА“, като включително и двамата са били членове на управителния съвет. Съгласно
разпоредбата на чл. 20, ал.1 от ЗК членовете на управителния съвет се избират
измежду членовете на кооперацията. Кооперацията се представлява от ответника
Д.К., в качеството му на ***.
Установява се от събраните по делото писмени
доказателства - Удостоверение, № ***/ ***г., издадено от Агенцията по
вписванията /л.76-л.78/ и пълномощно с нотариална заверка на подписа рег. №
3090/ 13.06.2011г. на нотариус Т.К., рег. № *** на НК /л.98 – л.100/, че
Кооперация „ХИСАР – АГРА“ е сключила договор с „Първа инвестиционна банка“ АД
за учредяване на залог върху търговското предприятие за обезпечаване задължения
на „НАТУРА ФИТ“ ЕООД в размер на 6 000 000 лв. Установява се, че
ответникът Д.К. е упълномощен от
управителя на „НАТУРА ФИТ“ ЕООД М.К. да представлява търговското дружество пред
всички държавни и общински органи, пред всички физически и юридически лица, да
извършва всякакви фактически и правни
действия от името и за сметка на дружеството, да сключва всякакви видове сделки
от името и за сметка на дружеството.
По делото са събрани гласни доказателства – разпитани
са свидетелите М.К., П.Д.и Н.Д..
От показанията на св. К.се установява, че познава С.Т.
и Д.К. много отдавна, но взаимоотношения с тях има от 2013г., когато е
започнала работа като ***. Работила е във фирмата до 2016г. Работила е като ***,
продавала е семена, правила е справки, помагала е на счетоводството.
Свидетелката твърди, че знае за сключено между Т.и К. споразумение за разделяне
и излизане на Т.от фирмата „Хисар агра“, като К. е трябвало на четири етапа да
изплати на Т.около 2 000 000 лв. приблизително, плащането е извършвано на ръка
по 2000 лв. за погасяване на първата вноска, като свидетелката твърди, че е
присъствала на плащания на наследниците на Т., неговата дъщеря П. е идвала в
офиса и на нея са плащани по 2000 лв., включително е виждала К. да плаща.
Твърди, че отделно от това са плащани текущи разходи на семейството на С.Т. -
за телефони, застраховки на коли, които плащания са правени от „Хисар агра“, но
са приспадани от задължението на К.. Свидетелката твърди, че всички тези плащания
– както даваните на ръка суми, така и платените разходи за телефони и други
текущи такива на Т.и, са описвани в една тетрадка. Свидетелката твърди, че тя е
правила справки за текущите разходи на Т.и, платени от „Хисар агра“, и за
сумите, които са били изплащани на Т.и, които справки е предоставяла на
счетоводителката Н.Д. и тя вече си ги е осчетоводявала. Свидетелката сочи, че
фирмата „Натура фит“ е на М.К., но целият бизнес на двете фирми - „Хисар агра“
и „Натура фит“, върти Д.К..
На свидетелката К.е предявено споразумението, находящо
се на л.6 от делото, като свидетелката потвърждава, че това е подписаното между
Д.К. и С.Т. споразумение за излизането на Т.от „Хисар агра“. Свидетелката
твърди, че е виждала това споразумение, като уточнява, че е объркала сумата .
На свидетелката К.са предявени представените от ищците
листове „Справка- извлечение за извършени плащания“, находящи се на л.35- л.44
от делото, като свидетелката потвърждава, че това са копия от тетрадката, за
която говори, където са вписвани плащанията към Т.. Свидетелката посочва кое от
написаното е с нейния почерк, а именно: „На
л.35 – 4,72 С.телефон, 9,22 А.телефон, 7,92 Т. телефон, 50,49 П. телефон.
На Л.36 -
7,92 А., 7,92 Т., 56,68 П., 14,92 Т., 3,70 С., 8,19 А., 6,93 Ц.Т., 24,96 П.,
13,93 Т..
На Л.37 -
3,55 С., 7,08 А., 25,75 П. Т., 6,93 Ц.,
32,21 П., 7,83 А., 3,85 С., 13,93 Т..
На Л.38 –
цифрите, които са с моя почерк са – 6,93; 37,65; 7,41; 3,55; текстовата част е писана от
колежката - 6,93 Т., 40,85 П., 7,44 А., 3,73 С., 13,93 Т..
На Л.43 -
6,93 Т., 37,65 П., 7,41 А., 3,55 С., 6,93 Т., 40,85 П., 7,44 А., 3,73 С., 13,93
Т..
На Л.44 -
3,55 С., 7,08 А., 6,93 Ц., 25,75 П., 13,93 Т., 6,93 Ц., 32,21 П., 7,83 А., 3,85
С., 13,93 Т., 6,93 Т.. От тук надолу само по отношение на цифрите е моя почерк
- 31,08 П., 10,77 А., 3,55 С., 13,93 Т., 3,93 Т., 15,50 П., 7,38 А., 4,42 С.,
13,93 Т..“
Свидетелката
уточнява, че това са разходи за телефони, които телефонни номера са включени в
групата на „Хисар агра“, ползвани са от Т.и /С., А., П. и Ц./, плащани са като
разход на „Хисар агра“ и са приспадани от сумата, която К. дължи.
От показанията на св. П.Д.се установява, че познава К.
и Т., те са му били работодателя в „Хисар агра“, където е работел с известни
прекъсвания от 2009г. до 2018г., като ***, после *** на ***, близо две години е
работел за „Натура фит“, през което време се е
водил в „Хисар агра“ . Свидетелства, че Т.е организирал работата в
„Хисар агра“ , а К. в „Натура фит“, както и че Н. работи за К., тя е *** и на двете фирми. Известно му е, че К.
е трябвало да заплати на Т.сумата от 1 215 000 лв. за определен срок
/свидетелят не знае за колко години/, за дела
на Т.от фирмата , тъй като Т.поради здравословни проблеми се отказал от
фирмата. Свидетелят сочи, че тази информация му е известна от баща му, който
също работел в „Хисар агра“ и който бил близък приятел на С.Т.. Свидетелства,
че е присъствал на някои разговори между баща му, Т.и К.. Свидетелят сочи, че е
ставало дума за 3 000 000 лв., но по някаква причина Т.опрощава пари
на К. и са се разбрали да е само 1 215 000 лв. Свидетелят твърди, че
в периода от 2014г. до 2018г. е присъствал на плащания на ръка на П.Т. на суми
от по 2000 лв., които суми са давани от Н.Д. – ***, от името на К., както и е
присъствал на плащания от К. на П.. Това се е случвало в офиса на „Хисар агра“
, а после в този на „Натура фит“ . Парите са давани от Н. на ръка на П. –
дъщерята на С.Т., в пликчета, върху които свидетелят е виждал да пише 2000 лв.,
виждал е и Н. и П. да ги броят. Свидетелят уточнява, че има тези наблюдения,
когато е присъствал в офиса на фирмата за получаване на месечната си заплата.
От показанията на свидетелката Н.Д. се установява, че
свидетелката понастоящем работи в „Натура фит“ и е ***, че *** на „Натура фит“
е М.К., която е дъщеря на Д.К.. Свидетелства, че в касата на кооперацията не е
имало лични суми на някои от съкооператорите, че тя не е давала суми от касата
на Т., тъй като суми от касата са давани само за разходи на фирмата.
Свидетелства, че Д.К. не държи свои лични пари нито в касата на „Хисар агро“,
нито в касата на „Натура фит“, както и че не е взимал пари от касата, освен за
служебни нужди. Свидетелката сочи, че е била помолена от Т.да изготви
споразумение между него и К. във връзка с прекратяване на неговата търговска
дейност и участието му във фирмите, свидетелката е изготвила такова, но след
това Т.й казал, че това споразумение не е задействано. Свидетелката
потвърждава, че в тетрадка е отбелязвала извършване на някакви плащания по
отношение на Т.и, че тя е дала „тези неща“ на Т.още докато е бил жив, че това е
било идея и на двамата – на Т.и на К..
На свидетелката Д. е предявено споразумението,
находящо се на л.6 от делото, като свидетелката заявява, че за първи път сега
вижда това споразумение.
На свидетелката Д. са предявени представените от
ищците листове „Справка- извлечение за извършени плащания“, находящи се на
л.35- л.44 от делото, като свидетелката посочва кое от написаното е с нейния
почерк, а именно: „На стр.35 цялата
страница съм я писала аз - и цифри и текст. Подписа не е мой, а на С.Т..
Стр.36 има
една малка част, която не съм я писала аз, а М.К.. Това са телефоните, които са
изплащани от фирмата, от кооперация „Хисар Агро“. Подписите са на Т.. Изписани
са имената на притежателите на телефоните. Текста А., на Т., на П. и на Т.,
тези телефони от август месец, сумите и имената са изписани от М.К.. Другите -
от септември месец, на С., А., на Ц.Т., на П. и на Т., ги е записвала М.К..
Стр.37 - в
началото, за декември и януари 2019г., телефоните ги е писала пак М.К.. Надолу
всичко е писано от мен. Тук се е подписал Т..
Стр.38 аз съм
я писала. Стр. 39 също аз съм я писала. Стр. 40 също аз съм я писала. На 41-ва
страница съм ги събирала всичките, аз съм ги правила нещата. Стр. 42 също аз.
На 43-та това го е писала М., не цялото, а само една част, последните телефони
и имената на хората, да само телефоните ги е писала тя. На стр.44 телефоните
пак ги е писала за месец декември 2014г. и за януари 2015г. пак ги е писала М.
Всичко останало съм го писала аз.
На стр.38
последните две плащания – на 30.01.2016г. и 07.03.2016г., тези плащания даже и
подпис няма за тях, че са получени“.
На свидетелката Д. е предявено Споразумение между С.Т.
и Д.К., представено от ищците в о.с.з. от 25.10.2021г., което не е подиписано
от нито една от страните /л.125-л.126/.
Свидетелката потвърждава, че това е споразумението,
което тя е изготвила по идея на Т.и което тя е изпратила на П..
При така установената фактическа обстановка, съдът
направи следните правни изводи:
От събраните по делото писмени доказателства се
установява, че ищците са законни наследници на С.Т., починал на ***г., с оглед
на което същите са материално легитимирани да претендират вземания на техния
наследодател.
От събраните по делото писмени доказателства, че
установява, че ответникът и наследодателят на ищците са били съкооператори в
„Хисар агра“.
Обстоятелството, че С.Т. и ответникът са имали обща търговска дейност и
че са били съдружници, както и че двамата да решили да преустановят съдружието
си и Т.се е оттеглил от делата на кооперацията, се установява безспорно от
показанията на разпитаните по делото свидетели М.К., П.Д.и Н.Д.. За тези
обстоятелства показанията и на тримата свидетели са еднопосочни и
непротиворечиви. Установява се, че наследодателят на ищците е участвал активно
в организацията на работата в „Хисар Агра“.
По делото са приетите като писмено доказателство,
представени от ищците листове, с вписани в тях дати, парични суми, текстова
част и парафи, които представляват „справка – извлечение за извършени
плащания“. От показанията на св. К.и св. Д. се установява, че това е извадка от
тетрадка, в която са отнасяни приходи и разходи на „Хисар агра“ и на „Натура
фит“, че в тази тетрадка са описвани плащания към Т.и неговите наследници –
давани на ръка пари, поемане на разходите за ползвани от Т.и мобилни телефони,
за текущи разходи като например застраховки на коли.
Справката е предявена
на свидетелките М.К. и Н.Д., при изслушването им в о.с.з., проведено на
12.07.2021г. /св. К./ и на 25.10.2021г. /св. Д./. Свидетелките потвърждават, че
вписванията са извършвани от тях, всяка една от свидетелките конкретно посочва
кое от написаните цифри и текст са написани от нея. Св. Д. посочва, че
подписите са на С.Т..
От самата справка се установява, че на различни дати
са давани суми на Т., в повечето случаи по 2 000 лв. (например на л. 35:
„на 23.06.2014 – 2000 – плащане м.V“ срещу което, в гарафа подпис, е положен
параф, изпълнен от С.Т.; на л.36: „22.10.2014г. – 2000- плащане за м.
септември“ и положен подпис на Т., „25.09.2014г. – 2000- плащане за м. август“
и положен подпис на Т., „20.08.2014г. – 2000- плащане за м. юли“ и положен
подпис на Т.; на л.37: „23.12.2014г. – 2000- плащане ноември“ и положен подпис
на Т., „13.02.2015г. – 2000- плащане декември 2014“ и положен подпис на Т.).
Отделно от това са записвани разходи за телефоните, ползвани от семейството на
С.Т., разходи за лекарства (на 11.02.2015г. - 434,50 /л.37/), за винетка (на
11.02.2015г. – 67 /л.37/), за застраховка Хюндай (на 24.06.2015г. – 150
/л.38/). В обобщената справка е написано името на Т.и са вписани различни дати
с различни суми, разходи за телефони общо, разходите за лекарства, винетка и
застраховка, коментирани по- горе /л.42 – л.41/. Тази обобщена справка е написана от св. Д..
Ответникът не оспорва, че е подписал процесното
споразумение. Процесното споразумение има характер на спогодба по смисъла на
чл.365 ЗЗД, със същото страните уреждат съществуващи между тях отношения.
От съдържанието на споразумението се установява, че
ответникът ще заплати на С.Т. сумата от 1 215 000 лв., като сумата ще
бъде платена разсрочено, на посочените в споразумението вноски и падежи, под
различни форми на плащане – в брой или по банков път, чрез плащане на
задължения на С.Т. или на посочени от него фирми или по друг начин, договорен
между двамата. Този извод се налага при съвкупната преценка на събраните по
делото писмени и гласни доказателства, при съвкупната оценка и анализ на
установените факти, а именно: наличието на съдружие между двамата и съвместно
осъществявана търговска дейност, оттеглянето на Т.от съдружието и общо
осъществяваната търговска дейност, водени между двамата разговори за уреждане
на финансовите отношения между тях във връзка с оттеглянето на С.Т. и наличието
на извършени плащания на Т., докато е жив, а след това и на неговите
наследници. Тези плащания са правени под различна форма: давани са суми в брой,
поемани са разходи за телефони, лекарства, винетка, застраховка на МПС, което
кореспондира с уговореното в споразумението. Използваният израз „ще предаде безвъзмездно“ юридически не
е прецизен, но в настоящия случай не поражда съмнения относно действителната
воля на страните и постигнатите между тях уговорки. Този извод на съда се
мотивира въз основа на събраните по делото доказателства и тълкуване на същите
в тяхната съвкупност и взаимовръзка на установените факти. В тази връзка следва
да се посочи, че от съдържанието на процесното споразумение и от установените
по делото релевантни факти не би могло да се заключи, че споразумението обективира
договор за дарение или обещание за дарение.
На следващо място е неоснователно възражението на
ответника, че е налице неяснота какво означават изписаните в споразумението
числа „24 х.; 300 х.; 500 х. и 391 х.“ и че не може да се приеме, че същите представляват
суми в размер съответно 24 000, 300 000, 500 000, 391 000.
Напротив от съдържанието на споразумението е ясно, че договорената сума от 1 215 000 лв. ще се изплати
на С.Т. от ответника на четири вноски, посочен е падежът и размерът на всяка една
от тях. Използвано е съкращение – буквата „х“ за означаване на „хиляди“. Видно
е, че общият сбор на четирите вноски е 1 215 х. или 1 215 000
лв.
Ищците претендират заплащане на втората вноска в
размер на 300 000 лв., която е следвало да бъде заплатена в периода
01.01.2015г. – 31.12.2015г.
Не са ангажирани доказателства от ответника, че е
заплатил дължимата сума, като не са и налице твърдения от ответника за това.
Неоснователно е
повдигнатото с отговора на исковата молба възражение за погасяване на
претенцията по давност, по следните съображения:
В настоящия случай е приложима петгодишната давност по
чл. 110 от ЗЗД. Независимо, че е уговорено плащане на части, касае се за едно
неделимо задължение, а не за периодични платежи. Падежът на вноската е
31.12.2015г. Исковата молба е подадена на 18.12.2020г.
Гореизложеното обосновава основателността на иска,
поради което същият следва да бъде уважен в пълен размер.
С оглед основателността на иска следва да бъде уважено
искането на ищците за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба, която в случая е 18.12.2020г.
С оглед изхода по делото – основателност на иска, своевременно
заявената претенция за присъждане на направените по делото разноски и
представените доказателства за тяхната направа, ответникът следва да бъде
осъден да заплати разноски на ищците в размер на 12 000 лв. /за заплатена
държавна такса/.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Д.Т.К., ЕГН **********, с адрес ***, да
заплати на Ц.Н.Т., ЕГН **********, с адрес ***, и П.С.Т., ЕГН **********, с
адрес ***, общо сумата от 300 000 лв.
/триста хиляди лева/, дължима по т. “б“ от подписаното на 01.01.2014г.
между ответника и наследодателя на ищците С.С.Т. споразумение, за периода от
01.01.2015г. до 31.12.2015г., ведно със законната лихва считано от 18.12.2020г.
до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Д.Т.К., ЕГН **********, с адрес ***, да
заплати на Ц.Н.Т., ЕГН **********, с адрес ***, и П.С.Т., ЕГН **********, с
адрес ***, общо сумата от 12 000
лв. /дванадесет хиляди лева/, разноски за производството по гр. дело №
3158/ 2020г. по описа на Окръжен съд – Пловдив.
Сумите могат да бъда платени по следната банкова
сметка: ***, открита в „УниКредит Булбанк“ АД,
с титуляр П.С.Т..
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Апелативен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: