№ 36421
гр. София, 02.12.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ДИАНА К. ХАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от ДИАНА К. ХАДЖИЕВА Частно гражданско
дело № 20211110160117 по описа за 2021 година
и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 413, ал. 2, ГПК, във вр. чл. 411, ал. 2, т. 2, ГПК.
Подадено е Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ГПК до
Районен съд – Сандански с вх. № 2706/23.09.2021 година, препратено на основание чл. 411,
ал. 1, изречение 2 от ГПК на Районен съд – София с вх. № 72722/20.10.2021, с което се иска
съдът да издаде заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която да
разпореди – длъжникът ИЛ. АНЧ. Д., ЕГН: **********, с настоящ адрес: гр. С да заплати на
кредитора „С сумата от 1000,00 лева, представляваща главница по сключен Договор за
паричен заем кредирект № 435666 от 19.07.2020 г., по силата на който „С, ЕИК: ,, отпуска на
длъжника паричен заем, ведно със законната лихва върху тази сума считано от депозиране
на заявлението пред заповедния съд – 23.09.2021 година до окончателното изплащане на
вземането, 240,09 лева - възнаградителна лихва за периода от 19.07.2020 г. до 19.07.2021 г.,
1155,10 лева, представляващи договорна неустойка за периода от 19.07.2020 г. до 19.07.2021
г., 129,30 лева - законна лихва за забава за периода от 01.11.2020 г. до 01.09.2021 г., сумата
от 239,60 лева, представляваща неустойка за забава за периода от 20.12.2020 г. до изплащане
на задължението, 100,00 лева - разходи за събиране на вземането поради забава в плащането
за периода от 28.09.2020 г. до 30.11.2020 г., ведно със сторените по делото разноски за
заплатена държавна такса в размер на 57,30 лева и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 200,00 лева.
Твърди се, че сумите са дължими поради неизпълнение на задължения по Договор за
паричен заем кредирект № 435666 от 19.07.2020 г., сключен между сочения за длъжник и
заявителя, ведно с приложите към него Общи условия.
Съдът, като извърши проверка на предпоставките за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение намира, че заявлението следва да бъде частично
отхвърлено, тъй като е налице хипотезата на чл. 411, ал. 2, т. 2, ГПК, тоест същото
противоречи на закона и добрите нрави. На основание чл. 410, ал. 2 от ГПК съдът провери
сключения с длъжника потребителски договор - Договор за паричен заем кредирект - за
наличие на неравноправна клауза или наличието на обоснована вероятност за това, като
съображенията за това са следните:
Претендираната от кредитора договорна неустойка за непредоставяне на поне едно от
обезпеченията, посочени в т. 7 от договора, в размер на 1155,10 лева, съдът приема за
уговорена по вероятно неравноправна клауза, която за съда е и нищожна, поради което в
тази част заявлението следва да се отхвърли, при следните аргументи:
1
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. №
1/2013 г., ОСГТК „При проверка на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако
нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Въззивната инстанция не е
ограничена от посоченото във въззивната жалба, когато следи служебно за интереса на
някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили
пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските
права, личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище.“,
тоест първоинстанционният съд следи служебно и може да се произнесе по
действителността на договора или отделни негови клаузи, доколкото разпоредбата на чл. 26,
ЗЗД е императивна, а когато се касае за потребителски спор, съдът следи и за наличието на
неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143, ГПК, които също са нищожни ex lege, освен
ако не са индивидуално уговорени – арг. чл .146, ал. 1, ЗЗП.
Съгласно чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК (отм.), респ. чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК (Обн. ДВ. бр.18 от 5
Март 2010 г., в сила от 12.05.2010 г.), при забава на потребителя кредиторът има право само
на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като обезщетението за забава
не може да надвишава законната лихва. Следователно допълнително възникващите
вземания на кредитора като последица на просрочие на потребителя са ограничени както по
вид, така и по размер. Предвиждането на друга парична последица води до частична
нищожност съгласно нормата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД – съответните клаузи се заместват от
императивния максимум, т.е. разходите, надхвърлящи законната лихва за забава не се
дължат. Тъй като не се касае до изрично изброените в чл. 22 ЗПК недостатъци на формата,
не са приложими и правилата при цялостна недействителност по чл. 23 ЗПК. При
нищожността наличието на индивидуално договаряне е без значение. При това за съда
уговорената между страните и претендирана от кредитора неустойка за непредоставяне на
поне едно от обезпеченията, посочени в договора, противоречи на закона и като такава е
нищожна и не се дължи от длъжника.
Всъщност не се касае до такса (цена на услуга), а до сума, която се дължи
автоматично при забава или предсрочна изискуемост, без срещу нея кредиторът да дължи
никакви конкретни действия или резултат. В най-добрия случай тя цели да покрие
евентуално допълнително положени от него усилия по събирането на кредита.
Същевременно се претендира и обезщетение за забава (мораторна лихва). При така
наведените твърдения и при липса на доказателства за противното изглежда, че клаузата
противоречи на горепосочените специални норми, които изключват правилата на чл. 309а
ТЗ и договорни клаузи в подобен смисъл.
Според твърденията на заявителя при сключване на договора, съобразно клаузата му,
длъжника – потребител е поел допълнително задължение - подписвайки Споразумение за
предоставяне на допълнителен пакет услуги. Категорично е, че това споразумение е свързан
договор с Договора за потребителски кредит. Безспорно е, че уговорените по него суми – са
включени като дължими в раздел „Параметри“ на потребителския договор за кредит.
Очевидно е, че сумата по споразумението участва при формиране на дълга – така е посочено
– общо задължение – 7206,28 лева и общ размер на вноската – 300,27 лева.
Категорично е за съда, че със сключването на това споразумение за допълнителен
пакет услуги – кредиторът се опитва допълнително да обезпечи изпълнението на договора за
кредит, респ. да минимизира риска на кредитодателя чрез уговорка за бъдещи услуги,
свързани с управлението на кредита – възможност за отлагане на определен брой вноски,
възможност за намаляване на брой вноски, възможност за смяна на дата на падежа, улеснена
процедура за получаване на допълнителни парични средства. Така и по отношение на
уговорената дължимост на такси за извънсъдебно събиране на вземането, за които е
очевидно, че имат характер на допълнително задължение има за цел да се възстанови
2
основният дълг (главница и възнаградителна лихва) от трето платежоспособно лице по един
относително по-бърз и евтин начин. Неизпълнението му може да доведе до, първо, липса на
ликвиден финансов ресурс на кредитора, с който да извършва търговска дейност, и по този
начин да пропусне ползи, или с който да погасява свои задължения, поради което да
претърпи загуби (обезщетения или лихви, в случай че набави средствата от другаде); второ,
необходимост да се предприемат допълнителни действия по издирване на секвестируемо
имущество на потребителя, част от разходите за които не могат или трудно могат да бъдат
възстановени в изпълнително производство; трето, в крайна сметка, независимо от
номинално съществуващото основно задължение на потребителя, то може да се окаже
несъбираемо и в икономически аспект да се приравни на загуба. Следователно поради
акцесорния характер на задължението, неизпълнението му не води до самостоятелни
неблагоприятни последици – в действителност то единствено парира възможен механизъм
за тяхното избягване. Предвиденият механизъм обаче е бил изначално несигурен –
кредиторът е поел риск да отпусне реално необезпечен кредит.
Ако се приеме, че така формулираната неустойката служи за покриване на първите
два разгледани по-горе аспекта на вредите, които всъщност са типичните вреди при забава
на длъжника за плащане на основния дълг, то кумулирането й с обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху основния дълг, води до превишаване на законовия
максимум на вземанията при просрочие. Извън него кредиторът би имал само правата по чл.
71, ЗЗД. В третия аспект неустойката дублира самия основен дълг – ако длъжникът е
неплатежоспособен, „загубата“ за кредитора е до размера на главницата и
възнаградителната лихва, които веднъж вече са претендирани със заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, респ. с исковата молба и то спрямо същия длъжник. Така при
уговорката по споразумението за допълнителен пакет услуги и такси за извънсъдебно
събиране на вземането се достига до кумулиране на реално изпълнение и компенсаторно
обезщетение (чл. 79, ал. 1, пр. 1 и 2 ЗЗД), което нарушава забраната за неоснователно
обогатяване (арг. чл. 59 ЗЗД). Подобна клауза противоречи на горепосочените разпоредби на
ЗПК.
Следва да се отбележи, че вредите от забавата на изпълнение на парично задължение
обикновено и преобладаващо се съизмеряват в стойността на осигуряването на алтернативен
финансов ресурс, т.е. в лихвата и другите разходи по отпускане на кредит. Българското
законодателство предвижда лихва за забава, която значително (в сравнителноправен план)
надвишава ОЛП. На следващо място, уговарянето на неустойка във фиксиран размер, макар
и дължима разсрочено, е от естество значително да надхвърли размера на вредите при едно
краткотрайно забавяне в осигуряването на обезпечение. Тоест, по начина на уговарянето си
тя ще надхвърля присъщите на неустойката обезщетителна, обезпечителна и санкционна
функции – така т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на
ОСГТК на ВКС – поради което последната е нищожна.
Същевременно се претендира и обезщетение за забава (мораторна лихва). При така
наведените твърдения и при липса на доказателства за противното изглежда, че клаузата
противоречи на горепосочените специални норми, които изключват правилата на чл. 309а
ТЗ и договорни клаузи в подобен смисъл.
По изложените съображения процесната клауза – Споразумение за предоставяне на
пакет от допълнителни услуги и клаузата на чл.4.4 от Общите условия на договора, както и
тази на чл.17.4 от Общите условия – относно дължимостта на такси, от проверявания
потребителски договор, за съда, преследват забранена от закона цел, а именно да се присъди
още едно обезщетение за забава. По тази причина влизат в пряко противоречие с
императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК и следва да се приемат за нищожни, а и
вероятно неравноправни. Относно претендираните такси за извънсъдебно събиране – тази
клаузи и противоречи и на императива на чл.10а, ал.2 от ЗПК, съгласно който кредиторът
3
не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита.
Тази „наказателна“ клауза е и в пряко противоречие на забраната за неоснователно
обогатяване, като в същността си представлява неустойка, излизаща извън присъщите й от
закона функции, поради което се явява нищожна.
Следва да се посочи, че съдът винаги следи служебно за наличието на нищожни
клаузи в потребителските договори, при това и като се съобрази практиката на Съда на ЕС -
Решение от 27.06.2000 г. по съединени дела С-240/98 до С-244/98,Осеаnо Grupo Editorial SA
срещу Rocio Murciano Quintero (С-240/98) u Salvat Editores SA срещу Jose M. Sanchez Alcon
Prades и други (С-241/98 до С-244/98), като в този смисъл националния съдия, като съдия по
правото на ЕС е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните
клаузи, попадащи в приложното поле на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993
година относно неравноправните клаузи в потребителските договори – така –решения по:
дело С-240/98- С-244/98, т. 27- т. 28; дело С-168/05; дело С-40/08; дело С-137/08, дело С-
243/08, т. 31, дело С-618/10, т. 41-42; дело С-472/11, т. 21-24, дело С-397/11, т. 26, дело С-
415/11, т. 44-т. 46/.
С оглед гореизложеното съдът намира, че следва да отхвърли заявлението в
посочената част, ведно с акцесорните искания за присъждане на законна лихва върху тези
суми, като в останалата част следва да уважи заявлението и разпореди издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
Мотивирано от горното и на основание чл.411, ал.2 т.2 от ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК в
полза на заявителя, в следния смисъл:
Длъжникът ИЛ. АНЧ. Д., ЕГН: **********, с настоящ адрес: гр. С да заплати на
кредитора „С следните суми:
- сумата от 1000,00 лева, представляваща главница по сключен Договор за паричен
заем кредирект № 435666 от 19.07.2020 г., по силата на който „С, ЕИК: ,, отпуска на
длъжника паричен заем, ведно със законната лихва върху тази сума считано от
депозиране на заявлението пред заповедния съд – 23.09.2021 година до окончателното
изплащане на вземането;
- сумата от 240,09 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от
19.07.2020 г. до 19.07.2021 г.;
- сумата от 129,30 лева, представляваща законна лихва за забава за периода от
01.11.2020 г. до 01.09.2021 г.;
- сумата от 239,60 лева, представляваща неустойка за забава за периода от 20.12.2020 г.
до изплащане на задължението;
- сумата от 100,00 лева, представляваща разходи за събиране на вземането поради
забава в плащането за периода от 28.09.2020 г. до 30.11.2020 г.;
- сторените по делото разноски за заплатена държавна такса в размер на 57,30 лева и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 200,00 лева.
като в останалата част за сумата от 1155,10 лева, представляваща договорна
неустойка за непредоставяне на поне едно от обезпеченията, посочени в чл. 6.2 във връзка с
чл. 6.1 от Договора за па0ричен заем кредирект от 19.07.2020 година, ведно със законна
4
лихва от 23.09.2021 година до изплащане на вземането – отхвърля заявлението.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да бъде обжалвано в едноседмичен срок от връчването
на заявителя пред Софийски градски съд с частна жалба, от която не се представя препис за
връчване.
Указва на заявителя, че за сумите в отхвърлената част има право да предяви
осъдителен иск по смисъла на чл.415, ал.3 от ГПК.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5