№ 129
гр. Велико Търново, 11.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ГАЛИНА КОСЕВА
ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ГАЛИНА КОСЕВА Въззивно гражданско
дело № 20244000500134 по описа за 2024 година
С решение №11/ 11.01.2024г. по гр.д.№157/2022г. ОС- Габрово е
отхвърлил предявените по реда на чл. 153 и сл. от Комисията за отнемане на
незаконно придобито имущество /предишно наименование КПКОНПИ/, с
адрес за ел.призоваване ТД на КОНПИ- Велико Търново, срещу Ф. Б. Ю.,
ЕГН ********** и Г. Ф. Ю., ЕГН **********, искове за отнемане в полза на
държавата:
На основание чл. 142, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 141 от ЗОНПИ от Ф. Б.
Ю., ЕГН **********: - 490 дружествени дяла, всеки на стойност от по 10 лева
,в общ размер на 4 900 лв.,представляващи 90 % от капитала на „Явор 09"
ООД, ЕИК200539277. Дружествените дялове са собственост на Ф. Б. Ю.,
ЕГН:**********, придобити с договор от 25.10.2017г.; -50 дружествени дяла
всеки на стойност от по 100 лева в общ размер на 5 000 лв., представляващи
100 % от капитала на „Фади 2015" ЕООД, ЕИК148034497. Дружествените
дялове са собственост на Ф. Б. Ю., ЕГН:**********, придобити с договор от
12.12.2015г.;- Лек автомобил, марка „Фолксваген", модел „Пасат", peг. №
ЕВ98****, рама № WVWZZZ3*********, двигател № ADP1******, цвят: син
металик, дата на първа регистрация 18.06.1997г. Автомобилът е собственост
на Ф. Б. Ю. ЕГН:********** придобит с договор за покупко- продажба на
МПС от 06.08.2018г. Пазарна стойност към момента на внасяне на исковата
молба в съда е в размер на 2000 лв.
На основание чл. 151 във вр. чл. 142, ал. 2, т. 3 във вр. чл. 141 от
ЗОНПИ от Г. Ф. Ю., ЕГН:**********, сумата от 30 600 лв., представляваща
пазарната стойност на отчужденото недвижимо имущество, което е било
1
налично към края на проверявания период- апартамент №8, заедно с избено
помещение №8 и съответните ид.ч. от общите части, с административен
адрес: гр.Габрово, ********
Със същото решение КОНПИ е осъдена: да заплати по сметка на ОС-
Габрово държавна такса в размер на 3529лв.; както и да заплати на адв. И. Х.
Х. от АК- Габрово, л.№140001****, за осъщественото процесуално
представителство по делото на ответника Ф. Б. Ю. адвокатско
възнаграждение в размер на 1950лв.; за осъщественото процесуално
представителство по делото на ответницата Х. С. А. адвокатско
възнаграждение в размер на 1065лв. и за осъщественото процесуално
представителство по делото на ответницата Г. Ф. Ю. адвокатско
възнаграждение в размер на 1550лв. - на основание чл.38 ал.2 от ЗА.
Въззивна жалба в законният срок срещу решението е подадена от
КОНПИ, чрез Вл. П.- държавен инспектор в ТО- Велико Търново и Зл. Н.-
инспектор в ТО- Велико Търново, като неправилно и незаконосъобразно,
поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения
на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излагат се възражения
по отношение изводите на първата инстанция, че: в случая не е налице
„значително несъответствие", по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ, а
именно несъответствие между имуществото и нетния доход; в разходите не
следва да се включи сумата послужила за придобИ.е на лек автомобил, който
е бил придобит и отчужден през проверявания период; не следва да се отчита
като разход сумата отразена в допълнителното заключение на СИЕ, като
превишение на паричните средства над разходите за издръжка. Според
жалбоподателят независимо, че сумите 54 000 лева и 40 491,83 лева не са
установени като налични към края на проверявания период, те не следвало да
бъдат игнорирани при съобразяване разходите на ответниците. Съгласно TP
по т.д.№ 4/2021г. на ОСГК тези средства не следвало да формират имущество,
но същите представлявали разход. При приетите от съда по делото изходни
стойности: стойност на придобитото имущество- 49 321 лв., отрицателният
нетен доход- 128 461,75 лева, стойността на несъответствието следвало да се
изчисли в размер на 177 782,75 лв. Вместо да приеме, че е осъществена една
от визираните в закона предпоставки за уважаване на предявения иск по чл.
153 от ЗОНПИ- наличието на "значително несъответствие" по смисъла на § 1,
т. 3 от ДР на ЗОНПИ, съдът изложил мотиви, противоречащи на приложимия
материален закон. Приел, че установеният като отрицателна стойност нетен
доход, т.е. недостиг на парични средства в размер на 128 461,75 лв., като
отрицателна величина не може да се добавя към стойността на придобитото
имущество, което е налично в края на проверявания период, за да бъде
определен размер на несъответствието и се позовал на незадължителна по
смисъла на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК съдебна практика на ВКС. Неправилно
първата инстанция въвела допълнителна законова предпоставка, която не е
нормативно установена- наличие в края на проверявания период на
имущество на стойност минимум 150 000 лв., както и невъзможност да се
добавя установсн недостиг на парични средства (отрицателен нетен доход)
към стойността на придобитото имущество, което е налично в края на
проверявания период, за да бъде определен размер на несъответствието. От
събраните в хода на първоинстанционното съдебно производство писмени
2
доказателства и заключения на съдебни експертизи, съобразно ТР № 4/2021г.
от 18.05.2021г. по тълк.дело № 4/2021г. ВКС, ОСГК, било установено, че през
проверявания период ответниците са реализирали доходи, приходи и
източници на финансиране в размер 7 594,66 лв., обичайни и извънредни
разходи- 231 519,92 лв. С оглед постановеното тълкувателно решение, част от
третираното до постановяването му като имущество, следвало да се
разглежда като разход: разходите за придобИ.е на превозни средства,
неналични към края на проверявания период- 54 000 лв. (съгласно САТЕ);
погасителни вноски по получени кредити- 830,44 лв.; разходите за
погасителни вноски по кредити усвоени преди началото на периода- 2 562,67
лв.; изпратените парични преводи чрез MoneyGram и WesternUnion- 38 472,20
лв.; получените парични преводи от трети лица с неустановено действително
основание и произход- 36 241,36 лв.; изтеглените суми в брой от банкови
сметки, с източник вноски по банкови сметки- 12710 лв. Следователно
установеният нетен доход- недостиг на парични средства, бил в размер на 223
925,26 лв. Имуществото /пари, движими, недвижими вещи, ограничени
вещни права и нематериални активи/ налично в края на проверявания период
било на обща стойност 49 422 лв.- придобити МПС и налични в края на
проверявания период- 5 400 лв.; придобити недвижими имоти налични в края
на проверявания период- 29 000 лв.; придобити и налични към края на
проверявания период дружествени дялове- 15 022 лева. Установеното
несъответствие било в размер на 273 347,26 лв., а предявените искове-
основателни. Във въззивната жалба са изложени възражения срещу съдебното
решение и в частта, в която съдът е приел, че не е осъществена хипотеза на
чл. 156, ал. 6 от ЗОНПИ и с оглед изхода на спора е осъдил КОНПИ да
заплати адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално
представителство на адв. Х. по чл. 38, ал. I, т. 2 от ЗА в общ размер на 4565
лв. за тримата ответници.
Претендирано е да се отмени изцяло обжалваното решение и да се
уважат предявените от КОНПИ искове по чл. 153, ал. 1 от ЗОНПИ срещу Ф.
Б. Ю. и Г. Ф. Ю., като независимо от изхода на делото, да бъде приложена
разпоредбата на чл. 156, ал. 6 от ЗОНПИ. Претендират се разноски за
първоинстанционното и въззивното производство и съответното
юрисконсултско възнаграждение.
Апелативен съд- Велико Търново, като взе предвид изложеното във
въззивната жалба и събраните по делото доказателства, намира от фактическа
и правна страна следното:
Видно от подадената въз основа на Решение № 4316/08.12.2021г. на
КПКОНПИ /сега КОНПИ/ искова молба, в същата са изложени твърдения, че
по повод уведомление на Специализирана прокуратура с вх. №
УВКПКОНПИ-615/26.03.2020г., Ф. Б. Ю., ЕГН:**********, е привлечен като
обвиняем за извършено престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 1 и т. 2, вр.
ал.2 от НК, което попада в обхвата на чл. 108, ал. 1, т. 23 от ЗПКОНПИ.
Комисията е образувала проверка, обхващаща периода 31.03.2010г. до
31.03.2020г. Твърди се, че в хода на същата е установено придобИ.ето на
имущество от проверяваното лице, несъответно на реализирания доход, като
несъответствието е значително по смисъла на чл. 107, ал. 2 от ЗПКОНПИ във
вр. с § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ, за придобИ.ето на което не е установен
3
законен източник. Наведени са фактически твърдения и е проследено
движението по банковите сметки, събрана е данъчна и осигурителна
информация, данни за задгранични пътувания.
В исковата молба на Комисията е посочено, че през проверявания
период ответникът Ф. Ю. е живеел на семейни начала с Х. С. А., а
ответницата Г. Ю. е негова дъщеря, родена през 2002г., като към 31.03.2020г.
е била непълнолетна.
В хода на делото е допуснато изменение на иска /протокол
№118/06.04.2023г./, а след това с протоколно определение /протокол
№347/09.11.2023г. ОС- Габрово/ производството е частично прекратено
поради направен от Комисията частичен отказ от иска по отношение на
ответника Ф. Б. Ю. и изцяло отказ от предявения иск срещу ответницата Х. С.
А., общо в размер на 44 812,44 лв.
Т.е., като краен резултат пред първата инстанция е разгледано
производство от Комисията срещу:
Ф. Б. Ю., ЕГН **********- иск за отнемане на основание чл. 142, ал. 2,
т. 1 във вр. чл. 141 от ЗОНПИ имущество общо за сумата 11 900 лв.
/дружествени дялове и лек автомобил, марка „Фолксваген", модел „Пасат",
peг. № ЕВ98****/ ;
Г. Ф. Ю., ЕГН **********- иск за отнемане на основание чл. 151 във вр.
чл. 142, ал. 2, т. 3 във вр. чл. 141 от ЗОНПИ, имущество в размер на 30 600
лв., която сума представлява пазарната стойност на отчужденото недвижимо
имущество, което е било налично към края на проверявания период.
Въз основа на направения от Комисията икономически анализ относно
придобитото имущество, признати доходи и направените обичайни и
извънредни разходи, се твърди, че е налице несъответствие по см. на § 1, т. 3
от ДР на ЗОНПИ между нетния доход и придобитото имущество от
ответниците, което за целия проверяван период е в размер на 273 347,26 лева.
Твърди се, че при установяване на имуществото /пари; парични суми,
внесени по банкови сметки; допълнителни парични вноски в търговски
дружества; движими, недвижими вещи; ограничени вещни права;
нематериални активи/ на проверяваното лице, същото е общо в размер на
49 422 лв.
Доходите, приходите и източниците на финансиране са в размер на
7 594,66 лева /в т.ч. от трудови и извънтрудови правоотношения, от кредити и
помощи/.
Обичайните и извънредни разходи /вкл. разходи за придобИ.е на активи
неналични в края на проверявания период/ - 231 519, 92 лева /в
т.ч.погасителни вноски по кредити и по кредити усвоени преди началото на
периода/.
От писмените доказателства по делото и приетите оценъчни и съдебно-
икономическа експертизи, първоинстанционният съд е установил, че
стойността на придобитото имущество, определена съобразно чл.148
ЗПКОНПИ /сега ЗОНПИ/, като общо придобитото и налично в края на
проверявания период имущество от проверяваното лице и свързаните с него
лица, е 49 321 лв.:
4
В началото на проверявания период ответникът Ф. Ю. е притежавал два
леки автомобила и парични средства по банкови сметки общо от 1,95лв., а Х.
А. е притежавала парични средства по банкова сметка от 3,31лв.
През проверявания период ответникът Ф. Ю. е придобил имущество,
налично в края на периода, на обща стойност 20 321лв.- лек автомобил
Фолксваген Пасат, на стойност 5 400лв. към датата на придобИ.е и общо 602
дружествени дяла на обща стойност 14 921лв. /съгласно заключението на
допълнителната СИЕ/. През същия период ответницата Г. Ю. е придобила
недвижим имот- апартамент в гр.Габрово, на стойност 29000лв. към датата на
придобИ.е /пазарна стойност съгласно оценъчната експертиза към
15.11.2019г./.
Съобразно основното и допълнително заключение на СИЕ, за
проверявания период съдът е приел, че: доходите на ответника и свързаните с
него лица, са общо 7984,18 лв /от които 1748 лв. от трудови правоотношения,
1261,18лв. доходи на сина му от извънтрудови правоотношения, 2124лв.
помощи по ЗСПД, 1лв. от продажба на дялове и 2850лв. от получени
кредити/, а обичайните и извънредни разходи- общо в размер на 136
445,93лв. /от които: 131 190 лева за издръжка на семейството; 1038,52 лв. за
задгранични пътувания; 2562,67 лв. за погасителни вноски по кредити,
отпуснати преди проверявания период; 570,32лв. за осигурителни вноски,
данъци и такси; 253,98 лв. банкови такси; 830,44 лв. погасителни вноски по
получени кредити през проверявания период/. Не са приети за разходи:
сумата от 54 000лв.- пазарната стойност на закупения на 07.09.2011г. и
отчужден веднага след това на 09.09.2011г. за същата сума лек автомобил
БМВ и сумата от 40491,83лв.- отразена в допълнително заключение на СИЕ
като превишение на паричните средства над разходите за издръжка,
представляваща преминали парични средства, които не са налице в края на
проверявания период.
Въз основа на горепосочените данни в постановеният от първата
инстанция съдебен акт е прието, че не е доказано да е осъществена една от
визираните в закона предпоставки за уважаване на предявения иск по чл.153
от ЗОНПИ- наличието на “значително несъответствие” по смисъла на §1, т.3
от ДР на ЗОНПИ. Съдът е установил, че придобитото и налично в края на
проверявания период имущество е на стойност 49321лв., което е под 150
000лв. Нетният доход за същия период е с отрицателна стойност 128 461,75
лева /136 445,93 лева разходи - 7 984,18 лева приходи = 128 461,75 лева нетен
доход/. При такава хипотеза, когато стойността на нетния доход е
отрицателна величина нетен доход няма и такава отрицателна величина не
може да се добавя към стойността на придобитото имущество от ответника
през проверявания период, което е налично в края на периода, за да бъде
определен размер на несъответствието /цитирана е практика на ВКС на РБ/.
Предвид изложеното съдът е приел, че тъй като стойността на притежаваното
в края на проверявания период имущество не формира значително
несъответствие по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ, като не надвишава
150 000лв., то липсата на една от предпоставките по чл. 107 от ЗОНПИ е
основание за отхвърляне на исковете по чл. 153 ЗОНПИ срещу ответниците
Ф. Ю. и Г. Ю..
Въззивната инстанция споделя изводите на ОС- Габрово, като
5
съобразени с доказателствата по делото, със задължителната съдебна
практика- ТР № 4/18.05.2023г. по т.д. № 4/2021г., ОСГК, ВКС и с трайната
практика на ВКС по идентични казуси цитирани от първата инстанция, вкл. и
последващата такава- Р. №50004/08.04.2024г. по гр.д.№3649/202г. VІ ГО,
ВКС.
Преди да се извърши преценка за законността на доходите, с които
ответниците са придобивали имущество в 10-годишния период на
проверката, първо следва да се изясни има ли значително несъответствие в
смисъла по § 1 т. 3 ДР ЗПКОНПИ/ ЗОНПИ. Значителното несъответствие е
cпeциaлнo зaкoнoвo пoнятиe, oзнaчaвaщo пpeвишaвaнe c нaй-мaлo 150 000 лв.
cтoйнocттa нa имyщecтвoтo (нe нa cбopa нa paзxoдитe) нaд oбщaтa cтoйнocт
нa нетния доход зa проверявания пepиoд (чл. 107, ал. 2 ЗПКОНПИ/ЗОНПИ).
В случая такова не е установено. Имущество по смисъла на § 1 т. 4 от ДР на
ЗОНПИ е цялото придобито имущество в течение на проверявания период
31.03.2010г.- 31.03.2020г. и налично в края на същия, като анализът на тази
разпоредба показва, че имуществото обхваща само правата ("собственост,
материална или нематериална, движима или недвижима, ограничени вещни
права, както и юридически документи, доказващи право на собственост или
друго вещно право върху тях" ), но не и задълженията. Едва когато такова
несъответствие е налице, на проверка подлежи какви са доходите на
проверяваното лице за изследвания период, какъв е източникът на тези
доходи и дали същите съответстват на придобитото имущество или не. В
случая видно от данните по делото наличното имущество в края на
проверявания период е 49 321 лева- придобито МПС „Фолксваген“, модел
„Пасат“, дружествени дялове на обща стойност 14 921 лева и недвижим
имот- 29 000 лева. Следователно, в случаи като настоящия, когато стойността
на самото имущество по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ /сега
ЗОНПИ/ не надвишава 150 000 лв., то няма как да се формира значително
несъответствие по смисъла § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ- независимо от размера
на нетните доходи по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ЗОНПИ.
Предвид изложеното неоснователно е възражението във въззивната
жалба на Комисията, че се установява "значително несъответствие" съгласно
§ 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ, тъй като към стойността на наличното имущество
от 49 321 лв. следва да се добавият разходите на ответника- в случая
отрицателната величина 128 461,75 лева. Както е посочено в цитираните от
първата и настоящата съдебни инстанции съдебни актове на ВКС, добавянето
към имуществото на ответника на разходите, превишаващи брутните
приходи, е в нарушение и на трите дефинитивни разпоредби на § 1, т.т. 3, 4 и
8 от ДР на ЗОНПИ и в противоречие с трайно установената практика,
включително и с актуалната задължителна такава, обективирана в
тълкувателно решение № 4/2021 от 18.05.2023г., ОСГК, ВКС. При
определяне размера на несъответствието съобразно нормата на §1, т.3 от ДР
на ЗОНПИ не участват получените от проверяваното лице парични средства с
неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и
впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен
източник на средства за придобИ.ето му, в случай, че те не са налични в
патримониума на лицето в края на проверявания период. В тежест на КОНПИ
е да докаже какво имущество притежават проверяваното или свързаните с
6
него лица в края на проверявания период. Паричните средства, преминали по
банкови сметки, които не са налични в края на изследвания период, както и
сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго
имущество, за което не е установен законен източник на средства за
придобИ.ето му, когато не са налични в патримониума на лицето в края на
проверявания период и не е установено преобразуването им в друго
имущество, не формират превишение на имуществото, не могат да обосноват
несъответствие, респективно липсва предмет на отнемане- поради което и не
подлежат на отнемане.
Въззивният съд не възприема и възражението на Комисията досежно
приложението на разпоредбата на чл. 156, ал. 6 от ЗПКОНПИ- независимо от
изхода на делото да се възложат изцяло разноските по делото в тежест на
ответниците. Причината предявеният иск от Комисията да се отхвърли не е
непредставяне на доказателства от страна на ответниците, а изводи по
същество как да се формира значително несъответствие по смисъла § 1, т. 3 от
ДР на ЗОНПИ и кредитирането на изготвените експертизи. При съобразяване
на изложеното съдът намира, че не е обосновано приложението на чл. 156, ал.
6 ЗОНПИ нито от първата инстанция, нито за производството пред
въззивната такава.
Неоснователно е възражението в жалбата, че съдът неправилно
присъдил разноски за адвокатско възнаграждение на адв. Х. за оказана
безплатна правна помощ, без да е осъществена хипотезата на чл. 38, ал. 1 т. 2
ЗА, тъй като ответниците не били материално затруднени лица към
09.08.2022г. и разполагали с парични средства. Преценката дали да окаже
безплатно правна защита и дали лицето е материално затруднено, се
извършва от самия адвокат, като изявлението за наличието на конкретно
основание за оказване безплатно на правна помощ обвързва съда и той не
дължи проверка за съществуването на съответната хипотеза- Опр. №862/
24.10.2023г. к.ч.т.д.№1276/ 2023г. І ТО, ВКС- постановено по реда на чл. 280
ГПК именно по този въпрос.
Предвид гореизложеното решението на ОС- Габрово, като правилно и
законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
Разноски за въззивната инстанция: С оглед неоснователността на
въззивната жалба на Комисията не се дължат разноски. Същата следва да бъде
осъдена да заплати ДТ за въззивната жалба, чрез ВТАС, в размер на 850 лева.
Жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати и адвокатско
възнаграждение общо в размер на 500 лева по чл.38 ЗА за настоящата съдебна
инстанция на адв. Х.. При определяне на размера се отчита фактическата и
правна сложност на делото пред въззивният съд- същото е изяснено от
първата инстанция, като в жалбата са изложени възражения само досежно
изводите на съда в обжалвания акт, без да се оспорва фактическата
обстановка, проведено е само едно съдебно заседание, не са събирани
доказателства.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
7
ПОТВЪРЖДАВА решение №11/ 11.01.2024г. по гр.д.№157/2022г. на ОС-
Габрово.
ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество
да заплати ДТ за въззивното производство, чрез ВТАС, в размер на сумата
850 лева, на основание чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ.
ОСЪЖДА КОНПИ да заплати на адв. И. Х. Х. от АК-Габрово, л.
№140001****, за осъщественото процесуално представителство по делото
пред въззивната инстанция, на осн. чл. 38 ЗА, в размер на сумата 500 лева.
Решението може да се обжалва при условията на чл.280 ГПК, с
касационна жалба пред Върховния касационен съд, в 1-месечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8