№ 27
гр. Горна Оряховица, 17.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, X СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Илина В. Джукова
при участието на секретаря Стела Т. Бакърджиева
като разгледа докладваното от Илина В. Джукова Гражданско дело №
20214120101618 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. АПК.
Образувано е по жалба от ИВ. ИВ. К. срещу отказ на Началника на
Общинска служба по земеделие – Лясковец (по-долу ОСЗ – Лясковец) да
включи в предварителния регистър по чл.72 ППЗСПЗЗ заявени от него имоти
с оплаквания за неправилно приложение на материалния закон.
Жалбоподателят посочва, че органът е тълкувал формално и стеснително
разпоредбата на чл.11, ал.1 ЗАЗ, като е изключил възможността арендаторът
да преотдаде имота и под наем, а не само да го преарендува. Навежда се и
оплакване, че писменото уведомление на арендодателя не е елемент от
фактическия състав по възникване на договорното правоотношение, въз
основа на което се ползва имотът, както и че липсва изискване да се
представят доказателства за уведомяването пред ОСЗ. Застъпва се довод, че
отказът е постановен при превишаване на компетентността на
административния орган, защото производството пред него е формално и
единствено въз основа на проверка в поддържаните от него регистри относно
собствеността и наличието на регистриран договор за наем или аренда в
случаите на преотдаване, поради което е бил задължен да регистрира
представения договор за пренаем.
Ответникът ОСЗ – Лясковец заема становище за неоснователност на
жалбата. Посочва, че административният орган е задължен да следи дали
представените договори, въз основа на които се декларира ползването на
имотите, отговарят на формалните изисквания на закона за съответния вид
1
договор. Посочва, че в случая не са били налице изискванията на ЗАЗ за
уведомяване на арендодателя за преарендуване на земите и за формата за
действителност. Допълнително посочва, че по отношение на договора за
преарендуване не важи минималният срок по чл.4, ал.1 ЗАЗ, дори и
оставащият срок по договора за аренда да е по-кратък, поради което не
съществува соченото от жалбоподателя ограничение. Аргументира позиция,
че ОСЗ не е длъжна да регистрира всички представени договори за наем,
аренда или съвместна обработка на земеделска земя, а извършва сочената по-
горе проверка, поради което не е превишила компетентността си чрез отказа.
Съдът като взе предвид становищата на страните, основанията за
издаването на оспорвания административен акт и представените по
делото доказателства, намира за установено следното:
От представените към жалбата и съдържащите се в административната
преписка доказателства се установява, че съгласно договор за аренда на
земеделски земи от 30.09.2015 г., нотариално заверен под общ рег. №
1278/30.09.2015 г., акт № 1280, том VII на Нотариус № 296–НК с район на
действие – Районен съд – Горна Оряховица, вписан в Служба по вписванията
– Горна Оряховица с вх.рег. № 5863/30.09.2015 г., акт № 66, том ІV и договор
за аренда на земеделски земи от 06.04.2015 г., нотариално заверен под общ
рег. № 3814/06.04.2015 г., акт № 374, том II на Нотариус № 296–НК с район на
действие Районен съд – Горна Оряховица, вписан в Служба по вписванията –
Горна Оряховица с вх.рег. № 1908/06.04.2015 г., акт № 49, том ІI, на „Полет -
2000“ ЕООД били предоставени за ползване общо четири имота – земеделски
земи в землището на с.Драгижево за срок от 10 стопански години – до
01.10.2025 г., като съгласно чл.11, съответно чл.14 от договорите арендаторът
имал право да преотдаде на трето лице под наем или под аренда част или
целия обект на договора, при условия каквото прецени. Със споразумения от
27.10.2015 г. между собственика, арендатора и „Агро финанс консулт“ ЕООД,
нотариално заверени съответно под рег.№ 5193/27.10.2015 г. и рег.№
5196/27.10.2015 г. на помощник-нотариус при Нотариус № 476– НК с район
на действие Районен съд – Пловдив, вписани в Служба по вписванията –
Горна Оряховица съответно с вх.рег. № 6633/03.11.2015 г., акт № 153, том ІV
и с вх.рег. № 6638/03.11.2015 г., акт № 154, том ІV „Агро финанс консулт“
ЕООД заместило „Полет - 2000“ ЕООД като арендодател по двата договора,
като договорните условия, с изключение на срокът и размерът на арендрното
плащане, останали непроменени. С договор от 29.07.2021 г. за пренаем на
земеделска земя „Агро финанс консулт“ ЕООД отдало на жалбоподателя за
възмездно ползване четирите имота в землището на с.Драгижево за срок от
една стопанска година – от 01.10.2021 г. до 30.09.2022 г.
С вх.№ ПО-26-815/28.07.2021 г. жалбоподателят подал до ОСЗ –
Лясковец заявление по чл.70, ал.1 ППЗСПЗЗ, вр. чл.37в, ал.1 ЗСПЗЗ за общо
154 имота, описани в приложение. С писмо рег.индекс РД-10-422/09.08.2021
г. Общинска служба „Земеделие” – Лясковец уведомила жалбоподателя за
отказ да се включат имоти в предварителния регистър по чл.72, ал.2
2
ППЗСПЗЗ поради това, че „вторичният“ договор следва да бъде идентичен с
„първичния“ – договор за аренда, а не за наем, какъвто бил сключен.
Изложено било, че договорите са различен тип, ЗАЗ е специален закон
спрямо ЗЗД и уредбата по ЗАЗ не е относима към наемите и обратното.
Посочено било, че за преарендуването следва да бъде уведомен арендодателя,
както и че договорът за преарендуване следва да бъде вписан съобразно
изискванията за договора за аренда, а представеният договор за пренаем бил
едногодишен невписан договор и нямало данни арендодателят да е уведомен
за сключването му.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК от адресат на
оспорвания акт, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което
е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал.1 АПК съдът следва да провери
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания
по чл.146 АПК без е ограничен от основанията на оспорващия.
Отказът да се извърши исканата административна услуга е
индивидуален административен акт, издаден от материално и териториално
компетентен административен орган – ОСЗ – Лясковец, доколкото съгласно
чл.72, ал.2 ППЗСПЗЗ общинската служба „Земеделие“ по местонахождение
на имотите да изготвя предварителен регистър, съответно разполага с
правомощие да постанови отказ на включването на имоти в регистъра.
Оспореният индивидуален административен акт е издаден в установената
писмена форма, доколкото се касае за изричен отказ, непопадащ в
изключенията по чл.59, ал.3 АПК.
Съдът намира, че при постановяване на оспорения индивидуален
административен акт е допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, изразяващо се в липса на ясна
разпоредителна част на акта съгласно чл.59, ал.2, т.5 АПК. ОСЗ – Лясковец не
е посочила по отношение на кои от заявените имоти е постановен отказ да
бъдат включени в регистъра по чл.72, ал.2 ППЗСПЗЗ. От съдържанието на
писмото, в което е обективиран отказът, е явно единствено, че касае имоти в
землището на с.Драгижево, за които били сключени пет договора за аренда и
в последствие били преотдадени под наем на жалбоподателя. Каквото и
тълкуване на текста да се приложи, той не позволява еднозначна
идентификация на имотите, по начин, че да се определи недвусмислено кои
имоти няма да бъдат включени в регистъра. Необходимата индивидуализация
не може да бъде изведена дори и от събраните писмени доказателства,
доколкото е установено сключването на два договора за аренда за четири
имота в с.Драгижево, а заявлението касае ползване на общо 154 имота на
различни основания. От последното следва също, че отказът не се отнася до
всички заявени имоти, което би направило липсата на посочване на имотите
3
несъществено нарушение. Тъй като обсъжданият порок води до
невъзможност да се определят правата на оспоравщия, упражняването на
които се отказва, актът е постановен при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, обуславящи неговата
незаконосъобразност и отмяна.
Доколкото естеството на порока на акта не позволява нито произнасяне
по материалноправните доводи на страните, нито решаването на въпроса по
същество, на основание чл.173, ал.2, предл.2 АПК преписката следва да се
върне на ОСЗ – Лясковец за ново произнасяне по заявлението на
жалбоподателя, при което следва да бъде съобразено, че както при уважаване
на заявлението чрез включване на имотите в регистъра, така и при отказ от
извършване на исканата услуга, имотите, по отношение на които ОСЗ –
Лясковец се произнася следва да са индивидуализирани, ако не чрез
подробното им описание, то поне по начин, позволяващ еднозначното им
определяне.
Жалбоподателят не е направил искане за присъждане на разноски, а
правото му не се реализира служебно от съда, поради което отговорност за
разноски не следва да се разпределя.
На основание чл.208 АПК настоящото решение подлежи на обжалване.
Мотивиран така и на основание чл.172, ал. 2 и чл.173, ал.2, предл.2
АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ обекивирания в писмо рег.индекс РД-10-422/09.08.2021 г.
отказ на Началника на Общинска служба по земеделие – Лясковец да включи
в предварителния регистър по чл.72 ППЗСПЗЗ имоти, заявени от ИВ. ИВ. К.,
ЕГН **********, с адрес гр.Л***************.
ВРЪЩА преписката на Началника на Общинска служба по земеделие
– Лясковец за ново произнасяне по заявлението на ИВ. ИВ. К. съобразно
указанията в мотивите на решението.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – Велико Търново в 14-дневен срок от деня на
съобщението, че решението е изготвено.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
4