№ 266
гр. Пловдив, 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Цветелина П. Бакалова
като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Търговско дело №
20245300900630 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ
(отм.) и чл. 288, ал.1, т.2, б.“а” КЗ (отм.), вр. с чл. 86 ЗЗД.
Настоящото производство е образувано след частична отмяна на основание
чл.303,ал.1,т.5 ГПК, на влязлото в сила решение № 415 от 14.12.2022г. на Окръжен съд
Пловдив по т.д.№ 627/2021г., в частта, в която е отхвърлен искът на Т. С. С., като
правоприемник - чл.227 ГПК на починалата в хода на производството ищца И.М.К. за
солидарното осъждане на ответниците „ЗД Бул инс“АД и Гаранционен фонд за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на М.К. Й., настъпила
при пътно произшествие от 20.02.2015г., ведно със законната лихва от 20.02.2015г., до
размер на сумата 10 000 лв., както и в частта, в която е отхвърлен искът на Т. К. С.
като правоприемник - чл. 227 ГПК на починалата в хода на производството ищца
И.М.К. за солидарното осъждане на ответниците „ЗД Бул инс“ АД и Гаранционен
фонд за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на М.К. Й.,
настъпила при пътно произшествие от 20.02.2015г., ведно със законната лихва от
20.02.2015г., до размер на сумата 10 000 лв.
Влязлото в сила решение е отменено от ВКС с Решение № 156/11.10.2024 г.,
постановено по Касационно търговско дело № 20248002900433 по описа за 2024
година на ВКС, като делото е върнато в отменените части на друг състав на Окръжен
съд Пловдив за ново разглеждане, с дадени в мотивната част указания, с оглед
момента на настъпилата смърт на наследодателя на страните, първоинстанционният
съд да проведе съдопроизводствените действия по събирането на доказателствата с
участието на правоприемниците Т. С. С. и Т. К. С..
1
В хода на процеса по така образуваното дело е починала ищцата Т. С. С., като с
определение № 1646 от 23.12.2024 г. постановено по настоящото т. д. № 630/2024 г. по
описа на Окръжен съд – Пловдив, ХХ състав, съдът заличава като ищец Т. С. С.,
починала на ** г. и конституира, на осн. чл. 227 от ГПК, като ищци по делото
наследниците и И. А. С., ЕГН: **********, А. И. А., ЕГН: **********, С. Т. С., ЕГН:
**********, С. И. А., с ЕГН: ********** и А. И. Г., ЕГН: **********.
Починалата в хода на процеса И.М.К., приживе, е завела. субективно съединени
искове против ЗД„БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, гр.София и Гаранционен фонд,
гр.София за солидарно заплащане на обезщетение за неимуществените вреди,
претърпени от нея в резултат на смъртта на ** и М.К. Й., загинал при ПТП на
20.02.2015 г., причинено от водачите на л.а. Фолксваген Пасат с рег. № **, за който е
имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника ЗК „БУЛ ИНС“
АД и на л.а. БМВ 316 с рег. № **, който към момента на ПТП е бил без валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва дата на
увреждането 20.02.2015 г., до окончателното изплащане на сумите.
Ищцата И.М.К. в исковата си молба е твърдяла, че при ПТП на 20.02.2015 г. на
151 км.+ на АМ Тракия, била причинена смъртта на нейния ** М.К. Й., по вина на
И.О. С., който управлявал л.а. БМВ 316 с рег.№ *** по северното платно за движение
на АМ Тракия, като внезапно отклонил автомобила в дясно и навлезнал в лентата за
принудително спиране, където настъпил челен удар с л.а. Мерцедес, управляван от
починалия М. Й., който се движел в посока обратна на движението и теглел с гъвкава
връзка л.а. Фолксваген Пасат, управляван от Г.Д.К.. В резултат на сблъсъка загинали
водачът на л.а. Мерцедес, ** на ищцата, водачът на л.а. БМВ и пътникът на предната
седалка на този автомобил. В уточняваща молба твърди също, че вина за
произшествието имали водачите на л.а.Фолксваген Пасат с рег. № *** – Г.Д.К., за
който автомобил имало валидна застраховка гражданска отговорност при ЗК „Бул
Инс“ АД, и на л.а. БМВ 316 с рег.№ ** И.О. С., който към момента на ПТП е бил без
валидна застраховка „ГО“.
Излага обстоятелства за изпитана силна скръб от смъртта на своя **, който бил
грижовен, отговорен и мил млад човек, в разцвета на силите си, който и помагал при
проблеми и несгоди. Последните няколко години от живота си той живеел с ** си в
едно домакинство и полагал грижи за нея, а тя била изключително привързана към
него. Психологическата травма, предвид силната емоционална връзка с ** и се твърди,
че към датата на подаване на исковата молба – 13.02.2020 г., все още не била
отшумяла, страдала от посттравматичен стрес, изразяващ се в нарушения на съня,
главоболие, тревожност, приемала антидепресанти и други медикаменти, за да се
справи със стреса и социалните контакти, станала затворена и отчуждена, избягвала
срещи с други хора и приятели, а в отношенията в разбитото им семейство се
2
наблюдавала отчужденост. Психическото и състояние било неразривно свързано с
физическото и преживяната неочаквана и непредвидена загуба на ** и нанесла
пагубни отпечатъци върху нейното физическо и психическо състояние, което
състояние било непреодолимо.
Ответниците ЗД „БУЛ ИНС“ АД и Гаранционен фонд, гр.София, конституирани
след подадена уточняваща молба от ищеца с дата 23.12.2020 г., с определение на СГС
от 15.01.2021 г., са подали отговор на исковата молба, в законоустановения срок, с
който са оспорили иска изцяло.
Ответникът ЗД „БУЛ ИНС“ АД оспорва описания механизъм на ПТП, както и
причинно следствената връзка между смъртта на ** на ищеца и произшествието.
Оспорва материалноправната легитимация на ищците, позовавайки се на ТР №
1/21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС. Възразява, че е налице и съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия, който управлявал лекия автомобил с
превишена и несъобразена скорост, не упражнявал постоянен контрол на МПС, с което
нарушил чл.20, ал.1 и чл.21, ал.1 ЗДвП, както и пътувал без поставен предпазен колан.
Оспорва размера на претенциите като прекомерен. Възразява за изтекла погасителна
давност на вземанията.
Ответникът Гаранционен фонд, гр.София, в отговора на исковата молба,
възразява за недопустимост на исковете поради неспазена административна процедура
по КЗ, като ищците не били предявили претенциите си пред Фонда. По същество,
оспорва исковете с възражения, че изключителна вина за произшествието имал
наследодателят на ищците, който извършил многобройни нарушения на ЗДвП - в
тъмната част на денонощието предприел теглене на друго МПС с мека връзка в
северното платно на АВ Тракия, без включени задължителни къси и аварийни
светлини, управлявайки в посока, срещуположна на движението, като използвал
лентата за аварийно спиране. Евентуално заявява, че приносът на пострадалия за
вредоносния резултат е поне от 90% . Също оспорва материалноправната легитимация
на ищците, както и размера на претенциите. Позовава се на изтекла погасителна
давност.
По делото са конституирани трети-лица помагачи, наследници на загиналия
водача на л.а. БМВ 316, с рег.№ ***, И. С., конституирани на страната на ответника
Гаранционен фонд: П. И. О., ЕГН ********** с **; Ф. И. А., ЕГН ********** с адрес
****; Б. И. С., ЕГН ********** с ***; В. И. С., ЕГН ********** с адрес ***; Г. И. О.,
ЕГН ********** с *** и И. И. С., ЕГН ********** с ***. Същите оспорват иска.
Оспорват механизма на ПТП, наличието на вина и съпричиняване на вредоносен
резултат от страна на наследодателя им И.О. С.. Поддържат, че същият се е движел със
съобразна скорост, като не е могъл и не е бил длъжен да предвиди, че в аварийната
лента и срещу неговата посока на движение се движи МПС, което тегли с мека връзка
3
друго такова и по никакъв начин не обозначава присъствието си - чрез включване на
аварийни светлини и/или къси светлини. Също оспорват материалноправната
легитимация на ищците, възразяват, че е налице съществен принос от поне 90% на
починалия М. Й., оспорват размера на претенциите.
В хода по същество становище изразява ищцата Т. К. С., чрез адв. М., като моли
да бъде уважен изцяло предявения иск, като счита, че безспорно по делото се
установява, че наследодателят на ищцата М.К. Й. е загинал в ПТП на 20.02.2015
година, причинено от противоправното поведение на водач на лек автомобил
„Фолксваген Пасат“ Г.Д.К., за който е имало сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ с ответника ЗД „Бул Инс“ АД, и водача И.О. С., който към момента на
възникване на ПТП е бил без валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“. Обосновава, че към момента на настъпване на смъртта на М.К. Й.,
същият е бил на ** години, като е живял с неговата ** първоначалния ищец И.М.К.,
тъй като ** била починала, а ** бил извън страната, както и със **, ищецът Т. К. С.,
**та е тази, която полага грижи за М., тя е единствената, която има доходи към онзи
момент, тъй като той продължава към него да е ученик в горния курс. С оглед на това
обстоятелство между загиналия М.К. Й. и И.М.К. се създават особено близки
отношения като майка и син, тъй като тя замества починалата му **, която е нейна **.
Претендира разноски, съобразно приложен списък, прави възражения за
претендираното адвокатско възнаграждение на ответника ЗД „Бул Инс“ АД.
Ответникът Гаранционен фонд в хода по същество, чрез процесуалния си
представител адв. Н., поддържа направените в хода на производството от ответника
възражения за недопустимост на исковите претенции, поради неспазена
административна процедура, като моли да бъде прекратено производството по
отношение на Гаранционен фонд. Евентуално оспорва претенцията и по същество, с
твърденията, че е погасена по давност, възражението за съпричиняване от страна на
починалия, както и, че ищците не са материално-правно легитимирани да получат
обезщетение, поради липса на доказана в производството трайна, дълбока,
емоционална връзка, която да надхвърля по степен и интензитет обичайната за тези
родствени връзки **-**, възразява и за прекомерност на претенцията. Претендира
разноски, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК, прави евентуално възражение
за прекомерност на разноските на ищеца С..
В писмено становище, докладвано в о.з., ответникът ЗД „Бул Инс“ АД оспорва
исковите претенции изцяло, изключително подробно обосновава неприложимост на ТР
№ 1/21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС, с което се разширява кръга на лицата,
легитимирани да претендират обезщетени за неимуществени вреди от смърт на
родственик, тъй като **ът на първоначалната ищца е починал преди постановяването
му, оспорва размера на щетата, възразява за изтекла погасителна давност, поддържа и
4
възражението за съпричиняване от страна на починалия ** на ищеца за възникване на
ПТП и за размера на вредите. Претендира разноски, възразява за прекомерност на
тези, претендирани от ищците.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и взе предвид становищата, доводите и възраженията на страните, прие
следното:
От събраните по делото писмени доказателства се установява безспорно, че на
20.02.2015 г. около 22 ч., на 151 км.+ на АМ Тракия е възникнало ПТП, при което е
загинал М.К. Й., ** на първоначалния ищец И.М.К., управлявал л.а. Мерцедес C 180 с
рег. **, загинали са още водачът на л.а. БМВ 316i, с рег.№ *** И.О. С., пътникът в
него, както и Г.Д.К. - водач на л.а. Фолксваген Пасат с рег. №***. Образувано било
досъдебно производство №42/2015г. по описа на Сектор „ПП“ на ОД на МВР-Пловдив,
водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.343, ал.4, вр. с ал.3, пр.4
и пр.5, б.“б“, пр.1 и б.“а“, пр.2 вр. с ал.1, б.“б“ пр.2 и б.“в“ вр. с чл.342, ал.1 от НК,
което било прекратено с постановление от 13.11.2015г. на Окръжна прокуратура-
Пловдив, на основание чл.199, ал.1 и чл.243, ал.1, т.1 от НПК, тъй като и двамата
водачи, причинили ПТП, са починали.
По делото са събрани свидетелски показания на свидетеля Ш., който е бил на
произшествието непосредствено след възникването му, от които се установява
положнието на участващите в ПТП автомобили и лицата в тях. По делото е прието
заключение на САТЕ, изготвено въз основа на приетите писмени доказателства и тези
свидетелски показания, като вещите лица са изслушани непосредствено от настоящия
състав на съда, след осигуряване на възможност на участие на всички страни при
приемане на експертизата, като експертите потвърдиха дадените от тях отговори на
поставените въпроси, а съда изцяло възприема така приетото заключение. От
заключението на САТЕ се установи, че най-вероятният от техническа гледна точка
механизъм на процесното ПТП е следният: водачът И. С. е управлявал л.а. БМВ по
северното платно за движение на автомагистрала „Тракия“, в посока от изток на запад;
по същото време водачът *** Й. е управлявал л.а. Мерцедес С 180 по лентата за
принудително спиране на същото платно, в посока от запад на изток /насрещно на
движението/, като автомобилът е теглел с гъвката връзка л.а. Фолксваген Пасат,
управляван от Г.К.; в един момент водачът на л.а. БМВ е напуснал платното за
движение отдясно и е навлязъл в лентата за принудително спиране, като в резултат на
това е настъпил удар с л.а. Мерцедес. Според заключението, основни причини за
настъпване на ПТП са, че водачът Й. е предприел движение по лентата за
принудително спиране на автомагистралата в посока, обратна на движението, през
тъмната част на денонощието, като е теглел друго МПС с гъвкава връзка, а също и че
водачът на л.а. БМВ- С. е навлязъл в лентата за принудително спиране в момент,
5
когато това не е било безопасно, т.е., когато там са се намирали л.а. Мерцедес и л.а.
Фолксваген Пасат. При така установените обстоятелства се налага извод, че ПТП е
настъпило поради виновното и противоправно поведение както на водача на л.а. БМВ,
така и на водача на л.а.Мерцедес - М. Й., тъй като всеки от тях е нарушил нормата на
чл.58, т.3 ЗДвП, а и на чл.55, ал.1 ЗДвП- за водача на лекия автомобил Мерцедес.
Вещите лица не сочат причинна връзка между настъпилото ПТП и поведението на
водача на л.а. Фолксваген Пасат.
Не се спори по делото, че към датата на настъпване на ПТП за лекия автомобил
Фолксваген Пасат с рег.№ *** е имало валидна застраховка гражданска отговорност
при ЗК „Бул Инс“ АД, а за л.а. БМВ 316 с рег.№ ** не е имало сключена застраховка
„ГО“.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Изискванията по чл. 498, ал. 3 КЗ не са били законодателно въведени към датата
на ПТП, доколкото законът влиза в сила от 01.01.2016 г., а според § 22 от ПЗР на
отменения КЗ, "За застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на
този кодекс, се прилага част четвърта от отменения Кодекс за застраховането, освен
ако страните договорят друго след влизането в сила на този кодекс". "Друго" в случая
не се твърди, да е било договорено, а разпоредбата по чл. 226 КЗ /отм./ не поставя
изискванията, впоследствие въведени с разпоредбата по чл. 498, ал. 3 КЗ. Направеното
възражение за недопустимост на производството поради липса на отправена писмена
застрахователна претенция в рекламационно производство към Гаранционен фонд,
съдът счита, че е неоснователна. С приложимата по делото разпоредба на чл. 288, ал.
11 КЗ (отм.) допустимостта на предявен иск от пострадало лице против Гаранционния
фонд за обезщетяване на причинените му неимуществени вреди, пряка и
непосредствена последица от ПТП, действително е обвързана от задължителното
отправяне на молба за изплащане на обезщетение за вредите от ПТП до Гаранционния
фонд, която е въздигната от закона като положителна процесуална предпоставка за
упражняване правото на иск, заедно с поне една от хипотезите от чл. 288, ал. 11 КЗ
(отм.). По този начин законодателят е въвел допълнителна процесуална предпоставка
за възникване на право на иск на увреденото лице. В случая е безспорно, че
застрахователната претенция пред Гаранционен фонд не е предявена, а молбата, с
която се сочи като ответник по делото е депозирана в Софийски градски съд на
23.12.2020 г. Настоящият състав споделя разрешението, че дори и при подаване на
исковата молба да са съществували процесуални пречки, респ. да са липсвали
процесуални условия за съществуването или надлежното упражняване правото на иск,
щом преди прекратяване на производството са налице всички процесуални
предпоставки за допустимо исково производство, то същото се счита за санирано и
6
следва да продължи. От насочване на исковата претенция към Гаранционен фонд на
23.12.2020 г., тримесечният срок по чл. 288, ал. 11 КЗ (отм.) не е изтекъл, но същият,
считано от датата на предявяване на исковата претенцията пред Гаранционен фонд е
изтекъл към момента на образуване на настоящото производство, поради което и
следва да бъде отчетено това обстоятелство. Изрично е прието в съдебната практика,
включително обвързващата настоящата инстанция задължителна такава, че изтекъл
срок за рекламационно производство в хода на исковото производство, образувано по
пряк иск на пострадалото лице срещу застрахователя на делинквента, или Гаранционен
фонд, е съобразим като саниращ допустимостта на иска. (така в Определение №
224/15.05.2019г. по ч.т.д. № 805/2019г. на ВКС, I т.о., Определение № 337 от 29.05.2019
г. по ч. т. д. № 916 / 2019 г. на ВКС, 2-ро тър. Отделение и др.) Ако съдът не е
прекратил своевременно производството - на фаза искова молба, предвид липса на
данни за проведена предходно рекламационна процедура и съдържанието на
последната е на практика осъществена с размяна на волеизявленията на страните по
спора /искова молба с приложения и отговор на същата/, напълно безсмислено е
преповтарянето й формалистично извън вече образуваното съдебно производство, в
случай, че отговора на ответника предпоставя предявяване по съдебен ред на
претенциите, какъвто е и настоящия случай. Поради изложеното съдът счита иска
допустим, по отношение и на двамата конституирани ответника, поради което и следва
да бъде разгледан по същество.
Съгласно чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) увреденото лице, спрямо което застрахованият
е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Между ответника ЗК „Бул инс“ АД и
собственика на лек автомобил Фолксваген Пасат,с рег.№ ***, е имало валидна
застраховка гражданска отговорност, по силата на който договор застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената застрахователна сума отговорността
на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди.
В рамките на срока на действие на застраховката е настъпило процесното ПТП,
като елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане не се установяват
по несъмнен начин от събраните доказателства, доколкото не се установява
противоправно поведение на водача на лек автомобил Фолксваген Пасат,с рег.№ ***,
което да е причина за възникването му и да се намира в причинноследствена връзка
със смъртта на водача на л.а. Мерцедес, поради което и не е налице елемент от състава
на чл. 45 ЗЗД. Поради това и следва да бъде отхвърлен иска спрямо ЗК „Бул инс“ АД,
което е достатъчно основание за отхвърляне на иска спрямо този ответник.
Основателно е и възражението на застрахователя за изтекла погасителна давност за
така претендираните вземания, доколкото претенции към него са насочени с молба от
дата 23.12.2020 г., или след изтичане на пет години от датата на настъпване на
7
събитието – 20.02.2015 г., а съгласно разпоредбата на чл. 197 КЗ (отм.) правата по
застрахователни договори при застраховки "Гражданска отговорност" се погасяват с
петгодишна давност от датата на настъпване на събитието.
Съгласно разпоредбата на чл.288, ал.1, т.2, б.“а” КЗ (отм.), Гаранционен фонд
отговаря за вредите, вследствие на смърт или телесни увреждания, когато виновният
водач няма сключена задължителна застраховка „ГО”. Доколкото по делото от
приетата САТЕ се установява противоправно поведение на водача на л.а. БМВ, станало
причина за възникване на ПТП, обезщетение на ищците би се дължало при наличие на
останалите предпоставки за това. От представените писмени доказателства –
удостоверения за наследници, се установява родствената връзка на първоначалния
ищец И.К. с починалия и ** *** Й.. Доколкото производството по делото е образувано
след отмяна на влязло в сила решение само в частта, в която е отхвърен иск на
ищците, като правоприемници на починалата в хода на процеса И.М.К., а именно на
иска на Т. С. С., до размер от 10 000 лв., починала в хода на процеса и заместена от
правоприемниците си, и Т. К. С., до размер от 10 000 лв., то предмет на установяване в
настоящото производство е пораждане на правото на починалата в хода на процеса
И.К. да получи обезщетение от смъртта на своя **, причинена при ПТП на 20.02.2015
г., включително наличие на изключителни обстоятелства, обуславящи правото и на
обезщетение, разпределени и в доказателствена тежест с доклада на съда.
И при първоначалното разглеждане на иска и сега основен спорен въпрос между
страните е дали ищцата И.К., починала в хода на делото, притежава материалноправна
легитимация да получи обезщетение за причинените и вреди от смъртта на своя **.
Съгласно т. III.2. от Постановление № 4 от 25.05.1961 г. на Пленума на ВС,
кръгът на лицата, които имат право на неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост и обхваща най-близките роднини, като низходящите, възходящите и
съпруга. В мотивите на Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на ВС е
изяснено, че право на неимуществени вреди имат и лица извън посочените в т. III.2. от
Постановление № 4 от 25.05.1961 г. на Пленума на ВС, когато между тях и загиналото
лице са били създадени отношения, сходни с тези, посочени в цитираната точка:
низходящите, възходящите и съпруга. Съгласно т. 1 от ТР № 1/2016 г. от 21.06.2018 г.,
постановено по т. д. № 1/2016 г. на ОСГТНК на ВКС, материално легитимирани да
получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са
лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.051961 г. и Постановление № 5 от
24.11.1969 г. на Пленума на ВС, и по изключение всяко друго лице, което е създало
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат
обезщетени. Неоснователно е възражението на ответното застрахователно дружество,
че решението е неприложимо в настоящото производство, с оглед факта, че ПТП, при
8
което е настъпила смъртта на ** на първоначалния ищец, е настъпила преди
постановяването му, поради което и с оглед действието му занапред, не може да бъде
приложено. Разрешенията, дадени с ТР № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСГТНК на
ВКС се прилагат към висящи производства, при преценка на материалноправната
легитимация, включително по спрените до постановяването му производства пред
ВКС, с предмет причинени щети от ПТП, възникнало преди образуване на
тълкувателното дело (прим. т. д. № 1199 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 2-ро
тър. Отделение)
В мотивите на ТР 1/2016 г. от 21.06.2018 г. е прието, че когато поради конкретни
житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия
от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по
интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка,
справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на
преживелия родственик. За да се приеме наличие на изключение освен формалната
връзка на родство е необходимо да се докаже, че от смъртта на близкия човек
преживелият родственик е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна
степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в
ППВС № 4/25.05.1961 г. и ППВС № 5/24.11.1969 г., че в случай на смърт право на
обезщетение имат само най – близките на починалия. Конкретните житейски
обстоятелства, довели до изключителност на връзката, съответно и понесените вреди,
съгласно установената след ТР практика са различни за всеки случай, поради което се
преценяват конкретно по всяко дело, въз основа на събраните по него доказателства.
(така е прието в решение № 17/16.03.2021г. по т.д. № 291/2020 г. на ВКС, II т.о.,
решение № 92/17.11.2020 г. по т.д. № 1275/2019 г. на ВКС, II т.о., решение
45/10.05.2021 г. по т.д. № 370/2020 г. на ВКС, II т.о. и др.) В съдебната практика са
сочени примерни ситуации за възникване на такава връзка, между които
продължителното отглеждане и възпитание на ** от **/дядо по причина на заболяване,
смърт, дезинтересиране от детето или работа на родителя/родителите в чужбина
(решение № 92 от 17.11.2020г. по т.д. № 1275/2019г. на ВКС, ТК, II т.о., решение №
43/27.04.2022г. по т.д. № 597/2021г. на ВКС, II т.о., решение № 50122/09.01.2023г. по
т.д. № 1481/2021г. на ВКС, II т.о.). По делото не са събрани доказателства за
интензитета и вида на причинените неимуществени вреди на първоначалния ищец
И.К. от смъртта на нейния **, въпреки дадената възможност за това, като с
определение от 16.06.2022 г., преди смъртта и, са заличени допуснатите и свидетели,
на осн. чл. 158 ГПК. Така по делото не са доказани претърпени от ищеца приживе
вреди, които да са изключителни по своя характер, поради изключително силна връзка
между ** и **, за която говори в пледоарията си пълномощника на ищеца Т. С., като
въвежда за първи път твърдения в хода по същество, че отношенията между ** и **
били приравнени на такива между майка и син, доколкото след смъртта на дъщеря и,
9
**та, И.К., се грижила за починалия и **. С доклада по делото е разпределена
доказателствената тежест за установяване на наличие на изключителни обстоятелства,
обуславящи правото на обезщетение на ищеца К. от смъртта на починалия и **, като
такива доказателства не са били събрани по делото. Съдебната практика е
категорична и последователна в разбирането си, че доказателствената тежест не е
задължение да се представят доказателства за установяване на фактите, а е задължение
за съответната страна да понесе неблагоприятните последици от това, че твърдения от
нея факт не е бил установен от събраните в производството доказателства. Тези
неблагоприятни последици са свързани с това, че съдът трябва да приеме, че
недоказания факт не се е осъществил и страната не може да черпи от него изгодни за
себе си правни последици. Или в конкретния случай, поради липса на доказателства за
наличие на изключителни обстоятелства, които да характеризират отношенията между
** и **, надхвърлящи обичайните за българското общество, където връзката между **
и ** с техните ** традиционно се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа,
духовна и емоционална близост, а и не е рядка хипотезата, при която живеят заедно, в
едно домакинство. Не са събрани по делото факти и не са доказани обстоятелства, от
които да може да бъде направен извод, че е била налице емоционална привързаност на
ищцата към нейния **, различна от обичайната такава, характерната за нашето
общество, нито се доказа вида и характера на претърпените от първоначалния ищец
вреди, които да надхвърлят болките и страданията, които традиционно, обичайно би
изпитала всяка ** от внезапната и неочаквана смърт на своя **. Поради това и съдът
приема, че не е налице материалноправна легитимация на починалата в хода на
процеса ищца И.К. да получи обезщетение за претърпените неимуществени вреди от
смъртта на нейния ** М.К. Й., с оглед дадените задължителни указания с
Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по тълк.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС,
поради което и исковете, предмет на разглеждане в настоящото производство, следва
да бъдат оставени без уважение, на това основание.
Само за пълнота следва да се посочи, че е основателно и възражението за
изтекла обща погасителна давност за претенцията, поради изтичане на повече от пет
години от настъпване на ПТП 20.02.2015 г., до предявяване на претенции към
Гаранционен фонд с молба от дата 23.12.2020 г.
При този изход на спора на ответниците се дължат разноски, на осн. чл. 78, ал. 3
ГПК. От ответника ЗК „Бул инс“ АД са представени две молби, които се сочи, че са с
характер на списък по чл. 80 ГПК, с които се претедира заплащане от ищците на
адвокатско възнаграждение в размер на 12 780 лв. с ДДС по първата молба от 21.01.25
г., с приложен договор за правна защита и съдействие и документ за заплащане на
адв.възнаграждение в размер на 12 141 лв. на адв. Г., както и молба със същото
съдържание от 24.01.25 г., от адв. И., с претендирано адвокатско възнаграждение от
3120 лв. с ДДС, приложени два договора с поредни номера от една дата с уговорен
10
един и същ предмет и възнаграждение от 1560 лв., платимо в брой и изплатено изцяло.
Доколкото съдът намира основателно направеното възражение от пълномощника на
ищеца С. за прекомерност на възнаграждението и искането му да бъде съобразено с
минимално нормативно определено такова, съдът счита, че следва да определи
възнаграждение в размер от 400 лв. с ДДС, което да бъде присъдено на ответника.
Горното съдът определя с оглед спазване на решение на СЕС от 25 януари 2024 година
по дело C‑438/22, с което съдът е длъжен да се съобрази, независимо дали страните са
се позовали на него, доколкото с него се дава задължително тълкуване на правото на
Съюза, което съдът е длъжен да съобрази, спазвайки принципа на предимство на
общностното право пред националното. Поради това съдът счита, че в конкретния
случай разноските за адвокатско възнаграждение, които съдът следва да присъди в
полза на ответника, не следва да бъдат съобразявани с конкретните размери на
адвокатско възнаграждение по Наредба приета от ВАС, а следва да бъде определено в
съответствие с реалните цени на адвокатските услуги за действително извършените
процесуални действия по делото, които се изчерпват с подаване на становище по
делото и две молби с характер на списък по чл. 80 ГПК с различно съдържание по
едно и също дело, от двама различни адвоката, съществено надвишаващи размерите на
исковите претенции. Размерът на разноските за адвокатско възнаграждение следва да
бъде съобразен с фактическата и правна сложност на делото и извършените правни
действия по делото, без да се дава оценка на същите, както и вида на производството,
в които са извършени – по частично отменено решение от ВКС, по което се събират
само част от вече събрани доказателства. Ето защо приема, че разноските, които
следва да бъдат възложени в тежест на ищците и заплатени от тях на ответника, са в
размер на 400 лв. с ДДС.
Ответникът Гаранционен фонд представя списък с разноски, в който са
включени такива, сторени при първочаланото разглеждане на исковата молба, а не в
настоящото производство, поради което и не се дължат. Единствено се претендира
заплатен депозит от 50 лв., сторен в настоящото производство, който следва да бъде
присъден.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения на осн. чл. 226, ал.1 КЗ (отм.) иск от И. А. С., ЕГН:
**********, с постоянен и настоящ адрес: ****, А. И. А., ЕГН: **********, с
постоянен и настоящ адрес: ****, С. Т. С., ЕГН: **********, с постоянен адрес: **** и
настоящ адрес: ****, С. И. А., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***,
А. И. Г., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ****, конституирани на осн.
чл. 227 ГПК на мястото на починалата в процеса Т. С. С., като правоприемник - чл. 227
11
ГПК на починалата в хода на производството ищца И.М.К., за солидарното осъждане
на ответниците "ЗД "БУЛ ИНС"" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н Лозенец, ул. Джеймс Баучер № 87, и Гаранционен фонд, гр.
София, ул. Граф Игнатиев № 2, ет. 4, за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди от смъртта на М.К. Й., настъпила при пътно произшествие от 20.02.2015г., ведно
със законната лихва от 20.02.2015 г., до размер на сумата 10 000 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявения на осн. чл. 226, ал.1 КЗ (отм.) иск от Т. К. С., ЕГН
********** от ***, като правоприемник - чл. 227 ГПК на починалата в хода на
производството ищца И.М.К., за солидарното осъждане на ответниците "ЗД "БУЛ
ИНС"" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н
Лозенец, ул. Джеймс Баучер № 87, и Гаранционен фонд, гр. София, ул. Граф Игнатиев
№ 2, ет. 4, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на М.К.
Й., настъпила при пътно произшествие от 20.02.2015г., ведно със законната лихва от
20.02.2015г., до размер на сумата 10 000 лв..
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на П. И. О., ЕГН ********** с **;
Ф. И. А., ЕГН ********** с адрес ****; Б. И. С., ЕГН ********** с ***; В. И. С., ЕГН
********** с адрес ***; Г. И. О., ЕГН ********** с *** и И. И. С., ЕГН ********** с
*** като трети лица- помагачи на ответника Гаранционен фонд.
ОСЪЖДА И. А. С., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ****, А. И.
А., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ****, С. Т. С., ЕГН: **********, с
постоянен адрес: **** и настоящ адрес: ****, С. И. А., с ЕГН: **********, с
постоянен и настоящ адрес: ***, А. И. Г., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ
адрес: **** и Т. К. С., ЕГН ********** от ***, да заплатят на "ЗД "БУЛ ИНС"" АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Лозенец, ул.
Джеймс Баучер № 87, сумата от 400 лв. (четиристотин лева) с ДДС направени по
делото разноски за адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА И. А. С., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ****, А. И.
А., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ****, С. Т. С., ЕГН: **********, с
постоянен адрес: **** и настоящ адрес: ****, С. И. А., с ЕГН: **********, с
постоянен и настоящ адрес: ***, А. И. Г., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ
адрес: **** и Т. К. С., ЕГН ********** от ***, да заплатят на Гаранционен фонд, гр.
София, ул. Граф Игнатиев № 2, ет. 4, сумата от 50 лв. (петдесет лева) направени по
делото разноски, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Пловдив, с въззивна
12
жалба, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
13