МОТИВИ ПО
Н.О.Х.Д. № 307/2014Г. НА РАЙОНЕН СЪД ЛУКОВИТ
Районна прокуратура Луковит е внесла обвинителен
акт № Д- 50/18.09.2014 по досъдебно производство № ЗМ-291/2013г. на РУ на МВР –
Луковит, пр.преписка №1012/2013 г., с който е повдигнала обвинения срещу три
лица:
Срещу В.И.В.
за това, че на 08.10.2013г.в гр.
Луковит, Ловешка област от административна сграда на “Поника
инвест” ЕАД на ул. “Христо Ботев” №56, след
предварителен сговор с М.Р.М. и Д.Н. ***, отнел чужди движими вещи, като част
от предмета на кражбата са оръжия и боеприпаси на обща стойност 3848.53 лева, от владението на А.Г.В. ***, без съгласието му, с намерение
противозаконно да ги присвои - престъпление по чл.195, ал.1, т.5 и т.10 от НК, както и за това, че за времето от 08.10.2013г. до 11.10.2013г. в
гр. Луковит добил чрез кражба и държал
в дома си на ул.”Г.Бенковски” №5 огнестрелни оръжия и боеприпаси - ловна пушка
“MOSSBERG 500 A“ №L 888905 кал.12, ловна пушка “MAVERIC 28” модел 88 с № MV 33245 D и 4
броя ловни патрони кал.12 – престъпление по чл. 339, ал.1 НК.
Срещу Д.Н.М.
за това, че на 08.10.2013г.в гр. Луковит, Ловешка област от
административна сграда на “Поника инвест”
ЕАД на ул. “Христо Ботев” №56, след предварителен сговор с М.Р.М. и В.И.В.,***,
отнел чужди движими вещи, като част
от предмета на кражбата са оръжия и
боеприпаси, на обща стойност 3848.53
лева – престъпление по чл.195, ал.1, т.5 и т.10 от НК, както
и за това, че на 08.10.2013г. в гр. Луковит, Ловешка област, административна
сграда на “Поника инвест”
ЕАД на ул. “Христо Ботев” №56, противозаконно
повредил чужда движима вещ- заключващ механизъм на метална огнеупорна
каса “ДПП Здравец” Етрополе на стойност 550,00лв., собственост на А.Г.В.
*** - престъпление по чл. 216, ал. 1 НК.
Срещу М.Р.М.
за това, че на 08.10.2013г.в гр.
Луковит, Ловешка област от административна сграда на “Поника
инвест” ЕАД на ул. “Христо Ботев” №56, след предварителен сговор с Д.Н.М. и В.И.В.,***,
отнел чужди движими вещи, като част
от предмета на кражбата са оръжия и
боеприпаси, на обща стойност 3 848.53
лева, от владението на А.Г.В.
***, без съгласието му, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което
и на основание чл.195, ал.1, т.5 и
т.10 от НК.
В съдебно заседание на 08.01.2015 г. тримата
подсъдими и защитниците им правят искане делото да бъде разгледано по реда на
съкратено съдебно следствие. При проведено предварително изслушване подсъдимият
М.Р.М., защитаван от упълномощения адв. Л.П. от ПлАК
заявява, че се признава за виновен по фактите, изложени в обвинителния акт – за
кражбата на пушките, мониторите, патроните, флашката
и монетите.
Д.Н.М., защитаван от упълномощения адв. В.М. от
ЛАК се признава за виновен за пушките и за компютрите.
Подсъдимият В.В.,
защитаван от упълномощената адв. С.Х., се признава за виновен, но възразява
срещу това, че отнетите компютри са били три на брой.
Поради това, че въпреки признанието на вина,
подсъдимите не признават изцяло фактите, описани в обвинителния акт, съдът не
допусна разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие, въпреки
направеното искане, съдът не допусна делото да се разглежда по диференцираната
процедура.
В съдебна фаза при условията на чл. 287, ал. 1 НПК прокурорът измени обвинението
поради съществено изменение на обстоятелствената част, като изключи от предмета
на обвинението част от инкриминираните с обвинителния акт вещи - 1 брой монитор и едната ловна пушка - „MOSSBERG“ 12
калибър,, и поради установената нова по-ниска стойност на отнетите вещи на обща
стойност 1 735.12 лева.
В хода на съдебните прения прокурор Атанаска Маринова поддържа измененото обвинение изцяло по
отношение на тримата подсъдими. По отношения на подсъдимия В.И.В. поддържа измененото обвинение за кражба, извършена
след предварителен сговор с другите двама подсъдими Д.Н.М. и М.Р.М. при обща
стойност на откраднатите вещи 1735,12 лв. Мотивира квалификацията на деянието с
това, че част от вещите са огнестрелно оръжие и боеприпаси към него. Пледира за
наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 1 г. и 6 м. Поддържа и обвинението
по чл. 339 ал. 1 НК вр. чл. 50 ал. 3 от Закона за
оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия. Счита,
че от доказателствата по делото е установено, че за периода от 08.10.2013 г. до
11.10.13 г. в гр.Луковит В.В. придобил чрез кражба и
държал в дома си на ул.“Г.Бенковски“ № 5 огнестрелно оръжие и боеприпаси - ловна
пушка „MOSSBERG“ 12 калибър,
ловна пушка „MAVERIC“ и 4 бр. ловни
патрони за тях, 1 бр.“TRUST“, 1 бр. „MASTER“, 2 бр. „MAXAM. За това престъпление моли да му бъде наложено
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2 г. и 3 мес.,
като на основание чл. 23 НК да бъде определено едно общо наказание измежду така
наложените за двете отделни престъпления, а именно по-тежкото от тях в размер
на 2 г. и 3 месеца „Лишаване от свобода“, което същият да изтърпи при
първоначален общ режим в затвор или затворнически общежития от открит тип.
Прокурорът поддържа измененото обвинение по
отношение на подсъдимия Д.Н.М. за същото
престъпление и моли да му бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ в
размер на 1г. и 6 м. Поддържа и другото обвинение срещу Д.М. за престъпление по
по чл. 216 ал.1 НК, като приема, че в производството
безспорно е установено, че при опит да отключи касата единият от ключовете се е
счупил вътре в ключалката на касата. За това престъпление прави искане на Д.М.
да се наложи наказание в размер на 9 месеца „Лишаване от свобода“ и да се
приложи чл. 23 НК като се определи едно общо наказание за двете престъпления, а
именно по-тежкото от тях, това за престъплението кражба в размер на 1 г. и 6 м
„Лишаване от свобода“, което да се изтърпи при първоначален общ режим в затвор
или затворническо общежитие от открит тип.
Прокурор Маринова изцяло поддържа измененото
обвинение по отношение на подсъдимия М.Р.М. за извършена кражба при условията
на чл. 195, т. 5 и т.10 НК, за което престъпление иска да му бъде наложено наказание
„ Лишаване от свобода“ в размер на 1 г. и
6 м., което да се изтърпи при първоначален общ режим в затвор или
затворническо общежитие от закрит тип.
По отношение на веществените доказателства
прокурорът прави искане ловна пушка „MOSSBERG 500А“ с №L888905 калибър 12, която е предмет на
престъплението, в което е обвинен В.В., да остане на
съхранение в служба ПОС при МВР Луковит във връзка с образуване на друго ДП
относно държането на процесната пушка преди дата
08.10.13 г.
Частният
обвинител и граждански ищец А.Г.В. изразява
становище, че и тримата подсъдими следва да бъдат признати за виновни и да им
бъде наложено справедливо наказание, като поддържа искането на поркурора. Обръща внимание на обстоятелството, че
подсъдимият В. е работил в управляваното от него дружество и според частния
обвинител той е организирал кражбата. Намалява исковата си претенция до
размера, установен от вещото лице, съобразно изменението на обвинението на
прокурора.
Защитникът на М.М. – адв. Л.П., се позовава на признанието на
вината от подзащитния в извършване на престъпление по
чл. 195 ал.1 т. 5 и т.10 НК, но възразява по отношение на стойността на
отнетите вещи, определена на 1735,12 лв., като счита, че стойността на
компютрите е много по-ниска – 200 лева, поради това, че липсва валиден лиценз
за счетоводен и бизнес софтуер. Възразява, че оцененият софтуер е бил валиден
към 2003 и 2004 г. Извън тези възражения адв. П. счита, че безспорно е
установено, че подсъдимите са извършили деянието. По отношение на наказанието
изразява становище, като обсъжда това, че подзащитният
й М.М. е осъждан за престъпление от общ характер, има
условна присъда, но въпреки това счита, че наказанието не следва да бъде реално.
Обръща внимание на това, че деянието по обвинението е извършено на 08.10.2013 г.
- преди да влезе в сила присъдата по НОХД №14/2014 г., която е влязла в сила на
29.01.2014г. Настоява да бъде отчетено признанието на вина от подзащитния й, както и обстоятелството, че ако прокуратурата
своевременно е направила изменение в обвинението, делото е могло да бъде
разгледано по реда на съкратено съдебно следствие, както са искали тримата
подсъдими. Затова моли съда да определи на подзащитния
й наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година при приложение на 66 НК,
като се отложи изпълнението му с 3 години изпитателен срок и да му бъде
определено едно общо наказание за двете
присъди в размер на 2г. и 4 м. „Лишаване от свобода“ с 4 г. изпитателен срок.
Подсъдимият М.М. заявява, че не
иска да влиза в затвора. Няма да върши повече кражби и случилото се отчита за
грешка. Споделя, че бил при майка си в Италия, където тя се грижи за възрастни
хора, но не могъл да си намери работа там. В последната си дума се извинява,
признава се за виновен и заявява, че ще си намери работа, като моли да не влиза
в затвора.
Защитникът на Д.М. – адв. В.М., счита, че установеното в хода на съдебното следствие се
различава от фактическата обстановка, описана в обвинителния акт. Счита, че подзащитният му е невинен по обвинението за престъпление по
чл. 216, ал.1 НК – да е повредил касата на пострадалия. Анализира събраните
доказателства в тази насока – показанията на пострадалия В., от които се установява,
че в ключалката на касата е имало счупен ключ, както и заключението на вещото
лице, което е оценило касата. Относно другото обвинение защитата изтъква, че Д.М.
е върнал доброволно монитора, поради което следва да носи отговорност по чл. 195 НК само за неговото отнемане. Придържа се към аргументите на адв. П., свързани
с невъзможността делото да се разгледа по реда на съкратеното съдебно следствие
заради неточностите в обвинението и счита, че същите следва да бъдат обсъдени
при определяне на наказанието. Изразява становище, че справедливото наказание е
„Лишаване от свобода“ 1 година, чието изпълнение следва да бъде отложено с
изпитателен срок от 3 години.
Подсъдимият Д.М. поддържа становището на своя защитник адв. М..
Счита, че е справедливо да получи условна присъда. За пръв път бил в затвора,
откакто бил задържан на 09.07.2014 г. От този момент настъпила промяна в
нагласите му. Намира извършено за срамна постъпка и съжалява за стореното, за
което се извинява на пострадалия А.В.. Срамува се, че В. им дал работа, а те
постъпили по този начин. В последната си дума се признава за виновен и заявява,
че след престоя в затвора е осъзнал грешката си и занапред няма да я повтори.
Защитникът на В.В. – адв. С.Х., поддържа възраженията на
другите защитници относно неточностите в обвинението. По обвинението срещу В.В. за престъпление по чл. 339 НК за това, че е държал
оръжия и боеприпаси в дома си, адв. Х. счита, че липсват доказателства за това.
Приема, че в хода на съдебното следствие било установено, че пушките са били
захвърлени в дол с храсти, което било установено от показанията на инспектора
от криминална полиция. Изразява становище, че това не покрива белезите на
„държане“, което изисква установяване на трайна фактическа власт. Приема, че
липсват доказателства за това, В.В. да е имал такова
намерение, което обосновава с това, че както са били завити пушките, така са и
захвърлени в дола и впоследствие намери от полицията. Освен това изтъква, че
пушките не са били държани в дома на В.В., каквото е
обвинението на прокуратурата. Относно обвинението в кражба адв. Х. се позовава
на направените самопризнания от тримата подсъдими, като приповтаря аргументите
на адв. П., свързани с предмета на това престъпление. Възразява срещу оценката
на щетата, свързана с актуалната стойност на софтуерния продукт, закупен през
2006 година, за който липсвали данни да е валиден към датата на отнемането –
2013 г. Относно справедливото наказание адв. Х. изтъква пропуските на
прокуратурата, които счита, че са ограничили възможността на тримата подсъдими
да упражнят правото си делото им да се разгледа по реда на съкратеното съдебно
следствие, което да им даде възможност да получат редукция на наказанието.
Поисканите наказания от прокурора намира за прекомерно тежки. Обръща внимание
на пълното съдействие от страна на подсъдимите на полицията, признанието на
вина и оказаното съдействие.
Подсъдимият В.В. се съгласява с
пледоарията на защитника си, че поисканите наказания от прокуратурата са много
тежки. Взел си поука, но чувайки поисканото наказание от 2 г. и 3 м., се
стресирал. Описва притесненията, които изпитвал, когато трябвало да се яви на
делото, защото не искал работодателят му да разбере. Осъзнал какво са направили
и искал повече да не се повтори, за което ще положи усилия. Счита, че дължи
извинение на майка си. В последната си дума се признава за виновен и моли за снизхождение
по отношение на обвинението за държане на пушките. Иска да продължи напред и
случилото се да остане като неприятен спомен в миналото.
Съдът, след преценка на събраните доказателства,
прие за установено следното от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА:
През есента на 2013 г. подсъдимият В.И.В. бил на
20 г., подс. Д.Н.М. – на 19 г., и подс.
М.Р.М. – на 19 г. Тримата живеели в гр. Луковит, познавали се и били приятели.
Тримата подсъдими били неженени и безработни,
към 08.10.2013 г. и тримата подсъдими били неосъждани. Д.М. завършил основно
образование и живеел при баба си, защото родителите му заминали да работят в
Германия. М.М. завършил средно образование и живеел
сам, защото майка му работела в Италия, а баща му бил строител в гр. София. В.В. завършил средно-специално образование и живеел с
родителите си, които се занимавали с частен бизнес.
Пострадалият А.Г.В. бил изпълнителен директор на
„Поника Инвест“ ЕАД. В
дейността на предприятието се включвали и дейности по овощарство и преработка
на плодове и зеленчуци. Управителят познавал подсъдимия В.В.,
когото бил наемал преди на работа, и му възложил да намери няколко човека, за
които да отговаря, които В. искал да наеме за сезонна работа в предприятието. По
този повод тримата подсъдими имали достъп до производствената и
административната сграда на дружеството, находящи се
в гр. Луковит, ул. „Христо Ботев“ №56 (бившия „Булгарплод“)
и кучетата, които охранявали имота, ги познавали.
През деня на 07.10.2013 г. тримата подсъдими и
свидетеля И.К.К. се срещнали в града и се уговорили
вечерта да влязат в производствената база на пострадалия, за да търсят пари и
ценности, като си направили среща в полунощ на старите гробища.
Срещнали се, както се уговорили, като свидетеля К.
изпратили към базата на „Рикошет“, за да наблюдава за появата на хора.
Тримата подсъдими минали по черни пътища и достигнали
до ламаринената ограда на производствената база на „Поника
Инвест“ ЕАД и с ритници по единия от листовете
ламарина направили отвор, през който влезли в двора. Достигнали до
административната сграда, в която влезли през тераса, на която имало отключена
врата.
Прониквайки в административната сграда
подсъдимите влезли в първата стая, в която имало метална каса, която била
заключена. Подсъдимият Д.М. намерил връзка с ключове в чекмедже в една от
другите стаи. Опитвал с ключовете да отвори касата, като натиснал с единия от
ключовете силно и той се счупил в ключалката.
В друго помещение подсъдимите намерили три
компютъра: 1 брой персонален компютър MBD intel, с лицензиран
счетоводен софтуер, заедно с 1 брой LSD-монитор марка PHILIPS и захранващ кабел, 2 броя персонални компютри с
неизвестна конфигурация и програмен продукт „Микроинвест“,
които пъхнали в чувал. В една от компютърните конфигурации била поставена „флашка“ с електронен подпис.
Върху
едно от бюрата подсъдимият М.М. видял монети – 15
броя, които сложил в джоба си. Монетите били сувенирни реплики.
Подсъдимият В. МОТИВИ ПО Н.О.Х.Д. № 307/2014Г. НА
РАЙОНЕН СЪД ЛУКОВИТ
Районна
прокуратура Луковит е внесла обвинителен акт № Д- 50/18.09.2014 по досъдебно
производство № ЗМ-291/2013г. на РУ на МВР – Луковит, пр.преписка №1012/2013 г.,
с който е повдигнала обвинения срещу три лица:
Срещу В.И.В. за това, че на 08.10.2013г.в гр. Луковит, Ловешка област от
административна сграда на “Поника инвест”
ЕАД на ул. “Христо Ботев” №56, след предварителен сговор с М.Р.М. и Д.Н. ***,
отнел чужди движими вещи, като част от предмета на кражбата са оръжия и
боеприпаси на обща стойност 3848.53 лева,
от владението на А.Г.В. ***, без
съгласието му, с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл.195, ал.1, т.5 и т.10 от НК, както и за това, че за времето от
08.10.2013г. до 11.10.2013г. в гр. Луковит добил
чрез кражба и държал в дома си на ул.”Г.Бенковски” №5 огнестрелни оръжия и
боеприпаси - ловна пушка “MOSSBERG 500 A“ №L 888905 кал.12, ловна пушка “MAVERIC 28” модел 88 с № MV 33245 D и 4
броя ловни патрони кал.12 – престъпление по чл. 339, ал.1 НК.
Срещу Д.Н.М. за това, че на
08.10.2013г.в гр. Луковит, Ловешка област от административна сграда на “Поника инвест” ЕАД на ул. “Христо
Ботев” №56, след предварителен сговор с М.Р.М. и В.И.В.,***, отнел чужди движими вещи, като част от
предмета на кражбата са оръжия и
боеприпаси, на обща стойност 3848.53
лева – престъпление по чл.195, ал.1, т.5 и т.10 от НК, както
и за това, че на 08.10.2013г. в гр. Луковит, Ловешка област, административна
сграда на “Поника инвест”
ЕАД на ул. “Христо Ботев” №56, противозаконно
повредил чужда движима вещ- заключващ механизъм на метална огнеупорна
каса “ДПП Здравец” Етрополе на стойност 550,00лв., собственост на А.Г.В.
*** - престъпление по чл. 216, ал. 1 НК.
Срещу М.Р.М. за това, че на 08.10.2013г.в гр. Луковит, Ловешка област от
административна сграда на “Поника инвест”
ЕАД на ул. “Христо Ботев” №56, след предварителен
сговор с Д.Н.М. и В.И.В.,***, отнел чужди
движими вещи, като част от предмета на кражбата са оръжия и боеприпаси, на обща стойност 3 848.53 лева, от
владението на А.Г.В. ***, без съгласието му, с намерение противозаконно да ги
присвои, поради което и на основание чл.195,
ал.1, т.5 и т.10 от НК.
В съдебно
заседание на 08.01.2015 г. тримата подсъдими и защитниците им правят искане
делото да бъде разгледано по реда на съкратено съдебно следствие. При проведено
предварително изслушване подсъдимият М.Р.М., защитаван от упълномощения адв. Л.П. от ПлАК заявява, че се
признава за виновен по фактите, изложени в обвинителния акт – за кражбата на
пушките, мониторите, патроните, флашката и монетите.
Д.Н.М.,
защитаван от упълномощения адв. В.М. от ЛАК се
признава за виновен за пушките и за компютрите.
Подсъдимият В.В., защитаван от упълномощената адв.
С.Х., се признава за виновен, но възразява срещу това, че отнетите компютри са
били три на брой.
Поради това, че
въпреки признанието на вина, подсъдимите не признават изцяло фактите, описани в
обвинителния акт, съдът не допусна разглеждане на делото по реда на съкратеното
съдебно следствие, въпреки направеното искане, съдът не допусна делото да се
разглежда по диференцираната процедура.
В съдебна фаза
при условията на чл. 287, ал. 1 НПК прокурорът измени обвинението поради съществено изменение на обстоятелствената
част, като изключи от предмета на обвинението част от инкриминираните с
обвинителния акт вещи - 1 брой монитор
и едната ловна пушка - „MOSSBERG“ 12 калибър,, и поради установената нова
по-ниска стойност на отнетите вещи на обща стойност 1 735.12 лева.
В хода на
съдебните прения прокурор Атанаска
Маринова поддържа измененото обвинение изцяло по отношение на тримата
подсъдими. По отношения на подсъдимия В.И.В. поддържа измененото обвинение за кражба, извършена
след предварителен сговор с другите двама подсъдими Д.Н.М. и М.Р.М. при обща
стойност на откраднатите вещи 1735,12 лв. Мотивира квалификацията на деянието с
това, че част от вещите са огнестрелно оръжие и боеприпаси към него. Пледира за
наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 1 г. и 6 м. Поддържа и обвинението
по чл. 339 ал. 1 НК вр. чл. 50 ал. 3 от Закона за
оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия. Счита,
че от доказателствата по делото е установено, че за периода от 08.10.2013 г. до
11.10.13 г. в гр.Луковит В.В. придобил чрез кражба и
държал в дома си на ул.“Г.Бенковски“ № 5 огнестрелно оръжие и боеприпаси - ловна
пушка „MOSSBERG“ 12 калибър,
ловна пушка „MAVERIC“ и 4 бр. ловни
патрони за тях, 1 бр.“TRUST“,
1 бр.
„MASTER“, 2 бр. „MAXAM.
За това престъпление моли да му бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“
за срок от 2 г. и 3 мес., като на основание чл. 23 НК
да бъде определено едно общо наказание измежду така наложените за двете отделни
престъпления, а именно по-тежкото от тях в размер на 2 г. и 3 месеца „Лишаване
от свобода“, което същият да изтърпи при първоначален общ режим в затвор или
затворнически общежития от открит тип.
Прокурорът
поддържа измененото обвинение по отношение на
подсъдимия Д.Н.М. за същото престъпление и моли да му бъде наложено
наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 1г. и 6 м. Поддържа и другото
обвинение срещу Д.М. за престъпление по по чл. 216
ал.1 НК, като приема, че в производството безспорно е установено, че при опит
да отключи касата единият от ключовете се е счупил вътре в ключалката на
касата. За това престъпление прави искане на Д.М. да се наложи наказание в
размер на 9 месеца „Лишаване от свобода“ и да се приложи чл. 23 НК като се
определи едно общо наказание за двете престъпления, а именно по-тежкото от тях,
това за престъплението кражба в размер на 1 г. и 6 м „Лишаване от свобода“,
което да се изтърпи при първоначален общ режим в затвор или затворническо
общежитие от открит тип.
Прокурор
Маринова изцяло поддържа измененото обвинение по отношение на подсъдимия М.Р.М.
за извършена кражба при условията на чл. 195, т. 5 и т.10 НК, за което
престъпление иска да му бъде наложено наказание „ Лишаване от свобода“ в размер
на 1 г. и 6 м., което да се изтърпи при
първоначален общ режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
По отношение на
веществените доказателства прокурорът прави искане ловна пушка „MOSSBERG 500А“ с №L888905
калибър 12, която е предмет на престъплението, в което е обвинен В.В., да остане на съхранение в служба ПОС при МВР Луковит
във връзка с образуване на друго ДП относно държането на процесната
пушка преди дата 08.10.13 г.
Частният обвинител и граждански ищец А.Г.В. изразява
становище, че и тримата подсъдими следва да бъдат признати за виновни и да им
бъде наложено справедливо наказание, като поддържа искането на поркурора. Обръща внимание на обстоятелството, че
подсъдимият В. е работил в управляваното от него дружество и според частния
обвинител той е организирал кражбата. Намалява исковата си претенция до
размера, установен от вещото лице, съобразно изменението на обвинението на
прокурора.
Защитникът на М.М. – адв. Л.П., се
позовава на признанието на вината от подзащитния в
извършване на престъпление по чл. 195 ал.1 т. 5 и т.10 НК, но възразява по
отношение на стойността на отнетите вещи, определена на 1735,12 лв., като
счита, че стойността на компютрите е много по-ниска – 200 лева, поради това, че
липсва валиден лиценз за счетоводен и бизнес софтуер. Възразява, че оцененият софтуер
е бил валиден към 2003 и 2004 г. Извън тези възражения адв.
П. счита, че безспорно е установено, че подсъдимите са извършили деянието. По
отношение на наказанието изразява становище, като обсъжда това, че подзащитният й М.М. е осъждан за
престъпление от общ характер, има условна присъда, но въпреки това счита, че
наказанието не следва да бъде реално. Обръща внимание на това, че деянието по
обвинението е извършено на 08.10.2013 г. - преди да влезе в сила присъдата по НОХД
№14/2014 г., която е влязла в сила на 29.01.2014г. Настоява да бъде отчетено
признанието на вина от подзащитния й, както и
обстоятелството, че ако прокуратурата своевременно е направила изменение в
обвинението, делото е могло да бъде разгледано по реда на съкратено съдебно
следствие, както са искали тримата подсъдими. Затова моли съда да определи на подзащитния й наказание „Лишаване от свобода“ за срок от
една година при приложение на 66 НК, като се отложи изпълнението му с 3 години
изпитателен срок и да му бъде определено едно общо наказание за двете присъди в размер
на 2г. и 4 м. „Лишаване от свобода“ с 4 г. изпитателен срок.
Подсъдимият М.М. заявява, че не
иска да влиза в затвора. Няма да върши повече кражби и случилото се отчита за
грешка. Споделя, че бил при майка си в Италия, където тя се грижи за възрастни
хора, но не могъл да си намери работа там. В последната си дума се извинява,
признава се за виновен и заявява, че ще си намери работа, като моли да не влиза
в затвора.
Защитникът на Д.М.
– адв. В.М., счита, че установеното в хода
на съдебното следствие се различава от фактическата обстановка, описана в
обвинителния акт. Счита, че подзащитният му е невинен
по обвинението за престъпление по чл. 216, ал.1 НК – да е повредил касата на пострадалия.
Анализира събраните доказателства в тази насока – показанията на пострадалия В.,
от които се установява, че в ключалката на касата е имало счупен ключ, както и
заключението на вещото лице, което е оценило касата. Относно другото обвинение
защитата изтъква, че Д.М. е върнал доброволно монитора, поради което следва да
носи отговорност по чл. 195 НК само за неговото отнемане. Придържа се към
аргументите на адв. П., свързани с невъзможността
делото да се разгледа по реда на съкратеното съдебно следствие заради
неточностите в обвинението и счита, че същите следва да бъдат обсъдени при
определяне на наказанието. Изразява становище, че справедливото наказание е
„Лишаване от свобода“ 1 година, чието изпълнение следва да бъде отложено с изпитателен
срок от 3 години.
Подсъдимият Д.М. поддържа
становището на своя защитник адв. М.. Счита, че е
справедливо да получи условна присъда. За пръв път бил в затвора, откакто бил
задържан на 09.07.2014 г. От този момент настъпила промяна в нагласите му.
Намира извършено за срамна постъпка и съжалява за стореното, за което се
извинява на пострадалия А.В.. Срамува се, че В. им дал работа, а те постъпили
по този начин. В последната си дума се признава за виновен и заявява, че след
престоя в затвора е осъзнал грешката си и занапред няма да я повтори.
Защитникът на В.В. – адв. С.Х.,
поддържа възраженията на другите защитници относно неточностите в обвинението.
По обвинението срещу В.В. за престъпление по чл. 339 НК за това, че е държал оръжия и боеприпаси в дома си, адв.
Х. счита, че липсват доказателства за това. Приема, че в хода на съдебното
следствие било установено, че пушките са били захвърлени в дол с храсти, което
било установено от показанията на инспектора от криминална полиция. Изразява
становище, че това не покрива белезите на „държане“, което изисква установяване
на трайна фактическа власт. Приема, че липсват доказателства за това, В.В. да е имал такова намерение, което обосновава с това, че
както са били завити пушките, така са и захвърлени в дола и впоследствие намери
от полицията. Освен това изтъква, че пушките не са били държани в дома на В.В., каквото е обвинението на прокуратурата. Относно
обвинението в кражба адв. Х. се позовава на
направените самопризнания от тримата подсъдими, като приповтаря аргументите на адв. П., свързани с предмета на това престъпление.
Възразява срещу оценката на щетата, свързана с актуалната стойност на
софтуерния продукт, закупен през 2006 година, за който липсвали данни да е
валиден към датата на отнемането – 2013 г. Относно справедливото наказание адв. Х. изтъква пропуските на прокуратурата, които счита,
че са ограничили възможността на тримата подсъдими да упражнят правото си
делото им да се разгледа по реда на съкратеното съдебно следствие, което да им
даде възможност да получат редукция на наказанието. Поисканите наказания от
прокурора намира за прекомерно тежки. Обръща внимание на пълното съдействие от
страна на подсъдимите на полицията, признанието на вина и оказаното съдействие.
Подсъдимият В.В. се съгласява с
пледоарията на защитника си, че поисканите наказания от прокуратурата са много
тежки. Взел си поука, но чувайки поисканото наказание от 2 г. и 3 м., се
стресирал. Описва притесненията, които изпитвал, когато трябвало да се яви на
делото, защото не искал работодателят му да разбере. Осъзнал какво са направили
и искал повече да не се повтори, за което ще положи усилия. Счита, че дължи
извинение на майка си. В последната си дума се признава за виновен и моли за
снизхождение по отношение на обвинението за държане на пушките. Иска да
продължи напред и случилото се да остане като неприятен спомен в миналото.
Съдът, след
преценка на събраните доказателства, прие за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
През есента на
2013 г. подсъдимият В.И.В. бил на 20 г., подс. Д.Н.М.
– на 19 г., и подс. М.Р.М. – на 19 г. Тримата живеели
в гр. Луковит, познавали се и били приятели.
Тримата
подсъдими били неженени и безработни, към 08.10.2013 г. и тримата подсъдими
били неосъждани. Д.М. завършил основно образование и живеел при баба си, защото
родителите му заминали да работят в Германия. М.М.
завършил средно образование и живеел сам, защото майка му работела в Италия, а
баща му бил строител в гр. София. В.В. завършил
средно-специално образование и живеел с родителите си, които се занимавали с
частен бизнес.
Пострадалият А.Г.В.
бил изпълнителен директор на „Поника Инвест“ ЕАД. В дейността на предприятието се включвали и
дейности по овощарство и преработка на плодове и зеленчуци. Управителят
познавал подсъдимия В.В., когото бил наемал преди на
работа, и му възложил да намери няколко човека, за които да отговаря, които В.
искал да наеме за сезонна работа в предприятието. По този повод тримата
подсъдими имали достъп до производствената и административната сграда на
дружеството, находящи се в гр. Луковит, ул. „Христо
Ботев“ №56 (бившия „Булгарплод“) и кучетата, които
охранявали имота, ги познавали.
През деня на
07.10.2013 г. тримата подсъдими и свидетеля И.К.К. се
срещнали в града и се уговорили вечерта да влязат в производствената база на
пострадалия, за да търсят пари и ценности, като си направили среща в полунощ на
старите гробища.
Срещнали се,
както се уговорили, като свидетеля К. изпратили към базата на „Рикошет“, за да
наблюдава за появата на хора.
Тримата
подсъдими минали по черни пътища и достигнали до ламаринената ограда на
производствената база на „Поника Инвест“
ЕАД и с ритници по единия от листовете ламарина направили отвор, през който
влезли в двора. Достигнали до административната сграда, в която влезли през
тераса, на която имало отключена врата.
Прониквайки в
административната сграда подсъдимите влезли в първата стая, в която имало
метална каса, която била заключена. Подсъдимият Д.М. намерил връзка с ключове в
чекмедже в една от другите стаи. Опитвал с ключовете да отвори касата, като
натиснал с единия от ключовете силно и той се счупил в ключалката.
В друго
помещение подсъдимите намерили три компютъра: 1 брой персонален компютър MBD intel, с лицензиран счетоводен софтуер, заедно с 1
брой LSD-монитор марка PHILIPS
и захранващ кабел, 2 броя персонални компютри с неизвестна конфигурация и
програмен продукт „Микроинвест“, които пъхнали в
чувал. В една от компютърните конфигурации била поставена „флашка“
с електронен подпис.
Върху едно от бюрата подсъдимият М.М. видял монети – 15 броя, които сложил в джоба си.
Монетите били сувенирни реплики.
Подсъдимият В.В. видял две
ловни пушки, поставени върху гардероб в една от стаите, и взел същите.
Около 03.00
часа същата нощ тримата подсъдими напуснали имота на „Поника
Инвест“ ЕАД, като излезли по същия път през отвора в
оградата. Част от отнетите вещи скрили до едно дърво на гробището. М.М. занесъл монетите в дома си, Д.М. взел със себе си
монитора, а В.В. тръгнал с двете пушки, но по пътя се
уплашил и ги захвърлил в дере преди да стигне до дома си.
Пострадалият В.
притежавал разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и
бил собственик на едната ловна пушка - МАVЕRICК - 12 кал.,
регистрирана в служба КОС при РУ на МВР Луковит. Никой от тримата подсъдими не
притежавал такова разрешение.
На същия ден –
08.10.2013 г., било образувано наказателно производство по повод сигнал от
пострадалия до МВР – ДП №291/2013 г. срещу неизвестен извършител.
В хода на
оперативната работа по случая всеки от подсъдимите предал част от отнетите вещи
на полицейските служители. Подсъдимият В.В. завел
свидетеля Георги Г. - служител от „Криминална полиция“ при РУ на МВР Луковит,
до местността, където захвърлил пушките. Подсъдимият Д.М. по време на беседата
със свидетеля Ивайло И. предал монитора. Подсъдимият М.М.
след разговор с полицай К.Д. *** завел полицаите до дома си, където доброволно
предал монетите.
Съдът установи
горната обстановка въз основа на следните ДОКАЗАТЕЛСТВА И ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ
СРЕДСТВА:
Обстоятелствата,
свързани с личността на всеки от подсъдимите и начина му на живот се установяват
от обясненията им. Познанството на подсъдимите с пострадалия А.В. се установява
от показанията на последния, от обясненията на подсъдимите, а така също и от
писмени доказателства по делото – „Списък на работници, работили в „Поника Инвест“ ЕАД.
Проникването на
подсъдимите в имота на „Поника Инвест“
ЕАД се установява от самопризнанията им, които са непротиворечиви по отношение
на това, а така също се подкрепят и от писмени доказателства по делото –
Протоколът за оглед на местопроизшествие с изготвения фотоалбум към него, както
и от свидетелските показания на И.К.К..
Отнетите вещи
от сградата на „Поника Инвест“
ЕАД и тяхната индивидуализация съдът прие за установени от самопризнанията на
подсъдимите, показанията на представляващия „Поника Инвест“ – А.В. и протоколите за доброволно предаване на
част от вещите. Принадлежността на правото на собственост на „Поника Инвест“ ЕАД върху
компютърната техника се потвърждава от писмените доказателства, свързани със
счетоводната отчетност на дружеството и включването на вещите в капитала му, а
така също и от платежните документи удостоверяващи плащане на покупната им
цена.
Съдът прие, че
подсъдимите са отнели три компютърни конфигурации и един монитор, като се
довери на пострадалия А.В. относно установената липса на същите. Достоверността
на показанията на В. се потвърждава от показанията на свидетелката Х.Н.С.,
която заема длъжността „Счетоводител“ в „Поника Инвест“ ЕАД. Свидетелката е категорична, че сутринта на
08.10.2013 г. е установила липсата на компютъра, монитора и флашката
с електронен подпис, които е ползвала ежедневно и са били разположени на
нейното работно място, а от другата стая били отнети два компютъра, които не са
били свързани с монитори. В стаята имало един компютър, но той не бил взет.
От показанията
на Х.С., която на 07.10.2013 г. в края на работния ден е възприела, че трите
компютъра и монитора са били на място и на следващата сутрин е установила
липсата им, и от самопризнанията на подсъдимите, че са проникнали в
офис-сградата и са отнели от там включително и компютър и монитор, мотивираха
фактическия извод, че са били отнети 3 компютъра и 1 монитор. Съдът оцени това
разминаване в обясненията на подсъдимите, които твърдят, че са отнемали вещи,
но в по-малък обем, като защитна теза, опитвайки се да намалят стойността на
имуществената щета, причинена от деянието им, за което и тримата признават.
По отношение на
особения предмет на част от отнетото –ловна пушка „MAVERICК“
и ловна пушка „MOSSBERG“ 12 калибър и
4 бр. ловни патрони за тях, 1 бр.“TRUST“,
1 бр.
„MASTER“, 2 бр. „MAXAM
съдът се довери на самопризнанията на подсъдимите, които се подкрепят и от
показанията на полицейските служители, които свидетелстват за последващото поведение на В.В.,
който е посочил мястото, където се намират пушките и е предал същите
доброволно, за което е съставен протокол.
Изводът,
че двете пушки представляват огнестрелно оръжие, а патроните в тях – боеприпас,
съдът направи въз основа на заключението на вещото лице О.В., който е изготвил
съдебно-балистичната експертиза.
Това,
че едната пушка е собственост на пострадалия А.В. се установява от неговите
показания, а така също и от направената справка в хода на досъдебното
производство.
Невъзможността
да се установи чия собственост е другата пушка по делото мотивира прокурора да
изключи същата от предмета на обвинението. В подкрепа на този отрицателен факт
са показанията на пострадалия, от чийто имот е била отнета втората пушка, които
се подкрепят и от представените от него
писмени доказателства, свързани с воденото срещу него административнонаказателно производство в тази връзка.
Причинените
повреди по касата, които са изразяват в това, че в ключалката е бил счупен
ключ, останалата част от който била поставена върху самата каса, се установяват
от показанията на пострадалия А.В. и същите намират подкрепа в обстоятелствата,
обективирани в Протокол за оглед на местопроизшествие
и снимките към фотоалбума – л. 12 и л. 13 от ДП, на които визуално може да се
възприеме описаното от пострадалия. Въз основа на неговите показания съдът
установи и това, че впоследствие сам пострадалият е извадил счупения ключ и
няма претенции за стойността на касата.
Последвалото
разпореждане от страна на подсъдимите с отнетите вещи се установява от техните
самопризнания, а така също и от показанията на полицейските служители,
разпитани като свидетели, които подробно описват съдействието от страна на
тримата подсъдими още в хода на оперативната работа, когато са дали исканата от
тях информация и са посочили местонахождението на вещите, които са предали
доброволно. Д.М. е предал монитора, за което свидетелства полицай Ивайло И.:
„…беседвахме първо с М., впоследствие с Веско и Д.….. Д. …ми обясни за какво
става въпрос и същия ми предаде 1 брой монитор със захранващ кабел…“. Показания
относно поведението на В.В. дава полицай Георги Г.,
според когото: „…С В.В. проведох беседи тогава по
това време, при които той заяви, че от вещите, които са отнети от фирмата на А.В.,
е взел 2 пушки. Тези пушки заяви, че ще ми предаде доброволно…Пушките бяха в
..то е като „мера“ в близост до дома на В.В., а
самото място беше нещо като дол с храсти. Той лично ни заведе там. Бяха увити с
мушама. Не се виждаха там, където бяха…През времето, след като призна за
пушките, го придружих до дола, където бяха пушките…“
Стойността
на отнетите вещи от владението на А.В. – монитора, компютрите и пушката, съдът
установи, като се довери на заключението на вещото лице – икономист П.Р. (л. 82
ДП) и допълнителното заключение по поставените от съда въпроси. Съдът възприе окончателната
оценка, дадена в хода на съдебното следствие, която е мотивирана и обоснована.
Вещото лице оцени липсващите компютри въз основа на сигурните данни за техните
параметри, за които са представени писмени доказателства. Съдът не възприе
възраженията ан защитниците, че софтуера на същите не
е бил актуален, тъй като без съмнение такъв счетоводен продукт е бил инсталиран
на машините и същият е могъл да служи на пострадалия, от която възможност В. е
лишен след отнемането.
Относно
стойността – 61.00 лева, на отнетите и върнати съвременни сувенирни реплики на
монети, съдът се довери на заключението на вещото лице П.Б.. Вещото лице е
специалист по археология и нумизматика и обосновано е направил крайния извод за
стойността на вещите.
Въз основа на
така установена фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА СТРАНА следното:
Относно
обвиненията по чл. 195, ал. 1, т. 5 и т.
10 НК
И тримата подсъдимите
са обвинени в това, че са съизвършители на квалифицирана
„Кражба“ – по чл. 195, ал. 1, т. 5 и т. 10 НК.
Основният
състав на кражбата, уреден в чл. 194,
ал. 1 НК, предвижда наказание за този, който отнеме чужда движима вещ от
владението на другиго без негово съгласие с намерение противозаконно да я
присвои.
По делото се
установи, че тримата подсъдими са осъществили изпълнителното деяние отнемане на
вещите от владението на А.В., като са влезли в административната сграда и от
там са взели чужди вещи, които са занесли на различни места извън
предприятието. По този начин са прекъснали фактическата власт върху вещите и са
установили своя. От обективна страна е налице и присвоителното
намерение, което е намерило външна изява в поведението на подсъдимите, които
напускайки чуждия имот край гробището са разпределили отнетото помежду си, като
една част скрили в самото гробище.
Изпълнителното
деяние по отнемането на чуждите вещи е извършено от тримата подсъдими при
условията на предварителен сговор, което е форма на съучастие, въздигната в
квалифициращ признак на престъплението. Наличието на този елемент се установява
от самопризнанията на тримата, а така също и от показанията на И.К. и същият се
е проявил в подготовката и плануването на престъплението предишния ден – на
07.10.2013 г.
Налице е и
втория квалифициращи признака – част от предмета на кражбата е огнестрелно
оръжие – пушката Маверик, и боеприпаси – патроните.
Поради горните
съображения съдът достигна до извод, че и тримата подсъдими са виновни и са
извършили престъплението кражба, в които са обвинени.
Признавайки
всеки един от подсъдимите за виновен в извършването на кражба от пострадалия,
съдът се занима с определяне на справедливо наказание. Според чл. 195, ал. 1 НК
наказанието за квалифицирана кражба е от 1 до 10 години лишаване от свобода.
Съдът прие, че
наказанието, което ще постигне целите по чл. 36 НК, което следва да се наложи
на В.В., е
8 месеца лишаване от свобода. За да наложи наказание под законовия минимум
съдът прие, че спрямо подсъдимия следва да се приложи чл. 55, ал. 1, т. 1 НК,
тъй като са налице многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства. Като
такива съдът оцени на първо място младежката възраст на В., който към датата на
деянието е бил на 20 години. Пълното съдействие за разкриване на
престъплението, което В.В. е оказала още в хода на
оперативната проверка по случая и направените самопризнания още в първия
контакт с полицията, съдът отчете съвместно с последващото
в хода на съдебното следствие разкаяние от подсъдимия и прие, че също следва да
се оцени като смекчаващо отговорността обстоятелство. Трудовата ангажираност на
подсъдимия и липсата на каквито и да било други престъпни прояви в съдебното му
минало свидетелстват за неговото
действително намерение да „продължи напред“ и да извлече поука от негативния
опит, събран в хода на процеса. Обстоятелствата, които защитата настоява да
бъдат съобразени, а именно направеното самопризнание от В.В.
и причината за недопустимостта на диференцираната процедура на съкратено
съдебно следствие, също бяха отчетени като попадащи в хипотезата на чл. 55, ал.
1 НК.
Съдът оцени и
обстоятелството, че стойността на отнетите вещи е висока – 1 735.12 лева,
но отчете и това, че значителна част от тях са върнати още преди привличането
на подсъдимите като обвиняеми.
С оглед чистото съдебно минало на В.В. и добрите личностови данни,
съчетани с подкрепящата семейна среда, съдът намери, че за постигане целите на
наказанието не се налага В.В. да го изтърпи, поради
което съдът приложи чл. 66 НК и отложи изпълнението на наказанието за срок от 3
години, през който срок възложи на основание чл. 67, ал. 2 НК на Кмета на
Община Луковит да организира полагането на възпитателни грижи по отношение на В..
Чрез прилагането на постоянен възпитателски контрол върху поведението на подсъдимия
съдът намира, че ще се гарантират целите на наказанието, предвидени в чл. 36 НК, а именно – да се превъзпита осъдения към спазване законите и добрите нрави
и да се въздейства предупредително и му се отнеме възможността да върши други
престъпления.
Справедливото
наказание по отношение на Д.М. съдът
определи при условията на чл. 54 НК при превес на смекчаващи отговорността
обстоятелства, имащи характер на социални фактори, създали опасна среда за
младежа Д.М. – 19 годишен. Подсъдимият бил отглеждан от баба си, защото
родителите му работят в чужбина, което означава, че той е бил лишен от
родителски контрол. Незавършеното средно образование и липсата на работа също
са го поставили в положение да не може да избере правилно поведение и лесно е
взел решението да вземе участие в извършването на престъпление. Към датата на
деянието – 08.10.2013 г., Д.М. е бил неосъждан и не е имал други престъпни
прояви. След извършването на това престъпление Д.М. на 30.09.2014 г. е участвал
в извършването на грабеж и е държал незаконно оръжие, за което му е наложено
общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и 6 месеца. По
повод на това обвинение Д.М. бил задържан на 30.09.2014 г. с мярка за
неотклонение и към датата на съдебните прения същият търпи наказанието си
лишаване от свобода. Това е първото настаняване на Д.М. в местата за лишаване
от свобода и това съдът оцени, че е повлияло положително на неговите нагласи.
Той изрази съжалението си за стореното, оцени постъпката си към А.В. за
„срамна“. Освен това съдът отчете направеното от него самопризнание пред
полицаите, месеци преди да бъде обвинен, както и желанието му да съдейства,
като доброволно е предал намиращия се у него монитор, поддържано и пред съда,
включително изразено в желанието му делото да бъде разгледано по реда на
съкратеното съдебно следствие.
Съдът отчете и
отегчаващите отговорността на Д. обстоятелства – другите му престъпни прояви,
макар и извършени след процесното деяние, същите
завишават обществената опасност на дееца. Отчитайки всичко гореизложено в
съвкупност съдът прие, че справедливото наказание за Д.М. е лишаване от свобода
за срок от 1 година.
При горните
съображения съдът определи подходящото по вид и размер наказание за Д.М., а
именно – 1 година лишаване от свобода, като групира същото с наказанията, които
са му наложени по НОХД №133/2015 г. на ОС Ловеч, а именно наказанието от 1
година и 6 месеца, наложено по последното дело на ОС Ловеч.
Наказанието, което М.М. следва да изтърпи за извършеното
престъпление по чл. 195, ал. 1 НК съдът определи на лишаване от свобода за срок
от 1 година и 6 месеца. Съдът оцени като смекчаващи отговорността му следните
обстоятелства - младата му възраст – 19
години, оставането без родителска подкрепа, самопризнанията и съдействието на
полицията, и желанието делото да се разгледа по реда на съкратеното съдебно
следствие. Съжалението на М.М., което той изразява и
съдът се довери на същото, защото в показанията си пострадалият заявява, че
само М. му поднесъл извинение след случая.
Като отегчаващи
отговорността на М.М. бяха отчетени предходните му
престъпни прояви, които макар и да са били извършени в съотношение на
съвкупност с настоящото деяние, същите завишават обществената опасност на М..
Съдът обсъди всички наказания, наложени на М.М. и
приложи чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК като му
определи едно общо най-тежко наказание – това по НОХД №14/2014 г. на ОС Враца –
лишаване от свобода за срок от 2 години и 4 месеца.
След определяне
на общо най-тежко наказание съдът прие, че за постигане целите по чл. 36 НК не
се налага М.М. да изтърпи наказанието и затова отложи
същото с изпитателен срок от 4 години, през който постанови спрямо него да
бъдат полагани възпитателни грижи от лице, определено от Кмета на Община
Луковит.
Относно
обвинението на Д.М. по чл. 216, ал. 1 НК
Срещу Д.М. е
повдигнато обвинение за това, че противозакнно
повредил чужда движима вещ - заключващ механизъм на метална огнеупорна
каса “ДПП Здравец” Етрополе на стойност 550,00лв, собственост на А.В..
Съставът на
това престъпление изисква от обективна страна да е причинено увреждане на чужда
вещ. В случая този резултат, така, както е описан в обвинението, не е наличен.
От анализираните доказателства се установи, че Д.М. е счупил ключ в ключалката
на касата, което пострадалият В. заяви, че е отстранил и съответно, за
възстановяване на функциите на заключващата част не е необходимо да се подменя косавата брава, което вещото лице е оценило на стойност
550.00 лева.
Отделно от тези
съображения, съдът съобрази и това, че от субективна страна престъплението по
чл. 216,, ал. 1 НК изисква умисъл. Подсъдимият Д.М. не е имал за цел да унищожи
чуждото имущество, а да отнеме предполагаемото съдържание на касата, от което
си намерение се е отказал и за това свидетелства не само самопризнанията на
тримата, но и изоставения счупен ключ върху касата.
Поради липсата
на елементи от обективна и субективна страна на състава на престъплението по
чл. 216, ал. 1 НК съдът оправда Д.М. по това обвинение.
Относно
обвинението на В.В. по чл. 339, ал. 1 НК
В.В. е обвинен в това, че в периода от 08-ми до 11-ти октомври 2013 г. в дома си в гр.
Луковит на ул. „Георги Бенковски“ № 5 държал двете огнестрелни оръжия (ловните
пушки) и боеприпасите (4-те патрона).
От събраните в
хода на съдебното следствие доказателства се установи, че горните предмети,
макар и попадащи под специалния режим на Закона за оръжията, боеприпасите,
взривните вещества и пиротехническите изделия, не са били държани в дома на В.В.. Пушките и патроните подсъдимият е захвърлил в дерето, в
близост до дома си, за което съдът се довери изцяло на обясненията на
подсъдимия В.. Неговите обяснения са източник на това, какво е било намерението
му и съдът възприе обясненията като доказателствено
средство, а не като защитна теза. В подкрепа на това, че В. е изхвърлил
оръжията в дерето, защото се е уплашил, е и поведението му незабавно след
намесата на полицията на 11.10.2013 г. В. още при проведената беседа веднага е
съобщил местонахождението им и придружаван от полицай Георги Г. е взел оръжията
и ги е предал. Съдът оцени цялостно обясненията на В.В.,
не само в самоуличаващата го в извършването на
престъпленията част, но и относно действителното намерение на подсъдимия да
прекрати временно установената фактическа власт върху вещите. За този извод
съдът взе предвид и обстоятелството, че срещу В. не са били налични никакви
други улики, които да са могли да наведат към местонахождението на оръжията,
освен неговите изявления пред полицаите. Останалите съучастници
в кражбата не са имала възприятия и информация за местонахождението на пушките.
Затова съдът прие, че действителните мотиви на В. се установяват от обясненията
му и същите следва да се съобразят при изследване на субективната страна на
състава на престъплението, при което съдът прие, че подсъдимият В. не е имал
намерение да „държи“ оръжията и боеприпасите, а ги е захвърлил в храстите.
Освен тези
аргументи, мотивите на съда за оправдаването на В.В.,
почиват и на недоказаността на прокурорското обвинение, а именно, че В. е държал
вещите в дома си. Не само че в тази насока на досъдебното производство не са
събрани доказателства, но и от установеното в хода на съдебното следствие, това
твърдение бе напълно опровергано от показанията на полицейския служител Георги Г..
Поради горното съдът оправда В.В. по обвинението в извършване на престъпление по чл. 339,
ал. 1 НК.
ПО
ГРАЖДАНСКИЯ ИСК
Съдът прие за
съвместно разглеждане гражданския иск на пострадалия А.В., когото конституира в
качеството на граждански ищец. От събраните доказателства съдът прие, че
причинената имуществена вреда на В. от престъплението по чл. 195, ал. 1 НК е в
размер на 1 073.34 лева, представляваща невъзстановената част от
причинената му имуществена вреда, изразяваща се в стойността на отнетите вещи и
липсващи вещи – 3-те компютърни конфигурации и флаш
паметта с електронен подпис. Част от останалите първоначално претендирани щети съдът прие, че не са настъпили. Това е стойността
на касовия механизъм, оценен от вещото лице на
550.00 лева, защото тази оценка не отразява действителната щета и самият
пострадал заяви, че за касата няма претенции. От първоначално приетата
претенция за 2 217.76 лева съдът изключи и стойността на ловната пушка
МОСБЕРГ, тъй като липсват доказателства същата да е била собственост на В..
Съдът редуцира стойността на щетите и като съобрази допълнителното заключение
на вещото лице, което оценява актуалното състояние на отнетите вещи. Затова
като краен изход по повод на предявения граждански иск, съдът прие, че са
налице вреди на стойност 1 073.34 лева и за тази сума уважи предявения в
условията на солидарност иск с правно основание чл. 45 ЗЗД и отхвърли за
разликата до пълния претендиран размер от
2 217.76 лева.
По изложените
съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: