РЕШЕНИЕ
№ 254
гр. гр. Хасково, 02.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА З. ЖИСОВА
при участието на секретаря Велислава Н. Ангелова
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА З. ЖИСОВА Гражданско дело №
20215640101377 по описа за 2021 година
Предявен е иск от „Красимир Колев 1“ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Хасково, ул. „Светлина” № 41А, представлявано от Красимир Делчев
Колев – Управител, със съдебен адрес: ********** адв. Д. Д., против
„Електроразпределение Юг” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, с правно основание чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.1
от ГПК вр. чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД. За претендираните суми е издадена заповед № 4383 от
17.05.2021г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №
7444 по описа за 2021г. на Районен съд - Пловдив, Четвърти граждански състав.
Ищецът твърди, че предявява настоящия иск за установяване на вземането по
ч.гр.дело № 20215330107444/2021 г. по описа на РС-Пловдив, тъй като срещу издадената
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК било постъпило възражение
от длъжника „Електроразпределение Юг“ ЕАД. Въпреки че заповедното производство било
проведено от РС-Пловдив, по седалището на дльжника-ответник, настоящото исково
производство следвало да бъде проведено от РС-Хасково по седалището на ищеца, предвид
разпоредбата на чл.113 ГПК, тъй като същият имал качеството на потребител по смисъла на
§1 т.41б от ДР на Закона за енергетиката, както и по смисъла на §13 т.1 от ДР на ЗЗП.
Ищецът сочи, че на 21.04.2021г. било прекъснато ел. захранването на обект с ИТН: 4278344
в гр.Хасково, местност Х., на клиент с кл. № ********, на която партида титуляр било
ищцовото дружество. С цел да бъде възстановено ел.захранването, платил на каса общата
сума от 1228.00 лева съставляваща: главница 1214.58 лева, както и начислена лихва за
забава в размер на 6.41 лева, а също и такса 7.00 лева за възстановяване ел. захранването на
обекта. При запитване към ответното дружество разбрал, че била издадена Фактура №
**********/23.03.2021г. на стойност 1214,58 лева, за ел. енергия допълнително начислена за
стар период: 16.02.2020г - 14.05.2020г., отделно от редовните ежемесечни фактури, за обект
1
с ИТН: 4278344 в гр.Хасково, местност Х., на клиент с кл. № ********. Основанието,
посочено във фактурата било: „Дължима сума, вследствие на установено неизмерване,
непълно или неточно измерване на количеството ел. енергия за електромер № *********.“
Ищецът посочва, че поради неплащане на тази допълнителна сметка за минал период, за
която въобще не знаел, е било прекъснато ел. захранването дистанционно от доставчика –
ответник в настоящото производство, като била начислена и лихва. Ищецът заявява, че
допълнително начислената ел. енергия за посочения стар период по процесната Фактура №
**********/23.03.2021г. не била ползвана от него, и същата фактура била издадена без
правно основание. Също така неоснователни били и лихвата за забава върху нея, както и
дистанционното прекъсване и таксата за възстановяване на ел. захранването, поради което
следвало сумата от 1228.00 лева да му бъде възстановена.
Иска съдът да постанови решение, с което да признае за установено задължението на
ответника към ищеца по Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, по
ч.гр.дело № 20215330107444/2021г. по описа на РС-Пловдив за сумата от 1228.00 лева,
съставляваща платени без правно основание: главница 1214,58 лева по Фактура №
**********/23.03.2021г. издадена от ответника, както и начислената по тази фактура лихва
за забава в размер на 6,41 лева, а също и такса 7,00 лева начислена с Фактура №
**********/21.04.2021г. за възстановяване на ел. захранването след дистанционно
прекъсване, за обект с ИТН: 4278344 в гр.Хасково, местност Х., на клиент с кл. № ********,
ведно със законната лихва върху тези суми от датата на подаване на заявлението в съда до
окончателното им изплащане, като му бъдат присъдени и направените по настоящото дело и
по заповедното производство разноски.
В съдебно заседание ищецът не се явява и не изпраща представител. По делото е
депозирана молба от процесуалния му представител адвокат Д. Д.. Възразява срещу
констатациите във връзка с проверката и демонтажа на електромера от 15.01.2021г., като
твърди, че научил за тази проверка след прекъсване на ел. захранването. Моли съда да уважи
предявеният иск като основателен и доказан. Счита, че е нарушена процедурата по
уведомяване на клиента, както и правилата досежно съставянето на Констативния протокол
и последващите действия на дружеството – ответник във връзка с корекционната процедура.
Освен това намира, че са нарушени разпоредбите на Общите условия на ЕВН, както и че
част от тях представляват неравноправни клаузи по смисъла на чл.143 ЗЗП. Допълва, че
вземането не може да се основава и на безвиновна отговорност, тъй като тя се въвежда със
закон. ПИКЕЕ противоречат на нормите на ЗЗД, поради което съгласно ЗЗП следва да се
приложи по-благоприятната уредба за потребителя. Като цяло се нарушавал принципа за
равнопоставеност в отношенията. Сочи и релевантна съдебна практика, вкл. и на Окръжен
съд – Хасково. Претендира направените разноски по настоящото и заповедното
производство, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът не оспорва допустимостта на предявения иск, но счита същият за
неоснователен и като такъв намира, че следва да бъде отхвърлен. Посочва, че в случая
налице били всички предпоставки за преизчисляване на количеството електрическа енергия.
На 14.05.2020г. служители на ответника извършили проверка на електромер № 13061244, с
измервателна точка (ИТН) 4278344, с клиентски номер ********, отчитащ доставяната
електрическа енергия в обекта на ищеца (чл.46 от ПИКЕЕ от 2009г.). Констатирано било
несъответствие на характеристиките на СТИ с нормираните, поради което електромерът бил
демонтиран и изпратен за метрологична експертиза в независима лаборатория (чл.49 ал.5 от
ПИКЕЕ). На мястото на демонтирания електромер бил монтиран нов, който към датата на
монтажа отговарял на нормативните изисквания. За същото бил съставен и подписан
констативен протокол за техническа проверка и подмяна на СТИ с № 585786/14.05.2020г., в
присъствието на един свидетел, тъй като клиентът не бил открит (чл.49 ал.3 от ПИКЕЕ).
2
Същият бил изпратен на клиента с препоръчано писмо с обратна разписка. Заключението на
извършената метрологична експертиза от Българския институт по метеорология (БИМ)
било, че е констатиран осъществен достъп до вътрешността на електромера – извадени били
куплунги Х122 и Х133, което водело до промяна на метрологичните характеристики на
електромера. За същото изготвен бил констативен протокол от метрологична експертиза на
СТИ с № 11/04.01.2021г. Така средството за търговско измерване измервало доставената
ел.енергия с грешка, извън допустимата от +/-2% (Приложение № 34 към чл.669 т.2 от
Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол), при което
положение количеството преминала ел.енергия било изчислено, като измерените количества
били коригирани с установената грешка, при отчитане класа на точност на СТИ (чл.50 ал.1
б.“а“ ПИКЕЕ). Начислени допълнително били 6389 кВч, на стойност 1214,58 лв. с ДДС,
изчислени по определената от КЕВР прогнозна цена на ел.енергия за покриване на
технологичните разходи на ответника за период от 88 дни (чл.54 ал.1, вр. чл.56 ал.3 от
ПИККЕ). Началната дата 16.02.2020г. била датата на предходната проверка на електромера,
съгласно електронното досие на измервателната система (чл.33 ал.1 и ал.2 от ПИККЕЕ), а
крайната дата 14.05.2020г. – датата на последващата техническа проверка. За посочената
сума ответникът издал фактура № **********/23.03.2021г., изпратена на ищеца с писмо с
изх. № 8708073/ 23.03.2021г. по пощата с писмо с обратна разписка (чл.56 ал.1 от ПИКЕЕ),
видно от известие за доставяне № ИД PS 6300 00ZQKU T. Със същото писмо бил изпратен и
Констативния протокол № 585786/14.05.2020г.
Ответникът възразява като твърди, че съществува законово основание за начисляване
на процесната сума. КЕВР имала правомощие да приеме ПИКЕЕ, които да регламентират
условията и реда за установяване случаите за неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия (чл.83 ал.2, вр. ал.1 т.6 от Закона за енергетиката). На това
основание КЕВР приела ПИКЕЕ, като в случая приложение намирали раздел IX, чл.50 ал.1
б.“а“, чл.56 ал.1 и 3 от същите. Цитираните норми били законовото основание за
преизчисление на сметката на клиента. Освен това ответникът нямал задължение да доказва
виновно поведение от страна на ищеца, което било от компетентността на разследващите
органи и прокуратурата, вр. чл.234в от НК. В случая, въпросът кой е конкретният
извършител бил ирелевантен, тъй като посочените законови разпоредби не съдържали
изискване за установяване на виновно поведение на крайния потребител. Напротив,
единственото условие за едностранна корекция било, установяването по съответния ред, че е
налице случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия. Считано от
04.05.2019г., били в сила нови ПИКЕЕ, според които преизчислението на количеството
ел.енергия вече се извършвало от операторите на съответната ел.мрежа, като от този процес
били изключени крайните снабдители - §1 т.28а б.“а“ и т. 34б б.“а“ от ДР на ЗЕ. Ето защо не
били релевантни Общите условия на ЕВН ЕС, респ. наличието в тях на изричен ред за
уведомяването на клиентите. По отношение на сумата от 7 лева, представляваща начислена
и събрана такса за извършване на услугата „възстановяване на електрозахранването на
прекъснат за неплатена енергия потребител“ ответникът посочва, че същата била дължима
по силата на договора за пренос на ел. енергия, а неплащането й - основание за
преустановяване на преноса на ел.енергия на основание чл.123 ал.6 от ЗЕ. Ответниковото
дръжество „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД било титуляр на лицензия № Л-140-07 от
13.08.2004г. за извършване на дейността „разпределение на електрическа енергия“, издадена
от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). То разполагало с лицензия
единствено за разпределяне на електрическа енергия и предоставяло всички услуги,
свързани с тази дейност. Регулирането на цените на предоставяните на потребителите
услуги, свързани с лицензионната дейност, било правомощие на КЕВР (чл.21, ал.1 т.8 и
чл.30, ал.1, т.16 от ЗЕ). С тази цел КЕВР със свое решение, обективирано в Протокол № 155
от 6.10.2008г. определила и одобрила икономически обосновани разходи, които формирали
цената на пряко свързаните с лицензионната дейност услуги. Съгласно решението цената за
3
извършване на услугата „възстановяване на електрозахранването на прекъснат за неплатена
енергия потребител“ не следвало да надвишава 19 лв. с ДДС. Определената от ответника
цена на услугата: възстановяване на електрозахранването на прекъснат за неплатена енергия
потребител от електрическо табло - 7 лв. с ДДС била в рамките на обоснованите разходи,
приети от КЕВР. Приходите от нейното заплащане служели за покриване на всички
предизвикани разходи за труд, транспортни, други оперативни разходи по възстановяване на
електрозахранването, в случаите когато то е преустановено по вина на потребителя. Във
връзка с изложеното ответникът счита, че е налице както законово, така и договорно
основание за упражняване на правото да предоставя тази услуга и да начислява таксата от 7
лв, както и да я събира при направено искане за възстановяване на снабдяването, в случаите
когато преустановяването е било по вина на потребителя. Практиката мрежовият оператор
да начислява и събира такса за прекъсване и възстановяване на снабдяването била
нормативно уредена от Закона за енергетиката, както и от Общите условия на дружеството,
с оглед на което и след като поисканата услуга била реално предоставена на ищеца, то
сумата била основателно заплатена от негова страна на ответника. Претендират се
направените разноски по делото, включително и за юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание ответникът „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД се представялва
от юрк. В. И.. Поддържа се искането за отхвърляне на иска като неоснователен.
Претендират се и разноските по делото, за което представя списък по чл.80 ГПК.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено от фактическа следното:
Не се спори по делото, че ищецът „Красимир Колев 1“ЕООД е потребител на
електрическа енергия с клиентски № ******** по отношение на обект с ИТН: 4278344,
находящ се в гр.Хасково, местност Х., а ответното дружество „Електроразпределение ЮГ“
ЕАД е оператор на електрическата мрежа.
Видно от представените от ищеца системни бонове от 21.04.2021г. - Системен бон
00359174/21.04.2021 г. за сумата от 1214,58 лева; Системен бон 00349173/21.04.2021 г. за
сумата от 6.41 лева; Системен бон 00349175/21.04.2021 г. за сумата от 7 лева;, „Красимир
Колев 1“ ЕООД, за обект с ИТН: 4278344 в гр.Хасково, местност Х., по Фактура №
**********/23.03.2021г. и по Фактура № **********/21.04.2021г., касаеща сумата за
възстановяване на ел.захранването в обекта, е заплатил посочените в квитанциите суми.
От приетия като доказателство по делото констативен протокол № 587786 от
14.05.2020г. се установява, че на същата дата представители на „Електроразпределение ЮГ“
ЕАД са извършили проверка на измервателната система на ищеца и средство за търговско
измерване с фабричен № ********* в присъствието на П. Я. Г., като свидетел. При
проверката е било установено, че електромерът работи с грешка „– 93,07“ %, поради което е
бил демонтиран, поставен в платенена торба, запечатана с пломба № 631171 и изпратен за
експертиза на Български институт по метрология. Монтиран е нов изправен електромер,
който мери в класа на точност. Този констативен протокол е подписан от извършилите
проверката, представители на оператора на електрическата мрежа, както и от присъствалия
свидетел.
С писмо с изх. № 8708073/23.03.2021г. ищецът е бил уведомен от ответника за
извършената проверка, видно от приложеното известие за доставяне № ИД PS 6300 00ZQKU
T.
В констативен протокол от метрологична експертиза на СТИ № 11/04.01.2021г. на
БИМ, „МИУ“ – РО Бургас е констатирано, че е осъществен достъп до вътрешността на
4
електромера, като са извадени куплунги х122 и х133, водещи до промяна на метрологичните
характеристики на електромера.
Представени са също справка за коригиране на сметката за електроенергия и Фактура
№ **********/23.03.2021г., от които е видно, че вследствие на установено неизмерване,
непълно или неточно измерване на количеството електрическа енергия за електромер №
********* за периода от 16.02.2020г. до 14.05.2020г. на клиент с кл. № ******** е
допълнително начислена енергия от общо 6389 кВтч на стойност 1214 лева с ДДС. За
извършената корекция било изпратено писмо, видно от приетото по делото известие за
доставяне № ИД PS 6300 00ZQKU T.
От заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза се
установява, че представеният по делото констативен протокол за метрологична експертиза
на средство за измерване № 11/04.01.2021г. на БИМ отразява техническото състояние на
СТИ № *********, което е резултат от външно неправомерно въздействие върху
електромера. Описаните манипулация в раздел 5 „Техническо състояние на частите и
механизмите, защитени от нерегламентиран достъп“ от констативния протокол за
метрологична експертиза на БИМ въздействат върху измерването на ел. енергия като СТИ
№ ********* не измерва цялото количество ел. енергия от обекта и водят до частично
измерване на електрическата енергия – електромерът измерва 33,28% от консумираната
електрическа енергия или не измерва 66.72 % ел. енергия. В случая правилно е приложена
методиката за изчисляване на неотчетеното количество електрическа енергия, така както е
заложена от ПИКЕЕ, съответно правилно са остойностени неизмерените количества
електрическа енергия, като корекционният период е определен в съответствие с чл. 50, ал. 1
от ПИКЕЕ. Процесният електромер е с фабричен № *********, като съгласно заповед № А-
616 на председателя на ДАМТН от 11.09.2018г. попада в групата на електромери трифазни.
Същият е преминал първоначална проверка и има изискуемите знаци за това, а вторична е
следвало да премине през 2022г. Съответно са спазени сроковете за периодичността на
последващите проверки на средствата за измерване. Съдът счита, че следва да се кредитира
напълно заключението на съдебно-техническа експертиза, тъй като е компетентно,
обосновано и обективно изготвено, а и не се опровергава от други доказателства по делото.
От материалите, съдържащи се в ч. гр. д. № 7444/2021г. по описа на РС - Пловдив,
приложено по настоящото производство, се установява, че въз основа на заявление с вх. рег.
№ 22853/10.05.2021г. в полза на ищеца срещу ответника е издадена Заповед №
4383/17.05.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за процесната
сума, както и направените по делото разноски в размер на 25 лева за държавна такса и 320
лева за адвокатско възнаграждение. В предвидения от закона срок е подадено възражение от
ответника и с разпореждане от 07.06.2021г. на ищеца е указано, че може да предяви иск за
установяване на вземането си в едномесечен срок и последният е сторил това.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Д. Т. К. –
служител в “Електроразпределение юг” ЕАД и участник в проверката на електромера на
ищеца. От неговите показания се установяват описаните в констативен протокол №
587786/14.05.2020г. обстоятелства.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД,
който е процесуално допустим, доколкото изхожда от заявител по образувано заповедно
производство срещу длъжника в едномесечния срок от уведомяването му за своевременно
депозирано от страна на последния възражение срещу издадена заповед за изпълнение
5
относно процесното вземане.
Разгледан по същество, искът е изцяло основателен поради следните съображения:
Съгласно чл. 55, ал. 1. предл. 1 ЗЗД този, който е получил нещо без основание, е
длъжен да го върне. Следователно, за да бъде уважен така предявеният иск, е необходимо да
се установи кумулативното наличие на следните елементи: извършено от ищеца плащане на
процесната сума, която е получена от ответника без валидно правно основание. В
съответствие с правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да докаже извършване
на плащането, а в тежест на ответника - съществуването на облигационна връзка с другата
страна, както и на твърдените основания за едностранно коригиране сметката на ищеца за
доставената му през изминалия релевантен период електрическа енергия поради
неизмерването й, както и размера на вземането, съответстващ на представената по делото
фактура № **********/23.03.2021г., респ. на сумата по фактура № **********/21.04.2021г.
за възстановяване на захранването в обекта на ищеца, за което е представен системен бон
00349175/21.04.2021 г. за сумата от 7 лева.
Няма спор, а и от събраните писмени доказателства се установява по несъмнен начин,
че ищецът е валидно обвързан с облигационно правоотношение по силата на сключен
договор за продажба на електрическа енергия при публично известни ОУ, които съгласно
чл. 98а, ал. 4 ЗЕ влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа енергия от
крайния снабдител, без изрично писмено приемане, като няма данни да са предложени и
съотв. приети специални условия, различни от публикуваните ОУ. По делото не се спори, че
ищецът е заплатил на ответника сумите по фактура № **********/23.03.2021г. - 1214.58 лв.
и 6.41 лв. и по фактура № **********/21.04.2021г. – 7 лв.
Твърденията и на ищеца, и на ответника относно дължимостта на процесните суми се
основават на правни съображения, свързани с правото за извършване на едностранна
корекция на сметки на потребителите и спазване на установения за това нормативен ред.
С изменението в Закона за енергетиката с ДВ бр. 54 от 2012г. в сила от 17.07.2012г. в
разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 6, чл 98а, ал. 2, т. 6, б. „а“ и чл. 104а, ал. 2, т. 5 от ЗЕ е
предвидено законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при
доказано неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. В
изпълнение на тези разпоредби ДКЕВР е приела нови ПИКЕЕ, обнародвани в ДВ, бр. 35 от
30.04.2019г., в които са предвидени случаите и начините за извършване на преизчисление на
количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи. Тези правила,
доколкото не е посочено друго, влизат в сила три дни след обнародването, тоест от
04.05.2019г. Същевременно съгласно чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от ЗНА те нямат обратно действие,
тъй като изрично не им е придадено такова. Извършената проверка, обективирана в
констативния протокол от 14.05.2020г. за установяване на неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия, е осъществена след влизането в сила на приетите от ДКЕВР
ПИКЕЕ, поради което същите се явяват приложимият материален закон към отношенията
между страните по повод извършените от ответника действия по установяване на неточно
измерване и начисление на цена за електрическа енергия на същото основание.
Съгласно чл. 42, ал. 5, изр. последно от ПИКЕЕ, в случай, че при проверката се
установени отклонения, неизправности и/или нерегламентирана намеса в измервателната
система, се съставя констативен протокол по реда на чл. 49 от ПИКЕЕ. В настоящия случай
при извършена проверка на електромер с фабричен № ********* е констатирано, че същият
измерва с грешка над допустимата, а именно – 93,07 %, поради което е възникнало
задължението да се състави констативен протокол за техническа проверка и подмяна на
средства за търговско измерване. Протоколът следва да се подпише от представител на
6
оператора на съответната мрежа и от ползвателя или негов представител. Когато
ползвателят отсъства при съставянето на констативния протокол, същият следва да се
подпише от представител на оператора на съответната мрежа и свидетел, който не е
служител на оператора. В настоящия случай в приетия по делото констативен протокол е
отбелязано, че същият е изготвен в присъствието на П. Я. Г. в качеството му на свидетел, а
и същия факт се установява от гласните доказателства по делото, също е подписан от него, с
което е спазено изискването на чл. 49, ал. 3 от ПИКЕЕ.
Съгласно чл. 49, ал. 5 и ал. 7 от ПИКЕЕ когато при проверката се установи
несъответствие на метрологичните и/или техническите характеристики на средството за
търговско измерване с нормираните, нарушения в целостта и/или функционалността на
средството за търговско измерване, съмнения за добавяне на чужд за средството за
търговско измерване елемент, същото се демонтира и се поставя в безшевен чувал, който се
затваря с пломба със знака на оператора на съответната мрежа и уникален номер. Номерът
на пломбата и уникалният номер се записват в констативния протокол. Операторът на
съответната мрежа изпраща демонтираното средство за търговско измерване на
компетентния орган за метрологичен контрол в срок до 14 дни от датата на проверката. На
мястото на демонтирания електромер операторът на съответната мрежа следва да монтира
изправно средство за търговско измерване. Според чл. 58 от ПИКЕЕ в случаите, когато при
извършена проверка се установи неправомерно присъединяване или намеса в
измервателната система, съответният мрежови оператор незабавно уведомява за това
Министерството на вътрешните работи.
По делото е установено несъответствие на характеристиките на средството за
търговско измерване с нормираните такива, поради което същото е демонтирано, поставено
е в безшевен чувал, затворен с пломба с № 681171 и знака на оператора на съответната
мрежа. Номерът на пломбата е отбелязан в констативния протокол и е съставен такъв за
оглед на средството за измерване при демонтажа от електрическата мрежа, като веднага е
подадено заявление за метрологична експертиза на средство за измерване. От отразеното в
констативния протокол се установява, че е спазена и разпоредбата на чл. 49, ал. 7 от ПИКЕЕ,
тъй като е монтирано ново средство за търговско измерване, чийто метрологични и
технически характеристики са в съответствие с нормативните. Представителите на
мрежовия оператор са уведомили по телефон 112 МВР. Следва да се има предвид обаче, че
констативният протокол представлява частен свидетелстващ документ и се ползва
единствено с формална доказателствена сила, тоест относно авторството на документа
(лицата, посочено в него като негови автори са лицата, които действително са го подписали).
Съгласно чл.49, ал.4 от ПИКЕЕ, в седемдневен срок от датата на съставянето на
констативния протокол, операторът на съответната мрежа го изпраща на ползвателя с
препоръчано писмо с обратна разписка. Видно от представеното по дело писмо с изх. №
8708073/ 23.03.2021г. ведно с известие за доставяне № ИД PS 6300 00ZQKU T обаче, ищецът
е бил уведомен от ответника за извършената проверка, но не в определения седемдневен
срок от датата на съставянето на констативния протокол, а доста по-късно. При това
положение се установява, че в действителност не е бил спазен установения в ПИКЕЕ
нормативен ред, съответно не е възникнало, така нареченото „право на корекция на сметка“
или правото на оператора на съответната електрическа мрежа да изчисли количеството
електрическа енергия за по-краткия период между периода от датата на констатиране на
неизмерване/неправилно/неточно измерване до последната извършена проверка и периода
от три месеца, предхождащи датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно
измерване, като при средство за търговско измерване, измерващо с грешка извън
допустимостта, количеството преминала електрическа енергия се изчислява, като
измерените количества се коригират с установената грешка, като се отчита класът на
7
точност на средството за търговско измерване.
При това положенение и след като за оператора на електрическата мрежа не е
възникнало правото за едностранна корекция на сметката на ищеца, по съображения че не е
спазена процедурата за това, основателна се явява и претенцията за сумата от 7 лв.,
представляваща такса за възстановяване на захранването в обекта. Основание за
начисляването й произтича от договора за пренос на електрическа енергия като цената за
възстановяване на снбдяването се дължи от крайните клиенти на мрежовия оператор за
предоставяне на услугата: „възстановяване на електрозахранването на прекъснат за
неплатена енергия потребител“. След като в случая е липсвало основание за прекъсване на
електрозахранването, то недължима се явява и начислената и заплатена от ищеца такса за
това.
Съгласно приетата по делото съдебно-техническа експертиза извършената корекция е
направена при правилно определен корекционен период, методика за изчисляване на
неотчетено количество електрическа енергия и е остойностено според правилата на чл. 56,
ал. 3 от ПИКЕЕ. Операторът на електрическата мрежа е преодставил на ползвателя на
мрежата фактура и справка за преизчислените количества електрическа енергия, видно от
приетите по делото писмени доказателства.
Освен по горните съображения, съдът намира, че спорното парично задължение, вкл.
и лихвата за забава, не е възникнало и съответно предявеният иск се явява основателен и на
друго основание. Посочените по-горе разпоредби на относимата правна регламентация
предвиждат единствено възможността за едностранна корекция на сметката на потребителя,
но не въвеждат неговата безвиновна отговорност. ПИКЕЕ уреждат условията и реда за
установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и
съответно техническата процедура за преизчисляване на количеството електрическа енергия
при наличието на някоя от тези хипотези. За да възникне обаче задължението за заплащане
на цената след остойностяването на неизмерената, неправилно и/или неточно измерената
електрическа енергия следва да се докаже при условията на пълно и главно доказване
виновното поведение на ищеца, доколкото приложение намира разпоредбата на чл. 82 от
ЗЗД. От доказателствата по делото се установява безспорно, че е налице нерегламентиран
достъп до средството за търговско измерване на ищеца, довело до неточно отчитане на
количеството електроенергия, но не са ангажирани доказателства, въз основа на които да се
приеме, че неправомерното въздействие върху СТИ се дължи именно на виновно поведение
на ищеца или на негов представител. Дори и да се приеме, че с уредената в ПИКЕЕ
корекционна процедура се въвежда безвиновна (обективна) отговорност на потребителите
на електроенергия, следва да се има предвид, че с оглед противоречието й на чл. 82 ЗЗД,
както и на чл. 2, ал. 2 ЗЕ, съгласно който един от принципите при търговията с електрическа
енергия е защита интересите на потребителите, на основание чл. 15, ал. 3 ЗНА тя не следва
да бъде приложена. В § 1 на Закона за защита на потребителите е предвидено, че при
противоречие на два закона се прилагат тези, които осигуряват по-висока степен на защита
на потребителите. Освен това, съгласно чл. 120 ЗЕ СТИ е собственост на оператора на
електропреносната мрежа или на съответната електроразпределителна мрежа, като
поддържането му в изправност и в съответствие с техническите изисквания на електромера
е в задължение на оператора на мрежата - чл. 89, т. 4 ЗЕ и чл. 34 ОУ.
Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск се явява изцяло основателен и
доказан, поради което следва да бъде уважен.
Съгласно т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда специалния установителен иск, предявен по реда
на чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
8
заповедното производство, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство.
В случая към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
ответникът е дал повод за образуване на заповедното производство, тъй като към този
момент, а и към настоящия, не е погасил процесното вземане. Ето защо следва да бъде
ангажирана отговорността му за сторените от ищеца разноски по ч. гр. д. № 7444/2021г. по
описа на РС - Пловдив. От представените по него писмени доказателства се установява, че
те са действително направени и възлизат на 25,00 лева за внесена държавна такса и 320,00
лева за платено адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода на делото и предвид факта, че ищецът е направил изрично и
своевременно искане за разноски и по настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, единствено на същия следва да се присъдят такива, а именно сумата от 345,00 лева за
платени държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 55, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД, по отношение на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, съществуването
на вземане на „Красимир Колев 1“ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Хасково, ул. „Светлина” № 41А, представлявано от Красимир Делчев Колев
– Управител, със съдебен адрес: ********** адв. Д. Д., спрямо него за сумата от 1228.00
лева, от които: 1214,58 лева, представляваща платена без правно основание стойност на ел.
енергия за минал период - от 16.02.2020г - 14.05.2020г. за обект, находящ се в гр.Хасково,
местност Х., с ИТН: 4278344 и с клиентски номер ********, за което е издадена фактура №
**********/23.03.2021г.; 6,41 лева, представляваща платена без правно основание лихва за
забава, начислена по фактура № **********/23.03.2021г.; 7 лева, представляваща платена
без правно основание такса, начислена по фактура № **********/21.04.2021г. за
възстановяване на ел. захранването след дистанционно прекъсване, за обект находящ се в
гр.Хасково, местност Х. с ИТН: 4278344 и с клиентски № ********, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 7444/2021г. по описа на Районен съд – Пловдив -
18.05.2021г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. ”Христо Г. Данов” № 37, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да
заплати на „Красимир Колев 1“ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Хасково, ул. „Светлина” № 41А, представлявано от Красимир Делчев Колев –
Управител, със съдебен адрес: ********** адв. Д. Д., сумата от 690,00 лева, от която 345,00
лева, представляваща направени разноски по настоящото дело и 345,00 лева,
представляваща направени разноски по ч.гр.д. № 7444/2021г. по описа на Районен съд –
Пловдив, за които е издадена Заповед № 4383 от 17.05.2021г. за изпълнение на парично
задължение по реда на чл.410 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
9
Съдия при Районен съд – Хасково:/П/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.К.
10