РЕШЕНИЕ
№ 464
гр. Благоевград, 30.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Владимир Ат. Пензов
при участието на секретаря Мария Г. Исидорова
като разгледа докладваното от Владимир Ат. Пензов Административно наказателно дело №
20241210200984 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. Г. М., с ЕГН **********, с адрес гр.Б. против Наказателно
постановление № 24-1116-002543 от 24.06.2024г. на Началник група към ОД на МВР -
Благоевград, Сектор Пътна полиция, с което на жалбоподателя за административно
нарушение по чл.23 ал.1 от ЗДвП, на основание чл.179, ал.2 пр.2 от ЗДвП е наложено
административно наказание “Глоба” в размер на 200.00 /двеста/ лева.
С жалбата се обжалва атакуваното НП, като се иска същото да бъде отменено от съда
изцяло, като неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че се касае за път с две ленти за
движение в една посока, като жалбоподателя в процес на изпреварване и намирайки се в
лявата лента е бил изненадан от изпреварваният автомобил Форд Фокус, който предприел
маневра изпреварване и преминавайки рязко от дясна в лява лента за движение е изненадал
жалбоподателя и е предизвикал процесното ПТП.
Жалбоподателят се явява в първо съдебно заседание, дава обяснение, представлява се и
неговият процесуален представител адвокат У., която поддържа жалбата, ангажира
доказателства в подкрепа на тезата си и излага становище по същество на спора, като моли
съдът да отмени обжалваното наказателно постановление.
Административнонаказващият орган и Районна прокуратура - Благоевград, редовно и
своевременно призовани, не ангажират представители по делото и становище по жалбата.
Съдът, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото доказателствен
материал и закона, установи от фактическа страна следното:
На 12.06.2024 г., длъжностни лица при ОД на МВР - Благоевград – актосъставителят Я.
Д. П., в присъствието на свидетелите Н. Г. Б. и А. Д. К., съставил на жалбоподателя В. Г. М.
Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 1331359 (лист 7-8
от делото) за това, че на 12.06.2024 г. около 18.16 часа по ПП1-Е79 на около 360+700 км,
посока гр.София управлява лек автомобил „Ауди А3“ с регистрационен номер *******,
собственост на Б. Т. от гр.Благоевград, като поради неспазване на достатъчно разстояние от
движещия се пред него лек автомобил „Форд Фокус“ с регистрационен номер ******* с
водач Н. Б. от гр.Благоевград се блъска в задната му част и настъпва ПТП с материални
щети. Деянието е квалифицирано от актосъставителя като административно нарушение по
1
чл.23 ал.1 от ЗДвП. Акта е връчен лично и срещу подпис на жалбоподателя В. Г. М., който
отразил в същия „нямам възражения“. Писмени възражения срещу АУАН не постъпили в
законоустановения за това срок. За случая бил съставен и Протокол за ПТП № 1036990 от
12.06.2024г. (лист 5 от делото) в който били отразени установените от контролните органи
обстоятелство по настъпилото пътно транспортно произшествие. Въз основа на акта за
установяване на административно нарушение на 24.06.2024 година, Началник група в
Сектор “Пътна полиция” към ОД на МВР - Благоевград, упълномощен със Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021г. на МВР (лист 11-12 от делото), издал атакуваното Наказателно
постановление № 24-1116-002543 от 24.06.2024г. (лист 4 от делото), с което на
жалбоподателя В. Г. М. за административно нарушение по чл.23 ал.1 от ЗДвП, на основание
чл.179, ал.2 пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 200.00
/двеста/ лева. Наказателното постановление е връчено лично на В. Г. М. на 04.07.2024 г.
срещу подпис, като в законоустановеният срок, на 17.07.2024 г. разглежданата в настоящото
производство жалба е подадена пред Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Благоевград.
По делото е приложено снето обяснение от втория участник в ПТП, а именно
свидетеля Н. Г. Б. (лист 9 от делото), в което същия сочи, че управлявайки лек автомобил
Форд Фокус на 12.06.2024г. около 17.30 часа в посока от Благоевград към с. Бело Поле, след
бензиностанция Шел е застигнат от лек автомобил Ауди, който го ударил отзад. Сочи, че
застигането е било в лявата лента, а удара е станал, поради високата скорост на автомобил
Ауди.
Свидетелят Я. П., който е актосъставител в случая, установява с показанията си, че на
въпросната дата били на работа с колегата му К., като били изпратени от дежурния на
сигнал за ПТП на Главен път Е-79. При посещение на място заварили двамата водачи и
двата автомобила. Единият водач е обяснил, че другият водач е излязъл от дясната пътна
лента и е навлязъл в лявата пътна лента, като му е отнел предимството. Водачът на другия
автомобил е обяснил, че се е движил в същата пътна лента, а автомобилът, който е идвал зад
него не е спазил дистанция и е карал много бързо. Поради това, че автомобилите са били
изместени от местопроизшествието и не е било възможно да установят точно фактическата
обстановка са счели, че двамата водачи имат съвина, поради което и на двамата съставили
АУАН. Свидетелят сочи, че на единият автомобил – Ауди А3 щетата е била отпред в дясната
част, а на другия автомобил – Форд щетата е била отзад в лявата част. Показанията, дадени
от актосъставителя Я. П. се потвърждават изцяло и от свидетеля А. К. в съдебно заседание.
По делото е разпитан Н. Б., който е водач на ударения от жалбоподателя автомобил и с
показанията си установява, че се е движил по път Е-79 с лек автомобил „Форд Фокус“ от
отбивката за с.Покровник в посока гр.София. След бензиностанция „Шел“ след завоя се е
движел в дясната лента. След като се уверил, че зад него няма автомобил се е изнесъл в
лявата лента. Тогава е видял на огледалото за обратно виждане, че лек автомобил „Ауди“
наближава след него. Увеличил е скоростта на 80 км/час, но автомобилът се е ударил в
неговия автомобил. Свидетелят сочи, че в този участък ограничението на скоростта е 60
км/час. След настъпилото ПТП двата автомобила са отбили след отбивката за магазин
„Метро“ и свидетелят Б. е извикал органите на полицията. При пристигането си те са счели,
че двамата водачи имат съвина и са съставили и на двамата акт за установяване на
административно нарушение.
По делото е представена и справка за нарушител/водач (лист 13-15 от делото) по
отношение на жалбоподателя В. Г. М., от която е видно, че същият е правоспособен водач с
категории В, М и АМ, като санкциониран многократно и за други констатирани нарушения
по ЗДвП.
По делото е приложена Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на МВР, удостоверяваща
материалната компетентност на издателя на АУАН и наказателното постановление.
По искане на адвокат У. от Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Благоевград са
2
изискани снимков материал към издадения протокол за ПТП, като с нарочно писмо са
постъпили три броя снимки, на които се виждат нанесените щети на двата автомобила, а
именно: автомобил Ауди с рег. № ******* на който личат следи от механичен удар отпред по
капака и фара, разположени от средата към цялата дясна част; автомобил Форд с рег. №
******* на който личат следи от механичен удар отзад по капака (вратата), разположени от
следата към цялата лява част на капака и задна броня и заснети двата автомобила спрели
един зад друг, съответно Форд и Ауди, разположени извън пътното платно от дясно на
посоката им за движение.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
показанията на разпитаните по делото свидетели, и от приложените към
административнонаказателната преписка и приети по делото писмени доказателства, които
са безпротиворечиви, относно подлежащите на доказване факти.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Жалбата е депозирана от надлежно лице в установения от закона срок от връчване на
наказателното постановление, поради което е допустима, разгледана по същество е
неоснователна по следните съображения:
Обжалваното Наказателно постановление е издадено в съответствие с установената за
това императивна законова процедура и от компетентен орган. Доказателства в противна
насока в хода на делото не се представиха. В преценката си дали да се издаде наказателното
постановление, административно-наказващият орган се основава на фактическите
констатации на акта за установяване на административно нарушение, които при условията
на чл.189, ал.2 от ЗДвП и в рамките на производството по налагане на административни
наказания се считат за верни до доказване на противното. Изложените в тази връзка
възражения на защитата за нарушения свързани с несъобразяването с разпоредбите на чл.57
ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН, както и относно недоказаност на нарушението са неоснователни.
Видно от акта за установяване на административно нарушение е, че мястото и времето,
както и обстоятелствата при които е извършено нарушението са точно и конкретно
посочено, както в АУАН, така и в обжалваното НП, поради което не може да се приеме
наличието на такива процесуални нарушения от категорията на съществените и
неотстраними такива, водещо безусловно до отмяна на разглежданото наказателното
постановление. В същото коректно е посочено въз основа на кое административно-
наказателно производство и въз основа на кой акт за установяване на административно
нарушение е съставено, като се препраща към последния. Както в акт, така и в
наказателното постановление точно, ясно и конкретно са посочени и законовите основания,
въз основа на които санкционния орган е приел, че се касае за административно нарушение
по ЗДвП и е наложил съответно наказание. Това налага извода, че при издаване на НП
санкционния орган е съобразил визираните разпоредби, като е посочил възприетата
фактическа обстановка и законовите разпоредби, които са нарушени. Съставеният акт за
установяване на нарушението е връчен надлежно на жалбоподателя и същият е бил наясно в
какво именно нарушение е обвинена и въз основа на какви доказателства. Жалбоподателят
не е направил писмени възражения по акта в срок след връчването на акта, което наред с
депозирането на жалба срещу процесното наказателно постановление обуславя извода за
реализирано и упражнено право на защита в пълен обем от негова страна. Последното
обстоятелство, в каквато насока е и константната практика на Административен съд –
Благоевград категорично игнорира възможността за третиране на соченото основание, като
съществено процесуално нарушение, от категорията на съществените, обуславящо отмяна
на процесуално основание на обжалваният санкционен акт. От внимателното запознаване с
отразеното в процесният акт е видно, че същият изцяло в изискванията на закона е съставен
в присъствието на нарушителя, а именно жалбоподателя В. Г. М. и свидетелите А. Д. К. и Н.
3
Г. Б., присъствали при установяване на нарушението.
Безспорно се установява от събраният доказателствен материал, че на посочената в
АУАН и НП дата и място жалбоподателят се придвижвал бързо зад друг автомобил, като при
застигането му е настъпило съприкосновение, при което са причинени щети. Този извод
следва от показанията на разпитаните по делото свидетели и обясненията на самият
жалбоподател, както и от отразеното в Протокола за ПТП и направените в тази връзка
фотографии. Описаните факти съответстват именно на разпоредбата на чл.23 ал.1 от ЗДвП,
според която водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние
от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него,
когато то намали скоростта или спре рязко. Това задължава всеки един водач на пътно
превозно средство сам да преценява начина си на движение по пътното платно и
разстоянията спрямо другите водачи или участници, като винаги да има възможност да спре
и да не реализира ПТП. С оглед установената по делото фактическа обстановка, съдът
намира, че поведението на жалбоподателя осъществява състава на нарушението по чл.23
ал.1 от ЗДвП, което се установява от разпита в съдебно заседание на актосъставителя Я. Д.
П. и свидетелите А. Д. К. и Н. Г. Б., който е и очевидец на случилото си, както и от
приложения по делото протокол за ПТП. Ето защо, след като жалбоподателят не е успял да
избегне настъпване на удар между управлявания от него и предно движещия се автомобил,
той е нарушил правилата за движение по ЗДвП, в частност по чл.23 ал.1 от ЗДвП.
Санкционната норма на чл.179 ал.2 от ЗДвП гласи, че този който поради движение с
несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал.1 причини
пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер на 200 лева, ако деянието не
съставлява престъпление. В случая извършеното нарушение по чл.23 ал.1 от ЗДвП според
наказващият орган е вследствие на неспазване на дистанция. От доказателствата по делото
безспорно се установи, че жалбоподателя е осъществил така вмененото му административно
нарушение. Размерът на наказанието е фиксиран от законодателя и следователно
определянето му не подлежи на преценка. Наказващият орган правилно е приложил
посочената санкционна норма като относима към настоящия случай и на жалбоподателя е
била наложена глоба именно в размер на 200 лева. Така посоченото наказание е посочено
императивно от законодателя, поради което не може да бъде изменяно, а наказателното
постановление следва да се потвърди.
Не може да се приеме, че случаят е маловажен, тъй като съгласно чл.189з от ЗДвП за
нарушенията по този закон не се прилагат чл.28 и чл.58г от ЗАНН, т. е. нарушенията по
ЗДвП не са маловажни.
След като прие авторството на разглежданите деяния за установено по несъмнен начин
от показанията на разпитаните свидетели, последният от които е и очевидец, а този извод се
подкрепя и от изложеното в Протокола за ПТП, съдът прие нарушението за извършено от
жалбоподателя при форма на вина небрежност, тъй като В. Г. М. не е предвиждал
общественоопасните последици от деянието си, но като правоспособен водач на МПС е бил
длъжен и е могъл да ги предвиди.
По изложените съображения и след като прие административните нарушение за
осъществени от обективна и субективна страна от жалбоподателя, съдът намира жалбата за
неоснователна, а обжалваното наказателно постановление за правилно и законосъобразно и
като такова, същото следва да бъде потвърдено изцяло.
С оглед изхода на делото, претенцията за присъждане на жалбоподателя на разноските
по делото, представляващи заплатеното адвокатско възнаграждение се явява неоснователно
и съдът не дължи изрично произнасяне по същото.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63 ал.2 т.5 във връзка с ал.9 във връзка с
чл.58д т.1 от ЗАНН, Районен съд Благоевград
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-1116-002543 от 24.06.2024г. на
Началник група към ОД на МВР - Благоевград, Сектор Пътна полиция, с което на В. Г. М., с
ЕГН **********, с адрес гр.Б., за административно нарушение по чл.23 ал.1 от ЗДвП, на
основание чл.179, ал.2 пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание “Глоба” в
размер на 200.00 /двеста/ лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните, пред Административен съд
Благоевград в 14-дневен срок, считано от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
5