Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                                     №  84/18.02.2021г.

                                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

                      

АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪД  -  МОНТАНА ,ІІІ СЪСТАВ, в ОТКРИТО съдебно заседание на петнадесети февруари ,  през две хиляди двадесет и първа  година в състав :

                                                                                  

 

                                              Административен съдия : БИСЕРКА БОЙЧЕВА

 

при секретаря Димитрана Димитрова ,като разгледа докладваното от съдия БОЙЧЕВА , административно дело№544/2020г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

 Съдебното производство е по чл.171,т.2а,б.“а“ от ЗДвП във връзка с чл.145 и сл. от АПК.

Делото е образувано по жалба на С.И.Т. *** чрез адв.О.Е. *** ,с адрес за призоваване: гр.Монтана,ул. „Г*** И*** “ №12 против Заповед за ПАМ №20-0243-000268/26.11.2020г. на Началник РУ към ОД на МВР-Монтана ,РУ-Берковица ,с която на жалбоподателката е наложена ПАМ по чл.171,т.2а ,б.“а“ от ЗДвП-прекратяване на регистрацията на ППС- „О*** С*** “ с рег.№М*** –нейна собственост ,за срок от 9месеца ,а именно за 270дни .В жалбата си иска отмяна на заповедта,с която е наложена ПАМ,поради допуснати съществени нарушения на административно-производствените  правила и материалния закон . В съдебно заседание,чрез процесуалния си представител адв.Е. поддържа жалбата и иска отмяна на заповедта за ПАМ , като незаконосъобразна ,респективно да се намали срока на наложената ПАМ на минимума.Претендира и разноски ,съгласно представен списък по чл.8 ГПК.

Ответникът по жалбата – Началник на РУ  към ОД на МВР-Монтана,РУ-Берковица не се явява и не изпраща представител.

 Административният съд,след преценка на оспорената заповед,доводите на страните и представените писмени доказателства,установи следното:

 Жалбата е подадена от легитимирано лице,имащо правен интерес от оспорване ,в качеството му на собственик на автомобила,чиято регистрация е прекратена ,пряко засегнато от наложената ПАМ.Заповедта е връчена на жалбоподателката на 03.12.2020г. ,а жалбата срещу  същата е депозирана директно до съда на 17.12.2020г. ,в срока по чл.149,ал.1 АПК и е допустима за разглеждане.Разгледана по същество се явява и основателна.Доводите на съда в този смисъл са следните:

 От данните по делото се установява,че на Б*** Ц*** Б*** от гр.С*** е съставен акт за установяване на административно нарушение бл.№997887/26.11.2020г. ,за това,че на 26.11.2020г..около  17,40ч. на път 8104, разклона за  с.Замфирово с посока на движение от с.Замфирово към път ІІ-81 управлява лек автомобил „О*** С*** “ с рег.№ М*** ,като при проверка от контролните органи по ЗДвП не представя свидетелство за управление на МПС и след справка с ОДЧ при РУ  е установено ,че водача е лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен ред и е неправоспособен водач,чието СУМПС  е със статут на отнето  на 21.11.2019г. ,с което е нарушен чл.150а,ал.1 от ЗДвП.Въз основа на акта е издадена оспорената в настоящето производство Заповед за прилагане на ПАМ№20-0243-000268/26.11.2020г. на Началник РУ към ОД на МВР-Монтана ,РУ-Берковица ,с която на жалбоподателката е наложена ПАМ по чл.171,т.2а ,б.“а“ от ЗДвП-прекратяване на регистрацията на ППС- „О*** С*** “ с рег.№М*** за срок от 9месеца ,а именно 270дни  и тази заповед се обжалва от нея и е предмет на настоящето съдебно административно производство.При тази фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното:

Предмет на съдебно оспорване е Заповед за прилагане на ПАМ№№20-0243-000268/26.11.2020г. на Началник РУ към ОД на МВР-Монтана ,РУ-Берковица ,с която на жалбоподателката е наложена ПАМ по чл.171,т.2а ,б.“а“ от ЗДвП-прекратяване на регистрацията на ППС- „О*** С*** “ с рег.№М*** за срок от 9месеца ,а именно 270дни и нейната законосъобразност.

 При служебна проверка за законосъобразността на оспорената заповед при условията на чл.168 от АПК на всички основания по чл.146,т.1-5 от АПК съдът констатира следното.

 Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП,в приложимата редакция, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. На основание чл.172,ал.1 от ЗДвП заповедта е издадена от компетентен орган-Началника на РУ-Берковица към ОД на МВР-Монтана,комуто са делегирани правомощия по издаване на заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП,на основание заповед на Министъра на вътрешните работи№8121з-1524/09.12.2016г. ,издадена „за министъра“на вътрешните работи Р*** Б*** от зам.-министъра Ф*** Г*** ,и подписана от него ,на основание заповед за заместване №8121з-1496/06.12.2016г.на Министъра на вътрешните работи и издадена на основание тези заповеди, последваща заповед от директора на ОД на МВР-Монтана№301з-1411/07.06.2017г.Целта на приложената принудителна административна мярка има превантивен характер - да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, като тази мярка не съставлява административно наказание (арг. от чл. 12 и чл. 13 от ЗАНН). Именно затова тя се прилага за определен срок-в случая за срок от 9месеца или 270 дни. Следва да се има в предвид,че целта на принудителните административни мерки е предотвратяването, преустановяването на административни нарушения или премахването на вредните последици от тях,съгласно чл.22 от ЗАНН.

 Съгласно чл. 171, т. 2а ,б“а“ от ЗДвП/ДВ,бр. 2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г./ за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство:а) без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година;

В конкретния случай, мярката е наложена на собственика на МПС-настоящата жалбоподателка С.И.Т., за това ,че е предоставила МПС си на трето лице-Б*** Ц*** Б*** ,чието име дори не е споменато в ЗПАМ/л.6/ ,а само в АУАН, бл.№997887/26.11.2020г./л.10/,като не става ясно кой е управлявал МПС-то и кому  е отнето  СУМПС  на 21.11.2019г.Неяснотите в ЗПАМ са недопустими ,доколкото рефлектират върху правото на защита на лицето ,а също не дават възможност на съда да извърши проверка за законосъобразността на акта, поради неизяснена фактическа обстановка.Съгласно чл.170,ал.1 от  АПК „Административният орган трябва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му“,като тежестта на доказване му е указана с Разпореждане от 13.01.2021г.,едновременно с насрочване на делото в открито съдебно заседание ,получено от него на 18.01.2021г., ведно с призовка за съдебно заседание на 15.02.2021г.,10,00ч.

За да може органът да  упражни правото си да наложи ПАМ по чл.171,т.2а,б“а“ от ЗДвП , законът изисква да са налице кумулативно две материално-правни предпоставки: 1.лицето-собственик на автомобила да е предоставило същия на друго лице и то да е управлявало автомобила към момента на проверката от контролните органи и 2.лицето ,на което е предоставен  автомобила  да притежава свидетелство за управление на МПС ,но да  е лишено от това право по съдебен или административен ред/чл.171,т.2а,б“а“ от ЗДвП/ или същото да му е отнето временно по реда на чл.171,т.1 и т.4 ЗДвП.Видно от материалите по делото, АУАН е наложен на Б*** Ц*** Б*** ,като видно от справка картон на водача ,същият притежава СУМПС ,но видно от констатациите в оспорената заповед същото му е отнето на 21.11.2019г. ,без да е посочено,с какъв акт е станало това и влязъл ли е в сила.Воден от служебното начало, съдът е изискал доказателства от органа за този акт ,който се явява правното основание за издаване на процесната заповед ,като с писмо вх. №253/05.02.2021г. органа е изяснил,че със ЗПАМ№19-0267-000198/ 28.11.2019г. издадена от полицейски инспектор към ОД на МВР-С*** ,РУ-Годеч /л.70/, на Б*** Ц*** Б*** е наложена ЗПАМ по чл.171,т.1,б“д“ от ЗДП „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС за срок до заплащане на дължимата глоба“.Касае се за глоба с фиш№279133 от 18.12.2018г. Заповедта е представена като заверено копие от оригинала ,но няма данни за връчването и на адресата. Същата не е влязла в сила ,а се явява фактическо основание за издаване на оспорената в настоящето производство заповед,което е недопустимо.Тежестта на доказване на тези обстоятелства е на органа-той следва да докаже налице ли са били двете материално-правни предпоставки към момента на издаване на заповедта за ПАМ ,а именно:факта на  управление на автомобила от трето лице ,кое е това лице,правоспособно ли е било същото към момента на проверката ,а ако не е ,с какъв акт му е отнето СУМПС или е бил лишен от управление на МПС по административен или съдебен ред ,с кой акт и влязъл ли е в сила този акт. В случая органа действа при обвързана компетентност и е длъжен да  наложи мярката ,но само при наличие и на двете предпоставки,което не е изяснено .Не е доказан факта на връчване на лицето Б*** Ц*** Б*** на ЗПАМ№19-0267-000198/28.11.2019г на полицейски инспектор към ОД на МВР-С*** ,РУ-Годеч ,при което наложената ПАМ се явява необоснована.Има разминаване и по отношение на датата, на която СУМПС е отнето-на 21.11.2019г., както е вписано в заповедта за ПАМ ,или на 28.11.2019г.Липсват мотиви и относно срока на наложената ПАМ-защо счита ,че същата следва да се наложи за срок от 9м.или 270дни  ,и доколкото този въпрос има отношение към мотивираността на акта ,същият се явява немотивиран и лишен от форма ,съгласно чл.59,ал.2,т.4 от АПК.Липсата на форма на акта е основание за неговата отмяна по чл.146,т.2 от АПК./в т.см. ТР№4/2004г. на ОС на съдиите от ВАС/.

В заключение ,не е доказан основният релевантен за делото факт ,а именно:има ли влязъл в сила акт ,с който на лицето  е отнето СУМПС по реда на чл.171,т.1,б“д“ ЗДвП с ЗПАМ№19-0267-000198/28.11.2019г.на полицейски инспектор към ОД на МВР-С*** ,РУ-Годеч,което представлява   втората материално-правна  предпоставка за налагане на мярката ,при което наложената такава се явява незаконосъобразна.Липсата на която и да е от двете предпоставки е пречка да бъде наложена мярката.Не са изяснени фактите и обстоятелствата по случая,съгласно чл.35 от АПК,което води до необоснованост на акта и представлява съществено нарушение на административно-производствените правила ,което винаги е основание за отмяна на акта по чл.146,т.3 от АПК.Не на последно място-нарушен е и целта на закона-да преустанови извършване на нарушения от лицата –правонарушители чрез налагане на съответните ПАМ по ЗДвП с цел превенция за неизвършване на други нарушения.

По искане на жалбоподателя е разпитан  като свидетел Б*** Ц*** Б*** ,от показанията на който също не са изяснени фактите и обстоятелствата по делото ,а именно с кой акт му е отнето СУМПС и въобще връчен ли му е.Съдът не кредитира неговите показания ,доколкото същият е приятел на жалбоподателката ,двамата са във фактическо съжителство и е заинтересован от изхода на делото, съгласно чл.172 ГПК във вр. с чл.144 АПК.

Предвид гореизложеното , съдът намира,че заповедта ,макар и постановена от компетентен орган  ,е издадена при липса на форма на акта ,и при допуснати  съществени нарушения на процесуалния и материалния закон и целта на закона ,при което се явява незаконосъобразна и следва да се отмени.Жалбата ,като основателна,следва да се уважи.

При направено искане за присъждане на разноски от процесуалния представител на жалбоподателката ,адв.Е. ,направено в съдебно заседание ,същите и се следват , с оглед изхода на спора и на основание чл.143,ал.1 АПК.Направени са разноски за адвокат в размер на 500,00лв. ,платени в брой, съгласно договор за правна защита и съдействие №0089426/15.12.2020г./л.37/и за държавна такса в размер на 10,00лв.л.23/.,за което е представена разписка.Представен е и списък за разноските по чл.80 ГПК/л.87/ ,в който се претендират  само разноските за адвокатска защита ,за това и само те следва да бъдат присъдени.Водим от гореизложеното АС-Монтана ,ІІІ състав

                                  

                                              Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ по жалба на С.И.Т. *** чрез адв.О.Е. *** с адрес за призоваване: гр.Монтана,ул. „Г*** И*** “ №12, Заповед за ПАМ №20-0243-000268/26.11.2020г. на Началник РУ към ОД на МВР-Монтана ,РУ-Берковица ,с която на жалбоподателката е наложена ПАМ по чл.171,т.2а ,б.“а“ от ЗДвП-прекратяване на регистрацията на ППС- „О*** С*** “ с рег.№М*** за срок от 9месеца ,а именно за 270дни .

ОСЪЖДА ОД на МВР-Монтана да заплати на С.И.Т. *** чрез адв.О.Е. *** с адрес за призоваване: гр.Монтана,ул. „Г*** И*** “ №12,разноски по делото в размер на 500,00/петстотин/лв.,представляващи адвокатско възнаграждение.

 РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,съгласно  чл.172,ал.5 от ЗДвП.

                                                                  

  

                                                 

 

 

 

                                          Административен съдия: